Atom

И двата случая са абсолютно еднакви и няма никакви разлика. САЩ имат някакви стратегически визии е цели. Съответно програми, чрез които тези цели се изпълняват - толкова. Университетите и в единия и в другия случай правят това което правят - предоставят образование, или "източват пари", или там каквото друго решиш. Ти по някаква си твоя причина си решил, че програмите за студентски кредити имат за цел да подпомагат бедни студенти. Програмите обаче нямат такава цел и това дали студентите са бедни или богати няма отношение по въпроса. Напротив - ако някой се облагодетелства от тях, това най-вероятно са богатите студенти или тези от семейства на горната средна класа - т.е. тези които и без това имат пари, а ако се прецаква някой - това са бедните. Университетите от своя страна предоставят образование и правят наука. Съответно прибират парите без да се интересуват от източника им. Не е тайна, че всички университети имат т.н. програми "дойни крави". Таксите им са в пъти по-високи от разходите за самата програма. С приходите от "дойните крави" пък се финансират други, където таксите не могат да покрият разходите за програмата. Да, това не е справедливо по отношение на студентите, но светът е такъв. Ако някой направи избор да се запише в "дойна крава" той би трябвало много внимателно да прецени ползите и вредите и има ли смисъл да ползва кредит.

Стана въпрос да антропологичните данни. Не е само разминаването при определянето на пола. В това проучване има няколко индивида, които според генетичните резултати са местни хора (европейци), без връзка с популациите от Азия. Антрополозите обаче са определили същите индивиди като "монголоиди".

Това няма да е толкова лесно. В абсолютен размер САЩ отделят огромни средства за наука и изследвания, а Китай по-малко . Дори като процент от БВП Китай заделя по-малко отколкото САЩ. Основният проблем обаче е, че САЩ изпомпва човешки потенциал от целия свят, докато Китай все още не може да се справи с тази задача и разчита за научните си програми основно на собствени таланти (китайци). Освен разликите във финансовите пакети които се предлагат на учените съществуват расови, културни или политически особености които също затрудняват привличането на чужденци. Доколкото знам китайците се пробваха да привличат таланти от Азия (корейци, японци и т.н.), но и там много-много не се получава.

Ето една картинка за разпределението на доходите в САЩ. Като изключим конкретните числа (конкретния размер на доходите), разпределението между групите (като съотношение) в България е същото, че може би и по-лошо: Какво ще стане ако делът на висшистите се увеличи двойно? Дали неравенствата ще намалеят? Нищо няма да стане. Съществена промяна няма да има, а най-много горната група да се откъсне още повече. Този "застой" и липсата на гаранция за успеха създава илюзията, че образованието е ненужно и излишно. Точно обратното е. Ако преди - 50-60 години образованието е било "гаранция" за успех, но може да успееш и без него, сега е необходимо, но недостатъчно условие. Никой не ти дава гаранция, че образованието предопределя успеха, но пък без образование има огромен риск да се сгромолясаш в още по-долния квинтил.

Човечеството живее в свят с огромни неравенства и това е така от въвеждането на земеделието. Допреди 50-60 години висшето образование е било почти гаранция, че човек ще влезе в горния квинтил по доходи и "ще успее". Ето една картинка за делът на хората с висше образование В САЩ: През 1960г. само 7.7% от хората на възраст 25+ имат колеж. Придобиването на висше образование дава почти сигурна възможност за директно изстрелване към върха и за около 30 години делът да висшистите се увеличава почти тройно. Това обаче насища горния сегмент и в следващия период ръстът е по-бавен. Днес, с масовизацията на висшето образование "гаранцията" за успех отпада. Дори бедните да получат напълно безплатно висше образование, това ще е необходимо, но не и достатъчно условие за успех. С други думи неминуемо пак се стига до личната мотивация, амбиции, желание, труд, възможности...., че и късмет. Масовото студентско кредитиране не е инструмент за изравняване на възможностите. Напротив, то допълнително усложнява живота на бедните. Ако програмата е масова, а не целенасочен към тях, те не само не печелят от нея, но с голяма доза вероятност ще са и най-губещите. При подобна система личните качества на бедните ще имат още по-голяма значение.

Хвърлих един поглед на една от твоите статии. Ти четеш ли материалите които пускаш или само гледаш заглавията. Ето: Conclusion The original Bennett Hypothesis held that increases in financial aid will lead to higher tuition, but the empirical evidence testing the hypothesis is inconclusive "Емпиричните доказателства за хипотезата (тази която поддържаш) са неубедителни". Нещо неясно? Вътре в статията между другото е засегнат и въпроса с престижа, както и това, че дизайнът на кредитите е сбъркан. И няма какво друго да напише, тъй като социална политика се прави с целеви програми, насочени към тези които наистина имат нужда, а не с финансиране на всички желаещи. Още от тук би трябвало някъде да светне предупредителна лампа. Aid for Low Income Students is Not the Same as Aid for Everybody There is reason to suspect that different aid programs have different effects on colleges’ ability to raise tuition. In particular, aid programs that are restricted to low income students are less likely to allow colleges to raise their tuition. Или от собствената ти статия става ясно, че ако има вдигане на таксите, това е заради политиката на държавата и заради нищо друго. С други думи така е поискал барона, така е станало. Ако искаше друго щеше да стане друго. Защото това свръх предлагане на кредити, "които ВУЗ-овете с охота засмукват" не се появява просто така, а защото така е решил барона, опс държавата. Ако политиката наистина беше социална, т.е. целева за тези които наистина имат нужда, програмата нямаше да има никакво влияние върху увеличението на таксите.

Хич не се хабя. Пиша за случайните читатели. Губи ти се причинно-следствената връзка и от там може да ги въведеш в заблуждение. Пример: Баронът в градската махала иска подопечните му да са спретнати, а не разръфани. Така ще може да се изфука пред останалите барони, че махалата му е по-по-най. За целта започва агитация всички да си купят нови дрехи, обувки и т.н. Подопечните му махленци обаче нямат пари. Вместо да им раздаде на ръка или да им купи дрехи (все пак това е негово желание) им казва, че ще им даде пари на заем. Сметката му е проста - половината ще върнат парите, а другата половина ще се чувстват задължени. Т.е. прищявката му ще излезе два пъти по-евтино, а на всичко отгоре ще има и да взема. Баронът е държавата, махленците - студентите, а магазините от които пазаруват чаветата - университетите. Според теб магазините са източили барона (горкият да го ожалиш). Според мен баронът си е направил кефа, желанието му е изпълнено и сега той е баш барон на бароните. Това му е струвало два пъти по-евтино отколкото ако беше платил цялата сума и на всичко отгоре половината махала сега му е задължена.

Кой отказва да признае това? Университетите наистина са облагодетелствани, но не и "печеливши". Кога ще го разбереш това, че университетите не формират печалба, нито разпределят такава. Печалбата им се измерва с нематериални активи - с престиж. Сто пъти ти се каза, че основното задължение на университетите САЩ е да правят наука (на първо място) и да дават качествено висше образование (на второ). Конкуренцията е яростна и се осъществява най-вече по първия показател (постижения в науката). От там идва престижа, а в резултат на него реализацията на студентите. Колкото по-престижен е един университет, толкова по-добра реализация имат студентите. Тъй като престижът е всичко, университетите винаги ще харчат парите които успеят да привлекат. Науката е скъпа и на практика освен наличните приходи няма таван на разходите. Колкото и пари да им дадеш на университетите все ще се намери за какво ново проучване да се изхарчат. Именно тази особеност на американските (а и на британските университети) движи науката през последните десетилетия. С други думи няма "източване", а парите се използват за главната цел поставена от държавата. Студентските кредити наистина са порочни, но виновникът за това е този който е създал дизайна на тези кредити, а това е държавата. Те в никакъв случай не са "социална политика". Биха могли да изпълняват социални функции ако са целеви. Например най-бедните 10% получават безвъзмездна помощ за висше образование, следващите 20% улеснен достъп до заеми с облекчени условия, а останалите по общия ред. Ако държавата иска да подпомага всички студенти тя може да го направи като субсидира директно висшето образование както е в Германия, скандинавските страни и т.н. Това е справедливо или "социално", а всичко останало е пунта Мара. Практиката наистина е порочна спрямо студентите, но за държавата е свръх ефективна. При общо взето не много високи държавни разходи (като процент от БВП) САЩ и в по-малка степен Великобритания имат най-успешните научни институции, далеч изпреварващи всички останали. С други думи най-големият печеливш от "схемата" в случая е държавата. Тя е и тази която "източва" парите от студентите и с тези пари финансира допълнително развитието на науката (основната и цел). Затова и писах, че при тази система има смисъл човек да се товари с големи кредити за студентски такси само ако става въпрос за образование от топ институция. В останалите случаи е неоправдано.

Кредитът за заплащане на таксите не е решение на проблема с бедността. Напротив, тази система допълнително усложнява живота на бедните. Подобна тактика е оправдана само ако се учи в топ университет. Ако няма такава възможност е по-добре човек да си помисли за ВУЗ с по-нисък ранг, но с освобождаване от такси или минимални такива. В САЩ има такива опции, но за Великобритания не съм сигурен. Нямам представа как британците учат в момента в ЕС. Преди имаха опция да запишат в Холандия, Дания и т.н. където таксите са значително по-ниски. Сега обаче ако трябва да плащат такси за чужденци това вече не е опция за тях.

Народите са народи - културни, езикови, религиозни или някакви други общности. Биологичната популация, си е биологична популация. Не само аварите, самите унгарци също се променят и първоначалното ядро се е редуцирало, а някои групи направо са изчезнали. Например сред така наречените "завоеватели" един значителен процент също са монголоиди. Днес сред унгарците няма кьорав монголоид. Около 10% от завоевателите са носители на Y-DNA N1a1. При съвременните унгарци общо 0,5% имат Y-DNA N, като почти всички (99,9%) са от балто-скадинавския клон на тази група, а не от оригиналния маджарски (този на завоевателите). Около 7% от завоевателите имат R1a-z93. Днес подобна група трябва да се търси с лупа при съвременните унгарци и е величина клоняща към нула и т.н.

Какви са тези глупости бе човек. Кой е хакера в случая?

Хайде пак. Как ти идват на ум такива чудатости на мисълта, при които от една страна "държавата прехвърля отговорността за финансирането на ВУЗ-овете от себе си към студентите ..." и в същото време според теб това се нарича "източване" (или "засмукване") на държавни пари от ВУЗ-овете? Нещата са от прости по прости. Кога държавата се "източва" повече - когато например подпомага фирмите директно и безвъзмездно заради Ковид кризата или когато помощите са под формата на гаранции за облекчени кредити? Хайде помисли малко и направи няколко прости сметки. Става въпрос за съвсем проста математика. САЩ финансират университетите си по всякакви канали - и директно и индиректно. Общо, държавното финансиране на висшето образование по всички канали е доста щедро - около 0,9% от БВП. То обаче е по-малко отколкото в Германия - 1,1%; Франция и Нидерландия - по 1,2%; Белгия - 1,3%; Швеция - 1,4%; Дания и Финландия - 1,5%, Австрия - 1,6% и Норвегия - 1,8%. Ако САЩ премахнат кредитните гаранции като инструмент и спрат "източването", общият държавен разход за финансирането на висше образование няма да падне, а напротив ще се увеличи поне до равнището на Германия, т.е. от 0,9 ще стане 1,1%. Т.е. спирането на кредитните програми няма да намали "източването", а напротив ще го увеличи и то значително. При британците нещата са още по-сериозни. Държавата харчи общо за висше образование едва 0,6% от БВП. Ако спре кредитната програма и се мине изцяло на директно финансиране, разходът може да скочи дори двойно. Ако проследиш общия ефект на държавните харчове няма никакво "източване" и е пълен абсурд да се говори за подобно нещо. Напротив, става въпрос за програма, която по същество икономисва държавни средства за сметка на студентите.

Тези Е-та в по-голямата си част наистина би трябвало да са заварено население или отвлечено балканско население (покрай аварските набези). Проблемното в случая е, че не става въпрос за християни, а за езичници. От друга страна въпросът не е за наличието на Y-DNA-E1b1 изобщо, а за пропорциите. Теоретично е възможно например част от Е-тата да са "славянски". Останалите уж славянски групи обаче са много слабо представени. От над 80 проби с определена Y-DNA има само една която е I2a1 и три с европейски Ra1. Вероятно някои авари действително са оцелели. Собствено "аварските" групи най-вероятно са N1a1 - 18 проби, Q1a2-9 проби и може би C2a1 - 3 проби. Има 10 проби R1a-Z93. Те може да са били етнически авари, но може да става въпрос и за други групи домъкнати от степта (кутригури?, българи?). Разбира се нищо не пречи и на някои клонки от т.н. "западни групи" също да са се домъкнали с аварите и носителите им да са имали аварска идентичност. Проблемът е, че основните "аварски групи" (N1a1, R1a-Z93, Q1a2) са представени минорно в съвременните унгарци. Изводът е, че по-скоро аварите не са оставили значителен генетичен отпечатък върху съвременната популация.

Интересен момент в унгарското проучване е разпределението на Y-DNA. От аварския период има 80 проби с определена Y-DNA. 21 от тях, или над 26% са Е1b1. В рамките на това изследване това е най-масовата "аварска" мъжка хаплогрупа. На какво може да се дължи този факт и има ли някакво обяснение? Лично за мен това е изненада и в момента нямам никаква идея какво точно ни показва тази информация. Някакви хипотези? или поне спекулации?

Виж, нещата са много прости. Държавата е тази, която иска да наложи масово висше образование. Тя е тази, която изисква от университетите да правят наука. След като държавата иска нещо от университетите ще трябва и да плаща. Т.е. университетите при всички положения ще прибират пари от държавата, независимо дали има или няма кредитни програми за студенти. Как ще стане това зависи пак от държавата, а не от университетите. Някъде държавата поема всички разходи и студентите не плащат такси. Другаде има хибридна система - символични или ниски такси за студентите и по-щедро финансиране от държавата. На трети места - САЩ, Великобритания и др. таксите за значителни и т.н. Като изключим т.н. for-profit университети, които в по-голямата си част са маргинални, университетите нямат за цел да правят печалба. Целта им е да правят наука и да предлагат качествено образование. Във финансовата част целта им е да осигурят такова финансиране, което да е достатъчно за изпълнение на основните две цели. Те при всички положения трябва да си получат парите които изразходват за постигането на тези цели. Ако финансирането е недостатъчно просто няма да изпълняват функциите които изпълняват. Представи си, че няма система за гарантиране на студентските кредити. Какво ще стане в този случай? Дали "източването на държавата" ще намалее или напротив - ще се увеличи? Ако намалее, то ти си правия. Ако не, очевидно бъркаш. Къде точно, трябва да разбереш сам.

От изворите знаем, че в Аварския хаганат е имало българи. Има ли погребения от аварския период приписвани на българи?

Демагогия може и да има, но университетите нямат нищо общо и на практика не участват в "схемата". Демагогията е единствено в отношенията държава - студенти. Ако фирма за бързи кредити ти даде кредит да изкараш месеца, това да не би да е схема за източване на пари от кредитната институция (ах, горката) в полза на магазините (от които ще си купиш храна) или в полза на доставчиците на услуги (че ще си платиш сметките да не те изключат). Всъщност печелившият в схемата е уж източвания, т.е. кредитната институция. В конкретния случай печеливши са държавата, която получава това което иска при по-ниски разходи за нея и кредитните институции които отпускат кредитите.

Уф..... Държавата е тази която иска да развива наука. Тя е тази която иска "масово висше образование". След като иска нещо, би трябвало да го плати, т.е. да го финансира или по твоите думи да се "източи". Държавата иска например вътрешен ред и сигурност, съответно финансира полицията и правосъдната система. Иска външна сигурност - финансира армията. Т.е. ако погледнем през твоята логика армията, полицията и правосъдната система се явяват "схеми за източване на пари от държавата". Това обаче е проблемна гледна точка, тъй като ако гледаш на нещата единствено през призмата на "източването", то от самата държава няма никакъв смисъл и самата тя е най-голямата "схема за източване на пари", но от населението и бизнеса, чрез данъците които събира. В случая е точно обратното. САЩ и ОК искат нещо от университетите, но не искат да го платят в пълен размер и прехвърлят една част от задължението си върху студентите. Именно последните са прецаканите и "източените", а не държавата.

Не, тезата ти от самото начало беше, че е за сметка на държавата. Тя беше донорът в схемата ти с "източването", а не студентите.

В допълнителните материали - таблица 1, втората страница: Table S1b. Едната проба се моделира 70-76% EU_Core4 + 24-30% Sarmatian (or 100% Ukraine_Chernyakhiv.SG) Втората е моделирана като 66-77% EU_Core4/BA2 + 23-34% Sarmatian (or 100% Ukraine_Chernyakhiv) Третата е 100% Ukraine_Chernyakhiv Има и още един, който е 57-93% EU_Core + 7-43% Scytho-Siberian/Xiongnu (or 80-83% Ukraine_Chernyakhiv, 17-20% Scytho-Iranian, Russia_Alan/Anapa) Нищо не показват със 100% сигурност. Хунну, сармати или черняховци в тези изследвания са културни понятия. Някакви хора от тези култури са изследвани и в последствие геномът им се използва като прокси източник за сравнение и моделиране при следващи изследвания. Дали в действителност има пряка връзка един господ знае. Пряката генетична връзка се изследва с други способи - споделени IBD сегменти за автозомите или доказано пряко родство по Y-DNA или mt-DNA. В случая тези EU_Core (1,2,3,4........) не са прокси източник, а някакво собствено групиране направено от изследователите, докато останалите маркери като Scytho-Siberian/Xiongnu или Ukraine_Chernyakhiv са действително изследвани проби които се използват за прокси.

Не знам какви са тези хипотези за тотални унищожения. От това което чета аз оставам с впечатление, че водеща е т.н. "хипотеза на снежната топка". Т.е. тръгва от някъде, някакво ядро, към което с течение на времето се "полепва" друг материал. Когато снежната топка спре да се търкаля ядрото е някъде в средата, но общият обем на топката вече е много по-голям, а съставките и коренно различни от първоначалното ядро. В изследването има 9 проби на "хуни": - 2 проби са от азиатското ядро - 1 проба се моделира като 86% сармат, 14% монголски хунну - 1 проба 100% сармат - 1 проба около 80-83% Черняхово, а останалото (17-20%) идва от алани. - 3 проби могат да се моделират като 100% черняховци. - 1 проба е някакъв северняк. Моделира се като късна античност от Литва (около 90%), а останалото лангобарди или готи. Тези резултати чудесно се вписват със снежната топка. Ако хуните са резултат от движение на хунну (а такава е водещата хипотеза) имаме първоначалното ядро представено от двете азиатски проби. Към тях по време на "търкалянето на топката" се добавя сарматски компонент. Топката обаче не спира при сарматите и те също не са масовия елемент - 4 от 9 проби са "черняховци" (единият с алански примес). Ако прабългарите се появяват като продукт на разпадането на снежната топка, това би обяснило много неща. Например от къде идва азиатския календар (от първоначалното азиатско, хунну ядро) или от къде идва погребалния обряд (от най-масовия компонент на хуните, а това са черняховците). Тази хипотеза не ми е много ясна. Какви са водещите мотиви за нея от гледна точка на археологията?

Ако се гледа на нещата като "усвояване" , то проблемът е в този който организира търга. Такова нещо като "усвояване" не би трябвало да има. Самият подход "да се усвоява" е порочен и от там идва и желанието за "източване". Усвояването и източването вървят ръка за ръка.

И кой създава проблема - университетите или държавата? В САЩ и Обединеното кралство основната цел на университетите е да правят наука и да дават качествено образование и университетите съвестно изпълняват това свое задължение. Ако видиш например обявите за работа в университетите, то в изискванията към кандидатите основно се набляга на изследователски опит и потенциал, научни публикации и т.н. Това какви курсове е водил кандидата в образователния процес на студенти е на второ място. Университетите скачат по тона който дава държавата. В България например почти никой не иска от университетите да произвеждат наука, а и това е много скъпо начинание. Съответно финансирането е ниско, таксите също, реализацията на студентите и тя такава. От друга страна човечеството трябва да е благодарно, че американците и британците финансират своите университети, пък било и като товарят студентите си с кредити, тъй като по-голямата част от науката се произвежда точно там, а от развитието на науката извлича полза цялото човечество.

Проблемът със студентските заеми е съвсем прост. Виж разпределението на доходите в САЩ, или в Обединеното Кралство, или в България или където и да е другаде. Има неравенство (колко изненадващо!) и горните 20% от хората получават горе-долу 50% от съвкупния доходи, докато долните 20% от хората 4-5 процента от съвкупния доход. Ако висше образование имат 10% от хората, то почти всички ще попаднат в горните 20% по доходи и няма да имат проблем да си изплащат заемите. Ако обаче висше образование имат 50% от хората, няма как всички да идат в горния квинтил и определено ще има висшисти които са изтеглили късата клечка и доходите им няма да позволят безпроблемно изплащане на заема. С други думи проблемът не е в университетите, а в държавата. Държавата иска да има повече хора с висше образование и определено извлича ползи от това. Затова и са всичките тези програми. Ползи извлича и бизнесът. Студентите обаче трябва да са наясно, че самото образование не им гарантира нищо и трябва добре да помислят дали да се товарят с кредити.

Не мога да схвана примера. Пак да питам - кой е субектът, който точи пари? Или по аналогия на твоя пример кой е "частникът" който стои зад предприятията Харвард, Йейл, Принстън, Станфорд и т.н.? И кой в случая е експлоатираният? Това няма как да са студентите, тъй като те не са "работници" на тези предприятия, а клиенти. Няма как да са и работниците в предприятията - преподаватели, изследователи, администрация и т.н., тъй като те най-много намазват от "източването". Основните разходи на университетите са точно за заплати и бонуси на "работниците" Та как работи примерът който даваш по отношение на висшето образование? Да, има т.н. for-profit висши учебни заведения, за които аналогията ти може и да е адекватна. Те обаче са едва ли не маргинални и по никакъв начин не могат да повлияят на общата картина.