Atom

След като няма, а и ти нямаш своя собствена дефиниция, какъв е смисълът да се използва? Опитваш се да обясниш нещо неясно с още по-неясни понятия - това е преливане от пусто в празно. И къде ги видя тези родове? Родът е общност базирана на кръвно родство и наследство. Родове има фиксирани при българите, но при славяните за такова нещо не съм чул. Като цялост това е общност базирана на езика. По-малките общности са базирани на съседтво и територия, а не на кръвна връзка. Това проличава и от имената им - тимочани, струмяни, смоляни и т.н. От гледна точка на епохата езиковата общност е била осмисляна като "език", а по-малките общности като "община" или "народ" За ранната фаза на славяните не е чак толкова неприлично колкото си мислиш. При появата си в източниците славяните са по-скоро организирани като военизирани банди с цел грабеж на ромейска територия, а не като съседска общност. Една банда е "войска" - на старобългаргарски "плък". Т.е. най-напред минава някакво "пълчище", а след пълчището върви "паплъч" (след войската). Думата "плък" е сродна с немската volk, която днес в модерния немски има значение "народ", но по-рано е имала същото значение като старобългарската дума.

При всяка промана - било на околната следа, било при поведението и т.н. се появяват болести и всякакви други гадости. Някои индивиди оцеляват, други не, а на някакъв по-късен етап оцелелите се адаптират. На това му се вика естествен подбор. Адаптацията ни променя и нас самите и тази промяна е необратима. Например хората страдат много повече от гръбначни проблеми в сравнение с другите примати. Според много еволюционни биолози това е така, тъй като все още не сме преодолели напълно страса, преживян от прадедите ни когато са били принудине да се изправят и да започнат да ходят на два крака. Проблемът обаче няма да се разреши ако се опиташ да ходиш на 4 крайника. Напротив - ще се влоши още повече и то в пъти. Същото е и със "здравословната" суровяадна растителна диета. Шимпанзетата отделят средно на ден 7-8 часа за дъвчене и поглъщане на храна. Ние обаче няма как да се справим за толкова кратко време, тъй като храносмилателната ни система е променена спрямо тази на приматите. Например, според тази статия дебелото ни черво е 20% от общия обем на червата, докато при големите маймуни дебелото черво е над 50% от общия обем на червата. Термичната обработка на храната и консумацията на месо са направили така, че храносмилателната ни система е станала значително по-различна от тази на другите примати. С други думи ако се опиташ да си подобриш здравето посредством растително суровоядство е горе долу същото като да опиташ да разрешиш гръбначните си проблеми с ходене на 4 крака (защото това е естествения начин). Резултатът ще е многократно по-големи и по-гадни здравни проблеми. Не казвам, че растителното суровоядства е невъзможно. Напротив, възможно е, но едва в последните деситилетия със супермаркетите и глобалния пазар, съвремената кухненска техника и модерната фармация. Не знам обаче защо е нужно всичко това.

Дефинирай какво е "народ" отнесено към епохата и ако можеш дай характеристики на "българския народ" и на "склавския народ"

Маке, приминаваш от едната крайност, до другата крайност. Първобитният човек със сигурност е нямал представа за това нещо. Със сигурност обаче и не е набивал по 7-8 часа на ден само фуражи и банани. Това са го правили прабите му, но те не са били хора, а маймуни. Човекът е станал човек, защото си е сменил диетата.

Това е едната страна на въпроса - техническата. Другата е догматичната. Т.е. богослужението и учението да е правилно от гледна на църквата. Църквата винаги е смятала, че е една и неделима. За "началниците" в Рим и Константинопол, които не разбират чуждоезиковата книжнина има риск там да се промъкнат еретични или най-малкото неправилни трактовки. Това показва опита им с дотогаващните инциденти - отцепването на арменците, арианството на готите и т.н. Това е причината трудно да си пробива богослужението на други езици, а не толкова триезичната "догма". От богословска гледна точка такава догма няма, тя е по-скоро "бюрократична". Славянският криво-ляво е получил някакъв, макар и половинчат статут и вече е в обръщение. Още един нов богослужебен език би дошъл в повече както за Рим, така и за Константинопол. На събора през 879/880 е взето решение Константинопол повече да не ръкополага епископи в България. Макар и не изрично записано, пректически това е решение България да се върне под юрисдикцията на Рим. Така е изтълкувано и от папата и той лично благодари на императора за връщането на България под папска юрисдикция. Българската църква вече е извън юрисдикцията на Константинопол и не може да се върне към нея (имаме съборно решение). Борис може да признае Римското върховенство и да се обърне към Папата за влизане в по-тесни общения с Рим и ръкополагане на български архиепископ, но при това положение ако има негово изискване да се запази гръцкото богослужение (макар и под върховенството на Рим) това ще се изтълкува като заобикаляне решенията на събора и някакви "гръцки интриги". Ако Борис тупа топката и не влиза в общение с Папата, но в същото време запазва гръцкото богослужение това ще се изтълкува от Рим като директно неизпълнение на решението на Събора с всички последствия както за Константинопол така и за българите.

Създаването на богослужебна книжнина и преминаването на богослужението на даден език не е толкова лесно нещо. Що се отнася до гръцкия, той така или иначе вече е приет. Проблемът е, че българите не могат да останат с гръцко богослужение. По това време гръцкото богослужение по-скоро създава проблеми - както за българите, така и за Империята.

Да вземе някакъв хипотететичен съвременик. За него може да кажем, че е софиянец, може да кажем, че е българин, че е християнин, че европеец или бесепар. Софиянци, българи, християни, европейци, бесепари и т.н. са разни общности, към които този човек се причислява. Нещата в средновековието не са по-различни. По това време също има разни общности, коита са формирани по различни принципи и към които хората смятат, че принадлежат и имат някаква представа за това.

Не знам и не съм срещал описана някоя човешка култура, която да е изцяло растителноядна и суровояда и да не използва изобщо термична обработка за храната си. Някъде бях срещал описание на племе които ядат предимно сурова храна, но в менюто им има страшно много риба и морски дарове. И те обаче ядат разни варени каши. За растителноядни суровоядци не съм срещал. Може и да има, но аз не знам. До доказване на противното растителното суровоядство за мен е съвременен феномен. Йогите суровоядци ли са? Дай някой линк да видим как го постигат?

Доколко тази храна е "естествена" за нас хората е под въпрос. Хората са адаптирани за консумация на смесена и обработена храна. Здравословното растително суровоядство (без да причинява допълнителни здравни проблеми) става възможно едва през последните няколко десителетия в ерата на глобализма, когато в супермаркетите има храни от всякъде и от всеки сезон + въвеждането на всевъзможни кукхненски прибори - сокоизтисквачки, миксери, блендери и т.н. Въпреки това, суровата разтителноядна диета може да се прилага безпроблемно само от ограничен кръг, сравнително заможни хора, които могат да си я позволят. За по-голямата част от хората тя би донесла много повече вреди, отколкото ползи.

Разбира се. Значението на думата може да се определи от специалисти които са изследвали и сравнявали достатъчно древни текстове. Именно такива специалисти извършват преводите. Естествено конкретния превод може и да има грешки. Цитатите тук са просто за илюстрация.

Ето един пример от Сказанието за железния кръст - източник Азъ, ѡч҃е и гн҃е Петре, ѿ ꙗзыка есмъ новопросвѣщенна(г) блъгарьска егоже просвѣти бг҃ъ ст҃ымъ кр҃щенїемъ избранникомъ своимъ Борисо(м) кнеѕемъ в наша лѣта, егоже нарекоша во кр҃щенїи Михаилъ, иже силою Хв҃ою кр(с)тны(м) ѡрꙋжїемъ побѣди цѣпеныи, непокоривыи ꙗзыкъ блъгарьскыи и ѡмраченнаѧ ср(д)ца злокозньство(м) дьꙗволо(м) свѣтомъ бл҃горазꙋмїѧ просвѣти и не ч(с)тивыѧ ѿвръже, и требища рассыпа. И оутвердї ѧ с҃тми книгами въ правовѣрнꙋю хр(с)тїаньскꙋю вѣрꙋ. И приведъ ст҃го Стефана архіепї(с)кпа, създа цр҃квь и манастырѧ, и постави игꙋмена и попы, и еп(с)кпы да оучат люди на бж҃їи пꙋть. ...... И въста на нь ꙗзыкъ оугорьскїи, и плѣниша емꙋ люди и би сѧ съ нимъ, и ѡдолѣша емꙋ в тъи го(д).И мнѣ сꙋщю въ сѣчи тои А това е превода -източник "Отче игумене Петре! Аз съм от новопросветения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, когото нарекоха в светото кръщение Михаил, който с Христовата сила и с кръстния знак победи коравия и непокорен български род, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от злите козни на дяволското действие и той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоомразни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разсипа, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, приведе архиепископа свети Стефан и други учители и наставници, създаде църкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. ....... Тогава срещу него се надигна унгарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз също бях в тази сеч. ꙗзыка новопросвѣщенна(г) блъгарьска е преведено като "новопросветения български народ" цѣпеныи, непокоривыи ꙗзыкъ блъгарьскыи е преведено като "коравия и непокорен български род" (в други преводи племе) да оучат люди на бж҃їи пꙋть е преведено като "да учат и ръководят народа му по Божия път" ꙗзыкъ оугорьскїи е преведено като "унгарският народ" плѣниша емꙋ люди е преведено като "плени населението му" Обобщение Оригиналната дума "език" е преведена два пъти като "народ" и един път като "племе" или "род". Оригиналната дума "люди" е преведена един път като "народ" и един път като "население". Думата "народ" отсъства от оригиналния текст.

Знам ли. В гръцките текстове от епохата например ромеите са си ромеи, но не говорят на ромейски език. През 9-ти век под понятието "ромейски" език се разбира все още латински език. Ромеите говорят на "елински", но определено не са елини. По това време Елини=езичници, докато ромеите са християни. На старобългарски, от гледна точка на съвременните ни разбирания е още по-объркано. Жалко е, че в старобългарския корпус нямаме директно споменаване на славяни и българи. Може обаче да се направи някаква индиректна представа за разбиранията им в зависимост от употребяваната лексика относно другите "народи". От по-късните преписи които са достигнали до нас от руски и сръбски редакции може би също може да се извлече някаква информация, но трябва да се внимава коя дума може да се приеме за дошла от старобългарския оригинал и коя като лексика въведена от преписвача.

Когато се разглеждат тези проблеми би трябвало да се опитаме да го направим от гледна точка на епохата. Понятието "народ" така както го разбираме днес е различно от понятието народ използвано пред 14 век, което от своя страна е различно от същото понятие през 9-ти век. В старобългарския език, през 9-ти век народ е по-скоро съседска общност (община), много хора (тълпа) или обекновени хора в опозиция на знатните. Народ е народа на Преслав, народа на смоляните, народа на Цариград и т.н. Понятието "народ" все още не се обвързва с езика. Езиковата общност е "език" и е в опозиция на другите "езици" (другите езикови общонсти) - гърци, римляни и т.н. Племе пък е родственици с общо минало, с общи предци (действителни или въображаеми). Всяка една локална общност отдава различен приоритет на тези понятия и по този начин да определя кой е свой и кой чужд. Към края на ПБД всички тези понятия започват да се смесват. Понятието "народ" към останалите си значения добива и езикови характеристики, а племе започва да става синоним на народ. През 9-ти обаче понятията все още са различни. Българите са по-скоро "племе", докато славяните са "език". Сравнението между двете общности е сравнение като между ябълки и круши.

Науката работи при ограничаващи условия, които маркирах по-горе: - да не противоречи на наличните факти - да се опира на научните стандарти и научния метод Ако тези условия се спазват, спекулациите за съществуването или не на Бога са напълно легитимни. Между другото в нета се срещат сериозни учени които засягат тази тема. Тези спекулации обаче ще са непродуктивни, защото по дафиниция Бог е напълно непознаваем. Следователно Той е отвъд целта, обхвата и възможностите на науката, тъй като нейната основна цел е познанието. Изискванието ти е абсурдно. Това би означавало забрана за науката като такава. Това при всички положения няма да е науката, такава каквато я познаваме, а някаква друга система. Какво разбираш в такъв случай под наука? - Какви са целите на туй нещо? - при какви базови условия би трябвало да работи?

Какво означава факти? В състояние ли сме да оценим кое е факт и кое не, кое е истина и кое лъжа? Човекът няма вродени способности да оценява тези категории. Тези неща се осъзнават чрез обучение (от родители, социална среда и т.н.) и трупане на опит. Следователно като изходната точка би трябвало да се приеме незнанието и именно то да се приема по подразбиране. Незнанието обаче си е незнание, а не заблуда. Идеята на науката е да създадем система с помощта на която от незнание да достигнем до знание. Т.е. целта е да се достигне до някакво структурирано и достоверно знание. Самата наука е процесът при който се достига до тази цел. Т.е. науката не е някаква статична институция, а динамична система (процес). В случая, хипотезите играят важна роля в процеса за добиване на достоверно знание и изясняване на това кое е факт и кое не. Излага се някаква хипотеза, след време се излага друга която я отхвърля или надгражда. На база на натрупаното знание трети достига до съвсем различно прозрение в друга област и т.н. Така в самия процес се изяснява кое е трайно знание (факт) и кое си остава просто на ниво хипотеза. С други думи идеята на науката е точно обратната на това което твърдиш ти и тя е да спекулира по въпроси за които няма достатъчно факти и в крайна сметка да достигне до самите "факти". Естествено "спекулациите" се извършват при строго определени научни стандарти и опирайки се на научния метод. При тази постановка заблуда е точно това за което говори Сканер - "идеи, противоречащи на фактите Идеята "да не се спекулира по въпроси за които няма достатъчно факти" е някакъв антипод на науката. При нея по подразбиране се прима, че знаем кои са фактите, т.е. знаем всичко или най-малкото знаем достатъчно. Това вече няма да е наука, а някаква затворена, статична система при която на "учените" е позволено само да повтарят това което вече се приема, че е "знание" и "факт", но не и да откриват нови знания и факти.

Изконно полската дума е слОвяни, а украинската би трябвало да е словИни. А-то в славяни очевидно е латинско влияние. В това няма нищо чудно, тъй като всички тези автори които се занимават с проблема ползат латински и са високо образовани. Смотрицки например от днешна гледна е "езиков украинец" и първоначално учи в Острожката академия, където според Укипедия усвоява "в съвършенство" църковнославянски и гръцки. Продължава образованието си в академията във Вилнюс, а след това обикаля из Европа и слуша лекции в редица университети: Лайпциг, Витенберг, Нюрнберг и др. С други думи формата "славяни" не навлиза в руския език от полския говорим или книжовен език, а по книжовен път, пак от Полско-Литовската държава, но чрез книгите на отделни автори като Смотрицки.

Това е така за науката в в най-тесния смисъл на думата. В по-широкия, където под наука се включват социални науки, медицина и т.н. се случва да се изпада и в заблуди. Например в икономиката, постоянният икономически растеж е цел и "благо" и това не се поставя под съмнение. От физиката обаче знаем, че вечен двигател няма. Следователно икономическият ръст има някакъв лимит. Икономистите се съгласяват с лимита (няма как да го отрекат по принцип), но аксиоматично заявяват, че достигането му е достатъчно отдалечено в бъдещето и по тази причина е безпредметно да се изследва на сегашния етап. Това е причината никой сериозен икономист да не изследва въпроса за лимита, а тези които се опитват да проучват проблема търпят критики и подигравки.

В Полско-Литовската държава към края на 16-ти, началото на 17-ти век. Не е ясно кой точно въвежда термина славяни, тъй като по-това време работят поне 10-на човека които се интересуват от темата. По принцип всички работят с няколко езика (западно-руски, полски, латински, гръцки). Няма още стандарт и се изполват разни форми - словени, словяни, славени и славяни. Граматиката на Смотрицки например е озаглавена "Γραμματικῇ Славе́нскиѧ пра́вилное сѵ́нтаґма" (с А вместо О, но с Е на мястото на старият ят). Вътре в самата граматика обаче се среща и съвремената форма "славяни" с А и Я (Я е изписана с буквата Ѧ)

Циклиш на едно място. Всички имат място в църквата. Става въпрос за езика и за нищо повече. На запад църквата не е само за "латините". Писах вече, че славянското богослужение не е изобретение на българите, а на светската власт в Империята. Черноризецът горе го е казал - азбуката е създадана в година 6363, което отговаря на 855 или 863 (в зависимост от летоброенето). Годината 855 се потвърждава и от синодика на Борил (пак домашен извор) където се съобщава, че буквите и първите преводи са направени при управлението на Михаил и Теодора. Съвместното им управление е до 856, след което Теодора е отстранена. При всички положения обаче, дори и да вземем по късната година - 863, това е преди покръстването на Борис и българите нямат никакво отношение по този въпрос. С други думи това е глобален проект, замислен в имперските канцеларии и реализиран от Империята. След приемането на християнството българите имат избор - да приемат гръцко, латинско или славянско богослужение - толкоз. Изборът не е дали църквата ще е само за гърци, само за власи (романогласни), само за славяни или само за българи. Ти си ги измисляш тези избори, ти си им вярваш и ти си ги "развиваш". Обективно такова нещо няма - нито в изворите, нито в теологията, нито където и да е другаде.

Словените и при Черноризеца и при Константин обхващат много по-широк ареал от "Държавата". Не те знам какно четеш. Или гледаш, но не виждаш, или имаш дотолкова циментирана вяра в себе си, че ти пречи да осмислиш най-обикновен текст. При Черноризеца няма една Държава (с главно "Д"), а се споменават владетелите на няколко държави: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.......... през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз" Защо няколко? - защото словените са и тук и там и онам и на другото място. При Константин Преславски е още по-очевидно: Кондак. Глас втори. Всички люде, да възпеем и с любов да облажим божествения и верен Методий, като пастир велик на славяните, като служител верен, като прогонител на ересите. Икос. Царството Панония, всички общо, бидейки нови хора, признаващи те за почитан пастир, радват се. На делото ти даваме подкрепа, похвалните ти усилия и мъки съкровено за почитащите те са миро многочестно, светителю Методие. Хората: Моли се непрестанно за всички нас. Песен седма. С вас, свети, се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и Моравската земя, блажени, които славят и зовят: "Благословен е Бог на нашите отци“ https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=47&WorkID=14814&Level=1

Грешно си разбрал. Исторически, славянският минава по същия път, по който минават и останалите европейски езици. Доколкото те са се "смесвали" и са се "създавали нови езици", дотолкова славянският изживява същите процеси. Няма уникалност и не знам кой те е излъгал за това.

Айде....., накъде отплесна - татаро-монголи, мечове! Нали уж ставаше въпрос за богословие, за Словото-Христос и т.н., а сега изведнъж се местим в някакво друго измерение. Елементарно е - по-богословските въпроси българите поддържат отношение с папата и патриарха. Питат, разменят си писма, общуват. Какви са тези хора в очите на българите? - словени, последователи на Словото-Христос или нещо друго? Или българите нямат никакво отношение към Папата и Патриарха. Толкова ли е трудно да се схване, че ако думата "словен" има религиозен характер и означава последователи на Словото-Христос тя би трябвало да има универсално значение. Т.е. когато се изразяваме на български и казваме "словени" да разбираме всички последователи на "Словото-Христос" по света. Когато употребяваме например термина "езичници", разбираме всички езичници по света, а не само тези които говорят на нашя език или само българите преди да приемат християнството. Наричаме всички християнки храмове църкви, а не само българските, евангелие, библия и т.н. се отнасят до книги със съответното съдържание написани на който е да е език, а не само български и т.н. и т.н. Ако не може да употребиш думата "словен" универсално със значението "последовател на Словото-Христос", то най-вероятно тя няма религиозен характер и не означава това, а нещо друго.

Християнството е универсална религия, а не българска. Нали нямаше юдеи, елини и т.н. и всички са християни, а сега изведнъж се появи "български народ". Означава ли това, че тези които не са българи не са християни. Повтаряш едно и също като латерна, без сам да съзнаваш какви групости пишеш. Черноризеца противопоставя езика на словените и словенската азбука на езика на елините, юдеите и т-н. Пак да те питам - след като Словото е Бог, кои са "несловените"? Папата "словен" ли е или "несловен"?

Ти току що изключи над 90% от християните. Т.е. всички които не говорят на словенски език.

Нещата би трябвало да се разграничат поне от две гледни точки, естествено стига да имаме данни. 1. Римска 2. Собствено славяногласната За собствено славяногласната някакви косвени изводи могат да се направят на база старобългарската лексика. В старобългарския език има няколко категории за "общност" - Род - това са близки родственици. С термина се превеждат основно гръцките думи γενετή, γένος, [οἱ] συγγενεῖς, [ὁ] συγγενής, συγγένεια, γενεά, .... - Народ - не става въпрос толкова за роднински отношения, колкото за съседски - много хора, тълпа и т.н. Терминът превежда гръцките думи - ὄχλος, δῆμος, πλῆϑος, λαός, κόσμος - Племе - род, но по-скоро като потомство. Т.е. терминът се отнася освен за живите в момента родственици, така и за действителни или въображаеми родоначалници и тяхното потомство. Терминът превежда гръцките думи γένος, γεννήματα, φυλή - Език - думата ясно показва обединяващаия фактор на общността. Терминът превежда гръцките думи γλῶσσα, ἔϑνος, διάλεκτος, ἔϑνη Или човек може едновременно да е член на някой род, на племето на антите и да принадлежи на общността на словенския език. Друг може да е член на друг род, по народ да е смолянин и пак да принадлежи на общността на словенския език. От гледна точка на римляните горната делитба е без значение. Те си квалифицират хората по тяхни си съображения. Едната част от хората може да квалифицират по езиковия им определител - склави, друга по племения - анти, трети по географски и т.н.