Atom
-
Брой отговори
6989 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
198
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Все още не съм убеден, че разбираш как работи науката. Това не се изчерпва само със "следване на някакви правила за правене на догадки и за потвърждаване на тези догадки". Науката е колективен процес и няма срок. Например работата по изкуствените невронни мрежи започва през 1943, а понятието изкуствен интелект е въведено през 1956г. Едва през последните години имаме нещо, което може с хиляда условности да се приеме за изкуствен интелект и за факт. Ако учените наистина "спрат да се занимават с измислици" това нещо никога нямаше да се появи. Общо взето всичко което ни заобикаля днес като технологии е започнало като идея някъде през средата на 20-ти век и към онзи момент е било пълна измислица. Спиране с измислиците на практика е спиране на науката. Тогава няма да има смисъл от спора, тъй като науката наистина ще се превърне в религия. Няма да има нищо ново, а само ще се повтарят, преанализират и разказват стари и "доказани" неща.
-
Това, че са пожелателни не означава, че и там няма драма. И двата показатея се измерват в пари. Това дразни много хора. Например ако една фризьорка в Германия днес има 3 клиента и им вземе по 20 евро тя е изработила 60 евро. Българската и колежка съответно днес е имала 10 клиента по 6 лева - 60 лева. Според показателя "производителности на труда" германката има почти два пъти по-висока производителност от българката. Ето ти причина много хора да скачат срещу този показател просто заради името му, а не заради неговата същност.
-
Какво да ти кажа. Хванал си се тази тъмна материя...... Добре, дай да опитаме по друг начин. Какво ти е отношението към такива научни понятия като "изкуствен интелект", "изкуствена невронна мрежа", "брутен вътрешен продукт" или пък "производителност на труда". Според теб те какво са? - някаква шмекерия или им няма нищо и са коректни. Питам те, защото познавам хора които подхождат по същия начин, само защото тези имена не съответстват на представите им. На някои не им харесва "интелект", или пък това, че мрежата е "невронна", на други "продукт" и "производителност". Съответно реакцията им е почти същата.
-
Продуктът на науката е на първо място това в научните публикации, след това при научните конференции и т.н. Останалото не е наука. Останалото е учебници, написани за нуждите на образованието, медийни публикации, популярна литература или лични мнения. В повечето случаи хората, а дори и правителствата комуникират с науката индиректно, чрез посредници. Рядко някой извън научните среди ще тръгне да чете научни публикации. От там идва и нерабирането за това какво е науката, как работи, каква е нейната същност и т.н.
-
Не знам от къде си останал с това убеждение. Същността, функцията и предназначението на науката е да произвежда и организира знание - нищо повече. Това е процес или за по нагледно го приеми като предприятие за производство на някакъв продукт. В случая продуктът е знание. Земеделието произвежда земеделска продукция, животновъдството - животинска, металургията - метали, а науката - знание. Това им е предназначението и същността. Кой как ще ползва продукцията на науката е отделен въпрос. Това което искаш - науката да се опира само на факти, на практика е искане науката да спре производството. Спре ли производството няма да има нужда от наука и науката ще изчезне. С други думи искаш свят без наука.
-
Нищо не разбирам. Да започнем отначало. Твърдението ти беше следното: skiahtro: "Има хора, които не разбират как работи науката и прехвърлят собствената си ограниченост, към науката! - С това твърдение няма как да не се съглася. Подкрепям те на 100%. skiahtro: "Ако не вярваш, нека се яви тоя същия и да постави ограниченията на науката, тук и сега, да ги видим!" "Тоя същия" е твоя формулировка, а не моя. Разбрах го като "тоя същия - представител на хората, които не разбират как работи науката и прехвърлят собствената си ограниченост, към науката". В този случай е непълно естествено, ако "тоя същия" не разбира как работи науката, да не може да разбере и нейните ограничения. Ако обаче под "тоя същия" разбираш някой друг, аз няма как да го знам. Сега искаш да разгледаме "ограниченията му". Кой е "тоя същия" и кой е "му"? От кого очакваш да "постави ограниченията на науката тук и сега да ги видим!". И какви ограничения всъщност искаш да се разгледат- ограниченията на науката или "ограниченията му".
-
А пред кого да ги постави? - пред тези които разбират как работи науката или пред останалите. Тези които разбират как работи науката в голяма степен разбират и осъзнават нейните ограничения.
-
Съгласен съм напълно с тази постановка. Вярвам разбира се - няма нужда от доказателства. Напълно в реда на нещата е "тоя същия" който не разбира как работи науката да не разбира и нейните ограничения.
-
Същността на науката е да създава и организира знание. С други думи правенето на наука е смисъла на науката. То и затова науката се "прави". Затова по-рано ти писах, че ако науката има някаква аналогия с религията, това се отнася само за процеса на създаване и организиране на религиозните вярвания. Друга същност няма. Науката ползва наличното знание единствено за "производството" на ново знание. От там нататък има други потребители които ползват и експлоатират натрупаната научна продукция: образователни институции, държави, армии, разни идеологии, медии, корпорации, институции по здравеопазването и който още се сетиш. Системата която поддържа и обслужва науката - университети, институти, отделни учени, изследователи и др. не са наука. Преподаването и образованието не са наука и т.н. Каква друга същност може да има науката?
-
Не и по автоматизъм защото не виждам ползи от това "приравняване". Например религия, църква и Бог за мен са различни понятия и не виждам никакъв смисъл да ги обединявам под "една шапка". Какво остава за други, още по-отдалечени институции и явления. Ако постулираме, че вярата присъства във всички човешки дейности и представи, не е ли съвсем логично класификацията и определенията за това какво е "това" и какво "другото" да изключват вярата. Тя така или иначе е "обща" и присъства навсякъде. Ето ти още вендъж твоето собствено определение: Науката е система от вярвания за това какво е знание, как се трупа това знания и каквоприемаме за факт/истина. Следва се вярата, че истина е само нещо, което е проверимос експеримент и до което се е достигнало следвайки научния метод. Къде в определението присъства "правенето на наука" и създаването на ново знание? Писал си за вяра/правила как се трупа знание, но само с правила колкото и да са подробни и добре разписани няма да се появи нищо. Ако искаш хвърли един поглед тук: - https://www.visionlearning.com/en/library/Process-of-Science/49/The-Process-of-Science/176
-
Какво да ти кажа. Ако това са ти разбиранията за наука аз все още съм на мнение, че имаш погрешна престава. Науката е динамична , а това което си описал е статично. Ако в мисловния модел с вярванията има "системата от вярвания за това какво е знание, как се трупа това знания и какво приемаме за факт/истина" в мисловния модел на науката на тази система съответстват понятията "научен метод" и "научни стандарти". Да, това са предпоставки за правена на наука и са много важни, но самата наука все още отсъства от "системата" по простата причина, че науката е процеса за създаване на знание, а не се изчерпва с научния метод и научните стандарти. Няколко пъти вече писах, че това може лесно да се разбере ако се прочетат 4-5 изследвания по палеогенетика. Тъй като това е нов клон на науката там отчетливо се вижда как специфичните стандарти и методи на тази наука се създават направо в движение и в самия процес на правене на наука. Така става и при "роенето" на разни научни подполета и школи. Вътрешните им стандарти и методи (бъдещите вярвания) не падат от небето, а се създават в самия процес на правене на наука.
-
Добре де, то е ясно, че нямама една и съща представа. Аз се опитах да обясня моята, явно без успех. Дай да видим каква е твоята представа - не на "хората", а лично твоята. Какво представлява науката, как работи, каква е целта и? Може пък наистина аз да съм в грешка.
-
За духовен водач могат да се приемат образованието или идеологиите. И двете категории обаче не са наука. Един процес не може да бъде духовен водач, той просто се случва. Кой как ще ползва продукта на процеса е отделен въпрос. Дори социалните науки, чийто обект на изследване е човешкото общество, също не са "духовен водач". В тази връзка ако се търси аналогията и общото между наука и религия, то еквивалент на науката би била не религията в цялост, а само процесът по изграждането на религиозните вярвания и идеи.
-
Добре бе човек. Знаеш ли колко много неща съществуват само в човешкото въображение и се опират на вяра? Правото например какво е? - създадена от хората система, за която вярват, че е справедлива и ще им разреши споровете и противоречията. Какво са нациите, какво са държавите, партиите, разни фондации, корпорации и т.н. Какво е философията, какво са идеологиите и т.н. и т.н. Всички тези неща съществуват само в човешкото въображение благодарение на вярата в тях. Да не отиваме обаче толкова далече - един най-обикновен брак по същността си представлява социален съюз който се опира на вяра. Това са съвсем различни институти, създадени от хората с най-различна цел. Каква е ползата, ако им ударим по една черта на всичките и ги приравним на религията? Да обявим, всички до "вид религия" и с това да приключим въпроса. Защо реши, че науката е вид религия например, а не вид църква, или пък вид Бог, или пък вид право, или вид философия, или вид идеология? А защо религията да не е вид Бог, или пък вид право, или пък вид идеология и т.н. Как точно определяш кое от кой вид е?
-
Дебатът тук ме накара да се замисля дали науката не достига своя лимит, или най-малкото скоростта с който протича процеса значително да се забавя и да се приближаваме към някакви естествени ограничения. Изглежда, че повечето хора наистина не разбират как работи науката. Вярванията във "вярването в науката" в случая не произлиза от религията, тъй като религиите нямат тази дилема и правят ясно разграничаване между вяра и наука. По-скоро това изглежда като загуба на доверие както към науката, така и към религиите и търсене на някаква индивидуална и "своя" истина, някакъв личен Бог (а не Бог на някоя конкретна религия). От друга страна има хора, които също не разбират как работи науката и я възприемат като Бог с неограничени възможности, който може да реши който и да е проблем (ако не днес, утре, догодина или след време) Навлизането на ИИ в научния процес съвсем ще затормози нещата. То и сега не се разбира много-много как работи науката, а с масовото въвеждане на някакви "черни кутии" които не е ясно как изобщо работят, нещата ще станат още по-неразбираеми. Самата наука е човешка дейност и се развива в човешките общности. Ако по-голямата част от хората не разбират как работи науката и едните я свеждат до вяра, а другата до всемогъща сила (Бог), същността на науката ще се подкопае и има голям риск да се изроди в нещо друго. Това на практика ще означава спиране на процеса и край на науката. Естествено натрупаното знание ще остане, но с течение на времето все по-малко хора ще разбират как се е достигнало до него и какво реално представлява.
-
Не става въпрос за анатемосване. Просто науката си има някакви правила и стандарти по които работи. Ако се съобразиш с тях няма проблем. Т.е. задай и ти някакви начални условия и си изложи теорията. Останалите учени може да я приемат, да я отхвърлят или да е разширят и надградят. Никой обаче няма да те анатемоса. В съседната тема например г-н Пейчев "громи лингвистиката" и се сърди, че никой не го разбира. Как обаче да го разбере човек, като той дори не може да изкаже тезата си. Никой не е казал, че лингвистите са 100% прави. Ако обаче някой не е съгласен с теорията и постановките на тази наука би трябва първо да предложи свои собствени начални условия, своите методи, свои базови постановки и едва тогава на базата на тях да се опита да гради конкретна теза. Ако това го няма, как останалите да се ориентират за какво изобщо става въпрос.
-
Тук се разминаваме. Не мисля, че хората са длъжни да вярват в резултатите на учените. Добре е да им се доверяват, но до там. Вярата в резултатите може да се трансформира във "вяра в науката". Т.е. науката да се възприеме като абсолют, като Бог, който е в състояние да постигне абсолютно всичко. Такова възприятие обаче носи огромни рискове за човечеството и е крайно опасно. Науката със сигурност има своите недостатъци и допуска грешки. Не виждам обаче това което се предлага как ще подобри работата на науката (ако идеята е тази)
-
Да, неприятно е, но е неизбежно. Процесът наречен наука е колективен и работи с натрупване. Системата която го задвижва и обслужва е отворена и се състои от множество независими сегменти. За да сработи изобщо този процес, работата на всеки един сегмент трябва да е разбираема за останалите и да може да се надгражда, критикува или опровергава. От там идва и нуждата от "доказателства". Т.е. не е достатъчно да кажа, че "това е така", а да се обоснова защо е така и то с такива инструменти и средства с които да ме разберат и останалите участници. Ако не съм в състояние да направя това ще трябва да проявявам другомислието си в други сфери - философия, политика или някоя друга.
-
Не знам защо се хващаш за тази тъмна материя. Това е просто абстрактен модел - някаква математическа концепция. Съществува ли такъв модел? - съществува. Някой е измислил име на модела и нищо повече. Можеше да го кръстят по някакъв друг начин, например да му плеснат някакво латинско или гръцко име. В този случай щеше ли да имаш претенции към него? Не е съвсем точно. Ако ще разсъждаме в категориите вярвам-не вярвам, правилната дума би била доверие. Самата дума показва къде се намираш в скалата вярвам-не вярвам - "до вярата". Виж например развитието на палеогенетиката. Работата на науката като процес най-лесно може да се онагледи чрез нея, тъй като тази област на познанието се появи и се развива пред очите ни, едва в последните години. Тръгва се от нищото и с течение на времето се оформя и гради някакво познание. То може да бъде грешно и при всички положения е непълно, но е нещо - някаква основа над която да се надгражда.
-
Е, аз съм съгласен с това и не търся никакви сходства. Вие с Младенов сте тези които търсят сходства ту тук, ту там. Просто ми стана интересно по какви критерии и каква логика намирате сходствата, но така и не разбрах. Както и да е, ако искаш възприемай науката като абсолют, ако искаш като религия, ако искаш като правото, ако искаш като нещо друго - това е твой избор. Аз лично не намирам основание за такова възприятие и за търсене на сходства, още по-малко пък да възприемам която и да е човешка представа като абсолют.
-
Твърдението 2+2=4 е извод от математиката. Математиката не се причислява къ; тясното понятие на думата наука. Все пак математика, логика, статистика и информатика се числят към широкото понятие за наука или се определят като "формални науки", а математикатd в частност и като "език на науката". Иначе за разликите писах вече. Науката не е система от знания (вярвания), а системен процес за създаване и структуриране на знание. Религията от своя страна е система от вярвания (знания). Ако науката престане да бъде процес и се превърне в система от знания, това би означавало една от двете хипотези: - достигнала е крайната цел - абсолютното и обективно знание. Това би означавало тези които задвижват процеса по това време (хора, ИИ, нешо друго) на практика да станат Бог (според мен с нищожна вероятност) - да не е достигнала крайната цел и да се превърне в поредната религия (доста по-вероятно)
-
Аз не съм срещал научна хипотеза, където се отхвърля Бог или да потвърждава съществуването на Бог. Бог е абсолют и като такъв той е не е предмет на науката. Обикновено с тези теми се занимава "философия на науката", което е поле на философията, а не научно поле. Това, че някои учени публикуват и философски материали където се засяга тази тема не прави от това наука. Науката може да се занимава индиректно с някои религиозни доктрини (сътворение или еволюция на човека), но това не е отхвърляне на Бог Не знам за разните социални науки. Там може и да се засяга тази тема, но пък това са по-скоро "научни дисциплини", а не наука в тесния смисъл на думата.
-
Според мен терминът "субективно познание" в случая не е коректен. Достоверното знание е по-скоро колективно човешко познание. Обективното познание или абсолютната истина е цел. Реално целта на науката е да се приближим максимално до обективното познание.
-
Чакай сега, тук вече не става въпрос за религия и наука, а за нещо коренно различно. Един куп неща съществуват само и единствено в човешката представа - корпорации, партии, нации, държави, правото и още каквото се сетиш. Означава ли това, че всички те са абсолюти и съществуват точно толкова колкото, съществува и Бог. В такъв случай нещата се размиват значително и всички тези срвнения губят всякакъв смисъл. Каква е целта и какво ще постигнем ако приравняваме всички абстракции които съществуват само в човешките представи и наричаме всички "абсолют".
-
Нищо не разбирам. Защо да няма смисъл? Науката е процес задвижван от хора, както всеки друг човешки процес. Ползата от продукта на науката може да се оцени и сравнява с продукта на останалите човешки дейности. От друга страна един път твърдиш, че науката е еквивалентна на ралигията, а в следващия, че науката е абсолют. Кое от двете?
