Atom

А каква е посоката която задава финансовата надстройка. Накъде иска да поведе света?

Да, централните банки участват в планирането, но по-скоро в частта за осигуряване на стабилност на системата. По отношение на развитието центровете за планиране са на друго място. Например зелените истории не са продукт на планирането на ЦБ, а там по-скоро банките играят ролята на изпълняващ и подкрепящ плана на други центрове. Иновациите, революционните нови технологии и т.н. също не са приоритет на ЦБ, а на други сили. С други думи централните банки не са чак толкова всемогъщи, колкото се представят.

Този въпрос май го дебатирахме някъде преди време. Както и да е. Мисля, че на глобално ниво не съществува един единствен "планов комитет". Светът се управлява най-общо от елитите. Те не са организирани обаче в строга пирамидална структура с йерархични отношения, а в мрежа или мрежи. Тези мрежи имат множество разклонения, центрове, възли, формални и неформални структури и т.н. Различните представители на елита са представени в мрежите по множество начини. Едни и същи хора могат в едно и също време и по определени направления да се кооперират и сътрудничат, а по други направления да се конкурират и дори да се конфронтират. От друга страна съществуват някакви обществени процеси, които един път възникнали се подхранват сами и трудно подлежат на планиране. При тази ситуация елитите могат да се опитат да "яхнат" процеса и да се възползват от него или да се опитат по някакъв начин да го управляват, но без съществено да могат да му въздействат в степен да го "обърнат" или прекратят. Не всичко подлежи на планиране, но елитите биха могли да се опитат да прогнозират въздействието на тези процеси. Например ако монарсите на Германия, Австро-Унгария, Руската империя и Османската Империя бяха отчели по-широките процеси които вървят в Европа, те никога нямаше да започнат ПСВ. От друга страна, тъкмо тези процеси пък и са могли да ги заставят да я започнат, дори и против собствената им воля. Кой знае.

Сега се сетих, че освен демографските прогнози, стагнацията на науката и парадокса на производителността, към факторите които определят лимитите на растежа би трябвало да се добави и концентрацията. Концентрацията май си е вътрешно-свойствена на капитализма и от нея не може да се избяга. Или поне не може с чисто пазарни механизми. Тя обаче създава редица проблеми: - явлението "твърде голям за да фалира" - високи бариери за навлизане на нови играчи в сектори с голяма концентрация - при по-малко, но значими играчи е по-лесно създаването на картели - картелите от своя страна намаляват реалната конкуренция - намалена иновация: Липсата на конкуренция може да забави темповете на технологично развитие. - концентрацията в комбинация с регулациите прави почти невъзможно т.н. съзидателно разрушение

Точно така. Това го написах само да илюстрирам, че пазарът не винаги работи. Горните четири сфери (енергия, храни, труд, пари и финанси) отдавна не са чисто пазарни, а пазарно-планови. Съществуват други структуроопределящи сектори където концентрацията е толкова висока, че компаниите са станали "толкова големи, че не могат да фалират". Например Еърбъс и Боинг. Другаде пък концентрацията е довела до такива нива, че е много трудно навлизането на нови играчи. Освен авиоиндустрията такива са фармацията, автомобилостроенито, производството на чипове, тежка техника, големи сектори от енергетиката и т.н. и т.н. Ако сумираме всичко ще видим, че икономиката отдавна не е чисто пазарна, а пазарно-планова и тъй нареченото съзидателно разрушение вече почти не работи. А без съзидателно разрушение няма и пробив на нови технологии. Или поне няма пробив на технологии, които значително биха променили играта.

А от кои пазарни правила следва, че ипотеките трябва да се финансират задължително от пари на вложители, а не например от пари на инвеститори. Никой не казва, че тази дейност трябваше да се забрани на банките, а да се допуснат нови играчи на пазара които да се конкурират с тях. Същото между другото се случи и с цифровата валута на Фейсбук Libra/Diem. На пазара има маса криптовалути, но тази се удари в стената. И не защото нямаше да е успешна (проектът беше подкрепен от Visa, Mastercard, PayPal и eBay), а защото някой се уплаши, че може да стане много успешна.

Хайде сега. Кой познава по-добре крайните клиенти и знае почти всичко за тях - Гугъл или банката Х. Кой би обслужвал по-ефективно и с много по-малък риск физическите лица? Пазарът помага за налагането на новите технологии именно благодарение на т.н. съзидателно разрушение. Нали сам го каза по-горе, като не работи едно нещо или е изчерпано идва друго. През 2008 не стана, скоро няма и да стане. И не е въпроса, че технологичните компании не могат да се справят, а че не им дават.

Хубаво. Да видим как се развива пазара в четири базови дейности за глобалната икономика: - енергия - свръх регулации, квоти, картели, въглеродни емисии и какво ли още не. - храни и хранителна индустрия. Същата работа - регулации, забрани от санитарно и всякакво друго естество, квоти, субсидии и т.н. - труд. Първите две поне участват в глобалния пазар. От гледна точка на глобалната икономика трудът е в крепостна система, заключена от гражданства, работни визи, непризнаване на квалификации и т.н. - пари и финанси. Тук въобще няма смисъл да се говори. Най-регулираната част от икономиката, където пиле не може да прехвръкне без съответното разрешение. Какво остава? - остава пазара на джапанки, гащи и други дребни джунджурии. Може ли в такъв случай да работи този двигател безотказно и да разчитаме на него? Според мен не и това се доказа през 2008. Тогава по всички пазарни правила една значителна част от банките трябваше да фалират, а тяхното място в потребителското финансиране и ипотеките да се заеме от технологичните компании. Нищо подобно обаче не се случи. Пожелателното мислене е хубаво нещо, но при прогнозиране е добре да има здрава опора на която да се опрат прогнозите.

Вероятно си прав. Въпросът беше може ли да са запази системата. След всички тези които си изброил, системата не се запазва. След тях се налага системата да се измени и да се конституират нови институти. В момента системата на Русия е Персонална Империя и по това тя си прилича на останалите персонални режими (на Хитлер, Франко...), а не на институционалните. В СССР властта не е персонална, а институционална. В СССР имаше институционална пирамидалната структура на властта. Най-отдолу КПСС, след това ЦК, политбюро и накрая Лидера на партията. Освен това НАД тази властова пирамида имаше официално закрепена държавна идеология с която всички трябваше да се съобразяват, независимо къде се намират по властовата стълбица. С други думи по отношение на легитимацията на властта има голяма разлика между СССР и днешна Русия и не виждам основание за паралели по въпроси като предаване и приемане на властта. Според мен след Путин, системата на Персонална Империя изобщо няма да проработи и ще трябва да се смени с нещо друго. С какво друго? - в момента не е много ясно.

Е, стигнахме пак в началото на дебата. Да, системата за ускорено развитие разчита цикълът да се повтаря до безкрай. Да се повтаря цикълът до безкрай обаче би означавало да изобретим вечен двигател. А такъв в ограничена среда по принцип няма, или поне няма във физиката която познаваме. Въпросът е колко дълго може да се разчита на такъв модел. Ето, колегата Tekotaka предрича, че моделът може да се продължи до безкрай след като човечеството усвои космоса. Т.е. като силно разширим границите на средата. На мен обаче това не ми прилича на прогноза, а по-скоро на вяра. Вярата е хубаво нещо, но като всяка вяра по-скоро може да произведе религия, отколкото технология, която да разшири границите на средата.

Вдигането на пенсионната възраст в развития свят не може да компенсира изцяло спада. Тази мярка може да помогне само в краткосрочен план. В случая не са важни толкова абсолютните числа, а тренда. А при положение, че коефициентът на плодовитост в развития свят отдавна е под две, то тенденцията ще е винаги надолу или поне докато не се промени този коефициент. Алтернативата на повишаването на производителността на труда е външен източник на хора, които да компенсират спада на работоспособното население. Тази алтернатива обаче си има своите минуси и прилагането и също не е безпроблемно и си има свои собствени лимити.

Ето една картинка, която представя историческото развитие на потреблението на енергия в световен мащаб: През 2023г. световното потребление на енергия е било около 180000 TWh, а през 50-те години на 20-ти век около 30000 TWh. Т.е. за за този период световното потребление е нараснало 6 пъти. Прогнозите обикновено показват към края на този век световната консумация на енергия да е от 2 до 3 пъти по-голяма в сравнение със сегашните нива. 10 пъти по-голяма консумация на енергия от сегашните нива би означавало някакво ново развитие от съвсем различен порядък и качество. То би било нещо съвсем ново в сравнение с всичко което познаваме до момента

Не съм виждал прогнози за намаление на общото потребление на енергия в световен мащаб. Напротив, всички прогнози на които съм попадал са за ръст. Бъдещо намаление може да се прогнозира в използването на някои от енергийните източници от микса, но не и сумарно намаление като цяло.

Това пък от какво следва? Вярно е, че в близко и средносрочно бъдеще се очаква енергийното потребление в световен мащаб да расте. Факторите за това са ръста на световното население и икономическия ръст на глава от населението. Но откъде идва убеждението, че ръстът на енергийното потребление ще е няколко десетки пъти, че и над 100? На какво се базира едно подобно допускане?

Не мисля. Прекалено внимание се отделя на монетарните въпроси за разни валути, дългове и т.н. В края на краищата те са само някакво средство. Средство което подпомага размяната, средство за счетоводни записи и т.н. Неслучайно темата е озаглавена минало и бъдеще на световната икономика. Виж историята. Там обикновено остават технологичните открития, географските открития, остава това което е построено от хората - пирамиди, замъци и т.н. Останало ли е нещо за това кой колко мидички, сребро, злато, нефрит или нещо друго е имал или кой на кого и колко е дължал? Когато и ако елитите решат да се премине от система базирана на ръст, към система на "устойчива икономика" ще се реши и въпроса с дълговете. Но няма да са дълговете причината за това, а причини от демографско, социално и всякакво друго естество. Естествено нищо няма да попречи на същите тези елити да обвинят дълговете или долара или еврото или там каквото решат, че е "виновника"

Ето една картинка. На нея се прогнозира какъв дял от световната популация ще заема населението в трудоспособна възраст (15-64) Картинката е генерирана от тук: https://population.un.org/wpp/Graphs/ Пикът на работоспособното население в света (като дял от цялата човешка популация) се прогнозира да бъде достигнат около 2030. Това не е някакво далечно бъдеще, а буквално "утре". В същото време делът на хората 65+ само ще расте. Ако вкараме и географията в картинката ще видим, че пикът на същия показател (дял на трудоспособното население от цялата популация) в Европа и Северна Америка е вече преминат и е бил някъде около 2010г. В Южна Америка този пик се преминава в момента, а в Азия ще настъпи около 2030. Вярно е, че намалението на този показател може да се компенсира с технологиите и повишаване на производителността на труда. Дори и да приемем обаче, че това винаги ще се случва (т.е. няма технологични лимити), то все пак има социални граници. Повишаването на производителността не е безкрайна функция, а си има лимит. Теоретично, максималната производителност се достига когато е зает само един единствен човек на планетата и само той работи, а всичко останало се върши от технологиите (ИИ, роботи и т.н.). Разбира се, вероятността да се достигне до такъв един момент клони към нула, тъй като вероятността много преди това политическите и социалните системи да се взривят е значително по-висока. С други думи осигуряването на ръст при подобна демография е свързано с редица социални, политически, екологични, технологични и всякакви други проблеми и рискове.

Хубаво, но институтите през 1953, 1964, 1982 и 1985 са си същите . Можеш ли например да си представиш в СССР или Руската империя лозунг от типа на "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России"? Например в Руската империя нещо от рода на "Есть Александр - есть Империя, нет Александра - нет Империи". Или пък в СССР "Есть Сталин - есть СССР, нет Сталина - нет СССР". И в Империята и в СССР това би било пълен абсурд.

Трудно може да се запази "системата" в този си вид, да не кажа невъзможно. Системата в Русия е Персонална Империя. Персоналната власт върви със съответната персона и не се създава за един ден, а се акумулира постепенно с течение на времето. Аналогията с 1953 не е пълна. Макар и Сталин да има огромна лична власт, СССР не е персонална империя, а институционална. Държавата е подчинена на универсална идеология, която е закрепена на всички нива на държавност. Освен държавните институти, съществуват и институтите на КПСС, ЦК на КПСС и политбюро. Да, заради култа към Сталин през 1953 има шок, но според мен за драматизъм е трудно да се говори. Все пак борбите са вътрешни, в рамките на съответните институти, а именно те определят държавността и властта. Що се отнася до 1917 и 1991 тогава се разрушиха институтите на старата държавност. Сега няма нищо за разрушаване. Напротив, в Русия тепърва ще трябва да се създават някакви държавни институти (каквито и да са) ако иска да остане да съществува като държава.

Първо - няма такова нещо като 'колективен запад', 'колективен изток', 'колективен север' или 'колективен юг'. Дори и все пак да има, това ще бъдат някакви чисто мисловни конструкции, а не политически, икономически, военни или каквито и да е други институционални субекти, които биха могли да "овладеят" нещо си. Второ - никаква война нямаше да има, ако начело на Русия имаше една идея по-умни хора, които да успеят да формират институционална държавност и някакви що-годе стабилни държавни институти. Ако нещо е направило войната ако не неизбежна, то поне възможна, това е именно липсата на институционална държавност и нормални държавни институти.

Може, стига Путин и обкръжението му да са били 100% "Иностранные агенты" на Глобалните сили в САЩ, Великобритания и т.н.. Иначе и аз мога да си замислям и планирам един куп неща. Ако нямам обаче свои агенти (или клиенти), които да превърнат моя план в реалност, това няма да е план, а просто някакви фантазии. Този конфликт беше предизвикан от Путин. Кой и как му е повлиял за това действие е второстепенен въпрос с много по-малко значение. А виж това, че войната се използва от всякакви "велики" и не толкова велики сили, за да решават чрез нея някакви собствени проблеми и цели, е вярно и според мен напълно естествено. При възникване на каквато и да е извънредна ситуация, съвсем естествено е околните да предприемат някакви мерки. Кой да се предпази, кой да се възползва....

Това, че никой не може да предвиди развитието на технологиите е вярно. В същото време е вярно, че с много голяма степен на вероятност може да се предвиди демографията за 2050 година. Да вярваме, че в близко бъдеще може да се появи някаква магическа технология, която ще тушира проблемите които ще възникнат от демографския структурен дисбаланс (в сравнение с демографията днес) е наивно. Според мен промените които виждаме сега са продиктувани именно от тази перспектива. Разработката на Римския клуб и последващите ревизии се базират на някакви конкретни параметри, като население, производство на храни, индустриализация, замърсяване, потребление на невъзобновяеми природни ресурси.... Собствените ми разсъждения се базират на базови характеристики, например на това, че принципно няма вечен двигател в ограничена среда. А ограниченията на средата вече се виждат на хоризонта, най малкото от тренда в недалечно бъдеще населението на планетата да започне да намалява. Демографските процеси са сравнително консервативни. И да има последващо обръщане на този тренд, то за това се изисква доста време и смяна на няколко поколения.

Демографията наистина е важен и определящ фактор. Промяната в демографията обаче действа комплексно. Тук има една таблица с прогноза за световното население до 2100: https://www.ined.fr/en/everything_about_population/data/world-projections/projections-by-continent/ Според тази таблица, Европа вече е достигнала своя пик и от тук нататък европейската популация ще намалява до края на века. За Азия пикът е изчислен около 2050г. и от там нататък населението на Азия също ще намалява. Т.е. след 2050 световното населения като цяло ще расте, но почти само и изключително благодарение на ръста в Африка. Това очертава една картина, където в близкото бъдеще населението на развитите страни ще намалява и застарява, докато Африка ще има увеличаващо се и младо население. Тази промяна в демографската структура на населението на планетата няма начин да не окаже огромно влияние както за развитието на световната икономика, така и на един куп други процеси.

Така е да. Обаче и застъпниците на другата теза си имат своите основания. Сегашната 5-та вълна се различава от останалите. Ако при първите 4 от модела на Перез, т.н. Turning point (от картинката по-горе) е в резултат на балонизирането на компании свързани с новите технологии, то при настоящата вълна не е така. Действително в началото на века се спука т.н. дот.ком балон, но неговите ефекти бяха много по-малки, отколкото ефектите от кризата през 2008. Причините за последната обаче нямат нищо общо с новите технологии, а са в резултат на балонизирането на ипотеките. Ако се опираме на опита от предходните 4 вълни, този път банките трябваше да изпитат явлението на разрушението, а тяхното място в ипотечното и потребителско финансиране да се заеме от новите технологични компании. Това обаче не се случи. Освен това, последната 5-та вълна създава огромно количество нови информационни продукти и услуги, които обаче са напълно безплатни за потребителите и за тях не се плаща нищо. Това е един огромен бизнес процес, който обаче не може да се отчете адекватно през БВП (а от там и да се отчете като ръст), тъй като последният отчита само операциите за които се плаща. В същото време редица бизнеси които печелеха много добре преди това, сега са извън борда и не могат да генерират приходи, просто защото конкуренцията на технологичните компании предлага същите продукти и услуги съвсем безплатно. Тук последният проблем е описан малко по-подробно https://economix.bg/digitalnata-ikonomika-vodi-po-baven-rast-na-bvp С други думи настоящата вълна не се държи като останалите и моделът е силно разколебан.

Те вече си чудат какво става. Оказа се, че на срещата която организират Китай и Бразилия или т.н. група на 'Приятелите на мира', освен страните споменати в комюникето са присъствали и представители на Франция и Швейцария. Ето и изказването на Лавров по този въпрос: «Я вот не понимаю только одного: как на этой встрече вчерашней оказались французы и швейцарцы, которых нейтральными назвать нельзя уже давно. А французы — члены НАТО просто-напросто. И та, и другая страна активнейшим образом рьяно выступают за Украину. Как-то было странно узнать, что эти люди были» https://life.ru/p/1691073?ysclid=m1nmu2bcf3743729733 Ето и още един коментар по темата: "О том, что инициатива "Друзья мира", выдвинутая Китаем и Бразилией, - это антироссийская площадка, высказала мнение директор Института международных политических и экономических стратегий — РУССТРАТ Елена Панина. В качестве своих слов она предложила сомневающимся положить стратегию "Друзей мира" перед собой и текст документа президента РФ Владимира Путина на встрече с руководством МИД 14 июня и найти хоть одно сходство. Их нет говорит, Панина, в отличие, если бы то же самое проделали, только с текстом призыва "Друзей мира" и урезанным планом мира утратившего легитимность президента Украины Владимира Зеленского." https://eer.ru/article/obshchestvo/u64/2024/09/29/18068?ysclid=m1nn1s3xc0126736081

Китай силно се е изнервил от последните ядрени авантюри на Путин и май рязко променя позициите си. Ако до преди няколко дни натискът е бил към Украйна да мисли за мир и за начин за прекратяване на войната, сега китайският натиск се насочва към Русия. На официалната страница на министерството на външните работи на Китай е поместено съвместно комюнике от името на Алжир, Боливия, Бразилия , Китай, Колумбия, Египет, Индонезия, Казахстан, Кения, Мексико, Южна Африка, Турция и Замбия. В това комюнике особен интерес представляват точките 2 и 7 (превод Гугъл): 2. Призоваваме да спазваме целите и принципите на Хартата на Обединените нации, да зачитаме суверенитета и териториалната цялост на държавите, да зачитаме законните интереси на държавите и да вземем предвид необходимостта от спазване на принципите на мир, сигурност и просперитет . 7. Призоваваме да се въздържаме от използването или заплахата от оръжия за масово унищожение, особено ядрени оръжия и химически и биологични оръжия. Трябва да се положат всички усилия за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и избягване на ядрена война. Всички страни трябва да спазват съответните международни закони и споразумения и решително да предотвратяват причинени от човека ядрени аварии. Тези две точки изключват мирът да се сключи под предварителните условия и диктовката на Русия. Тук е целия текст на комюникето: https://www.mfa.gov.cn/eng/wjbzhd/202409/t20240928_11499659.html Напоследък медиите усилено писаха за мир и разни мирни инициативи за замразяване на конфликта. Вероятно е имало някакви преговори или най-малкото съгласуване на позиции между Китай и САЩ, Китай и Русия, САЩ и Украйна и т.н. Явно обаче последният ядрен шантаж на Путин е прелял чашата. Посланието на Китай към Русия е съвсем ясно: "стига толкова, затваряйте сергията". Това все още не е ултиматум към Русия да се оттегли напълно от Украйна, а по-скоро натиск Русия да престане да шантажира света и да намери някакъв начин да излезе от прекия военен сблъсък.