Atom

Това добре, но е излишно значението на терминологията от един век да се прехвърля в друг. Да вземем например заглавието на темата - ромеите...... Такъв термин в старобългарския няма или ако има се използва рядко. Още с идването си на балканите славяните имат два термина. Тези от юга са гърци, а другите (романоезичните) са власи - обединяващ термин няма. Да, обаче това "власи" в по-късния период става и соционим = овчари. И се почва, ама това не е народ а социална група, власите са българи и т.н. Ето един текст от 1544г. Книжката е Vocables esclavoniques. Цитатът е от диалог представен в разговорник: Od koiessi zemlie kazuimi. Od Vlaske zemliessam od Benetak..... Човекът от диалога е от Benetak - Венеция. Срещу "Vlaske zemliessam", стои "Ex Italorum regione sum". Т.е. Италия дори и в 16-ти век за балканците е "Vlaske zemlie".

Ами такива са или поне между 6 и 9-ти век. Не знам какво те учудва. Съдържанието на тези термини непрекъснато се променя във времето и пространството. Българин в България е едно, извън България е с една идея по-различно, а около Волга съвсем. Македонец преди един век е означавало едно, сега друго и т.н. Само за последните 20-30 години изникнаха босненци, косовари, а след някоя и друга година може да се сдобием с дардани и кое знае какво още.

Крайно време е да се откажем от думата "специалност" и от мита, че е задължително да се работи "по специалността". Сами се вкарваме в някакъв мисловен капан и си налагаме изкуствени ограничения, а после се чудим защо така, а не иначе.

Етнонимите се променят непрекъснато. Променя се съдържанието им, географията, езика на носителите и кой знае какво още друго. Келти, готи, римляни, българи, руси ........ в един момент означава едно - в друг друго, в единия момент и на определено място имаме един език, другаде друг и т.н. Всяко използване на определен термин има смисъл към определена дата и определен ареал. Изобщо не разбирам каква е ползата от упражненията на последните 2-3 страници от темата.

Ако сте чели стратегията за развитие на висшето образование ще видите, че цел номер едно е увеличаване на дипломираните висшисти. Т.е. двете цели - по-високо качество на образованието и повече дипломирани висшисти трябва по някакъв начин да се постигнат така, че да не са в противоречие. Идеята ми се струва е точно това - качеството да се концентрира в изследователските, а количеството да дойте от образователните институции

Упреците на византийците май имат някакво основание. Не е ясно от къде минава маршрута на унгарците за нападенията им в Тракия, но най-вероятно е по-долината на Морава - Ниш, София и т.н. Това обаче е гъста гора, крайно неподходяща за конни отряди - тук нямат никакво предимство и всеки който има желание може да ги спре. Другият вариант е директно през днешна северна България, но това означава явно съучастие на българите. Имам предвид малки, до средни формирования с цел грабеж. Голяма армия трудно се спира където и да е.

И защо точно от Тесалия, а не от някъде другаде? И как избра 12 век - това за Влашката низина ли е или за Трансилвания?

Няма съмнение, че политиката на Юстиниан е И религиозно мотивирана. Арианството въобще не трябва да се подценява и със сигурност влиянието му е осезаемо и през следващите векове. Не мисля обаче, че елита на ПБД има отношение по въпроса.

Според мен разглеждаме нещата статично, без динамиката. Още с идването на готите започват да изчезват вилите. След набезите на хуните започват да изчезват и селата. По времето на Юстиниан в равнините има само оградени селища, а в следващия период изчезват и те. През всеки един етап пейзажът се променя, а съвременниците виждат катастрофа. През всеки един етап има преселения. Проблемът е, че ако по-заможните могат да отидат в оцелелите градове, то простолюдието няма къде да отиде и всеки път ще не ще подхранва "класата" на планинските чобани и разбойници. Накрая, империята не контролира нищо освен Константинопол и околностите. Оцелелите градове са автономни единици оставени да се оправят сами и с изключение на крайбрежните са жалка картинка, която няма нищо общо с някогашния античен град. Остатъкът от античното население в планините в резултат на няколко века миграции се е смесило до такава степен, че да се говори за траки, македонци, гети, готи, мизи, илири или беси е наивно. Каквито и етнически разлики да е имало, след многобройните размествания и смесвания те са заличени. Формират се два нови макродиалекта - балкано-романски и протоалбански.

Aspandiat, нарочно отворих темата в раздела за обща история със заглавие "Османската средна класа", а не в българска история. Опасявах се точно от спорове гърци vs българи. Идеята на темата е да се видят възможностите пред османския индивид, без значение от народност и т.н. Т.е. сравнението би трябвало да е спрямо възможностите пред поданиците на останалите европейски монархии. Иначе за българи, гърци, власи и арванити няма смисъл да говорим за смяна на чипа . Той е един и е заложен от "Рум миллета", а гръцкият език е неотменна част от него или поне за горния слой на обществото. Между другото гръцкият е задължителен и за арменци и евреи ако искат да са част от средната класа.

Румънците нямат нищо общо нито с даките, нито с Дакия. Прадедите им са на на 100% християни още от римско време, а тази масова християнизация няма как и кога да се случи в Дакия. В речника им има базов пласт християнска лексика от античния период. Думи като botez - кръщене, comineca или comuniune - причастие, cruce - кръст и др. подобни нямат смисъл за езичник, а и няма как да останат в речника на който и да е, ако не е практикуващ християнин. Ат друга страна в речника им няма гръцки християнски термини или ако има са дошли чрез посредничеството на българския. Следващият пласт от терминология е славянски - molitvă (бълг. молитва), spovedanie (изповедание), feştanie (свѧщение), blagoveştenie (благовещение), cădelniţa (кадилница) и пр. Подобна устойчива комбинация от термини няма как да се получи нито в Дакия, нито в Тесалия, а само в пределите на юг от Дунав и на север от гръкофоните.

За да преследваш някой той трябва първо да съществува. Т.е. сведенията за преследване на християни са по-скоро, че са там, че ги има и от време на време някои от тях създава проблеми. Да, прабългарите имат капища. С всичките си ресурси като управляващ народ, колко монументални капища са построили и колко има разкрити и доказани? Остатъците от балканското християнско население са овчари, козари и разбойници. Архитектурата им е паянтова и черкуването най-вероятно се е извършвало тук-там в случайно останали, не напълно унищожени антични църкви, но в повечето случаи на открито или в някоя по-голяма колиба. Християнството им е базово и безписмено. Археологията няма как да фиксира подобна обредност, но аналогичен процес има през 17-ти и 18-ти век, преди масовото строителство на църкви.

Може би не се изразих правилно. Хронологията на развитието на славянските езици грубо може да се опише така: 1. праславянскки или общославянски период - невъзможност да се отделят характеристиките на различните групи славяни. В случая не може да говорим за различни езици, а за един праславянски или общославянски. Абсолютна хронология до около 6в. ( максимум 8-9) 2. период в който говорите на трите славянски езикови групи - източни, западни и южни имат ясни разграничителни характеристики. В този случай бихме използвали южнославянски и т.н. - 9-10 век. 3. Период в който можем да ясно да разграничим езиците в рамките на всяка една група - сръбски, български .... абсолютна хронология - 11-12 век и нагоре Общо взето при лингвистите има консенсус, че през първия период, балканските романски диалекти са изпитали много слабо влияние. Колко точно слабо е трудно да се каже. Според Курта например има около 15 думи, които са от периода преди разпадането на праславянския език. През следващите два периода обаче славянското влияние е огромно. Това вече не е някакво абстрактно влияние, а с ясни южнославянски черти. Т.е. това не е твърдение на Алексиев, а нещо по което няма кардинално разминаване и засега се приема от повечето лингвисти за 100% истина. Т.е. факт. Алексиев също го приема и просто се опитва да обясни този факт. Тезата му може да се определи най-общо като "разширена дакийска". Нищо ново под слънцето. За мен обаче е слаба и объркана. Не отговаря на един куп въпроси, а и самата теза създава нови.

Хронологията идва от това, че в румънския почти няма ранни, праславянски заемки. Основното влияние идва директно от вече добре оформен южнославянски, дори може да се каже направо старобългарски. Румънският обаче почти няма и германски заемки, а в Панония и средния Дунав преди аварите направо прелива от германци - лангобарди, гепиди, херули, преди това готи и кой знае още какви. Освен това не виждам как ще избегнат точно в аварския хаганат ранно (преди 9-ти век) славянско влияние.

Прав си - не съществува, както най-вероятно не съществуват и Одесос и Томи - или поне не и като градове. Само че това какво общо има с митрополита на Одесос. Митрополията възниква най-вероятно по времето на Лъв, без да има град, във варварска среда - това е връзката с епископите на Хуни и Оногури, които също възникват по това време и са резултат на една и съща политика. По времето на Лъв и да има селище в чертите на античния град, то няма нищо общо със стария Одесос. Не е случайно, че в следващите списъци се пояснява "Одесос - който се нарича и Варна" - очевидно е, че връзката с античния град е запазена само в главите на интелектуалците от Константинопол, а за масата е необходимо да се поясни за какво точно става въпрос. На мен наистина не ми е ясно какви са доводите да твърдиш, че християни в България през езическия период няма и не може да има - имаш сведението за скамарите - за християните около Томи - имаш чисто нови Митрополии основани по времето на Лъв - за разлика от северна България нямаш никакви доказателства, че в южна (Загоре) има каквито и да е езичници - т.е. по-вероятно е да са християни, отколкото атеисти. - няма друг случай през ранното средновековие, където християните да не са допускани до определена варварска държава. Има ги при Хуни, Авари, Хазари и Маджари. От къде идва това заключение, че българите са нещо изключително и се различават от всичко познато от историята? За мен по-скоро подлежи да доказване тезата, че в България християни няма и не може да има.

Интересно е каква е ролята на протоалбанците в микса от местни елементи. Според редица лингвисти имана като Шар (планината), Щип, Ниш, Щипон (Ихтиман) и др. са заети от албански. При това заемането е станало сравнително късно - някъде около 9-11в.

Галахад, колко православни епископии знаем, че има разкрити на север от Дунав до 1359г. и означава ли това, че там няма православни християни? Къде е пряката връзка между твърденията "не сме сигурни, че има епископи" и "има / няма християни. В случая обаче не е така. Да приемам, че митрополията на Марцианопол заедно с подчинените си епископии се вписва в списъците по инерция. Обяснението "вдовстващи" обаче за наличието на митрополити на Одесос и Томи в списъка на исаврийците е несериозно. - Двете митрополии, заедно с Готската възникват по едно и също време. Никъде преди това тези катедри не са упоменати като митрополии - С изключение на Доростол, останалите подчинени епископии и на трите митрополии са нови, неупоменати в списъците от предния период, като имаме епископ на Хуни и епископ на Оногури, които съвсем не се вързват с понятието "вдовстващ" епископ. - И трите митрополии губят статуса си по едно и също време -в първата половина на 9-ти век Абсурд е да разглеждаме изолирано и самостоятелно Одесос, или само Томи, или само Готската, без да отчитаме останалите две. Очевидно е, че това е един и същ модел и една и съща политика за установяване на църковна организация във варварски територии, но не и за налагане на гражданска имперска власт. При това действията са предприети след установяването на българите на юг от Дунав, а не преди това. С една дума в случая не наличието на епископи, а точно липсата им трябва да бъде доказана. Обяснението "вдостващи" в случая е изсмукано от пръстите и не може да се опре на никакви факти.

Какви източници имаме за моравяните - никакви, но приемаме наготово, че ги има, че са славяни, че и цяло племе - заради един моравски епископ. В същите източници обаче има и дардански епископ, но това не означава нищо. От името на една Лютица и още някой друг топоним правим изводи, че цяла Тракия е славянска - това са източниците. Когато обаче имаме в източниците пастир! от Скрино! (латински произход), което се намира в планината Влахина! не правим никакви изводи. Българите имат цар (латински произход), управителите им са комити (лат. произход), кръстниците им са кумове (лат. произход), ходят на църква, а не на еклисия, където се комкат (лат. произход). Всичко това го има в източниците, но няма никакво значение. Не схващаш ли, че и да има източници ние не искаме да ги виждаме. Ето ти статията от Уикипедия за Паган. За Славун и северите пише подробно, но Християн и скамарите въобще отсъстват. Хайде в Уикипедия са аматьори. Ето и текста на Иван Божилов и Васил Гюзелев от История на България т.I: Християн отново го няма, няма и скамари. Забележи обаче, че тук нарочно е избрана формата "Сивин" с буквите "И" и "В". Причината е, че името "Сабин" е доста проблемно: Очевидно обяснението на Златарски се е сторило недостатъчно за авторите и от Сабин, през СаВин са достигнали до СИВин - възможно най-отдалечената и най-малко съмнителна форма

Това не е карта на Македония, а само на Солунския вилает.

Не е задължително - могат да се обслужват от най-близките. Сърбите например нямат епископи до времето на Сава. Тук обаче имаме митрополити на Томи и Одесос - чисто нови от времето на исаврийците. Освен това наличието на епископи или монети наистина не означава римска власт. Епископи има и в Хазария.

А какви следи искаш да има? При предпоставена теза каквото и да пише в изворите няма значение. Каква е вероятността например трима човека, едновременно в един и същ източник, свързани с едно и също събитие да носят имената Паган, Християн и Склавун? Да ти кажа ли - нулева. Очевидно е, че е много по-вероятно това да не са собствени имена, а прякори (прозвища) на лидерите на три социални групи, където всеки е наречен по името на социалната си група - Езичника, Християнина и Скловена. Този източник го приемаме за основен при доказване на славянския характер на северите, но за наличието на християни е величина клоняща към нула. И не е проблемът само с него. Епископите в източниците са вдостващи, това че мизите се свързват с власите е грешка и т.н. и т.н.

Фружин най-вероятно е прав. Проблемът на България не е дали Петър е силен или слаб цар, а че икономиката и е невъзможна. Централизираната държава може да функционира само при икономика на грабежа или икономика базирана на централизирано данъчно облагане. Второто обаче изисква развита бюрокрация и парична система. Другият вариант е феодализация. Като цяло България не е нито едното нито другото. Западът оцелява по-дълго точно поради факта, че там протичат някакви процеси на феодализация. Центърът с неговата полу-централизация пада като круша.

Например: - Сръбският княз Мутимир е ducem Sclaviniae, за разлика от хърватския Домогой, който си е duci Chrobatorum - Кралят на Дукля Михаил всъщност е "крал на славяните" - Sclavorum regi - за част от власите "сърби" е общо название на всички южни славяни (вкл. и българите) и т.н. При това положение не е много трудно за един преписвач от 14-ти век "славяни" да се замени със "сърби".

Точно така. Ако приемем обаче, че добавката е късна и има политически контекст би трябвало цялото сведение да се разгледа в тази светлина, а не само някакви определени части. Т.е. същинската информация е, че някога ( в точно фиксирано време) българите са дошли отвъд Дунав и в един момент са завладели земята от Дунав до Драч. Тази информация не е нещо ново, а се засича от един куп други източници. Всичко останалото е политически лозунг. Може естествено да прием, че сведението няма политическа украса, а авторът се опитва съвестно да предаде някаква информация. Единият възможен прочит би бил "българите дойдоха отвъд Дунав, разбиха гърците и завладяха земите на власи и сърби". Т.е. българите (вече политоним - "станаха едно") станаха многочислени защото завладяха "сърби власи и прочие" и от този момент всички са едно - българи. В случая под "сърби" се крият най-общо "славяни". Преписвачът е начетен и би трябвало да знае, че "език български" някога е бил "език словянски", а славяни по това време няма. В миналото обаче за сърбите покрай "расци" и "сърби" е използвана и думата "славяни" и той съвсем естествено слага равенство между двата термина.

Като си почнал, пусни целия откъс и кажи каква информация дава този цитат. а) земята от Дунав до Драч е празно пространство заселена от прабългарите б) нещо друго