Atom

Най-вероятно нищо - просто авторът е демонстрирал висок стил. Има вероятност да е искал да подчертае, че властта на Олег не е ограничена от друг човек, но чак толкова дълбок замисъл ми се вижда пресилен. Ето едно изследване върху официалните титли на московските князе - Титул правителя московского государства (1474-1533 гг.). Показателно е, че предшествениците на Иван Грозни много внимателно използват Цар. Титлата се използва за вътрешна употреба и при вземане-даване с чужденци, но с относително ниско социално ниво. При отношенията с "равни" Цар старателно се избягва. Очевидно е, че в канцеларията на князете много добре са съзнавали значението на думата. Не виждам обаче с какво нещата които са се случвали в Русия през късното средновековие имат отношение към историята на балканите през ранното.

Това от къде следва. За всички балканските славяни, от идването им по тези земи до 19-ти век, думата е била винаги една, а нейният политически смисъл един и същ (за сърбите и хърватите това е така и до днес). Ето няколко описания на съвременен български, сръбски и хърватски от Уикипедия: бг: Август.... е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. ср. Октавијан Август ....оснивач је Римског царства и био је први римски цар. hr: August.......bio je trijumvir u drugom trijumviratu, a kasnije i prvi rimski car. бг: Вилхелм II.... е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г. ср: Вилхелм II ... је био последњи цар (нем. Kaiser) Немачке и последњи краљ (нем. König) Пруске. hr:. Vilim II .... posljednji njemački car i pruski kralj. Без руското влияние върху езика ни, днес и за нас Август и Вилхелм II щяха да са царе, а не единия император, другия кайзер, а тази тема нямаше да съществува.

Нещата за царя са горе-долу ясни. При южните славяни думата е дълбоко вкоренена като символ на върховната, неограничена власт. Не могат да я заменят и да добият популярност (колкото и силно желание да имат самите владетели) нито гръцката "василевс", нито самодържец (от гр. автократор). В българския език едва през 19 век думата "император" под влияние на руския език измества цар и само по тази причина днес се чудим дали цар е повече, по-малко или равно на император. При сърбите и хърватите в това отношение руското влияние е по-слабо и няма никакви чуденки. За сърбите Османската империя е "Османско царство", а Юстиниан е "последњи римски и први византијски цар". За хърватите, последният император на Свещената Римска империя е "Franjo II, posljednji car Svetog Rimskog Carstva", а Наполеон е "francuski vojskovođa, državnik i car". Ясно е, че за славяните първоначално Цар е само и единствено римския владетел и едва по-късно се появяват и други царе (императори). На мен лично ми е по-интересно за кого се отнася титлата "княз". Славяните на балканите в ранното средновековие нямат собствени "князе" (или най-малкото няма данни за това). В източниците се говори, че славянските главатари се самоопределят като рексове (с производни), жупани, воеводи и т.н., но князе няма. Няма князе и по средния Дунав. От това което е останало като данни можем да съдим, че зависимите господари са се определяли като жупани, банове, панове, комити (комеси) и т.н., а независимите като крале. Князе пак няма. Показателно е , че уж всички са князе, но унгарците кой знае защо за заимствали славянската дума "крал", но княз и при тях няма. Ако направим аналогия с "Цар" е възможна следната хипотеза: - Първоначално "Князе" (германски произход) за славяните са владетелите на германци - например гепиди и лангобарди. - с идването на аварите, германските княжества изчезват, но славяните прехвърлят думата върху аварския владетел (както по-късно ще възприемат турския като цар). - още с идването на българите или най-късно при унищожаването на аварската държава, със същата титла славяните започват да назовават и българския владетел (все пак в очите на славяните между българи и авари има много сходства). Разбира се това е много сурова теза и е възможно да е чиста спекулация. Най-вероятно съществува някакво друго обяснение, но засега поне в нета не съм намерил нищо по този въпрос.

Според мен, думата Цѣсарь е придобила гражданственост много преди основаването на ПБД. Нямаме заемка на гръцка дума, а на латинска - Саеsаr. Има вариант славяните да са чули за пръв път тази дума от германци (чрез Káisar), но в никакъв случай не и от гърци. Защо не гръцка дума, а латинска - ами в началото контактите им с гръкоезични ромеи са ограничени. Има маса лингвистичен материал който показва, че славяните са контактували много повече с ромеи на които майчиният език не е бил гръцки. Освен това титлата "Василевс" все още не е наложена в самия Константинопол, като единствен отличителен белег на този когото наричат Август, Автократор, Император и т.н. Т.е. за ранните славяни владетелят на ромеите е Цѣсарь, а вождовете на гепиди и лангобарди са кънѩѕь.

Не сме сигурни, че Симеон и Петър са имали специални предпочитания към титлата Цар. По-скоро е обратното - предпочитаната титла е "Василевс". Най-вероятно така са се възприемали те самите, обкръжението им и ромеите. На простите славяни обаче е трудно да обясниш що е то "Василевс" и има ли почва у нас. Много по-лесно е да ги светнеш, че в Преслав босът вече е "Цѣсарь" и е най-малкото равен (а защо не и нещо повече) на другия (оригиналния) Цѣсарь в Цѣсарьградъ. По същия начин днес ние кръщаваме владетелите на Великобритания, Саудитска Арабия, Белгия и т.н. "крале", без да ги питаме какви са техните предпочитания и дали харесват или не думата "крал".

Тук също става въпрос за превод. За славяните, владетелят на римляните поначало си е Цар, а градът му Цариград. Т.е. титлата не се осмисля като втора по значение, а като върховна (това което за римляните е август, а по-късно василевс). Защо точно Цар (Цезар), а не Август или нещо друго е божа работа - германците например също възприемат като върховна титлата Кайзер, а не Август. Ето една картинка. Вижда се, че султанът също е цар

Патроните и техниката ли са важни или хората? Венгерское восстание 1956 года По данным статистики, в связи с восстанием и боевыми действиями с обеих сторон, в период с 23 октября по 31 декабря 1956 года погибло 2652 венгерских гражданина и было ранено 19226. Потери Советской Армии, по официальным данным, составили 669 человек убитыми, 51 пропавшими без вести, 1540 — ранеными. Общее количество потерянной боевой техники неизвестно.

Съгласен съм напълно. Напъните на Самая Могучая в различните точки по света не доведоха до нищо и се оказаха доста ялови. Ако пък визираш някакви усилия по съставянето на "списъка", мога да те уверя, че такива не са нужни. Списъкът е копи-пейст от съвсем официален документ - Федеральный закон "О ветеранах". Съмнявам се обаче, доколко е пълен и прецизен - Чехословакия например липсва. Не е честно ветераните от "боевые действия в Венгрии: 1956 год" да получават привилегии, а тези от "събитията" в Чехословакия да са прецакани. Кой знае още колко участници в различни "събития" по света са лишени от привилегии по същия начин.

И каква е разликата? Американската армия воюва в името на демокрацията, а руската в името на мира. Боевые действия в Китае: с августа 1924 года по июль 1927 года; октябрь - ноябрь 1929 года; с июля 1937 года по сентябрь 1944 года; июль - сентябрь 1945 года; с марта 1946 года по апрель 1949 года; март - май 1950 года (для личного состава группы войск ПВО); с июня 1950 года по июль 1953 года (для личного состава воинских подразделений, принимавших участие в боевых действиях в Северной Корее с территории Китая) Боевые действия в Алжире: 1962 - 1964 годы Боевые действия в Египте (Объединенная Арабская Республика): с октября 1962 года по март 1963 года; июнь 1967 года; 1968 год; с марта 1969 года по июль 1972 года; с октября 1973 года по март 1974 года; с июня 1974 года по февраль 1975 года (для личного состава тральщиков Черноморского и Тихоокеанского флотов, участвовавших в разминировании зоны Суэцкого канала) Боевые действия в Йеменской Арабской Республике: с октября 1962 года по март 1963 года; с ноября 1967 года по декабрь 1969 года Боевые действия во Вьетнаме: с января 1961 года по декабрь 1974 года, в том числе для личного состава разведывательных кораблей Тихоокеанского флота, решавших задачи боевой службы в Южно-Китайском море Боевые действия в Сирии: июнь 1967 года; март - июль 1970 года; сентябрь - ноябрь 1972 года; октябрь 1973 года Боевые действия в Анголе: с ноября 1975 года по ноябрь 1992 года Боевые действия в Мозамбике: 1967 - 1969 годы; с ноября 1975 года по ноябрь 1979 года; с марта 1984 года по август 1988 года Боевые действия в Эфиопии: с декабря 1977 года по ноябрь 1990 года; с мая 2000 года по декабрь 2000 года Боевые действия в Афганистане: с апреля 1978 года по 15 февраля 1989 года Боевые действия в Камбодже: апрель - декабрь 1970 года Боевые действия в Бангладеш: 1972 - 1973 годы (для личного состава кораблей и вспомогательных судов Военно-Морского Флота СССР) Боевые действия в Лаосе: с января 1960 года по декабрь 1963 года; с августа 1964 года по ноябрь 1968 года; с ноября 1969 года по декабрь 1970 года Боевые действия в Сирии и Ливане: июнь 1982 года Боевые действия в Республике Таджикистан: сентябрь - ноябрь 1992 года; с февраля 1993 года по декабрь 1997 года Выполнение задач в условиях вооруженного конфликта в Чеченской Республике и на прилегающих к ней территориях Российской Федерации, отнесенных к зоне вооруженного конфликта: с декабря 1994 года по декабрь 1996 года Выполнение задач в ходе контртеррористических операций на территории Северо-Кавказского региона: с августа 1999 года Выполнение задач по обеспечению безопасности и защите граждан Российской Федерации, проживающих на территориях Республики Южная Осетия и Республики Абхазия: с 8 по 22 августа 2008 года

Цитатът не описва нищо ново - икономика обвързана над 80% с един затворен и ограничен пазар (това, за което писа и Perkūnas). Цитатът е от "Нови времена, Нова България, Нова БСП" - програма, приета от 41 конгрес на БСП (1994г). Ако някои от пишещите тук, които във всичко виждат чужд заговор, хвърлят едно око на програмата ще разберат защо падна правителството на Виденов. Да, западът предлага невероятни възможности 1 - някой трябва да ги види 2 - трябва да знае как да се възползва 3 - да има задник да се пробва и да може да го направи

Грешно или безгрешно е точно толкова, колкото и изискването за перките и слънчевите панели (% eнергия от възобновяеми източници). И двете "изисквания" произлизат от един и същ документ - стратегията Европа 2020, която стартира през 2010.

Учудвам се как се интерпретират някои факти, които се случиха едва "вчера". - законът за БНБ си е наше, вътрешно изобретение. Ограниченията на валутния борд си ги приехме сами и по тях имаше консенсус в цялото общество. ЕС няма отношение по въпроса или доколкото има изискването им е точно обратното - ако искаме да влезем в еврозоната БНБ трябва да стане "нормална" централна банка. - ЕС не само не ни забранява да извършваме научноизследователска и развойна дейност, а напротив - имаме задължение за това. При това, ако целта средно за ЕС е да се инвестират 3% от БВП в подобни дейности, ние сами искахме преференциално отношение и успяхме да "извоюваме" едно по-приемливо (за нашите управляващи, не за ЕС) число - 1,5% Колкото до това, каква процъфтяваща икономика има България до 1989г. и как лошият запад е унищожил всичко ето един цитат от 94-та, който илюстрира безизходицата пред българската икономика: "Националното производство в по-голямата си част е с ниска конкурентоспособност и може да реализира своята продукция само в условията на силно защитен вътрешен и външен пазар. С разпадането на международната стопанска система, в която беше изградена и функционираше нашата икономика, страната загуби пазари за над 80 на сто от произвежданата продукция. Едностранчивата и недостатъчно гъвкава външноикономическа политика не предлага приемлива алтернатива на изгубените пазари."

Много удобно. Все някой друг ни е крив - ЕС, МВФ, Световната банка, ционистите, комунистите, Путин, турците ....... целия цвят. България трябва да е много специална щом всички правят пъклени планове само и единствено заради нея.

Точно тези въпроси имах предвид като дадох примера с Климент. Смятам, че са от изключителна важност за уточняване на икономическия потенциал на ПБЦ. Технологиите в аграрния сектор и животновъдството остават непроменени до навлизането на американските култури. Нямаме средновековна аграрна революция каквато има на запад. Единствената въпросителна е какви са "организационните отношения" и качеството на "мениджмънта" във "фирмата ПБЦ". Ако се знае какви са били те, с помощта на ранните османски данъчни регистри и малко иконометрия бихме създали съвсем прилична представа за икономиката на ПБЦ. Все пак земята си е същата, а технологиите в земеделието и животновъдството (за разлика от занаятите) през 10-ти и 15 век не се различават кой знае колко. Не знам обаче има ли програми по икономическа история в българските университети на ниво PhD и доколко се използват математически и иконометрични модели в тях. На запад са широко разпространени, но освен някой българин който по случайност учи в подобна програма, не виждам кой ще тръгне да се занимава с икономиката на първото или второто българско царство.

И да е събирала, манастирът е построен от Климент преди да стане епископ, а църковният данък (дали е десятък е друг въпрос) се концентрира в ръцете на епископа. При това манастирът е построен от Климент в Охрид (където той никога не е заемал официална църковна длъжност), не от името на някаква институция, а в качеството на частно лице. Показателно е, че в завещанието си Климент разделя личното си имущество на две - едната част за епископията (неговата, а не охридската), а другата за манастира (който пък се намира в Охрид). Т.е. имаме ясно разграничаване на лично имущество, имущество на епископията и манастирско имущество.

Проблемът не е само в разкола. От 1700г. до февруарската революция църквата формално, неформално и юридически губи своята самостоятелност и е превърната в едно от имперските учреждения. Патриаршия без патриарх, която изцяло се подчинява на имперските политики, а указите се издават от името на "Ведомство православного исповедания" Церковная реформа Петра I Синодальный период

Да, това е една възможност. Двама аристократи от български произход сред учениците на Методий обаче е твърде съмнително и предполага нов прочит на историята. Другата опция е Климент да е получавал част от някакви данъчни постъпления: "Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата" Освен това учениците на Климент, които очевидно са състоятелни хора (имат помощници, слуги) са освободени от данъци: "Във всяка област той си служел с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат" Плащането на бога би могло да се тълкува не само като "служене на бога(църквата)", но и като директен ангажимент за плащане към църквата(бога) и по точно за издръжката на Климент и неговото дело. Т.е. данъците които по принцип се полагат на Княза от тези "300 човека във всяка област" се преотстъпват на Климент. Това би облякло с някаква конкретика, мъглявото разпореждане "да му предоставят преизобилно и щедро всичко"

ОК. Какво имаме: - натурална икономика - липса на пари - ниски данъци - предполагаема силна централизация (поне така се приема от историографията) При това положение трябва да да се опитаме да видим как е организирана държавата, на какво се крепи силната централна власт и какви са средствата за издръжка на армия, църква и т.н. Да започнем с един конкретен епизод. Климент Охридски пристига в България с една риза на гърба си. Получава от Борис три къщи в Девол и "места за почивка" около Охрид и Главиница (най-вероятно крайградски имения). Докато още е жив Борис, Климент построява със собствени средства манастир в Охрид. Как според вас е постигнато това. Построяването на манастир е супер скъпо начинание е по възможностите само на най-богатите. От къде идва богатството на Климент?

Интересно четиво, при което веднага възниква един въпрос - има ли такова нещо като православна цивилизация (култура)? Напоследък все повече се убеждавам, че Русия няма как да се обясни нито с православието нито с някакъв имагинерен "византийски модел". Русия си е Русия, а приликите с този или онзи са по-скоро външни или породени от съвсем други причини, а не резултат на някакви православни, общославянски и т.н. особености. Зубов е прав да търси вътрешни причини и обяснения на процесите, но доколко ще бъде разбран в Русия е отделен въпрос. По това поне си приличаме. По лесно е да потърсим вината и причините някъде навън, отколкото да се вгледаме в себе си. За тази културна особеност обаче православието е виновно точно толкова, колкото и всяко друго външно явление - например слънчевите изригвания.

Имаме ли данни за големи стопанства в ПБЦ и кой работи в тях - роби, надничари, самите монаси (ако е манастирско), ратаи....? Няма как да са парици, тъй като при тях болярите или манастирът просто прибират рента, а стопанствата си остават дребни. Да инкасираш пасивен доход от много на брой малки стопанства не е равнозначно на експлоатацията на едно по-голямо.

Сухопътната търговия в Европа е много проблемна през ранното средновековие и е рентабилна най-вече на къси разстояния. От друга страна овладяването на пристанищата е безсмислено ако нямаш търговски флот. Симеон е могъл без проблем да заеме Солун след 904г., но не го е направил. Що се отнася до черноморските пристанища, то търговската война ясно показва, че сделките не се финализират там, а в Константинопол. Т.е. българите са активната страна, наемат кораб (или място в кораб) за своя сметка и пласират стоката си там където се извършва консумацията - в Цариград. При тази ситуация е нормално черноморските пристанища да са транспортни, но не и търговски центрове. Съвсем друго е положението през ВБЦ, когато българите стават пасивна страна в търговията и чакат някой друг да дойде и да им изкупи стоката. Именно тогава черноморските пристанища стават център на търговията. Солун е друга приказка, тъй като освен пристанище, самият град е достатъчно голям консуматорски център и има собствена пазарна среда.

Като гледам дискусията върви по три направления. 1. Наличие/отсъствие на християни до 864г. Доказателствата за наличието - извори, лингвистика и т.н. са една камара. От друга страна варварите са толерантни към религията на поданиците си и няма варварска държава която да подлага на геноцид или да прогонва население само поради религиозни причини. Не разбирам защо дунавските българи се третират като някакво абсолютно изключение и се приема аксиоматично, че християни в ранната българска държава няма или ако има те са задължително някакво незначително малцинство. При положение, че официалната историография приема наличието на заварено население и интегрирането му в българската народност, то подходът би трябвало да е точно противоположния и да се мотивира и докаже твърдението за отсъствието на християните или за това, че са малцинство, а не обратното. 2. Наличието на арианска църква. Това, че в пределите на българската държава има християни, пък дори и част от тях да изповядват вяра близка до арианството, не означава автоматично наличието на някаква арианска или каквато и да е друга Църква. По света има милиони сунити и шиити, но няма нито шиитска нито сунитска църква. Т.е. твърдението, че съществува някаква арианска църква също задължително трябва да е мотивирано и съпроводено с доказателства. 3. Годината на покръстването на Борис Оригиналният замисъл на темата, по която дискусията върви съвсем в реда на нещата.

Тази дума се среща и у нас, най-вероятно през сръбски. В югозападна България (Сандански) ако си недоволен от нещо и потърсиш "газдата" за да му се оплачеш, никой няма да се учуди. Същото нещо е и в хасковско, ако потърсиш "патрона" (латински произход). Неведоми са понякога пътищата божи (господни) и унгаризми се намират в крайния югозапад, а романизми в югоизтока. Иначе "господаря" е изместил "господина" от говора ни най-вероятно заради римуването на цар и господар. Така двете думи се свързват една с друга във фолклора и господар става нещо много повече от господин. Докато "(стопа)Нине, Господине, Нине - Домакине" остава за един най-обикновен по-заможен селски човек. Интересно е, че думата "господин" май и в Русия (или по-точно в Московията) не е била популярна (извън духовенството) и е наложена отгоре надолу някъде по времето на Петър I. Народната дума за обръщение към състоятелен човек е сударь/судариня (от государь).

За триполната система - силно ме съмнява тя да е разпространена кой знае колко и във ВБЦ. За някакво нейно значение за земеделието можем да говорим едва в османския период, когато масово навлизат пролетни култури от рода на царевица, слънчоглед, памук и т.н. На практика до появата на тези култури земеделието е едно и също. За Преслав - натуралната размяна (търговия) при предоставяне на стоки или услуги в град с повече от 3, 4, максимум 5000 население е невъзможна. Т.е. имаме две опции - да приемем, че животът в Преслав е бил досущ като този в големите провинциални градове в Империята - Солун, Одрин и т.н. - да погледнем на него не като на град, а като на изкуствено творение. Решава Симеон, че иска да има град като Константинопол и си го построява, като задължава всеки аристократ, собственик на земя да поддържа къща в Преслав, а тези в радиус Варна, Русе, Търново и да живеят в него. В този случай няма пазар, а всеки си мъкне провизиите от своите си земи, обслужва се от собствени хранени хора и т.н. В случая нямаме град, а механично сборище на княжески двор, казарма, някой друг манастир и "централи" на провинциалните феодални стопанства, струпани на едно място. Всеки се снабдява и спасява както може, а взаимодействието между различните "градски" субекти е минимално. Дори и в този случай обаче не мисля, че в такава изкуствена формация може да има повече повече от 10000 човека (постоянно население). Подобно начинание е много скъпо и повечето от къщите биха били през по-голямата част от годината празни, а техните собственици да си намират хиляди оправдания защо не са в Преслав.

Да включим малко и религията. Ето един текст с известни разлики (от гледна точка на православието и католицизма) на български, чешки и хърватски: Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Pane a Bože, nebeský Králi, Bože, Otče všemohoucí. Pane, jednorozený Synu, Ježíši Kriste. Gospodine Bože, Kralju nebeski, Bože Oče Svemogući. Gospodine Sine jedinorođeni, Isuse Kriste