Atom

Общо взето съм съгласен с мнението. Западът обаче извършва напредък благодарение на технологичната революция в земеделието след която върви създаването на градовете, разрастването им и всичко което се свързва с тях. В Българското земеделие не се случва нищо подобно. В тази връзка няма как да приемем обясненията за развитието на запада по отношение на случващото се в България. В конвенционалната икономика от европейски тип към 900г., единственото което няма обяснение е Преслав. Т.е. ако приемем, че икономиката на ПБЦ е синхронна с тази на Германия място за Преслав няма. Или ако има, то това не е град, а нещо като двора на Карл Велики плюс една по-голяма казарма. Другият вариант е да приемем, че още тогава нещо в организацията на икономиката в ПБЦ е било по-различно и тя се доближава повече до тази на Византия, отколкото до германската.

Според мен с "господаря", нещата са се развили горе долу така. 1. Възникване на думите господ, господин, господа (кръчма): - някъде по нашенско (на балканите), общуването между славяни, романоезични и гърци създало думата господ (със значение владика, стопанин, собственик, големец, чорбаджия и т.н.) и госпожда. - сбирките на тези господовци, където се решавали важните господски дела (най-вече селски) получили името господа. Понеже се случвали по обществени места (кръчми), а и обикновено завършвали с хапка и пийка, самите кръчми добили още един синоним, а именно "господа" - лека полека думата "господ" се разпространила извън тесния ареал на възникването си, но понеже на останалите славяни им се е видяла малко странна (или чужда), са я "пославянчили" като лепнали накрая едно "ин". Така се създала формата "господин", която имала абсолютно същото значение като господ (подобно на боляр/болярин, стопан/стопанин и т.н.). 2. Разпространение: - Светите братя вкарали в обръщение господ и нейните деривати и така думите се разпространили на запад. Поради стеклите се обстоятелства по тези земи думите не могли да добият кой знае каква институционалност, но за сметка на това на западните славяни много им харесала концепцията за кръчма и така думата "господа" получила изключителна популярност, като освен кръчма започнала да се употребява и като синоним на собственост изобщо. Естествено с популяризирането на думата "господа" се популяризирала и думата с която се обозначава управителя на тези господи - господарят. Това е ставало на принципа, колкото повече "господи" - толкова повече ГосподАРи (колкото повече кръчми - повече кръчмАРи, каруци - каруцАРи и т.н.) 3. Придобиване на съвременното значение на думата "господар" - някъде през 14 век, "господите" и "господарите" са били изключително актуални в Полша. При разширяването на властта на полските крале на изток и на юг, на тях им се е сторило модерно да се обявят за "господари" на новите земи. Така освен крал на това или онова, княз на не знам какво си и т.н те стават и господари на всичко останало което са завладели. Това се е копирало от местните и когато някой от тях е извоювал временна или постоянна независимост или автономия той също се е обявявал за господар, а думата лека полека започнала да се осмисля по тези земи със съвременното си значение. Думата (с новото значение) се разпространява на балканите в края на 14 век и началото на 15, покрай опитите за създаване на християнските коалиции или през Молдова.

σίγουρος < средновековен σιγούρος < σεγούρος < венец. seguro < лат. securus μακάρι - From Byzantine Greek μακάριον, from Ancient Greek μακάριος (makários)

Нямам идея дали е вярно. Това ми се вижда най-вероятно като се тръгне по най-малкото съпротивление. Според Фасмер, "gōspanddār "владелец овец" (Корш, Bull. Ас. Sc. Pbourg 1907, 758) крайне сомнительно в фонетическом отношении". 1. Поради липса на знания (не знам какви са тези проблемни фонетични отношения), а и на факта, че почти всички лингвисти отхвърлят иранската връзка, приемам горното на сляпо доверие. 2. Също като теб отхвърлям "кръчмарската теза", като възможна на един ранен етап. 3. Думата не е фиксирана в ранни източници, а само в сравнително късни. 1+2+3 -> Думата въобще не е праславянска, а сравнително късна.

Ник, според лингвистите тези думи (поп, кръст, църква, олтар, понеделник.........неделя, "велик ден/нощ", коледа и т.н.) СА налични в праславянския и в Urheimat-та. Пак според тях "господар" произлиза от "господа" и няма никаква връзка с каквито и да е други езици, различни от славянския. Това не е моята логика, а тяхната (на Трубачов и сие). Изобщо нямам цел да внушавам, че "всички общи думи не са съществували в периода Urheimat", а се опитвам да кажа, че е възможно лингвистите да грешат и някои думи да са станали общи на по-късен етап. За мен вероятността дивите славяни да са имали кръчми е нулева, но по същия начин е нулева и да са имали нужда от думи като поп, олтар, църква и т.н.

За кой период става въпрос? Думата господар отсъства от старобългарския език. Баровците са "господ", "господин" и владеят "господство". За сметка на това кръчмата (господа) е налична и в най-ранните славянски ръкописи. Господар, господин и т.н. не са изключение. Има една камара думи, които също нямат никакъв шанс да се появят в Urheimat-a, но това не им пречи да са общославянски: крал, поп, кръст, църква, олтар, понеделник.........неделя, "велик ден/нощ", коледа и т.н.

Тя латинската връзка си я има. Това е от ЭССЯ: Връзката обаче е отразена като "родство", а не "влияние" (заимстване):

Сперед ЭССЯ от "господ" произлиза "господа" - съб., със значение гостилница, кръчма, двор. От думата "господа" с наставката "ар" произлиза господар (като кръчмар, гостилничар). Според Фасмер, думата "господар" има връзка с "господ", но не дава подробности за естеството на връзката. И на двете места се отхвърлят всякакви ирански влияния.

Съвсем се обърках с тези госпо(жи)/(жди)/(джи). Това сега сръбска редакция ли е или българска? Душанов законник: „Да нест вољан господин цар, ни краљ, ни госпожда царица никому узети баштине по силе, ни купити, ни заменити, разве ако си кто сам пољуби" (чл. 43) „Књига царства ми да се не преслуша где приходи, или ка госпожди царици, или ка краљу, или ка властелом, великим и малим, и всакому чловеку". (чл. 136) Гораждански псалтир: ".... А госпожда Ѥлена бывьша деспотица и неволею ѡстави славни градь кѹпїнникь и дадѣ се бѣгьствѹ прѣко рѣке дѹнава ѹ вьнѹтрьнѹ ѹгрїю, а славнѹ и дивнѹ землю деспѡтовѹ тѹрци попленише, а лепи градь кѹпїнникь разорише"

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н. Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци): И това: Варненски общински вестник от 15,09,1890г.

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ. Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

Колкото и да е постна, може да се обрисува една обща представа, стига да не се пренебрегва малкото което е останало: "В средата на това поле (солунското) има някои размесени селища; едни от тях плащали данък на града Солун - това са така наречените драговити и сагудати, други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разположени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите. Това покрай другите обстоятелства е от голяма полза за солунчани.........Те си разменят взаимно необходимите неща при съвместния начин на живот, като запазват помежду си чуден и дълбок мир. Големи реки излизат от страната на скитите и като разделят помежду си споменатото поле, донасят голямо изобилие за града с приходите от риболова, с изкачването на корабите от морето нагоре по реките. С тези кораби се урежда един разнообразен приток на стоки, които се стичат по тези води." Докато Симеон воюва в Тракия, по периферията цари "чуден и дълбок мир", а търговията кипи не само в пограничните райони, но и дълбоко във вътрешността, благодарение на "корабите които се изкачват нагоре по реките".

Всъщност през средновековието, при равни други условия, най-производителни са селата с 10-20 домакинства. Броят на домакинствата е достатъчно голям за взаимопомощ и достатъчно малък за да имат всички достъп до подходяща обработваема земя и да са в нормална "технологична близост" до нивите си. Оптималната структура е 5-6 такива малки села с едно по-голямо, където освен земеделци има някой друг основен занаятчия, църква, поп .... На всеки 5-6 подобни формации има малко градче, крепост или манастир - т.е. по-голям център, където освен земеделци има търговци, основната маса от занаятчии (за района) , някой друг войник, нещо като администрация и т.н. Големите собственици на земя имат много села със зависимо население. Аз поне не знам да има данни (за епохата) за големи стопанства от "капиталистически тип", нещо подобно на римските вили или османските чифлици.

От време на време на народа се пускат партенки от рода на "православна солидарност", "славянско единство", "православно-християнски славянски идеи и ценности" и т.н. Това са мисловни конструкции без съдържание. Всъщност няма православна солидарност. На никой не му пука за проблемите на патриаршията в Истанбул, отношенията между църквите в Сърбия и Македония или съдбата на православните в Сирия или Египет. Солидарността се изчерпва единствено и само с "баш православието" - Русия. Със славянското единство е същата работа. Единство и братство, но някак си не със сърби, поляци или чехи (в момента единство с украинците е абсурд), а само с баш славяните от Русия. Когато тези конструкции не вършат работа (украинците са хем славяни, хем православни) се прибягва до "дълбоката, мистична връзка между българския и руския народ" - русофилията. На пръв поглед това понятие също е без съдържание (то затова има и "мистика"). За да си русофил не е достатъчно да си фен на руската култура, кухня, жени или водка. На мен може много да ми харесват сръбската музика, сръбската скара, сливовицата, Партизан Белград и сръбкините, но това съвсем не ме прави сърбофил. В какво се състои тогава русофилията? Просто е и няма никаква мистика - русофилията е безрезервна и сляпа подкрепа на имперските политики на Москва, без значение какви са точно, каква им е целта и какви ще са последствията от тях.

Рано или късно "неучастието" на руските войски ще цъфне в този документ: Федеральный закон "О ветеранах" ПЕРЕЧЕНЬ ГОСУДАРСТВ, ГОРОДОВ, ТЕРРИТОРИЙ И ПЕРИОДОВ ВЕДЕНИЯ БОЕВЫХ ДЕЙСТВИЙ С УЧАСТИЕМ ГРАЖДАН РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ

Така е. Местните работодателите са също част от обществото и имат същото мислене и култура като всички нас (в по-голямата си част). Проблемът е, че те не са в състояние да дефинират ясно какви са нуждите и изискванията им към образователната система и изпращат противоречиви сигнали, често взаимно изключващи се, невъзможни за осъществяване или откровени глупости. Например прословутата "липса на практичност" - никой не може да каже какво точно разбира под това и какво иска от образователната система. Дали е липса на меки умения, на твърди или на умение за работа с конкретни методи, машини или технологии. Още по-големият проблем е, че лицата на работодателите (представителите на разните камари, работодателски организации и др. подобни), т.е. тези които участват в изготвянето на разни стратегии и влияят върху оформянето на различни политики са извън всяка реалност. В общия случай това са хора с подарен или държавно субсидиран бизнес или парашутисти попаднали незнайно как на местата си. Много често с действията си или с мъдрите си съвети те нанасят повече вреди отколкото ползи. Ето примери, които илюстрират мисленето на един такъв гений - Божидар Данев: "......За голямо съжаление в България започнаха да се създават и редица чуждестранните инвеститори, тъй наречените кол центрове, в които се засмукват кадри, които са подготвени, например, за една цифрова икономика. И по този начин засмукването на тези кадри обезкривява българската икономика, която не би могла да се включи в общо изграждане, в отделните сектори на икономиката в една цифровизация, която ни е необходима." ".....Висшистите, които емигрират в чужбина, да връщат парите си за обучение. Това са предложили от Българската стопанска камара на правителството, съобщи вчера в Боровец председателят й Божидар Данев. Целта е да се спре изтичането на квалифицирана работна ръка към западните държави. Парите ще връщат тези, които са били приети държавна поръчка или са теглили студентски кредити при облекчени условия." ".....Най -бързата мярка, която може да се вземе съответно, определяна на основата на внимателен анализ и прогноза, квоти, за които държавата ще финансира, за това образование, в областта на висшето образование. Примерно толкова инженери трябват, толкова хора с медицинско образование, толкова хора с правно образование и само това да се финансира" Т.е. за да се чувстват комфортно родните работодатели трябва да затворим границите, да не допускаме чужди инвеститори и да върнем плановата икономика. Ето и друго виждане, на хора които наистина се занимават с бизнес, при това в силно конкурентна среда: "За повече дипломанти с фундаментални знания и мисловни умения апелираха представителите на българските ИТ асоциации на среща, инициирана от ръководството на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ „Св. Климент Охридски“.........Посланието на софтуерната индустрия към представителите на учебното звено обаче бе: „Произвеждайте повече ИТ специалисти, ние можем да ги поемем. Фокусирайте се върху основата, вместо да обучавате студентите на конкретни езици и конкретни технологии. Има ли фундамент, компаниите сами ще обучат кадрите на детайлите.“ Ха сега де, фундамент или практичност (каквото и да означава това).

10+ е добра система, но обществото ни няма да я допусне. Не си представям, че математическите или езикови гимназии могат да бъдат закрити или трансформирани, без правителството да падне. Системата ни доказано не може да работи с деца с различен потенциал и затова бърза да ги раздели. Едните ще се оправят сами, въпреки системата и благодарение на интелекта си, а другите кучетата ги яли. Колкото до това, че младежите искат да придобият професионална квалификация, това е така защото това им е набивано в главите. Не знам, може би като тревожна култура искаме да имаме нещо сигурно за което да се хванем. В САЩ например им набиват в главите, че образователната система им дава различни знания и умения, а какво ще правят с тях си е работа на самите студенти / ученици. Не знам дали изобщо имат такова понятие "работа по специалността". Американецът придобива "степен по нещо" - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от професионалното развитие. Ние "завършваме специалност" и естествено се изживяваме като завършени специалисти. Ето например какви съвети дават от департамента по икономика в Харвард на своите възпитаници: After Graduation While some students know what they want to do after graduation, many do not. This page can help you think about some possibilities. Here, we narrow 'after graduation' options to (1) work and (2) school. (But, if you want to travel the world, take time off, or anything else, we'd love to chat with you about that too!) As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career. И на двете места "Not" е дебело подчертано.

Колко са тези най-изявени деца - 1,2,5 - 10%? В момента 45% от паралелките са професионални или профилирани с прием след 7 клас, 50% са професионални или профилирани след 8 клас и само 5% са без профил. Т.е. 95% от децата са профилирани, номерирани и класифицирани. Децата принудително се набутват в една схема, където веднъж избран, съответният профил (или "професия") много трудно може да се промени. Да не говорим, че съответния профил и комбинацията от предмети по които ще се специализира е избран от някой друг, а не от самите деца. Ако даден ученик има интереси например по математика и история, или физика и философия, или някаква друга "странна" (за системата) комбинация, то след 7 или 8 клас няма как да учи и двата предмета в дълбочината и качеството който го интересува. В 99% от случаите той/тя (или по-скоро родителите) ще трябва да жертват единия предмет за сметка на другия. Това обаче е по-малкия проблем. По големият е сегрегацията. На практика след 7 клас, децата се разделят на "умни" (с успех над 4,50) и "глупави", като умните от своя страна са разделени на не толкова умни, умни, по-умни и най-умни (същото важи и за "глупавите"). И ако за "умните" ползите от системата са съмнителни (изборът трябва да се направи още от 7 клас, обикновено от някой друг), то "глупавите" загубват всякакъв шанс за развитие и измъкване от определеното им място.

Теоретично може. На практика не виждам как ще стане. В статията по-горе е описано - за да има смисъл от либерално образование (предполага широка базова подготовка), то селекцията на най-умните и талантливите трябва да става много по-късно (след 10-ти клас). Това означава край на езикови, математически и професионални гимназии. Системата е консервативна и никой от обществото ни няма да допусне това. Ще има вой до небесата. Ако пък се въведе либерално образование за елитните гимназии и дуално за останалите ще се създадат две отделни касти, където всяко предвижване от едната в другата ще е практически невъзможно. В университетите може да се въведе по-безболезнено, но след ограмотяване и широко разясняване какво точно се прави. НБУ се опитаха навремето, но системата така и не се възприе (от студенти, родители и т.н.). Те студентите в УНСС не знаят защо учат математика, та какво остава да учат литературен анализ или анализ на исторически източници. В СА Свищов например решиха, че програмата по финанси е излишно теоретизирана и въобще премахнаха изучаването на математика от програмата. След като финансистите не учат математика, как да обясниш на един политолог или журналист, че трябва да учи не само математика, но и статистика (в АУБ учат).

Така е. Абсолютно съм съгласен с теб. В случай обаче това е несъвместимо с очакванията образователната система да "осигури" достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори ....... т.е. професионалисти. Много по-реалистично е не да търсим готовите професионалисти, а да очакваме от образователната система да даде на обучаемите такива знания и умения, че по късно благодарение на тях те да станат професионалисти. За АУБГ не е само езика. Програми 100% провеждани на английски има и в УНСС. Подходът на либералното образование е коренно различен. Виж само учебните програми в АУБ и на който и да е немски университет. Ето общообразователния курс, който преминават всички студенти (независимо какво учат): ENG 101 Exposition ENG 102 Persuasion STA 105 Statistics MAT 100 Introductory Mathematics Aesthetic Expression (1 course or 3 CR) Historical Analysis (2 courses: 1 Historical Sources Course and 1 Historical Research Course) Literary Analysis (2 courses: 1 Principles of Literary Analysis Course and 1 Literary Case Studies Course) Moral and Philosophical Reasoning (2 courses) Quantitative Reasoning (2 courses) Scientific Investigation (1 course) Social and Cultural Analysis (2 courses) А тук са описани целите на тези курсове: http://www.aubg.bg/template5.aspx?page=5839&menu=001001001 Либералното образование се критикува остро от определени кръгове в САЩ, защото не е професионално и практически ориентирано. В Шанхай обаче промените са точно благодарение на него. Ето една статия, където се предлагат либерални реформи на средното ни образование. Алберто Родригес: Образованието трябва да дава гъвкави умения Не виждам обаче големи възможности да се случат подобни реформи. Това означава коренно преобразуване на системата, премахване на "елитните" гимназии, техникуми и т.н. Промяна може да се случи в университетите (или част от тях). Обществото ни обаче иска точно обратното - специализирано, практически ориентирано образование.

Не съм много сигурен в това. През 90-те и в началото на века редица институции се опитаха да въведат практически ориентирани програми (3-годишно обучение в т.н. колежи). Те обаче не бяха приети добре нито от кандидат-студентите, нито от бизнеса и постепенно се "теоретизираха" подобно на университетските. Сега се правят нови опити (СофтУни) и дано този път опита да е успешен. От друга страна Американският университет, който предлага само либерално образование и където се учат куп "ненужни глупости" се радва на популярност както сред студентите така и сред бизнеса, а възпитаниците му правят едни от най-успешните кариери у нас. Може да обучиш един стругар по дуална програма, чрез която да го направиш перфектен практик и специалист. Същият стругар може да бъде обучен по друга програма, където няма да бъде толкова добър практик, но чрез програмата да го "светнеш", че знанията и уменията които има могат да го направят ценен кадър в един куп индустрии. В първия случай създаваш добър специалист, но го ограничаваш и го правиш зависим от търсенето на една, единствена професия, във втория му разширяваш хоризонта. Трудно е да се определи кой вариант е по-добрия за конкретния индивид. И двата имат предимства и недостатъци. Що се отнася до образователната ни система, тя по принцип копира германския модел (посредством съветската му версия). Същият модел с някакви местни особености беше популярен и в цяла Източна Европа. Повечето страни обаче не го ъпгрейдват с новите германски версии, а въвеждат собствени нововъведения, често копирани от съвсем различни системи, но подходящи за местните условия.

Това е безспорно. Как обаче на практика системата може да се осъвремени сама, при положение, че културата ни е неравновластна? Щем не щем пак трябва да стане отгоре. И тук вече идва големият проблем по разрешаването на противоречия за които спомена Историк. Например за целта на висшето образование? 1 - Да те направи "добре подготвен специалист, в съответната област, знаещ нещата и на практика, а не както е в момента само на теория." Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са германските Fachhochschule. 2- Да дава гъвкави умения и възможност за адаптация и преквалификация в един променящ се свят. Типичен пример за учебни заведения които дават перфектна подготовка са американските Liberal arts. И двата типа учебни заведения са създадени от неравновластни култури, но нито германския опит е разпространен кой знае колко в САЩ, нито американския в Германия. Каквото е ценно за всяка една култура те са си го направили. Въпросът е, знаем ли какво е ценно за нас и как трябва да променим нашата система.

+1 за Историк. Аз обаче не вярвам, че тези разнородни интереси могат да се интегрират и да излезе нещо читаво. Не и в родните условия. Всеки дърпа чергата към себе си и с всяка промяна системата вместо да се подобри, става по-лоша.

Тази тема направо "блика" от наука. По всички правила на форума модераторите би трябвало да я заключат, изтрият и накрая да се самобанират.

Масивни съоръжения се строят там където има смисъл. Водните пътища са основни, а сухоземните имат дублираща роля, за връзка на къси разстояния. По Вия Егнация мостове трябва да се търсят в участъка Драч - Солун. От Солун до Константинопол не виждам смисъл да се пътува по суша, а от там и да се строят скъпи масивни съоръжения. Същото е положението и с дунавския път.