Atom

Наясно ли сме какво искаме от образователната система? За да фиксираме проблемите трябва първо да знаем какво целим на всеки един етап от образованието на децата. За началното образование е ясно - целта е грамотност (умения за четене, писане, смятане). Какво обаче очакваме да има на финала на основното, средното или висшето образование? Не трябва ли първо да си отговорим на тези въпроси, а едва след това да търсим кусури на образователната система и какво трябва да се промени за да постигнем това което искаме.

Балканите са сравнително хомогенни - неравновластни и колективисти. Въпреки това и тук има различия. Ето измерването по оста неравновластие / равновластие: Това са данните по отношение колективизъм / индивидуализъм. Веднага се набива на око географското разпределение на показателите. От данните спокойно може да се спекулира, че сме продукт на една ("римо-османска") култура с център Константинопол, където с отдалечаването от центъра неравновластието и колективизма се увеличават.

Така е, но тук става въпрос точно за сравнение по базови показатели. Според Хофстеде, най-равновластната култура в света (изобщо) е тази на Австрия. Пак според него, няма по-неравновластна култура от словашката. Малайзия има същите стойности, а при всички останали държави се отчитат по-ниски нива. Най-високи нива на индивидуализма в континентална Европа има в Унгария (заедно с Холандия), а Словения (заедно с Португалия) заема второ място по колективизъм. На една сравнително малка територия (при това с преплетена история) това е огромна поляризация. Аз също съм на мнение, че това няма как да се обясни от Хофстеде (не му е това целта). Дайте да видим, точно с помощта на историческата наука и класическата хуманитаристика, как може да се обясни този феномен и има ли изобщо някакво обяснение.

Някой може ли да обясни тази картинка: Сравнението е по две измерения - колективизъм-индивидуализъм и равновластие-неравновластие. Видно е, че по тези две измерения практически няма разлика между българи, гърци и турци. На практика по тези показатели имаме една култура. Да приемем, че този факт има лесно обяснение с общото историческо минало. В ляво обаче всяка страна е сама за себе си, въпреки че австрийци и словенци от една страна и унгарци и словаци от друга имат обща история от над 1000г., а четирите страни заедно са част от империята на Хабсбургите. Какви са историческите особености които запазват (култивират) културните разлики в единия случай и уеднаквяват и хомогенизират различията в другия?

Не знам какви са специфичните му недостатъци. Общ минус за всички т.н. "икономически" университети са леко сбърканите им учебни програми. С 1-2 изключения (счетоводство, донякъде финанси и може би още някоя "специалност") се учи нещо като нищо. В АУБ и СУ поне това го няма. Програмите им се покриват с чуждите, а учебниците в по-голямата си част са същите по които се учи на запад. Естествено това се знае от работодателите. Ако пък решиш да продължиш образованието си на запад, ще откриеш, че разликите и възможностите пред възпитаниците на УНСС от една страна и АУБ и СУ от друга са още по-големи.

Специфичен (уникален) недостатък на УНСС не мога да ти кажа - български университет с всичките му кусури. Общ минус на всички т.н. "икономически университети" е, че програмите им са леко сбъркани, остатък от разбиранията отпреди 1989г. След завършването, с едно- две изключения (счетоводство и донякъде финанси), много трудно можеш да обясниш на един колега завършил на запад какво точно си учил. В АУБ и СУ поне това го няма. Програмите им се покриват с чуждите, а повечето от учебниците са същите по които се учи навън. Това се знае от работодателите и големите, чужди фирми предпочитат възпитаници на АУБ и СУ. От УНСС се котират само две специалности - финанси и счетоводство. Същото е положението и ако решиш да продължиш образованието си (магистър) на запад. С диплома от УНСС ще ти кажат, че ти липсват кредити по това, онова и не знам какво още и накрая се оказва, че могат да те допуснат до 1-2 програми, докато образованието от СУ или АУБ дава многократно повече възможности.

Не се сещам за нито едно предимство на УНСС, но за сметка на това минуси има колкото искаш. СУ също има минуси, но е далеч по-добра оферта от УНСС. Икономика, на някакво смислено ниво в България, може да се учи само на две места - АУБ и СУ.

Дунавският път например (по десния бряг на реката). Съществува от римско време и пресича една камара притоци на Дунав. Не знам да има останки от римски мостове по трасето му. Отделен е въпроса дали е ползван през средновековието. Но и за другия голям път (Виа Егнатия), който почти винаги е бил под контрола на империята, няма данни за мостове над големите реки (Вардар, Струма, Места, Марица) - нито от античността, нито за средновековието. В Одрин е имало византийски мост над Тунджа - Gazi Mihal Bridge. Марица се е преминавала със салове или гемии, а мост е построен едва през 19-ти век. До 19-ти век, мостовете на Марица са два - един при Пловдив и един в Свиленград.

Добра работа - браво. Все пак според мен, мостът в Свиленград е най-впечатляващото съоръжение. Не знам как е изчисляван, но почти до вчера (началото на 90-те), целият тежкотоварен трафик за Турция е преминавал през него. Темата май се изчерпа. Дайте да видим как стои въпросът с византийските мостове на балканите. Има ли ги, няма ли ги или и за тях не се знае нищо?

То като се замисли човек и запазените османски мостове на територията на България не са кой знае какво. Ако трябва да търсим някакъв аналог на западните от снимките на Thorn (масивни внушителни съоръжения), май всичко се изчерпва с моста в Свиленград,

Не само в България. Струва ми се, че като цяло на балканите, въпросът с римските мостове не е проучен както трябва. От линка който пусна Римлянина е видно, че в сравнение с Испания, Галия и Италия, балканите са много слабо представени. На мен например ми е интересно, какви са били съоръженията по Via Egnatia. Пътят се използва непрекъснато и пресича маса реки - Вардар, Струма, Места, Марица.

Темата - Бедността в България още от самото начало тръгна зле. Не знам дали е замислена като политическа, но определено стана такава. Бедността е относителна величина - беден си спрямо някой. Ще се опитам да уточня: 1. Заглавие като "бедността в България" предполага, че предмет на дискусия ще са бедните граждани на България. Тази група общо-взето е ясна - хора с ниско или без никакво образование, без квалификация, социално изключени, част от възрастните, хора в неравностойно положение и т.н. 2. Дискусията тръгна още от първия пост (на автора на темата) в посока "бедността НА България" (в сравнение с останалите страни). Това обаче не е вярно - българите (като цяло) и страната ни НЕ СА бедни. Т.е. човек който е наясно с това, би предположил (от първия пост), че предмет на дискусията ще е "как българите да станат по-богати" или "как да избягаме от капана на средните доходи" или нещо подобно. Дискусията по т.1 обаче има много малко допирни точки с дискусията по т.2. Нещо повече, някои от мерките по 1 имат отрицателен ефект за 2 (и обратно). Т.е. дори да си наясно с икономическата теория може да се получи объркване, тъй като двете теми са доста различни, а цялото това объркване много лесно може да се политизира. Ако имаше модератор в раздел "икономика" това объркване нямаше да се случи. Сигурен съм, че Невски (а и Ник) през цялото време дискутира разумно и обосновано, мислейки по т.2, без да влага каквато и да е политическа пропаганда. Склонен съм да мисля, че Галахад е имал предвид т.1, а цялото объркване идва от това, че един разбира в темата едно, а друг - друго. Не съм склонен обаче да приема обвиненията към Невски за преднамерена политическа пропаганда. Според мен това е залитане и още един път призовавам Галахад да намери начин за помирение.

Прочетох още веднъж темата за бедността много внимателно. Обръщам се към Невски и Галахад - опитайте се да намалите емоциите, пийте тази вечер по едно и успокойте малко топката. Галахад, твоята отговорност е по-голяма и би трябвало да предприемеш първата стъпка към помирение. Към администраторите - ако искате всички раздели във форума да са на ниво е задължително област "икономика" да има модератор, който разбира от материята. Предлагам за такъв Невски. Ако поради някакви съображения смятате, че не се вписва в екипа или политиката ви - Ник1.

Според мен, запазване на неутралността можеше да има до момента в който темата "Бедността в България" не се кръстоса с въпроса за земеделието. Бедността е относително понятие (беден си спрямо някой друг) и бедност има навсякъде по света и във всяка една икономика. Характерът и измеренията и обаче са различни, а от там и средствата за борбата с нея. Земеделието е фактор при борбата с бедността в икономики попаднали в капана на ниските доходи. България обаче е в съвсем различен етап от развитието си и в момента земеделието като сектор изобщо няма потенциал да се справи с проблема. Каквито и гимнастики да се правят в сектора, ефектът по отношение на бедността ще е незначителен, а след като няма пряка връзка между двете теми, неутралността изчезва и неминуемо се стига до политиканстване. Същият ефект щеше да се получи например, ако в темата за бедността се вкара енергетиката. В момента в който различните решения за развитието на сектор енергетика започнат да се мотивират с "намаляване на бедността" с неутралния тон е свършено и се преминава към политиканстване. Причината е същата - няма пряка връзка между двете теми, а колкото земеделието е в състояние да намали бедността (общата, а не на някои индивиди) толкова и енергетиката. Модераторите просто трябваше да отделят постовете за земеделието в друга тема и страстите щяха да утихнат.

Когато говорим за дребно, средно и т.н. фермерство е добре да видим какво стои зад числата. Броят на фермите който отчита министерството на земеделието през 2010г. е 357074, а според същото министерство заетите със селско стопанство са 738634 души. В същото време, през третото тримесечие на 2010 (най-натоварения период) НСИ отчита заетост в селско, горско и рибно стопанство в размер на 228000 души, от които наетите са били около 73000. Т.е. самонаети (стопаните) са 155000. С една дума в огромната си част тези които чоплят земята (разликата между 738634 и 228000) не са типични фермери или наети в земеделието, а хора които имат други основни доходи (пенсии, заплати), които обаче са изключително ниски. Земеделската работа която извършват е по принуда и резултатът попълва някои дупки в бюджетите им. Това са непазарни или полупазарни структури които не знам кой умник е решил, че трябва да носят гръмкото наименование - ферми. От останалите 155000 души - реалните фермери, по-голямата част едвам крета. Да, раздробените парцели са пречка пред работата им, но с незначително и второстепенно влияние. Огромният проблем е липсата на капитали (на първо място), недобро управление, неразработени или неустойчиви дистрибуторски канали и т.н. В България при т.н. средни ферми има ръст в периода 2002-5. След 2005 средните ферми непрекъснато намаляват. Една незначителна част от тях са станали големи, но по-голямата част съкращава дейност. Фирми които са обработвали по 400-500 дка се свиват до 100-150 или от 100-150 съкращават дейността си на 50. При малките псевдо-ферми има непрекъснато намаление от поземлената реформа до момента. Причината не е, че доходите на хората се увеличават и няма смисъл през свободното си време да се гърбят с копане, а миграцията (на младите) и това, че в един момент пенсионерите стигат до възраст, когато повече не могат да работят. Т.е. при малките псевдо-ферми няма съкращаване на дейност, а директна ликвидация.

Как ги докарвате тези 5000 лева от 50 декара? Ето една статия от 2013 - Реколтата от пшеница – рекордна, печалби – няма А тук има примерна технологична карта за пшеница - http://mysmartfarm.com//tcards/v.popov/tcard_phenitsa_2009.pdf Каквито и гимнастики да се правят толкова пари от пшеница няма как да се изкарат.

Според мен, това което не търпи повече отлагане е: - институционална реформа гарантираща върховенство на закона - образователна реформа - административна реформа (електронно правителство, намаляване на бюрокрацията и т.н.) На този етап съм скептик по отношение на ролята на държавата като инвеститор и на способностите на правителството или държавни структури (подобно на Българската Банка за развитие) да определят кой проект е иновативен и кой не и съответно къде да има държавна или финансова подкрепа.

ОК Ник, след като искаш, предлагам да забравим малко за бедността и да се концентрираме на земеделието Комасацията е необходима и аз също съм застъпник за нея, но ползите са от съвсем различен характер - намаляване на разходите по управление и администриране на земите, улеснение на търговията със земеделска земя, намаляване на разходите по транзакции на арендаторите, отпушване на дългосрочните аренди и т.н. Това са все положителни промени, които биха направили българското земеделие по ефективно. Българското земеделие е едро - над 80% от земята се стопанисва в стопанства с над 1000 дка. Това за което апелираш - "осредняване" на земеделието е стъпка назад и никога няма да се случи. Условията за подобно нещо са били налични (в световен мащаб, а не само за България) през втората половина на 20-ти век. Пропуснали сме го, минало е, а сега тенденциите са съвсем различни. Ако смяташ, че е необходимо, отвори нова тема. Въпросът е интересен и може би си заслужава дискусията. Тук обаче дискутираме бедността, а това как комасацията ще ограничи бедността е нищо повече от лозунг.

Ник, честно казано не те разбирам какво искаш да кажеш. Темата е как да се реши въпроса с бедността, а не "как да направим земеделието ефективно" Работещият беден си и работещ беден. Ако утре му дадеш 100 дка първокласна, поливна земя, освен да се снима пред нивата няма какво друго да прави. Ако пък има какво да я прави, то той не е беден - най-малкото ще притежава някаква техника и оборотен капитал и е в съвсем различна категория. Да, ще улесниш живота на втория, но какво общо има това с решаването на проблема с бедността?

Това е илюзия - мисия невъзможна. Раздробените парцели са проблем, но решаването му няма да постигне това което искаш. Било каквото било, който станал среден селски стопанин - станал, нови при тези политики няма да има. Темата е за бедността. Горе писах, че има две групи бедни - 1. - работещи бедни и 2.- социално изключени, които нямат нито образование, нито работа. Първата група, ако ще и перфектна комасация да направиш няма как да забогатее и да стане средна класа. Втората група обаче има шанс. При друг начин на субсидиране е възможно едрите земеделци да преминат на част от земите си на култури и дейности, които изискват повече човешки труд и на последните да се отвори парашута да станат наемни работници с някакво заплащане. Т.е. от социално изключени да преминат в по-горната категория - работещи бедни. Цялата пушилка за комасацията се вдига от едрите зърнопроизводители, чийто бизнес модел е изграден около субсидиите. В новия програмен период обаче се очаква субсидиите им да се орежат. Един данък върху пустеещи земи ще натисне рентата надолу и донякъде ще компенсира загубите от субсидирането. Това е положението, а разказите за осредняване и забогатяване на дребните стопани са приказки за мали деца

Ник, спри се малко. 100-300 декара с полски зеленчуци е съвсем прилично число, 10-15 декара оранжерии също е прилично число, а 50 дка оранжерии е направо мега-предприятие. ВСИЧКИ едри земеделци имат по толкова, че и много повече собствени земи, имат и парите, но НЕ ОТГЛЕЖДАТ зеленчуци - няма да го направят никога докато получават субсидии на декар. И не става въпрос изобщо за подпомагане на този или онзи. Просто субсидиите изкривяват пазара и налагат нови правила.

А запитал ли си се, защо има големи ферми за зърно, но няма за зеленчуци. Какво пречи на тези с хилядите декари (зърно) да отделят 200-300 декара за полски зеленчуци и 20-30 декара за оранжерии (естествено, ако районът го позволява). Повечето от тях имат достатъчно собствена земя, но не го правят. Проблемът не е в комасацията, а в субсидиите. Големите преследват максимална възвращаемост на капитал, а малките и средните - максимален доход от декар. Двете неща обаче не са равнозначни Докато има субсидии на площ, ще се произвежда зърно, слънчоглед и т.н.

От данните които публикува е видно, че около 80% от земята е концентрирана във фирми с над 1000 дка., а общо във ферми с площ над 100 дка се обработва повече от 90% от земеделската земя.

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

Земеделието няма как да направи нацията богата, но според редица икономисти може да реши проблема на част от "изключеното" население. Бедността и мизерията е най-голяма именно при тази група. Ако се огледаме наоколо - Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Македония и т.н. ще видим, че най-малко (като относителен дял) заети в селското стопанство има именно в България, без обаче страната ни да е по-богата от околните. Разликата е в пъти. С някои политики (пренасочване на субсидиите, програми за мелиорация и т.н.) е възможно отново да се развие зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, а заетите в селското стопанство да се удвоят и утроят. Това обаче не изключва мерките които отбеляза Ник. Просто двата вида политики решават два различни проблема.