Atom

Хайде и аз да се запиша. Едно парче в чест на Майкъл Джексън https://www.youtube.com/watch?v=Mx0xCI1jaUM&hd=1

Че това е по-скъпо от средната стойност на масовия лек автомобил. За какво по-точно се дават толкова много пари?

Има един куп малки сделки, които силно ме съмнява да са отчитат където и да е. Например рушветите на КАТ или т.н. "адет парасъ" (5-10 евро) по границите. Последното е по-скоро рекет, а не подкуп. Шофьорът който забрави за "адета" рискува да бъде отбит за щателна проверка на камиона и губи няколко часа, плюс 150-200 лева за товаро-разтоварни дейности. В България има маса подобни практики.

То си пише в статията, че измерването ще е косвено. Мен ме интересува по-скоро там където тези дейности са забранени, но има измерване, дали методологията успява да даде данни, които най-малкото не се оспорват и се приемат за достоверни. От друга страна, според мен, относителния дял на корупционните сделки в общия обем на "скритата икономика" е много по-голям от всяка една друга скрита дейност в България. Ако няма да измерваме и отчитаме корупцията, то цялото упражнение ми се вижда полу-работа.

НСИ ще използва в оценките си и данни за проституцията и наркопазара Някой има ли представа, доколко са достоверни данните за т.н. "скрити дейности"? Естествено, става въпрос за страните които вече извършват подобни измервания. Как ли ще се отрази тази промяна на БВП на България? Да не се окаже, че не сме чак толкова бедни.

Предният ми пост трябваше да е в другата тема, но нещо се обърка. Както и да е. Въпросът беше, че докато първата група (работещите бедни) имат някакъв шанс за подобрение - при подобряване на средата, институциите и т.н., то при втората почти няма полезен ход. Един път задейства ли се социалното изключване, след това е много трудно връщането в нормални условия. При второ и трето поколение хора израснали в гета или в мизерия, вероятността да се измъкнат спада в пъти.

Бедността в България има няколко лица. Единият проблем е с т.н. "работещи бедни" или "бедни пенсионери". Причината за него е общото състояние на страната - икономическо, политическо институционално и т.н. Това е "относителна бедност" - спрямо по-заможните слоеве на населението или спрямо някакви обективни критерии. Например, според тази статия, всеки втори българин живее в тежки материални лишения. Това са хора, които не са в състояние да покрият поне четири от следните девет точки: - плащане на ипотека или наем, битови сметки, лизинг или други заеми; - една седмица ваканция извън дома; - да ядат червено месо, пилешко, риба или вегетарианския им еквивалент през ден; - да посрещат неочаквани финансови разходи; - телефон (включително мобилен); - цветен телевизор; - пералня - автомобил; - отопление за поддържане на достатъчна топлина в жилището. Много по-сериозен проблем обаче е бедността при хората без постоянни доходи. В по-голямата си част те са напълно изключени от обществения живот и разчитат само на помощи. Нямат образование, квалификация, трудови навици, обезверени са, не търсят активно работа и нямат никаква перспектива. Техният дял непрекъснато нараства, като към тази група освен малцинствата се присъединяват и все повече етнически българи. Според ИПИ, заетостта сред хората с основно образование е по-малка от 30%, а с навлизането в активна възраст на второ, а вече и трето поколение хора които никога не са били постоянно заети проблемът става още по-голям.

След провала на потребителското кредитиране като мотор на икономиката, като че ли махалото се обръща в другата посока. От едно залитане към друго - средно положение няма. Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за идеята за гарантирания базов доход Новите прозрения на МВФ Новото прозрение гласи: преразпределението не вреди!

А как са третирани двете титли - автократор и василевс през средновековието и какви са нюансите между тях. В съвременния гръцки език има отчетлива разлика. Римската империя е Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία, но гръцкото кралство - Βασίλειο της Ελλάδας. И сега и през средновековието съдържанието на термините император, автократор и самодържец се припокрива напълно. Как стои въпросът с василевс? В античния гръцки тя се отнася до много и най-различни владетели, общо взето е еквивалент на "монарх". Същото е положението и в съвременния гръцки. С какъв смисъл е натоварена думата през средновековието?

А допустимо ли е това "василевс" в изворите да отразява реалната политическа обстановка, без задължително да има официално признаване? След разгрома на Аварския хаганат и победата над Никофор, Крум и всички след него в западните източници са "рекс" - титла, еднаква с титлата на немския крал, докато владетелите на моравци, хървати и т.н. са дуксове, комеси и подобни. Т.е. на запад има ясно разграничаване между пълновластните господари и "князете".

Де да беше така. Всъщност, тези със специалните стипендии са най-доброто на УНСС. Отличници, възпитаници на елитните гимназии или топ ученици от провинцията. За АУБГ си прав - прекалено малко са.

Слаба е да. Ако беше силна нямаше да има нужда от реформа. Освен зубренето (упс, учене), при добро желание и без много зор, родният студент може да усвои качества и умения като преписване, плагиатстване, тарикатлък, незачитане на авторски и всякакви права изобщо, егоизъм, подмазване, техники за корумпиране, за брутално погазване на правила и норми и т.н. Колкото и странно да ти звучи (постулатът - култура не се променя), но са възможни и други резултати. Напълно постижимо е покрай науките да се усвоят умения като отговорност, зачитане на правила и норми, екипност, уважение към чуждия труд и собственост, уважение и зачитане мнението на другия и т.н. Примера и данните: Първо малко пояснения. При т.н. "европейски стипендии", студентите имат възможност да получат "специална стипендия". Тя е еднократна - 200 лева. За да я получи, студентът трябва да има постижения извън нормалните изисквания на учебния план - участие в научни конференции, олимпиади, изследователска работа, проекти с конкретно практическо приложение и т.н. За да се разпределят стипендиите равномерно във всички учебни заведения, всеки университет има квота за максимален брой стипендии които могат да се отпуснат. Колкото и да е талантлив даден студент и да участва в десетки извънкласни занимания и форми, той можа да кандидатства максимум за 5 стипендии. Числата: За летния семестър на 2013/14, квотата на АУБ е 79 стипендии. Има подадени 13 заявления, одобрени също 13. Всяко заявление е подадено от различен факултетен номер. Т.е. 13 човека са работили нещо извън преките им задължения, преценили са, че отговарят на изискванията и заслужават стипендията и всички те са одобрени. По голямата част от квотата "остава неусвоена" За същия семестър, квотата на УНСС е 936. Подадените заявления са 2180, а одобрените - 1123. "Усвоените средства" значително надхвърлят първоначално планираната "квота". При по-обстойно проучване ще видиш, че един и същ факултетен номер в УНСС получава по 5 стипендии (5х200=1000 лева). При това явлението е масово, почти няма студент с една единствена стипендия. При още по-обстойно проучване (на терен) ще разбереш, че в масовия случай разработки няма. Студентите просто влизат в комбина с някой преподавател и получават "бележка", че са свършили нещо. И едните и другите (тези в УНСС и АУБ) са продукт на родната ни образователна система и са се обучавали в едни и същи средни училища. Изводите: Предлагам ти три възможности 1. Може да приемем, че в УНСС прелива от супер таланти, АУБ за нищо не стават, а системата си е ОК 2. Може да погледнем на това не като "стипендии за заслуги", а просто като на "средства за усвояване". В случая УНСС подготвя отлични кадри - бъдещи супер специалисти по усвояване на европейски пари, а АУБ се дъни в тази задача. 3. Може да приемем, че въпреки "културата ни", надежда все пак има и АУБ е доказателство за това. Студентите им са отговорни, умеят да преценяват трезво способностите си и да зачитат правилата и нормите. Ако реформираме и останалите университети (или поне част от тях) по примера на АУБ, нещата значително ще се подобрят. Сега ще ми скочиш и ще донесеш от девет кладенеца вода за да обявиш, че това всъщност не е така или няма значение, или на кой му пука - култура не се променя (постулат). В същото време обаче искаш да правиш озападняване (промяна на културата). Как хем не може , хем може. Много ми е интересно, на кой ще се опрат визионерите за да подобрят средата и институциите - на кадрите подготвени по сегашната система в УНСС ли? Та те ще възпроизведат всичко научено и усвоено от университета в практиката на много по-високо ниво. И повярвай, няма да се задоволят с 5х200 лева.

Ник, голямата идея ми е кристално ясна. Смятам обаче, че озападняване отгоре-надолу е невъзможно без трасмисията, заместителя на средната класа, образования елит, интелигенцията или както искаш ги наречи - тази група от хора, които да доведат новите идеи до масите. Няма как да искаш озападняване отгоре-надолу и в същото време да чакаш носителите на западни ценности да се размножават по естествен път (отдолу-нагоре). Опцията е една - ускоряване на процеса и култивиране на хора с ново мислене. Връзката между "университети" и процеса на "култивиране и създаване" е пряка и непосредствена. Питаш "кой трябва да започне и катализира промените и реформите в образованието" - хората с прозападно мислене. Ако има консенсус по този въпрос и той е абсолютен приоритет, то няма как да не се случи. При подобен консенсус и за около 20 години се случва в Корея, Япония, Сингапур, Китай, Турция и т.н.. Дори в България, между 44 и 1965г. т.н. интелигенция е изцяло култивирана по нов образ и подобие. Прочети още веднъж поста на Алвата, но без емоции.

Ако се започне промяна в университетите сега, до 10 години ще се видят първите плодове, а до 20 ще е факт. Правено е многократно по света и само това е начина. Тук е обяснено по-подробно от Алвата

Не става въпрос за много пари и нищо не пречи да се пробва. Сега дори там където няма съпротива (АУБ например) няма преподаватели завършили елитни университети. А и начини винаги се намират. Ето един пример - Center for Economic Strategy and Competitiveness. В университет, но не точно, малко в страни и по тъч линията, но работят и правят нещо.

Това да аварите, славяните и прародина в средния Дунав ми се вижда малко вероятно. Това е особена област. Половината от територията е буквално пустош - "пуста". Ако трябва да търсим някакво място където се сблъскват тюркски (хунски), ирански, латински и готски влияния, които да създадат предпоставки за езикови иновации и откъсване на славянския от някакъв диалектен континуум, то територията на изток от Карпатите - от влашката низина, през Молдова, западна Украйна и Южна Полша е много по-подходяща.

Твърде наивно и опростено. Единственото вярно е, че за политиката трябват "изградени" хора. Да се върнем към същността на въпроса. Ти си го формулирал много точно - "Ние сме културно "сбъркани"". Със следващото ти съждение също съм съгласен - "Аз не вярвам в културната промяна (за близките 2 поколения)" Какво предлагаш обаче? Нещо, което се вписва в културата ни и е до болка познато - приказката за добрия цар (екип), месията който ще дойде от някъде и "ще ни оправи". Вярно е, че това е отработвано в историята многократно - общо взето ние само този модел си знаем и на него разчитаме. Резултатите обаче са временни и нетрайни. Причината е проста и е много добре формулирана от Невски - "стената са мозъците и навиците на населението, а не политиците". Т.е. опираме до същата тази култура. Колкото и да сменяме царете (екипите) винаги след добрия цар идва калпав, който омазва всичко постигнато от предходния. От друга стана перфектен екип няма. В екипа на добрия цар беше Василев, но съшият екип роди явлението Борисов, а той Цветанов. Ако искаме промяна, единственото решение е да се култивира ново мислене в достатъчно значима маса от хора, която да е трансмисия между добрия цар и масите, да тушира глупостите на калпавия и да е съпротива на злонамерения. Дали ще наречем този посредник интелигенция, образован елит или нещо друго няма значение. Без подобна значима маса от хора всякакви промени ще са временни и ще продължим да тъпчем на място.

ОК Nik, но не важи ли всичко това в още по-голяма степен за твоя визионер-професионалист, който трябва да си зареже работа, комфорт и и сигурни доходи и да тръгне да ни "оправя". Какво му предлагаш на него - потупване по рамото? Другото е просто - отпуска се пълна стипендия за обучение в докторски програми на определени университети с условие след това да се работи в България. Подобно нещо се прави от поне 3-4 чужди фондации за магистърски програми в чужбина, при същото условие - завръщане в България. Желаещи има и на всичко отгоре се връщат.

Образование. И какви са тези културни различия, които пречат на българите да измислят някаква програма за стипендии, предназначена за българи които се обучават в докторските програми на елитните университети. Що трябва да откриваме топлата вода, като маса колективистични и каквито се сетиш странни култури за да се модернизират направиха точно това. Та дори собствената ни култура до скоро обучаваше университетските си кадри в чужбина - преди 9-IX-44 на запад, а след това в СССР.

Това за визионерите е все едно да чакаш месията Опитът е хубаво нещо, но опит придобит в една голяма част от българските фирми е по-скоро отрицателна характеристика. Образованието не бива да се подценява, а още по-малко университетите. Дайте да видим какво правят например турците. В почти всички по-големи университети е пълно с млади PhD-та, завършили в Харвард, Принстън, Йейл и т.н., които предават своите знания, умения и най-важното - начин на мислене и възприемане на света на турските студенти. Това нито е сложно да се осъществи, нито е кой знае колко скъпо. Резултатът обаче е достатъчно голяма критична маса от хора с модерно мислене вътре в самата държава.

Е това май е най-големия проблем. При това, тази черта от характера ни не е наследство от социализма, а е с много по-дълбоки корени. "Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати. Невежеството и леността, които тук наричат навик, спъват прогреса в селското стопанство и са по-силни откъдето и да било." - Густав Вайганд,1924, "Етнография на Македония"

Къде пише? - че е езикът на ромеите е сменян от латински на гръцки - че езикът на франките, боргундите, лангобардите и т.н. е сменен - че езикът на варягите е сменян и т.н. Защо очакваш да има такъв запис, като никъде, никой не се е интересувал от подобни неща.

Няма, но по-важно е дали има перспективи през следващите десетилетия трендът да се обърне. Повечето от хората на средна възраст в България сме със сбъркани представи - формирани при социализъм, реализирани при капитализъм, а и е вече късно от това поколение да се пръкне нова качествена промяна. Следващата смяна са младежите. Новият елит ще се формира от хора, чийто представителна извадка са горните с есетата - малко "качество" и повече "посредственост. Как "качеството" може да надделее над "посредствеността"?

Да видим какво мислят младежите по въпроса: Могат ли и как бедните страни да станат богати

В средата на 9-ти век империята няма опция да наложи гръцки език, а още по-малко да задържи българите към патриаршията. Единственият начин да открадне българите от Рим без да оплеска всичко е независима българска църква (подобно на архиепископията в Кипър) и славянско богослужение като допълнителна застраховка. Естествено никой не е планирал, че Симеон ще има мераци за цар и патриаршия, но това е друга тема, а и рискът си струва.