Atom

Всички теории за произхода са една голяма глупост. Естествено е най-много да е оспорвана тюркско-алтайската. Останалите така или иначе са маргинални. Това, че т.н. тюркско-алтайска теория по някое време е станала казионна не означава, че е вярна или доказуема - същата глупост като останалите е. Не виждам обаче смисъл да се опитваме да я заместим с нещо друго. Мисля, че просто чистосърдечно трябва да си признаем, че нямаме представа на какъв език (езици?) са си говорили т.н. прабългари, каква религия са имали и по-какво точно са се различавали от съседите си. Целият спор е едно безсмислено упражнение, което няма никакво значение за нас или историята ни.

На археология, история и лингвистика. Не е нужно да се знае, кои са прабългари и кои славяни за да се разбере, че по-голямата част от находките например от 8-9 век не са нито едното нито другото, а християнски. Ако си вторачен само в североизточна България - да, проблемът виси. За по-голямата част от т.н. българско землище въпрос няма - езическите следи (за които можем да се чудим дали са на славяни, прабългари или нечии други) са изключително малко.

То и за славянското присъствие положението е горе-долу същото. Ако на 8/10 от българското землище няма присъствие на прабългари, то на 6/10 няма присъствие и на славяни. Масата е варваризирано, автохонно население. Към края на IХв, това население все още се възприема от империята за ромейско, но с времето ще става все по-отчуждено. Една част от него ще се славянизира (българизира, сърбизира), друга отново ще стане част от империята, а накрая от останалите ще се пръкнат власите.

Журналистите разконспирираха произхода на евреите - оказаха се "братовчеди" Очаква се съвсем скоро окончателно да решат и въпроса за произхода на българите. Генетично изследване разкрива произхода на евреите в Европа

Образованието е хубаво нещо. Благодарение на него българите определено ще станат по-конкурентни. В индивидуален план сигурно ще са по-добре ..... някъде навън. За страната обаче съм песимист. Със сегашните "елити" няма оправия.

Българското възраждане няма как да се повтори. Първо - това не е възраждане (ренесанс), а процес на национално оформяне. Като такъв няма как да се повтори, тъй като нацията ни е факт. Няма нужда, а и не може да се преформулира отново. Второ - процесът протича в Османската империя - държава без аристокрация (тогавашните елити). Това позволява икономическия бум и свързаните с него последствия да се усетят благоприятно от всички слоеве на населението, а не само от една малка прослойка. Преходът е плавен и положителен дори и за най-бедния селянин. В останалата част от Европа, за по-голямата част от хората, годините от 1840 до 1915 са едни от най-драматичните, въпреки всичките успехи на "национално ниво" в стопанско, културно и образователно отношение. Глад, мизерия, принудителна емиграция - това е било положението за за по голямата част от хората в централна и източна Европа. Сега си имаме елит и силна държава (силна в отношенията гражданин-администрация). В тази връзка всяко "преформулиране", "възраждане" и др. подобни, ще е по-скоро болезнено отколкото благоприятно за по-голямата част от населението.

Администрацията иска да се реформира, но явно не може. Сега като се разрових се оказа, че Стинката е прав, данъците са смешни. През 1854 бюджета на империята е 7,5 милиона лири. При 35 милиона население, това прави средно 20 гроша на калпак. Основните постъпления идват от големите търговски центрове - Истанбул, Солун, Бурса, Измир, Дамаск и т.н. На българите се пада средно два пъти по малко - около 10 гроша на човек годишно. Империята се модернизира, но финансовата система е все още архаична. Резултатът е, че в населението остават достатъчно излишъци за финансиране на образователни и др. инициативи.

Това май е интересно, но нищо не му разбирам. Няма ли го този доклад на някакъв по-нормален език? Пуснах през преводача на гугъл, но само цикли и нищо не показва.

Стинка, говорим за възраждането, а не за 20 век. Да, гръкоманията в този район е изключително силна. Точно затова и дадох примера със Свиленград. Трите училища, трите църкви, читалище, научно дружество, театрален състав, класически струнен оркестър и др. са създадени до 1870г., и то въпреки гръкоманията. Българска държава няма, няма и екзархия. Всичко е с пари от населението. Хората плащат един път държавни данъци. Втори път издържат гръкоманите. В града има гръцка църква и гръцко училище, които също се издържат от българите. В Свиленград няма гърци, но патриаршията с помощта на турските власти събира пари за издръжката им от местното население, а не ги поддържа със субсидии от Фенер или Одрин. Иначе съм съгласен. Ако не беше в България, не само българи, а изобщо може би нямаше да има такъв град. През 1913 е опожарен, като преди това почти всички българи са го напуснали, а повечето от тези които остават са изклани. Ако беше останал в Турция нямаше кой да се върне там и да го засели отново. Както и да е, хвана се за примера, а по-скоро нещата са принципни. Пак ще повторя, въпросът не е за един град, въпросът е кое кара българите през възраждането да полагат такива усилия?

Пак от Свиленград. Публичен годишен изпит през 1866г. (дописка в.Време) - по това време няма екзархия нито българска държава които да наливат пари. Учениците са изпитани по следните науки: - катехизис - физика - психология - българска история - християнско учение - българска граматика - изчислително земеописание - аритметика - всеобща история - земописание на петте части на света - турски език и граматика - френски език и граматика

Вярно е, че няма нищо преди това. Неслучайно дадох за пример Свиленград. Първо сравнително капсулиран - 10000 население през 1878, същото и през 1943, второ съвсем в периферията на възрожденските центрове. - През възраждането са построени три църкви, през целия период на свободно съществуване нито една. Църквите все още са три и са си същите. - През възраждането, до 1870г. са създадени три начални училища и едно класно (прогимназия). Гимназия е създадена в Одрин, като съвместно начинание на българите от Одрин, Лозенград и Свиленград. През 1970г. структурата на образованието в Свиленград е същата, като през османския период - три начални, една прогимназия и една гимназия, като Одринската гимназия просто е преместена в Свиленград (пособията и оборудването), а парите за построяване на нова сграда са от продажбата на сградата в Одрин. Една от сградите от османския период се ползва и до ден днешен като училище (на снимката). Факт е, че това което са направили възрожденците сами за 20-30 години, сто години след това си е същото, а приносът на свободна България с цялата си държавна машина е ......?

Специално за Свиленград, бюджетът на общината е по-висок от фиксираните данъци. Какъв процент от доходите отиват за данъци и за общините много трудно може да се сметне или поне не е работа на форума, а на научна разработка. Все пак ето някои ориентировъчни числа към 1860г: Надница на един общ работник - ратай, слуга и т.н. - 3 гроша. Надница на строителен работник в Истанбул - 7-8 гроша Надница на майстор (строител) в Истанбул - 13-15 гроша Годишна заплата учител - 5000 - 8000 гроша.

Колкото и да са нормални данъците, ако днес плащаш 1, а от утре 2, това си е свръхнапрежение. Ще дам един пример със Свиленград. Нарочно съм избрал този незначителен град, който нито е търговски, нито производствен или какъвто и да е друг център. Подобни са 90% от населените места в България - без изявени бизнес субекти, без изявени културни или църковни лидери. Анонимни, почти не оставили следа в историята - нищо значимо не се е случило там. През 1829-30г., по данни на полковник Енехолм, градът има 651 къщи. Плаща 28000 гроша харач, 58000 гроша за издръжка на войски и 10000 гроша данък върху лозя. Общо 96000 гроша. Това са фиксираните данъци, които не зависят от оборота на субектите. Отделно се заплаща десятък върху продукцията. За сравнение, надницата на един общ работник (ратай) по това време е 3 гроша. През 1880 г. данъците са: 45842 - данък върху недвижими имоти 53002 - данък занятие от еснафа 2001 - данък занятие от несвиленградски жители 67888 - военен данък от немюсюлмани мъже /2444/ Или общо 168733 гроша. Т.е. фиксираните данъци варират от 96000 до 168733 за годините от 1830 до 1880 За това време е построена църква - 1834, сграда на църковната община - 1840, училище - 1847, втора църква - 1857 и още две училища ( до 1860). В следващите десетилетия е построено читалище, създадено е научно дружество и девическо училище. Само за учителски заплати се отделят от 50000 до 80000 гроша годишно. Отделно църквата и общината също имат бюджет, строежите също изискват пари, а и патриаршията (до 1870) продължава да събира отчисления и за нея. Това са пари събирани само от местното население и според мен надхвърлят значително фиксираните държавни данъци. Така е навсякъде.

В средата на 19 век, в териториите населени от българи става едно истинско културно и образователно чудо. За около 50 години (от 1820 до 1870) почти всеки град, село и паланка се сдобива с нова църква и училище. Създават се читалища и научни дружества, образованието от килийно става модерно и масово. Всичко това става без намесата на държавата или патриаршията. Средствата отделени за тези начинания са огромни и са съизмерими с данъците плащани към империята. На практика в повечето населени места хората се самооблагат и за около 50 години плащат двойно. Това е все едно днес, на всеки лев ДОД, данък сгради или такса смет да събираме още толкова за други начинания. Днес това е невъзможно. Коя е силата накарала българите през 19 век да се подложат на подобно свръхнапрежение? При липсата на държавна или църковна организация (от горе), какъв е бил този вирусен маркетинг, който без съвременните електронни медии е достигнал и до най забутаното село? Кой и как финансира българското възраждане?

Може и да не е криза, а това да е нормалното състояние на нещата. Приемаме за аксиома, че икономиката може вечно да расте, а в същото време знаем много добре, че вечен двигател няма. Според някои икономисти, през по-голямата част от историята на човечеството БВП на глава от населението е в застой или пада, а последните двеста години са просто едно изключение - ефект от индустриалната революция. Ето една картинка. Велики географски открития, колонизация, научен и културен напредък и ...... реалните заплати все по-ниски и по-ниски и така до индустриалната революция. Т.е. бачкаторът от 1850г. е имал по-малко мръвка на масата, по-малко развлечения и т.н. от пра-пра...... дядо си през 1500г. Ето два материала. С малко математика, изводите за бъдещето човек може да си ги направи и сам: GDP in Pre-Modern Agrarian Economies The Great Divergence in European Wages and Prices from the Middle Ages to the First World War

Това е ОК, но в темата става въпрос за робство и свобода, а не за култура. Мисля, че за всички е ясно, че към 1800г. преобладаващото население са селяните. Т.е. дай да сравним степента на свобода/робство на най-голямата част от населението в трите империи. Или да видим в зората на индустриалната революция - 1800г.: От кого са зависими селяните? Кой се занимава със съдебните дела на селското население? Какъв е режимът на предвижване/преместване на селяните? Брой на отработените дни (ангария) в трите империи? Начин на реализация на произведения от тях продукт и т.н.? Останалото е интересно, но не е по темата.

Това е само за европейската част. Близкият изток е с много по-висока урбанизация - някъде двойна на европейската. Още един път ще кажа - безсмислено е да сравняваме Османската империя с Англия или Холандия. За темата сравнението трябва да е с Русия и дунавската империя - това са съседите на турците.

За спорещите - ето ви две карти. Първата е от 1800 г. Втората от 1870 На картите е изобразен процента на градското население в Европа (населението което живее в градове над 10000 жители)

Непосилна задача е (точно в 1825) да се сравнява положението на селяните в Османската империя. Ако имаш някакво инфо с удоволствие ще го прочета. Мисълта ми беше, че е коректно да са сравняват Османската империя и съседите и. В конкретния случай за 19 век това са Русия и Австро-Унгария. Пълна безсмислица е да се сравнява Османската империя с Англия, Холандия или САЩ. За Русия писах. Ето едно интересно проучване за дунавската империя: The Role of Greeks, Armenians and Jews in the Economic Life of Transylvania in the Eighteenth Century И два цитата от него: Причината да не се занимават унгарците с търговия е проста. Аристокрацията няма желание (все пак търговията е работа), а свободно население което е в състояние да я върши почти няма - по-голямата част от хората са крепостни. Втория цитат го оставям без коментар.

Темата беше за робството, но се отплесна в алтернативна история. Не знам какво общо имат икономическото положение на българите през 19 век и робството. Според мен Алва съвсем коректно сравнява положението на българите със съседните народи. Всяко друго сравнение е фантасмагория. В това отношение ето нещо по темата (цитатът е от тук): С една дума, в началото на 19 век, в индустриалните предприятия в руска Украйна 75% от работниците са роби (крепостни). Причината е проста - липсва свободно население и няма от къде да се наемат работници.

Причини много. Може да са пренебрегнали идеите на Новакович и да се осланят на опита след Руско-турската война. За няколко години от жителите на Поморавието стават чудесни сърби. Възможно е да имат някаква съгласувана политика с гърците - нали са приятелчета. Тук има карта от 1918 година. Интересно е, че гърците на нея дават много подробна информация за България и Турция, но за Албания и Югославия няма нищо. Във всеки случай не мисля, че през 19в. се чувстват слаби. В Моравско хич не им пука.

Да де, но при Тито опитът е не само Македония, но и цяла България да се вкара в кюпа. Вярно, заглавието е сменено (Балканска федерация), но същността си остава - Южнославянска федерация.

Чак единствен не е. Да не забравяме опита при Тито и Димитров. Пробват хората, пък ако стане. Няма да ме изненадат ако продължат с пробите и през този век.

Новакович е късно явление. Доктрината му излиза на бял свят когато екзархията вече е покрила Македония с училища, но основната идея на сърбите си остава Югославия. С типична сръбска упоритост , в продължение на 150 години, от "Начертанието" на Гарашанин до края на 20 век , се преследва утопията за южнославянска единна държава с хегемон Сърбия. Македонизмът на Новакович се вписва перфектно в тази идея, при това без да я променя съществено.

Да, но без конкретни действия точно в тази посока. Те си искат всичко: Христо Ботев - Югославия