Atom

Втори не ти ли омръзна от тъпотии. Има си документи бе човек: 1 апреля 2010 года Янукович раскритиковал дискуссию о возможности создания союза государств Украины, России и Белоруссии[93]. Янукович заявил, что стратегическим направлением украинской внешней политики является интеграция в Европейский союз[93]. 2 апреля 2010 года Виктор Янукович подписал указы, которыми ликвидировал межведомственную комиссию по вопросам подготовки Украины к вступлению в НАТО и национальный центр по вопросам евроатлантической интеграции, созданные в 2006 году при президентстве Виктора Ющенко 15 июля 2010 года Янукович подписал закон об основных направлениях внутренней и внешней политики государства, в котором окончательно отказался от курса на вступление в НАТО, заявив о внеблоковом статусе Украины Действията по отдалечаването Украйна от НАТО са предприети от Янукович през 2010. Кога стана Майдана според теб? Това бива, бива, ама твоето на нищо не прилича. Що не ходиш да си пишеш опорките във Фейсбук. Тук все пак мненията би трябвало да се опират на някаква фактология.

Нали ти казах, че вече поне 4 пъти сме ги обсъждали с теб тези неща. Защо искаш за пети път да ти пиша същото. Путин вече имаше такава опция по времето на Янукович. Янукович му предложи точно това: Украйна "да е отдалечена от НАТО, а от друга страна, Русия да търгува с Украйна и чрез нея със Запада.". Обаче Путин това не го устройваше, а искаше Украйна да влезе в "Таможенный союз". Резултатът го знаем всички. Нито тогава, нито сега Путин е искал или иска Украйна да е "ничия". Той я иска в собствената си зона, а това няма как да стане освен ако не я окупира и не назначи марионетка. Айде без глупости. В Белград също се лекуват пострадали от инцидента и също ще има траур. Турция също пое лечението на част от пострадалите. Това е просто човещина.

Не иска на всяка цена Украйна да е в РФ, но няма как да стане номера да я управлява чрез марионетка. Това може да стане само ако руските войски стигнат до Лвов и Путин сложи в Киев свой човек за президент на страната. Това обаче вече няма да е неутрална Украйна, а руска Украйна.

И какво да ти отговаря. Най-малко 4 пъти подробно съм ти отговарял за хронологията на събитията през 2013-14. Пусках ти изказвания от онзи период на Дугин, цитирах ти Гиркин.... Пак ли да го правя. И като го направя пак дали ще има някакви ползи? Хайде от мен да мине, ще ти пусна още един клип. Част от интервю на Путин от 3.09.2013. Към онзи момент никой в Украйна не "стреля по руски селища и не пали рускоговорящите", но съдбата на Украйна вече е предрешена лично от Путин. Всичко останало е следствие от действията на Русия предизвикани от бръмбарите в главата на този индивид и от победобесието което той насади в главите на обикновените руснаци. Какво ще се промени ако Украйна стане буферна зона? Бръмбарите в главата на индивида продължават да са си същите, а победобесието е станало още по-силно и вече обхваща дори децата от детските градини.

А ти защо смяташ, че Русия няма да нападне Украйна. Руснаците винаги ще намерят някакъв повод и ще ти обяснят, че нападението е напълно оправдано, а ти със сигурност ще им повярваш.

Ако се сключи примирие и Украйна стане "необвързана буферна зона" със сигурност ще има втора украинска война. Русия не иска буферни зони, а цяла Украйна.

Много неща могат да станат, други категорично не могат. В случая това няма значение. Факт е, че на изток от ЕС има аномалия. Това не е нормална национална държава или нормална федерация. Не е и нормална империя. Спойката на източния съсед е митът за Победата. При това положение единственият правилен път пред Европа е трансформацията в система с обща и единна външна политика и обща и единна система за сигурност. Невъзможно е да се разбереш с общност обхваната от победобесие. Всякакви отстъпки, договаряне или разбирателство с такива хора ще се изтълкуват от тях като слабост за противника и съответно за победа на победобесните. Да, но когато ефектът от победата избледнее, победобесните отново ще те атакуват защото ще се нуждаят от нова победа. Следователно единствената опция е да се демонстрира твърдост, сила и мощ. Само в този случай има някаква гаранция. Когато победата не е сигурна, победобесните просто няма да се занимават с теб. Ако все пак решат да се занимават, отговорът трябва да е решителен и смазващ.

Надценяваш Тръмп, както и Путин. Мен ако питаш и двамата са просто полезни идиоти. Никакви звезди няма да има, нито централизация на ресурсите за тази цел. Не и сега, не и в този век. Напротив, човечеството върви към мултиплексен и раздробен свят. Не към многополярен или полицентричен, а точно към мултиплексен. Колкото и войни да има в бъдеще, те няма да доведат до никаква централизация, а ще са най-обикновени, стандартни феодални сблъсъци. След 200, 300 години нещата може и да се променят, но не и сега. Гледай визиите на Мъск, на Ванс, на Питър Тийл или Безос. Виж идеите на NRx и тъмното просвещение. Бъдещето за което се борят тези хора и за което се правят сегашните врътки е бъдеще на Техно-феодализма. Това са ни предначертали техно-бароните и това ги интересува. Тръмп пък се интересува от неговата MAGA. Към момента интересите на MAGA и NRx съвпадат. Утре или след няколко години ще се разминат, но измамените камилчета ще са поддръжниците на MAGA.

Видя се, че руснаците няма да загубят войната. Дали ще я спечелят? Според мен не, но какъвто и да е изхода, за пропагандата няма да е проблем да го представи за огромна победа. Колко време обаче тази победа ще подхранва самочувствието на руснаците? - 3,4 или 5 години? След това ще трябва да има нова война и пак победа. И пак, и пак, докато настъпят мотиката. Голяма стратегия, голямо нещо. И за какво е всичко?

Точна така. И точно в това е проблема. Митът за победата е най-коварния мит защото работи само докато има победи. Всеки победител може да сплоти зад себе си разнородна тълпа. Хората обичат победителите. Да, но перпетуум мобиле няма. Рано или късно победите свършват или лидерът-победител си отива от този свят и тогава идва разпада или краха. Примери колкото искаш - Александър, Атила, Карл Велики...... Безумие е всичко да се крепи само на този мит. Ето защо силните лидери, които обаче са и държавници, строят формални институции за да може делото им да не загине заедно с тях. Руснаците го усещат това много добре. Те вярват, че Путин е Победителят - вождът който ги води към победи, но не вярват, че след него ще има друг победител. Колкото Победата е водещ мем, толкова водещ е и нейния контрапункт "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России"

Ха-ха. Пак секстантско мислене. Всичко руско е по-по-най-велико. Да, стойката е колективното съзнание, но проявлението на тази спойка или неформалната институция е нацията. Това е субекта който е споен. В Русия няма нация, има многонационален народ без спойка. А за "силните владетели" няма какво да се коментира. Историята е пълна с примери, където след силния владетел следва разпад. Ако въпроса опираше само до силни личности, нямаше да сме мръднали от нивото на ловци-събирачи. Май наистина няма смисъл да коментираме повече. Диагнозата е ясна.

Империите не оцеляват заради народа, а поради елитите си. Стигне ли работата до "народа" империите се разпадат. Нациите са субектите на народите. В Русия обаче няма нация. На Путин явно не му стигна времето, а и нещо не му се занимава с дреболии и разни глупости от рода на строителство на държава или на нация. Човекът като голям лидер иска да се занимава с гоеполитика и големи неща. Та не се надявай много на многонационалния народ. Той не е субект, а обект. Можеше от многонационалния народ да се формира российска нация, но нещо номерът не стана. Иначе и аз съм съгласен, че Русия няма да свърши след Путин. Но не заради народа, а заради САЩ, които няма да допуснат разпада на Русия. Бъдещето на Русия е на суровинна колония на САЩ с васална зависимост от американците, запазване на авторитаризма с все "вертикаль власти" и широка вътрешно-политическа автономия. Дори допускам Русия да си има собствени васали на принципа "васалът на моя васал не е мой васал". Според мен това е сценария с най-висока вероятност. Не ми харесва, защото за Европа това не е най-добрия сценарий, но това са реалностите. За Европа перфектната опция е Русия да е реална и ефективна федерация с демократична уредба. Това обаче е утопия. Една национална Русия, която да се опира на российска гражданска или дори русская етническа нация също не е лош вариант за Европа, но тези опции на този етап са невъзможни. Между другото дори една реставрирана Империя (такава каквато предлагаше Жириновски) с всичките му там атрибути - корони, скиптри, помазване, наследствена династия и т.н. пак щеше да е по-надежден и по-прогнозируем съсед от сегашната аномалия под формата на Персонална империя.

Т.е. прогнозата ти е, че в Русия ще надделее национализма и тя ще се трансформира в национална държава, а имперската идея с всичките и мегаломании ще бъде зарязана. Това е вариант - да. В момента в Русия няма утвърдена нация, а има няколко конкурентни национални проекта: русские, россияне и може би евразийци. Шанс според мен има само за проекта русские. Но такъв един вариант ще срещне силна съпротива във всички съществуващи служби, службички и целия елит. Нещо подобно може да се случи само ако новата държава се изгради от нулата, подобно на изграждането на националната турска държава от Ататюрк. Ако имаш предвид нещо друго, при запазването на имперската идентичност на многонационалния народ на российската федерация, то не знам как и какво може да се случи. Многонационалният народ не е субект, а обект и той няма думата.

А с какви други цели се прави всичко. Институциите са тези които ще надживеят Путин и ще определят бъдещето на страната. Това е основния им смисъл. Не забравяй обаче, че съвременна Русия, въпреки многовековното си наследство, институционално е нова държава. В страната няма утвърдени институции. Тези от времето на СССР се затриха заедно със затриването на СССР, а новите създадени по времето на Елцин минават в графата - "разграничаване от 90-те". Да изградиш държава е синоним на това да изградиш нейните институции. Путин какво прави? - изгражда държава или просто изгражда, огражда и пази собствената си власт. При управлението на Путин има огромно разминаване между думи, декларации и институциите които трябва да превърнат тези думи и декларации в дела. Кое е вярното - това което се говори или това което се върши под формата на изграждане или разграждане на институции?

Путин няма визия за бъдещето. Т.е. за това какво ще представлява Русия след него. Визията му е власт заради самата власт, докато той самият е жив. От там нататък руснаците да се оправят както могат. Него това не го интересува. Всичките му геополитически алабализми и цялата външна политика имат за цел да помогнат за консолидирането на вътрешната му власт. Т.е. с тях се решават текущи вътрешно-политически проблеми, а не става въпрос за дългосрочни и устойчиви проекти.

Той може е да е възприеман като Сталин, но не е Сталин. По времето на Сталин има ясна визия - СССР строи социализъм, който в крайна сметка да доведе до комунизъм. За тази цел се изграждат и затвърждават институции, които да изпълнят така зададените политики. Чак като всичко това е свършено се поглежда навън за "възстановяване на загубеното" Пак опираме до горното. Ако има разминаване между политиките и институциите предназначени да изпълняват тези политики, значи нещо е сбъркано. Или в политиките или в институциите. Тук проблемът не е в личностите на Силуанов или Набиулина и това, че са "либерали". Институциите които оглавяват тези хора вършат това, което се очаква да вършат и изпълняват задачите които Путин е поставил да се изпълняват от тези институции. И други хора да дойдат на мястото на Силуанов или Набиулина ще правят същото.

Няма я спойката, няма я идеологията. Няма ги институциите които да държат всичко в едно цяло - КПСС, ЦК, политбюро, фигурата на генералния секретар. Всички те са органично и институционално свързани. Не знам защо е толкова сложно да се разбере. Държавата е институция, съставена от други институции, които надживяват отделните хора. Въпросът с институциите е базов. Не знам дали си струва да коментираме каквото и да е, ако толкова елементарно нещо не може да се разбере.

Нищо не пречи, но е малко вероятно. Колко дълъг е периода между двамата пост-монархични царе Сталин и Путин - повече от половин век. Това е историческия опит и той не показва висока вероятност за скорошна поява на нов Цар в колективното съзнание. Същото мога да те питам и аз: "Откъде сте се насмукали с тези глупости, това някаква утопична секта ли е, що е... " Моите съждения се основават на историческите реалии и на социално политическите закономерности. Твоите на пожелания. Просто ти се иска да е така.

В руското колективно съзнание съществува образа на "ЦарЯТ", това е безспорен факт. Но в пост-монархичния период само двама лидери добиват този статут в колективното съзнание докато самите те са на власт. Това са Сталин и Путин. Никой друг пост-монархичен лидер не е възприеман като Царят, докато е на власт. Ленин или Троцки - категорично не. Хрушчов и Брежнев също. Да не говорим за Горбачов, Елцин или Медведев. Фигурите на Сталин и Путин си приличат, но между тях има и много голяма разлика. И двамата идват на власт след Хаос. И двамата имат лично участие в създаването на Хаоса. Сталин обаче не се дистанцира от Хаоса, т.е. от революцията. Напротив, Сталин е "строителят". Той формира в колективното въображение представата за властта породена от революцията като нещо ново, но с потенциал да е трайно и вечно. Строи се светлото бъдеще на комунизма. При Путин е различно. Старото т.е. СССР е унищожено - няма го. За разлика от Сталин обаче Путин се дистанцира от Хаоса и от тези които разрушиха старото, но в същото време не прави нищо за да построи нещо ново на мястото на унищоженото старо. Няма визия напред, а визия назад. Целта е да се реставрира някакво неопределено минало. Именно по тази причина в колективното съзнание се формира представата "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России". СССР го няма, а 90-те са отречени. Има само Путин, а след Путин само празнота. Това е колективното съзнание.

Е, хайде сега. Ситуацията в Русия няма нищо общо с тази в Рим. Там старите институции продължават да съществуват. Август не премахва официално Републиката – напротив, представя се като неин защитник. Институциите (Сенатът, народните събрания, магистратурите) продължават да съществуват. Дори титлата му Princeps означава „пръв сред сенаторите“, а не монарх. Легитимността на управлението продължава да се основава на SPQR (Сенатът и Народът на Рим). С други думи в очите на гражданите, поданиците и робите "общественият договор" си е същият. Ситуацията в Русия е коренно различна. Институциите на СССР и самият СССР са унищожени - старата държава е затрита. Сегашните институции на практика са чисто нови. Те са на възрастта на украинските, но за разлика от украинските, руските все още не са изпълнени със съдържание, а са "празни". Т.е. аналогията ти тотално не пасва на реалностите. Заблуждаваш се като си мислиш, че за руснаците Президент=Цар. Не президента, а Путин=Цар и това се знае и разбира много добре от абсолютно всички руснаци. Виж формулировките "Бо́же, Царя́ храни́!" и "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России". Има ли в тях разлики? - Има и още как. Приликите са ясни - и двете формулировки са части от колективното съзнание или от нещото което наричаш "обществен договор", този по времето на империята и този сега. Разликите обаче са от земята до небето. Т.н. обществен договор на империята е валиден докато има Цар. Сегашният е валиден докато съществува Путин: Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России

Тя тази работа не е така както си я представяш. Американските потребители за разглезени потребители. Те искат да потребяват много, но пък да не плащат много. Тези мита от чий джоб мислиш, че ще се плащат. И как мислиш, че се произвеждат американските коли? - едни детайли в САЩ, други в Мексико, трети в Канада +още кой знае колко други места. Докато цялото това нещо се трансформира и започне да се произвежда само в САЩ се иска време. Т.е. в началния момент "болката" ще е най-силна точно за американските потребители, а не за производителите в Мексико, Канада или САЩ. Не, че болката няма да се усети и от останалите, но това ще стане на по-късен етап.

Може теоретично. Но не и бързо, не и на ниска цена. Всеки преход изисква време.

ОК, а кой ще компенсира на американския пазар, стоките които няма да може да достави ЕС, Канада, Мексико и Китай?

Според мен се заблуждаваш. Вярно е, че всяко общество се опира на своето колективно съзнание. Т.е. на колективната памет, колективните фантазии и колективното въображение. Не всяко общество обаче възприема отношението между властите и масите, като плод на "обществен договор". С други думи колективното съзнание, памет и фантазии са универсални, но нещото наричано "обществен договор" не е задължително за всяка система на управление – това е само един от многото възможни начини за легитимация на властта. При руснаците например ако изобщо има нещо близко до представата за "обществен договор", то това са отношенията между Путин и масите, а не между властите и масите. В руското колективно съзнание съществува фикцията за силния лидер, за Царя с голямо "Ц". Руснаците следват Царя, а не сключват договор с него. Това обаче не е "стандартен обществен договор" между институционални власти от една страна и хората от друга. Например Горбачов, Елцин или Медведев не бяха възприемани като Царе, а като нещо временно, като лъже-царе. В очите на хората те не само са недостойни да се следват, но и всякакъв договор с тях в качеството им на лъже-царе би бил неприемлив. С други думи руснаците нямат обществен договор. Те нямат такъв по простата причина, че има несъответствие между колективното руско съзнание и руската институционална власт. Колективното съзнание кара руснаците да следват Царя, но в реалната власт липсва институцията Цар. Жириновски навремето пръв прозря този проблем и точно по тази причина съвсем сериозно предложи Путин да се короняса за император. Това е единия вариант при който може да има съответствие между колективното съзнание и реалната власт и в крайна сметка да се получи нещо като "обществен договор". Другият вариант е да се промени колективното съзнание.

А-ха. Готовността за умиране е ключова, но в същото време за тази работа си има войници. С какво не съм съгласен? - със самата концепция за "обществен договор". Няма такова нещо и никога не е имало. Това е фикция във фикциите. Ако социалните конструкции като държави, нации, пари, право и т.н. са просто фикции, то "общественият договор" е фикция в самите тях. Социалните конструкции са фикции в смисъла, че съществуват, докато хората вярват в тях. Това ги прави реални в социален контекст, но не и в някакъв обективен, природен смисъл. "Общественият договор" не е от горните категории, защото при него липсва съдържание. Никой не го е подписвал, никой не го е виждал, няма конкретни клаузи, а различните хора дават напълно различни версии на това какво представлява. За разлика от истинските социални конструкти, които са средство за организация на хората и имат реални ефекти и институционални рамки, "общественият договор" няма такива. Това е просто средство за манипулация. С негова помощ властите си придават идеологическа тежест и манипулират масите, а контра-елитите обосновават своите претенции към елитите. Това е - нищо повече. Винаги има нужда от някаква по-висша, по-абстрактна концепция, която да оправдава властта извън институционалните рамки. Каквито и да са законите, те никога не могат да предвидят всичко. Остава огромна сива зона, в която "фикцията във фикциите" запълва празнините. Дали това ще бъде "божествен ред", "естествен ред" или "обществен договор" няма значение. Всяка от тези идеи играе една и съща роля – да легитимира властта там, където правилата не стигат. Съответно контра-елитите ако нямат други аргументи, атакуват властта с "техните камъни по техните глави", като ги обвиняват, че са нарушили "божествения ред", "естествения ред" или "обществения договор". Общественият договор не гради нищо. Той не създава рамки, правила и предписания. Това не е договор, а идеологическо оръжие в "играта на тронове" и средство за манипулация на масите.