Известни творци от Охридската книжовна школа

[plamen_starbov]

През 886 година свети Климент заминава за Охрид. Вече сме обсъждали приемането на учениците на Светите братя от Борис I, затова ще задам друг въпрос.

Там, в Охрид, великият просветител обучава 3500 ученика. Поне според общоприетата версия. Смятам това за доста преувеличен брой. Но кои са по-известните ученици от Охридската книжовна школа? Запада ли тази школа или нещо съм пропуснал. Признавам, че почти нито едно име не съм чул да се споменава от нея.

Неуспешен ли се оказва ходът на нашия владетел Борис I за разпространение на българската култура (или поне - първите стъпки за нейното оформяне).

Извинявам се, ако съм пропуснал нещо. Моля, насочете ме къде да търся.

Ето какво намерих в нета:

През ІХ в. Охридската книжовна школа, ръководена от Кирило-Методиевите ученици Климент и Наум, допринася за културния и просветен просперитет на България.

Редактирано 23, 2011 от plamen_starbov

[Galahad]

То нямаше да е лошо да кажеш какво разбираш под "Охридска школа". Ако е някакъв противовес на "Преславската" то каква е разликата. Напр. през Възраждането Самокавската школа прави образите на иконите на синьо-зелен фон, а Тревненската - на златен. Но каква е разликата между Охридската и Преславската, та да отличаваме авторите им?

Ако става дума за автори пасила на славянски, възпитаник на тази школа е Марко Деволски - автора на краткото житие на Наум.

Ако става дума за автори, които въобще са работили в Охрид, то може да добавим Теофилакт Охродски (в чуждите издания иначе фигурира не като Охридски, а като Български), Димитър Хоматиан, Михаил Деволски (редакцията на хрониката на Скилица, която ни е позната от христоматиите е негово дело), Йоан Комнин - писали са на гръцки, но са свързани българската Охридска архиепископия и са си архиереи на българите. Защото ако толкова държим на националност , то и известният кардинал Мазарини не е французин, да не говорим, че управляващата днес династия в Англия са си от същите Кобурги, от които си е и нашата. Ама преименувалата се по време на ВСВ на Уиндзорска династия минава за английска, а нашите са си немци. Както се вижда днешните нашенски научни възгледи доста се различават от световните стандарти.

[glishev]

Галахаде, сега ми бяга едно заглавие на изследване на разликите в старобългарските преводи на Евангелието. Там се предполагаше, че примерно при предаването на "В начало" от първата глава на Йоан си личи разлика, може би диалектна, в старобългарската употреба на "искони" и "испръвомъ"/"изъ пръвомъ". И, ако не бъркам, се прилагаше произходът на преписите от X-XI в., открити на Балканите като при тези от запад преобладава едната форма, а при източните - другата. Идеята беше, че единият тип превод е препис на охридска, а другият - на преславска версия. Имаше изброени още подобни различия. За съжаление го четох отдавна и не са ми останали ясни спомени.

Редактирано 23, 2011 от glishev

[Galahad]

Ами нещо няма как да е така, защото в Житието на Методий пише:

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога (по 1 Петр. 5:7), най-напред постави от своите ученици двама свещеници [42], добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври [43]. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър [44]. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието и Номоканона [45], сиреч църковните правила, и Отеческите книги

Разбира се няма пречка да има навлизане на диалект или местна практика, тъй като средновековните преписвачи са имали доста творчески подход. Но това е по-скоро проблем за липсата на единен стандарт, какъвто примерно създава книгопечатането. Сега да речем с появата на радиото и телевизията разликата в диалекните говори доста се стопи и езика на всички се доближава до медийния (за съжаление с цялото му изпростяване в последните години). Това не говори толкова за школи, колкото за отклонения с каквито се е опитал да се пребори Евтимий.

[glishev]

Диалектни особености в ръкописите, съставени в различни центрове може да има.

[RIZAR]

То нямаше да е лошо да кажеш какво разбираш под "Охридска школа". Ако е някакъв противовес на "Преславската" то каква е разликата. Напр. през Възраждането Самокавската школа прави образите на иконите на синьо-зелен фон, а Тревненската - на златен. Но каква е разликата между Охридската и Преславската, та да отличаваме авторите им?

Ако става дума за автори пасила на славянски, възпитаник на тази школа е Марко Деволски - автора на краткото житие на Наум.

Ако става дума за автори, които въобще са работили в Охрид, то може да добавим Теофилакт Охродски (в чуждите издания иначе фигурира не като Охридски, а като Български), Димитър Хоматиан, Михаил Деволски (редакцията на хрониката на Скилица, която ни е позната от христоматиите е негово дело), Йоан Комнин - писали са на гръцки, но са свързани българската Охридска архиепископия и са си архиереи на българите. Защото ако толкова държим на националност , то и известният кардинал Мазарини не е французин, да не говорим, че управляващата днес династия в Англия са си от същите Кобурги, от които си е и нашата. Ама преименувалата се по време на ВСВ на Уиндзорска династия минава за английска, а нашите са си немци. Както се вижда днешните нашенски научни възгледи доста се различават от световните стандарти.

Галахад ,добри сравнения , жалко ,че и до днес нямаме нито едно сериозно изследване по Възрожденско църковно изкуство .

Ако говорим за школници от Охрид , дискусионен е един Йоан , който написал житие на св. Антоний. Спори се това Йоан Екзарх ли е , или Йоан архиепископ Охридски.

Архиепископ Лъв Охридски пише един копмпендиум против латинските лъжеучения ,някъде към 11в. , но и той е бил дискусионен.

Най-плодовите са Теофилакт и Димитрий. Мъчат се нещо по времето на Иван Асен и после при Стефан Душан , но общо взето слаба работа.

[plamen_starbov]

Да, Галахад, имах предвид автори, писали на славянски език. Под Охридска школа разбирам нещо като втори център на книжовността в българската държава. Е, тя би трябвало да е малко по-слабо развита - все пак столица е първо Плиска, а после и Преслав - но пак трябва да е имала някаква роля.