Отиди на
Форум "Наука"

Миналото и настоящето на европейската цивилизация


КГ125

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

За другите не знам, но ноторен факт е, че европейската цивилизация е образец за многото други в новото време. И те са велики, и те имат но едното око винаги гледа към Европа, като стане дума за съвършенство....

Това тук:

е изпълнение на Вагнер от един от наистина големите музиканти на 20-ти век, за когото днес малко се сещат, спорният в някои отношения г-н Артуро Тосканини.

Причината да го пускам тука е много тънка и необичайна.

Сравнете го с някое ново изпълнение на същото "парче" (пък и на друго) и ще видите колко изпипано и с какво безобразно внимание към всеки детайл се отнася този над 81 годишен човек тогава, преди 64 г., през 1948 г.

Тихото е наистина тихо, гръмовното е титанично и няма никога никакво изхвърляне, така любимо на "артистичните" среди...

В 17 мига от пролетта имаше една фраза: "Някога хората на изкуството са изисквали повече от себе си". Гледам това и се опасявам, че този усет към детайлите, това огромно внимание към всяка тухличка на цялото е нещо, което все повече и повече убягва на западната цивиизация.

Артуро Тосканини не е имал компютър, перфектни звукозаписни студия, интернет, мултимедия и т.н. и т.н. и дори не е участвал в нито един проект на ЕС, който тогава е бил само обединение за въглища и стомана. Оставете другото, нито по радиото, нито на грамофон е можел да чуе звука перфектно, както е необходимо.

Имал е само библиотеки, партитури, инструменти, ноти, очи и уши, имал е европейският 19 век в младостта си и пред очите си, имал е и музиканти за които различното изсвирване на всяка нота е било "важно", като днес обаждането на клиентите на БТК :)). Не го знам колко пари е печелел от това, милионери като днешните "звезди" така или иначе не са били...

И е бил съвършен, за разлика от това, което виждаме днес.

Караме го през просото. Краят ли е това или ..?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На хубави и технически съвършени изпълнения и сега можеш да се наслушаш. Друг е въпросът, че днес сме навикнали на, не знам как да го нарека, по-рязък звук. Чудесно знаеш, че ако Лондонският симфоничен оркестър, дирижиран от Джон Уилямс изсвири увертюрата на "Танхойзер", техническата страна пак ще е съвършена, но изпълнението ще е съвсем друго. Казвам друго, а не лошо. Не умението е спаднало, а модата се е променила. Което е естествено.

Може би дори абсолютният брой на любителите на тази музика не е спаднал, а се е увеличил. Но вероятно е спаднал процентният брой на любителите, както и абсолютният брой на наистина задълбочените познавачи.

И до голяма степен е изгубено усещането, че става дума за висока култура и за някакъв вид самоидентификация чрез нея. Това не е непременно зле, защото прекалено силното идентифициране със собствената култура понякога пречи да се оцени чуждото съвършенство. Убеден съм, че никой високо културен европеец от времето на младините на Тосканини не би могъл да слуша с удоволствие Азам Али, Юрий Шевчук или Мик Джагър, ако имаше шанс да ги чуе. А ние днес можем. Загубили сме дълбочина? Вярно е. Но сме спечелили широта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дано да си прав :) Не техническото съвършенство ме безпокои, ами точно "плоскостта". Карането през просото. Може пък така да вървят нещата, едно нещо стигне съвършенство, после го замести друго...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето един пример - Азам Али, която споменах одеве. Слушал си я. Не е европейка, но, разбира се, е школувана по западному. Пее огромен репертоар адаптирани и авторизирани версии на фолклор и старинна музика. На много езици. Включително неща от Европа, та дори от България. Това музициране, ако не бъркам, се нарича world music. И е не по-малко впечатляващо от Вагнер в интерпретацията на Тосканини (или на Сейджи Одзава, ако е за въпрос).

Не отричам собствената си привързаност към добрата стара западна музика (при това определено ценя и предкласически неща), но се питам: има ли западни изпълнители или композитори, които да могат да изпълнят, а ако трябва и да адаптират традиционна българска, иранска или индийска музика?

Тук ми се ще да отбележа, че високата традиция на българската музика е определено западна - имам предвид традицията на Пипков и Владигеров, разбира се. Но народностната ни традиция е съвсем различна. В това отношение сме в едно и също положение като Русия, Полша и Унгария - едновременно принадлежим на западната цивилизация и сме извън нея. Което прави големите ни композитори по-интересни: българският, полският, унгарският и руският фолклор имат какво да предложат чрез озападняваща интерпретация в ръцете на местни композитори. В този смисъл не се съмнявам, че наши, източноевропейски композитори и изпълнители могат да навлядат успешно и в някаква незападна, далечна традиция. Човек, който е расъл с рапсодия "Вардар" или с полонезата на Огински, вероятно би могъл да адаптира и мотиви от старинна мелодия за японски шамисен, ако пожелае.

Добре, но могат ли самите действително западни композитори - било от Западна Европа, било от Америка - да се справят с незападна традиция? Всъщност не се съмнявам за американците, те си имат безподобно шарен културен пейзаж, имат си джаз и Гершуин, а той е достатъчен, за да възпита пълна свобода на въображението.

А западноевропейците? Онези съществуващи и днес алабастрови принцове, отглеждани в стерилна звукова среда без досег до собствения фолклор (практически не особено популярен) и в практическо неведение за каквото и да е традиционно изкуство извън родния им европейски Запад? Да, те са слушали и вероятно ценят Гершуин, Огински, а вероятно и Владигеров (и, о, ужас, може би като ученици са чували по малко блус), но съм сигурен, че масово не познават източниците на тяхното вдъхновение. Европейската класическа и модерна симфонична традиция е императивна и затворена, самодостатъчна. Нейните "турски" маршове са толкова турски, колкото аз съм испанец. За потопилите се дълбоко в нея даже и европейското Средновековие звучи екзотично.

Азам Али успешно адаптира различна музика и пее на урду, пахлави, хинди, турски, английски, български, бретонски и френски. Но дали Тосканини, Караян или Абадо биха могли да композират и да дирижират нещо по действителни ирански или индийски мотиви?

Примерно за Джери Бок не се съмнявам, че и това е щял да може, просто защото човекът си е един цигулар на покрива :) Между другото, музиката е една от причините да се дразня, когато някой простак каже, че Америка няма свое културно лице.

Да ме прощава добрата стара Европа. Обичаме си я, но нейният чар е леко нафталинен. Просто не си представям как Моцарт или някой негов днешен австрийски почитател скача върху клавесина и го подпалва, както нЕкои джазмени постъпват с пианото ;)

Та така. Трябва да се внимава с възхищението пред класическата музика, защото тя е много затворена в себе си, а и любителите й понякога не успяват да оценят различни от нея традиции докато романтично затъват в синия Дунав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....

Сравнете го с някое ново изпълнение на същото "парче" (пък и на друго) и ще видите колко изпипано и с какво безобразно внимание към всеки детайл се отнася този над 81 годишен човек тогава, преди 64 г., през 1948 г.

Тихото е наистина тихо, гръмовното е титанично и няма никога никакво изхвърляне, така любимо на "артистичните" среди...

В 17 мига от пролетта имаше една фраза: "Някога хората на изкуството са изисквали повече от себе си". Гледам това и се опасявам, че този усет към детайлите, това огромно внимание към всяка тухличка на цялото е нещо, което все повече и повече убягва на западната цивиизация.

Артуро Тосканини не е имал компютър, перфектни звукозаписни студия, интернет, мултимедия и т.н. и т.н. и дори не е участвал в нито един проект на ЕС, който тогава е бил само обединение за въглища и стомана. Оставете другото, нито по радиото, нито на грамофон е можел да чуе звука перфектно, както е необходимо.

Имал е само библиотеки, партитури, инструменти, ноти, очи и уши, имал е европейският 19 век в младостта си и пред очите си, имал е и музиканти за които различното изсвирване на всяка нота е било "важно", като днес обаждането на клиентите на БТК :)). Не го знам колко пари е печелел от това, милионери като днешните "звезди" така или иначе не са били...

И е бил съвършен, за разлика от това, което виждаме днес.

Караме го през просото. Краят ли е това или ..?

Слушах няколко по-нови записа на тази увертюра, включително и с диригент Караян.

Не съм много навътре в техниката на музикалните изпълнения, но наистина има добре изразена разлика, аз го разбирам по-скоро като различна интерпретация с по-смели акценти в динамиката и темпото при Артуро Тосканини, с повече емоция и изразителност. Навярно досегът с 19 век си казва думата. 19 век е век на подем, възторг от човешките възможности, на мощни съзидателни обществени движения...В 20 век е друга атмосферата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...