Отиди на
Форум "Наука"

Технология на земните валове при изграждане на водоеми


Recommended Posts

  • Потребител

Доста се чудих къде да пусна темата и ако не съм открил правилното място, моля модераторите да я преместят.

Търся информация каква е била технологията при изграждане на водоемите за поливни или питейни нужди със земен вал.

Конструктивното изграждане със сърцевина от едро трошен камък покрит със земен насип е ясна.Проблема е последния глинен слой и състава му.

Срещам вариант на глина с гасена вар, глина със слама и свинска мас, глина с гасена вар и завършване с каменна зидария от плочи.

Не става дума за забентване на дере със стена от каменна зидария а за водоем който се вкопава в повърхността и се издигат полегати земни валове.

Идеята е да се направи подобно нещо, но със старата строителна технология.Ще се използва строителна техника само за изкопаването,а нататък по стария начин.

Помагайте с инфо или линкове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нещо не разбрах много добре за какво става дума. Иригационните системи са нещо доста древно - те са един от факторите, които създават предпоставки за появането на държавите. Което ще рече, че на този етап технологията е била доста проста. Въобще при напоителните канали нещата са си прости, защото става дума за обикновен изкоп, който наподобява корито на река. Не е необходима конструкция като при валовете. Акведуктите са по-сложни устройства, но и с по-сложни задачи.

Но обикновените напоителни канали са нещо по-особено и сложно само там, където водата е доста проблемна като набавяне и насочване - напр. в Перу. Също интересно е решението в Петра за набавяне на вода, макар да не става дума за поливни цели, а в доста по-скромни обеми, но пък в замяна на това в район, в който водата е злато.

Но в повечето случаи това са прости изкопи, като ролята на държавата е била веднъж да ги прокопае, а после да ги поддържа. това разбира се в зората на държавите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би не съм обяснил достатъчно.Става дума за единичен обем, вкопан в земята и ограничен във височина със земен вал.

Проблема е хидроизолацията за да задържа водата.Глината си е глина, но във всички случаи с нещо се подобрява действието и.Точно това търся.Нещото.Което ще увеличи здравината на повърхностния слой на глинения вал.Засега съм се спрял на едра фракция речна баластра, която ще се засипе с дребна фракция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакай, ти за исторически напоителни системи ли питаш, или за съвременни?

Не ми се ще да използвам думата възстановка, но май е най близка до идеята.Питам как да направя сега вкопан водоем, използвайки старите строителни технологии.Виждал съм глина със здравината на съвременен бетон.Как се постига ефекта е чуденката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен с яко трамбоване, преди да се пусне водата.

Това ясно.Някой знае ли как са изграждани резервоарите за вода в крепостите, когато не са дълбани в скала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би не съм обяснил достатъчно.Става дума за единичен обем, вкопан в земята и ограничен във височина със земен вал.

Проблема е хидроизолацията за да задържа водата.Глината си е глина, но във всички случаи с нещо се подобрява действието и.Точно това търся.Нещото.Което ще увеличи здравината на повърхностния слой на глинения вал.Засега съм се спрял на едра фракция речна баластра, която ще се засипе с дребна фракция.

В действителност, с какъвто и строителен материал да се прави това нещо, основния проблем си остава, както сам казваш - хидроизолацията. Глината и трамбована да е (което си е много сериозна работа), прекия й достъп с водата ще започне да я свлича, ще се събира по дъното и ще мъти водата, а и така един ден рибките, ако ги има, могат да останат на сухо :) Има едно нещо по римските бани а и по много средновековни постройки - червен хоросан, за който се смята че е устойчив на вода. Можеш да потърсиш нещо за него, ако вече не си го направил (до колкото знам една от съставките, която му дава червеникавия цвят е съдържанието на натрошени почти на прах тухли). Ако държиш на глината за строителен материал, би могъл да ти препоръчам следната рецепта:

1- Трамбована на тънки пластове глина. Така ще можеш да оставяш отделните нива да поизъхнат преди на нанесеш новия.

2- Когато основния обем стане, цялото нещо се облицова, със защитаващ от влага материал - тухли или камък, споени с водоустойчив хоросан. Последното е хубаво да бъде на два пласта, за да си сигурен, че никаква влага няма да стигне до глината.

3- Накрая, ако още ти се занимава, може да замажеш цялото нещо или направо да си го облицоваш с мозайка :)(на чужд гръб и 100 тояги са малко)

За съжаление нямам знанията да ти помогна с това, как да си направиш хоросана така, че да бъде водоустойчив, просто не съм сигурен дали освен натрошените тухли няма и други съставки. Така или иначе можеш да тестваш. Някой дедо от някое село би могъл да ти даде много помощ, тъй като съвсем доскоро строителните материали са били много дефицитни и хората са импровизирали с подобни техники много. И накрая, ако ти се разхожда иди до крепостта "Цепина", намира се в Пазарджишко. Там има два огромни резервоара за вода, по които е запазена вътрешната облицовка на стените им.

---------------

послеслов: Сега ми хрумна. По някои от дискавъри програмите, рекламираха филмче за едни маниаци, дето ще строят римска вила, с древни способи. Така, че ако го гледаш, може и да ти открият някоя хубава идея, или направо да намериш отговора на това което търсиш. Тъй като тия сгради със сигурност са имали морки помещения.

Редактирано от В.Павлов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В.Павлов, благодаря ти за предложенията.За съжаление подобна конструкция не ми е по силите а и май няма нужда от такива сложнотии.

За сега съм наясно как да открия коя от глините да използвам с народни методи на изследване.

От всяко находище ще взема равни количества глина и ще ги поставя в еднакви стъклени буркани.

След това ще залея материала с вода в обем поне три пъти повече от материала и ще разбъркам злобно.

По утайката на другия ден ще преценя коя е най пластична.

Глината би трябвало да се утаи по следния начин.

Най долния слой е пясъка който се съдържа в глината.

Следващия е тиня и наноси и е най излишния.

Третия е глината.

Където третия пласт е най дебел, този материал ще използвам.

Този материал ще е с най висока пластичност.

Ако няма достатъчно пластичен материал на място, ще се наложи да добавя 8-10% бентонит в материала.

Ако на някой е интересно какви ги върша, може да снимам експеримента.

Свличането и отмиването на глината е наистина голям проблем.Имам наум няколко неща, но за сега ми се струват аджамийски и ще попитам едни бойни дядовци първом, та по малко хора да ми се смеят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хитро, това с теста на глината, ако можеш снимай и находището на глина. Никога не съм виждал такова, пък може и да съм виждал, ама без да знам :)

Давай снимки и разказвай за какво е. А "бетонит", не е ли малко кривване от "древните способи" :P

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хитро, това с теста на глината, ако можеш снимай и находището на глина. Никога не съм виждал такова, пък може и да съм виждал, ама без да знам :)

Давай снимки и разказвай за какво е. А "бетонит", не е ли малко кривване от "древните способи" :P

Бентонита е пресята естествена глина.Откъм технологията може да е отстъпление като местоположение на материала, но иначе си е естествен материал.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...