Отиди на
Форум "Наука"

Юпитер


Recommended Posts

  • Потребител

Юпитер е петата поред планета от Слънцето и най-голямата в цялата Слънчева система. Юпитер е четвъртият най-ярък обект на небето след Слънцето, Луната, Венера и понякога, след Марс. От Земята Юпитер може да се види дори в малък телескоп или бинокъл като леко сплескан диск. Това се явява следствие от бързото въртене на огромната планета – Юпитер се завърта около оста си за 10 часа. Има 318 пъти по-голяма маса от Земята (1.900х1027 кг), а диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния - 142 984 км. Движи се около Слънцето по орбита с радиус 778,330,000 км. (5.20 AU) и прави една обиколка за 11.86 земни години с орбитална скорост 13.06 км/сек.

Юпитер е газов гигант и няма твърда кора. Неговата плътност е 1.3 г/см3. Структурата му е много различна от тази на Земята. Видимата "повърхност" на Юпитер фактически е най-горният слой облаци от неговата атмосфера. Атмосферата е дълбока и е съставена основно от водород и хелий, с малки количества метан, амоняк, водни пари и други елементи. Върху диска на планетата се виждат ивици от тъмни и светли облаци. В неговата атмосфера бушуват огромни бури. Известното Голямо червено петно е огромен антициклон, открит е преди 300 години и има овална форма с размери 12 000 на 25 000 км (размер, два пъти превишаващ размера на Земята). Температурата в атмосферата на Юпитер е много ниска – около –140°C в горния край на атмосферата.

През 1979 г. сондата Voyager 1 откри, че Юпитер има система от пръстени, но те са много малки и бледи и не се виждат от Земята. Пръстените и луните на Юпитер се намират в радиоактивен пояс с интензивно излъчване на електрони и йони, захванати от силното магнитно поле на планетата. Тези частици и полета образуват магнитосферата на Юпитер, която се простира до 7 милиона километра по посока на Слънцето, а в другата посока достига на разстояние 750 милиона километра, чак до орбитата на Сатурн.

Вътрешността на Юпитер е съставена от твърда сърцевина от материал, наподобяващ самата Земя с диаметър 24000 км. Тя е заобиколена от метализирана среда от смес на водород и хелий с дебелина 100000 км. На Земята тези два елемента съществуват като газ, но във вътрешността на Юпитер при изключително ниските температури водородът е в състояние, подобно на метал. Над тази зона от метализиран водород има течна обвивка от молекули, главно водород и хелий, и облачната атмосфера с дебелина повече от 1000 км. Подобно на Земята, и в регионите около полюсите на Юпитер се наблюдават полярни сияния. Тези сияния изглежда са свързани с материал от Йо, който пада в атмосферата на Юпитер по спирала следвайки линиите на магнитното й поле. Наблюдавани са също и електрически разряди (мълнии) в горния край на атмосферата.

С помощта на бинокъл или малък телескоп при наблюдение на Юпитер около диска му може да се видят четирите луни, наблюдавани от Галилео Галилей с неговия саморъчно изработен телескоп (галилеевите спътници). Това са Йо, Ганимед, Европа и Калисто. Други спътници на Юпитер са Адрастея, Карме, Хималия, Метис, Алматея, Елара, Пасифея, Ананке, Леда, Синоп, Лизитея и Тива.

Орбитите на Йо, Европа и Ганимед са взаимно свързани от приливните сили на Юпитер в отношение 1:2:4. След стотици милиони години Калисто също ще стане част от тази въртележка и ще прави своя оборот около Юпитер за двойно повече време от Ганимед и осем пъти повече време от Йо.

В средата на месец май 2002 г. са потвърдени нови единадесет спътника на Юпитер. Те са открити от екип от учени от Хавайския университет, които използвали телескопа на Канада-Франция-Хаваи, разположен в Мануа Кеа в Хаваи, с една от най-големите CCD-камери в света ("12К"), за да получат подробни изображения на големи региони около Юпитер. Тези спътници имат диаметър между 2 и 4 км, ретроградни орбити и период между 557 и 773 дни. Дългите елипсовидни орбити са причина да се счита, че тези обекти са уловени от Юпитер преди няколко милиарда година, докато планетата е била още млада. През 2003 г. също са открити нови спътници на Юпитер. Към 15 април 2003 година техният брой вече е 60 !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Атмосферата на Юпитер е съставена основно от хелият и водородът. Освен тях са открити амоняк, метан, водни пари и др.

Измерванията показват, че температурата на горния слой облаци на Юпитер е около –140 С. При такава ниска температура (и при налягането, характерно за този слой) молекулите на амоняка, метана и водните пари, които образуват облачната покривка на планетата, са в течно или замръзнало състояние. Всъщност това е видимата повърхност, която наблюдаваме от Земята. А какво има под нея?

За вътрешния строеж на планетата е изграден следният теоретичен модел. С отдалечаване от повърхността слоевете, съставени от хелий и водород, стават все по-топли. С температурата бързо расте и налягането, при което водородът последователно преминава от газообразно в газово-течно до центъра, където температурата достига десетки хиляди К, а налягането – десетки милиарди Ра, водородът преминава в метално състояние. Металният водород (вероятно смесен с хелий) образува външния слой на ядрото на планетата. То е течно и съдържа силикати, желязо, никел и други тежки елементи.

Юпитер излъчва почти два пъти повече топлина от тази, която получава от Слънцето. Това означава, че той има собствени източници на енергия. Засега не е напълно ясно какви са те.Можем да предполагаме че поради големината на Юпитер излъчваната от него енергия може да има същия произход както и тази от звездите (т.е.реакции на термо ядрен синтез), но масата Юпитер е по малка от минимума при който възникват звездите.За това по някога наричат Юпитер "неосъществена звезда".

Юпитер има силно магнитно поле и мощни радиационни пояси. Те се простират на милиони km, обхващайки и неговите четири големи спътника. При взаимодействието на заредените частици с магнитното поле на Юпитер се поражда мощно радиоизлъчване.

През 1979 космическия апарат "Войджър 1" откри пръстен около Юпитер (фиг.03). Той е подобен на пръстена на Сатурн, но е значително по-малък и е практически е невидим от Земята. Пръстенът на Юпитер има дебелина около 10km и ширина около 6500km . Външната му част има значително по-малка плътност и почти достига до горната граница на облачната покривка на Юпитер.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребители

Мисии до Юпитер

Облитания: Pioneer 10, Pioneer 11, Voyager 1, Voyager 2, Ulysses, Cassini, New Horizons

Орбитални апарати: Galileo

Спускаеми апарати: Galileo probe

Бъдещи мисии: 2011: Juno

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Интересува ме орбитата на Юпитер и по точно съзвездието от Зодиака в което го виждаме и кога точно преминава в следващото и дали датата всяка година е различна. Питам Гугъл но точно това не мога да намеря.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Какво открих из моите дискове - околоосното въртене на сателита Европа.

За да се види, кликнете снимката.

post-4826-040555300 1283901234_thumb.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че и земното ядро излъчва топлина, но разстоянието до Слънцето накланя везните на съотношението получена/излъчена топлинна енергия в полза на получаването.

А за нас си е чист късмет, че Юпитер е неосъществена звезда - на свят в двойна система вероятно е по-малко вероятно да възникне живот, ако изобщо двойните системи имат планети.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предполагам, че и земното ядро излъчва топлина, но разстоянието до Слънцето накланя везните на съотношението получена/излъчена топлинна енергия в полза на получаването.

Излъчва. Като следствие на разпада на радиоактивните елементи.

А за нас си е чист късмет, че Юпитер е неосъществена звезда - на свят в двойна система вероятно е по-малко вероятно да възникне живот, ако изобщо двойните системи имат планети.

И то голям късмет. Също така е късмет, че Юпитер е точно на мястото на което е и е точно с такъв размер. Ако го нямаше или не беше точно там, Земята щеше да бъде засипана от астероиди и комети. Възникването на живот на Земята е в частност възможно, поради огромната гравитация на Юпитер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест гравитацията и разположението на Юпитер привличат астероидите и кометите, които иначе биха превърнали земната повърхност в нещо като лунен пейзаж? Интересно, колко много чисто външни фактори правят Земята годна за живот - включително и Юпитер. Планети от земен тип в различни системи сигурно се намират в огромен брой, но вероятността от съвпадение на всички необходими благоприятни условия е доста по-ниска.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...