Отиди на
Форум "Наука"

Статии, книги, учебни материали по физика


Recommended Posts

  • Потребител

А ако вече се е случило

Ето една странна хипотеза на Едуард Фредкин -

http://www.google.bg...CT1l-FB5ir5oeRg

И кратък цитат:

"Компютърът се намира извън границите на нашата вселена. Хардуерът е извън досега със собствения си софтуер. Представете си една невероятно сложна компютърна програма, включваща такива сложни пакети информация каквито са хората, мотивирани от не по-малко сложни информационни пакети, каквито са идеите. Тези "хора" не биха могли по никакъв начин да узнаят на какъв вид компютър дължат съществуването си, защото всичко, което казват, и всичко, което правят - включително и формулирането на метафизични хипотези – зависи изцяло от програмните правила и първоначалните входни данни.":w00t:;)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 184
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор антропология

Най-вероятно е да сме част от компютърна симулация, ако това е теоретично възможно. Защо? Защото от момента, от който стане възможно, хората ще правят много симулации. Например милиарди ученици, за часовете по история на рания 21-ви век, ще го правят за домашно. При наличието на толкова много симулации и само една реалност, кое е по-вероятно, да живеем в истенския 21-ви век или в симулация?

David Deutsch, John Barrow и Frank Tipler.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

David Deutsch, John Barrow и Frank Tipler.

Имаш предвид, че те са разглеждали подобни идеи. Напълно възможно е, дай някакви препратки. Аз я видях от Сам Харис, не знам той от къде я е взел.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

И да е така, смятам, че вероятността жив човек да излезе от матрицата и пак да влезе, клони към 0, ако някой от съфорумците го е постигнал - да каже. В психиатричните заведения вероятно има хора с подобни претенции.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Имаш предвид, че те са разглеждали подобни идеи. Напълно възможно е, дай някакви препратки. Аз я видях от Сам Харис, не знам той от къде я е взел.

Аз пък не знаех за Харис. Най вероятно я е взел от Типлер; но Тимплер доста е превъртял от един момент нататък. Гугълни Омега Пойнт.

Дойч се позовава на изчисленията на Типлер и Бароу, но добавя свой нюанс.

Хиперлинкове:

Дейвид Дойч:

The fabric of reality -

гугъл букс

Препоръчвам ти да не си я купуваш - има я по разни торенти. Кой е Дойч съм сигурен, че знаеш далеч по добре от мен, както и за Типлер и Бароу.

Още Дойч:

Church–Turing–Deutsch principle

Дойч за мулти-юнивърс сценария и как се връзва с квантовото компютиране

За съжаление, за да му разбера формулите, ще трябва да завърша още едно висше, тоя път по физика, и тий като това не влиза в плана, предпочитам, вместо аз да разкажа за хипотезата му, някой друг да го направи, а аз да го прочета.

Както и да е, така, катъо го е описал във The fabric of reality, т.е. като за лаици като мен.

за да му работи модела, трябват 3 условия

1. Разширението на вселената да има граници, след което да настъпи свиване, т.е. процесите да се обърнат

2. В тоя момент да има оцелели разумни същества.

3. Да има компютри, разположени по периферията на вселената, или някакви тюрингови машини.

Според Дойч към момента на максималното разширение на вселената, компютационните и възможности ще са огромни. Защо така мисли - не знам, не съм физик, нито носител на наградата Дирак като него; Тоя момент ще продължи около 2-3 секунди, т.е. много нестабилно състояние, след което ще започне колапса; В рамките на тези 2-3 секунди (някакъв вид сингулярност, доколкото разбрах с несигурните си познания по физика) според дойч е теоретически възможно свръхкомпютър да създаде виртуално копие на всичките и предишни състояния, както случили се, така и всички възможни състовния - т.е. милиони мулти - юнивърси; за съществата, които населяват тези "копия" на вселената, тези 2 секунди обективно време ще се равняват на милиарди години и няма да са в състоянияе да отличат "симулирана" - до последния атом - вселена, от реална..

От там нататък ми изглежда малко по-разбираемо; ясно е, че ако в тази омега поинт съществуват няколко милиарда копия на вселената, и само едно от тях е реалното (в което реалната вселена тъкмо е на път да колабира), вероятността точно нашата вселена да е "реалната" е едно на няколко милиарда, т.е., според дойч, вселената, в която живеем, е почти сигурно едно от виртуалните копия на някаква реална вселена, която обаче не е нашата, и историята и е една от възможните, но със сигурност различна от исорията на нашата вселена, която е всъщност "конструирана" на някакъв принцип.

Разбира се, нямам никаква представа какъв е бил психиатричният статус на Дойч, като е писал горното, на колко ракии е бил, викали ли са санитар комшиите и т.н.

На всичкото отгоре според Дойч има известна обратна връзка м/у суперкомпютъра в края на времето и копията на реалността, които е създал, т.е. компютърът до известна степен моделира събитията в тази вселена, както и в няколкото милиарда други вселени. И т.н.

Не съм физик и предпочитам някой друг да го обясни. От моя страна мога да кажа, че е любопитно и толкова, както и че Дойч не е някакъв еретик във физиката, т.е. хахо, а човек с доста награди и тия конццепции, които спомена Жоро1, т.е. за квантовото компютиране, май ги е формулирал Дойч, но се сетих за Дойч чак като видях репликата на Gravity.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще си позволя да онагледя малко казаното от Богданов, като приведа подобен пример: теоритично човек може да премине стена, но трябва да опита много милиарди пъти преди да успее (от много опити глава боли изглежда). Това се обяснява с факта, че между частиците съставящи всяко тяло има огромни разтояния пропорционално сравними с междузвездните такива. Обаче те са в състояние на постоянно движение и вибрации, което ги прави един относително плътен и непроницаем облак и това ни позволява да седнем на стола без да пропаднем в междучастичията. Да се нагласят за момент всички частици на дадено тяло така, че да преминат през "решетката" на друго също усложливо нагласено тяло в същия миг... бон шанс на този, който се заеме да изчисли кога точно това ще стане.

Предполагам примера с Марс също черпи от квантовата механика, като там сигурно се залага на това, че електроните (и други частици?) може да се наблюдават/констатират опитно на всемъзножни места в пространството и оттам подобна екстраполация в синхронно телетранспортиране. Предполагам.

Така че теоритично тези неща са възможни, но са толкова малко вероятни, че сигурно никога няма да сме им свидетели.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Южняк, това изгелжда различно, макар че все още не съм го прегледал. Аз говорех за съвсем общи неща. Ако симулиране на реланоста е възможно практически (голямо ако), то е по-вероятно да сме в симулация, тъй като реланоста е една, а симулации бол. Това разбира се няма за цел да убеждава никого в подобен вариант, съмнявам се, че някой смята сериозно, че живее в симулация. Лично аз смятам, че е по-вероятно да се докаже, че такива симулации не са възможни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще си позволя да онагледя малко казаното от Богданов, като приведа подобен пример: теоритично човек може да премине стена, но трябва да опита много милиарди пъти преди да успее (от много опити глава боли изглежда). Това се обяснява с факта, че между частиците съставящи всяко тяло има огромни разтояния пропорционално сравними с междузвездните такива. Обаче те са в състояние на постоянно движение и вибрации, което ги прави един относително плътен и непроницаем облак и това ни позволява да седнем на стола без да пропаднем в междучастичията. Да се нагласят за момент всички частици на дадено тяло така, че да преминат през "решетката" на друго също усложливо нагласено тяло в същия миг... бон шанс на този, който се заеме да изчисли кога точно това ще стане.

Тази теоретична възможност за преминаване през стена, не е така както я описваш. Такава механистична представа за материята състояща се от малки топчета на големи разстояния, които могат да се подредят така, че да преминем през нея, е погрешна. Теоретичната възможност за преминаването идва от тунелния ефект в квантовата механика.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази теоретична възможност за преминаване през стена, не е така както я описваш. Такава механистична представа за материята състояща се от малки топчета на големи разстояния, които могат да се подредят така, че да преминем през нея, е погрешна. Теоретичната възможност за преминаването идва от тунелния ефект в квантовата механика.

Ако вземем примера със стената описан от колегата bravo - може да онагледи така наречения "квантов тулен ефект" с някои леки корекции и до уточнения.

Проблемът е, че все още съществуват неясни моменти в обясненията на този ефект. Част от тях са обсъдени в статията към която дадох линк по-горе.

Например - обектът подпрял се на стената се отзова от другата и стана със "скорост"?!? - Това е една от големите драми в този опит!

Може ли, изобщо да се говори за скорост?

Ако се приеме, че има някаква скорост на преминаване, тя надвишава пределно допустимата на движение на материални частици - скоростта на светлината. А това е сериозен проблем, чието решение се базира на няколко частни хипотези противоречащи си една на друга.

Другият основен проблем е - същите ли са частиците преди преградата или са се "родили" нови? И т.н. и т.н.

. .

В поста си за отзоваването на Марс или на което и да е друго място във Вселената, имах предвид една поостаряла идея на Р. Файман. Когато той дефинира идеята си, тя е била доста екстравагантна за времето си /тоест за тогавашните общоприети виждания за квантовите ефекти/. Е, в настоящия момент, никой нищо странно не вижда в тази идея.

С една дума .. идеята на Файман е, че наблюдаваният обект представлява колапс от историите на движението на елементарните частици при преминаването им по всички възможни пътища във цялата Вселена до момента на извършване на наблюдението му.

. .

. . .

Теоретичната възможност за преминаването идва от тунелния ефект в квантовата механика.

На база на тази теоретична постановка има изградени работещи уреди, един от които е тунелен микроскоп.

Сканиращ тунелен микроскоп. От статията в уикото може да придобие някава представа за работата му.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

Ще прегледам статията.

Когато става дума за тунелен ефект, обекта, от едната страна на стената, трябва да се разглежда квантово-механично. Така, че скороста (по-добре е да се говори за импулс) трябва да се разглежда като кв.мех. наблюдаема. Въпросите за скорост, които задаваш са 'некоректни' и заредени с класически смисъл. Но съм сигурен, че тези неща са ти по-ясни отколкото на мен така, че по-добре да не те 'уча' :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ще прегледам статията.

Когато става дума за тунелен ефект, обекта, от едната страна на стената, трябва да се разглежда квантово-механично. Така, че скороста (по-добре е да се говори за импулс) трябва да се разглежда като кв.мех. наблюдаема. Въпросите за скорост, които задаваш са 'некоректни' и заредени с класически смисъл. Но съм сигурен, че тези неща са ти по-ясни отколкото на мен така, че по-добре да не те 'уча' :)

Използувах "скорост" защото в статията е използвано това понятие.

. . .

Защо пък да не ме учиш? :)

"Отворен" съм към възприемането и обсъждането на всякакви идеи в рамките на този раздел от форума, ако разбира се, те да не са лъженаучни. Ако започнеш да ме убеждаваш, че земята е куха, просто ще възползвам от модераторските си права и ще преместя темата в паранаука.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прегледах статията за тунелния ефект. Доста интересна и информативна.

Така е!

Като цяло, списание "Светът на физиката" публикува качествени материали.

БГ Наука работи в тясно сътрудничество с институтът издаващ списанието и има неговото разрешение да публикува негови статии.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е!

Като цяло, списание "Светът на физиката" публикува качествени материали.

БГ Наука работи в тясно сътрудничество с институтът издаващ списанието и има неговото разрешение да публикува негови статии.

Да, доста добро списание. Пускай от време на време избрани статии. Имат твърде много броеве за да ги прегледам всичките, а не случаен принцип ще пропускам много.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, доста добро списание. Пускай от време на време избрани статии. Имат твърде много броеве за да ги прегледам всичките, а не случаен принцип ще пропускам много.

Ок! Попадна ли на нещо любопитно, ще пусна линк към статията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен тази статия - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf - от сп. "Светът на физиката" е интересна. А ето и продължението й в следващия брой - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf emoticons.png

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен тази статия - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf - от сп. "Светът на физиката" е интересна. А ето и продължението й в следващия брой - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf emoticons.png

Кип Торн е авторът. Това е предпоставка да отпаднат всякакви съмнения в качеството на статията.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Статията е от лекцията изнесена по повод 60-тия рожден ден на Хокинг. Което я прави много подходяща тази година, през която Хокинг навърши 70. Имаше конференция по случая и може да се намерят лекциите за гледане онлайн тук. Тази на Кип е като продължение с доста добри анимации. Вижда се, че преди десет години е бил доста оптимистично настроен относно LISA. Може би в някой от следващите броеве ще бъде преведена и тази лекция. Но определено статиите ми харесаха като стил и съдържание.

Нещо любопитно. Шварцшийлд намира решението носещо неговото име малко преди Айнщайн да публикува окончателната статията за общата теория на относителноста. Което изглежда странно, но идва от там, че решението е за случая на празно пространство-време, а вакуумните уравнения на Айнщайн са публикувани предходната година. За съжаление Шварцшийлд умира през същата година.

Още един коментар. В началото на статията, автора дава пример с батут, и в другата тема стана дума за пример с батут. Този пример тук, лично на мен ми харесва много и е един от любимите ми. Коментара е, че не трябва да се бърка с примера с батут от повечето популярни книги. Повърхностно си приличат, и човек може да се заблуди, че са един и същи пример, но са различни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Учебник по Физика на ядрото и елементарните частици за трети курс студенти изучаващи физика в СУ "Св. К.Охридски".

......................................................................................................................................................................................................................................

Не правя реклама на този учебник, но определено е много качествено и най-важното много достъпно написан.

Започва с история на ядрената физика, минава през теорията на Ръдърфорд и т.н.

На всяка страница са изнесени основните понятия използвани в лекцията, всеки използван във формулите символ е декодиран и обяснен.

Вярно е, че читателят трябва има понятие от ММФ, но ако не задълбава в мат. апарат може да мине и без тези знания.

С една дума - на мен много допадна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понеже беше препоръчана книга, ще питам тук. Препоръчайте книга по квантова механика. Чел съм някои книги и имам известна представа, но винаги има неща за научаване и изясняване. Идеята е да си опресня и разширя знанията. Нивото може да е високо (за предпочитане).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В броевете от 2001 г. на "Светът на Физиката" има статии със заглавие "Триъгълник на мисли" разговор между Ал.Кон, А.Лишнеровиц и М.П.Шюценберже. Не знам дали при мен е проблема, но първата част не се отваря. Някои от другите части се отварят и изглежда доста интересно. Някой има ли достъп до тях и би ли ги направил достъпни?

Благодаря предварително.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В броевете от 2001 г. на "Светът на Физиката" има статии със заглавие "Триъгълник на мисли" разговор между Ал.Кон, А.Лишнеровиц и М.П.Шюценберже. Не знам дали при мен е проблема, но първата част не се отваря. Някои от другите части се отварят и изглежда доста интересно. Някой има ли достъп до тях и би ли ги направил достъпни?

Благодаря предварително.

Пробвай тук - http://wop.cointech...._pdf/1_2001.pdf - от стр. 87 нататък. Статиите наистина са доста интересниemoticons.png

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...