Отиди на
Форум "Наука"

Колко струва човешкият живот?


Recommended Posts

  • Администратор

Човешкият живот има ли цена и ако има според вас каква е тя?

В една книга се казва "Най евтиното нещо е човешкият живот."("Морският вълк" - Джек Лондон) Защо живеем? Никой не избира какъв да се роди, но някой още от рождението си имат големи възможности, а други се раждат на улицата и там намират края на живота си. Силните изяждат малките. Какво е живота? Раждаш се ако имаш възможност се образоваш, ако не работиш, докато си се усетил вече си на 30. Имаш дете, което следва твоя път и ти нищо неможеш да направиш. Следващия момент си на 60, а изглеждаш на 80 години. Поглеждаш на зад и виждаш, че цял живот си работел не за себе си, а за друг и силно си се надявал наистина да стане нещо от теб, но годините са минавали и ти все по силно се надяваш, че ще станеш като ТЯХ, да седиш в креслото си и да се наливаш със скъп алкохол, но това вече е невъзможно. Децата ти те уверяват, че ще станат богати, както ти си убеждавал твоите родители и знаеш точно как ще свърши живота им, но нищо неможеш да направиш.

Успяваш да се измъкнеш от улицата с голям късмет и много упоритост. Но виждаш, че в горните слоеве живота не е никак по различен освен факта, че жимаш покрив и всички се държат учтиво. Всеки гледа да събори другия и да му вземе парите. Ако си по добър от някого, а си тръгнал от нищото, това те кара да се гордееш със себе си. Но отново пречката - завист - точно когато си най уязвим ще те съборят и ще се узовеш отново на улицата.

-Кралят! Мислех, че е достатъчно философ, за да разбере, че в политиката няма убийства. В политиката , драги ми вие знаете като мене, няма хора, а идеи; няма чувства, а интереси; в политиката не убиват човека, а премахват пречката, ето всичко.

Ето в какво се е превърнал човешкитят живот! Роб и Господар. Няма нищо средно и нормално положение всичко, дори и в този модерен свят се върти около това човек колко може повече да даде. ;) И колко в действителност струва човешкият живот? Какво постига той с него? Кога си дава сметка за постигнатото и за това какво е можел да постигне, ако е взел друго решение? И така въпросите са прекалено много, но бих се радвал да чуя вашето мнение по въпроса, защото все повече се обеждавам, че първият цитат е най верен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кое е по – важно? Пътят или Човекът?

Планинският връх или хората? Целта оправдава ли средствата?

Макар да е затворена и самодостатъчна група, общността на алпинистите е проекция на процесите, които се случват в обществото. На законите и на принципите, на които то се подчинява. На нормите на поведение, които е приело и използва.

Ако планинският връх и пътят към него могат да се използвт като метафора за целите на едно общество, както – и за начините, по които то ги постига, тогава, случилото се придобива различни измерения.

Представете си група хора, която формулира своя обща цел. Групата се обединява около определена идея. Разработва стратегия за постигането й. След което, всички тръгват в една и съща посока. Но не – заедно, за да си помагат един на друг и да постигнат онова, което желаят. А всеки – сам, вкопчил се, с поглед, в целта, докато, накрая, не бъде обсебен от нея до такава степен, че да забрави всичко останало. Като, например, че запазването и оцеляването на общността е много по – важно от целта. Че, невинаги, целта оправдава средствата и, че един човешки живот струва много повече от постигането на някакъв рекорд.

Това, което се случи на връх Еверест, се случва, всеки ден, и тук, в живота на обикновените хора. Разликата се състои във факта, че общите цели не не могат да бъдат постигнати само от един или друг индивид, а единствено - от всички членове на общността, действащи заедно. Историята многократно е доказала, че съединението прави силата. Защото има пътища, които човек не може да извърви сам.

Алпинизмът, в България, за разлика от състоянието му в много други страни, не се развива на професионално ниво. Всички алпинисти са любители, съчетаващи хобито си с професионални задължения в друга сфера. Алпинизмът е спорт за хора, чиито действия, често, са доминирани от чувствата. В крайна сметка, в това се крие част от очарованието на този спорт.

Събитията около покоряването на връх Еверест през тази (2004) година илюстрираха, от една страна, борбите в, на пръв поглед, благороден и много рисков спорт и, от друга, оформиха доста неблагоприятен имидж на алпинизма. При това – в експедиция, свързана с честване на едно от емблематичните събития за последните 20 години в България. И, ако, в такава мащабна кампания с национално значение, като (поредното) покоряване на връх Еверест, не е имало добра координация на действията, липсвало е разумно премерване на рисковете, действало се е хаотично и прибързано, и всичко това е завършило със смъртни случаи, наистина, по – добре би било нашите алпинисти въобще да не бяха тръгвали.

В такъв случай, върхът просто няма значение. Защото най – добрият алпинист е живият алпинист.

---

Двата пътя към върха

Няма нищо по – предизвикателно от това да си поставиш някаква висока цел. Възможно най – високата. И да тръгнеш да я осъществяваш, стъпка след стъпка. (Защото и най – дългият път започва с първата крачка.) Докато, накрая, я постигнеш (целта), за да можеш да кажеш: “Да, няма невъзможни неща, стига желанието, волята и вярата ти да са достатъчно силни!”

Няма нищо по – предизвикателно от високите цели, които са на границите на човешките възможности. (Спомнете си романите на Жул Верн и на Джек Лондон!) Както няма и нищо по – трудно от това, докато вървиш, да не загубиш човешкия си облик. Да не забравиш, че си човек (съвсем между другото!) и, че нищо друго не е по – важно от това. Че нищо друго не може да бъде от по – голямо значение.

Последната българска експедиция към Еверест, в която загинаха алпинистите Христо Христов и Мариана Масларова, показа двата възможни пътя към върха. Те са израз на два типа философия, които се изповядват от алпинистите – елитарна и взаимопомощна. Първата теза формулира алпинизма като спорт на единаците. Концепцията е, че, в планината, с помощта на отличната си подготовка и екипировка, в комбинация със съвременните технологии за осигуряване и за комуникации, всеки трябва да е способен да се справи и да оцелее сам. Без значение какво се случва с другите (ако има такива), дори и животът им да е застрашен. Единствено постижението и собственото оцеляване са от значение. Особено - на връх Еверест (8848 м.), чиято най – горна точка е разположена много над определената като “зона на смъртта” височина от 7800 м., където организма и психиката на човека претърпяват сериозни изменеия и поражения, заради силното атмосферно налягане и разредения въздух. Това е зона, в която някои алпинисти приемат за нормално, а други – за ненормално обстоятелството, че, в някои случаи, човешките закони може да спрат да действат, за да бъдат заменени от вълчите.

Втората теза поставя на преден план принципа за взаимопомощ и дори – за отказ от реализирането на такава мечта на живота като покоряването на връх Еверест, в името на спасяването на живота на друг алпинист (дори той да не е от твоята група!).

Експедицията към Еверест, погледната извън рамките на спортните постижения и рекорди, може да разкаже много за това, в което се е превърнало обществото в България.

Ако приемем, че то вече е формулирало своите цели и приоритети, възниква въпросът:

Коя от двете философии ще надделее, по време на Пътя?

Първата, при която, освен постигането на целта, нищо друго няма значение?

Или втората, при която поставената цел не е по – важна от това, в което можеш да се превърнеш?

Експедицията към “покрива на света” навява усещането, че българското общество е избрало първия подход.

А това означава, че то до такава степен е обсебено от идеята за личен просперитет (разбирай: слава, популярност, висок жизнен стандарт – на всяка цена!), че всичко останало е загубило значение.

Така се стига до парадокса, че, втренчени в поставените цели, хората забравят всичко останало. Като, например, каква е цената на дадените жертви или на компромисите, които се правят, в името на успеха.

Безспорно, целта е изключително важна! Тя те мотивира, помага ти да се развиваш, да не седиш дълго време на едно място...

Дали, обаче, е по – малко важен начинът по който я постигаш?

Защото, ако, вървейки по Пътя, загубиш човешкото си лице, тогава, каква е ползата от постигнатите цели? Че си достигнал върха на планината ли? Че си я победил? Или – че си победил себе си?

Едва ли... Просто, има пътища, които не можеш да извървиш сам, а - само с помощта на другите. Не приемеш ли този факт, се превръщаш в участник в процеса на разпадане на общността на самотни единаци.

Докато, накрая, самата общност не изчезне напълно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Попринцип никога не съм харесвал този въпрос . Някакси ми звучи глупав . Човешкият живот е не цена 0 лв. и 0 ст. , в живота оцелява по-силния, по-хитрия . Човешкият жовот ако трябва да е буквално , струва толкова колкото си платил на наемен убиец или колкото си платил за оръжие и куршуми .

Иначе ако се има предвид дали е честно да се убие човешко същество смятам така , щом човек иска да убие специално определен човек, значи този специално определен човек с нещо лошо е направил . А ако е невинен случаен човечец , значи е виновен неговия управляващ - мин-предс. И в крайна сметка най-накрая всичко е видяно от бога и ще се реши дали да е на небето или про Сатаната

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Наистина добри аргументи, но понякога неможеш да се впишеш в това общество.

Ще продължа с примера ми за човека от улицата. Той живее сред хора приели мизерията, глада и да бъдат постоянно унижавани от "висшите" хора. Но, той не може да живее така. Иска да каже болката си на някого, но всички му повтарят, че той е такъв какъвто е и няма да се промени. Това му желание да стане "голям" човек ще умре след време. Той не се примирява и започва да се бори сам ,защото никой не го подкрепя, дори напротив подиграват му се и му пречат. Не се отказва започва да учи (нещото което го доближава до ума на висшия). Така разбира, че целта му е още по трудно от колкото си е мисле, но и желанието му се засилва. Вече убразован има повече възможност за развитие, но разберат ли кой е и от къде е тръгнал всички го отблъскват. Започва да страни от хората с които е живял досега. Лъже кой е и от къде е. Мрази това, че се е родил беден, мрази мястото където е живял, мрази богаташите, за дето са богати, а той не. И при първата възможна ситуация ще унижи, "събори", убие човек (богаташ), за да стигне до неговото ниво. Така започва да причинява само страдания,които той не ги вижда, заслепен от целта, но и да ги види ще му доставят само удоволствие, че си отмъщава. Така този човек уважава само себе си, защото е тръгнал от улицата и е стигнал до "висшите" и сега, той използва бедните. Синът му ще бъде мразен от тези на улицата и т.н.

Какъв е критерия за "път" и за "човек"? Кое е по важното? Ако пътя завършва със съкровището, което очакваш да намериш накрая, би трябвало той да е по важен, защото остава удовлетвурен от пътя и каманите по него в които си се спъвал и наранявал. На някой по-малко на други повече. Човекът като съперник е винаги по-добре да пъде премахнат по един или друг начин. Човекът сътрудник е или пречка(като човек искащ да те прецака) или верен другар. Може да те подкрепя (понякога и това е достатъчно), да ти помага по различен начин и с различни средства. Което си остава второстепенна изгода. Защото той може да намалява камъните по пътя, но не и да ти даде съкровището което се намира на края.

В книгата "Алхимика" на Паулу Куелю се казва "Дори и любовта не може да ти попречи за личната легенда". "Ако силно искаш нещо цялата вселена ти сътрудничи". Какво прави в действителност човека човек? В същата книга се казва: "Ах ти магьоснико знаел си всичко, защо не ми каза?; Защото нямаше да видиш пирамидите." Което означава, че ако се даде нещо на готово, то ще бъде пропиляно, без да се замисли човек, а ако си минал пътя и си се спъвал на камъните ще разбереш кое е в действителност ценното. Ще разбереш, че не парите са били съкровището, а камъните. Кога човек разбира какво е имал? Когато го загуби. Защо тогава? Нима всеки от нас не вижда, че има ток, вода, покрив и легло, което са му предоставени на готово. Храна, която не е сял, обработвал и събирал. Нима това не е важно или то се научава след минаването на пътя? Какво е пътя? Уроци, които не могат да се научат от родителите, дори и да ти ги казват, ти не можеш да разбереш. В училище не се учат, а къде тогава? Защо не посягаш към огъня, когато вече си се изгорил един път? Това ли ни кара да бъдем хора или да не сме хора? Да сме хуманни и да сме егоисти? Прекалено нараняван човек си мисли, че всеки би го наранил, а не е така. Той се страхува от хората и затова отвръща с удар. Наранява от страх, да не бъде първият наранен. Кое определя съкровището? Ами ако там няма нищо? Или има, но вече си минал през пътя и това съкровище вече не означава нищо за теб? Кое е в действителност е съкровището или целта? Да минеш пътя и да стигнеш до края или да стигнеш до съкровището и да го притежаваш? Не е ли самото съкровище това, че си минал пътя, а съкровище накрая на пътя е наградата за успеха ти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Честно казано , образования не мрази богатите защото са богати , това го правят ония дето ни оправляваха от 44 до 89 те мразеха богатите защото са богати начело със Ленин и Сталин

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Какво прави в действителност човека човек?

Ха сега де... достойнството, разума, човещината, сдържаността и реализирането на потенциала му. Тези неща не е задължително да са свързани с негативни житейски ситуации. Ако в някое определено време и място ;) те доминират, то това няма да е вечно така, от една страна, а от друга - мястото лесно се сменя.

ПП

И още едно нещо - любознателност ли ще е, любопитство ли ще е, но стремежът да види и да знае. :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Това ли са радостите? Или е единствено желанието и надеждата за нещо по добро. Кое крепи човека все още жив и да има желание за живот след като цял живот е изпитвал страдание? Искрицата надежда, мечтите? Да се промени дори и малко еднообразието му към по добро е достатъчно да бъде благодарен, че е жив. Да види как децата му стават хора, растат, започват работа, създават семейства и тръгват да изпълняват собствените си мечти. Но дали и при тях не е същото?

А ако не съществува "достойнството, разума, човещината, сдържаността", а са само илюзията за самите термини създадени за контролирането на вярващите в тях. Има ли човещина? Нима тези войни постоянното доминиране на егоизма и израстването на този, който "рита" малките, отстъпчивите, слабите добри хора и ги контролира. Това ли е човещината или тя се отнася само до по средното общество. Прилагат я само хора, които с почти никакви средства помагат на тези с никакви. Тя не е присъща за властелина, той е божество, а не човек ;).

За какво достойнство става дума след като всеки по силен (физически), ще те пречупи само с едно стискане или с един удър. Ще те унижи пред хората само ако иска. Това ли е достойнство? Нима разума не се губи? Дори и след няколко чаши вино вече разума се е променил, размътил или съвсем го няма. Сдържаността малко хора я притежават особено сега, когато няма никакви задръжки и норми в поведението. А не е ли най трудното да се сдържиш?

Точно "стремежът да види и да знае" и мен крапи и ми дава сили да живея. Това може и да е нищо, може и да е нещо. Какво точно искам да вида? А има ли какво да вида? Или всичко е илюзия и няма нищо съществено, нито в книгите, нито в природата, нито където и да е по света. Но желанието за откриването на не обузданото, не видяното, просветеното дори. Какво е, тепърва ще разберем, а може и да се разочароваме, но нима не е това живота? Надежда и след това нова надежда. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, закъсахме го :doh: ...

Преди време щях да имам по-лесни отговори ;) ама сега...тц.

Значи, по-горе се спряхме на няколко положителни мотива, които, как да го кажа и аз, "крепят личността". Може едно две или три от тях да доминират, може да има и много други. Изброените неща съществуват, и то в 99% от хората, които срещаш всеки ден, в различни степени. Истинските социопати са много малко, в болшинството си народът си е нормален, но проява различни черти и в различни сттепени. Тези неща обаче по никой начин не са "термини за контрол", освен ако, както и с много други неща, някой не почне да намира чрез тях извинения. Да не се бъркат с прекаленото смирение. Защото има и още едно и то е "справедливост" - като трябва, но само като трябва, има хора, които са си за ритане по тиквата:):)

Както казах, "свестни хора" и обратно, "идиоти" се намират по цялата вертикала, и при "най-социално силните" и сред най-нископоставените. При "средния човек" се проявяват повече, защото средният човек се среща най-често.

Това, че към момента има известен хаос, "изпростяване на отношенията", доминация на негативните прояви няма такава тежест, каквато изглежда. Това са временни състояния и по същество не могат да попрчеат кой знае колко. Както казах, времето минава, а мястото може и да се промени. "Физическата сила" като фактор за доминация или хайде за респект изчезва точно след свършването на училище и започват едни други мерки, често така че "последните стават първи" ;)

Що се отнася до любопитството, това е едно от най-добрите дарби, които могат да бъдат дадени на човек. И естествено, че има какво да се види. Един от най-умните хора, които светът познава неслучайно е казал, че е "хлапе, което си играе с миди на брега на океана на знанието", и това след като е обяснил що е гравитация.

Обаче като е дадено, трябва и да с ползва. Завършваш добро образование, колкото може по-добро /и приложимо, обаче, не "теория на музиката":) / и тръгваш напред и туй то.

И още - многото философстване не е на добро:):) "Колкото по-рано спре да чете чиляк, толкова по-добре". Тая шега от филма "Съдията" всъщност ни насочва към здравото стоене на земята и увереното преследване на целта, каквато и да е тя.

И достойнството, и човещината и СИЛАТА са си вътре в тебе, няма защо да се сравняваме с някой отвън, бил той силен на деня или не знам си кой си. По естеството си хората се сравняват с околните, но това трябва да е само донякъде.

Демек, тогава никой не може да те засегне. От една страна, а от друга, не е зле човек да знае, че всеки заслужава уважение, дори и да не знае кой е Нютон или да не може нещо. Демек, да не се надуваме.

И пак още - всичко става в реалния свят; вина, цигарки, световни конспирации и пр. разумозатъмнители, е това са истинските "неща за контрол", правещи от индивида кукла на верига.

Макар, че тука веднага иде ред на още една реплика от тоя филм: "Що имаш притив киселото вино, чадо?" :):):):):):), която пък иде да покаже, че майката му е баланса и хармонията :crazy_pilot:

Тъй то, "от сложното разсъждение - към простите истини". Може да звучат банално, ама то е, защото са вечни и непрекъснато ги откриват хората :whistling::whistling::whistling::punk: ГОни си целта, следвай Пътя, както е казал преди 5000 години един, дето се е возил на бивол, а не на БМВ, ГЛЕДАЙ и си ползвай това, дето Господ го е дал, това е то. Много струва "човешкия живот" :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Моето мнение ще е малко по различно.

Колкото и да им е неприятно на някой живота на човек се определя твърде много от инстинкта.Например инстинкта за самосъхранение който наричаме надежда.,,Абе и така се кара,пък дано даде господ в бъдеще нещата да се оправят,, Ти знаеш че няма да се оправят,но ако го признаеш пред себе се,това директно ставаш самоубиец.

Колкото до борбата това всъщност си е агресия.Във всеки човек (най вече мъжът) е заложено да доминира над другите.Дали това ще е като кара скъпа кола или като заявява ,,Аз съм по умен,, е все едно.Ако сам пред себе си признаеш че не си най губиш смисълът на живота.

Живота има само един смисъл да станеш най,да смачкаш другите и толкоз.

Ще ви дам следния пример през 50 те при проучване в нигерия (преди тия да имат средства за комуникация телевизия радио и т.н.) хората са заявявали че се чувстват щастливи.Можели са да постигнат всичко което искат.

След десетилетия когато вече имат и тв и радио,че и интернет те вече казват че са нещастни.Не защото животът им е тръгнал на по зле а просто защото са разбрали че има хора които живеят по добре от тях.Самият факт че има някой над теб вече те прави нещастен.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Добре нека го разгледаме от добрата страна.

Човек имащ идеи, кроящ бъдещето си и се стреми към него страда докато е в училище? Защото не е като другите. Той знае, че не е добре да се пуши, да се взимат по твърди отрови и по този начин страни от другите и става аутсайдър. Но след това плановете му започват да се подреждат и той става наистина човек. В един филм се казва "В училище те преценяват как си облечен, какъв телефон и кола имаш, а когато пораснеш те преценяват по ума и работата, която вършиш". Да, но колко стават така?

Защо средната класа е най много? Защото ако не са били родителите им, те и нея нямаше да стигнат? Всичко е един краговрат. Той изкарва криво ляво училище по време на тези години в училище проваля няколко живота дали физически или чрез заребяване към пътя на долу. И след завършването си започва работа в някой строеж или като таксиджия. И така до края на живота си. След това неговото дете следва пътя му и...

Защо мислиш, че това с физическата сила се свежда само до училище? Защото не си в подобна обстановка. Ти няма какво да правиш при такива хора, които единственото умно нещо което приказват е как се сменя някой част на автомобила или кой колго гола вкарал в вчерашния мач. При най удобен момент се напиват и ходят да пребият някой "простак" като мен, теб и т.н.

Бях чул споко една случка. Един човек отива да си вземе вестник, продавача му дава вчерашен и когато след малко копувача се връща да му каже, че му е дал вчерашен и да го замени за днешет продавача изкарва пистолет и го гърми в главата. А продавача е бил към 60 г. Какъв е извода? Че човек и много да живее не се променя, защото той пречинява зло на хората, а не те на него. И така мирните, смирените и добрите страдат. :mad: Защо да има хуманизъм при условие, че навсякъде се стрелят, бият и водят войни. Какво ще трябва да се прави с този стрелец? Първото нещо което ми идва на ум е да му се резнат краката и рацете и да се остави да живее поне 15 г. така докато умре и да помисли малко над действията си през живота. И не само с него трябва да се процедира така. Списъка е дълъг :vertag:

Ето смисъл има, но кой го вижда? Както един учител каза "Идиотите раждат идиоти".

А те не осъзнават ни най малко какво ста сторили, защото не, те страдат. А би трябвало, но проведението идва рано или късно.

Затова човешкия живот не струва - няма убит има само премахване на пречка. Защото ти ще ме разбереш, а той разбира само след като лежи два метра под земята. ;)

Грубо? А те не са ли? Защо все трябва да отстъпваме? Много съм против това "Ако го направиш се превръщаш в тях". Анима не си? В какво се превръщаш? Бих го нарекъл провидение. В друг филм се казва "Ако стрябва да жертваш едно дете, за да спасиш 100 човека, ще го пожертваш ли?" А ти? Ами да жертваш 1000 за да спасиш милион/и ? Би ли го направил?

Тогава каква е цената?

Само отрепки и както се казва "слепци водят други слепци към пропъста".

А ако трябва да се спасиш? Колко човека би жертвал за своя? Тогава каква е цената?

Това сме ние, егоисти, а живота си бихме дали и на първия срещнат. Защо?

По улиците е пълно с наркомани, проститутки, мафиоти и т.н. , те живеят, а умните, стълбовете на обществото добрите и т.н. умират. Когато става въпрос за глупости там винаги се дават пари, а ако искаш да направиш нещо хубаво за хората те гледат странно и никой дори няма да се сети да те финансира. Това ли е?

Е има защо да се живее, но или в общество сред свои или ще те стрелят в главата. :mad::doh:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ще съм кратък, че ме чака работа. Чета двата последни текста и ще ви кажа следното - констатирам определен песимизъм и разбирам кое го обуславя - живеем в шибани времена и това си има конкретни прояви. Но ткива моменти не са вечени, за трети път наблягам на това. И са географски детерминирани. Така че, от тях не бива да се правят обобщаващи изводи.

Фружине, надеждата не е инстинкт за самосъхранение, а присъщо на човешката личност естествено състояние, тъкмо защото нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат, и най-вече не са толкова трайни. Знайте го това нещо, нормално е песимизъма да идва, но е нормално и да си отива. Желанието за доминиране също не е таков, каквото ти изглежда, та чак да идваш до грешно-песимистичния извод, че "животът бил за да се мачка някой". Естественият стремеж към някакъв успех не е стремеж за доминиране, а за израстване. Агресията не е задължителна в тоя момент, макар че, да, успелият човек гледа другите ма-алко отгоре. Това обаче не е страшно. Хората са различни и всеки си има успеха и късмета. Който има едно, няма друго.

Кракинг, познавам обстановката в много аспекти, вервай ми :) Обстановките са много и не са извън твоя контрол. Също и средите, в които човек се движи се сменят, колкото по-възрастта отива напред. Затова казвам, че не бива да се прави общ извод от частни ситуации. Утре като станеш преподавател по нещо в някой наш или западен университет, или пък нещо друго като станеш, ще видиш за какво иде реч - е за това иде реч :v::v::v: Пълен съм с истории за много интересни пътища на един или друг човек :doh:

Интересно ми е и понятието ти за "средна класа". Това не е страшна дума. Ако някой има повече интелект, това си е само в негов плюс, не може светът да се състои от академици. Всъщност може, но ако попаднеш сред тях, с удивление ще разбереш какви интритганти и гадове могат да бъдат някои от тях, нещо, за което таксиджиите не биха и помислили. Затова хора можеш да срещенеш навсякъде и с какъвто и да било статус. Дар Божи е да можеш да си поговориш с всеки, от всеки нещо ще можеш да научиш. При такива, дето

Съгласен съм за това, че "не трябва да им се отстъпва". Само че това важи само когато наистина не трябва да се отстъпва. Болшинството от нещата, които стават, просто не те засягат наистина.

В случая със стрелбата описваш тежка патология, това нито става всеки ден, нито е плод на простотията /макар че днес конфликтите са много агресивни заради липсата на държавност и напрежението на бедността и чалгаджийската атмосфера, но дотам не стигат масово/. От такъв случай не могат да се правят общи изводи.

Може да се каже, че "криминологичната обстановка е влошена" или "спесифична", но не може да се каже, че хората са изроди.

И накрая - трябва да се прави каквото трябва и това е, той животът си дава останалото. Остави тия работи за "аутсайдер", ТЕ СА АУТСАЙДЕРИ. Поначало е трудничко в такава среда, но рецептата се състои от две неща:

1/ трябва да си достатъчно твърд. Каквото и да казват "оценителите", по правило самозвани, държиш си на твоето. Тогава идва един момент, в който започват да уважават не това, че не щеш отрови, а самата твърдост.

2/ не бива твоята позиция да им се противопоставя - един вид, "вий сте идиоти". Не са. Живи хора са, донякъде жертва на определена обстановка, която малцина осъзнават, но всички са в нея.

Понеже поставяш много въпрос, останалото после, че дългът ме зове.

Само един цитат: "Тежко ни! Луди карат слепи!" Това Шекспир го е казал пред 400 години, ама още не са пропаднали англичаните

;):):):):)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
..... (преди тия да имат средства за комуникация телевизия радио и т.н.) хората са заявявали че се чувстват щастливи.Можели са да постигнат всичко което искат.

След десетилетия когато вече имат и тв и радио,че и интернет те вече казват че са нещастни.Не защото животът им е тръгнал на по зле а просто защото са разбрали че има хора които живеят по добре от тях.Самият факт че има някой над теб вече те прави нещастен.

Нещастни ги прави не това, че "има някой над тях", а това, че осъзнават какво те пропускат. Това са различни неща. Мисълта, че "има някой над теб" може да бъде много разрушителна, именно защото самата й постановка е дълбоко грешна. Естествено, че ще има някой над теб, ти да не си Господ? В същото време обаче си свободен, умен, достоен човек и имаш, каквото имаш. И да не е нещо наред, има как да се оправи, най-общо казано.

От друга страна, не е лъжа, че времето е идиотско, но това са състояния, които са детерминирани от разните политически завои и никога не са вечни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1/ .......... хора, които единственото умно нещо което приказват е как се сменя някой част на автомобила или кой колго гола вкарал в вчерашния мач. При най удобен момент се напиват и ходят да пребият някой "простак" като мен, теб и т.н.

...............................

2/ Затова човешкия живот не струва - няма убит има само премахване на пречка. Защото ти ще ме разбереш, а той разбира само след като лежи два метра под земята. ;) 

Грубо? А те не са ли? Защо все трябва да отстъпваме? Много съм против това "Ако го направиш се превръщаш в тях". Анима не си? В какво се превръщаш? Бих го нарекъл провидение. В друг филм се казва "Ако стрябва да жертваш едно дете, за да спасиш 100 човека, ще го пожертваш ли?" А ти? Ами да жертваш  1000 за да спасиш милион/и ? Би ли го направил?

Тогава каква е цената?

Само отрепки и както се казва "слепци водят други слепци към пропъста". 

А ако трябва да се спасиш? Колко човека би жертвал за своя? Тогава каква е цената?

Това сме ние, егоисти, а живота си бихме дали и на първия срещнат. Защо?

По улиците е пълно с наркомани, проститутки, мафиоти и т.н. , те живеят, а умните, стълбовете на обществото добрите и т.н. умират. Когато става въпрос за глупости там винаги се дават пари, а ако искаш да направиш нещо хубаво за хората те гледат странно и никой дори няма да се сети да те финансира. Това ли е?

Е има защо да се живее, но или в общество сред свои или ще те стрелят в главата.  :mad:  :doh:

1/ .... няма нищо лошо в разговорите как се сменят части на коли; и това е добре да го знае човек. Е, ако след това говорещия си търси начин да пребие някого, нямаш работа с него, а той рано или късно също бива пребит.....

2/ Тук поставяш няколко въпроса. а/ "няма убит, а има премахване на пречка". Не е точно така, нещата са по-сложни. В един аспект може да се тълкува мисълта ти като възмущение от това, което психолозите наричат "социопатия", т.е. неспособността да се прояви съчувствие. Такива са малцина. Освен това, и такива драстични случаи няма много, така че това е частен за обсъжданата тема въпрос.

б/ вторият е за липсата на справедливост в днешно време - така е, липсва, разрешението е в политиката, а това вече е огромна тема.

в/ "ако го направиш се превръщаш в тях" - правилно си против, не се превръщаш, защото ти няма да направиш това, което правят те, а ще възстановиш някакъв баланс /макар, че сдържането на такива състояние е препоръчително.../

г/ "дилемата за 100-те живота" -- тя е малко крайна. Няма такива ситуации, милиарди хора ще си изживеят живота без никога да са изправени пред нея. Така че, обобщаващи изводи и от това не бива да се правят.

д/ "ако се налага да спасяваш твоя живот, какво би направил" - и това не е често срещано, и от него не може да се изведе заключението, че "се живее, но или в общество сред свои или ще те стрелят в главата. "

Никой няма да те стреля, бе човек! А и какво значи "общество сред свои" - че то е около тебе. Ето ти например интернет-форум, направен да разпространява научна информация. Че това е невероятно, бре!!!

Стига сте търсили гадове, те и без това са си налице :P:w00t:;):v:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
не е добре да се пуши, да се взимат по твърди отрови

ups, това съм го изпуснал. То не е добре да се взимат и МЕКИ отрови, ама хич. Няма ама това-онова. Имам един роднина, който, макар да отрасна в едно дивно село в полукръчмарска обстановка, сред звуците на кючеците и т.н., по неизвестна за никого причина от малък не слага, ама наистина, един грам алкохол. Ама няма "наздраве", "уважаваш ли ме", "една глътка" и пр. Не пи на годежа си, та безмалко да му се разсърди родата.

Поради туй, че тази му позиция биваше отстоявана безапелационно, всичките хлапешки и младежки среди /по-късно вече като не пиеш, си е "твоя работа"/ му имаха репсект и това е.

Когато се уволни с неговите там хора от казармата, наеха едно цяло кафе и пиха и реваха като аслани там 24 часа нон-стоп. Двама човека специално ходиха за ракия 3-4 пъти и винаги за него носеха по един стек сокове .....

Чат ли си? ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

КГ, живеем в общество където никой не живее за себе си и успехът на някого няма как да бъде изолиран.Ей го Кракинг прави сайт,но рано или късно/при успех/ ще се яви някой който ще кажа ,,тоя сайт е гаден моя на същата тематика е по добър,, и ако Кракинг не го смачка /с професионални средства разбира се/ ще загуби потребителите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
КГ, живеем в общество където никой не живее за себе си и успехът на някого няма как да бъде изолиран.Ей го Кракинг прави сайт,но рано или късно/при успех/ ще се яви някой който ще кажа ,,тоя сайт е гаден моя на същата тематика е по добър,, и ако Кракинг не го смачка /с професионални средства разбира се/ ще загуби потребителите си.

Не може да бъде изолиран и няма защо, но това е друго. Кой ще да е пък тоя, дето ще се появи и защо трябва да е "смачкван"? Интернет безкра-а-аен, сайтове много, чети народе и туйто!

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Май доста станаха въпросите, но и на такъв резултат се надявах, когато пуснах темата. Четно да си призная не мислех, че изводите ми са песимистични, но явно е така. Но може да съм реалист? Ще скъся периметъра, за да не напиша някой ферман :)

Агресията не е на първо място, но когато се налага се ползва. Има два начина – лесен и труден. Лесният винаги е да застреляш „врага” и да се оправиш, но след това винаги остават изрезки и ти страдаш заради решението си. Вторият вариант – трудния – се състои от много планове и размишления. Там ти правиш така, че „врага” да не обвинява теб за собственото си нещастие, а себе си и да види колко е некадърен. Дори понякога това да си ти.

Както в една друга тема (не мога да я намеря) си „приказвахме” за това и там ти казах, че се стремя не аз да завися от хората, а обратното. Затова обстановката сам ще си я създам, а ако ли не ще трябва да се примиря, но засега няма да се предам толкова лесно. Не съм живял много, но от това което съм видял и прочел съм останал с впечатлението, че можеш само да искаш. И ще го повтарям, ако не за някой друг, то заради себе си.

Не става дума света да се състои само от академици, а да се взимат правилните решения. Не само аз да се съобразявам с някого, а и той да се съобразява с мен. Тук идва също човечността, но тя отдавна е изчезнала. Споделя се само от малък кръг хора, който знаят какво е болка и помагат на новопострадалите. Защо причиняващи болката не страдат? Казах го! Провидение!

Въобще няма място за компромиси. Както се казва ако не ти той ще стреля ;)

Днес в България се стреля, утре в Гърция, други ден във Франция и т.н. и т.н. Вярно е, че живеем в смутни времена, но това не означава, че ще трябва да чакам да се променят и аз да страдам заради това време. НЕ, няма да страдам.

2/ не бива твоята позиция да им се противопоставя - един вид, "вий сте идиоти". Не са. Живи хора са, донякъде жертва на определена обстановка, която малцина осъзнават, но всички са в нея.

Добре де, но защо аз трябва да страдам заради неговата глупост. (май ще си направите изводи, че доста съм страдал ;) ) Никой не е по малко виновен, че не знае. Това е само едно извинение. Живи хора ли? А какво е животът? Нима е нещо?

1/ .... няма нищо лошо в разговорите как се сменят части на коли; и това е добре да го знае човек.

Не става въпрос, че е нещо лошо, но както каза Фружин той не знае какво има отатъка, а мен това ме вълнува. Или по скоро се е примирил, че той е нищо и това не може да го промени.

2/ Тук поставяш няколко въпроса. а/ "няма убит, а има премахване на пречка". Не е точно така, нещата са по-сложни. В един аспект може да се тълкува мисълта ти като възмущение от това, което психолозите наричат "социопатия", т.е. неспособността да се прояви съчувствие. Такива са малцина. Освен това, и такива драстични случаи няма много, така че това е частен за обсъжданата тема въпрос.

А защо мисля така? Нима грешно тълкувам нещата? Не е ли истина това?

Ето ти например интернет-форум, направен да разпространява научна информация. Че това е невероятно, бре!!!

Благодаря! :)

А защо е невероятно? Защото сме се събрали само хора с диоптри и се мъчим да гледаме къде стъпваме и обсъждаме как да минем покрай слепците, че да не ни забележат и отклонят от пътя? И много се радвам, че има хора кат теб, които могат да ми покажат някой неща. Не се и съмнявам, че по някой въпроси мисля прекалено песимистично и погрешно, но се надявам да разбера грешките си и да се поправя.

КГ, живеем в общество където никой не живее за себе си и успехът на някого няма как да бъде изолиран.Ей го Кракинг прави сайт,но рано или късно/при успех/ ще се яви някой който ще кажа ,,тоя сайт е гаден моя на същата тематика е по добър,, и ако Кракинг не го смачка /с професионални средства разбира се/ ще загуби потребителите си.

Точно това е цялата философия на оцеляването. Ако не се събори, той мене ще събори.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не ми е ясна основата на един такъв конфликт между "врага" и тебе; няма причини за това, няма какво да се сравняваш с някой или да му въздействаш.

не аз да завися от хората, а обратното.

има и трети вариант - от никой не зависиш, без да е задължително някой да "зависи" от тебе, каквото и да значи това.

Тия "световни проблеми" не са от вчера, бре хора! Светът нито е почнал отсега, нито ще свърши скоро.

Естествено, че ще се "съобразаяват с тебе" и то в нужната степен. Така че, не виждам проблем.

Добре де, но защо аз трябва да страдам заради неговата глупост. (май ще си направите изводи, че доста съм страдал  ) Никой не е по малко виновен, че не знае. Това е само едно извинение.

Е, ако нещата са така свързани, отстояваш там каквото има за отстояване. Но вина за това, че нещо не им е известно хората поначало нямат.

Цялата работа идва от неприятния етап, в който се намираме, това е то. Не следва толкова да се връзвате на това, шансовете за личен успех не са никак малки.

А защо е невероятно? Защото сме се събрали само хора с диоптри и се мъчим да гледаме къде стъпваме и обсъждаме как да минем покрай слепците, че да не ни забележат и отклонят от пътя? И много се радвам, че има хора кат теб, които могат да ми покажат някой неща. Не се и съмнявам, че по някой въпроси мисля прекалено песимистично и погрешно, но се надявам да разбера грешките си и да се поправя.

Ама вие с диоптри ли сте били?! О-хо-о, така значи :):):):):):):)

Но кой ще ви отклонява, бе човек, и за какво?! Не вдявам.

Няма какво да се "поправяш", много похвално е това, с което се занимаваш!

Какво ни казват тази и други такива прояви - че много хора не са затънали в простотия :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Ще пообясня малко, че виждам не съм се изразил явно достатъчно точно и оставаш в неведение по някой въпроси, за което се извинявам.

Не ми е ясна основата на един такъв конфликт между "врага" и тебе; няма причини за това, няма какво да се сравняваш с някой или да му въздействаш.

Този така наречен „враг” е човек искащ да те промени така, че да си му угоден на него или да те премахне от пътя си и да се издигни за твоя сметка. Това съм аз в очите на другите. – Ако има нещо неясно питай.

Ама вие с диоптри ли сте били?! О-хо-о, така значи.

Надявам се да си разбрал примера или вече няма да давам подобни и ще се уточнявам повече.

Но кой ще ви отклонява, бе човек, и за какво?! Не вдявам.

Ще ни отклони от целта, „съкровището” и всичко за което си се борил. Може да попаднеш в конфликт и да те промени физически за винаги, може защото си по добър от него да ти причини вреда или най простото да те излъже, измами или направо завлече. Това е отклоняването.

Знаеш ли? Искрено се надявам да греша и ти да си прав, да има голям смисъл в живота, но не за мен, а за всички, защото аз вече имам цел. Ако този поглед над света е погрешен и гледам само от една точка бих искал да знам и другите, но уви само това съм изпитал, това разбирам. Стремя се да вида неща без да съм ги изпитал и да изпитам неща без да съм ги видял. Да съм подготвен и да бъда по здрав. Ти ми показваш голяма светлина в тунела, но аз ще споря докато не ме обориш и с радост ще призная, че съм грешал или не се откажеш. ;)

Преди малко гледах новините. Какво даваха? Започнаха с новината на деня – „Левски” се класирал за европейския турнир (или нещо подобно). След това всичко беше: мъж уби жена си пред детето си, намерено отвлечено дете, разбити къщи в Израел, депутат се сношава с 13 г. момче и т.н. Е това какво е? Защо да не е само приятно, а все новини подтискащи хората (аз вече свикнах с подобни неща). Какво ни има? Нима винаги сме били толкова зли един към друг? Е тогава какъв е смисълът да живеем? Ако човек започне да ми показва добрите неща и аз да започвам да намирам смисъла, след подобни прояви на нашия човешки род ще трябва да се върна от начало и да си мисля, че ние не заслужаваме даденото ни богатство – живота. Ето от това искам да избягам и да не се съобразявам. Аз нямам против никого, но винаги се съобразяваш някого или нещо. Защо да не си живееш, където и както си искаш в мир с всички? Но винаги ще има хора искащи да ти причинят зло.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Я да се откажем да спорим?! Не мое да бъде. Докъде не ми изключиш микрофона- нема начин, както се видя вече:):):)

Сега едно по едно.

1/ Няма нужда да се извиняваш, ако не съм разбрал нещо, аз не съм го разбрал.

2/ Ako имаш конкретен конфликт с някой за нещо, това вече е друг въпрос/по него може да кажеш толкова, колкото смяташ за нужно/; от него обаче тежки изводи не могат да се правят.

3/

"Ама вие с диоптри ли сте били?! О-хо-о, така значи."

Надявам се да си разбрал примера или вече няма да давам подобни и ще се уточнявам повече.

Малко се пошегувах, иначе напълно разбрах примера, но не се сдържах. В разговор с едни руснаци един създател на сайт го нарекоха най-позитивно и без обида, че бил "интелигент". Краткият отговор беше: "Моля да се държите културно. Като съм с очила, значи можете с всякакви думи да се нахвърляте, тъй ли?" на което смехът не стихна 15 минути. :)):

4/

Ще ни отклони от целта, „съкровището” и всичко за което си се борил. Може да попаднеш в конфликт и да те промени физически за винаги, може защото си по добър от него да ти причини вреда или най простото да те излъже, измами или направо завлече. Това е отклоняването

Пак - ако има конкретен конфликт, това е друг аспект, няма място за обобщения за света, той не се изчерпва с нашите частни случаи /не, че те не са важни или тежки, напротив/, но просто друг подход трябва.

5/ Новините в България са преднамерено негативни от 1989 год. насам по две причини - медиите така ги представят. Е, да, не сме Китай и не летим, но от друга страна нищо не е толкова черно, колкото изглежда. Този начин да се представят негативи начело обаче, остана в българската журналистика от 1989 г. насам и ей го на какви настроения създава. От мен да знаеш едно нещо - за единица време на една територия се случват толкова много неща от най-различно естество, никога дявола не е толкова черен. Това, че разни идиоти искат да манипулират хората е друг въпрос. Престъпления и тъпотии имаше винаги, аз съм свидетел на онова време, в което нищо лошо не се съобщаваша, а само къде какво ново се построило, а в същото време имаше и убийства, и всичко. Е, по-различни, но пак.

В света също е така, макар че донякъде си прав. Ако обаче бяхме китайци, американци, шведи или даже руснаци, щяхме да имаме много положителни новини! България е уютно и хубаво място, населено с "умници" и минаващо през тъп период и забуксувало в някои аспекти. Само че с нас нито почва, нито свършва света. Брутния ни вътрешен продукт, или всичко, което струваме, е колко - 15-20 милиарда долара годишно. Летището на Хонконг струва 21 милиарда. Населението ни е по-малко от това на големите градове по света. Тъй че, последният нито почва, нито свършва с негативите в нашта атмосфера, да не говорим, че не има и позитиви, макар тези, които ни казват новините не ги обичат:):) Да не говорим и че разликата между местата в БГ никак, никак, никак не е малка...

Другото е, че времената се менят толкова лесно, че повече не може да бъде. Ако някой на 15.11.1989 г. ми беше казал какво ще стане след 5 години посмъртно нямаше да му повЕрвам.

То дето ще има някой, който да ти прави проблеми, ще има, но не са само такива, ще има и такива, които да разчитат на тебе. Тъй че, както е казал вековния мъдрец шопа, "нема да се косиш, оти че ти мине"

А пък това де, живота, е толкова голямо нещо, че не може да се поставя под въпрос зарад някой и друг проблем. А, пък да живееш където и както си искаш си е твое право, така че - само възможностите трябва да се появят, а пред тебе те тепърва предстоят.

Тъй че - :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
2/ Ako имаш конкретен конфликт с някой за нещо, това вече е друг въпрос...

Просто не знам какво да кажа тук. По принцип нямам, но ако целият ми живот погледне тогава винаги съм имал. Както казах и в предният си пост каквото съм изпитал такова чувствам. Имам чувството, че всички това гледат – да прецакат човека. А и в не малко филми и някой друга книга съм го забелязал това. Мога да ти дам примери, ако искаш. Да, може би точно от малкия ми опит и повечето от филми и книги съм придобил това чувства на злина в хората. И така гледам да се предпазя. Когато искам да направя нещо винаги се оглеждам за опасност. Когато отивам някъде винаги избирам по безопасен и кратък път. Когато се срещам с някого винаги гледам да бъде човек не застрашаващ ме. Това може да се нарече параноя, но предпочитам така, от, колкото да ме подритват навсякъде. Може от страх за най лошото да смятам всеки за „опасен”, но това е плюс, защото се стремя да преценя човека. И много бих искал това умение да го постигна в съвършенство. Да познавам човека още от втория ни разговор и намеренията му спрямо мен и всичко, което може да ми повлияе. Защото само това има значение. Да знам, да съм подготвен, да се справя, да устоя, да победя. В един филм се казва „живота е игра, винаги има победен и победител” Аз искам да съм победителя, но не защото не мога да губя, а защото ми е писнало от това. Нека аз усетя малко сладостта радостта, почита и уважението от победата. Но тя трябва да е, когато стигна края на пътя.

Точно филмите, малкото книги, телевизията и моя житейски опит ми казват, че човек е нищо и нищо ще бъде. Нима дори когато пиша това или когато ти го четеш не умират хора? И кое им е важното? Не казвам, че са умрели за нищо и не заслужават уважение. Казвам, че дори и аз да умра няма да засегна никого освен шепа роднини. Но аз се стремя да направя нещо. Да постигна и хора да зависят от мен, защото ако ме няма сайта ще спре и хората ще останат без информация – е започнал ли съм? И колко ще продължи да се чувства? Седмица, дни, часове? Кой ще се сеща, че е имало такъв сайт? Влезе един луд и подпали цяла ясла с деца и измрът 100-200 деца? Каква е цената на живота им? Какво са изпита ли те? А ако той каже, избавих ги от мъките. Вече са свободни. Какво е направил човека? Но аз съм твърдо ЗА човек да се бори за живот и да докаже както на другите така и на себе си, че трябва да живее и да има цел. Това е смисълът, а цената сам си я определяш. Всеки е егоист и цени първо своя живот. Но той какво е за другиго?

А може би това е смисъла:

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=511

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

E, то..... не че ги няма тия неща, но ми се струва, че не трябва толкова да му мислиш. Нормално чувство за самосъхранение и останалото да върви, накъдето е тръгнало.

Не е "нищо човек", напротив. Не наблягай на негативните неща, те са част от битието, но не единствената, и то напротив. Така че, няма нужда от кнцентрация точно пък връху тях.

И хич недей омаловажава това, което правиш - едно средно 1000 човека го четат, а пък това е началото.

:good:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Както казах и в преден пост - много ще се радвам, ако е така както ти показваш самия живот и смисала, но все още не смятам да се отпусна. Ще бъда бдителен и на щрек и все още ще ненавиждам човека като човек (не определен). Мисля, че достатъчно казах, за да се впуском отново в подробности.

Бих желал да вида всички, но за сега явно само една та страна ми се е отворила, а тя очевидно не е добрата ;) Ще поживеем и ще видим.

Нее напротив знам какво правя(поне се надявам) и точно заради това продължавам. :good:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...