Колко струва човешкият живот?

[КГ125]

Да. Да свърша с нещо в китайски маниер:

"Поглеждай през всички прозорци и ще видиш не само поле, но и планина."

[П. Теодосиев]

Народът гладува затова, защото неговите управници изяждат [прекалено] много данъци. Затова гладува. Народът се управлява трудно, защото неговите управници са [прекомерно] дейни. Затова се управлява трудно. Народът лесно мре, защото неговото желание за живот е твърде силно. Затова лесно мре. Само ония, който не смята живота за нещо, е мъдър в цененето на живота.

Нямаше начин като прочетох тази мисъл на Лаодзъ да не я постна тук.

Мъдроста ме навежда на мисълта за една анимация, по скоро манга. Много философия имаше в нея и много неща показаха, които не се видяха и много казаха, които не се чуха. Принудили създателите да спрат сериала (заради жестокоста и насилието, а и може би заради нещата които показва) и за завършек направиха филм, който е може би ако не е било това принудително спиране нямаше да бъде толкова добър като завършек. През целия сезон се разправя за едно момче, което иска го принуждават да спасява света, а то доби няма на представа какво точно прави. Постепенно разбира сериозността на положението и не един път иска да се откаже, но не го прави, защото изпитва човечност и го е грижа за хората. Дори да жертва своя живот. После се присъединява едно момиче, което е пълна противоположност. Тя иска да прави това не заради хората, а заради себе си. (само те могат да правят това което правят единствени в света) Но после и тя разбира сериозноста на положението и става много по жестока както към момчето така и към себе си. На края на самия сериал вече искат да елиминират всички които работят в екипа (за спасяване на света) и момчето иска да умре и се остава, но го спасяват и му казват да направи нещо, но той не мърда. (толкова силно желание да умре). И двамата си повтарят постоянно, че искат да умрат.

Накрая всички на земята умират. Остават само момичето и момчето. Единствените хора, които в действителност са искали най-много да живеят.

Мангата се казва "Neon Genesis Evangelion".

[КГ125]

Какво е това "манга"?

[Р. Теодосиев]

Какво е това "манга"?

Виж тук...

[КГ125]

Мерси!

[ПЕТЯ]

Човешкият живот струва едно петаче.Защо ли?Защото ние не струваме и пукната пара

[Р. Теодосиев]

Човешкият живот струва едно петаче.Защо ли?Защото ние не струваме и пукната пара

Може и така да е, но същността е, че ние се оценяваме прекалено скъпо...

[ПЕТЯ]

Защото се мислим за най-умните,но е точно обратното

[P.D.]

Интересно ми е да чуя мнениятя ви-какво мислите за следното: родителите на убитото в Перник приди година дете от свой съученик/ сетихте ли се?/ са поискали от убиеца 200 000лева кръвнина, обезщетение...ето ви един отговор-не мой, а на РОДИТЕЛИ...

[Р. Теодосиев]

Едва ли на толкова оценяват детето си просто и да искат повече няма да ги получат...

(В България "живеем"!)

[P.D.]

Самия факт, че искат пари, ме ужасявя.

[Р. Теодосиев]

Аз мисля, че това е нещо нормално...

На загиналия в Кербала български войник от Добрич майка му съди държавата за към 100 000 лв. дори събира подписка за това…

(за точността на сумата не гарантирам)

[P.D.]

Това е друго- сам пишеш ,,загинал,,- между убит и загинал има голяма разлика.

В единия случай парите са един вид почит и признание към героизма и готовността за саможертва - и когато не ги получиш, си ги поискваш.

Мир на духа и вечна памет на всички загинали за правда и свобода!!!

А в случай на убийство парите са просто обезщетение- все едно имаш каско на колата-

-аууу, един един идиот ми размаза колата! Я сега да ми плати щетите!!!

Когато собственото ти дете е станало жертва на убийство някак по- им приляга на родителите да ,,посипят главите си с пепел,,.

Да търсят отговорност от убиеца- да, но не и обезщетение!- просто защото би трябвало да считат детето си за безценно! Те самите го оценяват на ~апартамент- защо за другите хора той да е нещо повече?

[Р. Теодосиев]

Самата тема не е зададена в този смисъл.

Ако става въпрос в едни от най-бедните страни в света разменят деца за една торба брашно..., но въпроса тук е друг.

Ние гледаме от философска и глабална гледна точка не часни лица.

[d@40]

Във случая бих се ссъгласил със П.Д.

Да умреш за страната си е героизъм и той трябва да се възнагради !

Но да умреш и да искаш от убиеца пари е просто СРАМ !

От глобална гледна точка , единият е герой а другият поредният убит ! Това че е умрял трябва само да създаде болка , болка , но не трябва да има обещетение . Защото пари за нещо са РАДОСТ а смъртта трябва да е нещастие !

Докато да умреш за родината си е героизъм който трябва да се възнагради . Това трябва да се тласка напред , за да има още повече доброволци и още повече които биха умрели за своята родина ! А това да се убива просто така трябва да не се подтиква чрез пари !

[КГ125]

Самия факт, че искат пари, ме ужасявя.

Тая дума, с която хората масово наричат това, за което става дума, хич не е подходяща. Поискали са т.нар. "обезщетение за вреди", което осъденият престъпник дължи на тези, които са пострадали. Естествено, че нищо не връща хората, но засега законите не могат да измислят по-добър начин да се постигне поне малко обезщетение за това, което е направено. Изборът дали да се иска или не е на потърпевшите, а повярвайте, много е трудно такива хора да бъдат упрекнати .........

А това да се убива просто така трябва да не се подтиква чрез пари !

О, не се подтиква ни най малко. Плащането на пари с нищо не оневинява престъпника, само може да бъде добавка към присъдата. Така поне отчасти може да се постигне някакво обезщетяване. Вредит са т.нар. "имуществени" /пропуснати ползи - например човекът е носил на семейството си доход и поради престъплението това спира; или вреди - дал е сума пари за лечение/, или "неимуществени" /физически и морални страдания, които се оценяват по справедливост в пари/.

[DrG]

Животът на всеки струва различно, не е зле понякога да се замисли човек колко струва неговия собствен.

Не говоря за цена в пари.

[П. Теодосиев]

Ако прочетете първите постове на темата ще си отговорите на някой въпроси или ще възникнат нови такива. Разбира се, че тука не става въобще за пари, а ако има нещо общо то ще се отнася по скоро към битието или материалното, което е едно и също нещо.

Колко струва твоят живот? Не е ли равен на един замах, един куршум, снаряд или на секунди?

Не мисля да се повтарям от предните постове, за това ако имате нещо да коментирате в написаното ми по рано в темата, моля заповядайте

[P.D.]

Cracking, как да прочета какво си писал, като то са цели фермани-ще ме заболят очичките

Затова чета само последните!

[Наско]

В Стара Загора редовно се организира пазар за хора, който се интересува да провери

[antihrist]

В заобикалящия ни свят животът струва колкото една едничка частица от удобството на някой друг живот!

За мен човешкият живот, като част от индивидуалното съществуване на единия, е безценен и неповторим!

[Стела]

От една книжарница купих книгата "За цената на живота питай смъртта" от Сергей Донской. В рейса имаше много народ и дали някой я приватизирал или е паднала, така и не разбрах. Но по темата бих задала следните подобия на въпроси:

1. Кой от нас придобива стойност за нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Люшкаме се в океана на собствените си илюзии и заблуди, а всеки знае, че никое утре не е гарантирано.

2. Цената на живота за освобождението на медицинските сестри е 140 млн.долара.

В крайна сметка, човек трябва да отдели малко време да върши това, което го прави щастлив. Една цена, каквато и да е тя, никога не може да отмени радостта, щастието и Любовта. Ако постоянно измерваме нещо в цена, не е нормално. Животът е безценен, а желанието за живот зависи от нас самите.

[Panzergrenadier]

От школата на циниците:

„Човешкият живот струва колкото количеството барут необходимо за един изстрел.”

[Стела]

За самоубийство или убийство говориш? Първото е грях /атеист съм/, второто е наказуемо. Животът е един, при това кратък. За разлика от испанците, ние постоянно преувеличаваме повече отколкото е необходимо. Недоволстваме и си мислим, че сме стабилни когато "си стоим в къщи". Това в кавичките го чух поновините точно като пишех изречението и мисълта ми беше друга, но пък ми мина през ухото, хареса ми и го написах. Някак си спряхме да контактуваме. Животът е нещо наистина скъпоценно. Но ние хората се променихме и си мислим, че сме нещастни, постоянно си подлагаме крак... Това си е нашата народопсихология. Има еднаа мисъл, която глааси: "Нещастен е който не може да понесе нещастието - Биант" - Точно така си е. В повечето случаи човек е устроен негативно, но даа ви кажа думата "позитив" не ми е много приятна. Ние винаги задълбочаване нещата повече отколкото е необходимо, без да ги обмисляме в повечето случаи. Постоянно се оплаквааме и все се обвиняваме, все искааме друг даа ни е виновен, защото така е по-удобно.