Отиди на
Форум "Наука"

Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български


Recommended Posts

  • Потребители

Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български

  1. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Предаването на старогръцките имена в български език е облагодетелствано, но и обременено от хилядолетна традиция. Основното противоборство е между двата вида произношение на гръцкия език – Еразмовото, което се опитва да възстанови автентичния старогръцки изговор, и средно- и новогръцкото (известно и като Ройхлиново по името на своя виден радетел, което се основава на живия гръцки език.

Проблемите на транскрибирането въобще са били осъзнати и коментирани твърде рано от нашите книжовници. Още в “О писменех” на Черноризец Храбър са изтъкнати несъвършенствата на предаването на понятия от един език с графичната система на друг, в случая невъзможността да се изписват коректно славянски думи като “Бог”, “живот”, “широта” чрез гръцката азбука “без устроение”. Всъщност в български контекст трудностите при транскрибиране за засвидетелствани дори по-рано при предаването на собствени имена и титли в съставените на гръцки език първобългарски надписи.Познаването и употребата на гръцкия език от българите и съседството с гръкоезично население са обусловили и най-стария (и най-пряк) път на преминаване на имена и понятия от живия, говорим гръцки език. Следващият тласък в усвояването им е било възприемането на християнството в България и изготвянето на множество преводи от гръцки на старобългарски. По този начин още през най-ранния засвидетелстван период от развитието на езика ни вече се наблюдават два пътя на проникване на гръцките имена – народен, осланящ се на живия език, и книжовен, отразяващ по-скоро гръцката писмена норма, за което съдим от разликите в предаването на отделни звуци. Така в стбг. “попъ” или “сотона” (гр. παππᾶς и σατανᾶς) неудареното α е предадено чрез “о”, докато при книжовните заемки на гръцката алфа по правило съответства “а”. Впрочем още в най-ранния период е имало случаи на заемане на гръцки понятия чрез трети езици катодумата “црькы” (“църква”), произлизаща от гръцкото κυριακή, но с германско посредничество. През среднобългарския период се появяват и гръцки имена, заети вече и през латински, например персонажите в известната „Троянска притча”, където срещаме очевидни латинизми (преминали между латинския и българския и през трети език) като “Iaкоупа” от лат. Hecuba, а не от гр. Ἑκάβη (срв. в съвременния български Хекуба, също от латинската форма) или богинята “Минѣрва” от Minerva, латинското съответствие на гръцката Атина (Ἀθηνᾶ). Все пак основният път за проникване си остава прекият досег с текстове на гръцки език. Той се запазва и във вековете на турското робство поради слабите контакти на българите със Запада и едва през XVIII в. започват да се долавят и други влияния. В началните десетилетия на Възраждането мнозинството наши книжовници са получили образованието си в гръцки училища, а сетне се появява и все по-усилващо се, особено от средата на XIX в., руско влияние. Повече чрез руско посредничество и по-малко пряко започват да се усещат и влиянията на Еразмовото произношение и западноевропейската традиция. След Освобождението руското влияние продължава да бъде най-силно въпреки основателните опасения на някои наши интелектуалци и опитите им да го ограничат, но все пак нараства и броят на възпитаниците на западноевропейски университети и на установилите се у нас чужди специалисти, които отдават предпочитание на реконструирания старогръцки изговор или на заети през латински и западноевропейските езици (предимно френски) форми на гръцките имена. Като последица от тези разнообразни пътища на проникване и въпреки усилията на редица наши филолози през последните сто години да въведат по-строги критерии и до днес не съществуват еднозначни правила за предаването на гръцките имена на български. Често пъти гръцки думи и имена от един и същи корен се появяват в различен облик на български, напр. “хегемон” и “игумен” (гр. ἡγεμών иἡγούμενος, в стбг. и двете с “и”, игемонъ и игоуменъ);“клерухия”, но “клир”; “дявол”, обаче “болид”; “иконом”, “еколог” и “синойкизъм”; Деметрий, Димитрий и Димитър.

До този момент у нас са се появявали няколко статии, излагащи правила за предаването на гръцките имена на български. Всички те обаче имат един твърде съществен недостатък, доколкото са предназначени за хора, които имат добра подготовка по старогръцки език: не само имената са предадени единствено с гръцка азбука, но се предполага дори познаване на старогръцките склонения. Този подход, разбира се, е научно издържан, но от друга страна изучавалите старогръцки език надали срещат особени трудности при предаването на гръцките имена на български език, доколкото при изучаването на езика те – целенасочено или несъзнателно – са били запознати и със съответните правила за транскрипция. Според нас много по-голяма е нуждата да се създаде подобно пособие за онези, които не са изучавали старогръцки език, но се срещат с гръцки имена в текстове на чужди езици и невинаги знаят как да ги изпишат на български. И наистина, как – освен чрез дълго и нерядко безрезултатно ровене из различни справочници – един преводач от английски или немски език би могъл да се справи с имената Thetis и Tethys и да разбере, че нито едно от тях не се предава на български като “Тетис”, а на първото отговаря Тетида, съпругата на Пелей и майка на Ахил, докато под второто се крие титанката и съпруга на Океан Тетия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...