Отиди на
Форум "Наука"

Има ли революции в българската история ?


Recommended Posts

  • Потребител

недкович от копривщица, коюмджийския от пловдив, чалъковия и др.

абе те може да произтичат от подбалканските селища, ма не живеят в тях. концентрират се в столицата или пловдив, а споменатите селища западат. което е най-ясния белег за това което говоря.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е задължително процесът да е отдолу и от вътре, не виждам логика в такиъ критерий. Революция е коренно изменение, радикална промяна, няма никакво значение отгоре ли е, отдолу ли е, отвън ли е, отвътре ли е. И тя засяга не само политиката - има културна революция, има икономическа революция, има сексуална революция, и те почти винаги са привнесени отвън.

всички тесни определения за революции в смисъла на тази тема включват:

1) масовост, т.е. участие на голяма част от народа/плебса

2) насилственост

3) драстичност

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

за насилственост не съл сигурен - индустриалната революция примерно не е насилствена. за другите си прав.

иначе революциите имат една особеност - те се привнасят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако излезем от тесните граници на темата, ми се ще да акжа, че основата на всяка една революция е икономическата революция. Тя е в основата на всяка една политическа, социална, културна и морална революция, те винаги са предшествани от икономическа.

проблемът е, че редица държави пропускат икономическата революция, а се хвърлят да правят политически или културни, и затова сметките им не се получават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

аз бих го казал по друг начин ...

за да постигне една революция целта си (драстична промяна) са необходими съответните икономически и социални предпоставки ...

т.е. промяната отдавна е назряла, но властта изксуствено я спира ... масите се надигат, защото не могат да чакат и търпят повече ...

при революциите, при които социално-икономическите предпоставки отсъстват, крайният резултат не е драстична промяна, дори и на пръв поглед да изглежда така ...

типичен пример е руската революция ... от едно авторитарно и недемократично управление се минава към друго също авторитарно и недемократично ... сменя се само външната обвивка - от монархия се преминава към тоталитарен комунизъм (псевдо-комунизъм) ... но истинска демокрация и участие на народа в управлението на държавата няма ... в момента сме 2012г. ... и все още нещата са същите ... това е един от най-показателните примери в това отношение ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ето какво се случва с буржуазията в Османската империя.

По-късно текстилецът е построил още 2 фабрики в родния си град. През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

недкович от копривщица, коюмджийския от пловдив, чалъковия и др.

абе те може да произтичат от подбалканските селища, ма не живеят в тях. концентрират се в столицата или пловдив, а споменатите селища западат. което е най-ясния белег за това което говоря.

Сега Чалъковци започват да губят позиции още през 50 те години на 19 век /главно за сметка на Гешовци/.Макар че двете семейства имат връзка и Гешовци могат да минат за техни наследници.Другите честно казано не са ми познати но вероятно става въпрос за единични примери.Старите възрожденски родове си запазват водещата позиция в държавата поне до 20 те години на 20 век.А защо западат Копривщица,Котел и другите подбалакнски градчета?Ами западат всички градчета покрай които не минава железница.И в България и в САЩ и в Русия и навсякъде по света.Прогреса си иска своето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Айде да оставим конкретните случаи, и да се концентрираме бърху най-главното:

- до 1878 сме държава от търговци, занаятчии и градска буржоазия, след сме селско-аграрна държава. изобщо цялата структура на икономиката и социалния живот се променят и то към зле. дребната буржоазия вече не е водещ гръбнак на обществото, а селко-аграрното поселение и едрата буржоазия.

- балканските градчета западат поради загуба на поминък. ако не бяха западнали и запазеха първенството си, жп линиите щяха да минат през тях, както минават днес.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има, обаче е едра, и е малцинство.

Преди това тя доминира и е дребна. почти всяко семейство е търговец и занаятчия. след освобождението имаме шепа крупни фамилии и милиони селски домакинства. това го писах вече по-горе.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Точно затова заможните селяни създават и поддържат БЗНС - защото смятат че са им нарушени правата и искат да имат думата в управлението на държавата.Всички останали партии /особено Народнолибералната и Народната/ са изцяло контролирани от набиращата мощ градска буржоазия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

градската буржоазия не набира никаква мощ защото градското население е само 20%. сред селяните има и богати, но те не са буржоазия.

айде кажи колко пъти да го напиша

от градско дребнобуржоазно занаятчийко и търговско население ние след 1878 ставаме една селскостопанска страна. Това доминира в икономиката - не буржоазията, не вторичния или третичния сектор. гръбнакът на капитализмът не етова, а първото, преди освобождението.

с две думи след 1878 социално-икономическият профил на БГ е на държава от третия свят - селско стопанство 80%, селско население 80%, и шепа свръхбогати едри буржоа, и за капак едри латифундисти. латинска америка биембенида!

преди 1878 БГ има структура сходна с тази на англия и холандия - доминира дребната буржоазия, вторичния индустриален сектор, търговията и градският начин на живот. Това е базата за истинска капиталистическа буржоазна система. която обаче отмира с освобождението.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Айде да оставим конкретните случаи, и да се концентрираме бърху най-главното:

- до 1878 сме държава от търговци, занаятчии и градска буржоазия, след сме селско-аграрна държава. изобщо цялата структура на икономиката и социалния живот се променят и то към зле. дребната буржоазия вече не е водещ гръбнак на обществото, а селко-аграрното поселение и едрата буржоазия.

- балканските градчета западат поради загуба на поминък. ако не бяха западнали и запазеха първенството си, жп линиите щяха да минат през тях, както минават днес.

Абсурд е при положение че не е построена основната жп линия в Северна България да се строи по подбалканските клисури.Да там днес железница но сам знаеш че не е особено натоварена.Каквото и лоби да имат Копривщица и Котел във властта никой не си и помисля там да минава жп линията а не на север.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Алва, призовавам те да спреш да говориш откровенни неистини. И преди и след освобождението България е селска страна. Даже след освобождението имаме приток на хора в градовете, тяхното разрастване и укрепване на буржуазията.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

ЖП линиите свързват най-важните градове приятелю, не ходят безцелно из равното. гдето са градовете, там са и пътищата.

ЖП линиите свързват най важните пътища а не най важните градове.Възхода на подбалканските градове в османско време си е феномен който заслужава по сериозно изследване далеч надхвърлящо рамките на този форум.Всъщност те изнасят тежеста на възраждането а не най големите градове като Шумен,Битоля,Русе,София,Видин.По пък в една свободна България е повече от естествено да почне техния упадък.Построяването на железницата само катализира проблема.Но общо взето копривщенци,карловци и котелци управляват България поне до 1918 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алва, призовавам те да спреш да говориш откровенни неистини. И преди и след освобождението България е селска страна. Даже след освобождението имаме приток на хора в градовете, тяхното разрастване и укрепване на буржуазията.

не е вярно това. българия до освобождението е държава на малките възрожденски градчета, където е концентрирана икономическата мощ. след освобождението основният приток е към селата в тракия и дунавската равнина.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ЖП линиите свързват най важните пътища а не най важните градове.Възхода на подбалканските градове в османско време си е феномен който заслужава по сериозно изследване далеч надхвърлящо рамките на този форум.Всъщност те изнасят тежеста на възраждането а не най големите градове като Шумен,Битоля,Русе,София,Видин.По пък в една свободна България е повече от естествено да почне техния упадък.Построяването на железницата само катализира проблема.Но общо взето копривщенци,карловци и котелци управляват България поне до 1918 г.

а най-важните пътища не са между градовете, така ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Основният приток е към градовете, особено големите. Възрожденските градове съществуват на основата на занаятите, които бързо изчезват след 1879 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Железницата в Северна Америка най важните градове ли свързва?Или транссибирската магистрала?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, основният приток е към селата в равнините, които стават огромни. иначе нямаше да имаме 70-80% селско население към 30те години. Има и приток към няколко по-големи града.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...