Отиди на
Форум "Наука"

Има ли революции в българската история ?


Recommended Posts

  • Потребител

Има ли в българската история революции ? Някои сочат като примери за революции 9 септември 1944 г. и 10 януари 1997 г. , но други смятат , че това са събития , дирижирани от външни сили . Според уикипедия

Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред.
Проф. Георги Марков нарича събитията на 9 септември 1944 г. ,, преврат с последици на революция " , защото след този преврат в рамките на няколко години настъпва коренна промяна на обществения строй . А 10 ноември 1989 г. революция ли е ? Промяната се извърши отвътре . А Съединението през 1885 г. ? Какво мислите по тези въпроси ? Може ли да кажем , че в нашата история има революции ? Поздрави !!! :117:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има ли в българската история революции ? Някои сочат като примери за революции 9 септември 1944 г. и 10 януари 1997 г. , но други смятат , че това са събития , дирижирани от външни сили . Според уикипедия Проф. Георги Марков нарича събитията на 9 септември 1944 г. ,, преврат с последици на революция " , защото след този преврат в рамките на няколко години настъпва коренна промяна на обществения строй . А 10 ноември 1989 г. революция ли е ? Промяната се извърши отвътре . А Съединението през 1885 г. ? Какво мислите по тези въпроси ? Може ли да кажем , че в нашата история има революции ? Поздрави !!! :117:

Не виждам нищо смущаващо в мнението на Георги Марков.

Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред.

A revolution (from the Latin revolutio, "a turn around") is a fundamental change in power or organizational structures that takes place in a relatively short period of time. Aristotle described two types of political revolution:

Complete change from one constitution to another

Modification of an existing constitution.[1]

Revolutions have occurred through human history and vary widely in terms of methods, duration, and motivating ideology. Their results include major changes in culture, economy, and socio-political institutions.

А 10 ноември 1989 г. революция ли е

Да , според определението.

А Съединението през 1885 г. ?

Също.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освободителната война също има значение на революция за българското общество.

За 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. най-точното определение наистина е "преврат с последици на революция".

Съединението не е революция, защото променя единствено политическия режим. Сериозна промяна в политически, социален и икономически аспект няма, тъй като Източна Румелия си е на практика втора българска държава, с подобно на Княжеството устройство и социален ред. Що се отнася до 10 януари 1997 г., е твърде пресилено да го сочим за революция, макар да носи сериозна и фундаментална промяна за външнополитическата ориентация на страната, както и сериозно икономическо преустройство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освободителната война не е революция, с нея нищо революционно не се променя. От една монархия минаваме в друга, от една аграрно-търговска икономика минаваме в друга.

най-съществената революция у нас е само и единствено 9 септември. От държава първа вълна минаваме във втора, ако цитирам Тофлър. А това след 10 ноември не е революция, а регрес във всички сфери на живота - икономика, демография, култура.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На 9-ти септември има революция, но тя е:

1/ генерирана отвън;

2/ водеща до регрес в много сфери на обществото , но до повишаване на темповете на индустриализация. Дори до прекалено повишаване.

През 1878 г. в България се извършва революция, т.нар. "буржоазна революция" по терминологията на твойте хора, Алва, защото се елиминира занаятчийския характер на икономиката и се преминава към капиталистически отношения - били те в земеделието, търговията или индустрията. Такава се появява, макар и сравнително слаба, но това е типично за целия регион.

Буржоазна революция не е равно на масирана индустриализация.

И това от 1989 г. е революция- обръща дотогавашния държавен и обществен строй с главата надолу.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред.

Определението не е точно, трябва да се прибави-насилствено, като при това насилието се упражнява от вътрешни на обществото сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не виждам нищо смущаващо в мнението на Георги Марков.

Да , според определението.

Също.

Съгласявам се напълно :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

революция в широк смисъл е всяка бърза и драстична промяна в обществото, икономиката, а дори и технологиите ...

за това се казва научно-техническа революция например ...

авторът на темата пита за друга революция - тази при която народните маси се вдигат и променят системата и то не по демократичен, а по-доста кървав начин - каквито са френските революции ...

таквиз в БГто няма ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хммм, може би са й трябвали, но определено ся не й (не ни) трябват. Но революциите са известни с това, че не само нас не питат, а никого не питат ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На 9-ти септември има революция, но тя е:

1/ генерирана отвън;

2/ водеща до регрес в много сфери на обществото , но до повишаване на темповете на индустриализация. Дори до прекалено повишаване.

През 1878 г. в България се извършва революция, т.нар. "буржоазна революция" по терминологията на твойте хора, Алва, защото се елиминира занаятчийския характер на икономиката и се преминава към капиталистически отношения - били те в земеделието, търговията или индустрията. Такава се появява, макар и сравнително слаба, но това е типично за целия регион.

Буржоазна революция не е равно на масирана индустриализация.

И това от 1989 г. е революция- обръща дотогавашния държавен и обществен строй с главата надолу.

КГ, няма нито едно вярно нещо в поста ти, стЕгни се моля те.

Първо, буржоазната революция в БГ не се извършва през 1878, а много преди това - в началото на 19 век и особено след 1835, когато се генерира една мощна българска буржоазия - българският народ се превръща в народ от търговци и занаятчии, които търгува с половината свят, създават се еснафите, строят се пищните барокови къщи в Пловдив, Копривщица, котел, трявна и тн. Т.е към 1835 ние вече сме поели смело по пътя на капитализма и буржоазията и то по холандския модел. развиват се бурно капиталистическите отношения.

Този процес за съжаление спира към 1878 поради няколко причини.

- масова миграция на населението от занаятчийските центрове към равнината. Западат всички крупни буржоазни планински селища - габрово, трявна, котел, копривщица и тн.

- структурата на икономиката ни се изменя - от нация от търговци и занаятчии ставаме една аграрна бедна държавица

- и всичко това заради загубата на пазарите на османската империя и привилегирования статут който имат старопланинските селища от турско време.

няма ги вече гурбетите до виена, персия индия и истамбул, няма го вече хаджът до йерусалим, няма ги бароковите къщи и алафрангите. след 1878 българинът от половин европеец става прост селянин. това е за съжаление.

С две дума ако през Възраждането ние генерираме една мощна буржоазия базирана на ВТОРИЧНИЯ и ТРЕТИчНИЯ СЕКТОР, то след 1878 имаме регрес, и ставаме аррарно-пасторилно общество с 80% първичен сектор.

Това е една истинска буржоазна революция, защото избуява между 1830-35 когато почва танзимата, и 1856, с края на кримската война.

само в 1-2 големи града като софия и пловдив се създава шепа буржоазия и интелигенция, която обаче само снобее. Има столица и провинция.

През възраждането няма такова нещо. Няма провинция. Всяко българско селце или градче е една малка столица копие на виена или златния рог, има равномерно еснафи, буржоа, дето учат децата си по европата. това след освобождението е само за шепа хора.

А след 1944 регрес няма в нищо, има само прогрес, защото прогресът е генетично заложен в индустриалното общество, не в аграрното, а ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА е майка на всички крупни и фундаментални промени в обществото в последните 300 години в т ч и у нас.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алва,

за някои от фактите като такива си прав, но правиш погрешна интерпретация.

Например, прав си, че българите губят евтините вътрешните пазари на голямата Османска империя. След 1878 година по ред причини (включително и неикономически) те са принудени да се конкурират на европейските пазари. В Османската империя обаче, икономическото развитие е много слабо и за това всяка стока много по- лесно е конкурентна и може да бъде пласирана. На западните и централноевропейските пазари обаче не е така. Там ние сме изостанали в икономическото си развитие и в редица отрасни сме неконкурентноспособни. За това се ориентираме главно към нетолкова индустриален износ (и производство съответно), а към суровинно такова - основно селскостопанска продукция и лека промишленост, за което имаме и географски дадености. Една държава може да е икономически доста развита и без във всеки град, село или паланка да дими индустриален комин. Швейцарците го доказват, нали?

големият проблем на България е в това, че:

1. тя е икономически по-изостанала от западна и централна Европа в края на XIX век (и след това);

2. тя няма собствени суровини за развитие на голямо и модерно индустриално производство;

3. политическите фактори (външни и вътрешни) винаги са й пречели да създаде голям вътрешен пазар (едно щеше да бъде Санстефанска България, друго е тази една трета, дето ни отрежда Берлинския конгрес) като предпоставка за силно икономическо развитие.

В рамките на СИВ имаме формално голям индустриален пазар, но той не се регулира от естествени закони, а от изкуствени дивотии. Изнасяме специализирано производство, което не е много конкуретноспособно, срещу което получаваме почти без пари необходимите суровини. Естествено, че след 1989 година, когато този модел отиде по дяволите, се оказахме без нищо, само с едни големи и остарели комини, които не стават за нищо.

Силата на България обективно се бе в селското стопанство (днес буквално изличено), леката промишленост, базирана на него и на подобни отрасли, малко добивна промишленост за малкото конкуретни местни полезни изкопаеми (суровини), транспорта, банковия сектор и туризма. Това да бяхме развили като хората (сиреч на конкурентно европейско ниво) - стигаше ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дендро,

с първата част съм съгласен, приемам че говориш за преди 1878, ами да това е още един аспект към моето изложение, едно разширение при това много вярно.

Обаче има две неясноти.

1.Няма никакво значение какво се внася и изнася, ако това води до генерирането на буржоазия.

2.Развитието на индустриялизацията след 1944 не се свързва само и единствено с развитие на икономиката. А предимно и главно с културна, социална и тн. промени които са много по-важни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ, няма нито едно вярно нещо в поста ти, стЕгни се моля те.

Първо, буржоазната революция в БГ не се извършва през 1878, а много преди това - в началото на 19 век и особено след 1835, когато се генерира една мощна българска буржоазия - българският народ се превръща в народ от търговци и занаятчии, които търгува с половината свят, създават се еснафите, строят се пищните барокови къщи в Пловдив, Копривщица, котел, трявна и тн. Т.е към 1835 ние вече сме поели смело по пътя на капитализма и буржоазията и то по холандския модел. развиват се бурно капиталистическите отношения.

Този процес за съжаление спира към 1878 поради няколко причини.

- масова миграция на населението от занаятчийските центрове към равнината. Западат всички крупни буржоазни планински селища - габрово, трявна, котел, копривщица и тн.

- структурата на икономиката ни се изменя - от нация от търговци и занаятчии ставаме една аграрна бедна държавица

- и всичко това заради загубата на пазарите на османската империя и привилегирования статут който имат старопланинските селища от турско време.

няма ги вече гурбетите до виена, персия индия и истамбул, няма го вече хаджът до йерусалим, няма ги бароковите къщи и алафрангите. след 1878 българинът от половин европеец става прост селянин. това е за съжаление.

С две дума ако през Възраждането ние генерираме една мощна буржоазия базирана на ВТОРИЧНИЯ и ТРЕТИчНИЯ СЕКТОР, то след 1878 имаме регрес, и ставаме аррарно-пасторилно общество с 80% първичен сектор.

Това е една истинска буржоазна революция, защото избуява между 1830-35 когато почва танзимата, и 1856, с края на кримската война.

Алва, Алва...

Някои неща Дендро ги каза, аз ще спомена други.

Защо Освобождението е революция за българското общество?

На първо място, защото вади българският народ от неравнопоставеното положение, в което съществува в рамките на Османската империя. Какво са българите като народ в Османската империя? Отговорът е прост - чужд организъм. Нито ние припознаваме държавата като своя, нито тя нас третира като равноправни поданици. Да, формално последните няколко десетилетия има изравняване на правата на мюсюлманското и християнското население, но само формално. Липсват българи в администрацията, дипломати, а офицери в армията си е направо табу. Липсва каквато и да е стратегия за развитието на българските земи, българските просветни и културни организации се финансират на доброволни начала от българското население, без каквото и да е участие на османската държава. Това е положение, което по никакъв начин не способства адекватно развитие. След Освобождението вече имаме възможност за развитие на армия и държавна администрация, както и да водим външна политика (дори в рамките на първоначалната зависимост до Независимостта).

Много важна промяна е конституционализма, прилагането на съвременните принципи на управление като разделение на властите и пр. Нека не забравяме, че до 1878 г. българите са принудени да живеят в една абосолютна монархия с всички произтичащи недостатъци от това. Разбира се, белгийската конституция, която нарекохме Търновска беше нарушавана, но така или иначе представлява огромна крачка спрямо османския абсолютизъм.

И малко за икономиката. Българите в Османската империя наистина успяват да формират някаква търговска класа и занятчиийство. Търговията добре, но занаятчийството в края на ХІХ век е пълен анахронизъм. Индустрия трябва. Трябват банки, които да финансират предприемачите. Трябва държава, която да застане зад интересите на българските предприемачи (търговци, индустриалци, земеделски производители). Без банки и държава, която да лобира за бизнеса нещата са обречени.

Какво се случва след Освобождението?

Предприети са мерки за изграждане и поддържане на нормална пътна мрежа. Изграждат се с бързи темпове жп линии. Подобрява се пощенското и телеграфното дело. Колкото и критики да можем да отправим към българската следосвобожденска администрация - със сигурност е по-добра от ленивата и корумпирана османска такава. Създава се БНБ, множество частни търговски банки. Стамболов и Стоилов налагат протекционизъм, промишлено и гражданско строителство и стабилизиране на финансовото положение на страната чрез строга данъчна система и фискална дисциплина. Създава се първият български университет. И т.н. и т.н.

С думи прости - всичко много добре, но за някои неща просто трябва държава с нейната политика. Най-добрата атестация за развитието на България е нейната армия. Такава армия слаба държава не може да изгради.

само в 1-2 големи града като софия и пловдив се създава шепа буржоазия и интелигенция, която обаче само снобее. Има столица и провинция.

През възраждането няма такова нещо. Няма провинция. Всяко българско селце или градче е една малка столица копие на виена или златния рог, има равномерно еснафи, буржоа, дето учат децата си по европата. това след освобождението е само за шепа хора.

А след 1944 регрес няма в нищо, има само прогрес, защото прогресът е генетично заложен в индустриалното общество, не в аграрното, а ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА е майка на всички крупни и фундаментални промени в обществото в последните 300 години в т ч и у нас.

Буржоазия и интелигенция има във всеки среден провинциален град, при това нелоша - градове като Видин, Силистра, Лом, Враца, Габрово, Плевен, Стара Загора или Шумен примерно. На техен фон Копривщица и Котел са едни малко по-големи села, без да ги подценявам и много да ги харесвам.

И с какво снобее интелигенцията след Освобождението? С какво снобее Яворов или Дебелянов?

И накрая, изкушавам се да постна малко снимки от моя роден град, всичко това е строено в първите 3 десетилетия след Освобождението. Снимките са взети оттук: http://ruselive.com/gallery/main.php

post-5884-081763100 1335195798_thumb.jpg

post-5884-091244800 1335195842_thumb.jpg

post-5884-034124600 1335195877_thumb.jpg

post-5884-028679700 1335195892_thumb.jpg

post-5884-078952500 1335195921_thumb.jpg

post-5884-038881000 1335195936_thumb.jpg

post-5884-063744700 1335195964_thumb.jpg

post-5884-045097900 1335195993_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На 9.9.1944г. се преминава от капитализъм, към държавен капитализъм. Ако това е революция, то трябва да имаме такава и през 1393-1397г. когато турците завладяват България и се минава от феодълизъм към държавен феодализъм. :tooth: Тъй да се каже такава "революция" с братска чужда помощ се е осъществявала.

Иначе както стана дума в една друга тема кърджалийското време в Осм. империя изиграва ролята на революция. Макар да се се слави точно с това, то сериозно подронва феодалните устои на Осм. империя. Тъй че след него съвсем логично идват "Нощта на дългите ножове" (ликвидирането на еничарския корпус", Гюлханския хатишериф и т.н.) Ако погледните примерно черквите преди и след кърджалийския период ще доловите разликата - първите са малки и схлупени, а вторите са вече от едно друго време - високи, светли и представителни.

10.11.1989г. - ами ДС преди това беше поело нещата и продължава да управлява. Тъй че все още не сме имали революция, но дали още дълго ще е така е съвсем втори въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо, буржоазната революция в БГ не се извършва през 1878, а много преди това - в началото на 19 век и особено след 1835, когато се генерира една мощна българска буржоазия - българският народ се превръща в народ от търговци и занаятчии, които търгува с половината свят, създават се еснафите, строят се пищните барокови къщи в Пловдив, Копривщица, котел, трявна и тн. Т.е към 1835 ние вече сме поели смело по пътя на капитализма и буржоазията и то по холандския модел. развиват се бурно капиталистическите отношения.

Този процес за съжаление спира към 1878 поради няколко причини.

- масова миграция на населението от занаятчийските центрове към равнината. Западат всички крупни буржоазни планински селища - габрово, трявна, котел, копривщица и тн.

- структурата на икономиката ни се изменя - от нация от търговци и занаятчии ставаме една аграрна бедна държавица

- и всичко това заради загубата на пазарите на османската империя и привилегирования статут който имат старопланинските селища от турско време.

няма ги вече гурбетите до виена, персия индия и истамбул, няма го вече хаджът до йерусалим, няма ги бароковите къщи и алафрангите. след 1878 българинът от половин европеец става прост селянин. това е за съжаление.

С две дума ако през Възраждането ние генерираме една мощна буржоазия базирана на ВТОРИЧНИЯ и ТРЕТИчНИЯ СЕКТОР, то след 1878 имаме регрес, и ставаме аррарно-пасторилно общество с 80% първичен сектор.

Това е една истинска буржоазна революция, защото избуява между 1830-35 когато почва танзимата, и 1856, с края на кримската война.

само в 1-2 големи града като софия и пловдив се създава шепа буржоазия и интелигенция, която обаче само снобее. Има столица и провинция.

През възраждането няма такова нещо. Няма провинция. Всяко българско селце или градче е една малка столица копие на виена или златния рог, има равномерно еснафи, буржоа, дето учат децата си по европата. това след освобождението е само за шепа хора.

А след 1944 регрес няма в нищо, има само прогрес, защото прогресът е генетично заложен в индустриалното общество, не в аграрното, а ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА е майка на всички крупни и фундаментални промени в обществото в последните 300 години в т ч и у нас.

Чуството за хумор на Алвата е безгранично. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

алвата е прав за много работи ...

т.к. БГ е историята е наситена с емоции за нея е характерно, че всички икономически негативи на освобождението са избягвани съзнателно с пропагандна цел, а за всички национални катасртофи се търси външна вина, споделя колко добри са били намеренията и как винаги не е имало друг начин ...

в такава държава не може да има революции ... хора, които смятат, че не е имало друг начин след всеки провал, вместо да го коригират ... не се вдигат на революции ... а или мрънкат за доброто старо време или за прекрасното несъстояло се бъдеще ... на чаша ракийка и салатка ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз твърдя, че Освобождението е без алтернатива. Страна като Османската империя просто не предлага нормални условия за развитието на българския народ. За модерно развитие говоря.

Що се отнася до т.нар. "национални катастрофи", причините са комплексни. Нито са изцяло вътрешни, нито изцяло външни.

А относно революциите, имам предвид кървавите - не виждам за какво са ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

османската империя е щяла да се разпадне от вътрешни проблеми и под външен натиск с или без БГ народ да съществува изобщо ... той няма никакво значение в нейния разпад, а и за освобождението ... руснаците драпат към босфора ... западния свят се чуди как да балансира ...

за кръвта, без кръв няма голяма промяна ... нито към добро, нито към лошо ...

който много мрънка за промяна да се замисли по въпроса ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, Османската империя е щяла да се разпадне от вътрешни проблеми и под външен натиск с или без БГ народ да съществува изобщо. И да - за Освобождението руснаците драпат към Босфора. Но това нас като българи ни устройва. Защото ни дава възможност да възстановим държавността си. Съдбата на нетурските народи в наследницата на Османската империя - Република Турция е толкова печална и поучителна, че трябва да се благодарим на историческия шанс.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, Османската империя е щяла да се разпадне от вътрешни проблеми и под външен натиск с или без БГ народ да съществува изобщо. И да - за Освобождението руснаците драпат към Босфора. Но това нас като българи ни устройва. Защото ни дава възможност да възстановим държавността си. Съдбата на нетурските народи в наследницата на Османската империя - Република Турция е толкова печална и поучителна, че трябва да се благодарим на историческия шанс.

това устройва една част от българите ...

много българи губят много пари и бизнес от нарушените търговски връзки ...

за много други нищо не се променя - остават бедни и безгласни както преди ...

всъщност само една прослойка е печеливша със сигурност - новата администрация и близките до властта в следващите десетилетия, които на забогатяват за сметка на новата държава ...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...