Отиди на
Форум "Наука"

Янко Янков - вечният дисидент


Recommended Posts

  • Потребител

Доцент Янко Янков е един от малкото истински дисиденти и антикомунисти в България . Запознах се с него преди известно време , тъй като ни преподаваше психология на правото в ПУ . Ето част от биографията му от неговия сайт http://iankov.com/:

Янко Николов Янков-Вельовски е роден на 13 август 1944 г. в България, област Монтана (тогава – Фердинанд, после - Михайловград), в село Клисурица. Родителите му са обикновени селяни, осигуряващи прехраната на семейството със земеделски труд; вече са покойници.

Според местните исторически сведения и народни предания селото е основано през 1688 г., когато след потушаването от турската власт на Чипровското националноосвободително въстание един от неговите военни дейци - Вельо Стойов – напуснал със семейството си опожареното село Клисура (близо до Чипровци), и се преместил на около 30 км на север, където в непосредствена близост до друг, по-малък планински проход (клисура) станал основател на продължилата интензивните си хайдушки занимания фамилия Вельовски (Вельовци) и на село Клисурица (т. е. Малката Клисура)[1]. Янко Янков е наследник именно на фамилията Вельовски.2

Основното си образование завършва през 1958 г. в родното си село, а гимназия - през 1962 г. в град Монтана (тогава - Михайловград). От есента на 1962 г. до есента на 1964 г. служи в армията като радиотелеграфист с чин „редник”; този негов „военен чин” впоследствие никога не е променян.

През 1967 г. Янко Янков е приет да следва в Софийския университет - първоначално във Факултет „Славянски филологии”, специалност “Българска филология”, а по-късно - през декември 1973 г. - завършва висшето си образование в Юридическия факултет и се дипломира по специалността “Право” (Lawyer, Master’s Degree in Law – LL.M.).

Още като студент, под влияние на идеите на западната демокрация, на антикомунистическите събития в Чехословакия през 1968 г. и на общото му умонастроение, той формулира и предприема частично практическо изпробване на тезата за евентуална възможност за легитимна съпротива срещу тоталитарната комунистическа система чрез използуването на високи юридически и идеологически знания.

Първите си научни разработки и публикации Янко Янков прави още като студент в трети курс, а през април 1974 г. спечелва конкурс и започва научната си кариера като изследовател (научен сътрудник, Research Fellow) в Института за държавни и правни науки при Българската академия на науките и като преподавател (асистент, Assistant Professor) в Юридическия факултет на Софийския университет.

Макар и доста предпазливо, но още през 1975 г. той пристъпва към интензивно практическо осъществяване на тезата за използуване на високата си юридическа квалификация за осъществяване на дейност в защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора (като форма на юридическа и политическа съпротива срещу комунистическата система). От разсекретени архиви на Държавна сигурност днес е видно, че именно по същото време Янко Янков вече е станал обект на рутинно наблюдение от тайните служби. През 1978 г. разширява обхвата на дейността си, като включва и защитата на нарушените права на множество други хора, в резултат на което наблюдението на тайните служби прераства в специално.

През 1979-1980 г. Янко Янков започва изграждането на неформална и по същество нелегална организация (без писмен устав и програма, но с вербално установени уставни и програмни положения), имаща за цел да бъдат събирани и прецизно анализирани различни практически правни казуси, отнасящи се до нарушаване на човешките права, които след това да бъдат използувани като форма на активна и масова, официално безупречно легитимна и правозащитна, но по същество политическа съпротива срещу комунистическата система в социалистическа България.

Като репресивен отговор на юридически напълно безукорната му правозащитна дейност и при брутално нарушаване на Кодекса на труда и на Устава на Българската академия на науките, на 18 март 1982 г. той е противозаконно уволнен от престижната си научна и преподавателска работата в Българската академия на науките и в Софийския университет. От разсекретените архиви на Държавна сигурност днес е видно, че уволнението му е било обезпечено чрез предварително планирано специално оперативно мероприятие, проведено от българския филиал на КГБ.

***

През същата година Янко Янков започва активни контакти с представители на редица западни посолства в София (преди всичко на Великобритания, САЩ, Франция и Германия), на които предоставя многобройни официални документи, отразяващи нарушаването на човешките права в България; впоследствие предоставените от него документи стават предмет на разглеждане от Мадридската и Стокхолмската конференция по проблемите на човешките права.

През май 1983 г., на излизане от посолството на Франция, където оставя повече от 1500 страници документация, Янко Янков е арестуван, но след два месеци е освободен – както поради юридическата невъзможност да бъде доказано нито едно от предявените му обвинения (за тероризъм върху посолството и за извършена в посолството пропаганда против държавния и политическия строй в България), така и (по-точно – най-вече) поради ефективно оказаното върху българските власти дипломатическо и пропагандно застъпничество на няколко западни държави.

През лятото на 1983 г. Янко Янков създава в град Монтана специална нелегална група, която от есента на 1983 до есента на 1984 г. под непосредственото ръководство на неговия брат Камен Янков разпространява голямо количество политически позиви против властта. Разсекретените архиви на Държавна сигурност днес показват, че тайните служби са осъществили повече от 150 (сто и петдесет) превантивни арести и са се занимавали изключително интензивно с издирването на извършителите в продължение на цели шест години, без да постигнат абсолютно никакъв резултат.

Едва в началото на 1990 г., като участник в Националната политическа кръгла маса и като депутат във Великото Народно събрание Янко Янков дава гласност на истината за позивите, и съвсем наскоро след това чрез използуването на химико-медикаментозни средства неговият брат е убит от Държавна сигурност, а оттогава досега вече демократичната българска прокуратура (ръководена от верни на комунистическата „идея” магистрати) пренебрегва с тотално мълчание всяко едно от неговите многобройни официални писмени искания за разследване на причините за смъртта на брат му.

В началото на март 1984 г. домът на Янко Янков в село Клисурица е посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл (което, доколкото зная, е единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на 50-те години комунистическо управление). Само една седмица по-късно, с решение от 15 март 1984 г. на Районния съд в гр. Михайловград (по АПХД № 5 от 13.03.1984 г.), при брутално нарушаване на официалните законови норми Янко Янков е арестуван, изселен и заточен на тежък принудителен физически труд в полуохраняем концентрационен лагер (наречен „работническо общежитие „Химик””) в района на химическите заводи на град Девня, Варненски окръг. Отведен там с въоръжен милиционерски конвой, той не само категорично отказва да работи дори и една минута, но и възползувайки се от относително свободния режим за придвижване върху огромната територия на няколкото заводи, наличието на относително достъпни телефони и аргументът, че ще говори с членовете на семейството си в София, предприема серия телефонни разговори с дипломати от посолствата на САЩ, Франция и Германия.

На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за: >създаване и ръководене на противодържавна организация; >извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор”; и >подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига и обосновава тезата, че е невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертава, че е „невинен поради липса на доказателства” (а не на деяние).

***

На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е “коригирана” на 6 г. и 6 месеци при същия режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния”, „Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”, „Терорист”, „Непокорник” и „Дракон”.

Само две седмици след арестуването на Янко Янков Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 06 юни 1984 г. по радио “Свободна Европа”), в който неговото име е посочено като пример на български гражданин, лишен от човешки права, а наскоро след това правозащитната организация Amnesty International го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.

При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организация Amnesty International и Helsinky Watch го обявяват за политически затворник N 1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското правителство във връзка с противозаконното осъждане на Янко Янков. Радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка и Би Би Си излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г., по време на официалната дейност на Конгреса, лично Президентът на Социалистическия интернационал Вили Брандт официално изнася редица факти както за неговата политическа и правозащитна дейност, така и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.

Впрочем, от редица документи е видно, че в изпълнение на строго секретно оперативно мероприятие на Държавна сигурност Янко Янков е бил подложен на специална система за физическо третиране и химико-фармакологично въздействие, насочена към увреждане на изключително здравия му организъм и най-вече към сломяване на волята му. Това мероприятие, обаче, въпреки частичните успехи в първото направление (множество счупвания на кости и туморно образувание на надбъбречната жлеза), е завършило с абсолютно пълен провал за властите във второто направление: >на втората и третата година от пребиваването му в затвора в официални документи прецизно е отразено, че той е системен нарушител на вътрешния ред, системно провокира надзорно-охранителния състав и представлява опасност както за затворниците, така и за надзирателите; >в официално издадената при освобождаването му от затвора характеристика е записано, че той е волево изграден, твърдо преследва целите си и всичките му действия са винаги целенасочени.

В затвора Янко Янков престоява до пълното изтърпяване на наложената му присъда; тъй като съгласно възприетите правила и практика два работни дни (като обущар) се зачитат за три, de facto той престоява в затвора 5 години, 7 месеци и 3 дни календарно време, и излиза на 31 октомври 1989 г. (точно десет дни преди официалната дата на смяната на политическия режим); заедно с двата месеци от предишното му арестуване и двата месеци и десетте дни пребиваване в концентрационния лагер фактическото му лишаване от свобода е 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и 13 (тринадесет) дни.

***

През декември 1989 г. Янко Янков е амнистиран със закон, но отказва да признае амнистията, като обосновава тезата, че „може да бъде амнистиран само законно, но не и незаконно осъденият”, и предявява официално искане за ново съдебно разглеждане на делото.

На 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд издава решение, съгласно което Янко Янков е признат за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, а наложената му присъда е отменена. Един от особено емблематичните факти във връзка с неговото противозаконно осъждане е, че в последния и най-висш съдебен състав, който го е признал за невинно осъден, са участвували повечето от съдиите, които по-рано, при разглеждането на делото в различните предходни инстанции, са участвували в признаването му за виновен и осъждането му; тези съдии никой никога не ги попита: „-В кой от двата случаи са действували в съответствие със суверенната си съвест и в кой – като лакейничещи за паница леща долни и безсъвестни агенти на тайните служби?”.

Въпреки неговите многобройни официални писмени искания, до днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното му арестуване, осъждане и престояване в затвора; единственият военен прокурор (полковник Николай Колев), който се бе осмелил да образува следствено дело срещу една съвсем малка част от виновниците, наскоро след това бе убит и образуваното от него дело бе прекратено; прокурорът, който прекрати делото (полковник Николай Ганчев), почти веднага е произведен в чин „генерал”, а малко по-късно става собственик на луксозен хотел в престижен планински курорт.

Също така до днес Янко Янков не е получил нито една стотинка обезщетение за причинените му материални и морални вреди и пропуснати ползи. Дори нещо повече:

а) от една страна всички, които по време на класическия комунистически режим са участвували по някакъв начин в противозаконното репресиране на Янко Янков, почти веднага след това са били доста щедро възнаграждавани; най-щедрото им възнаграждаване, обаче, е именно след т. нар. „политически промени”, когато те достигат не само най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото си забогатяване; според неговите все още предварителни и непълни изчисления само във връзка с противозаконното му арестуване, осъждане и престояване в затвора са били ангажирани повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност; сред „най-издигнатите” от тях днес фигурират: видни бизнесмени, демократични генерали, членове на Висшия съдебен съвет, върховни съдии, конституционни съдии, съдии в международните съдилища в Стразбург и Хага, министри и заместник-министри (вкл. на правосъдието и на вътрешните работи), главен прокурор, видни депутати, председател на Парламента, известни дипломати.

б) от друга страна: именно след политическите промени Янко Янков: >макар и вече формално да е свободен, придобива такъв фактически статус, който му дава основанието често пъти да заявява, че преследването му днес е много по-зловещо и перверзно, отколкото преди; и че днешният му статус е много по-зловещ от затворническия; > в частност той подчертава, че по времето на класическия комунизъм баба му е починала само три дни след неговото арестуване, а дядо му е погребан пет дни след първото свиждане с внука си в затвора, като смъртта и на двамата е само косвена последица от репресиите лично върху него; именно след политическите „промени” в контекста на един привидно естествен, но всъщност добре планиран от престъпни кръгове календарен ритъм, само за няколко години умират брат му, баща му и майка му, смъртта на които той аргументирано определя като убийства, осъществени от персонално и институционално същите сили, които по-рано са подлагали на репресии преди всичко него, и в сравнително по-малка степен – близките му; >макар и да има две престижни висши образования (магистър по стоматология и магистър по педагогика със специалност „Социална дейност с деца”), съпругата му Елка П. Янкова става безработна почти веднага, след като през 1993 г. се омъжва за него, а всички работодатели, към които се обръща за работа, недвусмислено й дават да разбере, че престижните й дипломи нямат никаква стойност именно поради брачния й избор; >професионалното реализиране на Янко Янков е твърдо капсулирано в рамките на незначителен изследовател в един академичен институт и гост-преподавател в провинциален университет, при което демонстративно е изместен в научната йерархия от хора, които нямат почти нищо общо с науката; >всеки негов опит да постигне икономическа стабилност на семейството си винаги е последван от прецизно подлагане на още по-интензивен мафиотски натиск и фактически грабеж.

***

В края на 1989 г. и началото на 1990 г. Янко Янков участвува в създаването на опозицията в България и в дейността на тогавашната т. нар. Национална политическа “Кръгла маса”. Неговият интензивен опит да създаде дяснорадикална опозиционна фракция и да се противопостави на споразумението между комунистическата партия и създадената от нейните тайни служби фалшива опозиция води до изключването му през март 1990 г. от участие в тотално колаборационистката “Кръгла маса”; така Янко Янков става единственият както в България, така и в Източна Европа участник във феномена “политическа кръгла маса”, отстранен поради радикалност на исканията си за декомунизация на обществото и държавния апарат.

С решение от 15 май 1991 г. на Президиума на Българската академия на науките уволнението на Янко Янков от научната му работа в Института за правни науки е признато за противозаконно и политически репресивно, а правата му са възстановени.

Но в продължение на повече от една година състоящото се от тайни агенти и явни офицери на Държавна сигурност ръководство на Института за държавни и правни науки при БАН отказва да изпълни това решение; в крайна сметка, след политически скандал и най-вече след дипломатическа намеса, решението е изпълнено. До днес, обаче, не само не е наказан нито един от виновните за противозаконното уволнение на Янко Янков, но и той не е получил нито една стотинка обезщетение.

***

През 1990 и 1991 г. Янко Янков е депутат в Седмото Велико Народно събрание; от конституционно гледище този изключително рядко свикван Парламент има юридическия статус на Сенат (Горна парламентарна камара). Там Янко Янков обосновава и поддържа тезата за юридическата нелегитимност (поради бруталното нарушаване на множество имащи конституиращо значение правни норми) на Седмия състав на Парламента, при което вербално квалифицира този парламентарен състав като „Червена кочина” и определя като нелегитимни всичките приети от него актове, включително и т. нар. „Конституция от 12 юни 1991 г.”, която отказва да подпише. Специално внимание заслужава обстоятелството, че макар че по онова време т. нар. „Конституция” не е подписана и от още 38 депутати, днес Янко Янков е единственият депутат от този Парламент, който не се е ангажирал по абсолютно никакъв начин с въпросния „конституционен” акт; всички останали впоследствие, като депутати в следващите обикновени Парламенти, се заклеваха в сакралността на този фактически неподписан от тях „акт”; впрочем, за политическата и юридическата далновидност на Янко Янков недвусмислено говори фактът, че този именно „конституционен акт” днес не само се използува като знаме и оправдание на жестокия мафиотски грабеж, но и представлява изключително сериозна „юридическа” пречка за европейската интеграция на България.

На 13 април 1991 г. Българската Национална телевизия (ул. “Сан Стефано” № 29, София 1504) излъчи специален едночасов документален филм (“Ето човека”; режисьор Росен Елезов), посветен на дейността на Янко Янков като човек и политик.

На 01 март 1995 г. Специализираният научен съвет по правни науки към Висшата Атестационна комисия (ВАК) при Министерския съвет избира Янко Янков за Старши научен сътрудник Втора степен (Reader, Associate professor) по “Теория на държавата и правото. Политически и правни учения”.

Янко Янков е основател и Председател на: ÞПартия Либерален Конгрес; ÞСъюз на юристите демократи в България; ÞБазисен Институт за проучване и защита на човешките права; Þкакто и на още няколко други обществени организации.

От 1991 г. до 1995 г. Янко Янков издава безплатно разпространявания вестник “Либерален конгрес” - печатен орган на ръководената от него политическа партия.

Освен с научно-изследователската си работа в Института за правни науки при Българската академия на науките Янко Янков се занимава и с университетска лекционна преподавателска дейност в Юридическия факултет на Пловдивския университет, където е чел лекции по ред научни дисциплини: ÞФилософия на правото; ÞПсихология на правото; ÞПсихология на политиката; ÞПолитически и правни учения; ÞТеория на социалното управление (Политически мениджмънт); ÞПрогностика и политическо прогнозиране; ÞТеория и практика на тероризма; ÞТанатология (Философски, психологически и юридически аспекти на смъртта).

На 15 декември 1999 г. френската сателитна телевизия ARTE (2a rue de la Fonderie, F-67080 Strasbourg Cedex, journalist Lawent Cibien, 29 av. T. Gauche, 78016 Paris) излъчи специален документален филм, посветен на политическата и правозащитната дейност на Янко Янков.

В продължение на пет дни и на всеки кръгъл час от 26 до 30 ноември 2005 г. турската новинарска сателитна телевизия TGRT Haber (29 Ekim Cad. N 23, Yenibosna 34530 Istanbul, News Manager Dogan Senturk) излъчи ексклузивно интервю с Янко Янков, посветено на темата за ролята на бившите съветски тайни служби (КГБ) и тяхната днешна мафиотска трансформация (Червената мафия) в протичащите понастоящем в България вътрешнополитически и икономически процеси .

Само няколко дни по-късно, в изпълнение на секретна поръчка, възложена от висшето ръководство на българския филиал на Червената мафия и от специалните служби на Министерството на вътрешните работи, на 05 декември 2005 г. Директорът на Института за правни науки при БАН е издал заповед за уволнението на Янко Янков, влизаща в сила още същия ден, за което обстоятелство той е уведомен едва три дни по-късно, на 08 декември 2005 г. (и то с писмо, получено по пощата).

Любопитно е, че докато при първото му уволнение през 1982 г. класическите комунистически репресивни служби се бяха погрижили уволнението да изглежда поне формално легитимно, то поредното уволнение е осъществено като добре обмислена и институционално и персонално обезпечена брутална демонстрация на противоправна сила: >заповедта е издадена еднолично от Директора и в пълно нарушение на задължителните процедурни правни норми, които категорично постановяват, че такива решения има право да взема единствено Научният съвет; >освен това заповедта е издадена, без да бъдат посочени каквито и да са мотиви, което обстоятелство е в пълно противоречие с изричното изискване на закона за мотивираност на този тип актове.

Във връзка с това уволнение обръщам специално внимание върху следните факти от сценария на модерния театър на абсурда: а) Директорът на Института за правни науки при БАН Цветана Каменова не само е дъщеря на високопоставен офицер и следовател в един от най-зловещите отдели на комунистическата Държавна сигурност, но и самата тя е високопоставен секретен агент на същата специална и политически репресивна служба (която служба, впрочем, официално е обявена от българския Парламент за престъпна); б) самата Ц. Каменова изрично, публично, демонстративно и многократно е заявявала, че това уволнение е предварително съгласувано с пребиваващите в София дипломатически представители на няколко западни държави, поради което то ще бъде признато за легитимно от всички европейски политически и съдебни институции; в) само няколко месеци преди да издаде заповедта за това несъмнено политическо и репресивно уволнение, по предложение на българското Правителство въпросната Ц. Каменова е била избрана от Общото събрание на ООН за съдия в Международния съд в Хага и включена в съдебен състав, който ще разглежда делата за престъпленията на комунистическия режим в Югославия; г) и нека все пак изрично формулирам вероятно доста наивните въпроси: „-Защо днес Янко Янков продължава да е обект на репресиране?”; „-Защо днешните негови палачи са персонално и институционално точно същите, които бяха такива и по-рано?”; ”-Защо днес, ползувайки се от поощрението на Запада, палачите на Янко Янков разполагат с много по-неограничени репресивни права и възможности, отколкото по-рано, когато разполагаха с поощрението на Москва?”; „-Защо днес палачите му продължават да „правораздават” не само в България, но и в европейските и световните съдебни институции?”.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Истории като тази показват колко брутален беше българският комунизъм, дори и в най-либералните си години. Върху този човек са слагали врата и са скачали отгоре й ...

Може би ако не беше в провинцията, където ДС и МВР имаше по-груби маниери, са щели да го "работят" по-умно, но той е имал лошият късмет да се роди в монтана.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...