Маршал Манерхайм

[Monarh]

Карл Емил Густав Манерхайм е финландски военен , политик и държавник . Произхожда от влиятелно семейство от шведскоговорящото малцинство във Финландия . Роден е през 1867 г. във двореца Вилнес в Аскаинен . След като завършва средното си образование в Хелзинки , е приет в Николаевското кавалерийско училище в Петербург и през 1889 г. го завършва с отличие .През същата година заема първия си офицерски пост като прапоршчик в 15 драгунски полк в Калиш . След 1 година в Калиш е преместен в кавалерийската гвардия в Санкт Петербург , където установява важни контакти с царския двор . По време на коронацията на цар Николай II през 1896 г. Манерхайм е 1 от телохранителите на монарха .След кратък престой в двора през 1903 г. той се връща към активна служба , участва в Руско-японската война и по това време е повишен в чин полковник . През 1906 г. получава поръчка от руския генерален щаб да изучи неизследваните области на руско-китайската граница и се отправя на пътешествие на 6000 километра . Научава китайски език . През 1909 г. става командир на 13 владимирски улански полк в Новоминск и преди избухването на Първата световна война прекарва 2 години в този град . Тук през 1911 г. е повишен в майор и бива преместен във Варшава , където поема Лейбгвардейския улански полк , като отбелязва , че този полк ,, беше един от най -добрите кавалерийски полкове на армията ." По време на Първата световна война Манерхайм е командващ на различни съединения . През 1917 г. става генерал -лейтанант и командва кавалерийски корпус . През септември с.г. е преместен в резерва , след Октомврийската революция излиза от руската армия и се завръща в родината си . Той има намерението да започне цивилна кариера . Като бежанец обаче не получава нито финландски паспорт , нито карта за жизнено необходими средства . Но като единствения висш генерал от финландски произход на 15 януари 1918 г. получава командването на намиращата се в процес на възникване финландска армия . Аристократичният елегантен генерал със своите шведски и руски симпатии , който говори зле фински и е чужд на отношенията в страната се превръща в национален герой на бяла Финландия . Неговата първа мярка е разоръжаването на руския гарнизон от 5000 души в провинция Йостерботен . Същевременно в Южна Финландия властта взимат финландските социалдемократи . Във Финландската гражданска война буржоазните бели под командването на Манерхайм побеждават червените през пролетта на 1918 г. в Битката за Тампере . В боевете загиват 5200 войници и общо около 30 000 финландци от двете страни ...

Белият терор

След рухването на червена Финландия 70 000 симпатизанти на болшевиките са изпратени в концентрационни лагери , сред тях жени и деца , като в следващите 6 месеца 12 000 от тях умират . В лагерите върлува испански грип , срещу който белите пазачи не предприемат нищо докато населението гладува . Въпреки че Манерхайм лично не е обвиняван в никакви жестокости , трудно представимо е , че той не е бил информиран за ставащото в най-големия концентрационен лагер крепостта Суоменлина . Тук 3000 червени са били разстреляни , обесени , убити със щикове и пребити . Явно той не нарежда убийствата , но и не предприема нищо срещу тях . По това време получава прозвището ,, кървавият барон " . Манерхайм е монархист и е убеден , че е достатъчно да разстреля червените водачи и да вкара отново работниците във фабриките . Следва ...

Редактирано Юли 8, 2012 от Петър Петров

[КГ125]

Цифрата 70 000 е леко преувеличена и е от съветски източници, нали така? 70 000 от страна, с население от около 3.5 милиона по това време е брой хора, пред които нито една власт не би устояла в страна с буржоазнодемократично управление през 30-тте години. Разбира се, в такъв случай щеще да има Финландска гражданска война, но няма такава.

СЪмнявам се и в информацията за 3000-те разстреляни. Много опасно е съветската пропаганда от Сталиново време да служи за исторически източник за факти.

Манерхайм е десен скандинавски политик, офицер от руската царска армия, белогвардеец до мозъка на костите и разбира се, антикомунист и финландски националист.

[Monarh]

Цифрите са от немскоезичната уикипедия , но не мога да кажа на какви източници се основава тя- може и да са съветски . Ето оригиналния текст :

Weißer Terror [bearbeiten]

Nach dem Zusammenbruch des „roten Finnlands“ wurden 70.000 bolschewistische Sympathisanten in Konzentrationslager verbracht, darunter Frauen und Kinder, von denen in den folgenden sechs Monaten 12.000 starben.[6] In den Camps grassierte die Spanische Grippe, gegen die die „weißen“ Bewacher nichts unternahmen, während die Landbevölkerung hungerte. Obwohl Mannerheim persönlich keine Grausamkeiten vorzuwerfen waren, ist nicht vorstellbar, dass er über die Zustände im größten Konzentrationslager, der Festung Suomenlinna, nicht informiert war: Hier wurden 3000 „Rote“ erschossen, gehängt, bajonettiert und erschlagen. Zwar ordnete er die Tötungen nicht an, unternahm aber auch kaum etwas dagegen. Zu der Zeit erhielt er den Spitznamen „der blutige Baron“. Mannerheim war Monarchist und überzeugt, dass es genügte, die roten Führer zu erschießen und die Arbeiter sofort wieder in die Fabriken zu bringen.[7]

Ето и 6 и 7 : 6 ↑ Eino Jutikkala: Geschichte Finnlands. Kröner, Stuttgart 1976, ISBN 3-520-36502-2, S. 357.

7 ↑ William R. Trotter: A Frozen Hell: The Russo-Finnish Winter War of 1939–1940. Chapel Hill, New York 1991. Иначе аз смятам Манерхайм за положителна личност въпреки белия терор. Казват , че белия терор в Русия не е бил официална политика и има характер на отделни погроми . Може би същото важи и за Финландия .

[Михов]

Наистина около 70 хил. са затворени, имало е реална гражданска война.

Манерхайм си знае работата, достатъчно добре познава болшевиките и методите им, затова не си прави илюзии и ги прекършва с твърда ръка.

Всъщност Манерхайм спасява два пъти Финландия от болшевизация и съветизация - единият път е 1918 г., вторият път е 1939—1940 г. - Зимната война.

Редактирано Юли 8, 2012 от Михов

[Monarh]

Демократична Финландия

Манерхайм се оттегля , тъй като не споделя прогерманското настроение на финландския Сенат , който иска да защити страната срещу Съветска Русия . В Швеция той разговаря със съюзнически дипломати , като отбелязва своята опозиция към прогерманската политика на финландското правителство и подкрепата си за съюзниците .През октомври 1918 г. е изпратен в Британия и Франция от името на правителството на Финландия , за да извоюва признание на независимостта на страната от Британия и САЩ . След поражението на Централните сили през 1919 г. той е назначен за имперски наместник на Финландия - на финландски valtionhoitaja . Монархистите дори искат да го направят крал . Макар че е антикомунист , отказва да подкрепи руските белогвардейци , тъй като се опасява , че те няма да признаят независимостта на страната .

На президентските избори през юли 1919 г. , които се състоят по новата републиканска конституция , Манерхайм губи от либерала Каарло Юхо Щалберг и отново се оттегля в частния живот . След поемането на президентския пост от Пер Евинд Свинхуфвуд през 1933 г. той е назначен за фелдмаршал ...

Редактирано Юли 8, 2012 от Петър Петров

[КГ125]

Цифрите са от немскоезичната уикипедия , но не мога да кажа на какви източници се основава тя- може и да са съветски . Ето оригиналния текст : Ето и 6 и 7 : 6 ↑ Eino Jutikkala: Geschichte Finnlands. Kröner, Stuttgart 1976, ISBN 3-520-36502-2, S. 357.

7 ↑ William R. Trotter: A Frozen Hell: The Russo-Finnish Winter War of 1939–1940. Chapel Hill, New York 1991. Иначе аз смятам Манерхайм за положителна личност въпреки белия терор. Казват , че белия терор в Русия не е бил официална политика и има характер на отделни погроми . Може би същото важи и за Финландия .

Ясно... И все пак имам сериозна сянка на съмнение за тези цифри и ще ми е много люпобитно откъде са. Дали немският текст на уикипдията сочи източници?

[Sturmmann]

Финландците заслужават уважение, толкова по-малки от Съветския Съюз, а не клекнаха, решиха да отстояват свободата и правото си на съществуване.

[Monarh]

Зимната война и Втората световна война

През Втората световна война Манерхайм ръководи финландската армия като върховен главнокомандващ през Зимната война в 1939 /1940 , въпреки че се застъпва за известни отстъпки към СССР. След нападението на германския вермахт над СССР през 1941 г. той отново ръководи финландските войски във Войната продължение , но винаги се старае да не провокира твърде много Съветския съюз -между другото той отказва да изпрати войски за Обсадата на Ленинград и да нападне Мурманската железница към арктическото пристанище на Мурманск . През 1941 г . е учреден в негова чест орденът за храброст на Манерхаймския кръст . През 1942 г. по случай 75 -я му рожден ден е повишен във маршал на Финландия .

Посещението на Хитлер във Финландия през 1942 г.

Адолф Хитлер използва юбилея на Манерхайм , за да дойде на 1 краткосрочно посещение във Финландия на 4 юни 1942 г. По време на престоя на фюрера , който , за да се избегне появата на 1 държавно посещение , протича в близост до 1 железопътна гара на Имолското летище , възниква единственият частен запис на разговор на Хитлер . От Тор Дамен , 1 финландски тонтехник , тайно са записани 11 минути от разговор с Манерхайм . Хитлер искал според някои сведения на финландците да изиска по-силно военно участие срещу Русия , но не прави никакви забележки по въпроса . Според 1 анекдот по време на разговора Манерхайм запалва пура , за да проучи според реакцията на известния с отвращението си към пушачите Хитлер позицията му за преговори . Противно на очакванията на придружителите няма реакция , финландският лидер обаче знае за слабата позиция на немците . Следва ...

Редактирано Юли 14, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Примирие през 1944 г. и Лапландската война

На 4 август 1944 г. 77-годишният Манерхайм е избран за президент на Република Финландия. Още преди това той е притиснал своя предшественик Ристо Рюти да сключи договора Ристо -Рибентроп. Чрез военния съюз с Германия, свързан с оръжейни доставки и отказ от сепаративен мир, СССР трябва да бъде подбуден към по-изгодни мирни условия за Финландия. Вилхелм Кайтел пътува до Хелзинки, за да задържи Манерхайм в съюза със силите на Оста и му връчва присъдения от Хитлер Рицарски кръст с дъбови листа.Маршалът отговаря, че немската нация може да се бори до последния човек без да се страхува от изчезване, малкият финландски народ напротив не може да направи това. Той скъсва всякакви отношения с Германския райх и на 24 август с.г. сключва сепаративно примирие със Съветския съюз. Изгодните мирни условия стават възможни благодарение на успешната Битка при Тали-Тантала, която представлява най-големият военен успех на Финладия във войната. Във т.н. Лапландска война войските на Вермахта са прогонени от страната, военните действия и прилаганата от немската армия ,,тактика на изгорената земя" водят до значителни щети. Между другото Рованиеми е опожарено почти без остатък.

След оттеглянето от политиката през 1946 г.

Манерхайм остава държавен глава до 1946 г., когато по здравословни причини подава оставка и е сменен от Йухо Кусти Паасикиви. С поемането на властта от Паасикиви започва една нова епоха във финландската политика.

Последните години от живота си Манерхайм прекарва в 1 санаториум във Швейцария, където пише своите мемоари ,, Мини ". На 27 януари 1951 г. той умира след операция на стомаха в Лозана. Погребан е с военни почести на гробището Хиетаниеми във Хелцзинки посред 1 гробищно поле.

От 1 малко известен офицер Манерхайм се превръща във национален герой на Финландия . Той, който никога не е говорил гладко фински, още преживе постига мистичния статус на ,,спасител на отечеството ". Превръща се във идол, от когото се възхищават,във символ на победата над болшевизма , за своите противници напротив остава ,, Кървавият барон ", ,, Белият дявол ", ,, палач ", ,, касапин " и т.н. През 1960 г. в центъра на Хелзинки е изграден паметник, една статуя на конник на Манерхайминтие, 1великолепна улица, наречена също в чест на маршала.

[Warlord]

Финландците наистина дължат много на Манерхайм, тоя пич им спасява гъза два пъти и то в много сложни ситуации. Финландия практически е единствената държава, която воюва успешно и срещу 3-ия райх и срещу Съветския съюз, избягва окупация и накрая успява да остане от западната страна на Желязната завеса