Отиди на
Форум "Наука"

Single Bells... Как виреят несемейните в най-семейната страна?


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Single Bells... Как виреят несемейните в най-семейната страна?

Ива Рудникова

В-к “Дневник”

(+ мои изменения и допълнения)

Темата започва с опита да се преведе английската дума single.

На демографски език, думата single се превежда като несемеен.

Но на български език значението на думата погрознява – сам, неженен, ерген (свободолюбив, не желаещ обвързване, самотен) и сама, неомъжена, стара мома (дефектна, нехаресана, неизбрана, самотна). Много хора на възраст от 20 до 40 г. са сингъл. Повечето от тях следят с религиозен фанатизъм сериала “Сексът и градът”, снабдяват се с едноименната книга, с наръчника на Сара-Джесика Паркър, с книги за взаимоотношенията между двата пола. Други обичани от тях сериали са: “Приятели”, “Луд съм по теб”, “Всички обичат Реймънд”, “Стъпка по стъпка” и “Женени с деца”.

Преди няколко години, сп. “The Economist” пусна статия, озаглавена “Икономиката “Бриджит Джоунс””, в която се изследва, как 25 - 40 годишните юпита влияят върху демографията, енергията, културата и икономиката на големите градове. Материалът беше базиран върху книгата на Хелън Филдинг “Дневникът на Бриджит Джоунс”.

Нека проследим основната идея на тази статия...

Докато, през деня, добре образованите singles изкарват добри пари в областта на рекламата, издателската дейност, развлекателната индустрия, директните продажби, медиите, или информационните технологии, след работа, те се впускат в активно себеугаждане с една неизменна цел – намиране на подходящия партньор.

Авторите на материала бяха срещнали прототипа на Бриджит Джоунс в супермаркети, клубове, фитнес центрове, компютърни зали, барове и други места с повишена концентрация на “самотници”. В статията се говореше за цели квартали, населени предимно с несемейни, в това число – самотни майки и хомосексуални.

В градове като Лондон и Ню Йорк тенденцията не е само за приемане на тези хора, но и към завъртане на цяла индустрия около двете им основни характеристики – това, че имат пари и това, че си търсят партньор.

В тяхна услуга се специализират реални и виртуални места за запознанства; магазините правят единични опаковки за хранителните продукти и зареждат рафтовете си с по-разнообразно меню полуфабрикати; организират се различни видове срещи – от 45 минутните обеди за крайно деловите singles до 10 минутния speed dating (бърза среща); пишат се книги, списания, вестници, снимат се филми, измислят се термини (градско племе, самотен и оглеждащ се, ерген на лов...)...

В България, single можеш да бъдеш единствено в градовете София, Варна и Пловдив. В останалата част от Републиката си стара мома или ерген.

До 1990 г., неженените мъже плащаха на държавата ергенски данък –

5 – 10% от общия си доход. Да бъде въведен отново този данък, това означава, държавата да въведе още едни дискриминационен закон. Има хора със здравословни проблеми, които не могат да имат деца, има хора, които поради мал шанс в живота са останали сами и поради невъзможност или поради желание да живеят според моралните норми на обществото ни, не се решават да родят и отгледат сами дете. Този закон би ги дискриминирал и то - по няколко признака: физическо и психическо здраве, външен вид, семейно и социално положение, възможност за социална адаптация и т.н. От друга страна, въведените данъчни облекчения за родителите според броя на децата, които имат, също е дискриминация, по отношение на другите хора.

Проучване на НЦИОМ от 1994 г. показва, че между 96 и 99% от респондентите твърдят, че семейството е най-важното нещо в техния живот.

В сп. “Население” (издание на Центъра за демографски изследвания към БАН, което излиза, когато има пари!) от 1994 г. се говори за “промени в брачното, семейното и репродуктивното поведение на младите хора и в начина на живот на несключилите брак млади хора.”

Списанието докладва “драстичен спад на брачността в младите възрасти, нарастващ брой на несемейните, както и нарастващ брой на неженените, живеещи в самостоятелни домакинства.”

Статистическите данни оповестяват нов феномен (обясняван с удължаването на работното време, уикендите в офиса, стремежа към получаване на по-високо образование, кариеризма, еманципацията, урбанизацията...). “Преброяването през 2001 г. регистрира нова социална група сред неженените – живеещи с партньор.” В края на миналия век (1999 г.), “61% от българите не приемат за нормално, двама души да живеят заедно, без да са сключили граждански или църковен брак.”

Сам вкъщи

Необвързаните 25 – 40 годишни юпита – мъже и жени, имат стил на живот, който ги прави лесно разпознаваеми. Първо... ами, не са във връзка. Обикновено, са част от някоя компания, организъм от себеподобни, което облекчава мъките на тяхното монобитие.

Живеят в столицата (административна, морска или културна).

Имат завидно висше образование (понякога – по няколко висши образования), специализации в чужбина, говорят чужди езици, пътуват, ползват интернет, участват в различни интернет-форуми, играят на компютърни игри, слушат музика в mp3-формат, гледат филми в DVD-формат.

Работят прекалено много (защото се чудят какво да правят със свободното си време) и, като страничен ефект, напредват бързо в кариерата си и печелят добре (или – не чак толкова добре!). После – харчат спечелените пари. Предпочитат да се хранят навън. Алкохол пият рядко, а малцина сред тях пушат. Занимават се с някакво хоби или с няколко хобита наведнъж – тенис, йога, сърф, фитнес, бойни изкуства, рисуване, грънчарство, екскурзии, пазаруване (шопинг), готварство, масажи, шахмат, алпинизъм, спелеология, астрономия, свирене на музикален инструмент, четене на книги...

Понякога, живеят със свои приятели – поради битов натиск или защото така им харесва, така е готино (cool), или “защото нестандартни сме!”.

Имат или ще имат автомобил. Някои предпочитат джип.

Избират си заведения и ги правят модерни. После, с лекота, спират да ходят там и ги “подаряват” на тълпата.

Не обичат празниците. Често им е празо. Някои поддържат връзки от разстояние, други преживяват любов през GSM, през чата или през електронната поща. Тяхното най-често оплакване е, че градът е прекалено тесен, липсва им “вентилация”, всички се познават, няма приток на нови хора, а старите са в някаква конфигурация.

Относно жилищните комплекси

Преди време, сп. “Observer” публикува една полезна карта – “Къде можете да откриете момчетата?”, на която бяха отбелязани местата, където живеят повече мъже (значи – и повече свободни сред тях), отколкото – жени.

В София, подобно зониране е невъзможно, ако не включим “Кремиковци”.

Като участници на пазара на недвижими имоти, младите и свободни хора на възраст между 25 – 40 г. са основно купувачи – 70%, втори по големина процент е този на продаващите, а 11% наемат. Преди около 2 години, основната категория в София и в големите градове на България са били наемащите – към 55%. Но от 2003 г. те са решили да купуват. Типа жилище, който те търсят, е маломерно, не по-голямо от 65 – 70 кв. м. За разлика от семейните двойки, те искат малка кухня и голяма стая. В София, жилищата в строеж стават все по-популярни, но не – в новите квартали, а в кварталите “Младост”, “Гео Милев”, “Дианабад”, “Дървеница”, “Редута”.

Броят на тези, които искат да наемат жилище, намалява. Те също търсят малко жилище и, обикновено, се съгласяват да го делят с някого, ако е по-голямо. Все по-често срещани са съквартирантите от различен пол, които съжителстват на чисто приятелски начала.

Адрес 4000

Анастасия е културолог. Работила е с деца с увреждания и в погребална агенция. Понастоящем, събира хора в агенция за запознанства “Аз и Ти”.

( http://aziti.namerime.com/ )

Клиентите й са високообразовани личности, инвестирали куп години в правене на кариера. Всички са сериозни, работещи, липсват аутсайдери. Повечето идват там, осъзнали, че нямат свой личен живот, загубили са основни рефлекси за създаване на нови познанства и за общуване. За други, членуването в агенция за запознанства е интересно и модерно. Свикнали са да плащат за всевъзможни услуги, включително и за това, някой да им урежда срещите.

Кандидатите за среща с непознат(а) и за връзка, първо, попълват един подробен въпросник и минават през интервю. После, преглеждат снимките на другите членове в агенцията, за да елиминират своите познати. И започват да чакат номинациите на агенцията за подходящ партньор.

Често срещани проблеми са нарушената самооценка на клиентите, невъзможните изисквания към партньора, несъответствие между това, което търсят в отсрещния човек и това, което му предлагат...

Външният вид и дохода имат голямо значение за клиентите. Жените търсят високи мъже, а мъжете – стройни, млади и хубави жени.

Софиянци не желаят да се срещат с хора от провинцията. Комплексите и предразсъдъците тук са в пълна сила.

Агенцията успява да събере хора с адекватна самооцемка, с нормални критерии на търсене, склонни към компромиси.

Интересен сайт за запознанства е сайтът Smile (усмивка). Той се намира на адрес http://smile.bg/ .

Човек носи отговорност за всичко, което (не) му се случва.

Трябва да накараш някого да те хареса и да те избере – тук и сега! Същият човек трябва да те избере утре пак. А ти – него – също!

Да съблазняваш, означава да накараш човека, когото харесваш, да те забележи; означава активност. Не е достатъчно, един човек да бъде съблазнен, за да бъде вързан за теб до края на дните ти. Трябва да опитваш различни стратегии, да променяш поведението си, да не си еднообразен и скучен.

За съжаление, в повечето (не)семейни двойки липсва комуникацията, крият се чувствата, съюзът е базиран на принципа “на другия да му бъде зле”.

Според едни, да се живее сам е откровен егоизъм, на който се свиква и човек трудно се измъква от това положение. Жалко е, умни и кадърни млади хора да не се женят и да не оставят свое потомство.

Според други, причините да се раждат много по-малко деца, от преди години, се крият в невъзможността на родителите да осигурят прилични условия за живот на децата си и в миграцията на голяма част от младите и интелигентни българи в чужбина.

Според трети, някои хора не искат да следват стереотипи. Не винаги става дума за егоизъм, а по-скоро - за невъзможността да се открие подходящ необвързан партнъор/ка. А колкото повече време минава, толкова повече кръгът на необвързаните негови познати се стеснява и толкова повече човек свиква да бъде сам и, в крайна сметка, остава такъв.

А, за съжаление, тази тема е прекалено експлоатирана от сеирджийската й страна, без да се замисляме, че това си е откровен проблем.

---

Солофобия – това е новото име на нуждата на жената да открие притежателя на това ребро, от което е създадена, копнежът на всяка жена да се сдобие със съпруг. Това е възможността тя да запълни празнината. Според психолозите, това женско усещане е породено от нуждата на жените да бъдат обичани и от инстинкта им за продължаване на човешкия род.

Доказано е, че липсата на партньор или поне – на обожател влияе зле върху женското самочувствие и води до необмислени любовни авантюри. Психолозите казват, че по този начин самотата наистина изчезва, но това е само привидно. Всъщност, проблемите в женското съзнание остават и често се случва те да се задълбочат.

Солофобията, засягаща все повече дами, не случайно е поставена в графа “фобии”. В световен аспект, страхът от самота добива размерите на епидемия.

Като всяко заболяване, и това си има своите ясно изразени симптоми – паника, страх да не останеш завинаги сам, тягостното усещане, че си излишна и нежелана. Това е новата болест на съвременната жена на възраст над 30 г.

Притеснени от напредващата възраст и от съчувствените погледи на своите роднини, приятели и колеги, неомъжените дами с все по-голяма болка приемат липсата на мечтания мъж. Независимо от добрата си визия и от успешната си кариера, повечето жени, прекрачили 30-те си години, започват да възприемат себе си като неудачници. Постепенно тяхното самосъжаление става все по-голямо и по-голямо, а копнежът им за среща с истинската любов се превръща в тяхна фикс-идея.

Проблемът “солофобия” се наблюдава и в Китай, където в частите с по-суров климат мъжете са повече от жените. А в Тибет съществува и многоженството.

Не така стоят нещата при нас – християните. Нашата религия отрича идеята за прераждането на душите и заклеймява като грях всяко отклонение от “стадото”. Точно в тези елементи от християнското учение учените откриват причините за разрастващата се солофобия и я обясняват като изцяло продиктувана от социалния живот.

В България демографската статистика сочи, че се раждат повече мъже, но поради по-високата им смъртност (дистрес, болести, лошо качество на живот...), в юношеска възраст броят им се изравнява с този на жените. За жалост, изравняването е с продължителност само до зрялата им възраст, когато числен превес взимат жените.

Психолозите съветват като лечение на солофобията жената да свикне да се наслаждава на собствената си компания. Трябва да се научим да правим разлика между това дали сме сами или сме самотни. Древна истина е, че човек може да бъде по-самотен в препълнена с хора стая, отколкото в своя празен дом. В известна степен можем да погледнем на самотата и като на лукс, стига да направим живота си достатъчно съдържателен. Самотата притежава добродетели, които не трябва да се подценяват. Има и положителни моменти в самостоятелния живот. Не е трудно тези моменти да бъдат открити и използвани по най-добрия възможен начин, но първо трябва да приемете предизвикателството на независимостта. Ще се изненадате, когато съберете на едно място всички предимства на това да живеете сами...

Съветвам тези жени, които се чувстват самотни, да се ориентират към професии и работа, свързани с контакти с много хора. Да се научат да ценят самостоятелността и дори – самотата си. След време, когато вече бъдат семейни и се завъртят във водовъртежа на семейния живот, когато имат съпруг и деца, неизбежно ще дойдат и миговете, в които с непреодолима носталгия ще си спомняте за времето, когато сте принадлежали единствено на себе си, на собствените си интереси и занимания. В “лудницата” на семейния живот жените често загубват усещането, че са личности, а не – само майки и съпруги.

Освен това, всеки човек се нуждае от доза самота, необходима за размишления и за отмора от забързания живот. Самостоятелността е хубаво нещо – помага за изграждането на собствения характер, за изграждането ни като професионалисти в науката и в работата. Така човек се изгражда като личност и може да намери най-подходящия за него партньор. Отшелничеството и самотата са упражнение за развиване на волята. Самотата ще ни дари и с възможността да мислим самостоятелно.

Когато сте сами:

- Можете да разполагате с цялото си време; вие решавате как да го разпределите и използвате

- Можете да спите, колкото си искате - в цялото легло, без да го делите с никого

- Ако се подлагате на диета, никой няма да ви изкушава с различни калорични вкусотии - мазни банички с боза, палачинки, пържени филии, дюнери или пици...

- Можете да се разхождате у дома си боси и не е необходимо постоянно да гълтате корема си, за да показвате стегната фигура

- Ако ползвате интернет от дома си, можете да влизате на воля в сайтове за запознанства, във форуми и в чатове – без да давате никому обяснения или да се притеснявате, че някой ще наднича зад гърба ви и ще ви диша във врата

- Можете да поканите на гости когото си поискате и можете да си седите, докато ви е приятно

- Няма да воювате с никого за това, кой телевизионен канал да гледате, кое радио да слушате, кой и колко дълго да ползва компютъра, какво да сготвите, какви подправки да сложите в яденето...

Вестник "Марица"

---

Над 40% от американците - моми и ергени.

Надеждата умира най-вече за мъжете в средна възраст, които се надяват да си намерят по-млада партньоркa.

Момите и ергените са една от най-бързо увеличаващите се групи от американското население, гласят данните на националното бюро за преброяване на населението за 2000 г., цитирани от Ей Би Си. Хората, които пишат в автобиографиите си "single" (неженен/неомъжена) съставляват над 40% от възрастното население. За 10% от американците в зряла възраст пък нямало никаква надежда да сключат брак.

Американците оценяват тази статистика като "печална", тъй като за по-малко от три десетилетия броят на сънародниците им, които никога не са се бракосъчетавали, се е удвоил, а междувременно средната възраст на младоженците скочи на 25 години за жените и 27 години за мъжете. Единствената успокоителна новина била, че и броят на разводите е намалял.

Според психоаналитици, цитирани от Ей Би Си, това се дължи на факта, че хората са станали доста по-взискателни към партньора си. В проучване от 1965 г. 3/4 от анкетираните колежанки заявявали, че биха се омъжили за мъж, когото всъщност не обичат, ако той изпълнява всичките им останали критерии. В допълнение на това съвременните жени вече сами печелят прехраната си и нямат нужда от мъж, който да ги издържа.

Според автора на свободна практика Итън Уотърс, 37-годишен ерген, момите и ергените вече сформират нещо като групи по интереси, които се събират, за да си помагат, например да си лепят тапетите или да ходят заедно на екскурзии. Той нарича тези групи "urban tribes" (градски племена) и дори пише книга по темата, пояснява Ей Би Си. В подобен дух е и популярният американски тв сериал "Приятели".

Бюрото по преброяване на населението обаче е изчислило, че съотношението между мъжете, които са в края на 30-те и в началото на 40-те си години, и жените, които са с пет-десет години по-млади от тях, до 2010 г. ще е 2:1.

---

Доклад: Почти половината от мъжете ще са неженени през 2031 г.

Все повече хора пренебрегват олтара в името на т.нар. 'взаимно съжителство'.

Свещената векове наред институция на брака ще продължи да запада през следващите 30 години, тъй като все повече хора пренебрегват олтара в името на т.нар. "взаимно съжителство" (англ. cohabitation), пише британският вестник "Таймс".

През 2031 г. почти половината от мъжете ще са неженени, в сравнение с 35-те % ергени през 2003 г., сочи британски доклад. Броят на неомъжените жени пък ще нарасне от 28% до 49%. В резултат, числото на неженените, но живеещи заедно, двойки почти ще се удвои, достигайки 3,8 милиона.

Много хора ще изберат никога да не встъпят в брак, категоричен е докладът на Population Trends. Делът на мъжете между 45 и 54 години, които никога няма да се "излъжат", ще нарасне от 14% (през 2003 г.) до 40%. За жените увеличението ще е от 9% до 35%.

Резултатите не са изненадващи, обяснява Кристина Хюз, преподавател по социология в университета "Уоруик". "Старите ценности и идеята, че е грях да се живее без тайнството на брака, отдавна са на доизживяване. Мнозина смятат, че е по-разумно да съжителстват на свободни начала с партньора си, отколкото да рискуват да преминат през ужасите на развода."

Високият процент на бракоразводните дела в съвременното общество е основен аргумент за избягването на институцията на брака, смята тя.

Докладът предвижда още, че делът на разведените мъже и жени на над 65-годишна възраст ще се удвои през 2031 г.

---

Лоша новина за ергените и момите: Официалният брак е здравословен!

Според изследване, семейните са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки. Тези, които официално са сключили брак, се отличават от момите и ергените с по-голямо здраве. До този извод стигнаха специалистите от Националния център по медицинска статистика в САЩ. Според данните от проведеното изследване, съпрузите и съпругите са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки. Те дори страдат по-рядко от главоболие и психическо разстройство за разлика от самотниците, овдовелите и разведените.

Любопитното е, че хората, живеещи на семейни начала (т.нар. съжителство), имат повече проблеми със здравето, отколкото женените официално. Изследователите стигнали и до извода, че задомените мъже са по-склонни да напълняват от ергените. Съществуват две основни теории, свързани с темата за брака.

Според първата семейните хора имат повече предимства във финансов план, по-голяма социална и психологическа подкрепа.

Втората теория гласи, че хората с по-стабилно здраве са готови да встъпят в брак и го правят, докато по-лабилните и болнави предпочитат да не се обвързват с такава отговорност.

"По мое мнение бракът може да осигури на хората известно ниво на стабилност, а това означава по-голяма увереност и спокойствие.", твърди ръководителят на екипа от специалисти, занимаващ се с изследването, Шарлот Шанборн.

http://news.netinfo.bg/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...