Транзистор

[Б.Богданов]

Според мен да си обясниш как работи един или група електронни елементи трябва да познаваш принципите на работа на електронно - вакумните лампи. След това е по-лесно да си представиш работа на транзистора.

[Lyubo90]

Затруднението вероятно идва от не добре разбрания принцип на действие на елементите и след това не можем да правим връзката как действат примерно транзистор и диод и какво правят заедно. Или като ни се обяснява не можем да го проумеем защо е така, как става ... Факт е, че може би преподавателите на лекции не могат да си позволят елементарно и повърхностно обяснение и използват по-сложни термини, които не можем да си обясним и настава объркване в главите ни. Да си кажем истината един техник в гаражче ще ми обясни всичко по много по-кратък начин и по-елементарен и достъпен, разбираем език отколкото ще го направи един доцент, както и в учебниците са изписали по 2 страници как действа, а техника би ми го обяснил с 3 изречения. Не се работи достатъчно в насока да се разбира принципа на действие на схемите като цяло, по-скоро се учат елементите по отделно, но това не ни позволява после да съберем пъзела и да се справим.

Електронно - вакуумните лампи ако говориш за едновремешната електроника, нея вече не я преподават, споменава се по време на преподаване, не се изучава по онзи начин както навремето просто защото вече не се използват. Но си прав, че трябва май да се започне оттам.

[Joro-01]

Жоро,

Ако не бъркам, момчето говори за ънинтеръптет пауър съплай а не за мп тройка.

. . .

Даа .. втората схема има грец..

Да, само отговарям на предишен пост дето то не ми хвана иронията "Ако искам сложна" - МП3 не е проста, особено ако процесора се направи от транзистори, диоди и пасивните им елементи.

Може да не му стигне масата

Добре - Греца ясен ли ти е?

Като знаеш всеи един какво прави, че знаеш и поблоко какво правят

След греца, промеливия ток става + и - като от батерия, това ясно ли е? Диодите 2 по 2 пропускат тока в зависимост от посоката му - тоест винаги има 2 свързани последователно на товара - тук ОК?

Жълтият правоъгълник /малката схема в дясно/ ти е някакъв интегрален стабилизатор предполагам

Жълтият правоъгълник ти е някакъв интегрален стабилизатор предполагам

Вакуумите лампи се използват - в радиотелевизионните ретранслатори, индукционни пещи, микровълновата печка и др.

Редактирано Юли 15, 2013 от Joro-01

[Б.Богданов]

Да, само отговарям на предишен пост дето то не ми хвана иронията "Ако искам сложна" - МП3 не е проста, особено ако процесора се направи от транзистори, диоди и пасивните им елементи.

Може да не му стигне масата

Добре - Греца ясен ли ти е?

* * *

Вакуумите лампи се използват - в радиотелевизионните ретранслатори, индукционни пещи, микровълновата печка и др.

Явно нещо не съм схванал /иронията/ - извинявай.

Греца ми е ясен ... но май въпроса не е адресиран към мен

Има частни производители на HiFi усилватели за домашно ползване с вакумни лампи. Цената им е /на усилвателите/ около 1000 лв, а качеството убийствено.

http://www.33oborota.com/articles/expo2012.html

Редактирано Юли 15, 2013 от Б.Богданов

[Lyubo90]

Греца ми е ясен за разлика от другите, които имат управления и състояния.

Жълтият правоъгълник е LM 317, което е регулатор на напрежение и с тримера му задаваме една определена стойност и толкова. Иначе тази ИС има възможност за регулиране на напрежението от 1,2 V до 37 V .

[Joro-01]

Да, Богданов, не е към тебе, аз просто пак не съм се изяснил

Да, виждал съм такива по магазини

Редактирано Юли 15, 2013 от Joro-01

[Lyubo90]

Сега ровя учебници, тетрадки и в интернет и се опитвам сам да си обясня как действат ама нещо не ми се получава. За момента не ме интересува нищо друго освен тези 2 схеми.

Редактирано Юли 15, 2013 от Lyubo90

[Joro-01]

Добре, нека за начало се пробваме с малката схема - на зарядното.

Предолагам - греца и електролитния кондевзатор /такъв ще да е при 47 µF/ осигуряват постоянен филтриран ток - с нкво напрежение. Да кажем 24V. /примерно/. С тримера сме задали изходно напрежение от 12V.

Отваряме скоба - акумулаторът докато се зарежда черпи ток, който става все по-малък до минимален /или дори спира да протича/ - при зареден акумулатор. Държи се като кондензатора докато го пълиш разликата е във времето.

Та докато се акумулаторът се зарежда има известен пад на напрежението. През това време свети десният /паралелно свързав, през резистор/ светодиод и индикира, че акумулторът се зарежда. Когато акумулаторът се зареди, вече няма пад на напрежение, което предизвиква покачване на положителното напрежение върху катода на ценеровия диод (обратно свързан e). Настъпва обратимм пробив, ценерът се отпушва и отпушва транзистора. Отпушеният транзистор шунтира тримера, в резулат на което изходното напрежение на регулатора на напрежение пада от 12V до 1,5 - 3V /пак примерно/. Зарядното спира да "тъпче". Освен че шунтира /нали така му викате/ тримера, транзисторът осигурява и ток за левия светодиод, който свети на заредено. Светодиодът вдясно е изгаснал защото е свързан през по-високо съпротивление и ниското напрежение не може да го светне.

Е? Така става ли?

Ти си за голямата схема

Виж как се определя изходното напрежение на регулатора http://www.onsemi.com/pub_link/Collateral/LM317-D.PDF

Редактирано Юли 15, 2013 от Joro-01

[Lyubo90]

Кондензатора е електролитен, по схема 470 uF, но реално на платката сложихме 1000 uF и според преподавателя ми и той е малко. Трансформатора трябва да дава 30 V, но тъй като ми е от старо видео, а не е поръчван точен е около 22 V. Кондензатора е изглаждащ и осигурява 15 V DC към LM317. С тримера се настройва изходното напрежение на регулатора на напрежение от 1,2 до 15V DC Това, което си обясних аз от превода на тази схема е, че когато напрежението на батерията спадне под 12V, ценеровия диод не провежда т.е. трябва да е запушен защото всичкия ток отива за зареждане на батерията (светва зеления светодиод) и когато напрежението на клемите на акумулаторната батерия достигне 13,5V ценеровия диод получава напрежение с по-висока стойност и се отпушва, след което отпушва и транзистора. Изходния ток се източва (неясно как) през Т1 до земята и свети червен светодиод. Това спира процеса на зареждане докато напрежението на батерията не падне пак под 12V и ценеровия диод отново се запушва следователно запушва транзистора и изходния ток от LM317 пак отива за заряд на батерията.

По схема ценера трябва да е 8,2V, но в коментарите под схемата четох, че друг човек е сложил 12V, който събира 8,2V+1,7V от LED + 0,7V от транзистора. Тези стойности какво говорят, че когато U превиши тази стойност диода се отпушва и как се прави подбор на стойността на ценеров диод ?

Питам тъй като не виждам връзка с напреженията описани по схемата и стойността на ценеровия диод в нея.

Голямата схема работи на 12V, а в нея имам 2 ценерови диода на 15V и не разбирам как напрежението ще превиши 15V за да се отпушат, ако по-горното ми предположение е вярно.

Ако от моя превод и твоето обяснение съм си обяснил много неща имам няколко неясноти:

Откъде идва този пад на напрежението при зареждане на акумулатор ?

Защо е нужно изходното напрежение да варира от 1,2 до 15V и как точно се случва (това нещо вътрешно в чипа ли се случва или външните елементи го предизвикват)?

Как при настроено изходно напрежение на LM317 напрежението в самата схема се изменя и отпушва, запушва ценеровия диод и транзистора ?

Този чип е регулатор на напрежение ама не зацепвам как знае кога на изхода си да има 1,2V и кога 15V.

Изправителния диод D3, който е на изхода на LM317 е винаги отпушен, прав ли съм ?

Изходът зависи от обратна връзка от изхода щифт (пин 3) за корекция щифт (PIN1) на LM 317 Това е от превода.

Правилно ли е да разглеждам схемата като 2 вериги (контура). Единият когато ценеровия диод и транзистора са запушени и тока стига до батерията и другия когато ценера и транзистора са отпушени и тока минава през тях и батерията не играе роля?

Схемичка с 15 елемента, а на толкова неща се чудя как стават...

Редактирано Юли 15, 2013 от Lyubo90

[Joro-01]

Отговарям сега, ама ме се ще повече да търсиш..

- Докато се пълни акумулатор или кондензатор - ток тече /през/в тях/ и се получава пад на напрежение. При акумулаторът и зареден, някакъв ток ще продължи да протича, но и да не - не бива да се оставя мн. дълго под напрежение. Най-малкото пова да грее и отделя газ. Представи си че пълниш бутилка със сгъстен въздух - до напълването и ще тече /влиза газ и налягането ще е по-ниско. След напълване спира да поема...

- Регулаторът на напрежение спира да подава като се зареди акумулаторът - виж горе /сивото/. Той е клапанът на бутилката със сгъстен въздух. Напрежението се мени, защото акулмулаторът "додава"я а пад има въпреки, че схемата е стабилизирана.

Да, нещо в чипа се случва, (по-сложно от това в един транзистор) ти сам каза че тримерът му задава изходно напрежение (подавайки някакво напрежение на управляващия електрод), но всъщност напрежението се определя от отношението на съпротивленията на тримера и резистора над транзистора. Виждам, че май не си погледнал линка с ПДФ описанието на регулатора! Има една формула, виж я. Когато това отношение се измени (чрез отпушването на транзистора, който шунтира тримера) на управляващия електрод идва по-високо отрицателно напрежение или по-голям ток, регулаторът дава на изход по-ниско напрежение (така чипът знае) - 1,5V (?) , които не са проблем за акумулатора. Тоест ниското напрежение е заради това, че акумулаторът e достигнал напрежение, което да отпуши ценера, а той транзистора, който пък "запушва" регулатора - "обратната връзка на пин 3"/ И ще е така докато акумулаторът не падне. Свети диодът през отпушения транзистрор, а другият /индикатор зареждане/ не може да бъде светнат от 1.5 V през 1К (?) резистор - това го писах.

D3 е винаги отпушен, идеята му вероятно е да пази регулатора /от тока на акумулатора/ и да предотвратява разреждане.

Ценерът се подбира така, че да се отпшушва при напрежение отговарящо на зареден акумулатор - 12V може би.

Нататък сам

Предполагам няма питаш как е схемата на регулатора, може да се намери, но мисля, че е достатъчно да знаеш само как работи.

Пробвай същото с голямата схема, ще помагам доколкото мога, но да видя, че бачкаш, то е работа просто. За твое успокоение и аз не знам схемите които участват, но в нета се проверява кое какво е.

Редактирано Юли 16, 2013 от Joro-01

[Lyubo90]

Видях формулата в pdf-а, но не ми говореше кой знае какво. Благодаря за изясненията.

Схемата на регулатора я има в pdf-a, не ми е нужна. Просто много неща, които тя върши не ми беше ясно как ставаха.

А като цяло pdf-те са ми трудни понеже гугъл не превежда добре, а и чиповете си имат някакви наименования на крачетата, които е трудно да си обясня какво всъщност правят и как действат, като изключим входовете и изходите.

[Joro-01]

Аджъстабъл - нагласяем, настроващ

За крачето

1.25 се умножава по сбора от 1 и R2/R1. Големината не е от особено значение при токове от под 100 мА

[Lyubo90]

Аджъстабъл - нагласяем, настроващ

За крачето

1.25 се умножава по сбора от 1 и R2/R1. Големината не е от особено значение при токове от под 100 мА

Нямах предвид крачетата на регулатора, а другите чипове в голямата схема. adj си го бях изяснил преди когато правих еднотактен DC/DC преобразувател със специализирана ИС, която имаше adj.

За голямата схема ...

Този UPS работи на мрежова честота, при предлаганите на пазара, инвертора работи на висока честота трансформатора е високочестотен оттам се намалява обема и теглото на трансформатора и би трябвало да прави работата му по-безшумна. Моят не е такъв когато работи трансформатора издава шум.

В оригинал схемата в горния ляв ъгъл беше с кварцов резонатор на 128kHz, но тъй като не открихме точно тази стойност използвахме HCC4538 с която формираме тези 128kHz.

След това с U1 и U2 се прави делител на честота 256. На изхода 2 краче на U2 се получава импулсна поредица с честота 500Hz.

U3 делител образува две импулсни последователности при 50Hz с изместване на фазата на 180º за контрол на превключването на двата MOSFET-a. Този чип ми представлява схемата за управление.

Не мога да си обясня за какво е нужна цялата тази работа с честотите.

Друго неясно за мен е, че това са логически схеми, работят с лог. нива 0 и 1 как тези лог. нива действат на работата на

дискретните елементи по конкретно на транзистори и диоди (отпушване, запушване)?

[Joro-01]

Като се прибера, че съм на бач.

Обаче ако е нещо елеметарно, много заобиколно ще те насоча

Звучи интересно, довечера както казах

[Joro-01]

Без да задълбавам - най малкото логическата единица може да отпуши / запуши транзистор, ценер...

[Joro-01]

Сега - не видях схемите или не знам как се търсят в нета, само ще ти нахвърлям някои неща по които да мислиш/мя но не гарантирам, че ще отделя много време за това, въпреки че го давах леко арогантно.

Явно чиповете са удвоители на честоти - което го знаеш по-добре от мене.

Честоти за какво трябват /"кварцът" е етслон - генерира стабилна честота/ - за да генерира синусоидата /на мрежовото напрежение/ максимално точно - в нашият случай до 1/10 (10%) ако имаме 500 Hz, а искаме да добием 50 Hz.

U3 дава на изходите си импулсни последователности като широчинно или по-вероятно честотно-импулсна модулация (като се насложат импулсите от 4 крачета на схемата, които вероятно са с различни честоти), които транзисторите преобразуват в полусинусоида

Така мисля, може и да греша

VDD и VCC за захрахнващи крачета (+), има ли значение разликата в имената не знам, ще си видиш

CLOCK - Управление по тактов импулс - импулс с фиксирана честота управлява схемата

GND - Земя както го наричаш, маса (-)

RST пин, RESET - нулиране при броячите на каквито ми приличат твоите схеми

CO - izhod maj e най високия разряд при броячи - виж при какви случаи - http://en.wikipedia.org/wiki/4000_series - май намерих квото търсиш

Редактирано Юли 17, 2013 от Joro-01

[Joro-01]

Или просто стабилната честота от 128 kHz се дели последователно (na nqkolko стъпки/етапа) до достигане на 50 Hz.

И синусоидата става правилна (почти нестъпаловидна) с точност до 1/2560 част от нея (128 000/50), което се постига с броячи предполагам. Заради ограничената разредност на брояча, това става на стъпки.

Горе може да съм поомазал, но твоя работа е да провериш, нали все пак е тръгнала схемата

[Lyubo90]

Много благодаря. Пинове като VDD, VCC, GND, Reset са ми ясни. Такива като Clock, Carry out, Latch enable не са ми ясни. Но Latch enable ми е на маса, а Carry out не го използвам. Много хубаво си ми дал това в wiki, защото pdf-a, който имам е доста размазан.

Логическите ми схеми (HCC4516) са двоични броячи. 8 от крачетата им не използвам, 4 са на маса и 8 си е задължително на маса, 16 захранване, Clock и изход. Почти нищо от възможностите им не използвам. Реално на техния Clock се подава една честота, чипът извършва деление като по превода ми става ясно, че двата чипа образуват делител на 256.

Тук неяснота т.е. 2та чипа правят деление на 256, което явно не е възможно с един чип да се реализира щом е направено с 2. Не мога да разбера каквa е честотата на изхода на първия чип 4516 ? Щом на изхода на 2рия чип е 500Hz. Нали всеки чип дели честота, която предава на Clock-a на следващия чип.

128kHz от мултивибратора попадат на Clock-a на 1 чип 4516. На изхода на 2рия чип 4516 се получава импулсна поредица от 500Hz, която попада на Clock-a на другия брояч 4017 (Брояч на Джонсън до 10). 4017 пак дели честотата и образува две импулсни поредици от 50Hz и тези 2 поредици управляват превключването на двата мощни транзистора.

Някъде в многото ровичкане четох, че изходите на 4017 са лог.1 ама докога ... също Reset ми е ясно, че е нулиране, но какво се постига с това отново ми е загадка.

[Joro-01]

Значи ако са свързани на един и същ разред /отброяващ изход, който дава логическо ниво/ следва че двата брояча делят на еднакво число. И ако намалява 256 пъти от 128 000 до 500, то всяка схема дели на SQRT(256) = 16, или след първият брояч имаме 128 000 Hz / 16 = 8 000 Hz. Като разделим още веднъж на 16 (с втория чип) ще получим 500 Hz

Така ли е?

Можем да проверим - разредите растат така Q1=2¹, Q²=2², Q3=2³ и Q4=2⁴ . Тоест, първият ще си смени състоянието от лог 1 на лог 0 или обратно, когато отброи 2 входни импулса на Clock-a. Вторият 4, .... Четвъртият 16, което значи, че четвъртият дава импулс с 16 пъти по-ниска честота от входната. И ако този изход се двърже с Clock на следващ такъв чип...

Наличието на нулев разред е безмислено, това означава честота равна на входната.

Може да видиш и диаграмата на чипа с правоъгълните импулси на изходите

Редактирано Юли 20, 2013 от Joro-01

[Joro-01]

Надявам се, че се поизясниха нещата - кое, на колко дели, как се дели честота и пр.

Въпреки това с риск да наспамя, пускам видеа на два механични брояча - двочен и десетичен.Тема за броячи все пак нямам.

Двоичния е само за да се унагреди, но десетични все още широко се ползват. Механичният ресет /има го на някои/ сещаш ли се как ще изглежда?

Мога да ти изрисувам схема, само с транзистори как да си напвравиш брояч /чрез изграждне на тригери става/, ама нема нужда според мен - излишна работа и излишно място.

Редактирано Юли 21, 2013 от Joro-01

[Lyubo90]

Такова чудо не бях виждал. Сега ми се изясни, че дели на 16. Явно много неща ми куцат, това ми е първият сериозен и голям проект и всичко си проличава. Досега съм правил схеми с 20-30 елемента без логики и не съм имал проблем...

[Joro-01]

Нататък си ти. От тебе зависи, ако има нещо - тук пак, но - бачкане му е мамата.

Редактирано Юли 21, 2013 от Joro-01

[Lyubo90]

Само, че в pdf-ите хич не се ориентирам освен за изводите и за типични схеми на свързване. Самия принцип, по който работят схемите го няма. Не разбирам какво като знание ми липсва и къде да намеря това, което ми трябва. Пустите 0 и 1 никога не съм ги разбирал.

4017 има десет изходи, които излизат с високо съдържание на последователност, когато източник на импулси е свързан с часовник вход и при подходящи нива логика се прилага към Reset и да даде възможност входове.

Това го намерих отнякъде. В моя случай тези условия са изпълнени. От превода, с който разполагам пише, че на пин 1(което е изход) на всеки 20ms има лог.1 и чрез един T, R и C не се позволява блокиране на 4017.

Струва ми се, че между нещата, които открих за 4017 и в превода (който със сигурност не е съвсем точен) има противоречия. Ще се опитам да обясня каквото мога и ще ми кажеш дали е вярно.

Ако се сещаш преди когато ми обясняваше за изводите на ИС беше писал за VCC и VDD ...

Ето един линк ако имаш желание да го погледнеш http://encyclobeamia.solarbotics.net/articles/vxx.html

Реално на практика не знам какво значение има. На курсовия проект, който съм правил при сегашния си ръководител на дипломната работа слагах и VDD и VCC. Същото се повтори и на голямата схема.

Досега и аз не знаех каква е разликата, но ето, че ме провокира да проверя и да я науча.

Редактирано Юли 21, 2013 от Lyubo90

[Joro-01]

Аз това също не го знаех.

Ако се вярва на линка - означението Vdd /Напрежение (V) на Дрейна/ е при ИС базирани на полеви транзистори, а Vcc /Напрежение на колектора/ - за ИС базирани на биполярни транзистори. И се касае за положително захранване.

Същото и с отрицателното захранване - на сорса и на емитера...

Можеш да му вярваш според мене.

Ако искаш провери още някъде из нета, но няма причина да не е вярно.

[Joro-01]

Само, че в pdf-ите хич не се ориентирам освен за изводите и за типични схеми на свързване. Самия принцип, по който работят схемите го няма. Не разбирам какво като знание ми липсва и къде да намеря това, което ми трябва. Пустите 0 и 1 никога не съм ги разбирал.

4017 има десет изходи, които излизат с високо съдържание на последователност, когато източник на импулси е свързан с часовник вход и при подходящи нива логика се прилага към Reset и да даде възможност входове.

Това го намерих отнякъде. В моя случай тези условия са изпълнени. От превода, с който разполагам пише, че на пин 1(което е изход) на всеки 20ms има лог.1 и чрез един T, R и C не се позволява блокиране на 4017.

Струва ми се, че между нещата, които открих за 4017 и в превода (който със сигурност не е съвсем точен) има противоречия. Ще се опитам да обясня каквото мога и ще ми кажеш дали е вярно.

Имам чувството че си ползвал машинния превод. Не знам дали да ти искам текста в оригинал. Не знам и дали да ти искам ПДФ.

Предполагам чрез ресета можеш да ограничиш разредите, като му подадеш ниво от разреда /изхода/ дето искаш да ти остане най-висш /да нулира сле Q4/ примерно и да не прави импулси на Q5.

Пратото, тоест високото ниво от Q тата ти е логичеста единица. Вероятно отговаря на напрежение 2 - 2,5V, а лог 0 - на под волт /0,5V/. Предполагам знаеш двоичната бройна сиснема. Всяка смяна на изход ти е импулс, с толкова по-ниска честота колкото по висш разред e. Ако импулсите на клока изведнъж спрат - изходите остават в състоянието определено от предишния импулс - изразяват някакво двоично число, до което са стигнали. С ресет м-ду другото можеш да ги нулираш, като му подадеш напрежение / ниво отговарящо на лог 1. /предполагам, принципно за броячите/. Това ако правиш брояч, в твоя случай не трябва, само илюстрирам как работят тези схеми.

А, да ето например

Q4 си сменя състоянието на лог 1, едва когато изброи 4 импулса. И тогава изходите са в състояние 1 0 0 (Q2 Q1 Q0 съответно), което отговаря на десетичното число 4.

Редактирано Юли 21, 2013 от Joro-01