Най-вбесяващите постинги в българския Фейсбук

[Last roman]

Наред с „необходимо зло” и „начин на виртуален живот”, Фейсбук е и море от кичозен спам. Вбесяващите кретении дебнат ежеминутно от тази социална мрежа, а сред стотиците такива, ето 10 от най-фрапиращите:

10. Картинки с текст „Този човек не желае да получава покани за игри”

Тези „соц-табели” са еталон за мързел. Точно два пъти по-лесно и просто е да блокираш съответната игра завинаги с два клика на мишката, вместо през два часа да обясняваш с картинка, че не желаеш да получаваш покани за „ферми”, „мафии”, „смърфове” и разни други залъгалки за убиване на нормиран работен ден.

Има и друго. Никой никога няма да ви прати покана за игра, ако не сте я „позволили” някога от пусто любопитство. После, след като не ви е харесала игричката на второ или трето ниво, просто не сте я блокирали, а приятелите ви вече ви виждат като играч на въпросната залъгалка.

Накрая си праскайте табели през минута ако щете! Подаръците идат

9. Постинги от рода „Пешо ви черпи с бира”

Е това вече е чутовна глупост и досада! Пешо черпи с виртуална бира наред и хабер си няма, че аз примерно не обичам бира. Целта на Пешо е да покаже колко много те уважава („Ти мене уважаваш ли ме?”), да бъде забелязан, евентуално за да бъде почерпен впоследствие с реална бира или просто Пешо е извратен и се кефи неистово, като ви цапа стената във Фейсбук с дивотии.

Освен „черпене с бира”, в тази поредица има „гледане от циганка”, „коментари за вас от някаква баба”, „детелинки-късметчета” и „секс-хороскопи” на ента. Гадното е, че се блокират малко по-трудно от поканите за игри …

8. Музикални панихиди за умрели певци

Това цунами се разразява във Фейсбук в деня след внезапната смърт на някое голямо (най-често пренадрусано) име от света на музиката. RIP-ове и клипове атакуват през секунда.

На втория час вече ти се гади и от възможно най-яките и вечни песни на трупясалата се особа и само се молиш да не се гътне Веско Маринов, че тогава армагедонът ще е пълен.

24 часа по-късно панихидата приключва и повече никой и никога не жалее нито Ейми, нито Уитни, нито Сиси. Не знаете коя е Сиси? Да не мислите, че аз знам! Ще разберем – в продължение на един цял ден – от стените във Фейсбук, като се спомине някога!

7. Снимки с гигантски цици

Та като заговорихме за Сиси, стигаме и до комплексарската мъжка мания да се „споделят” в социалната „лицева книга” снимки с цици, бомби, цомби, бозки, шамандури, млекоцентрали и диноподобни хранилки за бебета (и не само). Задължително с размери на топка за ръгби… и нагоре!

И настава една радост, едно чудо…

6. Лиготии за празници

Тук спасение просто няма. И докато предишната категория е приоритет на мъжкарите, в тази жените мачкат като валяци. Инвазията е страшна и не се смогва да се трие. От Дядо Коледа – до Исус Христос, от мартеници – до шарени яйца, от валентинки – до зарезанки. Картички, картинки, анимации, балончета, зайчета, сърчица, херувимчета, цветенца, бонбонки… вселена от лигава слуз се стича на талази от клетия ви фейсбучен профил.

То бива романтична нация, ама пък тази нашата…

5. Снимки на нещастни дечица

Става дума за гнусен капан за наивници, обяснен подробно по форумите. Пуска се снимка на осакатено дете, най-често украсена през фотошоп, или на уж болно от нещо и после след хиляди „споделяния” някой тарикат трупа левчета на гърба на заблудените фейсбук-аматьори.

Онази с бебето, дето уж имало огромен „рак” на бузата, още ме стряска нощем, независимо, че на мига скрих от стената си всички познати, споделящи тази гадост.

4. Клипове с пеещи дечица, дето разплакали целия свят

Ами, реално погледнато всяко малко дете е сладко. (Божилозанови, вас днес не ви коментираме!) Мен лично ме вбесява да видя плеснат на стената си клип с 4-годишната Моника от „незнамкъдеси” в Америка, която пее „Титаник” или балада на „Металика”. А най-гнусно ми става, като ме убеждават, че била разплакала целия свят с това изпълнение в хола на къщата им в Калифорния (примерно).

И почвам да се питам – за какво реве целият този свят?

3. Чалга статуси за несподелена любов

Тези са ми „най-любими”. Строфи за бавноразвиващи се, взети от „пайнерската лирика” и плеснати във Фейсбук. Плашещото става, когато под тях видиш десетки „харесвания”, дузина „споделяния” и хвалебствени коментари.

Лирическият герой (героиня) най-често е по-силен от раздялата. Той лепи разбитото си сърце с „Капчица” и продължава напред, минавайки като БТР през пълчища от курви и любовни измамници.

В един момент започваш да се питаш що за „приятели” си добавил в този пусти Фейсбук и как да ги разкараш най-безпроблемно…

2. Изплагиатствани снимки и лафове от руския „Демотиватор”

Около седмица-две след като руската хумористична мисъл пусне в култовата си поредица „Демотиватор” емблематичните снимки, оградени с черна рамка, и някой супер весел коментар, родната копи-пейст армия ги превежда с текст, най-често отнасящ се за Перник и неговите кръвожадни жители.

Незапознатите с руската версия фейсбук-братя само цъкат с език и се кефят на оригиналността на нашите сънародници. Получава се огледална ситуация с онази, в която сценаристите на Слави превеждат смешки от руски, взети от сайта „Анекдот.ру”, а народът наш се вцепенява от хумористичния гений на Трифонов.

За справка, руските „демотиватори” са стартирали през 2008-ма, нашите копирации – през 2010-та…

1. Колажи с Лео Меси

Става дума за ултра дебилни фенски залитания на тема обожествявания Лео Меси и отбора на „Барселона”. Във вечери, в които милионерският тим на каталунците прасне 4-5 гола на някоя версия на нашенските „Калиакра” или „Светкавица”, става страшно.

Пигмеят Меси моментално става великан чрез фотошопа и започва да гази белите „мравки” от „Реал”. Или пък Лео ходи по облаци, а Кристиано реве по очи в някоя локва. Независимо, че „Реал” е пред „Барселоната” в класирането, а Роналдо е с повече голове от Меси.

Все едно сме в детската градина и се мерим на кой татко му е по-як.

Тъжно е, когато спортът се превърне в чалга. Още по-тъжно е, когато гледаш тази чалга на стената си във Фейсбук!

Станаха ли 10? Ок! Отивам да чистя вбесяващи неща от стената си!

Източник: bgtatko.bg

[Пандора]

А пък аз така и не започнах

[Б.Богданов]

А пък аз така и не започнах

И аз )

[JImBeam]

А пък аз така и не започнах

Има време и да почнеш и да свършиш Човек докато е жив трябва от всичко да опита, после и да иска - няма

[Last roman]

Все още имам някакъв профил в "сурат тефтера", но не виждам практическа полза от точно тази социална мрежа. Форумите по интереси предоставят далеч по-адекватна среда за обмен на информация.

суратя има полза колкото да качиш някой друг албум или да изкомуникираш с хора, които са извън България. Останалото е суета.

[Doris]

Аз си направих профил с цел да видя конкретни линкове, които ако не си логнат са недостъпни, но после ме намериха разни познати. Все още не ми е много ясно какво става в тоя фейсбук.

[Пандора]

Има време и да почнеш и да свършиш Човек докато е жив трябва от всичко да опита, после и да иска - няма

Така е ,все още има някаква надежда,не съм отхвърлила напълно такава възможност

суратя има полза колкото да качиш някой друг албум или да изкомуникираш с хора, които са извън България. Останалото е суета.

Не съм много по споделяне на снимки,но за комуникацията с хора ,които са далеч - май това е Смисълът

[Last roman]

Не съм много по споделяне на снимки,но за комуникацията с хора ,които са далеч - май това е Смисълът

Другото, което е ценно в суратя са групите по интереси /напр. археолози, риенактори/, които качват специализирана литература или снимки на музейни експонати. Също така чрез него лесно можеш да обявиш и популяризираш дадено събитие сред приятелите си /напр. организиране на културно мероприятие/. Като цяло фейса може да се ползва не само за развлечение, но и за източник на информация. Ама това вече зависи от потребностите на потребителя.

[Пандора]

Да,разбира се - зависи от интересите на потребителя.И аз съм попадала на профили с по-сериозна насоченост,пишат и кратки статии и т.н.