Отиди на
Форум "Наука"

Как Раковски "доказва" на гърците, че гръцкият език е производен от българския


Sync

Recommended Posts

  • Потребител

Взето е от този блог: http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/10/blog-post.html

от спомените на д-р Иван Касабов, изд. 1905 г.

Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена лично и сега от славния български водач Георги Раковски. За съжаление времето е неумолимо и след толкова изминали векове, можем само да гадаем какви стари елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при добавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултатът от филологическото издирване, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях – “чакайте, къде бягате”. Действието се развива през 1860-те гг. в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов:

“...В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки учител уж добър филолог, но и търговците и те се считали за много учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им произход и им правили много други унижения. Раковски разбрал това, понеже българите му разказали за отношението на гърците срещу българите. Раковски казал на българите да се съберат вечерта в кафенето и задържат там малко гърците и той да дойде да им покаже тяхната глупава наученост. Раковски действително ги намерил там, събрани българи и гърци. Раковски познаваше доста стария елински и новия гръцки език, понеже от малък още той е следвал науките си в Цариград и Атина в гръцката гимназия. При това той имаше дар да говори много убедително и ясно. Тук Раковски започнал разговор с гръцкия даскал и други уж по–учени търговци на гръцкий язик, за да ги въведе там, гдето той бил скроил планът си. Раковски влагал в филологията с гръцкий даскал, този започнал да разсъждава надменно. Раковски тогава поискал един тибишир, написал на масата едно голямо число стари елински думи с техните акценти и дигами и прочие. Обяснил какво означават тия дигами и какви букви отпаднали по-после представляват, гръцкий даскал удобрявал, че това е верно. Тогава Раковски написал думите цели с отпадналите букви и изкарал съвсем български и че те са заети от българский язик и че българский язик съществувал преди гръцкия и че този последния е разработван от българский язик. Гръцкия даскал се смутил, започнал да дига гюрюлтия, но не можа нищо да отрече в доводите на Раковски, види се толкова бил сведущ в своята филология. Около тях се струпали в кафенето сички румъни и някои румънски професори, които почнали да удобряват доводите на Раковски. Гърците тогава избягали всички от кафенето. А българите укуражени така от триумфа на Раковски, започнали да им викат - “чакайте къде бягате”. Румъните отпосле закачали гърците по тази случка, а българите тогава укуражени обърнали работата също противоположно с тези гърци, започнали да ги подиграват и презират. От тогава тези гърци отбягвали да се срещат с българите...”.

източник: “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./, член на Таен централен български комитет – Букурещ /1866-1868 г./ и на Българското книжовно дружество /след 1884 г./.

Дали Раковски не ни е оставил в трудовите си "ключ" за намиране на отговори на въпросите от увода на статията:

Георги С. Раковски за произхода на българския език

(Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.)

...„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч.

В Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика...“

...„Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго.

Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език“....

...„Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.“

„Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи.

Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого.

Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик.

На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари.

Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи.

Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл....

Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр.

Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме!

Нека кажеме йоще нещо си.

Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига* и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение.

В народните ни же обреди бългуря и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когат се роди дете, на понудата му (понуда = принос богу) варят бългур, кога гуждат име на детето, варят бългур, кога му напиват година, творят истое. Сватбите почват от засевки на жито, т.е. чисти се жито за бългур, кого варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първий ден, в третините, деветините и так дале. Тука се крие една голяма тайна коя никак не е от християнскаго века, но остатка явна от най-древните времена, когато е изнайдено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, щото е увело в религиозните тайнства!...“

източници:

1/ “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, стр. 46-47, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов /1837-1911 г./;

2/ "Георги С. Раковски за произхода на българския език" /сп. "Житно зърно"/ ;

(Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.)

http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3385&Itemid=74

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По-голям от живота :) Раковски "доказва" много неща. Днес това е преди всичко от антикварен интерес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като гледам, описана е истинска случка, от очевидец. Изглежда Раковски е имал достатъчно доводи за да накара учените гърци да млъкнат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Елините са взаимствали религията и митологията си от местното население - от траките. Гръцките богове са тракийски само че със сменени имена. Какво чудно има ако основата на гръцкия език също е взаимствана оттук. Някой лингвист сигурно може да подскаже какви са сходствата между гръцкия език и българския, които Раковски може да е използвал като доказателство за това.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Елините са взаимствали религията и митологията си от местното население - от траките. Гръцките богове са тракийски само че със сменени имена. Какво чудно има ако основата на гръцкия език също е взаимствана оттук. Някой лингвист сигурно може да подскаже какви са сходствата между гръцкия език и българския, които Раковски може да е използвал като доказателство за това.

http://nauka.bg/foru...tion=boardrules

Проектът „Българска наука" е консервативен [...]. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. Същностни разглеждания на хипотези като например автохтонния произход на българския народ, плоска Земя, световна конспирация, несъстоятелност на еволюционната теория и подобните им не са добре дошли. На псевдонаучната проблематика тук в най-добрия случай гледаме като на обект на психологическо и социологическо изследване. В пространството на „Българска наука" ще бъдат излагани, коментирани и критикувани само теоретични и експериментални проблеми, изложени с достатъчна степен на сериозност и фактологическа обосновка. Целта ни да бъдем полезни като поле за изява на млади учени, място за практическа помощ за студенти и ученици и за обогатяване на най-широк кръг любители ни задължават към такъв консерватизъм.

!

Доста по-приемливо би било да се каже, че част от гръцките вярвания са взаимствани, както и че има някои сходства между гръцки и български език.

А вече каква точно е и дали изобщо има връзка между българи и траки, каква е връзката и посоката на влияние между български и гръцки език, пък и дали точно Раковски е авторитетен по тези теми - това са си е други въпроси.

Автохтонщините не се толерират тук, а Раковски може да бъде разглеждан главно като идеолог на просветителското и на революционното направление във Вазраждането ни. Това не го прави непогрешим по езиковедски въпроси, даже напротив.

А поне малко здрав разум би ограничил генерирането на спам.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доста по-приемливо би било да се каже, ... че има някои сходства между гръцки и български език.

Интересно е да се видят сходствата между българския и елинския език. Затова е необходим специалист лингвист, както съм написал. Тогава чак, след като преценим сходствата, може да се произнесем по въпроса има ли право Раковски или не.

Някой може да даде повече информация или връзки към вече направени изследвания на езиците.

Доста по-приемливо би било да се каже, че част от гръцките вярвания са взаимствани, ...

Така е - не всички, а част от вярванията са взаимствани от траките. Но доста важна и основна част. Това е значим и показателен факт.

Известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис , Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така.

Първо - сто пъти съм отбелязвал да не се пускат по два-три постинга накуп. Не сме бавачки, та да ходим и да редактираме, тук го правя за последен път. Това е упоменато и в правилата на форума (линк по-горе в темата и най-горе във форума), упоменато е и защо е така.

Второ - във форума имаше поне един преподавател по класическа филология, а и аз съм си давал зора да поуча старогръцки и увод в езикознанието. Има и поне още един-двама, дето имат някаква представа от гръцки и старобългарски, както и от класификацията на индоевропейските езици. Та, да, от гледна точка на езикознанието (това е същото като лингвистиката) Раковски е просто един романтик в случая.

Трето - подобни неупоменати цитати (цък за "Известният старогръцки и римски пантеон...") от тотално неавторитетни блогчета нямат никаква доказателствена тежест. Когато се цитира, човек се старае да намери нещо по-сериозно от уеб-публикацийка с неясно авторство, а пък и коректно посочва точно откъде е взел цитата. Съвсем отделно в горното цитатче не виждам аргументи, а само твърдения.

Четвърто - просто няма място за коментари; още в преамбюла на форумните правила (цитиран по-горе) сме поставили автохтонщините на заслуженото им място. Колко пъти още да предупреждаваме за псевдонаучния флуд във форума?

Надявам се, че с това приключваме въпроса. Ако имаш нужда от някакви разяснения по увод в езикознанието, мога да ти препоръчам следната книга (цък). Началото и стр. 121-147 ще внесат малко яснота. Не е чак върхът, но върши работа.

Съжалявам, ако всичко това ти звучи грубо, защото не е това идеята, но просто няма как тук да приемем абсолютно лаически мнения. Подборът и натрупването на информацията са неизбежни, ако човек иска мненията му да бъдат разумни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така.

Първо - сто пъти съм отбелязвал да не се пускат по два-три постинга накуп. Не сме бавачки, та да ходим и да редактираме, тук го правя за последен път. Това е упоменато и в правилата на форума (линк по-горе в темата и най-горе във форума), упоменато е и защо е така.

Мисля, че всичко с постингите е наред. Аз поне не виждам последователни такива от един и същ човек в темата. Тук трябва да спомена и, че ако човек се сети след час-два да добави нещо интересно към написаното от него, той вече не може да редактира стария си пост и трябва иска-не иска да публикува нов веднага след първия.

Второ - във форума имаше поне един преподавател по класическа филология, а и аз съм си давал зора да поуча старогръцки и увод в езикознанието. Има и поне още един-двама, дето имат някаква представа от гръцки и старобългарски, както и от класификацията на индоевропейските езици. Та, да, от гледна точка на езикознанието (това е същото като лингвистиката) Раковски е просто един романтик в случая.

Аз лично нямам представа от старогръцки, а и повечето хора също нямат. Затова е добре да видим сериозни изследвания на сходствата между гръцкия и българския език, направени от специалисти, и да си изградим мнение на базата на тях.

Трето - подобни неупоменати цитати (цък за "Известният старогръцки и римски пантеон...") от тотално неавторитетни блогчета нямат никаква доказателствена тежест. Когато се цитира, човек се старае да намери нещо по-сериозно от уеб-публикацийка с неясно авторство, а пък и коректно посочва точно откъде е взел цитата. Съвсем отделно в горното цитатче не виждам аргументи, а само твърдения.

Цитираният текст е базиран на толкова общоизвестни факти, че мислех, че няма да има нужда да прилагам и доказателства :). Няма какво да търсиш в google източника - блог или не. Аз съм използвал само две изречения именно защото знам, че тези изречения са верни, а останалото - не се знае. Ако ти имаш някакви претенции към изказаните твърдения в цитата ще бъда много учуден. Друг е въпросът ако смяташ, че за общообразователната цел на форума е добре да бъдат представени и връзки с повече информация по въпроса. Ако е така, може дори и цяла тема за приемствеността между тракийската и гръцката култура да започна.

Четвърто - просто няма място за коментари; още в преамбюла на форумните правила (цитиран по-горе) сме поставили автохтонщините на заслуженото им място. Колко пъти още да предупреждаваме за псевдонаучния флуд във форума?

С уважение към форумните правила, но тук не виждам никаква автохонщина - каквото и да означава това твърде общо понятие. В темата се обсъжда историческа случка, описана от очевидец - д-р Иван Касабов /1837-1911 г./, който смятам, че няма причини да говори нещо различно от истината. Интересно е да се помисли какви точно примери може да е използвал Раковски в разговора с гръцките учени, и дали биха били наистина толкова убедителни, че да ги накара да избягат от кафенето.

Аз за първи път чувам за сходства между българския и гръцкия език (каквито ти явно знаеш, че съществуват) и смятам, че ако в продължението на темата се дадат конкретни сравнения на думи и изрази от двата езика, ще е полезно освен за мен и за читателите на форума като цяло.

П.П. Ако не те затруднява, изтрий описанието на темата и махни кавичките от думата "доказва" в заглавието й. Някой е правил промени там (странно, а? :)). Всъщност това, което бях публикувал аз като заглавие, е: Как Раковски доказва на гърците, че гръцкия език е разработван от българския език!. Именно такава случка се описва в книгата на д-р Иван Касабов.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
“...В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки учител уж добър филолог, но и търговците и те се считали за много учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им произход и им правили много други унижения. Раковски разбрал това, понеже българите му разказали за отношението на гърците срещу българите. Раковски казал на българите да се съберат вечерта в кафенето и задържат там малко гърците и той да дойде да им покаже тяхната глупава наученост. Раковски действително ги намерил там, събрани българи и гърци. Раковски познаваше доста стария елински и новия гръцки език, понеже от малък още той е следвал науките си в Цариград и Атина в гръцката гимназия. При това той имаше дар да говори много убедително и ясно. Тук Раковски започнал разговор с гръцкия даскал и други уж по–учени търговци на гръцкий язик, за да ги въведе там, гдето той бил скроил планът си. Раковски влагал в филологията с гръцкий даскал, този започнал да разсъждава надменно. Раковски тогава поискал един тибишир, написал на масата едно голямо число стари елински думи с техните акценти и дигами и прочие. Обяснил какво означават тия дигами и какви букви отпаднали по-после представляват, гръцкий даскал удобрявал, че това е верно. Тогава Раковски написал думите цели с отпадналите букви и изкарал съвсем български и че те са заети от българский язик и че българский язик съществувал преди гръцкия и че този последния е разработван от българский язик. Гръцкия даскал се смутил, започнал да дига гюрюлтия, но не можа нищо да отрече в доводите на Раковски, види се толкова бил сведущ в своята филология. Около тях се струпали в кафенето сички румъни и някои румънски професори, които почнали да удобряват доводите на Раковски. Гърците тогава избягали всички от кафенето. А българите укуражени така от триумфа на Раковски, започнали да им викат - “чакайте къде бягате”. Румъните отпосле закачали гърците по тази случка, а българите тогава укуражени обърнали работата също противоположно с тези гърци, започнали да ги подиграват и презират. От тогава тези гърци отбягвали да се срещат с българите...”.

на това мястото му е в бисери и вицове или в паранауки ... и то заради упорството на автора на темата ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Sync, по горе вече не виждаш двоен постинг, защото за пореден път аз слях двата ти постинга в един. В постинг #7 от темата виждам, че си минал след мен, за да се вижда не "редактирано от glishev", а "редактирано от Sync". Това по принцип е неприемливо - след екипа не се правят редакции. Прочети наистина внимателно форумните правила.

Аз пък имам известни познания по старогръцки и знам какво говоря. Който не знае или учи, или вярва на знаещите. Ако искаш да си съставиш мнение, то имаш нужда запознаване със сериозни изследвания (похвален интерес, когато е искрен). Потърси предложения учебник по увод в общото езикознание.

Ако даден факт е наистина общоизвестен, няма нужда от цитати в негова подкрепа. Ако пък има нужда от цитат, тогава цитатът трябва да е коректен - и авторитетен - за да има стойност.

Автохтонизмът е псевдонаучна хипотеза, която приписва не просто частично, а наистина огромно влияние на траките върху антична Гърция и освен това обявява средновековните и съвременните българи за същия народ като траките. В този сайт и форум автохтонизмът дори не си струва се обсъжда.

Влиянието на гръцкия език над българския е голяма тема. Обратното влияние също е интересно, но е доста по-кратка тема :)

Аз направих промените в заглавието и те ще си останат.

Дадох разясненията, за да няма неразбрани неща. Засега няма да местя повече темата, нито да я затварям. Нека се върнем към Раковски като автор и идеолог, защото това е най-ценното в темата. Странични неща повече няма да обсъждаме.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да повторя - Раковски не може да докаже нещо недоказуемо и противоречащо на познанията по въпроса ...

темата си остава за друг раздел, защото авторът й е възприел измислиците на Раковски насериозно ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Раковски има отлично образование. А особено в областта на езиците - старогръцки, български - е много по-запознат от всички до момента коментирали в темата. От тази гледна точка, много по-убедително ще бъде ако се покажат някакви съвременни изследвания на сходствата между старогръцкия и българския, въз основа на които да си направим собствени изводи.

В Цариград. Македонско дружество. - Изпълнен от жажда за учение, 17-годишният Раковски е настоявал също да продължи образованието си - като е имал може би пред очи примера на Кръстевич, който след напущането на Куру-чешме отива да следва правото в Париж, издържан от княз Стефан Богориди. Именно под опекунството на този най-знатен котленец е бил поставен и младият Сава Стефанидис (както се подписва тогава Раковски). В писмата си до даскал Райно той изказва радостта си от постигане на "многожеланата цел", която "гонел с усърдие", и излага хода на занятията си.
Училището, поставено под надзора на Вселенската патриаршия, обзаведено отлично и с най-добри преподавателски сили, се е ползувало със завидна слава по целия изток
. Питомците му изучавали всички гимназиални предмети (математика, физика, астрономия и т. н.), и особено
класическите езици
, философия и риторика. През първа и втора година Раковски е чел в клас Демостеновите речи, Тукидид, Ксенофон, Херодот, поетите, начело с Омир, френски и латински текстове. Но програмата ще е била доста широка, щом на 2 март 1841 г. той може да пише на даскал Райно: "Аз лично изучавам особено
арабски и персийски език
, защото така заповяда Негово Сиятелство." Богориди, види се, има предвид бъдещата чиновнишка кариера на Раковски, като го задължава да усвои основно
официалния книжовен език
. От послешните съчинения на Раковски с историческо и филологично съдържание ние се убеждаваме, че той ще е овладял добре както
старогръцки
, така и
турски
и
френски
(френски още преди да замине за Франция); а поетическите му опити издават школата на
новогръцката поезия
, с нейните романтически и революционно-патриотически насоки.

Източник:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Раковски се опитва да бори ширещата се по това време гръкомания /фанариотщина/ с подобни средства. Като цяло похвално за патриотизма му, но неговите изводи са много далеч от истината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Раковски е издигал българското съзнание и възрожденския дух сред българите. Изследвал е културата и езика български.

116239.jpg

Георги С. Раковски

Съчинения в четири тома. Том 4: Езикознание, етнография, фолклор

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Раковски има отлично образование. А особено в областта на езиците - старогръцки, български - е много по-запознат от всички до момента коментирали в темата. От тази гледна точка, много по-убедително ще бъде ако се покажат някакви съвременни изследвания на сходствата между старогръцкия и българския, въз основа на които да си направим собствени изводи.

В Цариград. Македонско дружество. - Изпълнен от жажда за учение, 17-годишният Раковски е настоявал също да продължи образованието си - като е имал може би пред очи примера на Кръстевич, който след напущането на Куру-чешме отива да следва правото в Париж, издържан от княз Стефан Богориди. Именно под опекунството на този най-знатен котленец е бил поставен и младият Сава Стефанидис (както се подписва тогава Раковски). В писмата си до даскал Райно той изказва радостта си от постигане на "многожеланата цел", която "гонел с усърдие", и излага хода на занятията си.
Училището, поставено под надзора на Вселенската патриаршия, обзаведено отлично и с най-добри преподавателски сили, се е ползувало със завидна слава по целия изток
. Питомците му изучавали всички гимназиални предмети (математика, физика, астрономия и т. н.), и особено
класическите езици
, философия и риторика. През първа и втора година Раковски е чел в клас Демостеновите речи, Тукидид, Ксенофон, Херодот, поетите, начело с Омир, френски и латински текстове. Но програмата ще е била доста широка, щом на 2 март 1841 г. той може да пише на даскал Райно: "Аз лично изучавам особено
арабски и персийски език
, защото така заповяда Негово Сиятелство." Богориди, види се, има предвид бъдещата чиновнишка кариера на Раковски, като го задължава да усвои основно
официалния книжовен език
. От послешните съчинения на Раковски с историческо и филологично съдържание ние се убеждаваме, че той ще е овладял добре както
старогръцки
, така и
турски
и
френски
(френски още преди да замине за Франция); а поетическите му опити издават школата на
новогръцката поезия
, с нейните романтически и революционно-патриотически насоки.

Източник:

ако приемем, че представеният от теб цитат в началото на темата е верен - възможностите са само 2:

а) Раковски е лингвистично неграмотен

б) Раковски е дотолкова заслепен от националистичните си виждания, че никаква наука и грамотност не го интересуват

българският е славянски език пълен с гръцки, османски и руски заемки и граматика характерна за балканския езиков съюз - аксиома, която няма нужда от доказване ... въпреки това той си остава 90% лексикално хомоложен дори и със североизточните славянски езици ...

старогръцкият е един от най-старите езици с многобройни писмени паметници и в него няма славянски заемки - втора аксиома, която няма нужда от доказване, да не говорим, че за това си има чисто хронологични причини - славяни не е имало на балканите когато вече е имало старогръцки и така е било сигурно поне 10на века, докат същите тия славяни си дотътрят задниците на юг ...

съветвам те да престанеш да настояваш и да клатиш нещата в желаната от теб насока, защото се излагаш ...

иначе Раковски няма как да е езиково по-грамотен от поне 2ма участници в тая тема, което също те моля да го приемеш като аксиома ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Раковски е издигал българското съзнание и възрожденския дух сред българите. Изследвал е културата и езика български.

В което няма нищо лошо. Определено българите са имали нужда от малко гордост като спойка за зараждащото се национално самосъзнание. Само че това далеч не означава, че е прав в заключенията си.

Както и да е - псевдолингвистиката е била популярна както в миналото, така и сега.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прав е бил Раковски, гърчолята са ни окрали езика. Преди да срещнат траките(българи) елините са мучали членоразделно като говеда. Вижте какви красиви и поетични думи са ни свили- ТРАПЕЗА, ПИРОН, УЗО, СИРТАКИ, МЕТАКСА, ПОЛИС, ПОЛИГРАФИЯ, СОФИЯ и прочие... Раковски хубаво ги е подредил и за това после са го отровили с бавнодействаща отрова през 1860г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Раковски, разбира се, е ползвал гръцки, но просто е борец срещу фанариотщината, а не филолог. Текстовете му са наполовина романтика и наполовина - пропаганда. Пък и лингвистиката като модерна наука определено се развива извън кръга на внимание на Раковски. Всеки филолог или лингвист само би се забавлявал с романтичните идеи на Раковски. Да приемаме езиковите му хрумвания за меродавни, е все едно да си пишем учебниците по история според Паисий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Раковски, разбира се, е ползвал гръцки...

Не само ползвал, но първо е изучавал гръцки, а после е преподавал гръцки език:

През лятото на 1841 година Раковски напуска

Цариград и заминава за Браила, където се

готвел бунт. Тук, с помощта на приятели от

Котел, Раковски става учител по гръцки и

френски език.

Не виждам никой от коментиращите да посочва сериозен източник на изследване на сходствата между гръцкия и българския език (или на езиците от Балканския езиков съюз, които като цяло са сходни).

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не виждам никой от коментиращите да посочва сериозен източник на изследване на сходствата между гръцкия и българския език (или на езиците от Балканския езиков съюз, които като цяло са сходни).

ти бъзикаш ли се?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...