Телескоп

[Apofis]

Инструмент, който събира електромагнитното излъчване от далечен обект и го направлява към фокуса, където се получава увеличено изображение или се формира усилен сигнал на наблюдавания обект. Развитието на астрономическата техника позволи да се изучават обекти във целия електромагнитен спектър, поради което са изработени специални системи телескопи и допълнителни детектори, позволяващи работа в различни вълнови диапазони.

Терминът "Телескоп" първоначално означава оптически инструмент. Едновременно с телескопите, работещи във видимия, радио- и рентгеновия диапазон, се използват системи и методи, силно различаващи се едни от други.

Оптическите телескопи биват два вида: рефрактори и рефлектори, отличаващи се главно по типа на събиращия светлина елемент - леща или огледало. В телескопа-рефрактор на предната страна на тръбата има обектив, а в задната част, където се формира изображението - окуляр или фотографско оборудване.

В отражателен телескоп на мястото на обектива се използва вдлъбнато огледало, разположено в задната част на тръбата.

Обектива на телескоп-рефрактор обикновено представлява съставна леща от един или няколко елемента с относително голямо фокусно разстояние. Използването на съставна леща намалява хроматическите аберации - тези лещи се наричат ахроматични.

Всички големи астрономически телескопи в света представляват рефлектори. Рефлекторните телескопи са популярни и сред любителите и всеки лесно може да си направи рефлектор. В рефлектора светлината се събира в точка пред първичното огледало, наричана първичен фокус. Събрания лъч светлина обикновено се направлява (посредством вторично огледало) към удобно за наблюдение място. С тази точка за наблюдение се различават няколкото общоприети системи телескопи, включващи тип Нютон, тип Касенгрен, Куде и Шмид. Повечето професионални телескопи се правят така, че наблюдателя да получава възможността да избира фокуса. Фокусите тип Нютон се използват обикновено в любителските оптически телескопи.

Първичните огледала в рефлекторите обикновено се изготвят от стъкло или керамика, която не се разширява (свива) при изменения на температурата. Повърхността на огледалото са полира до получаването на желаната форма, обикновено сферична или параболична, с точност до най-малката дължина на светлинната вълна. За получаване на отражателна способност, на повърхността на огледалото се нанася тънък слой алуминий.

В съвременните много големи телескопи се използва метода активна оптика, който позволява да се използват много тънки и леки огледала, като компютърна система се грижи те да заемат необходимата форма. Това позволява да се използват като огледала с много големи размери, съставени от по-малки отделни елементи.

Мощността на получения светлинен сигнал и разрешаващата способност зависят от размера на обектива. За да се наблюдават все по-слаби обекти и фините детайли в наблюдаваните обекти, в астрономията се наблюдава тенденция към създаването на инструменти с все по-големи размери, правят се все по-чувствителни детектори или се работи в режим на интерферометър.

Изображенията, получени в астрономическите телескопи, са обърнати. Макар, че има възможност да се постави допълнителна леща, която коригира изображението, повечето наблюдатели предпочитат да работят непосредствено с обърнатото изображение.

Монтировката е важна част от конструкцията на телескопа. Много любителски и компютърноуправляеми телескопи използват алтазимутална монтировка. При този начин на монтировка, за да след движението на даден обект от небето, телескопа се движи по две оси - по ректасцензия и деклинация. До преди появата на компютърното управление най-разпространена бе екваториалната монтировка - движението на уреда става само по една ос - по ректасцензия.

[Apofis]

Апертура и светлосъбираемост

Телескопите се оценяват на база апертурата им. 4-инчов инструмент има основна леща или огледало, имащи диаметър 4 инча. По-големи лещи или огледала събират повече светлина и изображенията, които предлагат са по-ярки и по-остри. Основният оптичният елемент на 8-инчов телескоп има четири пъти по голяма площ от този на 4-инчов телескоп и следователно изображенията, които той предлага ще бъдат четири пъти по-ярки.

Разделителна способност

Ако погледнем нещата теоретично, 8-инчов телескоп може да разкрие двойно повече детайли в сравнение с 4-инчов инструмент. Разделителната способност на един телескоп може да се пресметне чрез използването на проста формула: разделителната способност (в дъгови секунди) = 4.56 / апертурата (в инчове); или 116 / апертурата (в милиметри). Това е правилото, формулирано от Уилям Доус през 19 век. Когато производителите указват разделителна способност, те просто посочват границата на Доус за телескоп със съответната апертура, а не реалната разделителна способност на конкретния инструмент.

Фокусно разстояние

Пътят, който изминава светлината от огледалото или лещата на телескопа до точката на фокус (мястото където се събират светлинните лъчи) се нарича фокусно разстояние. При Касегрен телескопите пътят на светлината е сгънат върху себе си, което прави тръбата по-къса от фокусното разстояние.

Дифракционно-ограничен

Несъвършенствата на изработката на една дифракционно-ограничена оптична система са толкова незначителни, че качеството на образа се влияе основно от вълновото естество на светлината, а не от самите несъвършенства. Това е равнозначно на грешка, не по-голяма от ¼ от дължината на вълната на светлината. Всеки любителски телескоп трябва да отговаря на това изискване, което е известно и като критерий на Рейлей. Ако това изискване не е спазено образа на планетите няма да е ясен и остър, а размазан. Противно на повечето реклами, дифракционно-ограничен не значи, че оптиката на телескопа не може да се усъвършенства повече. Изработка с точност 1/6 или 1/8 от дължината на вълната прави един телескоп особено добър. Тестовете сочат че разликата е значителна, но качество, по-високо от ¼ от дължината на вълната идва на висока цена.

Централна обструкция

Въпреки че вторичното огледало на рефлекторните телескопи блокира част от светлината, загубата не е значителна. Забележимия ефект е намаляването на контраста на образа. Това е следствие от допълнителната дифракция, която добвая обструкцията. Ефектът е пропорционален на размера на вторичното огледало. Централната обструкция следва да се измерва като процент от апертурата. 8-инчов телескоп с 2.75-инчово вторично огледало има централна обструкция 34%. За да направят така, че числата да изглеждат по-малки някои компании дават обструкцията на произвежданите от тях телескопи като процент от площта на главното огледало (12% в нашия пример). Като цяло, обструкция от порядъка на 20% (по диаметър!!!) или по-малко поражда пренебрежими ефекти.

[Apofis]

Окуляри

Висококачествените окуляри са също толкова важни за острите изображения колкото и огледалата или лещите на телескопите. Главното огледало или лещата на телескопа събират светлина и формират образа. Окуляра го увеличава. Некачествена оптика в който и да е край на оптичната система ще доведе до понижена ефективност.

При всички астрономически телескопи окулярите са заменяеми. С различни окуляри се постигат различни увеличения. За да изберете комплекта окуляри, които подхождат най-добре на телескопа и бюджета ви трябва да можете да разбирате характеристиките на различните оптични схеми. Най-важната характеристика на един окуляр е фокусното му разстояние.

В днешни дни много производители предлагат поне един сносен окуляр с телескопите, които предлагат. Окулярите, които виждате са добри. За съжаление някои телескопи все още се окоплектоват със същите некачествени окуляри, които "тормозят" телескопите за начинаещи от край време.

Фокусно разстояние

Както и лещите и огледалата така и окулярите имат фокусно разстояние. То се измерва в милиметри и е отбелязано някъде в горния край на окуляра. Дългофокусен (28-55 mm) дава ниско увеличение и показва по-голяма част от небето. Среднофокусен окуляр (13-26 mm) дава средно увеличение и показва по-малка част от небето. Късофокусен окуляр (3-12 mm) дава високо увеличение и показва съвсем малка част от небето.

Окулярите идват в най-различни фокусни разстояния. Колкото е по-малко фокусното разстояние, толкова е по-голямо увеличението, което окуляра предлага със съответния телескоп.

Колкото и да е изкусително, не е необходимо да съберете всички окуляри от дадена серия – от най-късофокусния до най дългофокусния. Като за начало три (по един от всяка група) ще дадат достатъчен набор увеличения за наблюдения на повечето астрономически мишени - от големите и бледи мъглявини до малките и ярки планети.

Увеличение

За да определите увеличението на даден окуляр трябва да разделите фокусното разстояние на телескопа (в mm) на фокусното разстояние на окуляра. За пример можем да вземем 8-инчов Шмид-Касегрен с фокусно разстояние 2000 mm:

40 mm окуляр дава 2000/40 = 50х (ниско увеличение)

20 mm окуляр дава 2000/20 = 100х (средно увеличение)

10 mm окуляр дава 2000/10 = 200х (високо увеличение)

Същите три окуляра при телескоп с фокусно разстояние 1000 mm ще дават увеличения съответно 25х, 50х и 100х. Както виждате увеличението зависи не само от фокусното разстояние на окуляра, а и от телескопа, на който той се използва. Това е причината астрономическите окуляри да не са маркирани с увеличение.

Зрително поле

Каква част от небето се вижда през окуляра зависи от увеличението, което той дава и от видимото му зрително поле. Видимото зрително поле зависи от оптичната схема на окуляра. Ако обърнете окуляра към светлина и погледнете към него ще видите кръг от светлина. Видимият диаметър на този кръг (в градуси) е видимото зрително поле на окуляра, стойност, която обикновено се дава от производителя.

Често използвани окуляри като Ортоскопик и Пльозл имат видими зрителни полета между 45 и 55 градуса. Широкоъгълните окуляри имат полета от порядъка на 60-70 градуса. Ултраширокоъгълните окуляри като Меаде Ултра Уайдс и Теле Вю Наглер имат полета в диапазона 82-84 градуса.

За да намерите истинското зрително поле (това е каква част от небето виждате), което дава един окуляр при използването му с вашия телескоп трябва да разделите видимото зрително поле на окуляра на увеличението, което той дава със съответния телескоп. За пример ще вземем 20 mm Пльозл с 50 градуса зрително поле. При използването му с 8-инчов f/10 Шмид-Касегрен телескоп той ще дава 100х увеличение. При това увеличение истинското зрително поле ще е около половин градус (50/100 = 0.5) – точно колкото да се побере диска на Луната. Типичен 20 mm широкоъгълен окуляр (с видимо зрително поле 65 градуса) дава същото увеличение, но показва по-голяма част от небето – около 0.65 градуса, което позволява да се види диска на Луната и черното небе около него.

Тъй като показват по-голяма част от небето, широкоъгълните окуляри обикновено са предпочитани за наблюдение на незвездните обекти. Обаче има едно “но”. Поради наличието на оптична аберация, наречена астигматизъм, звездите към края на полето на широкоъгълните окуляри може да са трансформирани в линии или във V-образни петна. Страничният цвят също вреди и заедно с астигматизма превръща звездите в жълто-сини дъги. Най-добрите (и съответно най-скъпите) широкоъгълни окуляри минимизират тези аберации, но няма окуляр, който да ги елиминира напълно.

Въпреки че широките полета показват вълнуващи панорамни гледки на Луната, те не са необходими за планетарни наблюдения. За да изглеждат добре планетите, образа трябва да е контрастен и да липсват паразитни отражения, характеристики, на които някои многоелементни широкоъгълни окуляри не отговарят.

Размер

Лещите, които съставят окуляра са монтирани в цилиндър, който се вкарва във фокусирващото устройство (окулярен възел) или в диагонала на телескопа. Окулярите идват в три стандартни размера – 0.965, 1.25 и 2 инча. 1.25 инча е най-често използвания формат окуляр. Само най-евтините телескопи ползват 0.965-инчовия формат. Повечето от тези окуляри са крайно некачествени, а пък и изборът не е голям. Наличието на такива окуляри в комплекта аксесоари към някой телескоп говори за некачествен инструмент.

Има три размера окуляри - 2 инча, 1.25 инча и 0.965 инча. В днешно време всички сериозни телескопи ползват поне 1.25-инчови окуляри. Най-малките окуляри (0.965 инча) идват само с най-евтините телескопи и по правило трябва да се избягват. Двуинчовите окуляри могат да се използват на телескопи, оборудвани с двуинчово фокусирващо устройство и обикновено фокусното им разстояние варира от 22 до 55 mm.

За да се постигнат широки полета и дълго фокусно разстояние се налага да се разшири цилиндъра на окуляра. Така се ражда 2-инчовия окуляр. Да вземем следния пример: с 8-инчов Шмид-Касегрен 55 mm Пльозл или 40 mm Кьоних (и двата в 2-инчов формат) дават истинско зрително поле от порядъка на 1.3 градуса. С 1.25-инчов окуляр максималното възможно поле ще бъде около 0.8 градуса. Много от качествените телескопи са оборудвани с фокусировъчни устройства в 2-инчов формат. Преходници позволяват използването и на 1.25-инчови окуляри.

Очно разстояние

Разстоянието, на което трябва да бъде окото от окуляра за да се вижда цялото поле се нарича очно разстояние. То зависи от оптичната схема на окуляра. При повечето окуляри колкото по-високо е увеличението, толкова по-малко е очното разстояние (затова късофокусните окуляри не са много удобни за употреба). Повечето окуляри тип Пльозл имат очно разстояние от около 70% от фокусното си разстояние. Типичен 17 mm Пльозл има очно разстояние около 13 mm – окуляр удобен за ползване. Окуляри с фокусно разстояние 4-6 mm, обаче, имат очно разстояние само няколко милиметра. За да видите цялото поле почти трябва да докосвате окуляра с окото си.

Окулярите, които са проектирани да имат голямо очно разстояние като Орион Лантанум (на снимката), Пентакс XL, Теле Вю Радиан или Виксен LV са идеални за хора, които трябва да носят очила по време на наблюдение.

По-голямото очно разстояние обикновено е желателно, но някои окуляри в диапазона 30-55 mm имат толкова голямо очно разстояние (повече от 20 mm), че точното позициониране на окото над окуляра става трудно.

Въпреки че голямото очно разстояние позволява на наблюдателя да носи очила, само хората със значителен астигматизъм трябва да ги носят по време на наблюдение. Бързо префокусиране и телескопа ще компенсира късо- или далекогледството. Наблюдатели, които трябва да носят очила или просто предпочитат да не ги свалят трябва да се ориентират към окуляри с очно разстояние не по-малко от 15 mm. Ако стойността е по-малка носещите очила няма да могат да виждат цялото поле.

Просветляване (антирефлексни покрития)

Както и обективите на фотоапаратите, така и всички съвременни окуляри са просветлени за да се повиши светлинната им пропускливост и за да се намалят отраженията. Минималното покритие е слой магнезиев флуорид върху двете външни повърхности на окуляра, който придава синкав отенък. Качествените окуляри са многослойно просветлени – сложен процес, при който върху оптичните повърхности се нанасят няколко слоя просветляващо вещество. При окулярите, които са напълно многослойно просветлени, върху всяка въздух-стъкло повърхност са нанесени множество просветляващи слоеве – скъпа процедура, запазена само за по-скъпите окуляри.

Парфокалност

Някои модели окуляри са парфокални. Това означава, че всеки окуляр от серията постига фокус в една и съща точка. При използване на окуляри от парфокална серия не се налага значително префокусиране, което е доста удобно.

Различни оптични схеми при окулярите

Не ви трябват повече от 3 или 4 внимателно подбрани окуляра и леща на Барлоу.

Ето списък на различните схеми:

Рамсден и Хюйгенс са окуляри с два елемента. Макар че са прости, те имат тясно зрително поле, имат множество аберации и отвратителна корекция на краищата. По принцип вървят със най-евтините телескопи. Струват около 25-40$.

Келнер е дизайн с три елемента, който има приемливо зрително поле от порядъка на около 40-45° и добра корекция на хроматичната и сферичната аберация. Сносен окуляр за обща употреба. Около 30-50$.

Ортоскопик окулярите някога са били смятани за най-добрите при обща употреба, но сега са загубили част от блясъка си в сравнение с по-новите Пльозл дизайни. Използват четири елемента и все още са много популярни за наблюдение на планетите. Добре са коригирани в цялото си зрително поле,

което е около 45°. Около 40-100$.

Пльозл изглежда, че е най-популярния окуляр днес. Използвайки четири или пет елемента, те са добре коригирани и имат зрително поле около 50-52°. Обаче някои модели Пльозл имат по-късо очно разстояние от еквивалентни Orthoscopic. Между 30 и 150$.

Ерфле изглежда не са актуални напоследък. Използвайки шест елемента, те дават широко зрително поле от порядъка на 60-65° със увеличаващи се смущения при приближаване към края. Доста бързо изчезват. Около 75-150$.

По-нови дизайни, родени основно от усилията на TeleVue, стават популярни. Те включват шест елементните окуляри със зрително поле 67° Паноптик (около 200-400$) и седем или осем елементните, със зрително поле 82° Наглер (около 175-425$). И двете серии са невероятни. Казва се, че ако веднъж погледнеш през Наглер нищо друго няма да е добро за теб. Като горд собственик на Наглер бих казал, че има нещо вярно.

Удивени от успеха на окулярите на Теле Вю, японците влизат в действие. Меаде Сюпър Уайдс (140-300$) и Меаде Ултра Уайдс (170-300$) са всъщност клонинги на Теле Вю. Пентакс прави окуляр - SMC-XL (250$) с шест или седем елемента, който донякъде е по-добър от тези Теле Вю, особено при малки фокусни разстояия. Окулярте Лантанум (100-200$) и Радиан (250$), съответно на Виксен (Орион) и Теле Вю имат очно разстояние от порядъка на 20 mm и са божий подарък за тези, които трябва да носят очила по време на наблюдение.

Много астрономи намират лещата на Барлоу за ценен аксесоар. Поставена между окулярния възел и окуляра тя може да удвои или утрои увеличението на всеки окуляр. Така, за около 60-100$, може да удвоиш размера на колекцията си от окуляри.

[Apofis]

Филтри

Най-добрият аксесоар за един телескоп е добър окуляр. Най-добрият аксесоар за един окуляр е добър филтър. В някои случаи филтърът значително подобрява гледката, но често ефектът е доловим само за тренираното око.

Има три основни типа филтри за любителска астрономия: слънчеви; лунни и планетарни; мъглявинни. Целта на всички филтри е една и съща: намаляване на количеството светлина, достигащо окото. Като имаме в предвид, че целта на телескопа е да събира повече светлина, това може да звучи странно.

Разбираемо е защо е необходим филтър за наблюдения на Слънцето. Но за планетите? Погледнати през голям телескоп планетите Юпитер, Венера, а понякога и Марс са прекалено ярки; чрез филтър се намалява блясъка без да се намалява остротата на изображението. Основната цел на филтъра, обаче, е да подобри контраста между области от наблюдаваната планета, които са с различни цветове.

От друга страна наблюденията на незвездните обекти са под наслова “Нека бъде светлина”. Как тогава помагат филтрите? Светлината от незвездните обекти обикновено е съпроводена от странична светлина от светлинно замърсяване и небесно сияние. Мъглявинните филтри блокират нежеланите дължини от светлината на вълната и пропускат тези, които са от незвездните обекти.

Характеристики на филтрите

Повечето филтри се навиват в основата на окулярите и идват в съответните размери – 0.965-, 1.25- и 2-инчови. Много от съвременните филтри са просветлени със същите антирефлексни покрития, които се използват при фотообективите и другите оптични уреди. С изключение на Върнанскоуп Брандън моделите, всички окуляри имат стандартна филтърна резба, така че всяка марка филтри може да се използва с всяка марка окуляри. С Брандън окулярите могат да се използват само Върнанскоуп или Куестар филтри. Някои филтри имат резби и от двете страни, което позволява съединяването на два (и повече) филтъра. Имайте в предвид, че комбинирането на два филтъра обикновено не води до резултати, по-добри от тези, получени при ползването само на един филтър.

Характеристики на филтрите

Повечето филтри се навиват в основата на окулярите и идват в съответните размери – 0.965-, 1.25- и 2-инчови. Много от съвременните филтри са просветлени със същите антирефлексни покрития, които се използват при фотообективите и другите оптични уреди. С изключение на Върнанскоуп Брандън моделите, всички окуляри имат стандартна филтърна резба, така че всяка марка филтри може да се използва с всяка марка окуляри. С Брандън окулярите могат да се използват само Върнанскоуп или Куестар филтри. Някои филтри имат резби и от двете страни, което позволява съединяването на два (и повече) филтъра. Имайте в предвид, че комбинирането на два филтъра обикновено не води до резултати, по-добри от тези, получени при ползването само на един филтър.

Слънчеви филтри

Добрият слънчев филтър е този, която се поставя в предната част на телескопа (и стои стабилно там!!!), където може безопасно да се намали интензитета на слънчевата светлина, преди тя да навлезе в телескопа. Най-трайните слънчеви филтри са направени от оптично стъкло, върху което е нанесена хром-никелова сплав. Цената им варира от около 50$ за 60 mm рефрактор до 150+$ за 12-инчов Шмид-Касегрен.

Метализираното фолио Милар е алтернатива на стъклените филтри. Различни производители предлагат готови филтри, а и вие можете да си изработите сами ако разполагате с филтърния материал, който често се продава от добре заредените дилъри на телескопи и аксесоари. Филтрите от Милар са равни или изпреварват стъклените по оптично качество. Това особено важи за слънчевото фолио на Баадер. Както вероятно вече предполагате, ще се наложи да се бръкнете бая за филтър направен от матриала на Баадер.

Някои филтри от Милар дават синкав отенък на Слънцето, но това е поправимо с филтър 23A, който обикновено се използва за наблюдения на Марс и който абсорбира синьото и придава на слънчевия диск по-естествен жълт цвят. Повечето метализирани стъклени филтри не променят цвета на Слънцето.

Едно предупреждение: Не всеки вид Милар е подходящ. Не ходете до близката железария да си купувате листи Милар за домашно-изработени филтри. По-голямата част от Милар фолиото, предназначено за прозорците на коли не дава нужната защита. Този тип фолио не е достатъчно плътно за да блокира вредната инфрачервена и ултравиолетова светлина. Използвайте само филтри, които са предназначени за астрономически цели. С тях можете да наблюдавате слънчевите петна в пълна безопасност.

Всички описани досега слънчеви филтри показват Слънцето в бяла светлина; т.е. те намаляват количеството светлина по цялата дължина на спектъра. Един вид специализирани филтри действат малко по различно. Те елиминират цялата слънчева светлина с изключение на една определена дължина, която се излъчва от водородните атоми – 656 нанометра. Когато Слънцето се наблюдава в светлината на водородните атоми се виждат иначе невидими “бижута” като протуберанси и други подобни явления. Протуберансите обикновено се виждат само по време на пълно слънчево затъмнение. С водород-алфа филтър те са видими през всеки безоблачен ден.

Водород-алфа филтрите добавят ново измерение към астрономията като хоби, но са скъпи – между 700 и 10000$, в зависимост от размера им и дължините, които пропускат. Коронадо и Дейстар са основните производители. Най-разпространените размери са между 40 и 90 mm и действат най-добре когато се поставят на рефрактори в същия диапазон. Тъй като условията за наблюдения през деня са по-лоши отколкото тези през нощта, филтри с размери над 90 mm не предлагат особено предимство. Важно е да се отбележи, че водород-алфа филтрите са по чупливи от типичните астрономически аксесоари. Винаги ги транспортирайте с повишено внимание.

Планетарни филтри

Начинаещите се увличат по планетарните филтри, защото те са евтини (около 15$ всеки) и идват във всеки цвят на дъгата. Планетарните филтри се бележат със същите номера, които се използват и при фотографските филтри. 80А син филтър за планетарни наблюдения е същия като фотографкия 80А. Както и с окулярите, така и с филтрите съществува изкушението да съберете всички налични. Обаче просто не са ви необходими.

От всички налични нюанси най-използваниете са 12 жълт, 23А светло червен (за подобряване на контраста между светлите и тъмни области на Марс), 56 светло зелен (за подобряване на черти от повърхноста на Юпитер – голямото петно и облачните ленти) и 80А (за редките търсения на едва забележими черти в облачната обвивка на Венера). Това е основния комплект за планетарни наблюдения. 8 светло жълт може да се замени с 12, а 21 оранжев и 25 тъмно червен с 23А светло червен.

Във всички случаи подобрението, предлагано от планетарните филтри е едва доловимо – често остава незабелязано от начинаещите. Знанието за какво да се гледа е ключа. Друг тип планетарни филтри намаляват хроматичната аберация при рефракторите като елиминират определени дължини от вълната.

Лунни филтри

И Луната понякога може да е твърде ярка, особено гледана с големи телескопи. Жълт или неутрален филтър (около 15$) могат да намалят блясъка и да облекчат натоварването на окото. При рефрактори, използването на 8 светло жълт или на 11 жълто-зелен филтър помагат за намаляване на хроматичната аберация – синкав ореол, който е най-забележим при наблюденията на Луната, Юпитер и Венера и който е присъщ на всички рефрактори, с изключение на най-добрите модели.

Поляризационните филтри също са полезни при наблюдения на Луната. Способността им да блокират светлинни вълни, които са ориентирани в определена посока ги прави добри за слънчеви очила, но приложението им в астрономията е по-скоро ограничено. Тези филтри се използват основно за наблюдения на Луната по време на първата или последната четвърт през деня или при здрачаване. Светлината е най-поляризирана в областта от небето, намираща се на 90 градуса от Слънцето и в която се намира Луната по време на първа и последна четвърт. С поляризиращ филтър небето потъмнява като по този начин се подсилва контраста на Луната през деня.

Мъглявинни филтри

Мъглявинните филтри с право са смятани за един от значителените пробиви в оборудването, използвано от любителите астрономи. Тъй като не са просто оцветено стъкло, подобно на лунните и планетарните филтри, те са и по-скъпи. Цените започват от около 60$ и достигат 200$ за моделите, които са за 2-инчови окуляри.

При навлизането им в любителската астрономия в средата на 70-те мъглявиннте филтри са смятани по-скоро за джунджурийки. Сега те са важен аксесоар за любителите на незвездните обекти.

Тези високотехнологични филтри се основават на факта, че мъглявините излъчват светлина само в определени дължини, за разлика от звездите, които излъчват в по-широк спектър. Светлината на мъглявините е основно от атомите на кислорода и водорода. Тези газове, както и газовете в уличните лампи, имат точно определни емисионни линии.

Уличните лампи, съдържащи живачни пари и натрий, са най-големия източник на светлинно замърсяване. Те излъчват основно в жълтия и синия край на спектъра. Тъй като мъглявините излъчват най-вече в червения и зеления край на спектъра, светлината от лампите може да се блокира без това да повлияе на светлината от мъглявините. Точно това правят мъглявинните филтри.

Три вида незвездни обекти извличат полза от мъглявинен филтър: дифузни емисионни мъглявини, планетарни мъглявини и остатъци от свръхнова. Всички те излъчват определен тип светлина. Някои мъглявини (тези, които изглеждат сини на снимките с дълга експозиция) светят с отразена звездна светлина и следователно ползването на мъглявинен филтър няма да доведе до по-добри резултати. Също така тези филтри не помагат при наблюденията на галактики и звездни купове. Филтрите просто ще направят тези обекти и небето по-тъмни.

Мъглявинните филтри могат да превърнат една лоша, светлинно-замърсена местност в относително добро място за наблюдения (поне по отношение на мъглявините). Добра за наблюдения местност, обаче, ще бъде превърната в прекрасна. Противно на това, което повечето хора смятат, мъглявинните филтри не са само за хората, живеещи в големите градове. Някои от собствениците на телескопи не биха си купили такъв филтър именно заради този мит. Приемете този съвет: Не отлагайте, а веднага си вземете мъглявинен филтър. Ефектът от тези филтри е дори по-значителен когато се ползват под тъмно небе, защото винаги ще има известно небесно сияние, което филтърът ще може да намали.

Видове мъглявинни филтри

Най-важната спецификация на мъглявинните филтри е пропускания диапазон. Всички пропускат синьо-зелената област от спектъра и червените дължини. Някои видове филтри пропускат широка част от важната зелена област (човешкото око е най-чувствително към зеленото, а голяма част от мъглявините имат силни зелени емисионни линии). Тези широкоивични филтри са проектирани за известно намаляване на светлинното замърсяване при наблюдения на всички видове незвездни обекти. Такива филтри са Лумикон Дийпскай, Орион Скайглоу и Таузънд Оукс LP-1.

При друг тип филтри пропускания диапазон е много по-тесен и блокира нежеланата светлина по-ефективно като по-този начин подобрява контраста още повече, но само при емисионните мъглявини. Другите незвездни обекти просто потъмняват. Такива филтри са Лумикон UHC, Орион Ултраблок и Таузънд Оукс LP-2.

Съществуват и “линейни” филтри (кислород III (О III) и водород-бета), чиито свръх-тесни диапазони са настроени за специфичните дължини на вълната, които излъчват определени обекти. O III филтрите са отличен избор, но водород-бета филтрите подобряват толкова малко обекти (най-вече мъглявината Конска глава), че едва ли бихте ги използвали често.

Най-използвани са тесноивичните филтри и O III филтрите. Широкоивичните филтри често подобряват нещата едва доловимо. Ако трябва да си изберете само един филтър си вземете от тесноивичните. При тестове, дори 80 mm f/12 рефрактор разкрива мъглявините Орион и Свеверна Америка доста по-ясно когато се ползва точно такъв филтър. Ако се запалите по мъглявините, по-късно можете да добавите О III филтър, но имайте в предвид, че когато се използва на бавни (f/10-f/15) телескопи небето става толкова тъмно, че много хора се затрудняват да видят зрителното поле.

Въпреки че 200$ за филтър изглежда като неоправдана инвестиция, подобрението, което качествения филтър дава при наблюденията на определени незвездни обекти, е почти като удвояване на апертурата на телескопа ви. Погледнете мъглявината Veil със и без филтър и ще се убедите в ефективността на филтъра.

[Apofis]

Търсачи

Търсачът е малък телескоп, закачен на големия. Целта му е повече от проста: да помага в насочването на основния телескоп към обекта, който ни интересува. Благодарение на малкото увеличение и широкото зрително поле, търсачът ни позволява да виждаме по-голяма част от небето отколкото с телескопа. Идеята е да намерите обекта с търсача и после, като погледнете през телескопа обектът

да е "в" окуляра.

ПЪРВО ГО НАСТРОЙТЕ

Лесно е да се направи. За да ви е още по-лесно препоръчвам да го направите на светло. Първо сложете окуляр с нско увеличение (голямо фокусно разстояние). Като гледате през окуляра поставете някакъв отдалечен обект в центъра. Този обект може да е всякакъв - телефонен стълб, къща, комин и други, но трябва да е поне на 400-500 метра. След това погледнете през търсача и вижте дали обектът се намира в центъра. Ако не настройте го така, че обектът да бъде в центъра. Тогава погледнете пак с телескопа за да видите да не би случайно да сте го изместили докато сте настройвали търсача. Ако обектът е в центъра всичко е готово. Ако не е повторете горната процедура докато всичко стане наред. Когато далечния обект е центриран и в телескопа и в търсача, търсача е идеално настроен. Проверката на настройката на търсача е едно от нещата, което се прави преди всяко наблюдение.

ФОКУСИРАНЕ НА ТЪРСАЧА

Изображението на повечето търсачи може да бъде фокусирвано. Фокусирането се прави или чрез въртене на окуляра или чрез местене на основната леща навътре и навън. Консултирайте се с инструкциите за използване на търсача.

ГОРНОТО-НАДОЛУ Е "НОРМАЛНО"

Търсачът продаван с повечето телескопи всъщност представлява един малък рефрактор. Добрите имат основна леща съставена от два елемента (ахроматични). Повечето търсачи имат увеличение от 5 до 10 пъти и зрително поле 5° или повече. 6х30 търсач е много често срещан. Шестицата показва увеличението в пъти а числото тридесет показва диаметърът на основната леща в милиметри. Начинаещите обикновено са учудени, че изображението в стандартните изпълнения е обърнато с главата надолу. Това е нормално за всеки рефрактор. Не е нещо кой занае колко съществено, защото все пак просто ще центрирате обект. Няма особено значение дали изображението е обърнато или не.

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМ E ТЪРСАЧЪТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ВИЖДАТЕ

Както е при всеки телескоп, колкото е по-голяма апертурата, толкова повече можете да видите. По-голямото количество входяща светлина позволява виждането на по-"тъмни" обекти и повече детайли. Ако обекта в който се целите е прекалено неясен за да бъде видян с търсача, ще трябва просто да се "прицелите", където мислите че се намира обекта.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЪРСАЧА: ОЧИТЕ (И ДВЕТЕ) - ШИРОКО ОТВОРЕНИ

Най-добрия начин да използваш търсач е да държиш и двете си очи отворени. Макар че може да звучи странно и може да отнеме известно време да се научите, наистина е така. Насочете търсача към желания обект. Погледнете с едното око в търсача а с другото гледайте към обекта. Ако сте насочили правилно би трябвало да виждате през търсача същия обект, който виждате с другото си, просто око.

За да постигнете това обаче трябва доста практика, така че бъдете търпеливи. Веднъж като обекта е центриран "заключете" осите на установката и се наслаждавайте на гледката.

[staf]

Apofis от къде копираш тази информация защото е интересна, пусни ги тези работи в статии защото стоят празни разделите http://www.bg-science.info/add_story.htmlАко информацията която даваш е от тука http://www.n-sky.org

няма смисъл да пускаш теми

[Apofis]

Разбрахме се с Bathory за информацията .

[staf]

Разбрахме се с Bathory за информацията .

←

Поне пусни всичко (което копираш от други места) в статия в сайта не тема в форума и цитираш информацията от където си е взел.Също картинките които използваш ги прикачвай в форума защото ти ги даваш от мястото от където е информацията и ако случайно сайта изчезне няма да се покажат картинките.