Отиди на
Форум "Наука"

Инвазивни видове застрашават растения и животни в цял свят


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Инвазивни видове застрашават растения и животни в цял свят

Растенията и животните понякога естествено се разпространяват в нови местообитания - или чрез естествените си миграции, или - чрез наводнения, бури, и други събития. Видовете могат да бъдат транспортирани и от хората, било то умишлено или пък - случайно. Когато някой вид бъде въведен в области извън своето естествено обитание, той става известен като екзотичен, чужд.

Хиляди растителни и животински видове използват различен транспорт - автомобили, камиони, кораби, самолети и т.н., за да пътешестват по целия свят. Някои от тези "пътници" са законнни, други - не, но много от тях са просто нашественици.

Според Международния съюз за опазване на природата тези екзотични нашественици са на трето място сред заплахите за застрашените видове.

В новата си среда на обитание инвазивните видове просперират за сметка на своите гостоприемници, като унищожават някои от тях, лишават други от хабитата им или пък ги заразяват с нови болести. Веднъж въведени на новото място, екзотичните нашественици са отделени от различни или местни или екзотични видове хищници, паразити и заболявания, които ги държат в баланс в родната им обитаема среда. След като естественият контрол над тях вече липсва или бива намален, тези видове често стават вредители, някои - до степен, че чак нараняват екосистемите – госптоприемници и дори може да предизвикат икономически щети.

Пренасянето на екзотични видове е биологична "бомба" със закъснител. Явлението е една от четирите най-големи опасности за Световния океан, успоредно със замърсяването, прекомерната експлоатация на живи ресурси и нарушаването на морските местообитания.

В резултат на корабоплаването всяка година се пренасят средно около 3000 растителни и животински вида. Адаптирайки се в новата среда на обитание, нашествениците се развиват в много по-високи концентрации от типичните за тях. Освен висока репродуктивност, те демонстрират фенотипна и генетична пластичност.

Общ метод за случайното въвеждане на чужди видове в морската среда е чрез баластните води на океанските плавателни съдове. За да стабилизира кораба, екипажът изпълва баластните цистерни с вода, заедно с всички организми, намиращи се в тази вода. Баластната вода по-късно се изпуска в някое друго пристанище, често - в друга част на света. И така тези организми биват „отвлечени" от своята среда и въведени в нова, чужда среда. Учените изчисляват, че до 10 000 чужди вида на ден се транспортират по целия свят в баластната вода на корабите.

Случайно или умишлено изхвърляне на нежелани домашни любимци е друг метод за въвеждане на екзотични видове в нови местообитания, например - очилатия кайман (малък крокодил), червенобузата костенурка и пиранята.

Инвазивните видове имат огромно въздействие върху света. В някои страни въздействието им е в колосални мащаби. В редица случаи става въпрос за видове, които доброволно са били внесени от човека, като например нутрията, заекът, камилата. Раковини, земни червеи и гъби пък са останали дълго време незабелязани, докато накрая е станало твърде късно.

Бирманският питон може да изяде малък алигатор, диво прасе или вълк, но може да изяде и домашни животни, а дори – и деца.

Европейският глиган и домашната свиня, въведени в САЩ, изяждат растенията, с които се хранят множество други животни, а – и индианците. Така тези два вида унищожават екосистемите.

Африканската пчела-убиец защитава значително по-голяма територия, в сравнение с обикновената европейска пчела. Нейното ухапване е много по-опасно за здравето и живота на ухапания човек.

Множество видове риба, стриди, миди, ракообразни, водни растения и водорасли, произхождащи от САЩ, са били преместени в нови области на обитание извън родния си среда, често - за подобряване на спортния риболов или - за да подкрепят аквакултурите. Много от тези видове са високо ценени, търговски култивирани и икономически важни.

Много видове могат обаче да доведат до огромни екологични щети, ако бъдат транспортирани до различна среда. Наличието на бионашественици може да доведе до преструктуриране на установените хранителни мрежи, да внесе нови болести и паразити в новата среда и започва конкуренция на екзотичните видове с местните организми за пространство и храна. Други екологични промени се появяват, когато екзотични видове се чифтосват с местни видове и така променят генетичния си фонд. Това може да доведе до хибридизация и хомогенност, които намаляват биоразнообразието и способността на екосистемата да се адаптира към природните или причинените от човека промени.

Заселени в Австралия през 40-те години на ХVІІІ век, за да помагат на изследователите да пътуват през пустинята, сега скитащите се свободно там камили вече наброяват около 1 000 000 и броят им се удвоява на всеки 9-10 години. Те се конкурират с добитъка за храна, газят посевите, плашат хората, нанасят щети на водопроводи и сервизни помещения.

През 1859 г. 25 заека са били пренесени в Австралия. През 1920 г. зайците на континента стават 10 000 000 000. Зайците унищожават отглежданите от фермерите културни растения.

Що се отнася до Европа, проектът Daisie (Delivering Alien Invasive Species Inventories for Europe), финансиран от Европейската комисия, е преброил 11 595 чужди вида на континента към края на август 2012 г. Сред тях са 1 000 морски вида, 2 400 безгръбначни и над 6 600 сухоземни растения. Списъкът може да бъде удължен и заради увеличения търговски обмен и междуконтиненталните пътувания.

Дори Антарктида е застрашена! Неотдавнашно американско изследване показа, чет туристи и изследователи пренасят неволно семена, от които могат да избуят растения, изместващи местната флора.

Нека припомним, че заселниците на първия американски щат - Вирджиния - в Северна Америка занесли там домашното прасе, коня, говедата, земния червей, червения блатен червей и тютюна, които, наред с изсичането на горите и заграждането на колонизираните земи, довели до пълна промяна на съществуващата там екосистема.

Прекомерният риболов през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век е унищожил най-големите хищници, включително - делфините, скумрията и рибата тон от вида bluefin tuna. Когато няма хищници, малките риби, които се хранят с планктон, като например - аншоата и цацата, увеличават драстично популацията си. Резултатът от това е, че рибната индустрия променя своята насоченост. През 90-те години на миналия век и в началото на този аншоата и цацата също драстично намаляха.

Чужди организми успяха да се заселят и да започнат да се размножават и във водите на Черно море, вече твърде бедно на традиционната за него риба.

Кафявото, подобно на храст водорасло Cystoseira barbata е разпространено по каменните брегове. Гостува ни от Средиземно море. Съдържа йод и се използва във фармацията и в козметиката. Да го приветстваме с "Добре дошло!" - явно, има полза от него.

Видът Corallina officinallis се отнася към червените водорасли и е важен източник на пясък - компонент на морските варовици. Клетъчните му стени са импрегнирани с калциев карбонат. Вероятният му произход е Средиземно море.

Geliclium latifolium - отново представител на червените водорасли, отново с произход Средиземно море. Обикновено се среща по сенчести и стръмни скали. Това е един от източниците на сурови материали за производство на агар (изкуствена хранителна среда).

Японският рапан (Rapana thomassiana) е бил забелязан в mare nostrum за пръв път през 1956 г. С днешна дата лакомият хищник е опустошил огромни полета с черна мида, които са основната му храна. Тя е важна, понеже филтрира и прочиства морската вода. По ирония на съдбата „българските рапани" са най-търсени като деликатес точно там, откъдето са дошли – в Япония и в Корея.

Гребеновидната медуза (Mnemiopsis leidyi) отделя слуз, която влошава качеството на българската крайбрежна вода. Преди около 20 години този организъм, наподобяващ медуза, случайно попаднал в наши води. Вероятно е дошъл от източното крайбрежие на Америка. Големината му може да достигне 15 см. Mnemiopsis-ът се храни със зоопланктон - група организми, които обитават водната маса и са относително неподвижни спрямо нея. Видът няма естествени врагове и затова бързо започва да доминира в морските екосистеми. Резултатът: намаляване на видовото разнообразие и на количеството на ключовите групи зоопланктон (до 45%); понижаване на общия запас на яйца и личинки на риби в крайбрежната акватория (до 70%); драстично снижаване на запаса на планктоноядни риби (хамсия, трицона); повишаване на степента на биопродуктивност; и както вече стана ясно, влошава качеството на морската вода. През 1990 г. в Черно море има над 1 млрд.тона от вида, което е повече от световния улов на риба. Взривообразната му популация оказва огромно влияние върху рибните запаси на търговските видове. През същата 1990 г. уловът на хамсия спаднал рязко до 60 000 тона. Напоследък се наблюдава възстановяване на запасите от този вид риба, въпреки наглотоприсъствие на Mnemiopsis. Бумът на медузата е резултат от изобилието на зоопланктон (микроскопичните животински организми), чиито брой се увеличава поради намаляването на хранещата се с планктон риба или - защото рибата не иска да го яде (планктона).

Друга медуза, ктенофората (Beroe ovata), е пренесена у нас с баластни води на кораби, идващи от северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан. Регистрирана е по крайбрежието ни през 1997 г. В Черно море хищникът се храни преди всичко с вида Mnemiopsis leidyi, което води до неговото намаляване и до постепенно увеличаване на зоопланктона. Ктенофората може да поглъща екземпляри със собствения си размер. По-голямата плячка разчленява на парчета. През есента на 1998 г. средната численост на Beroe ovata във Варненския залив е била около 100 индивида на кубичен метър.

Видът Pseudosolenia calcar-avis е пренесен чрез баластни води на кораби, идващи от субтропичните и умерените зони на Атлантическия и Тихия океан. В момента е един от най-процъфтяващите около нашите брегове. Отнася се към кремъчните водорасли, съставна част на фитопланктона. За първи път е описан през 1926 г. в северозападната част на Черно море.

По крайбрежието ни Alexandrium monilatum - вид зелено водорасло - за пръв път е регистрирано през септември 1991 г. Вероятният произход на "госта" са бреговите части на Мексиканския залив, Карибско море и атлантическото крайбрежие на Флорида.

Eкзотичната пясъчна мида Mya arenaria e пристигнала в Черно море от северните части на Атлантическия океан и от бреговете на Северна Америка.

Ракообразното Balanus improvisus, познато още под името морски жълъд, живее в Атлантическия океан, Тихия океан, Балтийско, Каспийско, Червено и Средиземно море. В Черно море обаче то също се чувства отлично.

Чужди растения, влечуги и вредители също изместват естествените наши видове. Някои бързоразвиващи се чужди растителни видове изместват наши диворастящи видове от защитените територии и градските градини.

Едно от растенията, които създават най-големи проблеми, е фалопията. Видът може да се види в повечето градски градини, той е силно инвазивен и борбата с него е много трудна. Фалопията нараства с над 10 см на ден, много бързо заема местата на други растителни видове и пречи на нормалното им развитие.

Аморфата е приспособим и устойчив храст, който има много бърз растеж, размножава се лесно и също измества естествените растителни видове. Обикновено израства до 2 м. Произхожда от източните части на Северна Америка, но отдавна вирее из цяла България, предимно - в подивял вид. Растението понася много добре както продължителни засушавания, така - и заливания.

Видът айлант, известен още като див орех или китайски ясен, е едно от най-широко разпространените екзотични дървета у нас. Произхожда от Китай, нараства бързо и макар да е с рехава кълбовидна корона, достига височина до 25 м.!

Борбата с тези чужди растения е много трудна, тъй като те са устойчиви и не срещат никакво противодействие от страна на местните видове. Използването на отровни химически препарати за справяне с тях е доста опасно, тъй като така могат да се унищожат и много други растителни видове. Съществува опасност от замърсяване на подпочвените води, а и резултатът не винаги е успешен. Подобно третиране трябва да се прави много разумно и само от специалисти!

Сред инвазивните животински видове е червенобузата костенурка, която е хищник и няма естествен регулатор в природата. Експертите апелират за това, хората да не я освобождават в природата, защото при успешно размножаване тя е голяма заплаха за водните видове. Необходимо е да се изградят специални центрове от затворен тип, в които да бъдат отглеждани тези костенурки до тяхната естествена смърт, а към момента такива центрове все още не са изградени.

Проблем е и бързо нарастващата популация на сладководната мида зебра в язовир Овчарица, където тя вече застрашаваинсталациите на близката ТЕЦ "Марица изток 2". Мидата се размножава бързо заради високата температура на водата във водоема, в който се охлаждаттурбините на ТЕЦ-а. Видът се закача за метални повърхности, подпомага корозията на метала и запушва решетките, с които се филтрира водата. Тези миди увреждат и различни видове имущество: тръбите за питейна вода, промишлени съоръжения, тръбите за напояване на голф игрища и много други. Мидите-зебра рушат екосистемите, защото филтрират почти цялата богата на хранителни вещества вода, а също така инфектират планктона, с който се хранят други видове.

Глобалното биоразнообразие е сериозно застрашено, като някои видове изчезват от 100 до 1000 пъти по-бързо от нормалното. Над 1/3 от изследваните видове рискуват да измрат, а 60% от екосистемите на Земята са разрушени през последните 50 години.

В Европа всеки един от шест вида бозайници са застрашени от изчезване, а когато това се случи с един вид, може да възникне вторичен ефект върху много други - т.нар. "ефект на доминото".

Причините са много: замърсяването, човешката дейност, промяната в начина, по който използваме земята, преексплоатацията, неустойчивите практики, изкуственото въвеждане на инвазивни видове, което води до разруха и фрагментация на хабитатите и видовете. Промяната на климата също е важен фактор.

Загубата на биоразнообразието може да има катастрофални последици за икономическото развитие, земеделието, както - и за аспекти от нашия живот, за които вероятно никога не сме се замисляли.

Образователните кампании за повишаване на обществената осведоменост са най-добрият начин за намаляване на нежеланото въздействие на екзотичните видове в новите им местообитания.

Има четири основни техники, които се използват с известен успех: физическото отстраняване на инвазивния вид, екологичен контрол, химичен контрол и биологичен контрол.

Физическото отстраняване на инвазивния вид обикновено е възможно само ако инвазията е в началните си етапи или е ограничена до малка площ. Този метод е скъп и трудоемък.

Екологичния контрол се състои от манипулиране на някои фактори на околната среда като наличието на огън (изгаряне на блато или на стърнища) или промяна на нивото на водата или на водния поток, или изместване на река, за да се прекъсне жизнения цикъл на инвазивните видове. Очевидно е, че промените в околната среда трябва да бъдат съвместими с жизнения цикъл на местните видове, но, ако е внимателно извършен, екологичният контрол може да осигури предимство на местните видове в конкуренцията с инвазивните видове. За съжаление, паразитите често са по-издръжливи към неблагоприятни условия, като суша и пожари, отколкото са местните видове.

Химическият контрол често е ефективен метод за контролиране на инвазивните видове. Въпреки това, този метод има много нежелани странични ефекти. Трудно е да се избегне нарушаването на комфорта на други организми. Химична регулация също е скъпа. Въпреки това, химичният контрол в момента е най-успешното средство за контрол и остава техниката на избор за унищожение на повечето паразитни видове.

Биологичният контрол може да бъде най-екологосъобразния начин за контрол на инвазивните видове с минимални финансови разходи. Въпреки това, изборът на подходящ контролиращ биологичен агент е твърде трудна задача. От една страна, биологичните агенти за контрол немогат да оцелеят или да процъфтяват в новите условия на околната среда и обратно, контролните агенти могат също да се окажат инвазивни и на свой ред могат да променят баланса на екосистемата.

Опазването на природните системи от бионашественици включва предотвратяване на допълнителни въвеждания на екзотични видове, откриване на нови заплахи, преди да се случат големи щети, контрол и управление на съществуващите нашественици и възстановяване на местообитанията на местните видове.

(По данни от интернет)

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Като допълнение да споменем и видовете, на които хората помагат индиректно - плъхове, чакали, гларуси и други.

Това се изключително адаптивни видове, т. нар. еврибионти.

Те се разпространяват подпомагани от типична анропогенна особеност - боклука.

Колкото повече нарастват сметищата ни, толкова по - устойчиви стават популациите на тези видове.

Да вземем чакалите. От една сравнително ограничена популация в Странджанско, до преди 20 - 30 години, днес са пои повсеместно разпространени из цялата страна. Сметищата ни са направо неизчерпаем източник на храна за тях, нямат естествени врагове и се множат, и се множат ...

Гларусите са аналогична паплач - от десетина години и Централна Европа е пропищяла от тях!

адаптивни боклукчии, без естествени врагове.

Да не забравяме свраките, тези така симпатични, иначе, черно-бели птичета. Тези кръвожадни инвазатори, идват от полето и завземат градските терени. Оцеляват с малко и гнездят там където никой не смее да опита.

Ами бързолетите - привлечени от панелките, идват от скалните откоси, настаняват се във фугите на панелните здания и изяждат храната на миролюбивите лястовички, скорци и прочие.

За плъховете няма да говорим - от Скандинавия, та по целия свят!

И всичко това заради несметните купища боклук изхвърлен от човеците!

Може да продължим с примерите, но и така картинката става ясна.

Не баластните води от корабите или интрудуцираните видове са екологична бомба със закъснител, а боклука.

Тук споменах само няколко висши гръбначни вида, но междувременно колко по - нисши твари си благоденствуват из сметта и се превръщат, едва ли не, в космополити!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Проблем е и бързо нарастващата популация на сладководната мида зебра в язовир Овчарица, където тя вече застрашаваинсталациите на близката ТЕЦ "Марица изток 2". Мидата се размножава бързо заради високата температура на водата във водоема, в който се охлаждаттурбините на ТЕЦ-а. Видът се закача за метални повърхности, подпомага корозията на метала и запушва решетките, с които се филтрира водата.

Преди време, като гледах "Life After People" по History, споменаха, че и в язовир Хувър също има някаква мида-пришълец, която запушва тръбите и ако изчезнат хората, ВЕЦът ще спре да работи след една седмица.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Глобален Модератор

Шипобузест рак, черно дънно сомче и китайски поспаланко – тези интересни и симпатично звучащи названия всъщност са имената в превод на български на три инвазивни чужди вида, открити на територията на България от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН).

Проучванията, анализите и всички останали дейности, свързани с превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивните чужди видове в страната ни се извършват по проект, финансиран по програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистеми” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г., съобщават от МОСВ.

Американският шипобузест рак (Spiny-cheek crayfish, лат. Orconectes limosus) е абсолютно нов вид за България, затова и името му на български все още не е официално, но буквалният превод е "шипобузест рак", уточнява Теодора Тричкова от ИБЕИ – БАН, която е ръководител на проекта.

Мястото, откъдето е навлязъл на територията на страната ни е ясно – от Централна Европа и Сърбия през река Дунав. А видът произлиза от Северна Америка. За територията на Европа това е високорисков инвазивен вид и е един от петте вида прави раци, включени в списъка на Европейския регламент за инвазивните чужди видове, приет от Европейския парламент през юли 2016 г.

Тревожното при този вид е, че той е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т. нар. „рача чума”, която всъщност представлява гъбична зараза. Американският „гостенин” носи спори на заразата, но има изграден имунитет към нея и за него тя не представлява опасност. Българските раци обаче не познават тази зараза и за тях тя е пагубна, обяснява Тричкова.

А и трите вида прави раци – езерния, речния и поточния, населяващи територията на страната ни, са застрашени видове. Ето защо локализирането, а в последствие - и предприемането на мерки за контрол на разпространението на инвазивния вид рак, са изключително важни. Предполага се, че „заселването” на шипобузестия рак тук е станало най-много преди около една или две години.

За първи път е намерен при стартирането на проекта в средата на миналата 2015 г. в река Тополовец близо до Видин, по-късно - и в още два притока на р. Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките. Ето защо в момента учените от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, подготвят мерки, с които ще се спре разпространението навътре в страната.

В рамките на проучванията по проекта експертите установяват нови находища на още два инвазивни чужди вида. Черното дънно сомче (Black bullhead, лат. Ameiurus melas) произлиза от Централна и Северна Америка. Намерен е за първи път на територията на резервата "Сребърна" през 2013 г., а наскоро учените от БАН са го открили и в няколко язовирa в страната. Американското сомче става масово и измества всички други риби, защото няма естествени врагове в нашите географки ширини, обяснява Милчо Тодоров от ИБЕИ – БАН.

Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка, по-големите хищни риби и птиците не го ядат. Освен това то нараства и се размножава по-бързо от местните видове риби, явява се техен конкурент по отношение на храната им и унищожава техния хайвер и така малко по малко ги измества и завладява техните местообитания.

Нови находища и на друг инвазивен чужд вид със симпатичното име "китайски поспаланко" или ротан (Chinese/ Amur sleeper, лат. Perccottus glenii) са открити в езера, канали и блата около р. Дунав в рамките на проучванията по проекта. За първи път видът е установен на територията на България още през 2005 г. в р. Дунав, но чак сега експертите са го открили и във вътрешни водоеми.

Дребната рибка също е известна със своята устойчивост и способността си да превзема нови територии, като конкурира и измества някои видове от местната фауна. 

Основните пътища на разпространение на инвазивните чужди видове са свързани с човешката дейност, обясняват учените от ИБЕИ – БАН. Уточняват, че водните видове навлизат по р. Дунав, но хората, най-често несъзнателно, ги пренасят във вътрешните водоеми.

Дават пример със зарибяванията в язовирите, дадени под аренда, където често арендаторите решават да внесат някой вид за атракция.

Акваристите също внасят инвазивни чужди видове, които, отглеждани в аквариум не представляват заплаха. Но често хората, които ги отглеждат, водени от милосърдие, решават да ги пуснат в някой водоем, не знаейки, че по този начин те неволно създават сериозен проблем за местните видове и екосистемите като цяло.

Освен мерките за ограничаването на разпространението на инвазивните чужди видове на територията на страната ни, в рамките на проекта предстои учените от Института да изработят атлас за инвазивните чужди видове от европейско значение, който ще бъде предназначен за работещите в отговорните институции, като например Регионалните инспекции по околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Басейновите дирекции.

С помощта на атласа експертите ще могат да разпознават тези чужди видове и да вземат необходимите мерки. Инвазивният чужд вид е вид, пренесен от друг физикогеографски район. След навлизането, размножаването и разпространението си в новите територии, може да причини вреди на биологичното разнообразие, функционирането на екосистемите, икономиката, и човешкото здраве. Преносът се осъществява главно чрез дейностите на човека (търговия, транспорт, селско стопанство, аквакултури и др.).

Инвазивните видове растат и се размножават много бързо, предизвиквайки големи нарушения в естествения баланс на природните екосистеми.

http://trud.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Тук в момента много атрактивно се вижда това понеже е пролет в есента /+20/ се появиха и то в ужасни количества на чепки така казваните Харлекин калинки. Те са от азиатски произход и казват, че нарочно са ги внесли в западна европа като биологически враговае на лисните въшки. Смятали са, че през зимата от студът ще намалеят и така ще се контролира количеството им. Но студове няма.....Същото е и сЗелената смърдливка която във всичките кътчета на квартирата се появява търсейки място да презимува....

Има когато хапят и хората, тези калинки....

 

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 10/26/2016 at 22:27, Skubi said:

 

Тук в момента много атрактивно се вижда това понеже е пролет в есента /+20/ се появиха и то в ужасни количества на чепки така казваните Харлекин калинки. Те са от азиатски произход и казват, че нарочно са ги внесли в западна европа като биологически враговае на лисните въшки. Смятали са, че през зимата от студът ще намалеят и така ще се контролира количеството им. Но студове няма.....Същото е и сЗелената смърдливка която във всичките кътчета на квартирата се появява търсейки място да презимува....

Има когато хапят и хората, тези калинки....

 

Зелената смърдливка В Пловдив и казваме "вонещица", и "миризливка", Има спасение от нея, и то е... да си "отгледаш" домашни (т.н градински) паяци в къщи т.е. да ги оставиш да си живеят спокойно..Вече няколко години, пет години, така се спасявам от миризливките, просто оставям паяците да си живеят спокойно (мрежите им не ми пречат и не ги махам)

ПС Живея сам и никой не ме тормози на тема "чистота" и "паяжини"

Ето една забележителна снимка по въпроса:

A voracious Spider eating its prey (Nezara viridula). (Explored)

 

Паяците се хранят със всякакви гадини, няма да имаш проблеми и с другите буболечки (дори и да има буболечки в жилището ти, няма да са в големи количества)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В пределите на Европа естествен враг на зелената миризливка е насекомото Trichopoda pennipes.

https://en.wikipedia.org/wiki/Trichopoda_pennipes

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...