Отиди на
Форум "Наука"

Отворено Писмо от д-р Момчева от Университет Йейл по случай науката в България


П. Теодосиев

Recommended Posts

  • Администратор

Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html

ДО ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,

Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции. И макар че пари за НАО Рожен все пак се намериха, бих искала да използвам момента, докато случаят е свеж в паметта ни, за да поставя по-общия въпрос за финансирането на природните науки в България.

За съжаление, липсата на средства за научни институции не е уникална за астрономията и не е характерна само за това правителство.

Липсата на адекватно финансиране е хронична и широко разпостранена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, “понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза”. Тази мантра, изречена многократно, както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да Ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвръщаемост и полезни непряки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на 21ви век не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?”. Въпросът е: “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?”

Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото ни развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от брутния вътрешен продукт). При това положение не е изненадващо, че Лисабонския доклад на ЕС (2010 г.) ни класира на последно място по иновации, научни изследвания и развитие и че сме на последно място по износ на високо-технологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвръщаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската Космическа Агенция (ESA), всяко 1 Евро похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми създава 3 Евро икономическа полза. Непряката възвръщаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, сътрудничество между научни организации и частни предприятия, нови патенти, и т.н., също биха допринесли към българската икономика.

Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс - човешкия ни потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, то трябва да инвестираме в обучаването на високо квалифицирана работна ръка със знания и умения в тези области. Не четенето на учебници, а научната работа дава на студентите и докторантите безценните знания и умения за работа в индустрията. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище. Само по този начин българските учени ще могат равностойно да сътрудничат cъс световните си колеги, нашите университети и БАН ще могат да привлекат обратно бившите си сътрудници, принудени днес да работят в чужбина, и най-сетне - ще бъдат в състояние да предложат добри условия за чуждестранни специалисти. Само така българските деца ще придобият знания и умения равносилни на тези на европейските си връстници.

Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. За успешното финансиране на научни изследваня е необходима дългосрочнa и стабилна подркепа. Болшинството от представителите на българския частен бизнес са малки и средни предприятия (<250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвръщаемост. България има по-малко от 1000 големи частни фирми, като нищожна част от тях работи в области, директно свързани с науката и технологиите. Дори и те да инвестират в развитието на нови продукти и технологии, този модел е приложим спрямо изключително малък брой тясно специализирани отрасли. Единствено финансиране на държавно равнище може да има необходимия размах и продължителност и единствено по този начин може да се постигне съществено развитие и привличане на нови инвестиции в ключови индустрии.

В края на това писмо искам да се върна на темата за астрономията. Аз съм възпитаничка на Физическия Факултет на СУ (2002 г.). През 2009 г. защитих докторантура по астрономия в Университета на Аризона и в момента съм асистент във Факултета по Астрономия в Университета Йейл, един от най-старите и престижни университети в САЩ. Всекидневната ми работа се състои от програмиране и софтуерен дизайн, създаване и мениджмънт на бази данни, обработка на астрономически цифрови изображения от космическия телескоп Хъбъл и големи наземни обсерватории. В същото време аз съм изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Работата ми изисква задълбочени познания по физика, математика, програмиране, както и уменията да извършвам нови научни изследвания, да ръководя екип от хора с разностранни умения и да обучавам студенти и докторанти. Тези знания и умения не са нещо специално за мен или астрономията. Такава е подготовката, която получава всеки един студент или докторант, преминал през научна лаборатория. Мои колеги астрономи намират изява в биотехнологични, финансови, и софтуерни компании, във фирми които изпълняват договори за министерството на отбраната и в редица високо-технологични индустрии. В по-общ план, астрономията днес е наука, която чрез международни проекти като космическия телескоп Хъбъл, радио-обсерваториите в Антарктида и измерванията необходими за откритиването на нови планети, е не само на ръба на човешкото знание, но и на ръба на развитието на нови технологии, материали и инструменти.

С този пример, уважаеми дами и господа, Ви каня да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху Вашия живот и живота на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и, в крайна сметка, “оттласкването” на България от дъното на таблиците на европейските статистики - важни цели зад които всички можем да се обединим. Как ще постигнем тези цели? Как, най-после, ще ги стигнем американците? Аз ще се радвам да участвам в този разговор.

С уважение,

д-р Ивелина Момчева

Асистент, Университет Йейл

http://www.astro.yale.edu/iva/

Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ

22, Ноември, 2012

Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Р. Теодосиев
      Манастирите около София



      Автор: Валентина Шарланова

      Страници 564

      Цена 44.00 лв.

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1089

      Настоящата книга е посветена на манастирите около София, образували в миналото комплекса Софийска Мала Света гора. Проследено е тяхното възникване и развитие през различните исторически периоди. Появили се по различно време (някои от манастирите са създадени в годините на Първата българска държава), светите обители бележат своя най-голям разцвет през XIV в., когато в Софийско се образува комплексът, наречен по подобие на Атонския Средечка (Софийска) Света гора. В монографията са очертани и промените, настъпили в социалната роля и място на софийските манастири след падането на България под османско владичество, и съдбата им по време на Възраждането и след Освобождението на България до наши дни.

      В книгата са разгледани 46 манастира в близост до София, представени с техните архитектурни и иконографски особености. Отделено е място и на състоянието и функциите на софийските манастири днес. Разгледано е съвременното протичане на християнските празници в тях, като се показва доколко са запазени и се изпълняват и традиционните народни обичаи. Изследването е допълнено с данни за светците – патрони на манастирите в Софийско, и свързаните с култа към тях обичаи и обреди.

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1089
    • От Р. Теодосиев
      Културни практики и интеграция на незрящите в България


      Автор: Ваня Матеева

      Страници 323

      Цена 15.00 лв.

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1099

      Монографията представлява първо разгърнато системно изследване върху общността на незрящите в България. Представени и анализирани са актуалните проблеми, потребностите, трудностите и препятствията в социалното интегриране на слепите в обществото. Основният акцент е върху техните културни изяви и достижения. Изследването се основава на споделеното пред авторката при дългогодишното ú общуване с незрящи. Използван е богат набор от публикувани и архивни източници. Научният труд е предназначен за широк кръг читатели, насочен е към взаимно опознаване и полезен обществен диалог.

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1099
    • От Р. Теодосиев
      В периода 24-26 септември 2014 г. в Метрополитън хотел София ще се проведе Национална конференция с международно участие „Физиология на растенията и генетика - постижения и предизвикателства”, организирана от Институт по физиология на растенията към БАН. На конференцията ще бъдат представени най-новите научни постижения в областта на растителната биология и генетиката, насочени към практиката и бизнеса.



      Във форума ще вземат участие над 100 учени от различни научни институции в България, както и изтъкнати учени от Великобритания, Испания, Италия, Швейцария, Турция, Украйна.
      Вашата регистрация може да направите до 30 май 2014г.:

      http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=4999

      Конференцията е част от събитията по повод 145 годишнината на Българската академия на науките.
    • От Р. Теодосиев
      Критика на чистия разум
      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100


      „Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.
      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1100
    • От Р. Теодосиев
      Народни песни от Тракия

      Тодор Джиджев
      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075
      Академични издателство „проф. Марин Дринов“


      Сборникът съдържа над 1000 автентични песни, записани от Тодор Джиджев между 1964 и 1980 г. в различни селища от Тракия. Книгата е поредна крачка по утъпкания от българските етномузиколози път за съставяне на капитални сборници с нотирани народни песни, представящи фолклорното богатство на българските музикалнодиалектни региони. Снабден с разнообразни показалци, облекчаващи научните употреби и дирения, сборникът притежава потенциала да „проговори” и на непрофесионално заинтригуваните от магията на традиционната българска музика и словесност. Особена стойност и значимост на книгата придава и приложеният към нея компактдиск.

      Съдържание на диска:
      1414 песенни аудиозаписи
      Нотирани песни и текстове към тях
      Пълнотекстова търсачка
      Честотен индекс
      Речник конкорданс
      Словесни и музикални показалци
      Списък на музикалните записи
      Оригинални тетрадки на Тодор Джиджев

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075



      Тодор Василев Джиджев е роден в София на 30 март 1927 г. Започва да се занимава с музика от 7-годишна възраст. През 1942 г. постъпва във Военното на Н.Ц.В. училище в София, което завършва през 1947 г. На 25-годишна възраст постъпва като редовен студент в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Завършва с отличие висшето си образование в специалност „Хорово дирижиране“ в класа на професор Георги Димитров. През същата година става редовен аспирант в Института за музика при Българската академия на науките. В периода 1960-1989 г. работи в Института за музика, а след това – в Института за фолклор. През 1989 г. е удостоен с научната степен доктор на изкуствознанието. Автор е на четири книги, всяка от които разширява хоризонтите на българската наука. В библиографията му има над 300 научни и научно-популярни публикации по различни проблеми на музикалния фолклор. Тодор Джиджев е сред водещите имена в приложната етномузикология в България. Членувал е в Съюза на българските композитори, Съюза на музикалните и танцови дейци, в работни групи при Международния съвет за традиционна музика (ICTM) към ЮНЕСКО и в Международната организация за фолклор (IOF). Тодор Джиджев е носител на редица отличия и награди, връчени от Българската академия на науките, Министерството на културата, Центъра за художествената самодейност...

      Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1075
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...