Отиди на
Форум "Наука"

Финландската гражданска война през 1918 г.


Recommended Posts

  • Потребител

Финландската гражданска война през 1918 г.


Предистория

В началото на XX век Финландия е автономно княжество в състава на Руската империя, като в 1906 г. съсловният райхстаг е заменен с демократичноизбран парламент. Тази парламентарна реформа е резултат от проведената предната година всеобща стачка, която е предизвикана от работническата класа, но получава подкрепата и на буржоазията. Тъй като и полицейските сили стачкуват, стачните комитети формират т.н. Национални гвардии за запазване на реда. От тези гвардии по – късно се отцепват Червените гвардии (punakaarti) , които целят защита на работничеството. След края на стачката тези въоръжени организации продължават да съществуват, като буржоазните отряди приемат името Корпуси за защита. На 2 август 1906 г. по време на войнишко въстание в хелзинкското предградие Хаканиеми, се стига до безредици, в които Червените гвардии и Корпусите за защита за пръв път влизат в престрелка помежду си. След този случай левите отряди първоначално биват разпуснати.

Междувременно в буржоазния лагер се наблюдава радикализиране, което на първо място се насочва към принадлежността към Руската империя.

Към края на XIX век спрямо отношението към Русия се оформят две политически течения. Докато представените във Финландската партия застъпници на политиката на отстъпчивост наблягат на верността към царизма, конституционалистическото течение, представено от Младофинската партия и по – късно от Финландската партия Център, е за буквалното и точно съблюдаване на конституционните права на автономна Финландия. След като през 1903 г. губернаторът Бубриков започва политика на русификация, от конституционалистите се отцепва движението на войнствено настроените активисти, които се подготвят за въоръжен сблъсък с Руската империя.

Първата световна война.


Избухването на Първата световна война в 1914 г. първоначално не повлиява на условията за живот в страната. Финските войници не вземат участие във военните действия, освен ако не са се записали за доброволци в руската армия. Докато хартиената индустрия претърпява големи загуби, финландската икономика извлича полза от войната в областта на металния сектор и от започналите през 1915 г. укрепителни работи в различни части на Финландия. В края на 1916 г. обаче военната ситуация започвада влияе значително върху положението със снабдяването в страната, като се налага производството на масло, мляко и захар да бъде разпределяно на дажби. От движението на активистите след началото на войната се ражда т.н. Движение на стрелците. С надеждата за военно поражение на Русия то установява контакт с Германската империя и през 1915 г. изпраща 2000 доброволци за военно обучение в немската армия. Така нареченият 27 Кралски пруски стрелкови батальон е използван и на Източния фронт и събира боен опит, който трудно може да се намери във Финландия.
Политическото развитие на руската метрополия, което от началото на XX век е свързано със сериозна дестабилизация на царската империя, има решаващо значение, за вътрешните междуособици във автономна Финландия. Още генералната стачка в 1905 г. води произхода си от стачките в 1905 г. – Първата руска революция. Войната усилва вътрешните размирици в империята, които ще доведат до революционната 1917 г., като тя разтърсва изоснови и финландската държавна система.


Финландия след Февруарската революция в 1917 г.

Като последица от Февруарската революция на 15 март 1917 г. руският цар Николай II се оказва от престола.Правителствената власт в империята е поета от временно правителство.
Революцията дава нов импулс на спрения по време на войната политически живот на Финландия, но същевременно изостря обществените противоречия.


Съживяване на автономията и образуване на правителство


Още на 20 март 1917 г. Временното правителство на Лвов възстановява силно ограничените при Николай II автономни права на Финландия. Парламентът, който по време на войната не е заседавал, отново бива свикан. Въпреки войната още през лятото на 1916 г. са проведени парламентарни избори, в които социалдемократите получават 103 от 200 мандата и с това печелят абсолютно мнозинство.

Парламентарното мнозинство за социалистите означава шанс да използват новоспечелената свобода за реформи, на партията изпада и идеологическа криза. Една влиятелна част от партийното ръководство и особено редакцията на партийния официоз ,,Тийомиес” се ориентира към тезите на Карл Каутцки. Съгласно тях участие на социалистите в правителство в капиталистическа система и въобще сътрудничество с буржоазните сили не стои на дневен ред, защото би отслабило класовото съзнание. А едно социалистическо правителство би предпоставило и социалистическа революция.

Обаче това би станало историческа необходимост веднага щом капитализмът в страната напредне достатъчно. Заради слабо развития капитализъм партията счита, че времето за революция още не е дошло.

Партията се обединява с представители на буржоазните партии за образуването на коалиционен сенат, който да се председателства от социалдемократа Оскари Токои и да включва шестима социалисти и шестима представители на буржоазията. Заради идеологическите опасения в партията обаче подкрепата за правителството на Токои остава слаба. Представените в Сената социалисти са реформатори, преди всичко Мати Паасивуори, Фейньо Танер и Хуго Робер Вейньо Вуолийоки, но те нямат поддръжката на партйното мнозинство. Сенатът приема честолюбива програма. Към нея спадат разпространението на демокрацията във общинската сфера, ограничаването на влиянието на Временното правителство, подобряването на условията за труд по-специално на работното време и на социалното осигуряване. както и въвеждането на задължително образование и свобода на вероизповеданията.

Парламентът се произнася за отношението към Русия


Между всички партии съществува единодушие, че Финландия трябва да стане независима от

Русия. След абдикацията на царя си е отишъл и конституционният монарх. Докато някои са на мнение, че с оттеглянето на Великия княз държавната връзка с Руската империя е прекъсната, надделява схващането че върховната власт трябва да бъде предадена на Временното правителство.

Сенатът се опитва постигне от Временното правителство по – голяма самостоятелност на Финландия, но претърпява провал. Най – активна роля в стремежа за независимост играят социалдемократите, които искат да разширят компетенциите на контролирания от тях парламент. Партията получава подкрепа от руските болшевики начело с Ленин, който гарантира на финландите освен пълна свобода на вземане на решения, също и право на независимост. С тази безусловна подкрепа, болшевиките значително увеличават влиянието си във финското работническо движение. На 18 юли 1917 г. социалдемократите внасят в парламента т.н. Държавен закон (valtalaki), с който парламентът, декларира, че отсега нататък сам ще упражнява върховната власт.

Този закон бива приет с голямо мнозинство, но Временното правителство побеждава в Юлските дни и не показва никаква склонност да признае финландския държавен закон. Буржоазните партии предлагат на правителството на Керенски да се разпусне парламентът. Социалдемократите се опитват да се противопоставят, но им се налага да отстъпят на натиска и да се подготвят за нови избори. Токои и социалдемократическите сенатори се оттеглят от Сената, а нов шеф на правителството става Еемил Нестор Сетеле от Младофинската партия.

В проведените в началото на октомври нови избори социалдемократите претърпяват ново поражение и с 92 места загубват абсолютното си мнозинство. Докато буржоазният лагер празнува ,,отблъскването на социалистическата опасност”, при социалдемократите властват огорчение и смущение от това, че парламентарното мнозинство е било пропиляно като средство за отстраняване на неуредици и за смекчаване на господстващите в страната размирици.

Разпадане на обществения ред


През лятото на 1917 г. социалните вълнени драстично се изострят. Русия прекратява укрепителните дейности във Финландия и ограничава закупуването на стоки от военна необходимост от страната. Като последица се увеличава безработицата както на село, така и градовете. Същевременно недостигът на хранителни продукти приема застрашителни форми. През май парламентът приема закон за хранителните продукти, който подчинява на строг контрол производството и разпределението на най – основните хранителни стоки, което обаче многократно не се спазва. Например през август в много градове демонстранти нахлуват в лагерите за хранителни продукти и разпределят масло за работническата класа.

Синдикатите, както и социалдемократическата партия получават масов приток на нови членове, които в мнозинството си не са свързани със социалистическата идеология, но заради нагорещената атмосфера и изострянето на социалното положение са се радикализирали и са готови да използват сила. По– скоро умерените партийни вождове губят контрол над работническото движение, което образува различни въоръжени групи.

Буржоазните части от населението, обезпокоени от нарастващия упадък на реда, от август до ноември 1917 г. осъществяват формирането на въоръжени местни корпуси за защита. Докато местните организатори обръщат внимание на защитата от скандалджии, враждебните на Русия активисти спекулират с възможността за използване накорпусите при евентуален сблъсък с руските войски.

Работническото движение възприема корпусите за защита като инструмент за подтискането на работническата класа. Социалистическите вестници спекулират, че буржоата първоначално искат да уморят с глад класовия враг и после да го удавят в кървава баня. Започват да наричат членовете на корпусите за защита касапи или ,, лахтари” на фински. В края на октомври партията взема решение за образуването на въоръжени ,, Гвардии на реда”, за които скоро влиза в гражданска употреба понятието ,, Червени гвардии”.

Независимост за Финландия.

След Октомврийската революция Финландия първоначално изпада във властови вакуум. Ужасени от събитията на Генералната стачка на 14 ноември, сега буржоазните партии се стремят да осъществят възможно най – бързо независимостта на страната. Новоизбраният парламент, отхвърляйки същевременно програмата на социалдемократите, на 15 ноември 1917 г. прокламира, че временно сам ще упражнява конституционния авторитет на монарха. На 27 ноември той избира нов Сенат начело с председателя Пер Евинд Свинхуфвуд. Свинхуфвуд представя пред парламента декларация за независимост, която бива приета на 6 декември – социалдемократите гласуват против. Следва ...

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Скоро обаче се оказва, че международното признание на страната не би било възможно без предхождащо го признание от страна на Съветска Русия. Ленин е обещал на финландските социалисти, че няма да застава на пътя на финландската независимост и на 30 декември приема в Петроград делегация начело със Свинхуфвуд, която търси признание на независимостта. Същевременно той вече е призовал социалдемократите към незабавна революция.
220px-Ven%C3%A4j%C3%A4_tunnustaa_Suomen_
С този документ на 4 януари 1918 г. Съветска Русия признава независимостта на Финландия.
Бяла Финландия въоръжава своята армия
Насилствените действия по време на Генералната стачка, провела се от 14 до 20 ноември 1917 г., ускоряват създаването на ,,белите” корпуси за защита. Една група от около 100 стрелци, които са се върнали от военна служба в немската армия, е използвана главно в областта на Белите Йостерботен, за да обучи ръководен персонал за създаващата се армия. Обучените от 28 декември 1917 г. до 14 януари 1918 г. във Вимпели, както и от 26 януари във Вйора групи в бъдещата война ще означават важно учебно предимство на Белите спрямо техните противници. Въоръжението на Корпусите за защита първоначално е недостатъчно. През октомври на предната година е получена корабна пратка със 6500 пушки и 30 картечници, но могат да се набавят само отделни количества чрез тайни покупки от руските гарнизони. В края на януари 1918 г. Корпусите за защита включват 40 000 души, от които обаче само 9000 са снабдени с пушки.
С оглед на напрегнатото положение със сигурността и присъстващите в страната 75 000 руски войници буржоазният лагер е на мнение, че правителството се нуждае от редовна сила, която да поддържа реда. На 12 януари 1918 г. парламентът въпреки ожесточената съпротива на социалистите взима решение да упълномощи правителството да вземе всички мерки, ,, които разглежда като наложителни за създаването на здрав обществен ред”. На 16 януари Свинхуфвуд натоварва завърналия се във Финландия генерал – лейтенант от руската армия Карл Емил Густав Маннерхайм като командващ с образуването на въоръжени сили. Накрая на 25 януари дотогава частните Корпуси за защита са обявени за редовна армия на правителството. Още на 9 януари 1918 г. Сенатът решава да води преговори с Германия за по – нататъшни доставки на оръжие и връщането на служещите в немската армия финландски войници. Позицията на немците към Финландия е двузначна. На открита поддръжка на антируски действия противостоят примирието и мирните преговори в Брест Литовск, от друга страна за Германската империя би било изгодно наличието на приятелски настроен към нея режим в Хелзинки. На 18 януари Лудендорф одобрява изпращането на 70 000 пушки и други военни уреди, както и освобождаването на финските стрелци, при все това провеждането на тези договорености се забавя до февруари на с.г. Дейността на Манерхайм на първо място се насочва срещу руските гарнизони, тъй като той приема, че безредиците в страната са били причинени най- вече от руските войници и насъскваните от тях криминални елементи. На 25 януари той издава заповед нощта на 27 срещу 28 януари да се мобилизират Корпусите за защита и да бъдат разоръжени руските гарнизони във Вааса и 5 други селища в Южен Йостерботен...
Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Социалдемократите взимат решение за революция
Натискът на Червените гвардии нараства. В началото на януари Али Аалатонен пътува до Петроград и на 13 януари 1918 г. чрез посредничеството на Ейно Рахя, болшевик от фински произход, получава устна гаранция от Владимир Ленин, че на финландските Червени ще бъдат доставени 10 000 пушки и допълнителни оръжия. Това обещание е потвърдено писмено на 20 януари и същевременно бива оповестено, че влакът, който трябва да транспортира оръжията, ще напусне Петроград рано сутрин на 26 януари. При това положение и в стремежа да осигури единството на работническото движение, на 22 януари партийният съвет приема нови радикални членове в партията, а на 24 януари назначава изпълнителен комитет, чието председателство поема синдикалният лидер от Виипури Ееро Хаапалаинен.
Ръководството на Червените гвардии приема, че Корпусите за защита биха опитали да спрат планираното транспортиране на оръжие и на 23 януари Аалтонен и Хаапалаинен издават заповед за генерална стачка и за мобилизация на гвардиите, считано от 25 януари. Накрая на 26 януари Изпълнителният комитет взима решение революцията да започне на следващия ден.
Начало на гражданската война
Практически едновременно с началото на социалистическия опит за метеж, белите войски започват военни акции срещу руските гарнизони. Докато революцията жъне успехи на юг, Манерхайм успява да си осигури опорен пункт в Южен Йостерботен, от който поставя под своя контрол цялата северна част на страната.
Успех на въстанието на юг
Вечерта на на 27 януари 1918 г. в 23 часа на кулата на сградата на синдикатите в Хелзинки започва да свети червена лампа- това е сигналът за започване на революцията. Червената гвардия окупира най - важните обекти и на другия ден целият жгград се оказва под нейна власт. В градовете на Южна Финландия революционерите срещата също толкова слаба съпротива, колкото и в местните селски области.
На 28 февруари Изпълкомът на социалдемократите назначава червено правителство - Народен комисариат. Председателството му и с това длъжността шеф на правителството поема партийният председател Кулерво Манер, който е бил и председател на парламента на социалистическото мнозинство. На червеното правителство му се налага да се бори с почти цялостната стачка на всички обществени чиновници и служители. Така то трябва наново да организира администрацията от представители на работническата класа. Освен това стачкува и банковото дело, което хвърля Червена Финландия във тежка финансова криза, като правителството успява да контролира икономиката само с печатане на банкноти, което се извършва постоянно. Икономическата политика на Народния комисариат се характеризира с усилията за стабилизиране на положението и осигуряване на снабдяването. В интерес на истината във Червена Финландия не състоят някакви съществени социалистически реформи.
На 20 февруари червеният кабинет взима решение за текст на нова конституция. Проектът, който изхожда от Ото Виле Куусинен и след войната трябва да се подложи на гласуване чрез референдум, е строго демократичен и присъжда властта на свободно избрания парламент. Текстът се позовава на швейцарската конституция, но трудно може да се окачестви като революционен.
Затвърждаване на Белите в Северна Финландия
През нощта на 28 януари белите Корпуси за защита започват разоръжаването на руските гарнизони в Южен Йостерботен . Гарнизоните в Лаихия, Лапуа, Сеинейоки, Илистаро, Илмайоки, Каскинен, Никарлеби и Якобстад оказват ограничена съпротива, а на следващия ден е превзета и Вааса. В Кристинестад и Кокола обаче Корпусите за защита трябва да пречупят съпротивата на подкрепяните от Червените гвардии войници. До 31 януари цеелият Южен Йостерботен е поставен под контрола на Белите. Иззети са 8000 пушки, както и тежко въоръжение, което ще даде възможност за едно съществено и ефективно военно ръководство.
Докато в Южен Йостерботен социалистите не намират подкрепа, те са широко представени в северната част на областта и в Лапландия. На 3 февруари в Оулу се стига до първите тежки боеве на гражданската война. Но на 7 февруари Белите си осигуряват Севера. В началото на същия месец въстаниците са разбити от белите корпуси в градовете Йивескиле и Микели, а също така и на 8 февруари в Куопио след кратко сражение. Така под бял контрол се оказвацелият североизток на странта, като изключим индустриалния център Варкаус, който остава червен анклав. В Карелия още преди избухването на войната са налице сериозни действия на Корпусите за защита, които водят до разоръжаването на руските войски в Северна Карелия и северната част на Южна Карелия. И след социалистическия метеж тези области остават в ръцете на Белите.
Паралелно с началото на въстанието им Червените понасят тежко поражение, понеже не успяват да задържат членовете на Сената. Трима сенатори успяват да заминат за Йостерботен още преди избухването на войната, един ги последва в началото на февруари, останалите членове на институцията, между които и Свинхуфвуд, се скриват при привърженици в Хелзинки. Измъкналите се сенатори образуват функциониращо конституционно правителство във Вааса, което се оказва неоценимо легитимационно предимство, особено с отношенията с чужбина. Негов председател става Хеики Ренвал, докато през март 1918 г. Свинхуфвуд успява да се добере от Хелзинки до Вааса ...
Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...