Езика си давам, вяра не давам? Гагаузкия език

[Атила Дуло]

Езика си давам, вяра не давам
Искра Ценкова

"...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си.

Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски....

Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина.

"При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката.

Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ...

Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..."

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274

Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит.
Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...