Отиди на
Форум "Наука"
Warlord

Нация в тотална война ІІ (Как преди 100 години разгромихме Румъния и Русия)

Recommended Posts

След епичните боеве в Добруджа през лятото на 1916 г. 3-а армия на ген. Стефан Тошев разбива и прогонва вражеските войски от Тутракан, Силистра и Добрич. Те се изтеглят на нова позиция, която заемат за отбрана.
На 12 септ. 1916, само 5 дни след неравния и изтощителен бой при Добрич, българите атакуват новата противникова позиция. Фронта е с овална форма и дължина ок. 160 км от Силистра до Балчик. Като в центъра вражеските позиции са издадени по-напред и точно там са най-коравите им войски, тези на руснаците и сърбо-хърватите.

 

Планът предложен от фелдмаршал фон Макензен е да се нанесе удар по десния фланг на противника за да бъде откъснат от Дунав и притиснат към морето. Ген. Тошев обаче счита, че по този начин ще остави мощния център на врага още по-вбит във фронта на неговите войски, които са твърде разтеглени и няма да могат да удържат натиска му, поради което да надвисне опасност от пробив. Затова той предприема различна, макар и рискована тактика на демонстративни действия по двата фланга и удар с основните сили по ядрото на врага в централния участък с цел да го изтласка назад.


При офанзивата, започнала на 14 септ., нещата съвсем не протичат така както са предвидени. Центъра ни не успява да изтласка вражеския поради липсата на резерви. Противниковия натиск се оказва най-мощен срещу нашия ляв фланг, където румънците почти успяват да се врежат в стика между 1-а Шопска и 4-а Преславска пехотна дивизия (пд). Назрява опасност врага да излезе в тил и да изправи пред катастрофа цялата 3-а армия. Обаче развоя на бойните действия по десния ни фланг неочаквано спасява положението. Там Варненския подвижен резерв, 6-а Бдинска пд и намиращите се до нея части от 1-а Шопска пд, изтласкват силно назад противниковото ляво крило излизайки във фланг на руснаците и сърбите в центъра, което ги принуждава да отстъпят. С тях започват да отстъпват и румънците от десния фланг и така и не успяват да развият първоначалния си напредък.


През нощта на същия ден всичките неприятелски войски се изтеглят на север и заемат за отбрана една предварително подготвена позиция от Дунав до Черно море: Расова – Кубадин – Тузла (т.нар. Кубадинска позиция). По-тясна (72 км), по-добре укрепена и по-лесна за снабдяване от предишната, тъй като точно зад нея минава жп линията Черна вода – Констанца, по която те успяват да получат провизии, боеприпаси и подкрепления преди да започне поредната българска атака.

Първата атака на Кубадинската позиция

 

Отбранителната линия на противника е най-силно укрепена и с отличен обстрел в централния участък пред пътния възел при Кубадин. По целия фронт са разположени силни предни пунктове и окопи от по няколко реда с телени заграждения пред тях и ходове за съобщения назад.
Предстои тази позиция да бъде отбранявана от румънци, руснаци, сърби и хървати – общо 70 дружини (батальона) и 32 ескадрона (конница) с 90 полеви оръдия и няколко тежки батареи. И атакувана от българи, германци и турци – общо 62 дружини (4 от които немски и 3 турски) и 28 ескадрона с 54 батареи, от които 11 тежки и 5 гаубични.

Поради забавилото се пристигане и разполагане на тежката артилерия насрочената за 17 септ. атака закъснява. Части от Шопската пд се увличат напред през нощта попадайки под обстрел и биват силно разстроени и изтощени докато успеят да се върнат и прегрупират. Въпреки това по обед на следващия ден започва офанзива, която нанася значителни поражения на врага и създава предпоставки за пробив. На следващия 19 септ. обаче опитът за доразвиване на този успех се проваля. 6-а Бдинска пд не успява да пробие в центъра и да овладее Кубадин и се налага да се върне на изходна позиция. Добричките дружини вместо да се придвижат към фланга на бдинците и да им окажат съдействие, както им е възложено, се унасят право напред и с това замисленият главен удар се проваля. Без успех протичат и атаките на шопите и преславците, поради разтеглени линии, липса на подръжка и недостатъчно превъзходство в артилерия. Налага се командването да изтегли с по няколко километра назад всички съединения.

Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани.
В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия.

На 1 окт. противника предприема нова тактика. Докато руския ген. Зайончковски атакува по централния и десния ни участък (до морето), румънците пробват да стоварят десант през Дунав и да излезнат дълбоко в тил на българските войски. Една колкото добре замислена, толкова зле изпълнена операция.
През нощта на същия ден румънската 10-а пд се прехвърля успешно на българския бряг при с. Рахово (почти на средата между Русе и Тутракан) със задачата да осигури предмостие за преминаване на останалата част от румънската армия. Българското разузнаване обаче забелязва навреме, че на отсрещния бряг се трупат материали за понтонен мост и ген. щаба спешно праща натам части от най-близко разположените съединения. В продължение на цели 3 дни румънската дивизия води боеве срещу сбирщина от различни дотичали до мястото части и набързо сформирани опълченски отряди, но пък блестящо организирани от командира на 5-и маршеви полк. В това време по реката се появяват австроунгарски монитори, които започват да саботират опитите за построяване на понтон. Така румънската дивизия не само, че не успява да осигури предмостието срещу малобройните български части, но и се налага спешно да се евакуира обратно на северния бряг оставяйки към 700 убити и 100 пленени войници.
Междувременно обаче на Кубадинската позиция руснаците атакуват двата турски полка и успяват да разпилеят цялата 26-а турска пд, която се разбягва хаотично. След няколко часа пристигат български подкрепления, които да запушат пробойната в този участък, но до тогава руснаците успяват да пленят над 2500 низами (сирийски араби от турската армия) и 2 батареи.

 

Тези офанзивни операции обаче изтощават противника и той отново се дръпва в отбрана по целия фронт. Същото се налага да направят и румънските войски в Трансилвания. От една страна защото губят съпорта на руснаците там след като ген. Брусилов прекратява офанзивата си в Буковина поради умора и липса на доставки. И от друга страна трите румънски армии в Трансилвания се оказват разтеглени на доста дълъг фронт от 400 км, което значително затруднява действията им. Освен това и катастрофата в Южна Добруджа предизвиква паника у тяхното командване и го принуждава да отложи операциите на северния фронт за да праща подкрепления на юг. И накрая германския ген. Фалкенхайм с набързо сформираната 9-а армия (10 пехотни и 2 конни дивизии) успява да изтласка обратно 1-а и 2-а румънска армия на билото на Карпатите. А при следващата си офанзива през ноември ги срива във Влашката равнина.

Фелдмаршал Макензен.jpg

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Warlord said:

Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани.
В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия.

Тази 217-а дивизия не беше ли същата, която през 1918 г. окупира Крим и части от която са прехвърлени по море, за да помогнат при потушаването на Войнишкото въстание?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имаш си плюса,   от мене.

Човече не си хаби таланта. Ако не се обидиш ще ти дам публичен съвет. Ти направи хубава серия от теми от създаването на България до наши дни. И то със интересен подхват и интересна гледна точка. Вземи поработи върху стила, направи го близък до академичния, бутни си вътре интересни данни за да можеш после да се цитираш в доктората си. Разбираш ли ме?!:ae:

Имаш фен в мое лице.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Втората атака на Кубадинската позиция и настъплението на север

 

Фелдмаршал Макензен настоява лично да командва насрочената за 19 ноем. офанзива. Той разделя войските на две групи: Западна (49 батальона пехота) под командването на ген Ст. Тошев и Източна (45 батальона с германска тежка артилерия, българските 1-и и 2-и тежки артилерийски полкове и конната дивизия от 28 ескадрона) под командването на ген. Т. Кантарджиев. Главния удар трябва да бъде нанесен от Източната група към Топра Хисар (между Кубадин и морето на по ок. 18 км от тях), а Западната трябва да й оказва подръжка като настъпи право напред.

В 6:30 сутринта на 19 ноем. българската и германската тежка артилерия откриват няколко часов ураганен огън по целия фронт. Над бойното поле се смрачава от гъстите пушеци образувани от пръскащите се снаряди. Експлозиите повалят стени, дървета и вдигат стълбове от пръст към небето. Когато пехотата се впуска  в атака отсреща руско-румънската артилерия отговаря с не по-малко ожесточен огън по тях.
Свирепите боеве продължават в същия дух и през целия следващ ден, в резултат на което всички български части напредват средно с по 4-5 км, но без да бъде овладяна нито една ключова противникова позиция. Чак на третия ден, към 17 ч., 4-а Преславска пд успява с невероятни усилия да изтласка руснаците от Кубадин и да го овладее. Същевременно 217-а германска пд заедно с конната дивизия, подкрепена и от пехотни части, успяват да превземат силно укрепения пункт при с. Топра Хисар, отбраняван от 19-а румънска пд и сръбски части. 1-а Шопска пд също нанася решителни поражения на противника при Западния сектор и така всички вражески части вкупом изоставят позициите си и побягват на север, като само падането на нощта ги спасява.

Рано сутринта на 22 ноем. българските войски започват да ги преследват. През този ден най-много напредва конната дивизия на края на десния фланг с 24 км. Ген. Колев влиза в Костанца, оставя там един маршеви батальон за гарнизон и продължава на север. Центъра напредва само с 12 км, а Шопската пд – още по-бавно, тъй като й е наредено внимателно да настъпва към предмостието на Черна вода, което се очаква румънците да отбраняват.
На следващия 23 ноем. откъсналата се силно напред конна дивизия извършва шеметен рейд през Северна Добруджа. Между с. Карол І и с. Чакракчи тя попада на една румънска дружина, която българските конници изсичат до крак със сабите си. Продължавайки нататък те настигат още 4-5 бягащи румънски дружини, които също така унищожават. След това при с. Кара Мурад забелязват нова вражеска колона и веднага я атакуват и нея. Два руски ескадрона се опитват да препречат пътя им към нея, но в крайна сметка българската конница я застига и разбива. Оказва се, че казашката конница на руснаците е безсилна да спре българската.
До края на деня конната дивизия налита на още две изтеглящи се колони, които също разгромява след ловък маньовър и обкръжение. Сред пленените попадат и няколко офицери, от които един румънски бригаден командир и един руски полковник, както и знамето на 265-и Оренбургски батальон.
 

Този ден Западната група заема Меджидие и с. Расово. Към нея се прехвърля цялата тежка артилерия от Източната група поради предстоящата атака на Черна вода.
Противника се държи здраво на предмостието през целия 23 окт., но вечерта под прикритието на тъмнината се изнася по жп моста към отсрещната страна на Дунава. Малка група тръгва по шосето към Хърсово, а друга се опитва да пробие през българите към морето, но е бързо разбита и пленена. Въпреки че румънците изнасят всичко, което могат, все пак в ръцете на българите падат 200 вагона, 2 локомотива, няколко оръдия и картечници и др. материали.
На 26 окт. конната дивизия превзема и Хърсово.

 

Тотално загубили инициативата по суша, руснаците отчаяно се опитват да дадат отпор по море. През декември един руски крайцер и два ескадрени миноносци откриват залпов огън по Балчик с корабната си артилерия. Тази разрушителна бомбардировка успява да вземе само 4 цивилни жертви, но нанася тежки материални щети на града.
След комбинирана операция на единствената ни подводница UB-18, български и немски самолети на морската авиация и най-вече огъня на двуоръдейната 100 мм брегова батарея, руските кораби също понасят сериозни повреди и се оттеглят.
 

С оглед на замислената операция, която предстои да се проведе във Влахия, Макензен отново разделя българските войски на две групи. 3-а армия остава в Добруджа за да я очисти окончателно от вражески войски и да се заеме с охраната на морския и дунавския бряг.
Междувременно за неин главнокомандващ е назначен ген. Нерезов, а ген. Тошев е преместен да командва 4-а армия на Солунския фронт заради остри противоречия с фелдмаршал Макензен през последните седмици.
От 3-а армия се изваждат 1-а Шопска пд (без 16-и Ловчански полк) и германските 217-а пд, бригадата Боде и 6-и улански полк; подсилени от българската 12-а Сборна пд, 26-а турска пд и германската кавалерийска дивизия Голц (7-а конна дивизия). Това са силите на новосформираната Дунавска армия. Те преминават реката на 25 ноем. за да участват в съвместни действия с настъпващите от север през Карпатите германско-австроунгарски войски.

 

През ноември пристигат нови подкрепления на руснаците в Северна Добруджа и те нападат наново 3-а армия, използвайки за първи път и британски бронирани коли. Но и това не успява да подобри положението им. 3-а армия настъпва решително срещу тях, въпреки неподходящото за офанзивни действия време с мъгли, студ и разкаляна почва. До края на декември българите изтласкват противника изцяло от десния бряг на Дунав превземайки Исакча, Тулча и Бабадаг, а на 5 ян. 1917 г. Преславската дивизия преминава на левия бряг при Браила. С това цялата Добруджа пада в ръцете на българите след повече от 4 месеца на постоянни битки за нея.

 

General_Toshev_and_Hilmi_Pasha.jpg

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 30.09.2017 г. at 18:01, Aspandiat said:

Тази 217-а дивизия не беше ли същата, която през 1918 г. окупира Крим и части от която са прехвърлени по море, за да помогнат при потушаването на Войнишкото въстание?

Да и германци помагат на юнкерите при Владая, но иде реч едва за няколко роти. Нямам престава обаче от коя точно част са били прехвърлени там.

@Кептън, идеята на онази поредица беше нарочно да е поднесена не в академичен, а в "злободневен" стил. А такива докторати никой не ги чете и цитира, освен шепа академици :animatedwink:
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Настъплението във Влахия

До момента, в който Дунавската армия влиза във Влахия, немците вече са успяли да слезнат в равнината през карпатските проходи. Най-голямата битка е за прохода Вулкан с участието на елитния Алпийски корпус, в който между другото тогава е и младия офицер и бъдещ фелдмаршал Ервин Ромел.

След преодоляването на проходите румънските войски са навсякъде в отстъпление, а впоследствие немците превземат Крайова и изтласкат 1-а румънска армия зад р. Олт.


Прехвърлянето на Дунавската армия се извършва при Свищов на 24-25 ноем. Пехотата минава реката предимно на немски моторни лодки и параходи с шлепове; конницата, артилерията и обоза – по понтонен мост дълъг 927 м и построен с помощта на австрийски инженерни части. За заблуда на противника малобройни пехотни части се прехвърлят и окопават на северния бряг при Оряхово и при Гиген, а от Видин, Лом, Никопол, Русе и Тутракан се открива силен артилерийски огън по отсрещния бряг.

Когато войските преминават реката се оказва, че румънците не са в състояние да ни спрат и всички вкупом отстъпват назад. Още същия ден германската 217-а пд превзема Зимнича и продължава на североизток. Шопската пд заема околните села Петрошани, Бригадир и Божуру. Турската пд влиза след немците в Александрия, от там немската конна дивизия Голц на следващия ден се съединява с 9-а германска армия западно от р. Олт за общо настъпление към Букурещ.

 

Боя на река Арджеш и превземането на Букурещ

 

Румънското командване решава да посрещне със съсредоточени сили десния фланг на Дунавската армия (т.е. участъка зает от българските войски и 217-а пд) на 15 км от крайните фортове пред столицата и да я разбие. Така че противниковите войски да бъдат притиснати и отрязани от възможността за по-нататъшно настъпление към Букурещ, след което да се оттегли в отбрана зад фортовия пояс стремейки се да установи позиционна война като на Западния фронт и да чака подобряване на обстановката за евентуално контранастъпление.

Атаката на Дунавската армия започва на 30 ноем., като на десния фланг са двете български дивизии, в центъра са германската 217-а пд и турската 26-а пд, на левия фланг – 7-а конна дивизия и 11-а Баварска пд, а по-нататък – частите на 9-а германска армия.
Срещу тях румънското командване разполага остатъците от 1-а армия и частите на „Армията за отбрана на Дунав” в т.нар. Армейска група „Презан”, под командването на румънския ген. Константин Презан. В новосъздадената армия влизат 3 сборни дивизи, всяка формирана от по 2 пд, понесли големи загуби, а също и нови – свежи сили: 10-а резервна дивизия, 21-а пд и 40-а руска пд.


След боеве през целия ден българите достигат р. Няжлов. Румънците се опитват да отбраняват отсрещния бряг, но са пометени от напора на българските войски и побягват панически изоставяйки там почти цялата си артилерия.
В следващите дни обаче пристигат руски подкрепления, с което противника достига видимо числено превъзходство и командването заповядва на центъра и десния фланг да се изтеглят и да минат в отбрана. Заповед за атака получават само части от лявото крило: 26-а пд, конната дивизия и 11-а Баварска пд. Но и тази атака се проваля поради проникването на вражеска част зад тила на 217-а пд, което налага първо тази опасност да бъде елиминирана. В крайна сметка след поредица от боеве и придвижване през трудно проходима блатиста местност Дунавската армия достига до р. Арджеш, която врага заема за нов рубеж на отбрана.

На следващия 3 дек. българските 1-а и 12-а пд са нападнати от една руска и две румънски дивизии, но след като понасят тежки загуби противниците се оттеглят. 12-а дивизия дори се притичва на помощ на 217-а, която е атакувана от три румънски дивизии и търпи огромни загуби, но след българската намеса и там врага е отбит.
На 5 дек. войниците от 12-а пд неочаквано преминават на десния бряг на реката газейки до шия в студените й води. Освен това успяват да заемат предмостие на брега и да го удържат сами срещу румънците докато през него се прехвърлят и останалите части на армията.

С оглед на критичното положение и постоянно стопяващите се румънски войски на 6 дек. Ген. Презан преценява, че не столицата не може да бъде удържана. Затова я изоставя и се изтегля към Източна Влахия опитвайки да спаси поне остатъците от армията си.

Още същия ден българите и германците влизат в Букурещ. Градът за чието укрепяване и отбрана румънците са хвърлили стотици милиони през последните години сега е просто изоставен без да бъде произведен и един изстрел по врага. Кралското семейство, правителството и аристокрацията напускат столицата и бягат в Яш.
Българските войски устройват парад на победата пред очите на смаяното население, който нарочно минава под триумфалната арка построена през 1913 по случай завладяването на Добруджа през Междусъюзническата война.

Като цяло окупацията на Букурещ минава без никакви сериозни инциденти, като изключим единствено случая, при който шопите разграбват павилионите на една от търговските улици в града. Но това не е толкова акт на мародерство, колкото желание на войниците да отнесат със себе си сувенири за спомен от румънската столица.

На следващия 7 дек. Незабавно започва преследването на отстъпващите руско-румънски войски. Дунавската армия ги застига на три пъти (на 17 дек., на 29 дек. И на 4 ян.) все разположени на предварително устроени за отбрана позиции. Но и на трите позиции руснаците и румънците не дочакват пристигането на българите и побягват непосредствено преди атаките да започнат. Отстъплението им продължава все така на североизток докато не се изтеглят зад р. Серет.


На 5 ян. 1917 Дунавската армия влиза в Браила, същия ден това прави и 4-а Преславска пд от 3-а армия преминала Дунава откъм Добруджа. Двете армии се съединяват и заемат общ фронт за отбрана – по Дунав от делтата до Браила и нататък по р. Серет. От север на помощ на отбраняващите се спешно идват няколко руски корпуса за да предотвратят опасността от вражеско нахлуване към Украйна от там.
В последствие с помощта на руснаците, а и на западните им съюзници, остатъците от румънската армия се реорганизират и снабдяват, включително с модерно оръжие. През май-юни руснаците и румънците предприемат мащабно настъпление в района на Фокшани-Намолоаса срещу 9-а германска армия, като част от Керенската офанзива. Немците спират това настъпление и през август-септември контраатакуват на същия участък, но и те не постигат никакъв съществен успех. Така фронтовата линия се запазва по р. Серет.
И в крайна сметка след революциите в Русия и излизането й от войната се налага и на румънците да капитулират окончателно в края на годината.

 

Въпреки, че Румъния от две години се готви усилено за война, българо-германските войски я разбиват само за 4 месеца и Русия така и не успява да я спаси от пълна катастрофа. Остатъците от нейната армия и огромно множество бежанци се изнасят в единствената непревзета ивица земя между реките Прут и Серет. В тези сражения румънците дават над 160 000 убити и ранени, 80 000 падат в плен, а други 150 000 дезертират пръскайки се в различни посоки в стремеж да се приберат по домовете си.

(9стр.) Фалкенхайн влиза в Букурещ.jpg

(10стр.) Български войници в Букурещ.jpg

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

1917 – Войната продължава

 

Въпреки, че в края на 1916 Германия пуска сондажи за мирни преговори, от Антантата преценяват, че са в доста по-изгодно положение за да се съгласяват на каквито и да било отстъпки.  Към този момент те разполагат по фронтовете с общо ок. 450 дивизии (11 млн войници и 26 000 оръдия) срещу 350 дивизии (7 млн войници и 20 000 оръдия) на Централните сили и съюзниците им. Освен това съглашенските производствени мощности вече са така преструктурирани, че снабдяват значително по-добре войските си отколкото тези на Централните сили, които през 1916 започват сериозно да се задъхват. Овладяването на богатата на ресурси Румъния разбира се е добре дошло в тази тежка ситуация, но пък през това време Германия губи всичките си отвъдморски колонии, докато тези на Антантата постоянно я снабдяват с нови войски и суровини.

При това положение съглашенците решават да поемат инициативата като изпреварят всякакви възможни действия на противника след зимното затишие и още през февруари да започнат последователни настъпления по всичките отворени фронтове.
От своя страна германците, стремейки се да пестят ресурси, заемат позиция за отбрана на Западния фронт, изтегляйки се с 10-40 км на т.нар. линия „Зигфрид” и оставяйки пред себе си разорана от снаряди пустош.

В единствената голяма морска битка през войната в пролива Скагерак, германския флот нанася по-тежки поражения на иначе превъзхождащия го британски, потапяйки 3 британски линкора, 3 броненосеца и 8 есминеца (срещу потопени немски: 1 линкор, 1 броненосец, 4 леки крайцера и 5 есминеца), но не успява да пробие блокадата му и се оттегля. Около 120 немски подводници обаче излизат в океана и започват неограничена подводна война потапяйки всичко на което попаднат. До ноември 1917 те унищожават военни и транспортни кораби на Антантата и неутрални страни с обща водоизместимост над 4 800 000 т. Поради невъзможността си да ги спре Антантата почти склонява към края на годината да седне на масата за преговори. Но именно потапянето на търговски кораби включително и американски става повод през април и САЩ да се намесят във войната срещу Германия, което вече решително накланя везните на едната страна.
 

Но междувременно пък в Русия протичат събития, които скоро изваждат нея от войната. На 11 март в страната избухва революция, която довежда до абдикацията на Николай ІІ в полза на брат му Михаил Александрович, който обаче също се отказва от трона и в този критичен момент властта в държавата увисва.
Отделно започналата англо-френска офанзива през април при Арас и при Шампан за пореден път е спряна от немците и за пореден път води до огромни жертви без никакви съществени резултати. Така че през май и тази офанзива е прекратена, а  френския главнокомандващ ген. Нивел е заменен с ген. Петен.

На Балканския фронт на 21 апр. Британците настъпват срещу българските позиции край Дойран. Непрекъснатия им артилерийски обстрел с ок. 160 оръдия продължава с дни. На 24 апр. Вечерта след страшен барабанен огън напред настъпват гъсти вълни от британски войници. В ожесточен бой, който продължава през цялата нощ англичаните са отблъснати. На сутринта зората осветява ок. 1000 техни трупове лежащи на бойното поле пред българските позиции.
На 7 и 8 май британците се хвърлят наново в атака, но отново без никакъв успех, като този път дори не успяват да стигнат и до окопите.
Паралелно с тази атака 3 френски полка и 1 гръцки батальон, под прикритието на барабанен огън, нападат позициите на 5-а Дунавска пд при височината Яребична. Успяват да заемат част от предните окопи, но след нощтна контраатака българите си връщат почти всички загубени позиции. На следващия 12 май нова френска атака по стръмните височини е отбита след изключително кървави боеве, след което врага и на този участък трайно се оттегля.


Най-масирани са вражеските атаки срещу десния ни фланг зает от 6-а и 8-а пд, между Преспанското езеро и р. Черна. Там французите започват атаките си още през март. Навсякъде обаче двете български дивизии удържат вражеския напор, макар и на места с доста тежки загуби. На французите се удава да ги изтласкат единствено от позицията при Червената стена, но през май българите отново си я връщат след поредното контранастъпление. След което французите се принуждават да прекратят безуспешните си акции по целия Македонски фронт, както и да сменят главнокомандващия на корпуса ген. Сарай.


На 1 май, от фронта при р. Серет в Румъния, пристига 1-а Шопска пд, която заема участъка на 8-а Тунджанска пд, а нея командването премества на позиции край Сяр. От Румъния са прехвърлени още 5 полка, които да заздравят понеслия тежки загуби десен фланг, в района около Охрид.


През юни под натиска на Антантата гръцкия крал Константин абдикира в полза на сина си Александър. След което Венизелос съставя ново правителство, къса дипломатическите отношения с Централните сили и официално минава на страната на Съглашението.
Така че до началото на 1918 съглашенските войски на Македонския фронт са подсилени с още 200 000 гръцки войници и положението на българите там става още по-тежко.
 

(11стр.) Румънска 105 мм гаубица.JPG

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разпадането на Източния фронт и капитулациите на Русия и Румъния

Дошлото на власт след революцията правителство на А. Керенски сменя главнокомандващия ген. Алексеев с ген. Брусилов. Започва мащабна руска офанзива срещу австроунгарците, която постига пробив във фронта, костващ гигантски загуби и за двете страни.
През юли обаче германците прехвърлят от Западния фронт няколко дивизии и ок. 140 тежки батареи и започват контраофанзива, която на свой ред води до пробив на фронта. Под немския напор отстъпват руските 2-а, 7-а и 8-а армии и с това те губят Галиция и Буковина, като отстъплението им продължава. През септември германците предприемат успешна офанзива и на североизток превземайки Рига.


В резултат на тежките загуби, продължителността на войната, критичното положение и лошите условия руската армия започва да се разлага и избухват бунтове против командването и против правителството. Освен всичко това и болшевишките агитации, че трябва да се постигне мир на всяка цена, намират широко разпространение сред войските и населението. Това води до масови безредици по улиците на Петербург. Болшевиките за разлика от твърдо решеното да воюва правителство на Керенски, са подръжници на курса за сключване на мир с Централните сили за да могат да се съсредоточат в спечелването на гражданската война. За това те са подкрепени от немците, които от своя страна уреждат превозването на Ленин и съмишлениците му от Швейцария до Финландия, а от там и в Петербург, където те успяват да вземат властта. До края на  месеца събраните от Керенски войски са разбити от червените, а малко по-късно и Москва пада в техните ръце.

След което на 4 дек. 1917 бойните действия на Руския фронт се прекратяват и започват преговори за мир. Официално мира е подписан на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск.

Русия се признава за победена от Германия, България, Австроунгария и Османската империя.

Практически Румъния, или по-точно това, което е останало от нея, единствена продължава да води войната на Източния фронт още около два месеца, тъй като освободените от този фронт австро-немски войски са прехвърлени предимно на Италианския фронт. Но останали вече изолирани и без подръжката на руснаците в крайна сметка и те се принуждават да сключат примирие на 9 дек. и с това борбата им е прекратена. А на 7 май 1918 вече официално е подписан Букурещкия договор. Според клаузите му цяла Южна Добруджа е върната на България. За Северна обаче претендира и Османската империя, на основание, че там населението е предимно турско и мюсюлманско. Затова като временен компромис Германия решава да я разделена по линията Черна вода – Констанца, като южната част е дадена на България, а северната (без делтата) остава кондоминиум между четиримата съюзници. По-късно и северната част е предадена на България с подписването на Берлинския протокол, а на Турция са й отстъпени територии по левия бряг на Марица.
Румъния предава карпатските проходи на Австроунгария, но затова пък германците признават и реализират обединението й с Бесарабия, в резултат на което макар и загубила войната според този договор тя излиза с повече територия отколкото преди войната. Въпреки това крал Фердинанд отказва да подпише договора, но пък правителството го подписва.
Също така според една от клаузите му румънските петролни кладенци са отдадени за експлоатация на Германия за срок от 90 г. Там се намира единственото голямо петролно находище в Европа – това при Плоещ. Немците дълго време добиват милиони тонове нефт от тези кладенци, а също и над 2 млн т зърно от Влахия. До голяма степен благодарение именно на тези извлечени от Румъния ресурси германците успяват да издържат изолирани във войната толкова дълго.

 

И тъй точно преди сто години над целия стар континент, а и далеч отвъд него, продължи да бушува тотална и всеобхватна война, която го остави в руини, кал и трупове.
В смъртоносния вихър на тази буря българският войник победи румънския, руския и сръбския и ги прогони от нашата златна Добруджа чак зад река Серет.
Време беше обаче той отново да се обърне на юг, към изконната Македония, по чийто фронт врага не спираше да трупа нови безчетни пълчища и от метрополиите и от колониите си. Така че срещу българския войник там бяха изправени войници и от трите раси на света...

 

Литература:

- „Войните през Третото Българско царство” – Александър Ганчев

- „Действията на ІІІ-а армия в Добруджа през 1916 г.” – ген. Стефан Тошев

- „Победени без да бъдем бити” – Ген. Стефан Тошев

- „Българската армия в Световната война 1915-1918 г.”, том ІХ

- „Историята на войната за обединението на Румъния 1916-1919 г.” – Константин Кирицеску

(15стр.) Румънски войски на фронта при р. Серет, 1917 г..jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Петрола за ПСВ не е толкова стратегически важна суровина.Основната тяга си остава животинската.Танковете са все още екзотика /не че ги няма/.Иначе 1917 година е може би най силната за Централните сили.След лятото на 1917 година става ясно че Русия няма как да продължи войната.Излизането на Русия от войната е нещо много подценяване но това всъщност е голям стратегически успех за Централните сили.Ако не беше намесата на САЩ във войната вероятно Париж и Лондон щяха да седнат на масата за преговори.Иначе без стотиците хиляди американски войници Западния фронт щеше да рухне ако не през есента на 1917 година то през пролетта на 1918 година.Но повтарям се ако не беше американската интервенция Франция и Великобритания щяха да търсят дипломатически изход от войната - убеден съм в това.Тогава решението на цар Фердинанд от лятото на 1915 година нямаше да изглежда толкова идиотско както сме свикнали да го приемаме.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 минути, resavsky said:

Петрола за ПСВ не е толкова стратегически важна суровина.

Не съм съгласен... Всичко почва с претенциите на германците да получат дял от световната торта на колонизацията в Африка, Азия....Британците макар и с най голямата флота да разполагат, немците устремено строят своята....И двете основно вървят с парови двигатели топлени с въглища...Затова са тромави, бавни....Зареждането с гориво е бавно. Виж само примера на руският белфлот докато обиколи светът за да го напердаши японският....

Нефт по това време имат само янкитата и братушките....

Така Англия, ще не ще трябваше да отстъпи на германците по претенциите за колонизация....

Но на 26. май в 1908 година при Аргос Г.Б. Рейнолдс открива нефт...

Сър Винстон Чърчил разпорежда, че веднага да се почне строенето на казани топлени с нефт. и да се вземат мерки и контакти с този Дизел за да се снабдят по-малките кораби с дизелови двигатели....От викито "На 1 януари 1898 г. е основан завод за производство на дизелови двигатели. За тези цели през есента на 1900 г. в Лондон е регистрирана компания. Първият кораб с дизелов двигател е построен през 1903 г."

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм че без САЩ при победата над Русия - Централните Сили имаха големи шансове даже за успех, ако не поне за добър мир. Но САЩ за това се и намесват, за да не се получи обединеие на Европа под върховенството на Германия. 

Освен Русия и САЩ нефт доколкото знам има и в Холандската и Британските колониални империи - Нидерландия и контролирания от Англия Иран. Или може би там нефта го откривать по късно ? 

ДАа съгласен съм че ПСВ нефта не е толкова важен както през ВСВ и до днеска. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, Du6ko said:

Съгласен съм че без САЩ при победата над Русия - Централните Сили имаха големи шансове даже за успех, ако не поне за добър мир. Но САЩ за това се и намесват, за да не се получи обединеие на Европа под върховенството на Германия. 

Освен Русия и САЩ нефт доколкото знам има и в Холандската и Британските колониални империи - Нидерландия и контролирания от Англия Иран. Или може би там нефта го откривать по късно ? Но на 26. май в 1908 година при Аргос Г.Б. Рейнолдс открива нефт...

ДАа съгласен съм че ПСВ нефта не е толкова важен както през ВСВ и до днеска. 

Первый дизельный двигатель появился на U-Boat лишь в 1912—1913 годах в проекте типа SM U-19[en]. В начале Первой мировой войны Германия располагала 48 субмаринами 13 классов готовыми или в постройке. 

29 сентября 1913 года Рудольф Дизель отправился из Антверпена на борту парохода «Дрезден» в Лондон на открытие нового завода британской компании Consolidated Diesel Manufacturing Co, которая производила двигатели его конструкции.

В конце первой мировой войны один немецкий военнопленный заявил, что это он по заданию немецкой разведки сбросил Р. Дизеля в море, чтобы помешать его переговорам с Британским адмиралтейством[4]. Точные обстоятельства смерти так и не были выяснены[5].

Значи. При англичаните поуката от битката на жълтото море е, че почват да строят кораби от тип dreadnought с много по-мощни оръдия. Но затова пък са нужни до по тесният корпус и по-мощни двигатели. Отговор от немците е  Dreiertempo тоест годишно строят по 2 кораба да стигнат британия за около 20 години, и Risikogedanken първичната стратегия е отбранителна. Затова техните кораби са още на въглища понеже нямат толкова нефт.

Така в надвечерието ПСВ страните имат Britannia 25 бойни кораба  10 крайцера, Германия  17 бойни кораба  5 крайцера +гореспоменатите подводници.

от http://magazin.pecsibolcsesz.hu/cikk/a_nemet_haditengereszet_az_elso_vilaghaboruban_i

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 2.10.2017 г. at 14:51, Warlord said:

Кептън, идеята на онази поредица беше нарочно да е поднесена не в академичен, а в "злободневен" стил. А такива докторати никой не ги чете и цитира, освен шепа академици

Който трябва да ги чете , чете ги! Това са единствените вникващи в четивото хора, говоря за образованите академични среди, не за грамотните. Иначе, кой друг в България чете, грамотни - всички хора, много малко са образованите. Погледни тук във форума, какво се прави, чел, непрочел , хванал цитат,като Мойсей жезъла си и  неразбрал даже за какво става дума, и отваря тежка дискусия, а когато няма какво да каже - пише офтопици ни в клин ни в ръкав. 

 

On 1.10.2017 г. at 10:16, Warlord said:

В 6:30 сутринта на 19 ноем. българската и германската тежка артилерия откриват няколко часов ураганен огън по целия фронт. Над бойното поле се смрачава от гъстите пушеци образувани от пръскащите се снаряди. Експлозиите повалят стени, дървета и вдигат стълбове от пръст към небето.

Сладко и привлекателно е художественото слово, виждам влече те, но пак да питам , кой в България чете!? Иначе при тебе има интересен похват, интересни мисли, дълбочина на мисълта и логика в изложението.

Наистина е удоволствие да се чете, а като си представя , да е едно задълбочено изследване с поднесени непознати за широката публика факти и един изгладен академичен стил ...

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 10/5/2017 at 13:45, resavsky said:

Причините за рухването на Солунския фронт да речем са всичко друго само не и недостиг на петрол.

Е Солунския все пак е третостепенен фронт. На Западния обаче вече има танкове, бронирани коли, самолети масово. Освен това там и автомобили са се ползвали, инфраструктурата е достатъчно добра за това. Французите например извозват ранените от фронта с реквизирани парижки таксита. Също така в хода на ПСВ военните установяват, че камионите са им изключително полезни и лобират сериозно пред правителствата да им произвеждат колкото се може повече камиони. Та за всичко това си трябва гориво, а тогава още никой не е трупал запаси както сега, пък германците до друго петролно находище, което да е било вече открито и разработено, достъп нямат.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 10/5/2017 at 11:46, resavsky said:

Ако не беше намесата на САЩ във войната вероятно Париж и Лондон щяха да седнат на масата за преговори.Иначе без стотиците хиляди американски войници Западния фронт щеше да рухне ако не през есента на 1917 година то през пролетта на 1918 година.

А какво им пречи на Англия и Франция при липсата на американските войници просто да продължат да рекрутират от колониите си, там пушечно месо бол, или пък да бяха договорили Япония да си изпрати пехотата на Западния фронт? А Германия резерви няма и няма и откъде да ги вземе. Тъй, че аз съм скептичен за рухване на фронта през 1917, хеле пък през 1918. Британската и Френската империя все щяха да намерят с какво да го закрепят.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, Warlord said:

А какво им пречи на Англия и Франция при липсата на американските войници просто да продължат да рекрутират от колониите си, там пушечно месо бол, или пък да бяха договорили Япония да си изпрати пехотата на Западния фронт? А Германия резерви няма и няма и откъде да ги вземе. Тъй, че аз съм скептичен за рухване на фронта през 1917, хеле пък през 1918. Британската и Френската империя все щяха да намерят с какво да го закрепят.

От колонните е рекрутирано почти всичко което може.Японците също не горят от желание да умират на Западния фронт.Виж колко американски войници има на Западния фронт през 1917/8 година и прецени с какво може да бъдат заменени.Пък и не само там.След катастрофата при Капорето американски дивизии се появяват и на Италианския фронт да речем.А частите които англо-французите пращат на италианците също след Капорето са заменени на Западния фронт от американски части.Въобще ако не беше американската намеса помощ за италианците вероятно въобще нямаше да има.Сам прецени какво щеше да стане тогава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Суровините и населението в Колониите са практически неограничени. Въпроса е само за какво време ще успеят да ги извозят и екипират.
Малко след Капорето италианците успяват да спрат сами австро-унгарците при Монте Грапа. После подкрепленията, които идват са англо-френски, американци се появяват чак в самия край при Виторио Венето октомври-ноември 1918 г. Всичко това се случва в най-североизточния ъгъл на Италия и ми се струва, че е доста рано да я отписваме в тоя момент, въпреки деморализацията в армията и ниския боен дух.
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още от есента на 1917 година италианците си получават съществена помощ::шест френски и пет британски дивизии плюс поне две американски.Вярно е че не взимат директориен участие при Монте Грапа но пък сменят на други участъци италиански части които са прехвърлени пир Монте Грапа.Въобще Капорето не е замислено като стратегическо настъпление с цел изваждане на Италия от войната а си  е чисто тактическа операция.Това че изниква такава възможност /главно поради масовата паника на всички нива в Италия/ е съвсем друга история.В този ред на мисли пристигането на съюзнически части е едни от факторите за овладяване на тази паника и на хаоса в италианската армия а и държава като цяло.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, resavsky said:

От колонните е рекрутирано почти всичко което може.Японците също не горят от желание да умират на Западния фронт.Виж колко американски войници има на Западния фронт през 1917/8 година и прецени с какво може да бъдат заменени.Пък и не само там.След катастрофата при Капорето американски дивизии се появяват и на Италианския фронт да речем.А частите които англо-французите пращат на италианците също след Капорето са заменени на Западния фронт от американски части.Въобще ако не беше американската намеса помощ за италианците вероятно въобще нямаше да има.Сам прецени какво щеше да стане тогава.

Те американците след пердаха, са само за красота и навалица да правят. Ако германците бяха устискали още шест месеца края щеше да е друг. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Цялата статия в новия брой на списанието:

https://nauka.bg/bgnauka-send-me/

BG-Science-102-edit.jpg

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...