Светът без исляма

[В.Павлов]

Като чета мненията по тази тема все си мисля, че религията е следствие и средство, не причина. Последната са хората. Не смятам че нещо съществено щеше да се промени. Ако не е Ислям то ще бъде нещо друго, но разликата щеше да е само в името.

[Warlord]

Дали? Струва ми се, че асирийските статуи например все още щяха да са си цели при липсата му, а ония скотове с чуковете - в затвор/лудница или направо на прасетата.

[monte christo]

Значи като се позачете човек и разбира, че при ранният ислям просто липсват такива шантавели, каквито наблюдаваме през последните 30 години в Близкия Изток, особено пък днес. В момента всичко това е... изродия и пародия (компрометиране) на исляма.

Просто съм убеден, че 99% от съставът (и привържениците) на ИД, ан-Нусра, Ислямски Фронт, направо ще включа и вахабитите, просто не познават Сунна-та (демек хадисите в нея), нито Корана, камо ли историята на Халифата от времето на Умаййадите.

[Warlord]

Това е повече от сигурно. Въпроса е, че дори и в първоначалната му форма, без по-къснсите извращения, исляма си е агресивна и войнствена религия изискваща от поклонниците си да я разпространяват с всички средства. Отделно удрят късмет и с това, че във Византия по това време има сблъсък на доктрините и монофизитите от източната й част решават, че исляма е едва ли не по-близък до техните вярвания.

Така че мисля ако арабите бяха останали християни или езичници, нямаше да имат стимул и организация за завоевания извън полуострова си. Още повече пък ако аксумците бяха успяли да овладеят отсрещното крайбрежие и да ги приобщят.

[ISTORIK]

Ето как накратко стоят нещата в реалната история...

Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната да се упражнява лихварство), ислямът е възприеман предимно доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.

С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.

Ислямът е пренесен в Китай през 7 век. 18 милионното население от различни народности - хуей, уйгури, татари, киргизи, казахи, узбеки, дунсян, сала и баоан вярва в исляма. Мнозинство китайски мюсюлмани живеят в автономния район Синдзян, Нинся, провинция Гансу, Цинхай и Юнан. Този обширен регион е известен под името "поясът на Корана". Сега в Китай има над 30 000 джамии и над 40 000 ислямски духовници.

На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.

В днешно време разпространението му е свързано с миграцията на мюсюлманите.

Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14 -15 век той е бил налаган насилствено чрез убийства и издевателства над българския народ и в по-редки случаи е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.

Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през XVI - XVII век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма изповядвали богомилството.

Редактирано Март 2, 2015 от ISTORIK

[monte christo]

Въпроса е, че дори и в първоначалната му форма, без по-къснсите извращения, исляма си е агресивна и войнствена религия изискваща от поклонниците си да я разпространяват с всички средства.

В интерес на истината, арабите-мюсюлмани десетилетия наред (практически цял век) въобще не горят от желание някой друг да им изповядва религията, завещана им от пророкът Мохамед (Мухаммад). То ест, арабите-мюсюлмани ревностно пазят религията си, и въобще не залагат на чужденците, приели исляма, в какъвто и да било аспект. Мауалите са доказателството - макар и мюсюлмани, те са втора ръка мюсюлмани (разбирай - хора, бел. моя). Налагането със сила на исляма още от времената на първите халифи не почива на никакви данни и е един историографски мит.

Отделно удрят късмет и с това, че във Византия по това време има сблъсък на доктрините и монофизитите от източната й част решават, че исляма е едва ли не по-близък до техните вярвания.

Е, монофизитите никога не са смятали, че ислямът е по-близо до техните вярвания

Така че мисля ако арабите бяха останали християни или езичници, нямаше да имат стимул и организация за завоевания извън полуострова си. Още повече пък ако аксумците бяха успяли да овладеят отсрещното крайбрежие и да ги приобщят.

Тук вече си прав

------------------

п.п. Историк, оправи си поста - информацията в него е... двойна.

Относно самият ти пост - ти ли си ги натворил тези безобразия (съдържанието), или си ги копирал от друго място?

[ISTORIK]

Какъв би бил светът, ако ислямът никога не бе съществувал?

Един свят без ислям е вдъхновяваща тема за дебати и за промени в начина, по който мислим за връзката на исляма с Европа.

За някои това е успокояваща мисъл: не би имало сблъсък на цивилизациите, свещени войни (джихад), терористи, наемни убийци (асасини), самоубийствени атентати, коли бомби, бунтове, фетви, партизански войни, заплашителни видеоклипове…

Но какво ли би било, ако не бе създаден ислямът? Ако не бе съществувал пророкът Мохаммед, не бе написан Коранът, не бе създаден шериатът? А ислямът не бе разпространен в обширни части на Близкия Изток, Азия и Африка?

В името на дискусията, като акт на историческото въображение, представям Близкия Изток, в който ислямът никога не се е появявал. Тогава вероятно бихме били пощадени от много от настоящите предизвикателства, стоящи пред нас? Близкият Изток щеше ли да бъде по-спокоен регион? Колко различен би бил характерът на отношенията между Близкия Изток и Запада? Без исляма, със сигурност международният ред би представлявал значително по-различна картина, отколкото е той днес. А може би – не?! Възможно е съвременният свят без наличието на исляма да не би могъл да изглежда твърде различно от това, което е той днес.

От 20-те години на 7-ми век в един значително по-широк Близък Изток, ислямът е привидно втъкан в културните норми и в политическите предпочитания на своите последователи. Как тогава бихме могли да отделим исляма от Близкия Изток? Може би не би било толкова трудно да си представим това.

Нека да започнем с етническата принадлежност! Без исляма, лицето на региона остава сложно и конфликтно. Доминиращите етнически групи в Близкия Изток - араби, перси, турци, кюрди, евреи, бербери и пущуни - ще продължават да преобладават в политиката, провеждана в този регион на света. Няколко примера… Много преди възникването на исляма персийската империя достига до древна Атина и изглежда „вечен” съперник на всеки, който населява Анадола или пък се опитва да проникне там. Семитски народи се борят с персите за овладяване на „Плодородния полумесец” и на Ирак. Монголите пак ще са унищожили цивилизациите на Централна Азия и голяма част от Близкия Изток през 13-ти век. Турците отново биха завладяли Анадола, Балканския полуостров и Централна Европа до Виена, както и по-голямата част от Близкия Изток. Тези борби - за власт, територии, влияние, данъкоплатци, войници, занаятчии, учени, а също така – и търговията – са съществували много преди появата на исляма. Продължават и след нея.

И все пак, твърде нелека задача е изваждането на която и да е религия от историческите „уравнения”. Ако в действителност ислямът никога не се бе появил, то немалка част от Близкия Изток щеше да си остане предимно християнска, но вероятно някои християнски секти/ереси щяха да доминират - точно както е било в зората на исляма. Отделно от различни „варианти” на християнството, някои други религии също биха присъствали там – зороастризмът, юдеизмът… Защо не – и будизмът?! А арабите дали биха запазили примитивните си религиозни възгледи? Или някоя по-голяма религия би ги привлякла? Коя?!

Но би ли се възцарила хармония във взаимоотношенията на Близкия Изток със Запада, ако наистина целият регион на Близкия Изток бе останал християнски? Щеше ли да ги има кръстоносните походи към Божи гроб, щеше ли да я има реконкистата в Испания? Може би, но – без сблъсъците между идеологиите на исляма и християнството. Щеше ли да има гонения и погроми срещу евреите – вероятно - да.

Европа най-вероятно пак би се опитвала да християнизира и да цивилизова поредните „варвари” и да установи свои колониални предни постове в Отвъдморието (Outremer).

Твърде малко вероятно би било християнските жители на Близкия Изток да приветстват приливите от европейски „въоръжени поклонници”, европейските флоти и техните търговци, подкрепени от армии, съставляващи „цвета на западното рицарство”. А в по-ново време плевелите на империализма и колониализма отново биха просперирали сред етническата мозайка на региона, където народите са само „пешки” в древната игра „Разделяй и владей!”. Новата история на Близкия Изток вероятно би приличала повече на индийската и/или на китайската. Макар и християнски, близкоизточните държави едва ли биха приветствали създаването на европейски протекторат над техния регион. Европейският Запад отново ще създаде и ще контролира Суецкия канал. А САЩ отново биха овладели петролните кладенци в региона.

Да погледнем към дългата история на латиноамериканските реакции към американската доминация над техните петролни кладенци, икономика и политика. Държавите в Близкия Изток щяха да създадат свои националистически антиколониални движения, за да изтръгнат контрола върху собствените си земя, пазари, суверенитет, и съдба от чуждестранните колонизатори - точно като антиколониалните борби в Индия,Китай, Виетнам, Латинска Америка и Африка.

Със сигурност нито англичаните биха се отказали да завладеят Индия, Египет и Нигерия; нито французите биха спрели колониалното си разширение в Алжир, Мароко и Тунис; нито Италия би спряла настъплението си към Либия, Етиопия, и Еритрея; нито Германия би пропуснала да завладее Того и Камерун; нито Белгия би пропуснала да прилапа Конго, понеже, видите ли, там имало било „братя християни”. Тоест, няма причина да се смята, че реакцията на Близкия Изток и на Африка към европейския колониализъм щеше да се различава значително от начина, по който тя всъщност реагира при наличието на исляма.

Но може би Близкият Изток щеше да е по-демократичен, ако го нямаше ислямът? Историята на диктатурите в Европа, в Латинска Америка и в Африка не носи чувство на успокоение. Великите сили и дори Папството подкрепят диктаторите на много места. Защо в Близкия Изток да е по-различно?

И стигаме до Палестина. Тя бе създадена като „отплата” от страна на християните към евреите след Холокоста – кулминация на антисемитизма в Европа. Ужасяващи примери за антисемитизъм са здраво вкоренени в историята и културата на западното християнство. Евреите отново биха си търсили отечество извън Европа; ционисткото движение пак щеше да възникне и да иска база в Палестина. И новата еврейска държава пак щеше да „телепортира” същите 750 000 арабски коренни жители на Палестина далеч от родните им земи, дори и те да бяха християни. А някои наистина са. Нямаше ли тези арабски палестинци да се борят,за да си възвърнат земята, от която са били насилствено прогонени? Израелско-палестинският проблем щеше да избухне, независимо от това, дали арабите са мюсюлмани или – не. И нека не забравяме, че арабските християни са изиграли основна роля в началото на арабското националистическо движение в Близкия изток!

Но със сигурност християните в Близкия изток биха били най-малкото религиозно предразположени към Запада. Всъщност, самият християнския свят е разкъсван от ереси още от ранните векове на християнството. Вероятно Близкият Изток би бил въвлечен в религиозните войни на Запада, подклаждани от етнически, политически, икономически и културни борби за надмощие.

Дори самите позоваванията на "Christian Middle East" прикриват грозна ненавист. Без появата на исляма, народите от Близкия Изток биха останали такива, каквито ги заварва раждането на исляма - най-вече привърженици на източноправославното вероизповедание. Или – принадлежащи на християнски секти/ереси. Не е лесно да се забрави, че едно от най-издръжливите, вирулентни и горчиви религиозни противоречия в историята е това между Католическата църква в Рим и източноправославното вероизповедание в Константинопол - злоба, която продължава и до днес. Източноправославните християни никога няма да забравят или да простят превземането на Константинопол от западните кръстоносци през 1204 г. „Триенето” между християните от Изтока и от Запада в Близкия Изток би се запазило такова, каквото е то и днес. То щеше да продължи и в годините на „Студената война”.

Американската окупация на Ирак не би се харесала повече на иракчаните, ако те бяха християни. САЩ не свалиха Саддам Хюсеин от власт, защото той е мюсюлманин. Други арабски народи щяха да подкрепят иракските араби в тяхната антиамериканска борба. Никъде по света хората не приветстват чуждата окупация и умъртвяването на техните съграждани от страна на чуждестранни войски. Всъщност, групи, застрашени от такива външни сили, намират подходящата идеология, която да оправдае и да прослави съпротивата им. Религията е една твърде подходяща акава идеология. И дори, ако ислямът като средство за съпротива никога не бе съществувал, на негово място щеше да бъде някаква политико-икономиеска идеология, каквато е марксизмът. Тази идеология е вдъхновила безброй терористични, партизански, национално-освободителни и сепаратистични движения.

Какъв би бил „портретът” на предполагаемия "свят без исляма." Това е Middle East, контролиран от източноправославното вероизповедание – християнска Църква исторически и психологически подозрителна, и дори враждебна към Запада. Палестина отново би била „барутният погреб” на Близкия Изток. Отново ще се бият палестинци с евреи, чеченци с руснаци, иранци с американци и англичани, индийци с пакистанци, уйгури с китайци. Това съвсем не е една спокойна и успокояваща картина.

Абсурдно е да се твърди, че съществуването на исляма, не оказва своето влияние върху отношенията в самия Близък Изток или между Изтока и Запада. Ислямът е обединяваща сила на висока цел в широк регион. Като глобална и универсална вяра, той е създал широка цивилизация, която споделя много общи принципи на философията, изкуството и обществото; визия за морал; чувство за справедливост, юриспруденция и добро управление - всичко това в една дълбоко вкоренена висока култура. Като културна и морална сила, ислямът е помогнал за преодоляването на етническите различия между различните мюсюлмански народи, като ги насърчава да се чувстват като част от един по-широк мюсюлмански цивилизационен проект. Ислямската цивилизация осигурява общ идеал. Само този факт прави исляма много важен.

След падането на Западната римска империя ислямската цивилизация поддържа развитието на научните знания. Тя е свързващото звено между знанията в сферата на науките и технологиите на Китай, Иран, северна Африка, древна Гърция, Византия, древен Рим и Западна Европа. В продължение на векове след падането на Рим, Западна Европа е затънала в невежество, тя е един свят на дребно земеделие, минимална грамотност, и сериозни конфликти. Арабската култура, от друга страна, там, където се е наложила, е процъфтяваща, ослепителна за онези европейци, имали късмета да посетят градове като Багдад или Антиохия. Там философи, математици, астрономи, химици, географи, историци и поети разширяват границите на познанието, като запазват живи творбите на Платон и Аристотел. Когато най-добрите библиотеки в Европа, съдържат едва по няколко десетки книги, голямата библиотека на Багдад, наречена „домът на Мъдростта”, съдържа 400 000 книги! Това само по себе показва колко много "западни" идеи дължим на Златния век на арабската цивилизация и на исляма. В средните векове ислямът е символ на просветление, тази религия учи, че нейните последователи трябва да се стремят да разберат света, който Аллах е създал. Докато християнството потиска развитието на науките („да разбираш означава да разрушаваш илюзиите!”), ислямът ги прегръща. Без исляма, Близкият Изток нямаше да се превърне във "врата към гръко- римските знания" през Средновековието, а оттам и в Европа може би нямаше да го има Ренесансът.

Ислямът засяга и политическата география. Ако не бе имало ислям, мюсюлманските страни от Южна Азия и Югоизточна Азия днес - особено Пакистан, Бангладеш, Малайзия и Индонезия – биха останали в сферата на хиндуизма.

Редактирано Март 3, 2015 от ISTORIK

[Warlord]

Е, монофизитите никога не са смятали, че ислямът е по-близо до техните вярвания

Не съм начетен по религиозните въпроси. Но все пак идеята, че техния бог има само една природа не е ли по-близка до ислямската, докато в същото време Константинополската патриаршия се бори срещу тях и съответно те нямат стимул да се държат за нея и държавата й.

[КГ125]

Именно.

[monte christo]

Не съм начетен по религиозните въпроси. Но все пак идеята, че техния бог има само една природа не е ли по-близка до ислямската, докато в същото време Константинополската патриаршия се бори срещу тях и съответно те нямат стимул да се държат за нея и държавата й.

Според ортодоксите (халкидонитите, диафизитите, т.е. православните) Бог е един, но с три лица (три ипостаса) - Бог Отец (= Творецът, Божественият Промисъл, Абсолюта) [1], Бог Син (= Логоса, Словото, Премъдростта Божия); Бог Дух Свети (= Божествената Същност, Неговата самобитност, т.е. Бог е Дух[ът], Който е Изворът на Живота, следователно е безсмъртен, понеже няма начало и край). Светата Тройца = Бог.

[1] мисълта (съзнанието, т.е. Духът) посредством словото е проявата на Божият образ у човека

Според християнският догмат, Иисус (Йешуа, Йехушуа, Емануил = с нас е Бог) Христос (Месиа, Машиа[х] = Помазаникът) е Бог и Втори Адам, т.е. Богочовек. С други думи, Иисус Христос е въплътеното Слово Божие (Син Божи) в човек (Син Человечески), посредством Дух Свети и Дева Мария (да си спомним за Символът на вярата). Словото Божие се въплътява с цел изкупление (изчистване греховете) на човешкият род и избавление от властта на клеветника (дявола). Извод: православието (диафизитството) ни учи, че Иисус Христос има две природи - божествена и човешка.

Монофизитите (миафизитите) твърдят, че Иисус Христос е Бог и има само една природа, т.е. човешкатата природа е погълната (заменена) от божествената.

Според исляма Бог е един, и нито е раждан, нито ражда [2], т.е.Той е безсмъртен Дух, Абсолюта, Творецът, но няма никакви ипостаси. Иисус Христос (Иса) е уважаван пророк и посланик на Аллах (Елохим, т.е. на Бог), но не е Бог. Евангелието (Инджил) е една от четирите свещени книги на исляма. То е разкрито от Бог на пророкът Иса, който преди това потвърждава истинността на Тора (Петокнижието, т.е. Законът).

[2] в Символът на вярата за Словото Божие, т.е. за Син Божи (Иисус Христос) се говори, че е "роден, несътворен, единосъщен с Отца"

Къде виждаш приликите и разликите?

[Warlord]

Ами и прилики иразлики могат да се набележат от съвременна гледна точка. Може би ако това с раждането се пропусне и че не става въпрос точно за Иса - вече може да си паснат двете учения. Може в това време споровете покрай едноприродността да са били по-ожесточени по църковните събори и останалото да е било на заден план. Не съм сигурен за това обаче и трябва допълнително да се прочете нещо (ако има точно по този въпрос).

Но - следващ въпрос според теб пълна случайност ли е, че арабите успяват да отцепят и задържат точно тези земи от Византия (Сирия, Юдея, Египет) докъдето точно достигат пределите на населените с монофизити земи?

Редактирано Март 3, 2015 от Warlord

[Warlord]

Още паралели, за които се сещам - монофизитите не са пиели вино, мъжете са се обрязвали, а жените са носили бурки. Все неща от ежедневието, по които са по-близки до мюсюлманите отколкото до европейските си владетели.

[Absurde]

_{Според мен забравате и факта че и християнството и исляма, се "нагажда" според старите традиции и обичаи на народите, които са "покорили"...}

[Warlord]

Разбира се, много от старите традиции и вярвания се абсорбират и остават в новата религия малко или много видоизменени. Но за разлика от Христос и Заратустра, Мохамед е агресивен пророк водещ армии и войни, насърчаващ разпространението на "правата" вяра с каквито и да било средства и тн.

Не мисля, че при алтернативния ни сценарий днес в Близкия Изток би се пръкнало нещо като Християнска държава или Зороастрийска държава която да направи толкова поразии.