В-к Десант и Иванко Тертер

[Frujin Assen]

http://www.desant.net/show-news/32719/

ТОВА Е КОПИ ПЕЙСТ НА СТАТИЯТА, НИЩО НЕ ДОБАВЯНО, ПРЕМАХВАНО ИЛИ ПРОМЕНЯНО

Преди 620 години
Добруджанското деспотство е създадено от болярина Балик

 

през 1341-42 г. Наследява го Добротица, който го управлява до 1385 г. Следващият владетел е неговият син Иванко.
Турците вече са нахлули в Балканския полустров, но християнските държави, вместо да се обединят срещу тях, продължават да воюват помежду си. Не прави изключение и Иванко. Той изпраща брат си Тертер с 5-хилядна войска срещу византийския деспот на Загорско - Михаил Палеолог, когото разгромява и присъединява земите му към владенията си.

Младият владетел установява близки ваимоотношения с Република Генуа. В Петра, генуезкия квартал в Цариград, е подписан договор между двете страни, съгласно който на Генуа се предоставя колония в Добруджа (по всяка вероятност тя е до Карвуна), а на българите – колония на брега на Лигурско море. За Генуа се изнася главно пшеница, а от нея се внасят платове и оръжия.

През 1387 г. Али паша нахлува с 40-хилядна армия през Ришкия проход и завладява Шумен, Мадара, Овеч, Свищов и други селища. С една част от войската си обсажда Карвуна, а начело на другата се отправя да превземе добруджанската столица Калиакра. Иванко разполага само с 6 хиляди бойци, но спира устрема на турците. След 4-месечна неуспешна обсада на двете крепости Али паша се оттегля. Иванко обаче знае, че това е временно и турците пак ще дойдат. Среща се с влашкия войвода Мирчо Стари, чиито владения са отвъд Дунав, и сключват съюз за взаимна защита.

Същият Али паша през май 1395 г. отново напада Добруджанското деспотство, този път с 50-хилядна войска. Съгласно договора, Мирчо Стари се притичва на помощ на Иванко. На 17 май източно от Тулча, в една силно заблатена местност, обединените сили на власи и българи дават сражение на турската войска. Али паша тръгва на юруш, като се надява, че с многобройното си числено превъзходство неговите  войници лесно ще се справят с противника. Голяма част от тях обаче затъват в блатата, някои се удавят, други са пронизани от стрелите и копията, с които власите и българите ги обстрелват.

Особено резултатни се оказват арбалетите, които са внесени от Генуа. Стрелите, изстреляни от тях, имат голяма поразяваща сила. В много случаи една от тях пронизва и по двама от настъпващите в плътни редици един до друг турци. Но битката е упорита, докато определеният за това отряд на брата на Иванко – Тертер, напада турците по левия им фланг и ги натиква в блатата. Войската на Али паша дава 8500 убити, 6000 ранени и 4500 удавени. Оттегля се позорно с оцелелите. Така, макар и временнно, опасността за Добруджанското деспотство е отстранена.

Иванко обаче знае, че ще има и следващи нападения. За да се подсигури, той създава резервна крепост в делтата на Дунав между средния и южния ръкав на реката. Отбива двете нападения през 1403 и 1408 г. При третото, през 1410 г., изоставя Карвуна и Калиакра. Жените, децата и старците са изпратени зад северния ръкав на Дунав, където основават селище. Вероятно върху него израства днешния град Сулина.

Според турски и арабски анали Добруджанското деспотство е окончателно покорено през 1414  г. Тогава се смята, че е умрял Иванко. Според други обаче резервната крепост в делтата на Дунав става столица, а селището на левия бряг – неин сателит. Техен владетел е братът на Иванко – Тертер. В приречието на Отвъддунавието има остатъци от прабългарски племена, които са били част от Крумовата империя през 9 век. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер. За съжаление нито той, нито Иванко са имали наследници.

Добруджанското деспотство се саморазпада и става част от нововъзникващото княжество Молдова. Но докато е съществувало, то е имало черкви и училища. Те са едни от проводниците на източноправославната вяра и славянската писменост, които се разпространяват отвъд Дунав.

[Dobri_I]

Фантасмагории. При това писана от "професионалиста" доц. Йордан Василев, д-р по история.

[Евристей]

И навсякъде прабългари им се привиждат !!!  

Цитирай

 В приречието на Отвъддунавието има остатъци от прабългарски племена, които са били част от Крумовата империя през 9 век. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер.

Как тия прабългари  са оцелели в този ветровит район през който е минал безброй народ ? Никой не ги закача поради някаква мистична сила която бди над тях или прабългарите са живеели под земята ?  Женят се само помежду си , ревниво пазят традициите и езика си ?!  Иначе по какво са ги познали , че са пра-българи ?  По развятите чумбаси  препускащи върху бойните си коне ? И кой ги е описал ?  Та мерака за  идентични прабългари и траки - ама не романизирани, а омирови го има,  търсим  и ги откриваме на много места. Напомня ми турист в САЩ посещава индиански резерват, надявайки се да види индианци с томахавки яздещи петнисти мустанги ала Пиер Брис - Винету, но вижда ....мустакат мургав чичка пиещ бира и дебела сърдита лелка ......

[Last roman]

маргиналите пишат в магинални вестници и сайтове /тип 'Борба', 'Десант' и пр./.