Русия със сериозни амбиции да стъпи на пазара за малки спътници

[SAlexandrov]

Русия стъпва сериозно върху пазара на малки космически апарати: 73 спътника чакат изстрелване следващия месец!

На 14-ти юли ракета "Союз" ще трябва да изведе в космоса 72 малки спътника, които ще бъдат освободени в различни орбити. Image credit : Glavcosmos

21 юни 2017 г. 16:52 ч.

Светослав Александров. Руската компания "Главкосмос", която е част от държавната корпорация "Роскосмос", планира да стъпи сериозно на пазара на малките спътници. Понастоящем върви подготовката за изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и основен полезен товар "Канопус-В-ИК". Заедно с него ще полетят и 72 малки спътника. Стартът е планиран за 14-ти юли от космодрума Байконур.

Спътниците са от различен тип - от 1U CubeSat до микроспътници с тегло до 120 килограма. Те са разработени от организации, намиращи се в САЩ, Германия, Япония, Канада и Норвегия. Ще полетят и 2 спътника, разработени от компания "Даурия" по поръчка на Роскосмос, както и три малки спътника, разработени от руски университети - "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт, "Маяк" на Московския политехнически университет и "Еквадор UTE-ЮГЗУ" на Югозападния държавен университет в град Курск.

Заедно с "Канопус-В-ИК", който е основният полезен товар, общият брой спътници става 73. Ускорителният блок "Фрегат" ще трябва да вмъкне "Канопус" и малките спътници в три различни орбити.

Никога досега не е имало толкова сложна мисия в историята на космонавтиката, която е посветена на изстрелването на малки спътници.

През декември се планират още две изстрелвания на ракети "Союз", които обаче ще излетят от космодрума Восточний. Това ще бъдат първите международни полети от новия руски космодрум.

За повече информация: Роскосмос, Главкосмос

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1817-2017-russia-steps-smallsat-launches

[SAlexandrov]

Руски спътник цели да стане най-ярката звезда на небето през юли!

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru

28 юни 2017 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Преди една седмица ви разказах за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а" на 14-ти юли със 73 спътника, с което Русия цели сериозно да стъпи върху пазара на малките космически апарати ^{(справка)}. Днес ще се спрем по-подробно на един от тези спътници - "Маяк".

"Маяк" е спътник от типа 3U CubeSat и е построен от млади инженери и космически ентусиасти под ръководството на Московския политехнически университет. Веднъж щом влезе в орбита, той ще трябва да стане най-ярката звезда в небето. Това ще се постигне посредством разгръщането на четири триъгълни светлоотразителя, като всеки от тях има площ 4 квадратни метра. Светлоотразителите са от специална метална мембрана с коефициент на отражение 95%

Мисията на спътника има три основни цели:

1. Да демонстрира, че космосът е вече по-близо до нас и че е възможно група от приятели и ентусиасти да изстрелят истински спътник.

2. Да бъдат извършени тестове на аеродинамична спирачна система, която би могла да се използва за демонтирането на остарели космически отломки от орбита.

3. Да бъдат събрани нови данни за атмосферната плътност при големи височини, която да служи като проверка на изчисленията за видимия магнитуд на космическите обекти и спътниците.

Космическият спътник "Маяк" тежи едва 4 килограма. За повече информация можете да посетите уебсайта: Cosmomayak.ru

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1822-2017-russian-satellite-brightest-star

[SAlexandrov]

Руски спътник с гигантско огледало в космоса може да ядоса астрономите. Руснаците обаче не се впечатляват - не за пръв път предприемат подобен проект.

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru

7 юли 2017 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. В края на миналия месец ви разказах подробно за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а", която на 14-ти юли ще трябва да изведе основния спътник "Канопус-В-ИК" и още 72 малки спътника ^{(източник)}. Един от тези малки спътници е "Маяк" ^{(източник)}, който, ако всичко мине по план, трябва да разгърне огромен светлоотразител в орбита с обща площ 16 квадратни метра. 

"Маяк" е наистина специален космически апарат за руската космонавтика - това е първият космически проект в Русия, който е финансиран успешно посредством т.нар. "групово финансиране" или още "краудфъндинг". В рамките на кампанията са събрани около 2 милиона рубли.

Но дори и уникален за космическото предприемачество, замисълът на "Маяк" не е нов - Русия има дълга история по създаването на космически "огледала" - доста спорно начинание, което среща много противници. Въпреки че създателите смятат, че с помощта на "Маяк" ще се тестват авангардни аеродинамични спирачни системи за извеждане на орбитални боклуци и ще бъдат събрани уникални данни за атмосферната плътност при големи височини, основната цел е ясна - пиар, създаването на спътник, който може да се вижда лесно от Земята и да докаже, че космонавтиката е достъпна за всеки човек.

По традиция обаче видимите светещи спътници не се харесват от професионалните астрономи. Има някои научни експерименти, за които е необходимо наблюдаването на цялото нощно небе и една изкуствена скитаща звезда може да създаде проблеми за тях.

"Ние се борим толкова упорито за тъмни небеса над и около нашата планета", оплаква се астрономът Ник Хоус от английската обсерватория Килдер за IFLScience ^{(източник)}. "Да видим всичко това съсипано от някаква глупава групово-финансирана идиотщина ми изпълва сърцето с отчаяние".

Но според Алекс Шаенко, лидер на проекта, спътникът ще окуражи много млади хора да се занимават с космически изследвания. На уебсайта на "Маяк" е оповестено, че смисълът му е да се популяризира "космонавтиката и космическата наука в Русия" и да се повиши "атрактивността на научното и технологично образование след младежите".

Космическите "огледала" в миналото не са били само за пиар. През 80-те години лидерите на СССР са вманиачени по идеята да увеличат работния ден с цел повишаване на продуктивността, особено за тези хора, които имат лошия късмет да са се родили в най-северните сибирски градове, където има дълги нощи и само съвсем кратък ден. Съветският инженер Владимир Сиромятников, който дотогава се е занимавал с механизми за скачване в космоса, започва да се интересува от концепцията за "слънчево плаване" - идея, чрез която човек някой ден може да полети до други звезди. Сиромятников разбира, че може да се хареса на политиците, ако им предложи подобни платноходки да служат като огледала, за да пренасочат слънчева светлина към тъмните региони на Земята. И колкото и невероятно да звучи, той получава одобрение. Не е ясно доколко се е водил дебат дали подобни "огледала" са действително ефективни и дали еколози са се изказвали какви биха били рисковете за нарушаването на биологичните ритми на живите организми. В края на 80-те години на проекта, който получава името "Знамя", е даден официално ход.

Перестройката и разпадането на СССР оказват сериозен удар върху много от космическите амбиции на руснаците... но не и на проекта "Знамя", който продължава да бъде разработван с пълна пара през 90-те години. Проведени са два експеримента - един успешен през 1993 година - "Знамя 2" и един неуспешен през 1999 г. - "Знамя 2.5". Планиран е и "Знамя 3", но след неуспеха на "Знамя 2.5" проектът е най-накрая прекратен.

"Знамя 2" е изстрелян благополучно с товарен кораб "Прогрес М-15" на 27 октомври 1992 година, а на 4-ти февруари 1993 г. гигантското "огледало" е разгърнато в близост до орбитална станция "Мир". Много наблюдатели на Земята съобщават, че са видели "Знамя 2". Няколко дни след освобождаването "огледалото" изгаря в атмосферата.

Преди извеждането на "Знамя 2.5" през 1999 г. има оплаквания от астрономи, които се жалват, че експериментът ще им провали проучванията на звездите ^{(източник)}. "Знамя 2.5" обаче търпи провал, след като деликатният светлоотразител се заплита в една от антените на "Мир". Това слага край на целия проект и "Знамя 3" никога не е разработен.

В някои от руските сайтове като "Политрусия" ^{(източник)} общото настроение относно новия спътник "Маяк" е не просто позитивно, а направо приповдигнато - ако светлоотразителят се разгърне успешно, авторите на сайта вярват, че интересът към космическите "огледала" ще бъде повторно възроден.

Очакваме с нетърпение изстрелването на "Союз" на 14-ти юли и ще видим какво ще се случи. Навремето през 1957 година руснаците са успели да шашнат света с излъчващия радиосигнали "Спутник 1". Дали през 2017 година, когато отбелязваме шест десетилетия от това постижение, ще ни шашнат с нов спътник, който ще свети повече от всичко друго на небето? Бъдещето, както винаги, е интригуващо

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1835-2017-russian-space-mirrors

[SAlexandrov]

УСПЕХ! Ракета Союз-2.1а и блок Фрегат изведоха 73 спътника в различни орбити!

Снимка от днешното изстрелване на ракета "Союз-2.1а". Photo credit : Roscosmos

14 юли 2017 г. 18:48 ч.

Светослав Александров. Днес в 09:36 ч. от космодрума Байконур излетя ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат", основен спътник "Канопус В-ИК" и още 72 малки спътника. Девет минути след началото на полета "Фрегат" се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна многочасова мисия по поетапното извеждане на спътниците в целевите им орбити.

Това бе най-сложната мисия в историята на космонавтиката, посветена на малки спътници. Нейният успех гарантира, че Русия ще стъпи сериозно на пазара на микроапаратите в космоса, до този момент доминиран от индийската ракета "PSLV" и американската "Фолкън 9" на Илон Мъск.

Основният полезен товар, спътникът "Канопус В-ИК", се раздели от "Фрегат" в 10:38 ч. българско време, след което установи контакт с наземните ръководители. Съкращението "В-ИК" идва от "Вулкан-Инфра-Красный" - т.е. той може да засича инфрачервено лъчение от космоса и с това "Канопус В-ИК" се превръща в първия модерен руски спътник, който ще е в състояние да открива пожари в космоса. Голяма част от територията на Русия е покрита с гори и до този момент не е имало ефективно и трайно решение за достатъчно бързо локализиране на пожарите и тяхното потушаване. Надяваме се, че с "Канопус В-ИК" горите ще бъдат много по-добре защитавани.

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru

В периода между 12:01 и 12:26 ч. беше проведено отделянето на 24 малки спътника, един от които е "Маяк". Ако всичко мине по план, през следващите няколко дни "Маяк" ще трябва да разгъне голям отразител с площ 16 квадратни метра. С това спътникът може да стане най-яркият обект на нощното небе след Луната и може би Венера. "Маяк" е първият спътник в Русия, финансиран чрез т.нар. групово финансиране или "краудфъндинг". Но това не е първият опит на руснаците да създадат орбитални "огледала" - два експеримента "Знамя" бяха проведени от орбиталната станция "Мир" през 90-те години на миналия век (за повече информация вижте статията на КОСМОС БГ).

Между 12:51 ч. и 13:35 ч. "Фрегат" извърши серия от маневри с двигателните си системи, за да подготви освобождаването на 48 спътника от поредицата "Дав" в тяхната целева орбита. Разделянето на спътниците приключи в 17:41 ч. българско време.

В 18:18 ч. "Фрегат" излезе от орбита и изгоря в атмосферата по план, приключвайки една много успешна мисия. Безспорно този успех беше нужен за руската космонавтика, която тепърва трябва да се адаптира в новия период от човешката космонавтика, белязана от миниатюризация на космическата техника.

За повече информация относно днешния старт: Роскосмос

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1839-2017-14-july-soyuz-launches-73-satellites

[SAlexandrov]

Руският спътник с огледало Маяк: колко впечатляващ е той?

18 юли 2017 г. 13:30 ч. На 14-ти юли 2017 г. ракетата "Союз-2.1а" изведе успешно в космоса основния спътник "Канопус-В-ИК" за локализирането на земни пожари от космоса заедно с още 72 малки спътника. Един от тези малки спътници е "Маяк" - след навлизането в орбита той трябваше да разгърне  светлоотразител с обща площ 16 m². Това е първият спътник в историята на космонавтиката на Русия, който е спонсориран изцяло посредством групово финансиране или т.нар. "краудфъндинг".

Спътникът няма предавател - т.е. той не може да осъществи радиовръзка със Земята след извеждането му в орбита, така че можем само да се надяваме, че разгръщането на светлоотразителя е минало по план. Северноамериканското военновъздушно космическо командване НОРАД му е задало номер 42830 и оттук насетне вие можете да го търсите на небето и да видите дали наистина е "най-ярката звезда на нощното небе", както създателите му го рекламират. Вие можете да следите местоположението на сайта n2yo.com в интерактивен режим, да разгледате очакваните преминавания над нощното небе в Heavens Above, или да свалите мобилните приложения от сайта на проекта: http://cosmomayak.ru

През последната нощ любители астрономи са успели да открият "Маяк" на нощното небе. Ако това, което те казват, е вярно, възможностите на спътника са доста ... скромнички.

Александр Репной от сайта astronomy.ru, който е ветеран в наблюдаването на спътници от 2003 година насам, споделя следното: Тази нощ в 00:57 ч. Киевско време той е започнал да следи с театрален бинокъл небето и първо е успял да открие основния спътник "Канопус-В-ИК" в Малката мечка, в близост до Полярната звезда. Блясъкът на "Канопус-В-ИК" е бил 6-7m. Когато той е преминал в съзвездието Дракон в посока Лира, яркостта му е започнала да нараства до 3-4 m, след което намаляла, докато спътникът навлизал в сянката на Земята. Репной забелязал "Маяк" (обектът НОРАД 42830) в около 00:59 ч в Малката мечка. Астрономът е категоричен, че това, което е видял, е наистина "Маяк", защото точната му траектория и време съвпадала напълно с изчисленията. В този момент яркостта на спътника също е била 6-7m, т.е. много слаба. Въпреки това когато "Маяк" минал през Дракон, той е започнал да набира яркост до 3m, след което тя силно намаляла. В главата на Дракон астрономът видял ярко приблясване около 0-1m, но не повече от една секунда. Други спътници от серията, изведени от ракетата "Союз-2.1а", не са забелязани от Репной.

"Дори по отношението на яркостта на Венера той не я надминава, така че спътникът не впечатлява", казва Репной. "Въпреки това е все още интересно да го гледам". Астрономът не отрича възможността в някой региони "Маяк" да е по-ярък от Луната, но това не се е случило от неговото местоположение.

Друг астроном под никнейм 8arlock казва, че е успял да види проблясък от "Маяк" и потвърждава - спътникът отстъпва на Венера и Юпитер, даже на Сатурн. Не е по-ярък от Полярната звезда.

При всички положения страницата на спътника във "Вконтакте" ^{(източник)} е пълна с разочаровани коментатори, които са очаквали да видят на небето изкуствен обект, засенчващ всички останали небесни тела. Но кой знае? Може би Вие ще успеете да видите спътника. Проверете кога той минава над България и го потърсете!

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1843-2017-18-july-mayak-update

[SAlexandrov]

 

Ето как руският спътник с огледало Маяк остави експертите доволни, а потребителите - разочаровани

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.

27 юли 2017 г. 17:52 ч.

Светослав Александров. На 14-ти юли 2017 г. от космодрума Байконур излетя ракетата "Союз-2.1а" с основен спътник "Канопус В-ИК" и още 72 малки спътника. Един от тези спътници беше "Маяк", който, по думите на неговите създатели, трябваше да стане най-ярката звезда на нощното небе. Това щеше да се постигне чрез разгръщането на светлоотразител с площ 16 квадратни метра.

Създателите на "Маяк" са студенти от Московския политехнически университет, които са успели да съберат средствата по създаването и изстрелването чрез платформата за групово финансиране (или краудфъндинг) Boomstarter. Това само по себе си е много съществен факт. Макар че на Запад има както частно космическо предприемачество, така и любителски спътници, за космонавтиката на Русия явлението е прецедент. С помощта на Boomstarter били събрани около 2 милиона рубли, а в помощ на проекта се присъединили рекламната агенция 12.Digital и "Рокетбанк".

Целта на проекта, освен заявената яркост, бе свързана и с популяризацията на космонавтиката в Русия и повишаване на атрактивността на науката и технологиите сред младите хора. По какъв по-добър начин би могло да стане с това, освен чрез нещо, което явно се вижда?

Но броени дни след изстрелването стана ясно ^{(източник)}, че възможностите на "Маяк" са доста по-скромни от първоначално заявените. Изкуствената звезда отстъпва на Венера и Юпитер, дори на Сатурн. Тя е по-скоро сравнима с Полярната звезда.

Поради това участници в проекта, които са помагали във финансирането на спътника, обвиниха неговите създатели в неизпълнение на обещанията, съобщава сайтът Vc.Ru. "Ако спътникът не може да бъде забелязан и еднозначно идентифициран с невъоръжено око, тогава целият ви проект се е провалил, защото това беше коренът на всичките красиви заявления във вашата кампания и именно затова хората са дали пари. Иначе се връщаме към факта, че финансиращите проекта просто са участвали в благотворителност и студентско забавление", отбелязва потребител с никнейм Enfriz.

"Ние всички разбираме, че този краудфъндингов проект е бунтарски и нетипичен", отвръща на критиките Александър Панов, ръководител на ангенцията 12.Digital и промоутър на проекта. Когато ние оповестихме, че апаратът ще стане най-ярката звезда, ние базирахме това на собствените си разчети. Но дори и спътникът да не стане най-ярката звезда по каквито и да е причини, а затова е още рано да се говори, ние пак сме щастливи, че сме го изстреляли. Ние сме първите в Русия, изминали по този път - от момента, в който идеята се появи сред ентусиастите, до изстрелването на апарата". Панов също така подчертава, че "Маяк" не е толкова научен, колкото популяризаторски проект, който трябва да докаже, че екип от ентусиасти може да изстреля свой собствен апарат. "Маяк" действително показва, че не само държавни агенции и големи корпорации могат да изучават космоса, но и обикновени хора.

Същевременно още от самото начало експерти в областта на космонавтиката са изразили съмнения относно твърденията, че "Маяк" ще бъде най-яркият обект на небето. Според известния руски популяризатор на космонавтика Виталий Егоров това не прави проекта по-маловажен. Той е на мнение, че изстрелването на "Маяк" представлява чудесен пример за ентусиасти, които искат да създадат подобни проекти. Егоров смята, че грешката при изчисленията за яркостта идва от това, че ентусиастите са разглеждали огледалото като гладка отразяваща повърхност, докато фактически то представлява тънко фолио, което е трябвало да се разгъне в космоса, но след разгъването по него неизбежно биха възникнали извивки и неравности.

"Най-важното доказателство за разгъването на пирамидата на спътника би било бързото орбитално снижение в сравнение с това на други спътници", казва Егоров. "Още е рано да се потвърди дали тя се е разгънала".

Егоров не е на мнение, че цялата краудфъндингова кампания е била базирана на яркостта. Той казва, че мнозина са подкрепили проекта именно поради това, че е създаден от млад екип ентусиасти, които искат да достигнат космоса.

Николай Веденкин, ръководител на лабораторията по космическо инженерство в Московския държавен университет (МГУ), подчертава следното: "Ако си говорим за яркост, инженерите явно са се объркали относно размера на своя "Маяк". Даже "Международната космическа станция" не свети много ярко и е като Полярната звезда. Но станцията е стотици пъти по-голяма от "Маяк". Следователно грешката е в отсъствието на разчета за отражение".

От "Рокетбанк" също не съжаляват за тяхната подкрепа. В прессъобщение те са оповестили, че подкрепят спътника не защото блести, а поради други заявени цели на проекта - спирачни технологии и сваляне на боклуци от орбита.

"Има възможност и не я отричаме, че експериментът може и да не успее. Тук става въпрос за науката и винаги трябва да сме готови за факта, че не всичко може да се получи. Ние като банка счетохме за важно да подкрепим и да опитаме такъв експеримент, понеже той има потенциала да реши сериозни проблеми. Освен това когато "Рокетбанк" беше създадена, това също беше експеримент, в който малцина вярваха", гласи разпространеното прессъобщение.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1851-2017-russian-satellite-cosmomayak-update

[SAlexandrov]

Роскосмос показа първата снимка, заснета от новия спътник Канопус В-ИК в инфрачервения диапазон

8 август 2017 г. 14:00 ч. Днес Роскосмос показа първата снимка, направена от "Канопус В-ИК" в инфрачервения диапазон ^{(източник)}.

"Канопус В-ИК" беше изстрелян на 14-ти юли от космодрума Байконур с ракета-носител "Союз-2.1а" и ускорителен блок "Фрегат". Възможностите на спътника да снима в инфрачервения диапазон осигурява на Русия способност да локализира горски пожари. Горите заемат много голяма част от територията на страната и до този момент не е имало ефективно решение за бързото откриване на пожари и тяхното потушаване.

Заедно с "Канопус В-ИК" бяха изведени и 72 малки спътника, сред които е първият групово финансиран спътник от руски ентусиасти "Маяк". Той трябваше да разгърне гигантско огледало в космоса и да стане най-яркият спътник в орбита, но по последна информация разгръщането на огледалото не е станало по план и поради това спътникът е по-блед от очакваното.

Снимка, направена от "Канопус-В-ИК" в инфрачервения диапазон. Photo credit : Roscosmos

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1866-2017-kanopus-v-ik-first-ir-photo