Мисия до Луната на Индия : Чандраян-2

[SAlexandrov]

Индия се готви за изстрелването на нова мисия до Луната в периода между април и октомври

Илюстрация на спускаемия апарат към мисия "Чандраян 2". Image credit : ISRO

18 февруари 2018 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. През последните няколко години Индия се утвърди като космическа сила със сериозни постижения, на които мнозина могат да завиждат. През 2008 година страната изстреля към Луната мисия "Чандраян 1", която включваше въвеждането в окололунна орбита на изкуствен спътник и разбиването на малък апарат (тип импактор) в лунната повърхност. А през 2014 година Индия стана първата държава от Азия, която успя да изпрати спътник в орбита около Марс.

През настоящата 2018 година индийските инженери и учени са запланирали сериозна роботизирана експедиция, която, ако завърши с успех, ще донесе още по-голям престиж за страната. Предстои кацане на Луната - нещо, което през 60-годишната космическа история на човечеството са постигали само три държави: САЩ, СССР (през 60-те и 70-те години) и Китай (през 2013 г.).

Според информация, публикувана на сайта на Ню Индиън Експрес ^[1], вече е почти готова интеграцията на трите компонента на "Чандраян 2" - орбитален, спускаем апарат и луноход. Следващите 45-60 дни ще са много критични - орбиталният, спускаемият апарат и луноходът ще преминат през сериозни изпитания, за да се провери дали са годни за предстоящата тежка мисия. От резултата от тези изпитания зависи кога ще е и датата на изстрелването. В случай че всичко е наред "Чандраян 2" може да полети още през април, но ако има технически проблеми, ще настъпят отлагания. При всички положения Индия очаква мисията да излети най-късно през месец октомври.

Има твърде много новости около "Чандраян 2", предизвикателства, с каквито Индия никога досега не се е справяла. За разлика от предишната лунна и марсианска мисия на страната, които бяха изстреляни с помощта на малката и надеждна ракета PSLV, апаратите на новата лунна мисия са доста по-тежки (общо 3 250 кг.) и поради това се налага изстрелване с по-голямата индийска ракета GSLV Mk2. Ракетата ще изведе "Чандраян 2" в елиптична околоземна орбита с параметри 170 на 20 000 километра. Ще отнеме два месеца след изстрелването докато "Чандраян 2" бъде позиционирана в окончателна 100-километрова кръгова окололунна орбита.

Друг важен фактор, който предстои да бъде уточнен, е кога спускаемият апарат с лунохода ще кацнат на Луната. Планира се кацането да е в района на Южния полюс, но това трябва да се случи когато има оптимално количество слънчева светлина. Eдно лунно денонощие продължава около 28 земни денонощия - в продължение на 14 земни денонощия грее слънце и в продължение на 14 земни денонощия има пълен мрак. Индийските учени се надяват спускаемият компонент на "Чандраян 2" да свърши всичките си научни задачи през тези 14 осветени дни след кацането. Няма гаранция дали спускаемият апарат и луноходът ще оцелеят през дългата лунна нощ. Ръководството на мисията се надява, че със завръщането на слънчевата светлина батериите на лунохода ще се презаредят и мисията ще бъде възобновена, но това не е гарантирано.

Кацането на Луната е само по себе си изключително предизвикателство. Първоначално Индия планираше да реализира мисията с помощта на Русия - в началните етапи от разработката на "Чандраян 2" се предвиждаше индийците да направят само орбиталния апарат, докато руснаците да конструират спускаемия. Но през 2011 година руската мисия до Марс "Фобос-Грунт" претърпя авария след изстрелването, което доведе до цялостна реорганизация на руската космическа програма. Явно индийците се ядосаха от безкрайните отлагания и протакания откъм страна на Русия и в един момент се оттеглиха от сътрудничеството. От тяхната гледна точка може би си е струвало - вярно е, че сега "Чандраян 2" ще лети цели 10 години след края на мисия "Чандраян 1", но вече индийците разполагат със собствени технологии за меко кацане на Луната - при това тези технологии са разработени напълно самостоятелно, без чужда помощ.

Орбиталният апарат на "Чандраян 2" е сходен с този на "Чандраян 1". Той ще е екипиран с две камери - едната за заснемане на снимки с висока резолюция - OHRC - тя ще помогне да се подбере място за кацане на спускаемия апарат и лунохода. Другата камера TMC ще служи за изготвянето на 3D карти за лунната повърхност. На борда на орбитъра ще има три спектрометъра - мас спектрометър ChACE-2, рентгенов спектрометър CLASS и инфрачервен спектрометър IIRS. Спектрометрите ще анализират минералния състав на Луната. Орбитърът ще е екипиран и с прибор за радарно картографиране на Луната - SAR. 

Спускаемият апарат ще е екипиран с множество камери като част от системата за откриване и избягване на опасности (Hazard Detection and Avoidance, HDA). Системата ще подава данни по време на кацането, за да може да се установи дали мястото, към което спускаемият апарат се насочва, е достатъчно безопасно за спускане. На помощ в този критичен момент ще са и няколко висотомера. В случай че спускаемият апарат кацне успешно, той ще разгърне три прибора - LISA за изучаване на земетресения (или по-точно да кажем лунотресения ), ChaSTE за изучаване на температурните свойства на лунния грунт и RAMBHA-Langmuir за изучаването на плазмата в близост до повърхността.

Луноходът ще е доста малък (с тегло около 20 килограма) - ще е сходен със "Съджърнър", марсохода, който беше използван при марсианската мисия на НАСА "Марс Патфайндър" през 1997-ма година. Поради това той няма как да носи много сложни научни инструменти - ще има само две малки камери, рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп.

Да пожелаем успех на Индия. Всеки, който се е захванал с нелеката задача да изпрати спускаема мисия до Луната, заслужава уважение. В случай че всичко мине по план, ползите за науката биха били огромни. Крайно време е Луната да бъде изучена подробно с най-модерна апаратура - след приключването на съветската програма "Луна" и американската "Аполо" през 70-те години, само китайците са успявали да изпратят спускаем апарат до естествения ни спътник - "Чанг'e 3" през 2013 година. Но хубавото е, че интересът към естествения ни спътник се възражда. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2095-2018-india-prepares-chandrayaan-2