Отиди на
Форум "Наука"

Индекс на конкурентноспособност 2017-2018


nik1

Recommended Posts

  • Потребител

 

Featuring the Global Competitiveness Index, the Report assesses the competitiveness landscape of 137 economies, providing unique insight into the drivers of their productivity and prosperity. Discover the 2017-2018 edition’s rankings, key findings, your economy’s scorecard, and much more.

В докладът България е класирана на  49 място от 137 икономики  (засега се отнасям малко скептично към тази добра позиция/оценка)

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/the-competitiveness-world-map/

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

 

Featuring the Global Competitiveness Index, the Report assesses the competitiveness landscape of 137 economies, providing unique insight into the drivers of their productivity and prosperity. Discover the 2017-2018 edition’s rankings, key findings, your economy’s scorecard, and much more.

В докладът България е класирана на  49 място от 137 икономики  (засега се отнасям малко скептично към тази добра позиция/оценка)

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/the-competitiveness-world-map/

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/

 

 

 

2018-04-18_001708.jpg.975529e7fd1b3b19f6b0148d412125d7.jpg

30 места нагоре в сравнение с класирането през 2008, рязък скок /12/ между 2012 и още 13 през следващите 5 години. Оценката се прави по 12 "стълба", групирани в 111 показатели, може би, за да се анализира, трябва да се погледнат отделните елементи в тези 12 "стълба":

The report has twelve pillars of competitiveness. These are:

  1. Institutions
  2. Appropriate infrastructure
  3. Stable macroeconomic framework
  4. Good health and primary education
  5. Higher education and training
  6. Efficient goods markets
  7. Efficient labor markets
  8. Developed financial markets
  9. Ability to harness existing technology
  10. Market sizeboth domestic and international
  11. Production of new and different goods using the most sophisticated production processes
  12. innovation

https://en.wikipedia.org/wiki/Global_Competitiveness_Report

Има например критерий „влиянието на маларията върху бизнеса“, по който България е първа, но има и "инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D)", в който е много назад, въпрос на конкретен анализ е.

Русия и Саудитска Арабия в тази класация са по-напред, а Турция по-надолу, според мен, трябва да се анализира точка по-точка, би било интересно да се направят такива "разрези" по критерии и "стълбове"; интересно би ми било, какво се е случило за толкова рязко вдигане между 2008 и 2018, което е "изстреляло" България с 30 позиции нагоре

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

2018-04-18_001708.jpg.975529e7fd1b3b19f6b0148d412125d7.jpg

30 места нагоре в сравнение с класирането през 2008, рязък скок /12/ между 2012 и още 13 през следващите 5 години. Оценката се прави по 12 "стълба", групирани в 111 показатели, може би, за да се анализира, трябва да се погледнат отделните елементи в тези 12 "стълба":

The report has twelve pillars of competitiveness. These are:

  1. Institutions
  2. Appropriate infrastructure
  3. Stable macroeconomic framework
  4. Good health and primary education
  5. Higher education and training
  6. Efficient goods markets
  7. Efficient labor markets
  8. Developed financial markets
  9. Ability to harness existing technology
  10. Market sizeboth domestic and international
  11. Production of new and different goods using the most sophisticated production processes
  12. innovation

https://en.wikipedia.org/wiki/Global_Competitiveness_Report

Има например критерий „влиянието на маларията върху бизнеса“, по който България е първа, но има и "инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D)", в който е много назад, въпрос на конкретен анализ е.

Русия и Саудитска Арабия в тази класация са по-напред, а Турция по-надолу, според мен, трябва да се анализира точка по-точка, би било интересно да се направят такива "разрези" по критерии и "стълбове"; интересно би ми било, какво се е случило за толкова рязко вдигане между 2008 и 2018, което е "изстреляло" България с 30 позиции нагоре

 

Това качване с 30 позиции нагоре за 10 години е изненада за мен. Утре може би ще се заровя - ако ти не го направиш преди  мен, и не разкажеш :) /ще се радвам!/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 минути, nik1 said:

Това качване с 30 позиции нагоре за 10 години е изненада за мен. Утре може би ще се заровя - ако ти не го направиш преди  мен, и не разкажеш :) /ще се радвам!/

 

Ето линк към данните за България 2018,там има разбивка по отделни "стълбове" и вътре по отделни точки:

http://www3.weforum.org/docs/GCR2017-2018/03CountryProfiles/Standalone2-pagerprofiles/WEF_GCI_2017_2018_Profile_Bulgaria.pdf

Утре ще го видя по-внимателно, могат да се върнат и назад годините и да се видят промените в отделни точки, прогрес и регрес, ако е имало такъв, може да се направи паралел и с други държави за същите години

п.с. Сега видях, че е последния отчет за 2018:) на този линк, още по-добре

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пълният отчет за всички 137 държави на World Economic Forum за Индекс на Конкурентност 2017-2018 може да бъде видян и изтеглен оттук:

http://www3.weforum.org/docs/GCR2017-2018/05FullReport/TheGlobalCompetitivenessReport2017–2018.pdf

В него има данни поотделно за всяка една държава, както и обяснение на методологията. На първо четене виждам няколко неща:

Има много пропуснати държави, невключени в този отчет, общият брой на държавите е 258, включени са в изследването 137. Така например, в Европа не са включени Беларус, Молдова, Македония и още една дузина. Както и да е, от включените като европейски държави, България е на 23-то място от 36, като след нас са изредени съответно по място:

Турция 53
Латвия 54
Словакия 59
Унгария 60
Кипър 64
Румъния 68
Хърватия 74
Албания 75
Черна гора 77
Сърбия 78 -
Украйна 81
Гърция 87
Босна и Херцеговина 103

останалите 22 са с по-добри показатели; ако стесним кръга само на страни-членки на ЕС, България е на 22-ро място от 28, след нас са:

Латвия 54
Словакия 59
Унгария 60
Кипър 64
Румъния 68
Гърция 87

Не е зле, но не бих казал, че е блестящо - ние сме първи от последните 20 процента или щяхме да сме на 4-то място от 5 състезатели в ЕС образно казано, ако се състезаваха петима, почетно класиране; преди 10 години сме били там, където е сега Сърбия.

Въпросът е в критериите за оценка и областите на прогрес, това е най-интересната част на този индекс. Оценките се правят по 111 показатели по 7 точкова система за всеки един, 7 е максималната оценка. Така например, разликата между България и Швейцария /първия и 49-ия/  сумирано по всички 111 показатели 5.86 за Швейцария срещу 4.46 за България, тоест 1 пункт и 4 десети; разликата между нас и Сърбия, която е сега там, където сме били преди 10 години е 0.32. Вече могат да се направят анализи по 12-те основни групи критерии за България, както и вътре в тези групи, както и сравнения с други европейски и не европейски страни, това ще бъде най-интересната част, защото е най-конкретна.

Предлагам да дискутираме по-натам за отделни сфери по материала, който съм посочил в линка.:) В данните за всяка държава има и резултати от социологическо проучване на анкетен принцип, направено от World Economic Forum в съответната страна, сред представителна извадка от бизнеса по определена матрица от ключови въпроси, която показва самооценката на местния бизнес за най-проблемните сфери в държавата, които пречат на нейната конкуретноспособност, тези анкети, резултатите от тях са изразени графично и също са много показателни

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето общата страница за България, извадил съм я като изображение, така, че да се види с един поглед, а под нея съм извадил графиката, която показва обобщено в 12-те основни сфери как изглежда България като конкурентноспособност на фона на усреднените за Европа и Северна Америка, оцветеното в сиво е средните показатели за Европа и Северна Америка, те са 4.8, България като цяло има 4.46, горе се вижда прогрес по години:

5ad6f0b41f57d_PagesfromTheGlobalCompetitivenessReport20172018-2.thumb.jpg.fe0c1ad351185d3c97ac2e1c26284308.jpg

1-1.thumb.jpg.2f8202605ae53467e3931e7ee0ce8835.jpg

с червено са обозначени зони на изоставене /съществено/; и вече ако се отиде в съставните на тези зони се вижда много по-ясна картина в детайли

1.jpg.ef14c439d74d7fce105d9a9c030e7eaa.jpg

Това е същата схема, като с черен цвят е обозначено състоянието на конкуретноспособност за 32-те развиващи се държави, тъмносин САЩ, светлосин - Канада

п.с. А това е втората страничка с конкретни показатели във всяка от 12-те области, която за мен е най-интересна, защото "дяволът е в детайлите", бих се концентрирал върху нея изцяло - общите показатели наливат в един голям кюп всичко и усредняват, макар и диференцирано в 12 области, микропоказателите в тези 12 области са много по-близо до реалността, пак според мен. Иначе в окрупняването се получават някои парадокси, като например Русия на 38-мо място и т.н. - страни със силно държавно участие изведнъж отиват нагоре, заради макроикономическите си показатели /същото важи и за България/, но същевременно имат направо "дупки" в ключови за конкуретност зони като иновации и корупция, някакъв парадокс и нонсенс, заради сливането на макро и микро показатели. В тези диференцирани 111 пункта е истинската картина.

2.thumb.jpg.500d0c0c383be0c7d5ca8196c911f19d.jpg

Отстрани с линиите е обозначен тренд, тенденция нагоре или надолу за периода; обозначени са също така и съответното място за всеки един от тези 111 показатели, така например, България стои добре в зона "технологична подготвеност" главно заради бързата интернет връзка - 26-то място в света, но по други показатели е доста надолу; в отдел "здраве и начално образование" има включени критерии "влияние на малария върху бизнеса" и "влияние на СПИН върху бизнеса", както и "влияние на туберкулоза върху бизнеса" и горе-долу с това се изчерпва този "стълб", но са пропуснати, според мен, много други важни показатели, така че общата картина, меко казано, далече не е обективна, поне за България - за африканска държава има резон, и т.н. С една дума, мисля, че трябва да се чете достатъчно критично.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Ето общата страница за България, извадил съм я като изображение, така, че да се види с един поглед, а под нея съм извадил графиката, която показва обобщено в 12-те основни сфери как изглежда България като конкурентноспособност на фона на усреднените за Европа и Северна Америка, оцветеното в сиво е средните показатели за Европа и Северна Америка, те са 4.8, България като цяло има 4.46, горе се вижда прогрес по години:

5ad6f0b41f57d_PagesfromTheGlobalCompetitivenessReport20172018-2.thumb.jpg.fe0c1ad351185d3c97ac2e1c26284308.jpg

1-1.thumb.jpg.2f8202605ae53467e3931e7ee0ce8835.jpg

с червено са обозначени зони на изоставене /съществено/; и вече ако се отиде в съставните на тези зони се вижда много по-ясна картина в детайли

1.jpg.ef14c439d74d7fce105d9a9c030e7eaa.jpg

Това е същата схема, като с черен цвят е обозначено състоянието на конкуретноспособност за 32-те развиващи се държави, тъмносин САЩ, светлосин - Канада

Стълбовете/сферите, в които според мен, трябва да се "натиска" за подобряването им са (и които според мен реално могат да се подобрят,без да се правят промени в Конституцията ни ) ,изборени по- важност за мен са:

1)  Институции (това е стълб 1)- на първо място , необходимо е съдаване на  стегнати, работещи, ефективни институции, ориентирани към гражданите и бизнеса  
Належащи според  мен са
а) въвеждането на електронно управление, 

б) намаляване/редуциране на броя на администрацията (общоза страната) да кажем с 50 процента,
Раздутата администрация се явява най-големият клиент на упарвлващите партии, и източник за корупция

в) като цяло смятам необходимо е са се извърши и някаква реална децентрализация  на управлението
Последното не е самоцелно: 1) България е най-централизираната страна в ЕС,и 2) общините в момента се явяват "клиенти" на централното  управление и са по-скоро изпълнители на волята на партийните централи , нежели да представляват избралите ти граждани..
Малко е "наполеонова" или тоталитарна сегашната система - вие си изберете кметове и общински управления,но те  си остават финансово зависими от нас, и ако слушат и изпълнват - тогава ще има финансови инжекции

Защо да не се приеме, че половината, /или една трета/ от подоходния данък, събран в общината, ще остава за нея, а не като е сега: тези пари отиват в републиканския бюждет, и после се връщат в общините от чиито граждани са събрани (това което е сега е като някаква груба схема на контрол от преди един-два века като в Наполенова Франция/ Европа )

 

 

2) Здравеопазване, и училищно образование  (това е стълб 4)  :

Най-належащи според мен са 
а) въвеждане на дуалната система (или неин аналог) на образвание/обучение, и
б) и  ако не демонополизация на здравната каса, то като първа стъпка - денационализирането и

/в момента както е устроено със закон упарвлението на НЗОК (вишсите органи)- тя се  управлява от държавните чиновници (държавата има мнозинство в органите и и решаваш глас) , вместо това смятам НЗОК трява да се управлява от тези, които плащат осигуровките, тези които извърват дейносттите,и тези и ги потревяват: т.е. Смятам, убеден съм,че синдикатите/претавителите на работещите, работодателите, пациенските и лекарски органиции трябва да имат решаващия глас в управлението и стратегията на НЗОК,и взимането на решения/

По-точка а): смятам че  трябва да се създаден и въведе цялостно нова/работеща/ система, на мотивация и стимули, и съответно оценка и заплащане на учителите, /според мен трява да се мотивират и стуимулират младите и способните хора да навлезнат в системата, и да бъдат задържани в нея най-добрите/.

 

 

3) Висше образование и обучение (това е стълб 5),

/.тук някой запознат в проблемите трябва да направи анализ и синтез на тези, аз не съм запознат, но ми се струва че нещата не са добре/

 

4) Развитие на финансовите пазари (това стълб 8)

В много голяма степен състоянието на финасовите пазари отразява състоянието на иконимиката,но не е изцяло,Мисля че може, и трябва да д се върви постоянно към подобряване и развитие.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

Стълбовете/сферите, в които според мен, трябва да се "натиска" за подобряването им са (и които според мен реално могат да се подобрят,без да се правят промени в Конституцията ни ) ,изборени по- важност за мен са:

1)  Институции (това е стълб 1)- на първо място , необходимо е съдаване на  стегнати, работещи, ефективни институции, ориентирани към гражданите и бизнеса  
Належащи според  мен са
а)въвеждането на електронно управление, 
б) намаляване/редуциране на броя на администрацията (общоза страната) да кажем с 50 процента
в) като цяло смятам необходимо е са се извърши и някаква реална децентрализация  на управлението
Последното не е самоцелно: 1) България е най-централизираната страна в ЕС,и 2) общините в момента се явяват "клиенти" на централното  управление и са по-скоро изпълнители на волята на партийните централи , нежели да представляват избралите ти граждани..
Малко е "наполеонова" или тоталитарна сегашната система - вие си изберете кметове и общински управления,но те  си остават финасово зависими от нас, и ако слушат и изпъляват - тогава ще има финансови инжекции

Защо да не се приеме, че половината, /или една трета/ от подоходния данък, събран в общината, ще остава за нея, а не като е сега: тези пари отиват в републиканския бюждет, и после се връщат в общините от чиито граждани са събрани (това което е сега е като някаква груба схема на контрол от преди един-два века като в Наполенова Франция/ Европа )

 

2) Здравеопазване, и училищно образование  (това е стълб 4)  :

Най-належащи според мен са 
а) въвеждане на дуалната система (или неин аналог) на образвание/обучение, и
б) и  ако не демонополизация на здравната каса, то като опърва първа стъпка - денационализирането и

По-точка а): смятам че  трябва да се създаден и въведе цялостно нова/работеща/ система, на мотивация и стимули, и съоветно оценка и заплащане на учителите, /според мен трява да се мотивират и стуимулират младите и способните хора да навлезнат в системата, и да бъдат задържани в нея най-добрите/.

 

3) Висше образование и обучение (това е стълб 5),

/.тук някой запознат в проблемите трябва да направи анализ и синтез на тези, аз не съм запознат, но ми се струва че нещата не са добре/

 

4) Развитие на финансовите пазари (това стълб 8)

В много голяма степен състоянието на финасовите пазари отразява състоянието на иконимиката,но не е изцяло,Мисля че може и трябва да да се върви постоянно към подобряване

Редактирано Преди 11 минути от nik1

+ Напълно съм съгласен. Още в уводните думи на този отчет авторите правят уточнение, че управляващите политици и бизнеса трябва да четат данните индивидуално особеностите на всяка една държава и да се съсредоточат в решаване на специфични области и проблеми. Затова ми се иска проблемните за България области да ги разгледаме показател по показател вътре във всяка от тях, като при това да вземем под внимание и такива фактори, които по една или друга причина авторите на изследването не са включили в методологията си, но конкретно за българия те са важни.

Например, какво се включва в сфера "здравеопазване и училищно образование", стълб 4 и как конкретно изглеждат отделните показатели за България:

2018-04-18_120836.jpg.1d3e60cdf6bd56e4718168abfb3a9b55.jpg

Тук дори по ограничения кръг от включени точки /в това виждам лека манипулация на авторите, защото така подбраните здравни критерии облагодетелстват европейци и северноамериканци в сравнение с африканци, например - малария и СПИН са по-малък проблем в Европа, но затлъстяване и инфаркти, както и депресии и психически заболявания са много повече, и те несъмнено оказват въздействие върху работоспособността и конкуренцията в бизнеса, но така са решили:)/

та ако погледенм дори тези включени показатели поотделно, картината не е добра:

Общо за този "стълб" - 68 място от 137 страни

пропускам маларията и СПИН, които не са маловажни

туберкулоза - 54-то място и тенденция да падаме надолу

ако тук се включат инфаркти и други сърдечносъдови, както и психически заболявания, нещата ще изглеждат грозно

съсредоточавам се върху:

детска смъртност - 57-то място /под общия си индекс

продължителност на живот - 74-то място / под общия индекс

качество на началното образование - 76 място /надолу/ с 3.9 точки при 4.46 усреднено за целия индекс, при това трендът е надолу

процент на записани в начално образование - 88 място /и тренд надолу/;  в съчетание с ниското качество важи поговорката "кипи безмислен труд"

Можем така да анализираме и всички останали сфери и ще се получи интересен пъзел

п.с. Коригирах някои цифри, защото бях сложил данни за друга държава, но като цяло картината тук не се промени много съществено /а страната беше Бенин:ag:/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Б. Киров said:

+ Напълно съм съгласен. Още в уводните думи на този отчет авторите правят уточнение, че управляващите политици и бизнеса трябва да четат данните индивидуално особеностите на всяка една държава и да се съсредоточат в решаване на специфични области и проблеми. Затова ми се иска проблемните за България области да ги разгледаме показател по показател вътре във всяка от тях, като при това да вземем под внимание и такива фактори, които по една или друга причина авторите на изследването не са включили в методологията си, но конкретно за българия те са важни.

Например, какво се включва в сфера "здравеопазване и училищно образование", стълб 4 и как конкретно изглеждат отделните показатели за България:

2018-04-18_120836.jpg.d1cae25ea2f5121e42218cd310065793.jpg

Тук дори по ограничения кръг от включени точки /в това виждам лека манипулация на авторите, защото така подбраните здравни критерии облагодетелстват европейци и северноамериканци в сравнение с африканци, например - малария и СПИН са по-малък проблем в Европа, но затлъстяване и инфаркти, както и депресии и психически заболявания са много повече, и те несъмнено оказват въздействие върху работоспособността и конкуренцията в бизнеса, но така са решили:)/

та ако погледенм дори тези включени показатели поотделно, картината не е добра:

Общо за този "стълб" - 117 място от 135 страни

пропускам маларията и СПИН оито не са маловажни, но и там сме под общото си класиране

туберкулоза - 79-то място и тенденция да падаме надолу

ако тук се включат инфаркти и други сърдечносъдови, както и психически заболявания, нещата ще изглеждат грозно

съсредоточавам се върху:

детска смъртност - 129-то място /на дъното сме/

продължителност на живот - 123 място / на дъното/

качество на началното образование - 113 място /на дъното/ с 3 точки при 4.46 усреднено за целия индекс, при това трендът е надолу

процент на записани в начално образование - 67 място /тук има прогрес, но въпросът е, че отново сме по-надолу от средния си коефициент/; обаче в съчетание с ниското качество важи поговорката "кипи безмислен труд"

Можем така да анализираме и всички останали сфери и ще се получи интересен пъзел

 

+!

Подкрепям напълно

Далече на "вие" съм с тексто/образо-обрабтващите програми и методи.. Когато ти пейстнеш/екранизираш някоя страница (графика,таблица,или бар-граф) ,обясниш я,и дадеш своя коментар/анализ/ ,според мен се получава идеално за темата и за дискусията..И се научават нови неща!

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 минути, nik1 said:

+!

Подкрепям напълно

Далече на "вие съм с тексто/образо-обраватващите програми и методи.. Когато ти пейстнеш/екранизраш някоя страница (графика,таблица,или бар-граф) ,обясниш я,и дадеш своя коментар/анализ/ ,според мен се получава идеално за темата и за дисксусията..И се научават нови неща!

То се получи леко комично, но достатъчно красноречиво - просто отворих погрешно на Бенин, доста зле стояща по всички показатели страна, и първия път по погрешка изрязах оттам данните, вторият път, когато ги замених с българските, вече от страницата за България, някои показатели - тези за качество на образование и процент на записали начално образование останаха почти същите, даже последния показател беше по-добър за Бенин; превъзхождаме съществено Бенин в точките за малария и СПИН, малко и в сектор заболели от тубуркулоза, почти сме равни в качество на начално образование. Тъй като ти постна и първия ми пост, сега могат да се сравнят показателите на Бенин и България. По записали начално образование са по-напред.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше един виц навремето за групата АББА (Албания,България,Бангдладеш и Афганистан)

Политиците ни трябва да правят и оценка на това каква е  динамиката на етничесските промени при първолаците.
Няма данни,защото те не се събират (това е грешно за България според мен ), Освен това, мисля(дано да греша) че ако се направи така че тези данни (ако и когато ги има) да бъдат вкарани в модела и системата, и той да се приспособи към тях - играта на всички популисти и популистки партии ще загрубее много

Все пак мисля, че трябва политиците ( и ние като общество и граждани)  да си даваме яснатата сметка, че без си да изучим циганетата и без да ги интегрираме в съвременната бизнес-система/икономика , тенденцията е да "вървим" към недобрите примери при африканските страни от третия свят..(там където където децата и хората не учат, поради бедност,войни, болести или лошо управление)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, nik1 said:

Все пак мисля, че трябва политиците ( и ние като общество и граждани)  да си даваме яснатата сметка, че без си да изучим циганетата и без да ги интегрираме в съвременната бизнес-система/икономика , тенденцията е да "вървим" към недобрите примери при африканските страни от третия свят..(там където където децата и хората не учат, поради бедност,войни, болести или лошо управление)

Оттам идват сходствата между Бенин и България, качеството на началното образование и процент записали се деца, Бенин по процент записали се е на 67-мо място, ние сме на 88-мо; ясно е, че големия срив в началното образование идва предимно от ромските деца, те не се записват от родителите и не им се предлага качествено начално образование, а ромските деца са вече около половината от всички, това е единственият етнос със силно положителна раждаемост и така ще продължава. така че проблемът е голям и не търпи отлагане.

Много изненадващи неща ще изскочат и при другите "стълбове", аз им хвърлих по един бегъл поглед. А и това е показателно:

2018-04-18_132215.thumb.jpg.0744e00824d479aae424d83402d864c5.jpg

Анкетата с местни бизнесмени, какво виждат като най-голям проблем затрудняващ ги да правят бизнес, процент отговорили най-много /малко ме изненадва номер 3, големи са им данъците, но като се замислиш за осигуровките и напъна на държавата административно да товари бизнеса с тях, като вдига заплатите в държавния сектор и не плащането на осигуровките от работещите там, може би има резон, успоредно с фалиращата пенсионна ...схема/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

Оттам идват сходствата между Бенин и България, качеството на началното образование и процент записали се деца, Бенин по процент записали се е на 67-мо място, ние сме на 88-мо; ясно е, че големия срив в началното образование идва предимно от ромските деца, те не се записват от родителите и не им се предлага качествено начално образование, а ромските деца са вече около половината от всички, това е единственият етнос със силно положителна раждаемост и така ще продължава. така че проблемът е голям и не търпи отлагане.

Много изненадващи неща ще изскочат и при другите "стълбове", аз им хвърлих по един бегъл поглед. А и това е показателно:

2018-04-18_132215.thumb.jpg.0744e00824d479aae424d83402d864c5.jpg

Анкетата с местни бизнесмени, какво виждат като най-голям проблем затрудняващ ги да правят бизнес, процент отговорили най-много /малко ме изненадва номер 3, големи са им данъците, но като се замислиш за осигуровките и напъна на държавата административно да товари бизнеса с тях, като вдига заплатите в държавния сектор и не плащането на осигуровките от работещите там, може би има резон, успоредно с фалиращата пенсионна ...схема/

С една вметка:Раждаемостта на циганите не е точно казано "силно положителна" (това е по скоро нагласа от популистки внушения , или се дължи на предразсъдъци и стереотипи у нас) - макар и положителна (вероятно) днес, тя е намаляла, и намалява, така  както намалява при нас българите, и  както и е намалена и намалява при етническите турци ./Има изследвания от близките години след прехода/

Апоро при циганите има и по-голяма смърност, отколкото при бългатрите или етническите турци

Въпросът е, че я  има трайната тенденция процентът на циганчетата първолаци да се увеличава.
(твърдението на Вълчев, когато беше министър на образованието,за 48-те процента пъролаци с матерен небъларгскиезик, не беше подкрепо с изследвания тогава, но аз приветствам това, че той повдигна този въпрос,и  то не със популистки цели!)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако отидем в 5-ти "стълб" средно образование и квалификация:

3.jpg.15ed3505d748e543c6245f7ca15273a7.jpg

нещата като общ вид изглеждат добре, обаче, ако ги "разглобим" на елементи, не чак толкова, ние сме ги обсъждали и в други теми тук. Единственият показател, по който сме далече над средното е Tertiary education enrollment rate - 24-то място, 74 процента, това са хора със завършено образование като процент, излизащи с дипломи: дотук добре, както казал този падащ от 20-ти етаж някъде към 10-ти, обаче количеството не прави качество. По всички останали показатели сме надолу от средния си индекс на 49-то място, а по някои даже катастрофално:

качество на образователната система  - 87 място

качество на математическо и научно образование - 81

качество на учебни заведения по мениджмънт - 117 !

Локален достъп до специализирани услуги за практикуване - 112

Степен на квалификация на обучаващия преподавателски състав - 118

И какво остана: количеството и горе-долу усреднения достъп до интернет - 56-то място

Но едното количество ни "изстрелва" до престижното 54-ро място, иначе е пълна скръб, така че 4.6 точки които получаваме за целия стълб идват предимно от количеството, а то е с тренд да расте /при лошо качество/ - същата работа като Първото място в стълба здраве, което е за липса на СПИН и вдига общото ниво. Затова предлагам да анализираме отделните "стълбове" в съотношението на елементите вътре в тях помежду им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека погледнем "нещата" от другата гледна точка. Турция е обявена в доклада за по-конкурентноспособна от Латвия, Словакия, Унгария, Кипър и Румъния. Реално погледнато всички тези страни са предпочитаните(т.е. първо ниво) за инвестиции, докато Турция е от резервните дестинации... Това е просто един от многото примери показващ несъстоятелността на подобни индекси!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, новорегистриран2 said:

Нека погледнем "нещата" от другата гледна точка. Турция е обявена в доклада за по-конкурентноспособна от Латвия, Словакия, Унгария, Кипър и Румъния. Реално погледнато всички тези страни са предпочитаните(т.е. първо ниво) за инвестиции, докато Турция е от резервните дестинации... Това е просто един от многото примери показващ несъстоятелността на подобни индекси!

Нека да не превръщане темата в трубуна за популизъм.
Дайте данни за чуждестранните инвестиции в споменатите страни и ги коментирайте по разбивки или общо (или ако не вие -  другите са ги коментират)

 

ПС

Чуждестранния инвеститор или ивеститорът се интересува от   неща като политическа стабилност (не само макроикномическа) , данъчна система ,митнически ограничения, близост до пазара и други, от всички  опасностите и рискове , от степента на върховенство на закона/правна несигурност ,  при   нас-  съчетатана с промени по полическа или  партийнаа целесъобрзноств законите, зависим съд- кактоо е в, България и в Турция, и т.н, всичко свъранос върховетюнство закона/ плюс анти-западното говерене в медии (това значи се то пощрява и толерира от управяляващите ващите, а- инвеститорите  не се чувстват  спокойнии и желани  - всичко това е извън предмета на темата (и този индекс)

В Турция отдавна се говори анти-западно, в България има фирми, които напускат поради тази причина- създава се общесвено недоверие към тях и те стават  предмет на прицел

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 24 минути, новорегистриран2 said:

Това е просто един от многото примери показващ несъстоятелността на подобни индекси!

Според мен не е съвсем коректно да го определите като "несъстоятелен", той е правен по много солидна методология, но не е някакъв сандък на фокусник, в който щом сложиш бяло зайче, после изваждаш златна ябълка или обратно, просто е един модел, който е усреднен, така че да може да обхване възможно най-широко страни от всички континенти и с всички видове икономика - Русия например е класирана по-напред от Полша и Италия, което също може да послужи за аргумент, но очевидно е използван обобщаващ макромодел.

Хубавото в този модел е, че големите 12 сфери са раздробени на отделни показатели и всеки сам може да си прави негови изводи от този общ поглед. Вече посочих такива примери в някои от големите сфери за България - достътъчно е една точка вътре да бъде много силна или много слаба, за да промени цялата картина - дали това е несъстоятелно, не мисля, то предлага възможност за сравнителна обективност, инструмент, за този, който може да си послужи добре с него; за онези, които не са в състояние да си служат добре с подобна статистика, ами просто да не се захващат с нея, могат да се наранят.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, nik1 said:

Нека да не превръщане темата в трубиуна за евтин популизъм, демагогия и тролене..

Дайте данни за чуждестранните инвестиции в споменатите страни и ги коментирайте по разбивки или общо (или ако не вие-  другите са ги коментират)

Aко ще сравняваме чуждестранните инвестиции нека да сравним България (39-о място) и в Турция (50 и някое), или пък да сравним Словакия и Саудитска Арабия... :ah: Всичко е относително и подобни "индекси" само дават изкривена представа за реалността. Относно разбивките. Ако се гледа от позицията на чуждестранен инвеститор, то здравеопазването е последното, което го интересува! Ако се отнася за производство (каквото и да е), то най-важното е географското положение, достъпа до пазара и чак тогава идват неща като инфраструктура, достатъчно на брой и като квалификация работна сила, държавни институции. Ако е в сектор продажби... то здравеопазването, държавните институции и образованието, дори не бих ги определил като треторазрядни фактори.

Нека се спрем на Саудитска Арабия (30 място). Има много добър резултат в графата за здравеопазването и основно образование... Всичко останало е средно или лошо ниво... И само заради това, според този индекс, е по-конкурентноспособна от държава като Полша... :ab::ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, новорегистриран2 said:

Aко ще сравняваме чуждестранните инвестиции нека да сравним България (39-о място) и в Турция (50 и някое), или пък да сравним Словакия и Саудитска Арабия... :ah: Всичко е относително и подобни "индекси" само дават изкривена представа за реалността. Относно разбивките. Ако се гледа от позицията на чуждестранен инвеститор, то здравеопазването е последното, което го интересува! Ако се отнася за производство (каквото и да е), то най-важното е географското положение, достъпа до пазара и чак тогава идват неща като инфраструктура, достатъчно на брой и като квалификация работна сила, държавни институции. Ако е в сектор продажби... то здравеопазването, държавните институции и образованието, дори не бих ги определил като треторазрядни фактори.

Нека се спрем на Саудитска Арабия (30 място). Има много добър резултат в графата за здравеопазването и основно образование... Всичко останало е средно или лошо ниво... И само заради това, според този индекс, е по-конкурентноспособна от държава като Полша... :ab::ag:

Вижте Пост скрипта в редактирания ми постинг:
 

Цитирай

 

ПС

Чуждестранния инвеститор или ивеститорът се интересува от   неща като политическа стабилност (не само макроикномическа) , данъчна система ,митнически ограничения, близост до пазара и други, от всички  опасностите и рискове , от степента на върховенство на закона/правна несигурност ,при   нас-  съчетатана с промени по политиеска  или  партийна целесъобразност, зависим съд- кактоо е в, България и в Турция, и т.н, всичко свърано с върховенство закона/, плюс анти-западното говерене в медии (това значи се то пощрява и толерира от управяляващите ващите, а- инвеститорите  не се чувстват  спокойнии и желани  - всичко това е извън предмета на темата (и този индекс)

В Турция отдавна се говори анти-западно, в България има фирми които напускат поради тази причина- създава се обществено недоверие към тях и те стават  предмет на прицел

 

Това  не  е индекс за "привлекаленост за чужденстраните инвестици и инвеститори" а е индекс/оценка за това каква е конкурентноспособността за дадената икономика. Двете оценки не са еднакви неща!

 

Апропо това са модели, които се изполват и развиват от години. Имат си своето място и роля , за политиците в дадената страна,също и за бизнеса,предприемачите и инвеститорите

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Б. Киров said:

Хубавото в този модел е, че големите 12 сфери са раздробени на отделни показатели и всеки сам може да си прави негови изводи от този общ поглед. Вече посочих такива примери в някои от големите сфери за България - достътъчно е една точка вътре да бъде много силна или много слаба, за да промени цялата картина - дали това е несъстоятелно, не мисля,

С това съм съглсен! Но с ранговката, този индекс губи голяма част от потенциала си.

Цитирай

то предлага възможност за сравнителна обективност, инструмент, за този, който може да си послужи добре с него; за онези, които не са в състояние да си служат добре с подобна статистика, ами просто да не се захващат с нея, могат да се наранят.:)

Какво е мнението Ви за частта "Развитие на финансовите пазари"? Смятате ли, че е обективно България да бъде поставена на 84-о място за "Наличие на финансови услуги"? или 82-о за "Достъпност на финансовите услуги"?  и 45-о за венчър капитали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, nik1 said:

Това  не  е индекс за "привлекаленост за чужденстраните инвестици и инвеститори" а е индекс/оценка за това каква е конкурентноспособността за дадената икономика. Двете оценки не са еднакви неща!

Чуждестранните инвестиции са просто най-нагледния пример, за който се сетих. Съвременната икономика се базира на частната инициатива, независимо дали местна или чужда. Та с какво частната инициатива в Саудитска Арабия е по-благоприятствана от тази в Полша? Според този индекс - здравеопазването... Повече няма какво да се коментира... Реалността е далеч по-различна от показаното в този индекс и подобните му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, новорегистриран2 said:

Чуждестранните инвестиции са просто най-нагледния пример, за който се сетих. Съвременната икономика се базира на частната инициатива, независимо дали местна или чужда. Та с какво частната инициатива в Саудитска Арабия е по-благоприятствана от тази в Полша? Според този индекс - здравеопазването... Повече няма какво да се коментира... Реалността е далеч по-различна от показаното в този индекс и подобните му.

 "Реалноста" се описва с много други неща,тази оценка няма претенциите да описва "голямата реалност" и света, описва нещо конктретно ..

Ако някой желае да описва "Реалноста "само с тази оценка- сори, това  по скоро проблем на този който го желае и очаква, а не пробелем на тази оценка/индекс

Това е все едно се твърди че бисептопа е бош-лаф лекарство и трябва да се махне от лекарствените средства, нев стрва за нищо защото не лекува раздразнен стомах... или не .  дава дълголетие..

Не е научно, нали, на мен ми звучи като евтин популизъм, или тролене..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, nik1 said:

 "Реалноста" се описва с много други неща,тази оценка няма претенциите да описва "голямата реалност" и света, описва нещо конктретно ..

Ако някой желае да описва "Реалноста "само с тази оценка- сори, това  по скоро проблем на този който го желае и очаква, а не пробелем на тази оценка/индекс

Т.е. средата за саудитската частна инициатива е по-благоприятна от полската?

Цитирай

Не е научно, нали, на мен ми звучи като евтин популизъм, или тролене..

От посочените няколко примера от мен ясно си личи, че "научното" обяснение няма нищо общо с реалността, нали...  Или трябва да повярвам, че във Виетнам финансовите услуги са по-достъпни и по-добре развити, отколкото в България...  :oops:

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Какво е мнението Ви за частта "Развитие на финансовите пазари"? Смятате ли, че е обективно България да бъде поставена на 84-о място за "Наличие на финансови услуги"? или 82-о за "Достъпност на финансовите услуги"?  и 45-о за венчър капитали?

Като заговорихме за финансови услуги, да направим преглед и на този раздел за България, той е под номер 8, стр. 75 от документа:

bg8.jpg.534b5abcc917bbf5d7892585fba29743.jpg

Наличност на финансови услуги 84    4
Достъпност на финансовите услуги 82   3.6
Финансиране чрез местен пазар на акции 67   3.6
Лесен достъп до заеми 63                3.9
Наличност на рисков капитал 45      3.2
Устойчивост на банките 96        4.3
Регулиране на борсите за ценни книжа 87     4.
Индекс на законните права 0-10 (най-добър) 12 9

Strength of legal rights index measures the degree to which collateral and bankruptcy laws protect the rights of borrowers and lenders and thus facilitate lending.

Превел съм за улеснение осемте показателя

Обща стойност по този показател по 7-бална система - 4.1 за България; за сравнение на Саудитска Арабия по същия показател:

5ad7515126556_Sar-8.jpg.250dc448b6615a26493e120cacd60f8c.jpg

Почти същата обща стойност от осемте сумирани показатели - 4.2

И сега конкретно, какво мисля лично аз:

1. Наличност на финансови услуги  84          4.0 ; саудитите имат 4.4 по този показател;

Това е възможност да получаваш голям обем  и разнообразни финансови услуги - 84-то място през 2018, през 2012 по анкета с представители на местния бизнес самите респонденти са класирали по този показател страната ни на 110 място

 

8-1.jpg.290749f50060f3b616214c6fe81bbe29.jpg

http://www3.weforum.org/docs/CSI/2012-13/GCR_Pillar8_2012-13.pdf

2. Достъппност /това е нещо различно от наличност/ - 82     3.6; срещу 4.2 за Саудитска Арабия

Пак по оценка на анкетирани местни респонденти 2012

8-2.jpg.9da42fbbe0cf9a5a3ed1d1f7f2bb28b6.jpg

тогава сме били на 123 място с 3.4 точки по този показател

Интересно и показателно е в другите 6 точки

3. Финансиране чрез местен пазар на акции 67   3.6; това сме го дискутирали и друг път в този форум, в България няма развит стоков пазар на акции, даже и тази оценка ми се вижда много завишена, на практика българската стокова борса е в клинична смърт и това може веднага да се установи при сравнение с турската примерно, обемите покупки и продажби на акции на фирми и възможността да се финансира един бизнес чрез акции

4. Лесен достъп до заеми 63                3.9
Лично съм минал по този път, лесен достъп има до потребителски заеми, но не и до заеми за бизнес

5. Наличност на рисков капитал 45      3.2

Рисков капитал могат да осигурят както финансови институции /опитайте в българска банка, ако не сте роднина на шефа/ или т.н. "ангелски фондове" за финансиране, не знам в България да има такива

6. Устойчивост на банките 96        4.3
КТБ пита Кой?:ag:

7. Регулиране на борсите за ценни книжа 87     4.

Сигурно ги регулират, нямам идея, въпросът е, че тези борси дишат на акумулатори, почти нямат обороти

8. Индекс на законните права 0-10 (най-добър) 12 9

Тук удряме джакпота, на 12-то място сме в света тази година и имаме 9 от 10 възможни точки /системата е от 0 до 10/, длъжници и кредитополучатели да дишат спокойно, държавата и закона са помислили за правата им, за сравнение саудитите не могат и прахта да ни дишат

Като цяло пак ще го напиша, тази методология не е панацея, тя хваща някои основни контури и оставя огромно непокрито поле, което всеки един инвеститор сам ще си запълни, ако иска да развива бизнес, няма да се осланя единствено на тази обща рамка, но рамката е обективна, въпросът е кой как я гледа, самата рамка не решава проблеми нито ги създава, тя е фиксирала картина

 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...