Отиди на
Форум "Наука"

Станфордския експеримент- фалшифициран


Recommended Posts

  • Администратор

1529009725_2.jpg

Станфордският затворнически експеримент e едно от най-знаменитите и коментирани изследвания в историята на психологията и очертава интересна, макар и нелицеприятна, картина на човешката природа.

Експериментът е проведен през лятото на далечната 1971-ва година от преподавателя по психология Филип Зимбардо (Philip Zimbardo) и негови студенти. Те се заемат да проверят хипотезата, че наследствено обусловените личностни черти на затворниците и надзирателите са основна причина за документираните прояви на тормоз в затворите. Участниците в експеримента, обикновени колежани от средната класа, са подбрани с предложението да се включат в двуседмична симулация на затвор срещу скромно заплащане. Те съответно биват разпределени в ролите на “затворници” и “надзиратели”, като от тях се очаква да прекарат следващите седмици в специално разработена за целта конструкция в подземията на Станфордския университет.

При подбора на участниците е положено специално усилие за изключването на лица с криминално минало, психически или медицински проблеми. Въпреки това броени дни след началото на експеримента изследователите установили, че “надзирателите” започнали да прибягват към все по-тежки форми на психически и физически тормоз спрямо поставените в ролята на затворници. Само 36 часа след началото един от затворниците започнал да показва явни признаци на психични проблеми — той крещял, проклинал и изпадал в неконтролируеми пристъпи на ярост.

Според импликациите за човешката природа на тези резултати, когато обикновените хора са поставени в положение на власт спрямо останалите, е силно вероятно да прибегнат до всевъзможни злоупотреби с тази власт. От друга страна, поставените в състояние на безсилие е вероятно да бъдат доведени до покорство, кулминиращо в лудост.

В последните четири десетилетия експериментът е описан и цитиран в немалка част от учебниците по психология на Запад. Неговите резултати са се превърнали в обект на множество игрални и документални филми, сериали, книги и дори изслушвания пред Конгреса на Съединените щати.

Резултатите, оказва се обаче, са погрешни. И то не само поради съмнителната изследователска етика или липсата на конкретни данни, но поради измама.

Скорошна статия, основаваща се на непубликувани досега записи на Зимбардо и интервюта с участници, разкрива, че разпределените за надзиратели в експеримента са били всъщност обучени да показват жестокост. Един от най-запомнящите се моменти — когато затворник започва да крещи, че “изгаря отвътре”, е бил плод на актьорска игра. “Приех цялото нещо като упражнение по импровизация. Смятах, че правя това, което експериментаторите очакват от мен”, споделя “надзирател” в интервю.

На резултатите на Зимбардо от дълго време насам се гледа с подозрение — мнозина изследователи ги приемат по-скоро като драматична постановка, някакъв академичен формат на реалити шоу, отколкото като сериозна наука. Новите разкрития обаче предизвикаха внезапен отзвук. “Трябва да престанем да възхваляваме тази работа”, пише в Twitter  личностният психолог Симин Вазир (Simine Vazire), в отговор на статията. “Тя е антинаучна. Махнете я от учебниците.” Мнозина други изказват сходно на нейното мнение.

Немалка част от класическите психологически експерименти в последните няколко години се оказаха погрешни, пълни с измама или остарели, пише Браян Ресник (Brian Resnick) във VOX. Същевременно това води до допълнителни усложнения — като например необходимостта от ревизиране на съдържанието на редица учебници в областта.

Наскоро научният журналист Джина Пери (Gina Perry) в свое разследване установи, че небезизвестният експеримент “пещерата на разбойниците” от 50-те години — в който момчета от летен лагер са изманипулирани да се присъединят към враждуващи фракции, е бил преработена разновидност на вече провален експеримент. За това обаче не се споменава в статията на изследователите.

Пери също така се натъква на противоречия в друго знаменито изследване от ранната психология — еклектрошоковия тест на Милграм, където на участниците се дават нареждания от властова фигура за доставянето на смъртоносни дози електричество върху невидима за тях жертва. В хода на разследванията си тя установява, че в хода на процедурата експериментаторите нерядко са излизали от границите на сценария и вероятно са заставяли изследваните лица да покажат желаните от тях резултати.

В други случаи преоценката се позиционира предимно в методологически аспект. Редица проучвания от началото на 90-те години, прилагащи в себе си разновидности на т. нар. “тест с бонбон” (marshmallow test), подсказват, че способността да се удържи задоволяването на поривите в ранна детска възраст е силно обвързано с успеха в по-късен житейски план. Според нови данни обаче подобно равнище на зависимост не би било отчетено в първоначалните експерименти, ако авторите бяха прибегнали до по-голям размер на извадката (по-голям брой на участниците) и по-добра процедура по контролиране на ефектите на страничните променливи.

Стандартна практика сред изследователите в миналото е била (въпреки търсенето на общочовешки психични тенденции) подборът да се свежда до около петдесетина студенти от обучителните курсове по Психология. Тук може да се отчете, че малкият размер на участниците възпрепятства съотнасянето на получените зависимости към по-голямото общество. Но дори да се вземат мерки за подсигуряването на по-големи извадки, доколко структурата на тези зависимости може да се счита за общочовешка?

В свой анализ на западната психологическа и поведенческа литература Хенрих и колеги установяват т. нар. WEIRD тенденция, изразяваща се в подбирането на участници от западни (Western), образовани (Educated), индустриализирани (Industrialized), богати (Rich) и демократични (Democratic) общности и страни. Същевременно ефектите на културните изисквания и условия върху ума не са за подценяване — множество проучвания в културната невронаука подсказват мащабно и разнопосочно влияние върху мозъчната структура и хода на процесите в нея. В този смисъл културната среда може да се счита като важен източник на индивидуални различия, които не отразяват непременно в себе си дефицити.

Репликативната криза в съвременната психология всъщност може да се счита за добър признак на напредък.  Осъзнаването на лекотата, с която една или друга липса на съгласуваност в подбора, процедурата или анализа на данните може да повлияе на резултатите, способства за нарастващата прецизност на все повече изследователи при проверяването на своите хипотези. Освен с позитивните резултати (какви психични тенденции присъстват), не бива също така да се забравя, че познанието се увеличава и посредством отрицателните резултати (какви психични тенденции се отхвърлят или не намират потвърждение).

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stanfordskiiat-zatvornicheski-eksperiment-se-okaza-izmama_109771.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И инфотата, че някои от тях след експеримента имали проблеми, даже се самоубили.....И това ли е било измама?

Въпросът е чия цел са били тези "експерименти".......и за какво?

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Неотдавна беше показано, че много психологически експерименти проведени в средата на миналия век имат сериозни методологични грешки, които често водят до неверни резултати. Дойде ред и до Станфордския затворнически експеримент чиито резултати също се оказаха неверни. 

През 1971 е бил проведен експеримент, който впоследствие влезе във всички учебници по психология. Доброволците били разделени на две групи затворници и надзиратели които били "заселени" в импровизиран затвор в мазето на факултета по психология. Експеримента си поставял за цел да изясни, дали хората биха злоупотребили с власт. Ръководителя Филип Зимбардо направил извод че се е случило точно това, надзирателите започнали да се държат садистично и да злоупотребяват с властта си. 

"Всичко било много добре, но ... след много години участниците в експеримента разказали, че те умишлено са играели театър. Например Зимбардо преди експеримента им е казвал "Създайте в затворника чуство на мъка, на усещане за произвол, че живота му се контролира от нас, от системата, от вас, от мен и той няма никакво лично пространство. По различни начини ще им отнемем индивидуалността. Значи в тази ситуация в нас ще бъде цялата власт, а у тях нищо."

Студентите, знаейки какво се иска от тях започнали просто да играят театър и да се държат така както се очаквало от тях. 

https://www.vox.com/2018/6/13/17449118/stanford-prison-experiment-fraud-psychology-replication

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, makebulgar said:

Нищо не им пречи на психолозите да повторят експеримента и да видят резултата.

Това днес не е толкова лесно. Вследствие точно на нарушенията на професионалната етика в този експеримент са въведени ограничения какво може и какво не може да се прави при експерименти с хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

За мен това са глупости. Насилника няма как да се отпусне истински, като знае, че ако убие или нарани сериозно жертвата след експеримента ще претърпи реална отговорност. Нашия народ е казал Пази Боже сляпо да прогледне. Това, че когато човек има реална власт започва да се държи с зависимите от него като с боклуци е факт от хилядолетия. Този експеримент доказва, че водата е мокра, а небето синьо.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част от новата политкоректност , на която и се струва , че като повтаря мантрата за изначалната човешка доброта то тя ще се превърне във факт.

Всеки пребивавал в БНА например е преживявал експеримента в реално време и няма никакви съмнения в истиността му.

п.с с презумпцията , че все пак са му поставени граници (не може да убива) , насилника си се отпуска и наранява безпроблемно нарочените за жертви.

Редактирано от ДеДо Либен
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, dora said:

Това днес не е толкова лесно. Вследствие точно на нарушенията на професионалната етика в този експеримент са въведени ограничения какво може и какво не може да се прави при експерименти с хора.

Това всъщност не трябва да е експеримент, а просто на едните им се ограничават правата, а на другите им се дава безконтролна власт над първите. Може да се предефинира експеримента и като риалити шоу, но без камери, за да не се влияе върху овластените. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...