Защо грамотността е толкова важна?

[ISTORIK]

Грамотността предполага умения за четене и писане на ниво, достатъчно за осъществяване на писмена комуникация. В някои случаи се включват и други умения, като например - елементарно смятане и компютърни умения.

Много изследователи смятат нивото на грамотност за ключово при оценката на човешкия капитал на даден регион. Причина за този възглед е фактът, че грамотните хора могат да бъдат обучавани много по-евтино от неграмотните. Смята се, че грамотността увеличава възможностите за намиране на работа и достъпа до по-високо образование. 

Грамотността не е само способността да четеш или да пишеш. Грамотността е ценност, която помага на хората да общуват по-добре помежду си. Тя е изключително важно качество и необходимостта от нея не се изчерпва само с получаването на високи оценки в училище или на изпитите в университета. Грамотността е най- важният елемент от общата култура на личността. Ако образованието е онази сила, която ни помага да постигнем мечтите си, грамотността е основата, без която не можем. Грамотността е изключително важна. Защото както пишем, така и говорим, така и мислим. "Границите на моя език са и граници на моя свят. "

За човек, който владее книжовната реч, приемаме, че е културен, интелигентен, способен да свързва понятия и да оформя мисли. За такъв човек казваме, че е "грамотен".

Формалният белег на грамотността е правописът.

Понеже технологиите малко по малко превръщат света в едно „голямо село“, в което всички свободно общуваме и се развиваме, добре е да обърнем специално внимание на писменото изразяване и защо е важно човек да бъде грамотен.

Владеенето дори само на майчиния език не е толкова повод за куха гордост от някаква национална принадлежност, колкото - необходим инструмент за всякаква мисловна дейност, дори - и най-битова. Човек, който пътува или пребивава в чужда страна, но не може да чете или пише на езика на приемащата го държава, е считан от местните за неграмотен.

Знаете ли, че дете, родено от майка, която може да чете, има 50% по-голям шанс да оцелее до 5-тата си годинка, а една допълнителна година на млада жена в училище увеличава индивидуалните ú доходи с до 10%?

Предимствата, които една по-образована жена има, са следните:

- Една допълнителна година от началното образование увеличава евентуалните ú доходи с 10-20%;

- Една допълнителна година, прекарана в училище по време на основното образование, се отразява с около 15-25% на приходите ú в последствие;

- Когато момичетата и младите жени имат приходи, те реинвестират 90% от тях в семейството си;

- Вирусът HIV и болестта СПИН се разпространяват 2 пъти по-бързо сред необразованите момичета, отколкото при тези, които са ограмотени. 

-  Женската и детската смъртност намаляват чувствително, когато момичетата, изпратени на училище, започват да създават семейства.

757 милиона души са хората по света, които са неграмотни, показват данните на ЮНЕСКО.

Редактирано Септември 26, 2018 от ISTORIK

[ISTORIK]

Международният ден на грамотността се отбелязва на 8 септември. Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 г. и честван за пръв път през 1966 г. Призван е да усили действията на обществото към разпространение на грамотността.

През 2002 г. Общото събрание на ООН (с Резолюция № A/RES/56/116) обявява „Десетилетие на грамотността на ООН“, а на следващата (2003) година утвърждава представения от генералния секретар "План за десетилетието“ (Резолюция № A/RES/57/166). ЮНЕСКО става координатор на международно ниво по съгласуването и стимулирането на проявите, предвидени в инициативата.

Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира, като подпомага постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите.

Според данни на ООН около 780 милиона души, или всеки пети по света, няма дори минимална грамотност, 75 милиона деца не посещават училище, а много повече не присъстват постоянно в часовете или отпадат от образователната система. В 35 държави пък грамотните са под 50% от населението.

Най-тревожно е положението в страните Бенин, Буркина Фасо, Етиопия, Гамбия, Гвинея, Хаити, Мали, Нигер, Сенегал, Сиера Леоне и Чад. Там повече от половината възрастни хора са неграмотни.

[Exhemus]

Ами значи само първи клас да е задължителен. Няма нужда децата да търкат чиновете 12 години. Като гледам след 12ти клас болшинството нямат повече от една грамотност.

   Училището въобще не е скроено по мярка. Летвата е висока за тези дето минават за нормални, и ниска за тези, които са се насочили към науката.

   И двете групи пребивават на училище с досада. Въпреки, че сегашните учебници изглеждат 100 пъти по-интересни от едновремешните /при комунизма/ сегашните зомбита въобще не се впечатляват от тях.

   Историк загатна за "дълбочина на грамотността", което аз бих извел като ново понятие. В тая връзка си спомням, когато разгръщах учебници от колекцията на дядо ми от 30те години, колко полезни знания са давали за живота. Преди няколко години отидох на село с намерение да я преснимам, но намерих само развалини. Та си спомням един прогимназиален учебник  по математика - две деца бъркат с пръчка във винена бъчва и по височината на мокрото смятат остатъка от вино. В друг урок е дадена истинска полица и как се попълва, по-нататък смятане на лихвите и т.н. все полезни за живота неща. Ще ви моля, който има достъп до националната бибиотека, да прегледа учебниците отпреди 100 години. Някои, ако се преиздадат, ще бъдат доста актуални. 

[makebulgar]

Думата грамотност идва от гръцки и означава нещо написано или нарисувано, буква, азбука, книга...
Граматиката е система на писане, която може да се използва за оценка на способността на хората за пишат, но системата не е единна за всички хора, а е различна за всеки книжовен език. Тоест оценката върху грамотността или способността за писане не може да е генерална и винаги е условна. Например един доктор, който пише рецепта като йероглифи от незнаен език, със сигурност не е неграмотен.
От гледна точка на езика на компютрите, който има само две букви - 0 и 1, всички хора са неграмотни.

Цитирай

 

γράμμα • (grámma) n (genitive γράμματος)

1. that which is written, that which is drawn, picture
2. letter
3. (in plural) alphabet
4. writing, book

 

Редактирано Септември 26, 2018 от makebulgar

[Пандора]

On 26.09.2018 г. at 9:30, makebulgar said:

Думата грамотност идва от гръцки и означава нещо написано или нарисувано, буква, азбука, книга...
Граматиката е система на писане, която може да се използва за оценка на способността на хората за пишат, но системата не е единна за всички хора, а е различна за всеки книжовен език. Тоест оценката върху грамотността или способността за писане не може да е генерална и винаги е условна. Например един доктор, който пише рецепта като йероглифи от незнаен език, със сигурност не е неграмотен.
От гледна точка на езика на компютрите, който има само две букви - 0 и 1, всички хора са неграмотни.

Да, и защото е относително понятие, всяка епоха има своя дефиниция за "грамотен човек" - минимални познания в определени области. В древността преди всичко са изучавали хуманитарни науки, защото техническите въобще не са биле развити. Днес всеки от нас все повече ще се нуждае от грамотност имено в областта на информатиката. Важното е обществото и образователната система да реагират бързо на промените, особено ако се търси бързо развитие.

Редактирано Септември 27, 2018 от Пандора

[Пандора]

On 26.09.2018 г. at 8:21, Exhemus said:

 

   Историк загатна за "дълбочина на грамотността", което аз бих извел като ново понятие. В тая връзка си спомням, когато разгръщах учебници от колекцията на дядо ми от 30те години, колко полезни знания са давали за живота. Преди няколко години отидох на село с намерение да я преснимам, но намерих само развалини. Та си спомням един прогимназиален учебник  по математика - две деца бъркат с пръчка във винена бъчва и по височината на мокрото смятат остатъка от вино. В друг урок е дадена истинска полица и как се попълва, по-нататък смятане на лихвите и т.н. все полезни за живота неща. Ще ви моля, който има достъп до националната бибиотека, да прегледа учебниците отпреди 100 години. Някои, ако се преиздадат, ще бъдат доста актуални. 

Това е другият проблем, тъй като информацията набъбва и процесът на образованието става  все по-дълъг, как да задържим вниманието на ученика за дълъг период от време. Свързано е с това, че трябва да убедим ученика, че познанието му в дадена област му е от полза, а също е добре ако посочим някакви переспективи. Бедата е, че днес учениците изглежда изпреварват учителите си и имат по-широк кръгозор или поне се реят безпомощно в море от информация.

Редактирано Септември 27, 2018 от Пандора

[makebulgar]

1 hour ago, Пандора said:

Да, и защото е относително понятие, всяка епоха има своя дефиниция за "грамотен човек" - минимални познания в определени области. В древността преди всичко са изучавали хуманитарни науки, защото техническите въобще не са биле развити. Днес всеки от нас все повече ще се нуждае от грамотност имено в областта на информатиката. Важното е обществото и образователната система да реагират бързо на промените, особено ако се търси бързо развитие.

Въпросът е, че децата имат ограничения и няма как да ги научиш на неща които не могат да възприемат. Примерно има урок по компютърно моделиране, но децата играят игри там, а ако започнеш да им обясняваш какво е компютърен процесор, и как така в него се съдържат милиарди транзистори, едва ли ще разберат всичко. Трябва първо да преминат през транзисторите, съпротивленията и диодите, а това няма как да стане в детската градина. 

[Skubi]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Въпросът е, че децата имат ограничения и няма как да ги научиш на неща които не могат да възприемат. Примерно има урок по компютърно моделиране, но децата играят игри там, а ако започнеш да им обясняваш какво е компютърен процесор, и как така в него се съдържат милиарди транзистори, едва ли ще разберат всичко. Трябва първо да преминат през транзисторите, съпротивленията и диодите, а това няма как да стане в детската градина. 

Ти кат ядеш баница интересува ли те как бачка лактус булгарикус върху млякото, че да стане хубаво сиренце, и че защо със свинска мас кориците се точат много по-тънки от тези които са правени с масло или маргарин. И при 180 градуса какви процеси минава суровото тесто с глутеина и другите неща? 

Не и нужно всичко да възприемат.

Не лексикални глупости трябва да се тъпчат в главите ами креативно мислене...Ако му е нужно нещо по-подробно да знае къде да търси, или гуглито като му изтърси 34678 отговора да знае да селектира....СМСМ

[Thorn]

On 26.09.2018 г. at 17:21, Exhemus said:

Ами значи само първи клас да е задължителен. Няма нужда децата да търкат чиновете 12 години. Като гледам след 12ти клас болшинството нямат повече от една грамотност.

   Училището въобще не е скроено по мярка. Летвата е висока за тези дето минават за нормални, и ниска за тези, които са се насочили към науката.

   И двете групи пребивават на училище с досада. Въпреки, че сегашните учебници изглеждат 100 пъти по-интересни от едновремешните /при комунизма/ сегашните зомбита въобще не се впечатляват от тях.

   Историк загатна за "дълбочина на грамотността", което аз бих извел като ново понятие. В тая връзка си спомням, когато разгръщах учебници от колекцията на дядо ми от 30те години, колко полезни знания са давали за живота. Преди няколко години отидох на село с намерение да я преснимам, но намерих само развалини. Та си спомням един прогимназиален учебник  по математика - две деца бъркат с пръчка във винена бъчва и по височината на мокрото смятат остатъка от вино. В друг урок е дадена истинска полица и как се попълва, по-нататък смятане на лихвите и т.н. все полезни за живота неща. Ще ви моля, който има достъп до националната бибиотека, да прегледа учебниците отпреди 100 години. Някои, ако се преиздадат, ще бъдат доста актуални. 

Имам учебник по всеобща история и по френски от 1870. Исторрията като за средни училища е too much, френският за ниво начинаещи.

[Пандора]

On 27.09.2018 г. at 7:30, makebulgar said:

Въпросът е, че децата имат ограничения и няма как да ги научиш на неща които не могат да възприемат. Примерно има урок по компютърно моделиране, но децата играят игри там, а ако започнеш да им обясняваш какво е компютърен процесор, и как така в него се съдържат милиарди транзистори, едва ли ще разберат всичко. Трябва първо да преминат през транзисторите, съпротивленията и диодите, а това няма как да стане в детската градина. 

Въпросът е кога какво трябва да научи ученикът. Аз съм писала например с мастило и писалка, но никога и по-късно в час по химия не съм учила химическия състав на мастилото или как се произвежда писалка. Въпрос на по-късна специализация. Според мен учителят трябва да даде примери защо едно нещо все още му е необходимо, а все пак четенето и писането, независимо с писалка или на компютър все още е необходимо и ще бъде все още дълго време, тъй като телепатията все още не е развита  В една проф. гимназия например учат как да пишат на компютър с всички системи - фонетична, латиница, кирилица. Аз например фонетичното писане така и не го научих, защото в работата ми, то не ми е потребно. Според мен едно от трудните неща е да се отсее общото познание което задължително за всички като норматив по даден предмет и това което по-активни и любопитни деца желаят и имат естествен интерес да научат / съобразно възможностите за възрастта/ за да се включи в допълнителни часове само за тях по избор. 

[Exhemus]

On 27.09.2018 г. at 17:30, makebulgar said:

Въпросът е, че децата имат ограничения и няма как да ги научиш на неща които не могат да възприемат. Примерно има урок по компютърно моделиране, но децата играят игри там, а ако започнеш да им обясняваш какво е компютърен процесор, и как така в него се съдържат милиарди транзистори, едва ли ще разберат всичко. Трябва първо да преминат през транзисторите, съпротивленията и диодите, а това няма как да стане в детската градина. 

Има, има как!  

Имаше как! Едно време имаше книга  Радиото ли, че то е много просто. Похванах я почти в детската градина  

Сега пооправиха малко учебниците, но от комунизма насам се преподават откъслеци от знания, без логическата връзка да е видима и ясна. Така израстват хора без логическо мислене. Разликата е в полза на образованието от 30те години. От примерите, които дадох по-горе се вижда, че едно дете може да извади "келепир" от токущо получеите знания в училище. Няма нужда от агитация, че училището е плезно, в тоя случай.  При сегашното обучение келепирът е отложен с 15-20 години. Иска се голма прозорливост у детето, за да петърпи 15 години досадното училище или да има жив пример в къщи, т.е. родителите му да са доктори и професори.

[Пандора]

Преди 20 часа, Exhemus said:

Сега пооправиха малко учебниците, но от комунизма насам се преподават откъслеци от знания, без логическата връзка да е видима и ясна

Дори си мисля, че информацията по няколко учебни предмета е желателно да е свързана логически или хронологично - така детето се учи да прави връзки от различни текстове и източници, а информацията се помни за по-дълго време.

Редактирано Септември 29, 2018 от ISTORIK