Отиди на
Форум "Наука"

Съвременни мисии до Луната


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Екипът на лунната мисия Чандраян 2 публикува първите снимки с висока разделителна способност

2019-chandrayaan-highres-1.png

Регион от лунния кратер Богуславски. Снимката е заснета от височина 100 километра, а разделителната способност е 30 cm/pixel. Photo credit : ISRO

5 октомври 2019 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Екипът на индийската мисия "Чандраян 2", която успешно влезе в орбита около Луната през август тази година, публикува първите снимки от камерата Orbiter High Resolution Camera (OHRC).

2019-chandrayaan-highres-2.png

Още един регион от лунния кратер Богуславски. Виждат се ясно множество камъни. Разделителната способност е 30 cm/pixel, а снимката е заснета от височина 100 километра. Photo credit : ISRO

Камерата позволява заснемането на снимки с висока разделителна способност, като максималната постижима резолюция е 20 cm/pixel при разстояние от повърхността 100 километра. Размахът на едно изображение е 3 километра. 

Показаните по-горе снимки са на региони от кратера Богуславски, който се намира в областта на Южния полюс на Луната. Кратерът е кръстен в чест на немския астроном Палон Х. Лудвиг фон Богуславски. Фотографиите са заснети на 5-ти септември тази година. 

Източник : ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3013-2019-chandrayaan-first-highres-photos

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 134
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Как една частна организация успя да прати водни мечки на Луната и какви са последствията от това Най-последната снимка, заснета от камерите на "Берешийт" преди падането му на повърхността на

Американската мисия ЛРО ще заснеме мястото на кацане на Викрам на 17-ти септември Снимка на мястото на кацане на пилотирания кораб "Аполо 17", заснета от съвременната американска мисия "Луна

Китайската ракета Лонг Марч 5 бе изведена на стартовата площадка за двупосочен полет към Луната 19 ноември 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти ноември Китай изведе ракетата "Лонг Марч 5" на стартовата площ

Posted Images

  • Модератор Космически науки

Китайската мисия Чанге-4 завърши своя 10-ти местен ден на повърхността на Луната

6 октомври 2019 г. 19:00 ч. Журналистът Ендрю Джоунс оповести в Туитър, че китайската мисия "Чанг'e 4" е завършила успешно своя 10-ти местен ден на обратната страна на Луната. 

Напомням на читателите, че един местен ден на Луната е равен приблизително на две земни седмици. Толкова продължава и лунната нощ. Това означава, че очакваме луноходът "Юту 2" и стационарният апарат да се "събудят" отново след две седмици. 

От началото на експедицията през януари 2019 г. луноходът е изминал почти 290 метра. 

Публикувани са следните две нови снимки: 

2019-oct-yutu-2-img1.jpg

2019-oct-yutu-2-img2.jpg

Credits : CNSA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3016-2019-6-oct-yutu-2-completes-tenth-lunar-day

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Техници прикачиха всичките двигатели на първата степен на ракетата за дебютната мисия до Луната Артемис-1

11 ноември 2019 г. 18:20 ч. НАСА е една стъпка по-близо до реализирането на пилотирана мисия до Луната, след като всичките четири двигателя RS-25 бяха прикачени към първата степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Агенцията съобщава, че следващият етап ще е интегрирането на горивните и електрическите системи, след което първата степен практически ще е завършена. Изстрелването на дебютната мисия "Артемис-1" до орбитата на Луната се очаква да е факт през 2021-ва година, като този първи полет ще е безпилотен. Ако той бъде успешен, следващият полет до окололунна орбита ще се случи през 2023-та. Тогава за пръв път след 1972-ра година астронавти отново ще се отправят към пространството на Луната. 

И ако тази новина е твърде оптимистична, наскоро журналистите от Арс Текника се добраха до писмо от и.д. директор на финансовия отдел на Белия Дом Ръсел Вот, което ни дава първата публична оценка колко ще струва на данъкоплатците това удоволствие. Оказва се, че всяко изстрелване на "Спейс Лонч Систъм" ще възлиза на повече от $2 милиарда долара.

Сумата не бива да ни изненадва, особено като знаем, че ракетата е замислена в Конгреса в началото на десетилетието със специалната цел да пази работните места от вече прекратената програма "Космическа совалка". Така "Спейс Лонч Систъм" изпълнява своята политическа задача - да държи на държавна хранилка специалистите от пенсионирания проект. Със сигурност ракетата е в състояние да изпрати човек до Луната, в това няма никакъв спор. Но това е ракета, която разчита на вчерашни технологии и изостава от тенденциите на съвременното ракетостроене.

Само за сравнение една свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" на СпейсЕкс притежава две трети от товароподемността на "Спейс Лонч Систъм" и струва едва $150 милиона. 

С други думи, за парите, които НАСА ще даде за реализацията на един пилотиран космически полет до орбитата на Луната, агенцията би могла да закупи 13 ракети "Фолкън Хеви" и да построи цяла база в окололунното пространство. А пък за средствата, нужни за пет екскурзии "Артемис", сигурно горе може да се създаде цял град... 

2019-sls-first-stage-complete.jpg

На снимката: първата степен на "Спейс Лонч Систъм" с прикачени четири двигателя RS-25. Photo credit : NASA/Eric Bordelon

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3059-2019-sls-four-engines-attached

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

НАСА избра пет фирми за доставка на провизии на Луната: SpaceX, Blue Origin, Sierra Nevada, Ceres Robotics, Tyvak

2019-starship-on-the-moon.jpg

На илюстрацията: космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" ще каца на Луната в рамките на програмата на НАСА CLPS. Image credit : NASA

19 ноември 2019 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА избра пет нови фирми, които ще получат правото на конкурентен принцип да се съревновават за доставката на полезен товар на Луната в рамките на инициативата CLPS (Commercial Lunar Payload Services).

С това общият брой частни компании, които са включени в инициативата, възлиза на 14.

Ето кои са новоизбраните доставчици:

Blue Origin, Kent, Washington

Ceres Robotics, Palo Alto, California

Sierra Nevada Corporation, Louisville, Colorado

SpaceX, Hawthorne, California

Tyvak Nano-Satellite Systems Inc., Irvine, California

Събитието е съществено, защото с избора на СпейсЕкс сред останалите частни доставчици НАСА най-сетне призна за съществуването на проекта "Старшип" и той най-после влиза в плановете на американската космическа агенция. По думите на Гуин Шотуел, която е президент на СпейсЕкс, "Старшип" ще може да доставя до 100 тона полезен товар на лунната повърхност. Това може да се случи още през 2022 година, като тези първоначални мисии ще са свързани само с доставката на провизии, без хора. Пилотираните мисии ще са факт по-късно, чак след като бъдат отчетени множество успехи в роботизиран вариант.

Блу Ориджин предлага своя собствен спускаем апарат "Блу Муун", който бе представен публично по-рано през годината. Засега обаче основателят на компанията Джеф Безос отказва да каже кога апаратът ще бъде готов.

Трите останали компании Сиера Невада, Тайвък и Серес разработват малки спускаеми апарати, които ще доставят по-скромни научни прибори. Очаква се и те да са готови в периода 2022-2023 година. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3069-2019-nasa-chooses-five-companies-cargo-moon

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Американската лунна мисия ЛРО откри останките от индийския апарат Викрам

2019-2-december-vikram-lander-found.png

Останките от спускаемия апарат "Викрам", заснети от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Credits : NASA/GSFC/Arizona State University

2 декември 2019 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Близо три месеца след злополучното кацане на индийския спускаем апарат "Викрам", три месеца на недомлъвки, спекулации, отказ от страна на Индийската космическа агенция ISRO да публикува снимките от "Чандраян 2" на мястото на спускане, американската автоматична лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" бе тази, която разгада съдбата на мисията. 

Спускаемият апарат наистина се е разбил. 

Въпреки че някои индийски медии пускаха информация, че "Викрам" е достигнал лунната повърхност непокътнат, макар и под наклон, и така хората останаха с впечатление, че мисията му е постигнала поне частичен успех, истината най-сетне излезе наяве. Спускаемият апарат се е разбил - и е на множество малки парчета: 

2019-2-december-vikram-debris.png

На тази карта, съставена на базата на снимки от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", се виждат следите от "Викрам". Със зелено са отбелязани потенциалните парчета хардуер от спускаемия апарат, а със синьо - нарушената почвена структура. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University

Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" успя да заснеме снимките на мястото на падане на "Викрам" на 17-ти септември, 14-ти и 15-ти октомври и 11-ти ноември. Фотографиите от 17-ти септември бяха официално качени в публичното пространство няколко дни по-късно и ентусиаст на име Шанмуга Субраманиан пръв е успял да установи къде са останките. Последващото заснемане през октомври и ноември просто потвърдило находката.

Държа да напомня, че разгадаването на мистерията е възможно само благодарение на отворената политика на НАСА, която постановява всички заснемани снимки от междупланетните мисии да бъдат качвани в мрежата за общонародно ползване. Нито една друга космическа агенция освен НАСА не обнародва всичките си фотографии в срок.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3085-2019-virkam-lander-found

Link to post
Share on other sites
  • 5 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Индийското правителство одобри провеждането на нова мисия до Луната

1 януари 2020 г. 15:40 ч. Днес, на 1-ви януари, индийската космическа агенция оповести, че правителството е одобрило реализацията на мисия до Луната "Чандраян 3" и вече е започнала нейната подготовка.

Напомням на читателите, че по-рано през есента, скоро след неуспеха на първия спускаем апарат "Викрам", индийските специалисти оповестиха своето желание страната да извърши меко кацане на Луната най-късно през ноември 2020-та. Дали обаче този срок е реалистичен или прекалено амбициозен, предстои да разберем.

Индийската космическа агенция също така продължава своята подготовка към осъществяването на първия си пилотиран космически полет. "Ние отбелязваме добър прогрес. Извършена е селекцията на астронавти", съобщава шефът на агенцията К. Сиван.

chandrayaan-2.jpg

Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3123-2020-indian-government-approved-chandrayaan-3

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Китайската мисия Чанг-e 4 продължава да работи на обратната страна на Луната година след успешното кацане!

2019-dec-yutu-1.jpg

Тази нова снимка бе заснета през декември 2019-та от панорамната камера на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP

3 януари 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Днес отбелязваме точно една година от първото успешно кацане на обратната страна на Луната! Китайската роботизирана експедиция "Чанг'e 4", която извърши меко спускане на 3-ти януари 2019 г. в района на кратера Фон Карман, продължава да работи до ден днешен, а според ръководството на мисията инструментите на борда на стационарния спускаем апарат и на лунохода "Юту 2" функционират нормално. 

2019-dec-yutu-2.jpg

Снимка на лунния реголит, заснета от лунохода "Юту 2" през декември 2019-та. Photo credit : CNSA/CLEP

В четвъртък, на 2-ри януари 2020-та, "Чанг'e 4" и "Юту 2" са се самоизключили по план, приключвайки работата си за 13-тия лунен ден. Напомням на читателите, че един ден на Луната (когато е възможно да бъдат провеждани научни изследвания) продължава около две земни седмици. Толкова продължава и тежката лунна нощ, когато температурите падат до -173 oC. Много е трудно да се направи машина, която да оцелява в такива сурови условия. Луноходът "Юту 2" имаше планов живот само от три месеца, но надмина всички очаквания и досега пъпли на обратната страна на Луната. През втората половина на декември, докато продължаваше 13-тият лунен ден, луноходът измина 357.695 метра и успя да изучи една скала в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър.

Очакванията са мисията "Чанг'e 4" да обогати неимоверно познанията ни за Луната. Луноходът вече се е натъкнал на важна находка - открил е материал от дълбоките слоеве на естествения ни спътник, изучаването на който може да разкрие състава на лунната мантия и да разгадае загадките за образуването и еволюцията на Луната. 

Регионът, изучаван от китайската мисия, се оказа по-скалист от предвиденото и "Юту 2" се придвижва бавно. Въпреки това напредъкът е явен и очакванията са през следващите месеци луноходът да изучи повече местности и да направи повече открития.

За да могат наземните екипи да комуникират с "Чанг'e 4" от обратната страна на Луната, е необходим комуникационен спътник, намиращ се във втората точка на Лагранж на системата Земя-Луна на около 500 000 километра от планетата ни. Половин година преди изстрелването на спускаемия апарат с лунохода, китайците изпратиха спътника "Чьечиао" до тази точка. По информация от Чжан Лихуа, основен ръководител на проекта "Чьечиао", спътникът е в добро състояние и би могъл да продължи да работи още 10 години. Китай желае да предостави спътника и на други държави, които планират да проведат собствени мисии до обратната страна на Луната.

Междувременно лунната изследователска програма на Китай продължава. На 27-ми декември тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" успешно изпълни своя трети полет. Успехът прави възможно китайците да започнат подготовката за изстрелването на следващата мисия "Чанг'e 5", която ще кацне на лунната повърхност, ще вземе проби от нея и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории.

Това ще е първата възвръщаема мисия до Луната след края на съветската роботизирана програма "Луна" и на американската пилотирана програма "Аполо". 

Източник: ECNS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3126-2020-chang-e-4-marks-one-year

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Китайската мисия отбеляза 500 дни работа на обратната страна на Луната

17 май 2020 г. 11:15 ч. Съгласно информация, оповестена от журналиста Ендрю Джоунс в Туитър, луноходът "Юту 2" възобнови своята научна дейност след двуседмичната лунна нощ вчера, на 16-ти май, в 06:53 ч. българско време. Стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4" заработи на същия ден, но по-късно - в 22:25 ч. българско време. С това мисията отбеляза 500 земни дни работа на обратната страна на Луната.

Луноходът е изминал общо 447.68 m на лунната повърхност от кацането досега. Разстоянието между него и стационарния апарат е 292 метра. 

Беше публикувана и нова детайлна снимка на лунен кратер: 

2020-may-karman-new-image.jpg

Credit : CNSA/CLEP

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3348-2020-china-500-days-moon

Link to post
Share on other sites
  • 5 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА избра луноходът Вайпър да бъде превозен от компания Астроботик

15 юни 2020 г. 18:50 ч. Американската космическа агенция НАСА се спря върху частната компания Астроботик, която ще трябва да достави лунохода "Вайпър" в района на Южния полюс на Луната в края на 2023-та година.

За тази цел на компанията бяха връчени $199.5 милиона. Тази сума включва не само разработката на спускаемите технологии, но и разходите по изстрелване. 

Астроботик ще създаде голям спускаем апарат на име "Грифин", който ще достави лунохода. Преди това обаче друг, по-малък спускаем апарат на име "Перегрин" ще трябва да излети през 2021 г., с което компанията ще докаже способността си да извършва меко кацане на Луната. "Перегрин" ще бъде изпратен към естествения ни спътник посредством новата ракета "Вулкан" на Юнайтед Лонч Алайънс. Напомням на читателите, че "Вулкан" ще замести използващата руски двигатели ракета "Атлас 5" и за разлика от нея притежава изцяло американски технологии.

Що се касае до спускаемия апарат "Грифин", Астроботик ще се спре по-късно върху ракетата-носител, която ще го изстреля към Луната.

Самият луноход "Вайпър" ще търси къде се намират залежите от вода на Луната. 

Източник : НАСА 

astobotic-rover.jpg

На илюстрацията - луноходът "Вайпър". Image credit : NASA Ames/Daniel Rutter

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3425-2020-astrobotic-viper

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Руски експерти откриха следите от кацанията на лунните кораби Аполо благодарение на китайските автоматични станции!

chang-e-2-vs-lro.png

Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP

20 юни 2020 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Китайската автоматична станция "Чанг'e 2" е успяла да заснеме местата на кацане на корабите "Аполо" и да открие следите от работата на астронавтите на Луната, съобщи днес руската медия Газета.Ру. Снимките са обнародвани на портала на Китайската програма за изучаване на Луната още през 2018 година, но придобиват широк отзвук едва през май тази година след публикуването на книгата "Люди на Луне. Главные ответы", написана от експерта Виталий Егоров. 

За част от фотографиите вече писах на страниците на КОСМОС БГ през 2019 г., но благодарение на Егоров днес виждам за пръв път следите от кацането на мисия "Аполо 16".

Китайската изследователска програма изпълнява поетапно усвояване на Луната. Първият етап - достигане на орбита, е осъществен от автоматичните лунни станции "Чанг'e 1" и "Чанг'e 2" в периода 2007-2011. Резултатите от тези проучвания са постепенно публикувани на сайта на китайската програма CLEP. Най-подробните изображения, заснети от "Чанг'е 2", са качени в отворен научен архив през 2018 година.

Резолюцията на снимките достига до 7 метра, т.е. на тях могат да се виждат детайли на повърхността с този размер или малко по-малък. Примерно, долната степен на лунните модули на "Аполо" е 9 метра. Теренът, който е изровен от ботушите на астронавтите по време на лунните им разходки, също има достатъчно голям размер и може да се различи на снимките на "Чанг'e 2". 

Руските популяризатори на астрономията и космонавтиката Виталий Егоров и Игор Тирски успяват да намерят всичките кадри в научния архив на "Чанг'e 2", които са нужни за изучаването на спускаемите места от програмата "Аполо". Резултатите са публикувани в книгата "Люди на Луне" на Егоров и издадена от ИК "Альпина нон-фикшн" през тази година.

Егоров и Тирски са се опитали да открият следите от работа и на съветските автоматични междупланетни станции. "За съжаление обаче нашите луноходи са твърде малки, за да се различат на снимките. И все пак успяхме да видим мястото на кацане на "Луна 17" като светло петно", казва Егоров.

Оказва се, че китайската мисия "Чанг'e 2" е сполучила да заснеме най-добре региона на "Аполо 16". Заради ярката повърхност е възможно да се открие не само къде е лунният модул, но и луноходът, благодарение на който астронавтите са се придвижвали на Луната. Дори може да се забележи къде е нарушена структурата на грунда вследствие на разходките на екипажа. 

За повече информация: Газета.ру

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3432-2020-russian-experts-apollo-china

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китайски учени: Странните скали, открити от нашата мисия на Луната, са сходни с тези от Аполо 15 и 17!

2020-chang-e-4-strange-material.jpg

Снимка на нетипичния материал, заснет на Луната от китайската лунна мисия "Чанг'e 4" през 2019 година. Photo credit : CNSA/CLEP

8 юли 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Спомняте ли си за необичайния материал, открит през 2019 г. от модерната китайска мисия "Чанг'e 4", която и досега работи на обратната страна на Луната? Китайските учени успяха да го анализират и стигнаха до извода, че той е аналогичен на лунните проби 15466 и 70019, донесени от астронавтите на пилотираните експедиции на НАСА "Аполо 15" и "Аполо 17"!

Резултатите от анализа са описани в научна статия, публикувана в списанието Earth and Planetary Science Letters. 

Екипът, ръководен от Гоу Шенг, е провел изследването посредством камерите на лунохода "Юту 2" и на спектрометъра VNIS, който работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър. Изследователите са стигнали до извода, че странният зеленикав и лъскав материал представлява скала от типа брекча. Тя се е образувала вследствие на сблъсък с друго тяло, който е довел до аглутинация и циментиране на лунния реголит.

yutu-rover-breccia-location.jpg

Регионът, където "Чанг'е 4" намери брекчите. Photo credit : CNSA/CLEP

Китайските учени са категорични, че резултатите съвпадат с тези, получени от скалните проби, които са донесени от астронавтите на програмата "Аполо" на НАСА. Специално пробата 70019 е намерена през 1972 г. от астронавта Харисън "Джак" Шмит от екипажа на "Аполо 17". Шмит е първият и засега единствен геолог, който е стъпвал на Луната. Опитното му око безпроблемно намира брекчи на Луната - циментирани минерали, както и черно стъкло. 

За повече информация: Earth and Planetary Science Letters

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3462-2020-china-moon-landing-strange-material

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Първата руска мисия до Луната ще бъде изпитана с апаратура от САЩ

17 юли 2020 г. 18:40 ч. Първата съвременна руска мисия до Луната ще бъде изпитана с оборудване, изготвено в САЩ, съобщи днес руската информационна агенция РИА Новости

Предприятието-производител НПО Лавочкин ще закупи от Швейцария общо четири сферични рефлектора, както и 250 магнитни държателя, произведени в Щатите. 

"Използването на импортно оборудване за провеждането на някои изпитания по програмата за създаване на космическия апарат "Луна-Глоб" се обяснява с отсъствието на подобни аналози сред руските производителите", оповести прес-службата на НПО Лавочкин за РИА Новости.

Напомням на читателите, че за последен път СССР проведе роботизирана мисия до Луната през 1974 година. Оттогава досега на естествения ни спътник няма руско присъствие.

Напомням също така, че това не е единственият път, когато Русия разчита на САЩ за осъществяването на нейната научно-изследователска програма. Миналата година, когато беше изстреляна космическата обсерватория "Спектр-РГ", прикаченият към нея руски телескоп бе оборудван с американски огледала. 

luna-glob-ilustraciq.jpg

Автоматичната междупланетна станция "Луна-Глоб" - илюстрация. Илюстрация : НПО Лавочкин

2016-luna-glob-to-start-testing.JPG

Автоматичната междупланетна станция "Луна-Глоб" - снимка. Снимка : НПО Лавочкин

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3477-2020-luna-glob-tested-american-equipment

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

е, след като янките 9 години разчитаха на руско оборудване, за да качват астронавти на МКС... важното е взаимност да има ;))))

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, Last roman said:

е, след като янките 9 години разчитаха на руско оборудване, за да качват астронавти на МКС... важното е взаимност да има ;))))

Навярно имат общи интереси в региона. И не само парата.....😎

 

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Индийската мисия Чандраян-2 отпразнува една година в орбита около Луната

chandrayaan-2-sarabhai-crater.png

Тази снимка на кратера Сарабхаи бе заснета на 30-ти юли от "Чандраян 2". Кратерът е именуван в чест на основателя на индийската космонавтика Викрам Сарабхаи. Photo credit : ISRO 

26 август 2020 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. На 20-ти август се навърши една година от успешното пристигане на индийската автоматична междупланетна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. До ден днешен роботизираната мисия работи нормално, приборите на борда са изправни, а ръководството на проекта очаква научната програма да продължи още седем години. Изследователските екипи научават нова информация за Луната и освен това потвърждават данните, получени от астронавтите на пилотираните експедции на САЩ "Аполо". 

Напомням на читателите, че към "Чандраян 2" бе прикачен и спускаем апарат "Викрам", който трябваше да достави на лунната повърхност луноход на име "Прагиян". За съжаление през есента на 2019-та кацането не беше успешно. Напълно очаквано индийците, които не обичат провали, се скриха от общественото полезрение и престанаха да правят публични изявления. Едва наскоро индийската космическа агенция отново започна да публикува информация и снимки от "Чандраян 2". Стана ясно, че липсата на благополучно кацане по никакъв начин не омаловажава успеха на орбиталния отсек. През изминалите 12 месеца осемте научни инструмента изпратиха множество данни, които тепърва ще опреснят познанията ни за Луната. 

Едно от най-забележителните постижения на "Чандраян 2" е, че към настоящия момент мисията е успяла да картографира почти 4 милиона квадратни километра от лунната повърхност. Камерата "OHRC" е с резолюция от 30 cm/pixel и представлява най-мощното снимачно устройство, което работи от орбитална платформа. Снимките са заснемани в рамките на 220 орбити - една от тях съм ви показал в началото на статията и тя изобразява кратера Сарабхаи. Ето още няколко:

ohrc-photos.png

Снимки на лунната повърхност, заснети на 2-ри март. Photo credit : ISRO

На снимките от "OHRC" се виждат скали с размери между 1 и 50 m - чудесна демонстрация на възможностите на камерата.

Друго съществено постижение на "Чандраян 2" включва оценка на разпределението на аргон-40 върху лунната повърхност. Според космическата агенция на Индия резултатите потвърждават данните от американските научни инструменти, разгърнати през 60-те и 70-те години на миналия век от астронавтите на пилотираните космически кораби "Аполо".

Орбиталните радари на "Чандраян 2" продължават да изследват леда, който се намира в района на лунните полюси. Ръководството на мисията сравнява новите данни с тези, получени от предходната индийска мисия "Чандраян 1", както и с тези, изпращани към Земята от съвременната американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър".

Към настоящия момент индийската космическа агенция е публикувала само извадка на най-интересните снимки и данни. Обнародването на цялостния научен архив е планирано за края на 2020-та година, след като той бъде валидиран от рецензенти.

Междувременно Индия планира нова мисия "Чандраян 3", която по предварителни очаквания ще излети догодина и ще направи повторен опит за кацане на лунната повърхност. А пък "Чандраян 2" ще остане в работната си окололунна орбита и ще продължи да обогатява нашето познание за Луната. 

За повече информация: ISRO 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3538-2020-chandrayaan-2-one-year-orbit

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА има намерение да закупи проби от лунния грунд, събрани от частни компании

11 септември 2020 г. 08:00 ч. НАСА положи началото на нова инициатива за подпомагане на частните компании, същевременно запазвайки си правото да придобива собственост върху извънземните ресурси. Американската космическа агенция ще закупи лунен грунд и скали от комерсиални фирми - и дори не е необходимо пробите да бъдат доставени на Земята.

Изискванията са всяка фирма да кацне на Луната, да събере малко количество от грунда, да направи снимки като доказателство за събрания материал плюс данни за мястото, откъдето е взет материалът, след което да прехвърли собствеността на материала на НАСА.

Всичко това ще стане посредством открит конкурс, който не е ограничен само до американски компании - т.е. могат да участват и чуждестранни. Освен това НАСА плаща за събрания реголит, а не за разработката на космическия кораб. Всяка наградена фирма ще получи само 10% при връчването на наградата, още 10% след изстрелването, а останалите 80% ще бъдат връчени след успешно изпълнение на поръчката.

Източник: НАСА

crew-dragon-moon.png

На илюстрацията: "Крю Драгън" в орбита около Луната. Image credit : Bruce Irving

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3560-2020-nasa-lunar-dust

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Немски прибор на Луната направи първата оценка на влиянието на радиацията върху човешкия организъм

2019-July-Chang-e-4-image-1.jpg

На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се вижда стационарният научен апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP

27 септември 2020 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. Немски прибор, доставен от китайската мисия "Чанг'e 4" върху повърхността на обратната страна на Луната, направи първата оценка на влиянието на лунната радиация върху човешкия организъм. Съгласно получените резултати, краткосрочните пилотирани мисии в окололунното пространство не са проблем, но при дългосрочни експедиции и създаването на лунна база се увеличава рискът от рак и поради това се налагат допълнителни защити. 

"Астронавтите от пилотираната програма Аполо носеха със себе си устройства за измерване на космическата радиация, така наречените дозиметри, прикрепени към техните тела", съобщава Оливър Ангерер от екипа на прибора LND (Lunar Lander Neutron and Dosimetry). "Но тези дозиметри можеха само да установят какво е било излагането на радиация в хода на цялата мисия". Посредством LND може да се направи преценка за въздействието на радиацията в рамките на 1, 10 или 60 минути. Това позволява на изследователите да изчислят т.нар. "еквивалентна доза", която е важна за установяване на биологическите ефекти.

И ето какво е измерил приборът. Един астронавт на лунната повърхност би получил доза от около 60 микросиверта на час. Това е десет пъти по-голямо количество радиация, отколкото би получил пътник по време на полет от Франкфурт до Ню Йорк и двеста пъти, отколкото получава човек на земната повърхност. В сравнение с астронавтите, живеещи на Международната космическа станция, лунните астронавти ще бъдат изложени на 2.6 пъти повече радиация. 

Поради това изследователите смятат, че бъдещите лунни бази ще са покрити с плътен слой скален материал, за да се намали рискът от възникване на ракови и други заболявания.

Напомням на читателите, че китайската мисия "Чанг'e 4" кацна на обратната страна на Луната на 3-ти януари 2019 година. Мисията, както и доставеният от нея луноход "Юту 2", са в отлично състояние и продължават да работят до ден днешен. 

Източник: DLR

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3578-2020-german-instrument-radiation

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китай се готви за историческа възвръщаема мисия до Луната през ноември

7 октомври 2020 г. 17:30 ч. Китай се готви за историческа мисия - за пръв път през 21-ви век човешки апарат ще кацне на Луната, ще вземе проби, след което ще излети обратно със събраните проби и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване! Напомням на читателите, че последната американска възвръщаема мисия до Луната (пилотираната "Аполо 17") бе проведена през 1972 г., а последната съветска (роботизираната "Луна 24") - през 1976 г.

Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид.

По предварителна информация изстрелването на роботизирания кораб "Чанг'e 5" е насрочено за края на месец ноември. Ще се използва тежкотоварната ракета-носител "Лонг Марч 5". 

По всичко изглежда, че китайската инициатива копира американския проект "Аполо", а не съветските мисии "Луна". Роботизираните експедиции на СССР включваха директно кацане на лунната повърхност и отлитане. "Чанг'e 5", подобно на "Аполо", притежава орбитален отсек, така че първо ще се достига до окололунна орбита, след което спускаемият модул ще се разкачи и ще кацне на лунната повърхност. След взимането на проби модулът ще отлети и ще се скачи с орбиталния отсек, след което съединеният кораб ще се отправи към Земята. 

Стратегията показва, че Китай има сериозни амбиции да изпрати човек на Луната през идното десетилетие. Стига мисията "Чанг'e 5" да е успешна, единственото, което остава за китайците, е да мащабират космическия кораб и да го пригодят за пилотирани полети. 

chang-e-5-preparations.jpg

На снимката: техници подготвят мисията "Чанг'e 5" за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3591-2020-china-prepares-chang-e-5

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Китай ще изстреля възвръщаема мисия до Луната в края на месеца

chang-e-5-preparations.jpg

На снимката: техници подготвят мисията "Чанг'e 5" за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones

9 ноември 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. През октомври космонавтиката на САЩ триумфира с успешното взимане на проби от астероида Бену в хода на мисията "Озирис-Рекс", но това не е единствената възвръщаема експедиция през 2020-та година. Ако всичко мине по план, на 24-ти ноември Китай ще изстреля собствена двупосочна мисия към Луната. 

Съгласно информацията, публикувана на сайта на Нейчър, стартът ще бъде осъществен посредством ракета "Лонг Марч 5" от космодрума Уенчан. Също така напомням на читателите, че полетът първоначално бе насрочен за 2017-та година, но претърпя продължително отлагане заради предходна авария с носителя.

Мисията на име "Чанг'e 5" ще бъде първият опит за доставяне на лунни скали на Земята след края на 60-те и началото на 70-те години, когато САЩ изпрати към Луната астронавти в хода на програмата "Аполо", а СССР проведе поредица от роботизирани полети. 

Предстоящата китайска роботизирана експедиция обаче ще се осъществява по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната. 

Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае докато бъде достигната дълбочина от 2 метра, докато чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята.

Според информацията от Нейчър, които се позовават на официални сведения от Китай, част от доставения материал ще се предостави на местни лаборатории, друга част ще бъде съхранен за бъдещи проучвания и трета част ще се даде на музеите. Засега обаче не е ясно дали китайците ще изпратят лунни проби на други държави.

НАСА е давала събран от "Аполо" материал на чуждестранни институции, а същевременно напомням, че днес всеки българин може да разгледа лунен камък от "Аполо 17" в Националния природонаучен музей в София. Но заради наложените санкции от правителството на САЩ, на НАСА е забранено да дава материал на китайците и въобще да има каквато и да е пряка връзка с китайската космонавтика.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3637-2020-china-ready-chang-e-5-mission

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китайската ракета Лонг Марч 5 бе изведена на стартовата площадка за двупосочен полет към Луната

19 ноември 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти ноември Китай изведе ракетата "Лонг Марч 5" на стартовата площадка с цел подготовка за изстрелването на мисията "Чанг'e 5" към Луната. 

По последна информация излитането ще е факт на 24-ти ноември. . 

Напомням на читателите, че полетът първоначално бе насрочен за 2017-та година, но претърпя продължително отлагане заради предходна авария с носителя.

Мисията на име "Чанг'e 5" ще бъде първият опит за доставяне на лунни скали на Земята след края на 60-те и началото на 70-те години, когато САЩ изпрати към Луната астронавти в хода на програмата "Аполо", а СССР проведе поредица от роботизирани полети. 

Предстоящата китайска роботизирана експедиция обаче ще се осъществява по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната. 

Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае докато бъде достигната дълбочина от 2 метра, докато чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята.

long-march-5-rolled-launch-pad.jpg

Извеждането на ракетата "Лонг Марч 5" към стартовата площадка на 17-ти ноември за полет до Луната. Credit : OurSpace

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3657-2020-long-march-5-rolled-moon-flight

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Китай изстреля своята първа възвръщаема мисия до Луната!

2020-24-nov-ch-5-launches.jpg

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA/CLEP

23 ноември 2020 г. 23:55 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 22:30 ч. българско време от космодрума Уенчан излетя космическата ракета на Китай "Лонг Марч 5" с роботизираната мисия "Чанг'e 5" - първата възвръщаема експедиция до повърхността на Луната след приключването на американската програма "Аполо" и съветската "Луна" през 70-те години на миналия век! 

В около 23:15 ч. българско време беше потвърдено отделянето на автоматичната междупланетна станция от горната степен на ракетата-носител. "Чанг'e 5" понастоящем се намира във високоелиптична околоземна орбита и през следващите няколко дни се очаква да проведе самостоятелно запалване над двигателите си, за да се отправи към естествения ни спътник. Същевременно в 23:25 ч. беше оповестено и успешното разгръщане на слънчевите батерии - най-критичната начална стъпка непосредствено след изстрелването. 

Китайска роботизирана експедиция ще лети по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита на 28-ми ноември, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и на 29-ти ноември ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната.

Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае до достигането на дълбочина от 2 метра, а чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята. Прибирането у дома трябва да е факт на 16-ти или 17-ти декември. 

Разбира се, мисията е твърде амбициозна и крие множество рискове. Провалът дебне екипа на всяка крачка. За всеки случай китайците са се застраховали и са построили резервна и идентична роботизирана станция - "Чанг'e 6". Ако "Чанг'е 5" се провали, "Чанг'e 6" ще трябва да се опита да вземе проби от същото място. Но ако настоящата експедиция се увенчае с успех, "Чанг'е 6" ще извърши първото в историята на човечеството кацане на Южния полюс на Луната през 2023 година.

Американските пилотирани мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. 

Не че НАСА се е отказвала от възвръщаемостта, но съвременните американски експедиции са фокусирани върху други небесни тела. Американската мисия "Дженезис" успя да достави на Земята проби от слънчевия вятър през 2004 г., а през 2006 г. беше донесен материал от кометата Уайлд 2 от мисията "Стардъст". Освен Щатите, през 2010 японската роботизирана експедиция "Хаябуса" се прибра у дома с микроскопични проби от астероида Итокава. 

Междувременно през октомври нова американска мисия "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на астероида Бену и взе проби от него, а през декември очакваме завръщането на Земята на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" със скали и почва от астероида Рюгу. През февруари 2021 г. на Червената планета ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" - първата от общо три мисии, които ще кулминират с доставката на марсиански проби на Земята.

И през следващите години роботизираните мисии на САЩ и Япония ще са фокусирани върху астероидите и Марс, докато усвояването на Луната изглежда ще остане най-вече обект на държавната космонавтика на Китай. Не че американците са се отказали от естествения ни спътник, но в рамките на програмата "Артемида" НАСА по-скоро ще подпомага частни компании за транспорт на провизии и хора до лунната повърхност и обратно, вместо активно да дирижира кое как да се прави. Ако намерението на Щатите се увенчае с успех, някой ден до Луната ще летят комерсиални мисии също както днес до Международната космическа станция пътува частният пилотиран кораб "Крю Драгън". 

Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3665-2020-23-nov-chang-e-5-launches

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Първата китайска мисия за взимане на проби от Луната влезе в окололунна орбита!

2020-28-nov-chang-e-5-enters-lunar-orbit

На илюстрацията: роботизираната мисия "Чанг'e 5" запалва двигателя си за навлизане в окололунна орбита. Image credit : CNSA

28 ноември 2020 г. 16:30 ч.

Светослав Александров. Днес, на 28-ми ноември, след няколкодневно пътешествие, китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" влезе в орбита около Луната. 

Основният двигател беше запален в 14:58 ч. българско време, когато "Чанг'е 5" бе на 400 километра от естествения ни спътник, и работеше в продължение на 17 минути. 

Напомням на читателите, че мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством тежкотоварна ракета "Лонг Марч 5". "Чанг'e 5" е четирикомпонентен космически кораб, който включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. Целта на роботизираната експедиция е взимане на проби от лунната повърхност и тяхната доставка на Земята. 

Това е първата възвръщаема мисия до естествения ни спътник след приключването на пилотираната програма на САЩ "Аполо" и на съветската роботизирана "Луна".

Напомням също така, че американските мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. Очакванията са "Чанг'e 5" да събере около 2 килограма проби.

По предварителна информация кацането на "Чанг'e 5" на Луната може да бъде осъществено още утре, макар че до момента на публикуването на тази публикация не разполагам с точен час кога това ще се случи. 

За повече информация: Чайна дейли

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3670-2020-chang-e-5-enters-lunar-orbit

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Китайската възвръщаема мисия проведе успешна корекция на орбитата си преди предстоящото кацане

2020-29-nov-final-brakes-1.jpg

На илюстрацията: спускаемият апарат на мисията "Чанг'e 5" в окололунна орбита. Image credit : CNSA 

29 ноември 2020 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 14:39 ч. българско време китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" запали двигателите си, за да превърне орбитата си от елиптична в кръгова. Така тя вече обикаля около Луната на постоянна височина от 200 километра над повърхността. 

Първоначално се планираше кацането да е днес в около 22:30 ч. българско време. Днес обаче CGTN потвърди, че сега то се очаква да е факт най-рано утре. Това означава, че графикът на мисията ще е изключително натоварен - в рамките само на три дни "Чанг'e 5" ще трябва да извърши спускане на лунната повърхност, да събере проби и да отлети обратно. След отлитането трябва да се осъществи сложно скачване между спускаемия апарат и възвръщаемия комплекс в окололунна орбита - постижение, което досега е правено само от САЩ в хода на пилотираните експедиции "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век.

Досега само космическите програми на САЩ и СССР са успявали да вземат проби от лунния грунд и да ги доставят на Земята. Мисията на Китай "Чанг'e 5" представлява първият опит за двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3672-2020-29-nov-last-brakes

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Първо видео от китайската мисия: Спускаемият апарат се отдели от орбиталния отсек преди предстоящото кацане на Луната!

2020-30-nov-lander-separates.jpg

Кадър от видеото, показващо разделянето на спускаемия апарат от орбиталния отсек. Photo credit : CNSA 

30 ноември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Късно снощи, на 29-ти ноември, в 22:40 ч. българско време, спускаемият апарат на китайската мисия "Чанг'e 5" се отдели от орбиталния отсек и възвръщаемата му степен. Това е важна стъпка преди предстоящото кацане. 

За пръв път след изстрелването разполагаме с реално видео, заснето от камерите на космическия апарат, а не просто илюстрации с лошо качество. 

По последна информация кацането ще е факт на 1-ви декември около обяд българско време. 

Напомням отново, че "Чанг'e 5" е първата мисия от 44 години насам, която ще се опита да осъществи двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната. Целта на роботизираната експедиция е да събере до 2 килограма проби от грунда и лунните скали, които по-нататък ще бъдат изучени в наземни лаборатория. 

Видео от разделянето на орбиталния апарат от спускаемия отсек - Youtube връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3674-2020-30-nov-lander-separates

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...