Отиди на
Форум "Наука"

Съвременни мисии до Луната


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Възможност за науката: ракетна степен на СпейсЕкс ще удари Луната през март

DSCOVR Launch

Изстрелването на мисията DSCOVR през 2015-та година. Credit : NASA

30 януари 2022 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Когато през 2015 година ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изстреля мисията на НОАА и НАСА "DSCOVR" към точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, горната степен на носителя остана във висока околоземна орбита. Нормалната практика на компанията на Мъск при околоземните мисии е да потопява вторите степени или след междупланетните изстрелвания да ги оставя в хелиоцентрична орбита, но не и в този случай - на борда на ракетата нямаше гориво нито за едното, нито за другото. Сега се очаква степента да удари Луната, а с това се открива неочаквана научна възможност. 

Според астронома Бил Грей, който е създател на Project Pluto (софтуер за изчисляването на траекториите на астероиди и други космически обекти), падането на степента на естествения ни спътник се очаква на 4-ти март. 

В миналото използвани ракетни степени или отработени космически апарати са били разбивани умишлено в лунната повърхност, за да може изхвърленият при удара материал да бъде изучен от чувствителните научни прибори на наземни обсерватории и орбитални мисии. Например през 2009 г. горната степен на ракетата "Атлас 5", изстреляла американската автоматична междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", беше впоследствие изпратена да удари южния лунен полюс в хода на проекта "LCROSS". Експериментът потвърди, че на естествения ни спътник има вода. 

Сега през март учените, работещи с орбиталните мисии като "Лунър Риконисънс Орбитър" и индийската "Чандраян 2", биха могли да изследват кратера, който ще се получи от падението на степента на СпейсЕкс.

"Космическата мисия на НАСА "ЛРО" няма да е в позиция, за да наблюдава удара в момента на неговото случване", споделя НАСА в становище за сайта Инсайд аутър спейс. "Обаче екипът проверява дали могат да бъдат проведени наблюдения на промените на лунната среда, които ще са асоциирани с удара, както и да идентифицират образувания от него кратер. Това събитие представлява уникална изследователска възможност".

Според американската космическа агенция търсенето на кратера ще е предизвикателство за изследователите и може да отнеме няколко месеца. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4342-2022-elon-musk-stage-impact-moon

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 176
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Космически науки

Индийската мисия Чандраян 3 ще излети към Луната през август

chandrayaan-2.jpg

Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG

5 февруари 2022 г. 23:15 ч.

Светослав Александров. Три години след неуспешния първи опит за кацане на Луната, Индия ще се опита да го направи отново! Стига всичко да се развие според плановете, изстрелването на следващата лунна мисия на страната е насрочено за месец август. 

Напомням на читателите, че Индия е реализирала две роботизирани експедиции до естествения ни спътник. На 22-ри октомври 2008 г. беше изстреляна първата от тях "Чандраян 1". Тя бе орбитална и на борда ѝ работеха множество чуждестранни научни инструменти, включително българският дозиметър "РАДОМ-7". Мисията включваше и малък апарат тип импактор, който осъществи първото индийско твърдо кацане на Луната. 

На 22-ри юли 2019 г. беше изстреляна втората мисия "Чандраян 2", която се състоеше от основен орбитален апарат, спускаем модул "Викрам" и луноход "Прагиян". За съжаление на 6-ти септември същата година спускаемият компонент с лунохода не успяха да се спуснат меко на лунната повърхност. Въпреки неуспеха орбитърът на "Чандраян 2" продължава да работи около естествения ни спътник и изпраща оттам ценни научни данни.

Роботизираната експедиция "Чандраян 3", която ще излети през август, няма да има орбитален компонент - за радиовръзка ще се използва "Чандраян 2". Към Луната ще се отправят единствено нов спускаем апарат и нов луноход. 

Първоначално стартът бе планиран за 2020 година, но пандемията доведе до отлагане на всички важни проекти на Индия. Космонавтиката на страната все още се съвзема бавно от нанесения от коронавируса удар - през изминалата 2021-ва година бяха проведени само два космически полета, единият от които завърши с провал. За компенсация до края на настоящата календарна година трябва да станем свидетели на 19 орбитални изстрелвания. 

Източник: Индиън Експрес

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4351-2022-india-chandrayaan-3-august

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Китайският луноход Юту 2 се натъкна на полупрозрачни стъклени гранули на Луната

2022-glass-granules.png

Снимки на гранулите, заснети от китайския луноход "Юту 2". Credit: Zhiyong Xiao, et al.

21 февруари 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Китайският луноход "Юту 2", който беше доставен успешно на обратната страна на Луната на 3-ти януари 2019 г. и работи там до ден днешен, направи ново откритие. Той се натъкна на две макроскопични и полупрозрачни стъклени гранули, докато изучаваше дъното на кратера Фон Карман. 

Според информация, разпространена от научния екип, гранулите са открити на базата на снимки, заснети от камерите на лунохода. Не им е правен спектрален анализ за установяване на техния точен химичен състав. Въпреки това, отчитайки обстоятелствата, при които те са намерени, изследователите са на мнение, че са се получили чрез втвърдяването на разтопен анортозит по време на кратерообразуващите процеси. Не са се образували посредством вулканична дейност и не са попаднали вторично от други небесни тела в Слънчевата система. 

Китайските изследователи напомнят, че астронавтите от програмата на НАСА "Аполо" са се натъквали на стъклени перли в лунния реголит. Стъклото е широкоразпространено на естествения ни спътник, но намерените от "Юту 2" гранули са по-различни от тези на "Аполо" - последните са по-големи и са цветни.

Безспорно най-новите мисии, които китайците провеждат на Луната, обогатяват нашите познания. На базата на данните от роботизираната експедиция "Чанг'e 5", която взе проби от видимата страна на естествения ни спътник в края на 2020 г. и ги достави на Земята, изследователите подобряват лунния хронологичен модел. Работата ще служи като отправна точка за по-добро датиране на еволюционните процеси не само на Луната, но и на другите планетарни обекти в Слънчевата система. 

Източник:Ленърд Дейвидhttps://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S2095927321006964 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4374-2022-glass-globules-moon

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Индийската мисия Чандраян 2 засне подробни снимки на останките от Аполо 11 и Аполо 12!

2022-apollo-11-landing-site.png

Снимка, заснета от индийската мисия "Чандраян 2", показваща спускаемия модул "Ийгъл" от мисията на НАСА "Аполо 11". Photo credit : ISRO

22 февруари 2022 г. 23:20 ч.

Светослав Александров. Индийската мисия "Чандраян 2" беше изстреляна към Луната през 2019 година и тя работи в орбита около естествения ни спътник до ден днешен. Преди броени дни екипите на роботизираната експедиция обнародваха поредната порция данни, сред които са включени снимки на спускаемите места от пилотираните лунни мисии на НАСА "Аполо 11" и "Аполо 12".

2022-chandrayaan-2-apollo-12.jpg

Снимка, заснета от индийската мисия "Чандраян 2", показваща спускаемия модул "Интрепид" от мисията на НАСА "Аполо 12". Виждат се ясно следите, оставени от ботушите на астронавтите. Photo credit : ISRO

Напомням на читателите, че мисията "Аполо 11", осъществена през юли 1969 година, кулминира с първото стъпване на човешки крак върху лунната повърхност. Астронавтите, провели историческата "космическа разходка", са Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, като те са подпомагани от своя колега Майкъл Колинс, който остава да кръжи в окололунна орбита и да пилотира командния модул. Експедицията "Аполо 12", постигнала второто пилотирано лунно кацане в историята на човечеството, е проведена през ноември 1969-та - тогава астронавтите Чарлс Конрад и Алън Бийн стъпват на Луната, докато Ричард Гордън управлява кръжащия около нея команден модул. 

Днес съвременни лунни мисии, сред които е индийската "Чандраян 2", продължават да заснемат останките от тези исторически експедиции. 

Снимките в пълен размер са качени на уебсайта https://pradan.issdc.gov.in/pradan/, като те са достъпни за сваляне след регистрация. 

2022-apollo-vs-lro.png

Сравнение между снимка от американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" (вляво) и фотография от индийската "Чандраян 2" (вдясно), показващи модула "Интрепид" от "Аполо 12". Photo credit : ISRO/NASA

Индийската мисия "Чандраян 2" не е единствената, работеща днес в орбита около Луната. Там продължава да функционира изстреляната през 2009 г. американска роботизирана експедиция "Лунар Риконисънс Орбитър". Американската мисия също разполага с камера, която може да различи останките от "Аполо". Но както е видно от горното сравнение, индийската камера "OHRC" е с по-добри възможности от американската "LROC"! Действително индийците разполагат с технологии, които вече могат да съперничат на тези на НАСА. 

Както пише космическият блогър Закари Пиърс, надали новите снимки биха убедили патологичните скептици, които не вярват, че хора са стъпвали на Луната. Те винаги ще настояват, че това са фабрикувани изображения и че индийското правителство и учени са част от глобалната конспирация. Но колкото повече държави и частни компании летят до Луната през следващите месеци и години, толкова повече ще получаваме нови и нови доказателства, че американската космическа агенция НАСА наистина е изпратила астронавти до естествения ни спътник в периода между 1969 и 1972 г. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4379-2022-chandrayaan-2-apollo

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

ЕКА спира сътрудничеството си с Русия за Луната, качва инструментите си на мисии на САЩ

luna-25.jpg

Мисията "Луна 25". Снимка : НПО Лавочкин

14 април 2022 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести официално, че ще преустанови партньорството си с Русия за изучаването на Луната, в частност нейното участие на предстоящите руски мисии "Луна 25", "Луна 26" и "Луна 27". 

Същевременно агенцията твърди, че разработените до този момент технологии са от жизненоважно значение за по-нататъшното усвояване на космоса, следователно те ще летят на американски мисии. 

Такъв тип технология е пробивната машина PROSPECT. Тя беше предвидена да лети на "Луна 27". Вместо това е уговорено да бъде прехвърлена на комерсиален космически апарат от програмата на НАСА CLPS. 

ЕКА търси възможности и навигационната камера PILOT-D, която бе планирана за "Луна 25", да бъде прехвърлена на частен лунен модул.

"Иронично, след прехвърлянето на пробивната машина PROSPECTOR от руската мисия "Луна-Ресурс" ("Луна 27") на частен комерсиален спускаем апарат, инструментът действително има по-голям шанс да достигне лунната повърхност", смята независимият руски журналист Анатолий Зак

Зак е напълно прав. Русия не е изстрелвала даже частично успешна мисия до Луната или някоя от планетите след 1988 г., когато "Фобос 2" достига орбитата на Марс и свършва някои научни задачи, преди контактът да прекъсне завинаги поради технически проблеми. Обратното, през последните няколко години САЩ се превърнаха в абсолютен лидер в междупланетните изследвания, посещавайки всяка една планета от Меркурий до Плутон, кацайки три пъти на Марс след 2010 г. и работейки с мощна роботизирана мисия около Луната от 2009 г. до ден днешен. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4490-2022-esa-cancels-russian-cooperation-moves-to-usa

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Американската компания Астроботик представи лунния си модул Перегрин!

20 април 2022 г. 22:20 ч. Днес, на 20-ти април, частната космическа компания Астроботик представи лунния модул "Перегрин" - първият спускаем апарат на САЩ, който ще се опита да кацне на Луната след завършека на програмата "Аполо" през 70-те години на миналия век. 

Изстрелването е насрочено за последната четвърт на 2022-ра година. Безпилотният модул трябва да достави 24 научни прибора на лунната повърхност. 

Разбира се, този план ще може да бъде осъществен само ако частната компания Блу Ориджин достави двигателите "БЕ-04" през това лято, за да може ракетата "Вулкан" да излети. "Перегрин" ще е първият полезен товар, който е предназначен да бъде изстрелян по време на дебютния полет на новата американска ракета. 

Източник: Астроботик

astrobotic-unveiled.jpg

На снимката: спускаемият апарат "Перегрин". Photo credit : Astrobotic

 

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4502-2022-astrobotic-unveils-peregrine

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Трудното завръщане на Русия към Луната

luna-25.jpg

Космическият апарат "Луна 25". Снимка : НПО Лавочкин

29 април 2022 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. На 12-ти април, по време на своята визита на космодрума Восточний, руският президент Владимир Путин обяви възобновяването на лунната програма на страната и оповести, че изстрелването на автоматичната лунна станция "Луна 25" ще е факт до края на тази година. Стига всичко да е наред, това ще е първата лунна мисия на Русия след 1976 година. Истината е, че след серия от успешни роботизирани експедиции към естествения ни спътник през 50-те, 60-те и 70-те години, руснаците рязко спират да го правят. Защо Роскосмос не може да възстанови полетите си до Луната вече толкова десетилетия разказва космическият експерт Виталий Егоров за The Moscow Times. 

Идеята за "възобновяването" на лунната програма се появява за пръв път през 90-те години на миналия век в Института по геохимия и аналитична химия към Руската академия на науките (ГЕОХИ-РАН). Предвижда се естественият ни спътник да бъде изучен от орбита, от повърхността и от подповърхностните му слоеве, за да се определи точната причина за произхода на Луната.

Понастоящем основната хипотеза за нейното възникване е тази за т.нар. "мегаимпакт" - имало е колосален сблъсък между ранната Земя и друга планета с размера на Марс. Само че за тази хипотеза няма достатъчно доказателства. ГЕОХИ-РАН предлага алтернативна хипотеза: Земята и Луната са възникнали едновременно, след което са се захванали по гравитационен път. За да могат да се натрупат достатъчно данни се предлага да бъдат изстреляни няколко космически апарата. Първият от тях, кръстен "Луна-Глоб" е орбитален, като към него се очаква да бъде прикрепен и мъничък спускаем апарат.

През 90-те години, както и в началото на Новото хилядолетие, руската космическа програма страда от сериозен финансов недоимък. Русия разполага със средства да реализира само една-две големи програми. След провала на марсианската мисия "Марс 96" космическите чиновници решават да се фокусират върху астрофизичните проекти, т.е. върху космическите телескопи. Луната остава на заден план. Един от инициаторите за възобновяването на лунните полети Ерик Галимов пише цяла книга по темата: "Размисли и грешни сметки. Двадесет години безплодни усилия". В нея той разказва как се е опитал да лобира за нови лунни мисии за сметка на това, което се появява впоследствие - телескопите "Интеграл", "Радиоастрон" и "Спектр-РГ". В продължение на много време Луната остава пренебрегната, дори и разработката на "Луна-Глоб" да е заложена в плана на Федералната космическа програма за периода 2005-2015 година.

Първоначалните задачи на "Луна-Глоб" постепенно биват съкратени заради лошото финансиране и изтичането на "старата гвардия", т.е. на опитните разработчици. В резултат на това през 2010 година проектът е сериозно преразгледан и остава единствено целта за лунно кацане. Орбиталният апарат бива изместен за по-късна мисия - "Луна-Глоб 2". След аварийното изстрелване на "Фобос-Грунт" към Марс през 2011 година, "Луна-Глоб" минава през поредната си преформулировка, тъй като за мисията е предвиден същият тип компютър, който е използван на авариралия апарат.

За да може да избави проекта от лошия му късмет, директорът на Института по космически изследвания (ИКИ) към РАН Лев Зельони предлага мисията да бъде преименувана на "Луна 25. Така се подчертава и историческата приемственост с мисиите от съветските серии "Луна". "Луна-Глоб" има съзвучие с "Луна-Гроб", освен това не е логично мисията да се казва по този начин, след като ще включва само спускаем апарат.

След неуспешното изстрелване на "Фобос-Грунт" и успешното на космическия телескоп "Радиоастрон" през 2011 г., "Луна 25" се отървава от конкурентните програми и се превръща в реалност.

Но до 2013 г. научните задачи се изменят. Разгадаването на произхода на Луната се отлага за по-добри времена, а за поокастрената "Луна 25" остава единствено задачата да търси вода. Няколко години по-рано американският космически апарат "Лунар Риконисънс Орбитър" успява да открие доказателства за наличието на вода в района на лунните полюси - и това го прави посредством монтирания към него прибор "ЛЕНД", който е руски. Тук може да се каже, че има конкуренция между два института - ГЕОХИ, който иска да научи повече за произхода на Луната, и ИКИ, който е създал прибора "ЛЕНД" и иска да намери потвърждение за откритието си от орбита чрез мисия на повърхността. 

След 2013 г. изглежда, че най-сериозните пречки пред реализацията на проекта са елиминирани - намерено е финансиране, приоритетът за полет е висок, няма вътрешна конкуренция, останали са малко научни прибори. Но датата за изстрелване непрекъснато търпи отлагания. Първоначално разработчиците не успяват да се разберат какъв бордови компютър да ползват. След това Русия анексира Крим, западните санкции удрят космонавтиката и космическият апарат трябва да бъде прекроен. 

Множеството технически проблеми и вътрешните борби водят до оттеглянето на международните партньори от проекта. Индия се надява да качи малък луноход на "Луна 25", но през 2013 г. страната се отказва от намерението си и започва да разработва самостоятелна мисия "Чандраян 2". Швеция планира да монтира собствен датчик за измерване на космическа радиация, но през 2018 също се отказва и започва сътрудничество с Китай. Остава единствено изпитателният образец на системата за лунна навигация "ПИЛОТ-Д" на Европейската космическа агенция.

Обещаната за полет 2015 г. отминава и след това изстрелването е насрочено за 2017-та, но "Луна 25" и тогава не лети. През 2018 г. в документалния филм "Путин" от Андрей Кондрашов, президентът на Русия обещава мисията да стане факт през 2019 г., но това не се случва. Официалното обяснение е, че балистичните условия са неподходящи. Неофициалните свидетелстват, че апаратът не е технически готов.

Именно второто се оказва вярно - поради санкциите едва през 2021 г. са произведени всичките необходими компоненти за "Луна 25". Сега, през 2022 г., автоматичната станция би следвало да е готова за старт, но полетът е за пореден път отложен от май за август.

На 12-ти април Владимир Путин пита директно шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин дали изстрелването ще е в уречения срок, на което Рогозин отговаря: "Задължително", без да уточнява от кого ще поиска отговорност, ако има още едно отлагане. 

Теоретично тъй наречената "специална военна операция" в Украйна, която Русия започна на 24-ти февруари, не би следвало да повлияе на изстрелването на "Луна 25". Новите американски и европейски санкции няма да затормозят проекта - компонентите са вече произведени.

На 13-ти април ЕКА оповестява, че се оттегля от проекта. Европейският прибор "ПИЛОТ-Д" е премахнат, но това няма значение за кацането. Би било полезно Европа да окаже помощ с наземните си станции, но явно вече не е възможно да се случи. Това очертава само да усложни, но не и да наруши програмата на полета. Руските специалисти имат опит в управлението и ръководството на космически апарат в далечния космос, става въпрос за космическия телескоп "Спектр-РГ", който се намира на четири пъти по-голямо разстояние от това между Земята и Луната.

В бъдеще Русия следва да изстреля и мисиите "Луна 26" и "Луна 27", но конкретни стартови дати и по-нататъшни планове могат да се очакват само след реализацията на "Луна 25". 

Източник: The Moscow Times

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4511-2022-russian-return-moon

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Американската компания Рокет Лаб и НАСА са в готовност за изстрелването на мисията Кепстоун до Луната

2022-wet-dress-rehearsal-completed.jpg

На снимката: ракетата "Електрон" на Рокет Лаб бива зареждана с гориво в рамките на т.нар. "мокро изпитание", за да се потвърди нейната готовност за полет до Луната. Photo credit : Rocket Lab

17 май 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Питър Бек, основателят на частната компания Рокет Лаб, съобщи вчера в социалните мрежи, че ракетата "Електрон" е преминала успешно през т.нар. "мокро изпитание", което потвърждава нейната готовност за първия ѝ полет до Луната. Стартовият прозорец за изстрелването на носителя с модула "Фотон" и мисията на НАСА "Кепстоун" се открива на 31-ви май. 

"Кепстоун" е построен за нуждите на американската космическа агенция от компанията Tyvak Nano-Satellite Systems. Мисията трябва да достигне до т.нар. почти-праволинейна ореолна орбита около Луната, в каквато космически апарат досега никога не е навлизал. Изследователите предполагат, че тази орбита е гравитационно стабилна и позволява в нея да се изгради постоянна база. Именно там НАСА иска да построи станцията "Гейтуей", от която астронавтите ще имат достъп до лунната повърхност в рамките на програмата "Артемис". Но за да се потвърди концепцията, "Кепстоун" е първата мисия, която ще разузнае характеристиките на орбитата.

След своето изстрелване посредством ракетата "Електрон", модулът "Фотон" на Рокет Лаб ще позиционира "Кепстоун" на балистична лунна преходна траектория. Това е различен начин за достигане на Луната в сравнение с този на някогашните пилотирани експедиции на НАСА "Аполо", които са били изпращани по т.нар. траектория на свободно връщане, като този подход изисква по-малко гориво. Новият метод позволява на малки ракети да извеждат космически апарати към естествения ни спътник. Със своята дължина от 18 метра, "Електрон" е най-малката ракета, която ще се опита да достигне Луната.

Десет минути след старта "Фотон" и "Кепстоун" ще се разделят от ракетата-носител и поетапно ще започнат да повдигат апогея на орбитата, докато тя стане елиптична. На шестия ден от началото на полета двигателят "ХиперКюри" на "Фотон" ще се запали за последен път и "Кепстоун" ще напусне околоземното пространство. Очаква се мисията да пътува четири месеца, преди да бъде позиционирана в своята нова окололунна орбита. Там тя ще работи поне шест месеца.

Това ще е първият полет на ракетата "Електрон" отвъд околоземна орбита и първият, включващ модернизиран апарат "Фотон" с мощен двигател "ХиперКюри" (досега компанията разполага с два "Фотон"-а в околоземна орбита). "Кепстоун" е първата от серия междупланетни мисии, които  ще бъдат реализирани от Рокет Лаб. Догодина фирмата на Питър Бек ще изстреля своята дебютна мисия до Венера, а през 2024 г. ще изпрати роботизирана експедиция и до Марс.

За повече информация: Рокет Лаб

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4540-2022-rocket-lab-ready-moon-mission

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Южна Корея потвърди, че първата мисия на страната до Луната ще излети през август

29 май 2022 г. 20:20 ч. Корейският аерокосмически изследователски институт (KARI) оповести в понеделник името на своята мисия до Луната - "Данури". Макар и със сериозна американска помощ, това ще е първият опит на Южна Корея да достигне до естествения ни спътник. 

Изстрелването е насрочено за 3-ти август т.г. посредством ракета на американската компания СпейсЕкс "Фалкън 9". И това не е единственият принос на САЩ - през 2016 г. KARI и НАСА подписаха сътрудничество за взаимопомощ, съобразно което американската космическа агенция се задължава да осигури научен прибор, както и да съблюдава конструкцията на мисията, комуникационните системи, проследяването и навигацията.

"Данури" няма да каца на Луната, а ще пристигне в окололунна орбита през декември и оттам ще изследва естествения ни спътник посредством шест научни инструмента - гореспоменатият американски и пет корейски. Приборът на САЩ представлява камера, наречена "ШадоуКам" - това е подобрена версия на камерата, понастоящем работеща на съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър". Южна Корея предоставя още две камери. Последните три прибора са южнокорейски - магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който ще се опита да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита.

Очаква се "Данури" да изследва Луната минимум една земна година. 

2022-danuri-moon.jpg

Илюстрация на мисията "Данури". Photo : KARI

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4559-2022-danuri-august

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Южнокорейската лунна мисия Данури отпътува към космодрума Кейп Канаверал за изстрелване през август

2022-danuri-moon.jpg

Илюстрация на мисията "Данури". Photo : KARI

5 юли 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Корейският аерокосмически изследователски институт (KARI) съобщи, че дебютната роботизирана мисия на Южна Корея до Луната е отпътувала днес, на 5-ти юли, към космодрума Кейп Канаверал в САЩ. След едномесечна предстартова подготовка тя ще излети към естествения ни спътник поредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9".

Полетът е насрочен за 3-ти август.

Напомням на читателите, че "Данури" няма да каца на Луната, а ще пристигне в окололунна орбита през декември и оттам ще изследва естествения ни спътник посредством шест научни инструмента - гореспоменатият американски и пет корейски. Приборът на САЩ представлява камера, наречена "ШадоуКам" - това е подобрена версия на камерата, понастоящем работеща на съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър". Южна Корея предоставя още две камери. Последните три прибора са южнокорейски - магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който ще се опита да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита.

Очаква се "Данури" да изследва Луната минимум една земна година. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4612-2022-danuri-heads-to-cape-canaveral

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Полетът на Луна 25 ще бъде отложен, тъй като доплеровият измерител на скоростта се оказа неточен

19 юли 2022 г. 19:00 ч. Първата мисия на Русия до Луната след краха на СССР "Луна 25" трябваше да излети през тази година, но нейният полет се очертава бъде отложен поне до 2023-та. Причината - доплеровият измерител на скоростта и разстоянието ДИСД-ЛР, произведен от предприятието Вега, част от държавната корпорация Ростек, не е успял да премине през изпитанията. 

Новината бе съобщена от ТАСС

Медията се позовава на събеседници от отрасъла, които съобщават, че измерителят не е достатъчно точен. Вероятността за провал поради неточността му възлиза на 20%. За да може да бъде повишена вероятността за успех така че да надхвърли 80%, ще е необходимо инструментът да бъде модифициран, да се промени схемата за кацане или алгоритъмът за управлението на апарата. "За да могат да се преценят всички възможности, ще се наложи отлагане на изстрелването поне до 2023-та година", съобщава един от източниците в ракетно-космическия отрасъл.

Все пак официално решение за отлагането все още не е взето. Цялата останала научна апаратура, създадена от Института по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН), е преминала през изпитанията. 

От Роскосмос отказват да коментират информацията на ТАСС, отбелязвайки, че полетът все още е насрочен за края на септември тази година. 

luna-25.jpg

Снимка : НПО Лавочки

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4652-2022-19-july-luna-25-to-be-postponed

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Американската мисия ЛРО откри подходящи за обитаване пещери на Луната!

2022-mare-tranquilitatis-pit.png

Американската космическа мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" засне това забележително изображение на пещера, която се намира в Морето на Спокойствието на Луната и която може да бъде място за изграждането на постоянна лунна база. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University

27 юли 2022 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. На Луната условията са сурови - температурите през деня достигат 127 °C, а през нощта могат да паднат до -173 °C. Но съвременната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър", която работи около естествения ни спътник от 2009 г. до ден днешен, успя да открие пещери, в които температурите денонощно се колебаят около 17 °C и съответно са подходящо място за строеж на лунни бази.

Пещерите също така осигуряват защита срещу космически лъчения, слънчева радиация и микрометеороиди.

"Около 16 от над 200 познати на нас пещери представляват срутили се канали от лава", съобщава Тайлър Хорват, който е докторант в Калифорнийския университет и е водещ автор на научната статия, която бе приета за печат в списанието Geophysical Research Letters.

Каналите от лава се срещат и на Земята. Те се образуват, когато под земната кората или под пресъхнала лавова повърхност започва да тече поток от магма. Когато този поток пресъхне, остава кухо тръбовидно образувание. Понякога се случва "таванът" над него да се срути и така се формира яма, която води до вътрешността на пещерата.

"Хората са еволюирали, докато са живеели в пещери. Възможно е да се завърнем в тях, когато отидем да живеем на Луната", смята Дейвид Пейдж, един от авторите на публикацията и ръководителят на радиометъра на "Лунар Риконисънс Орбитър", с помощта на който е измерена температурата в лунните пещери.

Напомням на читателите, че понястоящем НАСА ръководи програмата "Артемис" за завръщане на Луната и установяването на постоянно роботизирано и пилотирано присъствие на нейната повърхност. Първата мисия от програмата, озаглавена "Кепстоун", излетя към естествения ни спътник в края на месец юни. Тя ще разузнава уникалната орбита, в която ще бъде построена окололунната станция "Гейтуей". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4665-2022-lro-habitable-pits

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Администратор

Инфографика отразяваща надпреварата за Луната

https://www.statista.com/chart/18698/planned-missions-to-the-moon/

https://www.zerohedge.com/geopolitical/race-moon-continues

 

18698.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Русия отложи мисията си до Луната за 2023 г.

luna-25.jpeg Луна 25

7 септември 2022 г. 12:05 ч.

Светослав Александров. Както се очакваше, днес беше обявено, че руската космическа мисия „Луна 25“ няма да бъде изстреляна през октомври, каквито бяха по-ранните планове, а ще се отложи за 2023-та година.

Новината бе съобщена от Юрий Борисов, понастоящем шеф на Роскосмос, по време на Източния икономически форум.

Предшественикът на Борисов, Дмитрий Рогозин, поддържаше бодър тон и преди да бъде уволнен от Роскосмос не спираше да обещава, че през тази есен ще станем свидетел на руски роботизиран полет до Луната. Но космически блогъри и експерти, които разполагат с вътрешна информация, предупреждаваха, че няма никакъв шанс срокът да бъде спазен, тъй като мисията няма техническа готовност. Твърди се, че софтуерът на „Луна 25“ още не е написан, а през юли беше съобщено, че доплеровият измерител на скоростта и разстоянието, критично важен прибор, който е нужен за кацането, не е преминал благополучно през изпитанията си.

И така, през 2022-ра година няма да станем свидетели на руски полет до Луната. По-рано през това лято вече бяха изстреляни две мисии – американската „Кепстоун“ и южнокорейската „Данури“ (отново с американска ракета). Други две мисии, на американската компания Интуитив машинс и на японската Айспейс, също имат шанс да полетят до края на декември.

Междувременно „Кепстоун“ и „Данури“ продължават своето пътешествие към Луната, като първата от двете ще пристигне в окололунна орбита в средата на ноември, а втората – в средата на декември.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/luna-25-delayed-2023/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Китайската мисия Чанг’e 5 откри нов минерал на Луната!

china-flag-moon-1024x752.jpg През 2020 г. китайската лунна мисия „Чанг’e 5“ събра проби от Луната и ги достави на Земята. На снимката: забитото китайско знаме от мисията. Photo credit : CNSA

13 септември 2022 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Спомняте ли си за китайската мисия „Чанг’e 5“, която през декември 2020 г. кацна на Луната, събра проби, след което отлетя обратно и ги достави на Земята? Благодарение на тези доставени проби китайските учени успяха да открият нов лунен минерал.

Минералът носи названието „Чангезит-(Y)“ и е от класа на т.нар. фосфатни минерали. Той бе открит под формата на кристал в лунните скали посредством рентгеноструктурен анализ.

„Този „Чангезит-У“ представлява първият нов минерал, открит на Луната от китайците, и шестият открит от човечеството. Сега Китай е третата държава в света, открила лунен минерал“, съобщава Дун Баотон от Китайската служба по атомна енергетика. Тази служба, заедно с Китайската космическа агенция, обявиха откритието през този месец в Пекин.

С твърдението, че Китай е третата държава, Баотон има предвид, че преди нея лунни минерали са били откривани от САЩ и СССР посредством пилотируемите мисии „Аполо“ и автоматичните „Луна“, които са успели да доставят на Земята лунни скали.

„Чанг’e 5“ бе първата мисия от 70-те години насам, която проведе двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната и обратно. Тя събра около 1.73 килограма лунни скали.

Следващата китайска мисия до Луната „Чанг’e 6“ ще кацне на нейната обратна страна и също ще събере проби, които ще достави на Земята. Това е смело начинание, но постижимо – към настоящия момент единствено китайците са кацали на обратната страна на Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/13/chang-e-5-new-moon-mineral/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Всички руски мисии до Луната се отлагат с по две години заради проблеми с доставката на чуждестранни компоненти

2022-all-lunar-missions-delayed-1024x730 Илюстрация – Източник: Катя Павлюшченко

26 септември 2022 г. 19:02 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на руските лунни мисии „Луна 26“, „Луна 27“, „Луна 28“ ще бъде отложено с по две години заради проблеми с доставката на чуждестранни компоненти.

Новината бе съобщена от Игор Митрофанов, ръководител на Департмента по ядрена планетология към Института по космически изследвания (ИКИ), част от Руската академия на науките (РАН).

Напомням на читателите, че „Луна 25“, първата мисия на Русия до Луната след разпадането на СССР, трябваше да бъде изстреляна тази есен, но бе отложена за лятото на другата година. Днес имаме потвърждение, че и всички останали мисии след нея ще претърпят отлагания.

Напомням също така, че след разпадането на Съюза руснаците са успели да изстрелят една-единствена мисия отвъд околоземна орбита, в която имат основна ръководна роля – тази на космическия телескоп „Спектр-РГ“. Модерна Русия няма нито една безпилотна мисия до Луната или друга планета, което означава, че страната изостава не само от САЩ и Китай, но и от Япония и Индия. Както китайците, така и японците и индийците са реализирали лунни и междупланетни полети през последните 20 години.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/26/all-russian-lunar-missions-delayed/

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия ЛРО засне подробна снимка на Южния полюс на Луната!

2022-lro-photographs-south-pole-1024x102 Със стрелка е отбелязано точното местоположение на Южния полюс. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

27 октомври 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Съвременната американска мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“, която понастоящем работи в орбита около естествения ни спътник, засне изключително подробна снимка на Южния полюс на Луната.

Фотографията бе заснета на 18-ти май тази година и публикувана на 19-ти октомври. Важно е да се уточни, че когато автоматичната станция „Лунър Риконисънс Орбитър“ бе позиционирана в полярна лунна орбита през 2009 г., нейният орбитален наклон бе 90°. С течение на времето този наклон се промени на 84°. Поради това космическият апарат вече не прелита директно над полюсите. Въпреки всичко „Лунър Риконисънс Орбитър“ все още може да снима Южния полюс, стига наземното ръководство да изпрати команда, за да може автоматичната станция да се извърти.

В този случай, когато горепосочената снимка бе фотографирана, „Лунър Риконисънс Орбитър“ бе на височина от 81 километра над лунната повърхност, като впоследствие се извъртя на 62°. По този начин беше заснет ръбът на кратера Шакълтън.

Интересен факт за този кратер е, че до дъното му никога не достигат слънчеви лъчи, поради което там се намират залежи от воден лед. На горната снимка е показано със стрелка точното местоположение на Южния полюс, което е скрито от взора на „Лунър Риконисънс Орбитър“.

През месец август т.г. американската компания СпейсЕкс изстреля към Луната мисията на Южна Корея „Данури“. През декември тя ще пристигне в окололунна орбита. На борда на този нов космически апарат има мощна камера ShadowCam, която може да заснема детайлни фотографии на неосветените части на Луната разчитайки единствено на отразена светлина (напр. от околните скали или Земята). Така че скоро очакваме да получим първите снимки на вътрешността на Шакълтън. Стискаме палци за успех!

Източник: Официалния уебсайт на камерата LROC на „Лунър Риконисънс Орбитър“

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/27/lro-photographs-south-pole/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Американската лунна мисия ЛРО засне последиците от космически сблъсък с Луната

2022-far-flung-ejecta-1024x1024.png Фотографията, заснета от съвременната лунна мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

3 ноември 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Съвременната американска мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“, която понастоящем изучава Луната, засне любопитна снимка, изобразяваща последиците от космическия сблъсък, довел до формирането на младия лунен кратер Джордано Бруно.

По време на процеса на кратерообразуване се образуват специфични „лъчи“. Това е така, защото, докато Луната бива бомбардирана от микрометеороиди, те изхвърлят част от лунния материал, намиращ се в дълбочина, а той е по-светъл на цвят в сравнение с материала на повърхността. Любопитен факт е, че самата повърхност на Луната е доста тъмна заради продължаващото милиарди години бомбардиране, но този тъмен слой е дебел само около 50 сантиметра. Ето защо е много лесно всяко ново тяло, което попадне на естествения ни спътник, да издълбае материала с по-светъл цвят.

На горепосоченото изображение вие наблюдавате как при образуването на кратера Джордано Бруно част от изхвърления от Луната материал е ударил повторно повърхността, създавайки вторичен кратер, което от своя страна е довело до изкопаването на нов материал. Така се е получил своеобразен „поток“ от светъл материал.

Източник: официалната страница на камерата LROC

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/03/2022-lroc-impact-ejecta/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Лунният апарат Хакуто-Р пристигна в САЩ за изстрелване през този месец

2022-hakuto-r-delivered-cape-canaveral.j На снимката: „Хакуто-Р“ бива натоварен на самолет за превоз към американския космодрум Кейп Канаверал. Photo credit : ispace

4 ноември 2022 г. 08:08 ч.

Светослав Александров. Лунният апарат „Хакуто-Р“, построен от японския стартъп айСпейс, беше доставен на космодрума Кейп Канаверал в САЩ. Там той ще бъде интегриран с ракета-носител на СпейсЕкс „Фалкън 9“ и изстрелян по-късно през този месец към Луната.

Изстрелването е насрочено за не по-рано от 22-ри ноември, като по-нататъшна промяна на датата е напълно възможна и е в зависимост от решението на СпейсЕкс и айСпейс за това кой е най-подходящият стартов прозорец.

„Хакуто-Р“ е истинска международна мисия. Освен че се изстрелва с ракета на САЩ, а самият стартъп е японски, космическият апарат е сглобен в съоръженията на европейското предприятие Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. Нещо повече – за радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания.

АйСпейс притежава офиси в Япония, Люксембург и САЩ, като фирмата е сключила договори с НАСА и ЕКА за конструирането на допълнителни спускаеми апарати, които ще бъдат изстреляни през следващите няколко години.

Източник: ispace

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/04/hakuto-r-delivered-cape/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Японският спускаем апарат претърпя повреда на път към Луната

japan-try-landing-1.png Лунният спускаем апарат „Омотенаши“. Image credit : JAXA

17 ноември 2022 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. За голямо съжаление Японската космическа агенция докладва, че новоизстреляният спускаем апарат „Омотенаши“ е претърпял повреда на път към Луната.

Според професор Хашимото Тацуаки, който ръководи мисията, освобождаването на спускаемия апарат от ракетата-носител „Спейс Лонч Систъм“ е било нормално. Но радиокомуникацията е била нестабилна и екипът не е успял да получи своевременно информация от антените на НАСА „Дийп Спейс Нетуърк“.

Когато апаратът най-накрая се свързал със Земята станало ясно, че слънчевите батерии на „Омотенаши“ не са ориентирани правилно към Слънцето и космическият апарат се върти бързо около оста си. Екипът решил да освободи газ, за да овладее въртенето.

Лошото е зарядът на батериите е продължил да пада и ръководството решило да предприеме друга стъпка – да пренасочи газовата струя, за да извърти слънчевите батерии обратно към Слънцето. Към това време антената на „Дийп Спейс Нетуърк“ в Мадрид излязла извън обхват. Оттогава насам няма никаква радиовръзка с „Омотенаши“.

Спускаемият апарат е разработен в рамките на шестгодишен период. Екипът смята, че няма проблем с неработеща апаратура и се полагат всички усилия за възстановяването на мисията.

Източник: Елизабет Таскър, работещ в Японската космическа агенция

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/omotenashi-trouble/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Шест от десет CubeSat микроспътника са се свързали със Земята след отделянето им от Артемис 1

20150828_lunah-spacecraft-1024x730.png Спътникът „Лунар Полар Хайдроджен Мапър“ ( „Luna-H Map“) е един от работещите. Image credit : Sean Amidan / ASU / SpaceTREx

17 ноември 2022 г. 14:20 ч.

Светослав Александров. Непосредствено след изстрелването на „Артемис 1“, общо шест от десетте микроспътникови мисии, изведени в космоса като вторичен полезен товар, са се свързали със Земята. Това е много добър резултат, тъй като CubeSat технологията е eвтина, високорискова и досега рядко е била внедрявана за междупланетни изследвания.

Статистиката показва (източник), че в световен мащаб около 33% от изведените в космоса CubeSat-и се провалят незабавно след изстрелването и никога не излъчват радиосигнал към Земята. Това е очаквано, тъй като микроспътниците са бюджетни, създават се от конвенционални, а не от специализирани компоненти и създателите им нямат възможността (финансова или технологична) да ги тестват по същия начин, по който се тестват големите и струващи милиарди долари междупланетни мисии.

Така че, ако се окаже, че 60% от микроспътниците, изведени в хода на „Артемис 1“, са се свързали със Земята, това ще е прилична успеваемост. Разбира се, ние сме все още в началото на полета им. Има огромен шанс останалите четири спътника да презаредят батериите и също да осъществят радиоконтакт. Рано е да се каже.

Успехът или провалът на микроспътниковите мисии по никакъв начин не застрашава основната задача на „Артемис 1“ и завръщането на човек на Луната, тъй като те са отделни проекти.

Ето кои шест спътника са в контакт със Земята: EQUULEUS, LunIR, CuSP, LunaH-Map, Argomoon и Biosentinel. От успешните засега микроспътникови мисии Biosentinel е особено интересна, тъй като за пръв път в историята на човечеството земни организми (дрожди) ще пътуват отвъд ниската околоземна орбита и ще се отправят в междупланетното пространство.

Все още очакваме да бъде възстановена работоспособността на японския спускаем апарат OMOTENASHI. Очакваме радиосигнал и от слънчевата платноходка NEA Scout, която трябва да посети астероид.

Дори и CubeSat спътниците да са евтини и често повреждащи се, потенциалните ползи могат да бъдат големи и да отворят вратата към това обикновени фирми и дори физически лица да изучават космоса.

„Поемаме големи рискове, за да получим висока отплата“, съобщава Джон Рикс, ръководител на работещия микроспътник LunIR.

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/six-cubesats-working-artemis-1/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

И мисията на НАСА Лунар АйсКюб се свърза със Земята!

Lunar-Icecube.jpg Лунар Айскюб – илюстрация. Image credit : NASA

17 ноември 2022 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Лунар АйсКюб“ бе поредната, която осъществи радиоконтакт със Земята след нейното изстрелване вчера! С това броят работещи микроспътникови мисии, изведени в космоса като вторичен полезен товар на „Артемис 1“, става седем от общо десет.

Новината бе съобщена от центъра на НАСА „Годард“.

Задачата на „Лунар АйсКюб“ е да влезе в орбита около Луната, откъдето посредством спектрометър ще изучава разпределението на водния лед на естествения ни спътник.

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/17/lunar-icecube-contacts-earth/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Лунната мисия Хакуто-Р бе качена на ракета Фалкън 9 за утрешното ѝ изстрелване!

2022-hakuto-r-ready-launch-1024x683.jpg На снимката: лунната мисия “Хакуто-Р” бе прикачена към ракета “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX

29 ноември 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Предстои изстрелването на четвъртата мисия до Луната за 2022-ра година, и първата, включваща кацане на лунната повърхност! Стига да няма неочаквани проблеми, утре в 10:39 ч. българско време ще излети ракета “Фалкън 9” на американската компания СпейсЕкс, а на борда ѝ ще се намира спускаемият апарат “Хакуто-Р” на стартъп компанията ай-Спейс.

“Хакуто-Р” е истинска международна мисия. Освен че се изстрелва с ракета на САЩ, а самият стартъп е японски, космическият апарат е сглобен в съоръженията на европейското предприятие Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. Нещо повече – за радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания.

На борда на спускаемия апарат е прикачен и първият луноход на Обединените арабски емирства (ОАЕ) – “Рашид”.

Пътешествието на “Хакуто-Р” към Луната ще отнеме между три и пет месеца, като мястото на кацане е кратерът Атлас. Кацането е планирано за април 2023 година.

Както вече подчертах в началото на тази публикация, това ще е четвъртото изстрелване към Луната през 2022 година. Първото бе на 28-ми юни, когато ракета на Рокет Лаб “Електрон” ускори към естествения ни спътник мисията на НАСА “Кепстоун”. Второто бе реализирано на 4 август, тогава ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изпрати мисията на Южна Корея “Данури”. След това, на 16-ти ноември, беше изстреляна мисията “Артемис 1” на НАСА, която цели първото безпилотно изпитание на транспортния пилотиран кораб “Орион” в окололунното пространство.

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/29/hakuto-r-attached-falcon-9/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия ЛРО засне зашеметяваща снимка на кратера Аристарх на Луната!

LRO-aristarchus-crater-1024x1024.png Снимка на кратера Аристарх, заснета от съвременната лунна мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

7 декември 2022 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Съвременната космическа мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър”, която понастоящем изучава Луната от своята ниска окололунна орбита, засне спираща дъха ни снимка на кратера Аристарх!

Разликите в албедото (яркостта) на Луната се дължат най-вече на промените в съдържанието на желязо и титан, както на влиянието на космическите условия. Определени физични характеристики на скалите също оказват влияние върху албедото – например дали става въпрос за кристал или стъкло. Стъклото на лунната повърхност се образува, когато разтопената магма се охлажда толкова бързо, че няма време да кристализира и да се превърне в минерал. Подобно бързо охлаждане е типично за експлозивните вулканични изригвания, както и за кратерообразуването вследствие на сблъсъците с небесни тела. И двата процеса са характерни за региона Аристарх.

В близост до кратера Аристарх се намира и платото Аристарх – една от най-важните вулканични местности на нашата Луна. Тук се срещат някои от най-големите вдлъбнатини на естествения ни спътник и масивен пирокластичен нанос. Тези вулканични формации са сравнително млади за космичните мащаби – на възраст са между 1.5 и 2.5 милиарда години. Пирокластичният нанос се е образувал, когато е имало експлозивно изхвърляне на магмата и тя се е разпаднала на мънички лавови капчици. Още в космоса те бързо са изстинали и са се превърнали в стъкло, докато са падали обратно към лунната повърхност. Заради високото съдържание на стъкло в пирокластичния нанос, той е с ниско албедо (т.е. тъмен е). Така той се откроява на фона на светлия кратер Аристарх. Част от пирокластичните изхвърляния могат да се забележат и в самия кратер под формата на тъмни петна върху стената, като стъклената стопилка отразява по-слабо слънчевата светлина в сравнение с ярките скали, типични за дъната и стените на лунните кратери.

Източник: NASA LROC

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/07/lro-aristarch-crater/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

НАСА откри сайт със съвременни снимки на останки от исторически кацания – Аполо, Луна, Луноход

apollo-17-from-lro-1-1024x768.jpg Мястото на кацане на “Аполо 17” със следите, оставени от астронавтите, както и останките от лунните модули. Фотографията е заснета от съвременната мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit : NASA

10 декември 2022 г. 20:10 ч.

Светослав Александров. Има ли съвременни снимки на следите и останките от кацанията на пилотираните експедиции “Аполо”? Безспорно това е сред най-често задаваните въпроси в космическите форуми и социалните мрежи. Да, има – съвременната роботизирана експедиция на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” притежава мощна телескопична камера, която може да заснема такива следи. По този случай НАСА откри уебсайт, на който можете да разгледате съвременни снимки от исторически кацания – не само на “Аполо”, но и на съветските мисии “Луна”, “Луноход 1”, “Луноход 2”, разбиванията на някои орбитални мисии като “GRAIL” и “LADEE”, попадения на степени от ракети, новосъздадени кратери по естествен път … и още много!

Новината бе съобщена на 9-ти декември от журналиста Ленърд Дейвид, списващ сайта Inside Outer Space.

Уебсайтът на НАСА е достъпен на този адрес: https://www.lroc.asu.edu/featured_sites. Там има множество менюта и подменюта, които могат да ви помогнат да се ориентирате съобразно това, което търсите.

Част от снимките, публикувани на уебсайта, са показвани многократно по медиите. Въпреки всичко въпросът “къде са съвременните снимки на останките от Аполо” не спира да бъде задаван. И това не бива да ни изненадва – хората, които го задават, са обикновено привърженици на конспиративната теория, че човек никога не е стъпвал на Луната. Но тези хора не задават въпроса искрено, а го използват като риторична вметка, за да проповядват псевдонаука и дезинформация.

Както нееднократно съм подчертавал на уебсайта, човешкият мозък е силно ограничен и не винаги се справя добре в определянето на истината. През 2013 г. Дан Кахан, проф. от Йейл, публикува резултатите от научно изследване, които показаха, че мозъците ни работят по следния начин – ние първо на емоционален принцип решаваме в какво да вярваме и чак тогава започваме да рационализираме и да привеждаме аргументи, пасващи на нашите вярвания (изт: Ваня Милева, Наука ОФНЮЗ). Именно заради този базисен принцип, по който функционира нашият ум, фактите нямат значение. Образованието, научните доказателства не вършат никаква работа в убеждаването на човек, който е решил предварително в това какво да вярва.

Ето защо всичките тези доказателства, които се представят – вкл. новите снимки на местата на кацане от “Аполо”, при това не само от “Лунър Риконисънс Орбитър”, но и от мисии на чужди държави като Индия (вж. долу снимка на останките на “Аполо 11”, заснети от “Чандраян 2”), не постигат нищо в убеждаването на вярващите в конспиративната теория. Сегашният полет на “Артемис 1” до Луната също не спомогна особено – хората пак се питаха защо има петна на снимките, защо не са с по-висока резолюция и т.н. и т.н… Този тип привърженици на конспиративни теории са толкова тесногръди и ограничени, че нищо няма да ги убеди – дори ако бъдат качени на ракета и изстреляни към Луната. Дори и да видят с очите си следите, оставени от астронавтите, пак ще твърдят, че всичко е фалшификация – този път ще твърдят, че са поставени в симулация, че следите са оставени по-късно и прочие.

Но на фона на целия този спор стои един въпрос, на който привържениците на конспиративната теория никога няма да успеят да отговорят:

“”Ние сме били на Луната девет пъти. Ако сме фалшифицирали мисиите, защо сме го правили цели девет пъти?”- пита Чарлз Дюк, пилот на лунния модул на “Аполо 16” и десетият човек, стъпил на Луната.

chandrayaan-apollo.jpeg Снимка на останките от “Аполо 11”, заснета от индийската мисия “Чандраян 2”.

https://cosmos.1.bg/space/2022/12/10/nasa-website-apollo-landings/

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...