Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

След всички дискусии може да се каже, че диаграмата на Епщайн е правилна, тя е пълен аналог на диаграмата на Минковски, с единствената разлика, че за представянето на релативистките особености на СТО се използва не хиперболично въртене между координатните системи като при диаграмите на Минковски, а въртене по обичаен евклидов кръг. Освен това и двете диаграми са пространствено-времеви (по едната координата се представя пространство, а по другата - време).

Евклидовата относителност (Euclidean relativity) ползва диаграмата на Епщайн, за да развие концепция, при която се опитва да приравни собственото време на наблюдавания обект в движение спрямо неподвижен наблюдател с четвърто пространствено измерение. Наречена е "евклидова", понеже ползва сигнатура на метриката +1+1+1+1, вместо използваната при Минковски сигнатура на псевдометриката +1-1-1-1 (или -1+1+1+1). Ето материал в тази връзка - Natural Concepts Unify Cosmology and Quantum Mechanics[v96] | Preprints.org Вече изложих своето мнение, че така доста прибързано се налага четвърто пространствено измерение и отговорът на основателните забележки срещу Евклидовата относителност в сегашната ѝ форма не е убедителен. Предложих малко по-сложен подход, който въвежда реалното четвърто пространствено измерение w по малко по-различен начин.

Сега тази много първоначална версия на реална четиримерна пространствено геометрия може да бъде допълнена с още малко детайли, преди да се премине към първите опити за включване в тази картина и на гравитацията. Следва един по-внимателен анализ на особеностите на времето, представени от гледната точка на този по-различен подход.

Редактирано Преди 3 часа от Станислав Янков