Отиди на
Форум "Наука"

1812 - вместо Русия, Наполеон напада Османската империя.


Recommended Posts

  • Потребител

В един англоезичен форум видях такава тема, в общи линии коментарите бяха, че ако това се беше случило сърби, гърци и българи биха си ускорили националните възраждания. Какъв може да е мотивът на Наполеон да се насочи през юли 1812 от Котор (тогава част от Илирийските провинции, които са френски протекторат) към Константинопол вместо идентичното разстояние от Варшава към Москва?! Ами фактът, че Османската империя по това време е основен износител на зърно за Великобритания, тъй като останалата част от Европа кой по-активно, кой заобикаляйки все пак участва в континенталната блокада срещу англичаните. Такива планове да унищожи ОИ Наполеон има още през 1807 и предлага на Александър 1 да си я поделят, но не се разбират кой да владее Константинопол. Наполеон го иска, защото е бил столица на изградената от французи през 13 век Латинска империя, Александър 1 го иска следвайки доктрината на Третия Рим и логично не се разбират. Наполеон обаче решава, че е рано за война с Русия, защото трябва да може да я атакува и от юг, не само от запад. Той знае, че Русия няма да се съюзи с ОИ, с която е воювала допреди месец, затова оставя главно полската армия на руската граница, на Австрия, която е оставил без море, гарантира излаз на Черно море до Балкана, за за себе си останалата част от европейските владения на империята, създавайки държави със статута на Илирийските провинции по историко-географски принцип и налагайки навсякъде Наполеоновия кодекс. Разбира се първо е добре да обсъдим достигането му до Босфора как ще стане и после административно-териториалните промени и международните политически последици от този му ход през следващите години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами Константинопол не му е бил чак толкова необходим, тъй като вече Великите географски открития са били направени и отдавна вече презокеанската търговия е движещия фактор. Затова Наполеон пробва да вземе само Египет от ОИ, тъй като той му е достатъчен за да му даде достъп до Индийския океан и Индия и Австралия, към които се стреми.
От друга страна по-належащият проблем му е Русия, защото тя постоянно се меси в съюзи против него, докато Османската империя е отслабена и с достатъчно вътрешни проблеми за да се меси в неговите планове.
Но да, определено, ако беше нападнал ОИ това щеше да е от плюс за балканските народи и най-вече за тези, които по-късно са се освободили като българите, бошнаците и албанците, защото щеше да ускори тяхното възраждане и свобода. Под каква форма и в какви граници обаче не е ясно.

А задължително ли е най-напред да се достигне Босфора?  Британския флот е хегемон в Средиземно море и успява да провали наполеоновите кампании в Египет и Сирия, въпреки сухопътните победи на френските войски там. Тъй че най-вероятно щеше да го спре и преди да е стигнал Константинопол, още повече, че и османския флот щеше да играе на тяхна страна.

Аз предлагам изцяло сухопътна операция, за каквато има условия за сравнително бързо и ефективно прилагане. Австрия е послушен съюзник на Наполеон по това време, така че я включваме и нея в играта. Англия, разбира се е враг, но приемаме че тя ще участва само с флот и ще саботира опитите на нашия да достигне Дарданелите. Русия би трябвало също да се намеси по някакъв начин. Има два варианта - или да опита в суматохата да откъсне още територии от ОИ (тя наскоро даже вече е прилапала Молдова и Тарнопол) или да влезе във войната на страната на ОИ, за да предотврати падането на проливите във френски ръце - това може да го предложим за гласуване във форума.
С оглед на тази опасност, основните австрийски сили трябва да влезнат през Брашов във Влахия и след това да се прехвърлят някъде зад укрепения четириъгълник в Добруджа, за да не се налага да се обсаждат крепости докато се отвори сигурен плацдарм към вътрешността. 
Другата по-малка австрийска армия влиза през Босна и Сърбия. На сърбите и румънците ще им обещаем автономия, която може и да не им дадем, това след края на войната ще се преценява. Но е сигурно че ще са на наша страна при всички положения, румънците особено - на 1000% (те могат основно да бъдат мобилизирани по руската граница и заедно с австрийски отряди и артилерия да държат заслон там против евентуална руска намеса във войната). Някой може да свирне и на гърците да се разбунтуват, така за смут в тила на османските войски, и без това им остават само 9 години до националната революция както е в РИ.
Френските войски се съсредоточават в Котор, по море през Италия и по суша през Далмация. Оттам тръгват през Черна гора и Косово към София, където да се срещнат с втората австрийска армия идваща по долините на Морава и Нишава - тя би била затруднена единствено с превземането на Белград.

Дотук как ви се вижда? И какви ще са ответните действия на османлиите?

Kart.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако беше завил към Будапещар и не сама до Гйор/там в една малка битка побеждава впрочем/, и ако полски доброволци прати напред/унгарците не се бият против поляците/, имаше шанс да застанат на негова страна унгарците и хърватитер словенците. Така практически значително по силно и бърже може да се окаже на границата на ОИ.

СМСМ

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Алтернатива за стигане до Египет и Индийския океан

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Warlord said:

Алтернатива за стигане до Египет и Индийския океан

и да стисне малко таш.....те на царска Руссия....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 24.12.2019 г. at 15:33, resavsky said:

А за какво му е на Наполеон Цариград?

Не само алтернатива за стигане до Египет и Индийския океан, а също така блокиране на основния в онзи момент доставчик на зърно и изобщо земеделска продукция за Англия. А и документи, че Османската империя е била следващата му военна цел като се справи с Русия има достатъчно, на практика провалът на руската кампания попречва на плановете му да унищожи Османската империя. Нещо, в което се е уверил че е нужно още след Египет и Сирия, но го оставя за по-нататък, първият опит е от 1807 за съюз с Русия по върпоса, не се разбират. Алтернативата е какви биха били последствията ако не го беше оставил за по-нататък, а го беше предпочел преди руската кампания, за която причината е частичното заобикаляне на континенталната блокада срещу Англия, макар формално да имаме англо-руска война по тази причина, докато Османската империя по това време не само по никакъв начин не участва във въпросната блокада, но и задълбочава максимално търговските си отношения с англичаните. 

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лорде, разбира се, че операцията ще бъде само сухопътна. Все пак британският кралски флот няма да допусне друго. Несъмнено французите и послушните както си отбелязал по това време австрийци ще използват вече бунтуващите се сърби освен всичко друго. Но не съм убеден, че австрийците биха тръгнали през Брашов към Букурещ. По-скоро няма да пипат Влашко, което е хем османски васал, хем руски протекторат по онова време. Ще тръгнат през Милановац, а паралелно ще подпомогнат сърбите при Белград, който тогава още не е под османски контрол заради въстанието на Караджорджевич поради което там австрийците всъщност не биха се затруднили, но Тимошко не е, съответно там лесно ще настъпят и после видин е техен. Това, което аз също включвам в алтернативата е Русия да продължава да вярва, че наполеон ще я нападне, но той в последния момент да изненада и по-голямата част от войските му до полската граница да започнат да тръгнат към Илирийските провинции след като тези, които и без това са там, влязат в Босна и Херцеговина. Така Русия ще бъде сериозно изненадана, войските й напред-назад, но няма да има такива, с които да пресече Дунав в близките месеци. И точно това Наполеон ще използва, настъпление след Босна ще има не по-рано от септември, защото османците първо ще съсредоточат много войски там срещу все още непристигналата изцяло велика армия, но това би била грешката им - в момента, в който французите получат числено превъзходство не просто ще спечелят генералното сражение при Сараево примерно, но и ще разгромят напълно основната част от противниковата армия, с което по-нататък срещу себе си ще имат открит път без особен тил, основно местни крепостни гарнизони, които няма да са проблем за армия с такава боеспособност, каквато има Наполеоновата армия по онова време. До ноември и биха паднали Скопие и София. Оттам вече пътят към Константинопол е открит, единствено при Одрин може да има поредното спечелено от Наполеоновата армия генерално сражение. Австрийците след падналия през лятото Видин ще си продължат към Варна, а за турците ще е голяма паника как да си разпределят войските, отделно гръцко въстание в Морея е неизбежно, той Наполеон си поддържа отношения с местни революционери. Най-вероятно най-късно през ранната пролет на 1813 всички европейски османски владения ще са превзети от Наполеон, като Тимошко и днешна Северна България плюс Северна Добруджа ще са под пряк австрийски контрол, а заради пътя към Константинопол Ниш, София, Пловдив и Одрин ще са под френски контрол. В Епир на Али паша Янински също няма да му се размине затова, че от първоначален съюзник на Наполеон после преминава на английска страна. Вероятно Султанът ще амнистира всички кърджалии, за да ги интегрира в съпротивата срещу Наполеон, но това в никакъв случай няма да увеличи боеспособността на армията. Така че някъде февруари 1813 и Константинопол, по-точно европейската му част ще падне, азиатската няма как, защото британският флот ще е дошъл на помощ да пречи за евентуален десант. Русия със сигурност на първо време ще гледа да преговаря с Наполеон за Османското наследство, но щом австрийците най-късно до края на 1812 стигнат до Черно море ще стане по-заплашителна. Наполеон пак ще отправи призив към Александър 1 за да вземе азиатската част от ОИ, но последният ще настоява за Константинопол и Проливите, докато Наполеон би настоявал Босфорът да бъде погранична зона , т.е. разделяне като отделни градове в отделни държави на днешната европейска част от Истанбул от Скутарион, днес Юскодар от азиатската му част. Но имайте предвид, че тези преговори ще се протакат, ще има пратеници от едната и от другата страна, все пак комуникациите тогава не просто са далеч от днешните, те са далеч и от тези от средата на 19 век примерно. Да видим все пак и по какъв начин Наполеон би уредил администрацията в изцяло очистените от османски войски и администрация, както и с масово бягащо цивилно мюсюлманско население, досега европейски владения на ОИ. Не че не би искал съобразно кодекса си да постави християни и мюс'лмани с равни права, но за мюсюлманите особено по това време това равенство, заложено в Наполеоновия кодекс е напълно неприемливо и биха се разбягали дори по-масово, отколкото след други войни в следващите десетилетия.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 2 часа, skorpion1980 said:

Не само алтернатива за стигане до Египет и Индийския океан, а също така блокиране на основния в онзи момент доставчик на зърно и изобщо земеделска продукция за Англия. А и документи, че Османската империя е била следващата му военна цел като се справи с Русия има достатъчно, на практика провалът на руската кампания попречва на плановете му да унищожи Османската империя. Нещо, в което се е уверил че е нужно още след Египет и Сирия, но го оставя за по-нататък, първият опит е от 1807 за съюз с Русия по върпоса, не се разбират. Алтернативата е какви биха били последствията ако не го беше оставил за по-нататък, а го беше предпочел преди руската кампания, за която причината е частичното заобикаляне на континенталната блокада срещу Англия, макар формално да имаме англо-руска война по тази причина, докато Османската империя по това време не само по никакъв начин не участва във въпросната блокада, но и задълбочава максимално търговските си отношения с англичаните. 

Сигурен ли в това нещо?Че Османската империя е основен източник на зърно за Британия?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Идеята е Австрия да вземе Влахия, а впоследствие евентуално и някакъв излаз на Черно море, за да има нещо и за нея все пак в замяна на участието й във войната. Прочее сред етническите румънци и от двете страни на карпатското било се е обсъждало по това време дали Влахия доброволно да не пробва да се присъедини към Австрия, за да избегне османския васалитет и руския протекторат (особено след като Русия прилапва Бесарабия). И по този начин румънското малцинство да измести по численост унгарското в империята и съответно да изземе привилегиите на унгарските феодали в Трансилвания и мястото им в бъдещата дуалистична монархия.
И второ, но по-скоро по-напред по важност - да се направи заслон по Прут срещу евентуална руска намеса, защото аз не вярвам, че такава няма да последва. След като вече всички преговори между тях относно ОИ са пропаднали, тъй като не могат да се разберат за проливите, най-вероятно и сега щяха да пропаднат. Освен проливите, Русия не може да се откаже и от ролята на закрилник на балканските славяни и християни. Което допълнително не я устройва Наполеон да овладява и вътрешността на полуострова. Тъй че на мене ми се чини да има в някакъв момент и североизточен театър на бойни действия, но него ще го държат основната част от австрийските войски + местни румънски отряди, за да могат французите да действат на спокойствие на юг от Дунава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, resavsky said:

Сигурен ли в това нещо?Че Османската империя е основен източник на зърно за Британия?

Ако не броим колониите, които са доста по-отдалечени, в периода 1810-1812 да. Разликата в англо-османската търговия по онова време е, че османците не внасят промишлени стоки поради факта, че там няма навлизане на индустриалната революция, може би и това е нещо, което за момента въздържа Наполеон, но както и да го гледаш пак му влиза в интересите, насочени срещу Великобритания да нападне османците. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Османците са много зле, в държавата им едва допреди няколко години е била пълна феодална анархия по времето на кърджалиите. Сега вече властта е възстановена навсякъде, но опустошенията са големи и армията е слаба. Много трудно би се противопоставила на френската.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27.12.2019 г. at 8:04, skorpion1980 said:

В Епир на Али паша Янински също няма да му се размине затова, че от първоначален съюзник на Наполеон после преминава на английска страна.

Колко му е да мине пак на страната на Франция? Особенно ако французите са завзели Балканския полуостров...

On 27.12.2019 г. at 8:04, skorpion1980 said:

Наполеон пак ще отправи призив към Александър 1 за да вземе азиатската част от ОИ, но последният ще настоява за Константинопол и Проливите, докато Наполеон би настоявал Босфорът да бъде погранична зона 

А защо да не му обещае и Константинопол и Проливите, СЛЕД ВОЙНАТА. То обещаването не е като даването...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За да стане това, ни трябва не алтернативен Наполеон, а алтернативен Александър ! Точно руския император е тоя, който категорично е враг на Наполеон. Ако Александър приема съюз с Наполеон, много лесно може да го насочи срещу Османската империя...

Мен ме интересува, как ще се разпореди Наполеон с балканските народи? Ще има ли държави (или автономии) на българи, гърци и сърби? И в какви граници?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОК, Лорде, явно включването на Русия, макар и не още през лятото, е неизбежно. Освен това за прекратяване на войната с Англия, от която търговският им дефиците расте в геометрична прогресия, ще е нужно Русия отново да обяви война на Франция. Но това гарантира два фронта - Полски и Дунавски. Първият е съвсем естесвен, вторият ще бъде свързан с нахлуването на австрийски войски във Влашко и Молдова, което съвсем пряко нарушава руските интереси и вещае сблъсъци с руските гарнизони в двете румънски княжества. Но предвид подкрепата, която би срещнала австрийската армия от местното население (неминуемо в нея умишлено ще бъдат мобилизирани и румънци от Трансилвания), за руснаците става доста тежко. И така в началото на 1813 руснаците не само биха се провалили на полския фронт, но и биха били изтласкани отвъд Днестър, като това няма да попречи на основните Наполеонови части да пресекат триумфално Балкасния полуостров, овладявайки европейската част на Константинопол. По това време англичаните ще са достигнали до Проливите с корабите си, но ще могат да попречат на французите единствено да стъпят на малоазийския бряг, нищо повече. Сега предвид историческите реалности най-вероятно Наполеон ще създаде като някакви малки марионетни хергогства може би Атинско херцогство не по-на север от Олимп и без Епир и Тесалия, Сърбия горе-долу каквато става в следващите години, и България (може би пак херцогство в границите, които тогава са наричани България, а именно княжеството без Източна Румелия 65 години по-късно в РИ плюс Северна Добруджа), докато австрийският излаз на Черно море ще дойде от Бесарабия, по-точно Буджак. Тракия, Македония, Епир и Тесалия ще оформят може би Великото Латинско херцогство или кралство, или пък Византийски провинции, съобразно местата, където кръстоносците са имали най-големи успехи през 13 век, когато именно французи създават Латинската империя. Поне такава би трябвало да бъде една администрация на Балканите, ако ще я въвежда точно Наполеон. Имайки предвид проблемите му по това време в полуостровната война с испанци, англичани и португалци, несъмнено ще оземлява селското християнско население на Балканите( вярно православно, но той си е бил на принципа за равенство между религиите), а по този начин лесно ще ги накара да се поддадат на военно обучение, защото ще му трябват нови войници занапред. Проблемът ше дойде, че през пролетта на 1813 несъмнено ще тръгне към Киев предвид изтласкването на руснаците отвъд Днестър, а като го вземе през юни или юли, пак ще се отправи към Москва и историята ще се повтори както в РИ, но с година закъснение. Съответно през 1814 и 1815 и Австрия, и Прусия ще въстанат срещу него, договаряйки се с Англия и Русия. Току-що обучените на война балкански народи пък ще се бият да не допуснат турците да се върнат на балканите, на което Русия най-вероятно нито ще помага, защото по неволя ще се окаже в съюз с ОИ, нито ще пречи, за да не се компрометира в очите на едноверците си. Александър 1 просто пак ще си насочи армията към Лайпциг и после към Рейн и т.н.т. При полусотровната война настъплението в Южна Франция ще стане пак с една година по-късно, съответно 1814, тъй като ще се чака провалът му в руската кампания. Съответно 100те дни и Ватерло ще дойдат през 1816, както и Виенския конгрес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И разбира се при тези обстоятелства най-интересна става съдбата на Балканите. Гръцката война за независимост ще е в разгара си, а Османската империя въпреки помощта на бритнаския флот трудно ще прехвърля войски по бреговете на доскорошните си европейски владения, защото масата бежанци в Анадаола ще създадат куп вътрешни проблеми и там, армия, която да е истински способна за ефективен десант османците биха имали чак като ги разрешат тези проблеми и не по-рано от есента на 1814 примерно. Но предвид съпротивата главно от гърците, които през целия 19 век са мнозинството от населението по балканските крайбрежия, по-значима турска армия на балканите би имало пак не преди началото на 1815. Оттам вече плацдарм за превземане на най-важните градове, специално Константинопол наистина не по-рано от споменатия период би бил възвърнат от султана. Но няма да могат да отвоюват нищо извън Тракия освен Солун евентуално до края на 1815. И като тръгнат по-настъпателно на север и на Запад, Виенският конгрес ще е започнал, както и противоречията между Великите сили за съдбата на Османската империя. Предвид интересите на Русия тя ще предпочете да няма буферна държава между Дунав и Стара Планина, затова когато турците преминат Сакар, Странджа и Родопите, ще бъдат стимулирани да вземат преди всичко териториите от Източна Мизия и Добруджа, за да може да се възстанови руско-турската граница по Дунав. България вече ще има окомплектована войска, командвана от Георги Мамарчев след изтеглянето на френските офицери. Гърците предвид богата си диаспора в Западна Европа ще предизвикат съчувствие и Англия пак ще им даде заем, накрая вероятно Османската империя ще бъде притисната предвид увеличените дългове да създаде малки васални балкански държавици с под 50 хил. кв. км територии, по-малки демек от Влашко и Молдова. България специално след съответния договор ще бъде призната за такава през 1818 година с граници от Янтра до Тимок и от Дунав до Средна и Западна Стара планина плюс евентуално София и Рилския манастир, а княз ще бъде някой като Стефан Богориди или друг фанариот с български корени. Ще си има либерали и консерватори, като вторите ще са по-удобни за Русия, Австрия и Османската империя, защото ще въведат една по-консервативна конституция и ще премахнат наполеоновия кодекс, докато първите ще търсят удобен външнополитически момент да наложат своите идеи или направо да го възстановят. Изобщо за България през 19 век нещата като цяло ще се развият като при Сърбия ако през 1812 има Наполеонова атака над Османската империя.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересното последсвие ще бъде и това, че Гюлханския хатишериф ще бъде издаден може би 20 години по-рано, някъде 1819 и после ще бъде и нарушен доста грубо, което пък няма да отложи следващата руско-турска война и тя пак ще си бъде през 1828-1829, този път с много повече християнски бунтове. И вероятно още тогава Англия и Франция биха тръгнали срещу Русия, тъй като последната ще види възможност срещу една доста отслабена Османска империя да грабне проливите, а не да я напада за да спасява новоформиранта Гърция, чиято държава, макар и вероятно васална, би се оформила по-рано. Съответно Кримската война би била тогава, а с това и загубата на руския излаз на Дунав, но също така и англо-френската подкрепа за полска независимост. Вероятно такава война би приключила към 1832 година, а от този момент ще започне и по-масовото преселване на татари и черкези. Изолацията, в която Русия ще изпадне пък ще й попречи да потушава унгарската революция и с Хабсбурската империя през 1848 година ще бъде практически свършено, особено като се има предвид, че в помощ на унгарските революционери ше се включи независима Полша, която ще си иска по-голямата част от Галиция, неминуемо ще се ускори и италианският национализъм в Ломбардия. А Николай 1 няма да има нужда да умира, след една доста по-ранна Кримска война - той просто ще се мъчи с една изтощена армия да потушава куп въстания, докато накрая не го очистят или не абдикира в полза сина си, със сигурност преди края на 30те години на 19 век. Така че реформите с отмяната на крепостничеството на Александър 2 биха започнали доста по-рано, но и смъртта му би дошла по-рано.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Накратко една атака на Наполеон срещу Османската империя през 1812 видимо ще ускори разпадът й с прилежащите последствия от което. Виждаме как заради неговото навлизане там се разпада великата Испанска колониална империя, разпадът на Австрийската империя също не е еднократен процес и едва ли националното самосъзнание на многото народности в нея би се надигнало в средата на 19 век, ако в началото не бяха интервенциите му там. Османската империя по това време е по-слаба и от двете, а отношението към праволсавните християни е такова, че биха били дори по-мотивирани от унгарците и различните славянски народности под хабсбургска власт, както и от латиноамериканците под испанска власт.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако австрийците и румънците ефективно държат руските войски на Прут, защо Наполеон да започва руска кампания? Съсредоточава се в стабилизирането на марионетните новосформирани херцогства на Балканите и прехвърлянето на войските през пролива в Мала Азия за доунищожаване на ОИ и връзка с Ориента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нали нападна турция в египет и? Изгуби около 100 000 войника и какво постигна? нищо. Ако може сплоти турците и арапите.

Вместо да дебаркира в Александрия и покрай брегът да завземи всички пристанища в източното крайбрежие на средиземно море, тръгнал да завладява пясакът и пирамидите....Простак, корсикански циганин.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На сушата ги бие в Египет, проблема е, че британския флот го тероризира и не му дава възможност да доразвие успеха си в Сирия и отвъд, а войските са напълно изолирани и с отрязан път за доставки.
Виж ако овладее и Мала Азия и Сирия му стане гранична държава, вече е въпрос на време да я прилапа, заедно с Египет.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С някои неща съм съгласен, Лорде, с други не. Като се замисля, дори при война с Русия тя повече би приличала на предишната, без дълбоко навлизане, но е неминуемо да изпрати сериозни части в подкрепа за поляците и австрийците след успешната разправа с османците. Съответно Полското херцогство би стигнало поне до Вилнюс, а Австрия би си върнала Тарнопол. Но отделно Букурещкия мир, според който Русия гълта сериозна част от Молдовското княжество плюс Буджака, е причина те да трябва да бъдат превзети. Иначе няма как напълно да се спечелят молдовците за настървен бой с Русия. Така че стратегията ще включва изтласване на руските части поне до Днестър, а може и до Южен Буг, за да вземе Австрия истинско пристанище като Одеса. И през 1813 това би било постижимо. Естествено стигнат ли дотам австрийците с влашка и молдовска помощ, за войските на двете румънски княжества заслон по споемантата река няма да нещо, на което да се противят. И може би войната с Русия ще заприлича на първата такава, без повече напредване след превземане на стратегически важни области. Обаче след като стигне през целия Балкански полуостров до Константинопол (както вече споменах в началото на 1813), Наполеон няма как да навлезе в Мала Азия. Просто Босфорът и Дарданелите ще бъдат задръстени от британски кораби именно за да се спре османския му поход. По това време тече и англо-американската война, в която англичаните използват 97 военни кораба, ако трябва ще се ограничат там и дори ще се откажат да атакуват Вашингтон, ще ограничат доставките на колониалнита си армия в Канада, поради което може и да не удържат Торонто както в РИ, но няма да се откажат всячески да се борят срещу най-силния си враг, а именно Наполеон. Разбира се след успехите в полуостровната война не биха навлезли в Южна Франция при липса на провалена руска кампания. И съответно нещата не биха се отложили само с една година. Да, прав си, че Наполеон ще иска да създаде армии сред марионетните балкански държави, които да използва след някоя и друга година, естествено срещу Англия, Испания и Португалия, а не срещу руските им едноверци. Замисляйки се по-внимателно над нещата, за да има истински силен балкански съюзник, но и едновременно с това да не създава недоволство срещу себе си, той ще възстанови както вече писах Византийската империя, поставяйки на трона някой съдействал му за изгонването на турците фанариот, но ще остави съобразно това, което се разбира за тях като географско понятие по онова време Бълкгария, Сърбия и Гърция (Атинско херцогство) да бъдат отделни от Византия. Тя самата на федерален принцип и сходен с този в Илирийските провинции (към тях междувремнно би интегрирал днешното ченогроско крайбрежие и днешна Северна Албания до река Шкумбини) ще има като общ административен език френския, а провинциите ще бъдат вероятно разделени на Долна Тракия със столица Одрин ако Константинопол е държавна столица (или временно обратното заради обстрела на Константинопол от английския флот), Горна Тракия със столица Пловдив, Долна Македония със столица Солун, Горна Македония със столица Скопие, Тесалия със столица Лариса, Епир със столица Янина и Дардания (Косово и по-голямата част от Поморавието) със столица Ниш. Съответно според това в коя област кои езици са най-говорими, те ще бъдат другите официални освен френския, в едни провинции само гръцки, в други гръцки и български, в други сръбски и български, в Епир може би гръцки и албански. Несъмнено в опит за преговори за мир Наполеон пак ще предложи на Александър 1 мир и правото да завладее каквото си иска от азиатската част на Османската империя, но при риска от нова криза заради спряна търговия с Англия, този път Русия няма да приеме, а и не би се отказала от Бесарабия и Йедисан. Така че да не е през 1813, но през 1815 най-късно руска кампания ще има и резултатът ще е същият. Това пък би значело Ватерло и Виенският конгрес да са чак през 1818 година. Обаче този път вече може би ще се гледа доста по-различно на възможността османците да се завърнат в Европа. Вътрешните им проблеми в Анадола ще са колосални заради огромното количество мюсюлмански бежанци от европейските им владения, без значение дали ще са турци, албанци, бошняци, помаци или валахиди (гръкоезичните мюсюлмани), с повече време за военно обучение по Наполеонов тертип гърци, сърби и българи няма да ги допуснат отново на Балканския полуостров, еничарските бунтове ще са далеч по-мащабни и за султана ще има много повече проблеми за разрешаване при по-дълго устройване на марионетните балкански държави. И тук вече наистина става интересно, фанариотите нищо чудно да се договорят в един момент с англичаните и руснаците да минат на тяхна страна срещу запазване на Наполеонова Византия като държава, на което Русия ще се бори да следва доктрината на Екатерина Велика за поставяне на брата на Александър 1 Константин на византийския трон, Англия не знам доколко би го приела, евентуално може срещу споразумение за свободна търговия. Изобщо наистина ще е много, ама много интересно какво ще решат Англия, Русия, Австрия и Прусия за съдбата на формираните от Наполеон марионетни балкански държави.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Британските кораби спокойно могат да се обстрелват с полевата артилерия от брега. Няма много къде да бягат в тесните проливи, а за разлика от тях артилеристите не могат да бъдат потопени, но пък могат да си построят укрепления против огъня на корабната артилерия или да използват турските крепости по крайбрежието за целта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, Warlord said:

На сушата ги бие в Египет, проблема е, че британския флот го тероризира и не му дава възможност да доразвие успеха си в Сирия и отвъд, а войските са напълно изолирани и с отрязан път за доставки.
Виж ако овладее и Мала Азия и Сирия му стане гранична държава, вече е въпрос на време да я прилапа, заедно с Египет.

И е ахмак. Поне отговорника за логистика. Носи много ядене и малко вода. Облечени във тъмни дебели униформи вместо леки, бели....Вместо да подкупи арапите с златото ограбено из европа, бие се срещу тях и ги сплотява с турските им душмани в името на Мохамед. Казвам аз. Пълен корсиански тъпанар. Може би добър стратега във войната с артилерии, но като политик пет пари не струва.....СМСМ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 5.01.2020 г. at 14:55, Warlord said:

Британските кораби спокойно могат да се обстрелват с полевата артилерия от брега. Няма много къде да бягат в тесните проливи, а за разлика от тях артилеристите не могат да бъдат потопени, но пък могат да си построят укрепления против огъня на корабната артилерия или да използват турските крепости по крайбрежието за целта.

Само че британските кораби има накъде да маневрират - Черно море, Мраморно море, но по-важното без да се отдалечават и без опитът за преминаване на френски войски на малоазийския бряг да остане извън обсега им. Така че както бритнаският флот не може да унищожи намиращите се на брега френски сили, така и френският десант не може да избегне огъня на британския флот. Слодователно нулев, ама наистина нулев шанс и за двете страни да постигнат своето, демек Англия няма как да унищожи укрепените френски сили в европейската част на Константинопол, а Франция няма как да направи десант в азиатската му част.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...