Патриархът на войската Данаил Николаев и неоцененият му принос за Освобождението, Съединението и изграждането на третата българска държава

[skorpion1980]

143 години след Шипченската епопея е крайно време да си спомним за един ако не забравен, то със сигурност неоценен подобаващо от българската историография национален герой. Днес Данаил Николаев е почетен единствено с това, че има булевард на негово име в София и една улица в Пловдив. Да ме поправи някой ако бъркам, но роденият в Болград през 1852 година патриарх на войската, както е бил известен до ВСВ и в далеч по-малка степен днес, май даже няма бюст-паметник. 

Когато говорим за опълченците на Шипка знаем, че значителна част от тях впоследствие стават офицери в БА, но около конкретния принос на най-заслужилите в епопеята не се говори особено. От Николаев по-заслужил за успешната отбрана на Шипка няма и това го оценява самият Александър 2, като го награждава с Георгиевски кръст 4 степен - най-престижният ордер на царската руска армия, който по време на руската кампания на Балканите освен него получава единствено командващия го генерал Столетов. Никой от другите руски генерали, познати на широката ни общественост (Тотлебен, Скобелев, Гурко, Радецки и т.н.т) не е награден с повече от 2ра или 3та степен, само генерал Столетов и поручик Николаев получват Георгиевски кръст за храброст 4та степен! Да оставим настрана, че като командир на рота от 5та опълченска дружина за засугите си Николаев е повишен от подпоручик на поручик, то си е нормално. По-важното е, че командваните от него части заради блестящото му командване губят само 7 души при Стара Загора и на практика напълно запазват боеспособност при изтеглянето си към Шипка. Там обаче им се налага да спират десетократно превъзхождащи ги османски части по единствения обходен маршрут, даващ възможност на османските части да се озоват в тила на Опълчението. Това става с една много рискова тактика, но слава богу дала положителен резултат. Николаев задържа стрелбата до последно, турците се приближават толкова, че си мислят, че малобройната опълченска рота ще се предаде, но са обстрелвани от максимална близост, което ги изненадва и така пестенето на патроните за последния момент е причината Николаев да постигне целта си, а именно откривайки плътен огън първи подчинените му да неутрализират смазващото числено превъзходство на турците чрез максимално точна стрелба, която не само да ги обезкърви, но и да не им даде възможност да отвърнат на огъня. След като впоследствие Николаев се отличава и при Шейново, идва и признанието от руския цар, каквото както вече писах с изключение на Столетов друг руски висш офицер участвал в тази война не получава. Ако някой се е чудил на какво се основава твърдението, че българите спасяват руската армия на Балканите от катастрофа вследствие боевете при Шипка ами именно на това, че точно по оценка на руския цар един български подпоручик, повишен в поручик, допринася повече от когото и да било друг, пак казвам по оценка на Александър 2. 

По-нататък Николаев служи в източнорумелийската войска и участва в изграждането на гимнастическите дружества (по-конкретно това в Казанлък), като през 1880 година е повишен в чин капитан по настояване на губернатора Алеко Богориди, защото със своите части потушава един метеж, организиран от турски башибозуци в Хасковско. Тяхната цел е да предизвикат хаос в автономната област, който от своя страна да даде повод на султана на вкара редовни турски войски в Източна Румелия (има право според Берлинския договор). Тези намерения са пресечени именно благодарение на Николаев, а след като е повишен в чин капитан, той е поканен да напусне източнорумелийската войска и да оглави рота в 54ти пехотен Мински полк (дислоциран в областта като част от международните сили за сигуност в автономната област) за 2 пъти по-висока заплата, но макар да е получил военното си образование в Русия, Николаев отказва, защото дори на формална служба при султана, той държи да си остане български офицер! В това си патриотично амплоа няма по-авторитетен от него в Пловдив в онези години, има уважението дори на султана, естествено и на Богориди (и то след като при идването на последния през 1879 година Николаев е казал, че на човек с фес не рапортира и така Богориди от началото на управлението си носи калпак), който в отговор на руския натиск българите да не бъдат повече от капитани, го повишава в майор през 1883 година. 

Стигаме и до Съединението. Каже ли се то, първото име, което изплува в съзнанието на средностатистическия българин е това на Захари Стоянов, донякъде и на Чардафон. Но Захари Стоянов, ако правим аналогия с киното, е просто човекът, дал идеята, а реално Николаев е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в този акт, Чардафон изпълнява реално поддържащата роля. Защото именно Николаев е този, който с авторитета си консолидира българските войници в областта и ги кара да се закълнат във вярност в Батенберг, но още по-важното е, че Николаев е този, чиито авторитет те зачитат, а не автопритета на генерал Фон Дригалски както трябва да бъде по документи, Николаев на практика прави една много бърза мобилизация зад гърба на официалната власт в областта и именно това прави преврата възможен. Не бива разбира се да пренебрегваме ролята на БТРЦК в областта, но ако не се бяха обърнали именно към Николаев, нямаше как да се получат нещата, защото както признава в навечерието на Съединението дори имащият лична неприязън към него Райчо Николов, от Николаев по-подходящ за тази работа няма. Като питали Райчо Николов за тази лична неприязън помежду им, той казал, че това си е частна работа, която не бива да пречи на подготвяното велико дело. 

Впоследствие като се разбира, че България ще воюва със Сърбия, а не с Турция, именно блестящите организаторски способности и авторитет на Николаев са причината за прехвърлянето на източнорумелийската войска от турската към сръбската граница, а по-нататък именно той поема главното командване, което се оказва решаващо, за да могат боевете да се пренесат от българска на сръбска територия и така войната е спечелена, като Батенберг първо повишава Николаев в подполковник веднага след Съединението, а след битката при Пирот и в полковник. 

Целият този принос на Николаев впоследствие не е много коментиран от историографията ни и май причините са си политически. Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой човека с най-голям принос за потушаване на русофилските бунтове през 1887? Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой кръстника на Богдан Филов и Симеон Сакскобурготски? Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой човека, който от 1886 до самия край на живота си през 1942 винаги публично е твърдял, че Русия пречи на националното ни обединение?

Иначе приносът на Николев не се изчерпва с Шипка и Шейново през 1877-1878 и с Пловдив и Пирот през 1885. Като военен министър в периода 1907-1911 той спира всички далавери от доставките на оръжие и реално е с основен принос за боеспособността на БА през Балканската война. Всъщност немалко доклади на военното министерство от онези години сочат, че макар и с по-нисък мобилизационен резерв, БА откъм военно оборудване е била в по-добро състояние да воюва през 1908 година като се обявява Независимостта, отколкото през 1912.

За финал на този пост ще кажа, че е прекалено срамно този човек да е толкова неизвестен за широката общественост, че дори не попадна в класацията когато преди 13 години се гласуваше за най-велик българин.