Отиди на
Форум "Наука"

20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса!


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса

ISS full view

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA

31 октомври 2020 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. 30-ти октомври 2000 г. е важна дата в човешката история, защото това е последният ден, когато всички хора живеят на едно място във Вселената - на планетата Земя. На следващия ден, 31-ви октомври, излита космическият кораб "Союз ТМ-31" с Юрий Гидзенко, Сергей Крикальов и Уилиам Шепърд - това е първият екипаж на Международната космическа станция. Оттогава насам в космоса винаги има постоянно човешко присъствие. Днес има пълнолетни граждани с право да гласуват и да определят политиките на държавите си, които не познават живота без хора да живеят в космическото пространство. 

През сегашната 2020-та година ние до голяма степен възприемаме МКС за даденост - за нещо, което винаги го е имало и ще го има. Това не е така. Станцията вече проявява своите признаци на остаряване, което се вижда от възникналите през последните месеци проблеми с пробойните в руския модул "Звезда" и периодично отказващата апаратура там. Засега държавите-участници в проекта са се съгласили експлоатацията на МКС да продължи до 2024 г., с евентуално удължаване на срока до 2028, максимум до 2030 година.

freedom-1991.jpg

Концептуален дизайн на станцията през 1991 година, докато е известна под името "Фрийдъм". Credit : NASA/Tom Buzbee

Историята на МКС също не е преминала особено гладко. Въпреки че названието на станцията показва, че тя е международна, в основата си проектът е американски. Дейци на НАСА, а и много космически ентусиасти и фенове, мечтаят в продължение на десетилетия за постоянно обитаем комплекс в орбита. Това е неизменен мотив и в научно-фантастичната литература и филми. Достатъчно е да напомним филма "2001: Космическа одисея" и голямата въртяща се структура "Спейс Стейшън V". Но реалността се оказва различна - създаването на орбитална станция е по-трудоемко начинание от първоначално предполаганото, а политиците дълго време не желаят да финансират такава инициатива. През 1972 година американски астронавти вече са стъпили на Луната и станцията би следвало да е следващата стъпка, но президентът на Щатите Ричард Никсън решава да се създаде само совалката. Единственото, което НАСА е в състояние да сполучи, е да изстреля временната станция "Скайлаб" на базата на остатъчен хардуер от "Аполо". Тя остава в орбита до 1979 година, като дотогава е посетена от три дългосрочни експедиции. 

Паралелно в съветския лагер цари разочарование, понеже лунната надпревара е загубена, но космическата програма на СССР се фокусира върху околоземна орбита. Започват експерименти с мънички станцийки "Салют", които през 1986 година кулминират с началото на строежа на по-голямата модулна станция "Мир".

Wubbo-sl1.jpg

Eвропейският астронавт Убо Окелс в "Спейслаб" през 1985 година. Лабораторията предшества Международната космическа станция и представлява прототип на някои от нейните модули. Credit : NASA

През 80-те години на миналия век совалките са в експлоатация, а астронавтите провeждат експерименти в условия на микрогравитация на борда на построената от Европейската космическа агенция (ЕКА) и прикачвана към совалковия товарен отсек лаборатория "Спейслаб". До 1998 година "Спейслаб" е добър аналог на "Салют" за западния свят, но лабораторията няма как да служи за постоянен дом, тъй като тя не може да бъде пусната в свободен полет около Земята и максималната продължителност на експедициите е съобразена с максимума време, което една совалка може да прекара в космоса - 16-17 дни.

Американците за пръв път изразяват политическа воля за строежа на станция на 25-ти януари 1984 г., когато президентът Роналд Рейгън изнася реч по въпроса. Благодарение на тази реч още от самото начало става ясно, че станцията ще е международна. "Ние искаме нашите приятели да ни помогнат в справянето с предизвикателствата и да си споделяме ползите. НАСА ще покани други държави да участват, за да заздравим мира, да построим просперитет и да разпрострем свободата към всички, споделящи нашите цели", казва Рейгън (източник: НАСА).

Скоро след това НАСА подписва договор с ЕКА, Япония и Канада. През 1998 г. Рейгън дава името "Фрийдъм", но то не се запазва дълго време. Междувременно сметките излизат криви. Първоначалната финансова оценка възлиза на $8 милиарда, но до идването на власт на Джордж Буш-Старши са похарчени $12 милиарда само за проектирането без да е построен нито един модул. Конгресът прави опит да прекрати проекта, но гласуването се проваля със само един глас "против" в повече. Буш трябва да предприеме нещо, за да може да се гарантира политическото оцеляване на станцията и занапред. Затова той поставя следната задача: "Фрийдъм" следва да се използва за подготовката на пилотирани експедиции до Марс (източник: Voodoo Science, Park R).

shuttle-mir-docked.jpg

В хода на програмата "Шатъл-Мир" САЩ и Русия добиват опит за строежа на голямата Международна космическа станция. Credit : NASA

В средата на мандата на Буш настъпва колапсът на СССР. Направена е и нова финансова оценка, благодарение на която става ясно, че една пилотирана мисия до Марс би струвала между $500 милиарда и $1 трилион. Това са пари, които конгресмените никога не биха дали. И така, когато Бил Клинтън поема кормилото на властта през 1993 година, следва да се намери нова цел за станцията. Самият Клинтън изобщо не проявява интерес към космоса, но проектът вече се е превърнал в хранилка за работни места на американския космически отрасъл. Късно е инициативата да бъде спряна, но трябва да се измисли ново оправдание. И ето какво измисля Клинтън - станцията ще гарантира световния мир. В проекта ще бъде въвлечена Русия, като при това американците ще влеят долари в закъсалия финансово руски космически отрасъл. Недовършената "Мир" бива построена, следва епохата "Шатъл-Мир" и първите полети на американски астронавти до съветския комплекс като подготовка за бъдещото сътрудничество на МКС. 

През 90-те години възниква и силна опозиция към строежа на станцията. Изненадващото е, че начело на тази опозиция са множество учени. Но обстановката се е променила драстично с напредъка на компютърната епоха. Ако през 60-те и 70-те години станциите се считат за неизменна част от развитието на космонавтиката, с появата на новите технологии това вече не е така. Спътниковите комуникации, изследването на Луната и Марс могат да се вършат безпроблемно посредством роботи. През 1997-ма година дискусиите дали има смисъл да се прави МКС се изострят. В периода между 10 февруари и 5 август на борда на руската станция "Мир" работи 23-тата дългосрочна експедиция, състояща се от Василий Цибилев, Александър Лазуткин и американците Джери Линенгър и Майкъл Фоул (доставени със совалката "Атлантис"). Настъпват два големи инцидента: пожар на 23-ти февруари, който гори в продължение на 14 минути преди да бъде потушен и катастрофа между станцията и товарния кораб "Прогрес М-34" на 24-ти юни, след която модулът "Спектр" остава необитаем. 

zarya-unity.jpg

Прикачването на модула "Заря" към "Юнити" през 1998 г. - раждането на МКС. Image credit : NASA 

Дни по-късно се случва голям триумф за американската космонавтика. На 4-ти юли спускаемият апарат "Марс Патфайндър" извършва меко кацане на Червената планета и доставя марсохода "Съджърнър". Контрастът е голям - на борда на "Мир" космонавтите се борят с огньове и спасяват застаряващата станция от катастрофа, докато междувременно "Марс Патфайндър" изучава успешно чужда планета без намесата на човешка ръка. 

Дискусиите за ползите от МКС не спират и в началото на новото хилядолетие. Стигаме до съдбовния 31-ви октомври 2000 г., празника, който отбелязваме днес, т.е. изстрелването на кораба "Союз ТМ-31" с първия постоянен екипаж. Когато МКС е заселена, тя все още е в етап на строеж. През 2003 година совалката "Колумбия" катастрофира и седемте астронавти на борда загиват. Скоро американската космонавтика се съвзема, а по-късно през десетилетието совалките носят нови и нови модули до МКС и станцията лека-полека придобива завършен вид. Но мнозина се питат: струва ли си да се рискуват още човешки животи в името на всичко това? И къде са научните открития? Какъв е смисълът да се строи станция, ако на нея няма постижения в областта на фундаменталната наука? Същевременно нови американски марсоходи кацат на Червената планета, американската мисия "Касини" пристига около Сатурн, а прикаченият към него европейски апарат "Хюйгенс" извършва меко кацане на луната Титан. 

През 2010-2011 г. Международната космическа станция е най-сетне обявена за построена. Бавно и полека, през следващите 10 години тя започва да оправдава вложените средства.

Но това се случва по неочакван начин. Не, не може да кажем, че настъпват големи научни пробиви. Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг продължава да е убеден и до ден днешен, че в научно отношение станцията не е донесла полза. "Единствената интересна наука на МКС е проучването на космическите лъчения от Алфа Магнитен Спектрометър. Но той можеше да бъде изпратен в орбита по-евтино от безпилотна мисия", смята той.

iss-satellite-deployment.jpg

Освобождаване на малки спътници от борда на МКС. Credit : NASA

Истинският принос на МКС е че тя се превърна в идеалната платформа за изпитанието на нови, частни космически апарати. По ирония това стана възможно чак след пенсионирането на американските космически совалки, посредством които станцията бе построена. Едва след като те бяха пратени в историята, настъпи истински бум в създаването на модерни космически технологии. 

Днес станцията се обслужва от товарните кораби "Драгън" и "Сигнус", а "Дрийм Чейсър" е в етап на разработка. Пилотирани екипажи вече летят до МКС посредством "Крю Драгън", а "Старлайнър" е на финалната права. И това е само в сферата на корабостроенето. 

МКС доведе до силно развитие на спътниковия отрасъл. Съществена част от евтините спътници, построени по стандарта CubeSat за хиляди, а не за милиони и милиарди долари, пътуват до станцията на частни кораби и се освобождават в орбита на по-късен етап.

През 2016 г. към станцията бе прикачен първият комерсиален надуваем модул, разработен от компанията "Бигълоу Аероспейс" (днес в състояние на фалит). Модулът е от надуваем тип - така бяха изпитани компактни технологии, които някой ден биха могли да улеснят усвояването на Луната и Марс. Към МКС полетяха и други авангардни машини, включително човекоподобни работи като американския "Робонавт", руския "Фьодор" и европейския "Саймън". 

Едно е ясно - животът на МКС е ограничен и не се предвижда станцията да остане в експлоатация след 2030-та година. А след това какво следва? НАСА вече разглежда МКС като финансово бреме. По отношение на постоянния живот в орбита и изучаването на влиянието на космическите условия върху човешкия организъм американската космическа агенция е научила каквото може да се научи. Междувременно в етап на проектиране е новата станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. ЕКА и Япония също изразяват желание за пилотирани мисии до естествения ни спътник с американска помощ, които в по-далечно бъдеще ще кулминират с усвояването на Марс.

cimon-robot.jpg

Роботът "Саймън". Credit : Airbus

Но това няма как да се случи, докато МКС продължава да изсмуква 1/5-та от американския бюджет за космонавтика. Затова стои въпросът: частните космически компании са все още малко и известна част от тях са твърде млади. Ще бъдат ли в състояние САЩ, Европа и Япония да отстъпят околоземната орбита на комерсиалния сектор, за да могат да се фокусират върху Луната? 

И да не са в състояние, едно е сигурно - западът вече никога няма да поеме инициативата да строи нова голяма станция в орбита около Земята. Единствено държавите, които не са имали опит с подобни станции, ще правят такива - например Китай и Индия. Вероятно към тях ще се присъедини и Русия, която също има големи амбиции за усвояването на Луната, но няма пари за тяхната реализация. А и руският сегмент на МКС още не е достроен, ще бъдат създадени модули, които по-късно ще могат да се разкачат и да положат началото на самостоятелна руска станция.

Понеже правителството на САЩ не проявява повече интерес към околоземната орбита, НАСА реши да подпомогне комерсиалните компании за създаването на нова частна станция (изт. wired). Такава фирма е Аксиом Спейс, към която през 2024 г. планира да прикачи към МКС първия си модул. Американската космическа агенция вече е дала позволението за това, както и грант от $140 милиона за изпълнение на проекта. Оттук насетне Аксиом ще добави към модула производствено съоръжение и лаборатория, както и обсерватория, подобна на "Купола". Модулите ще стоят прикачени до момента в който МКС бъде пенсионирана, след което ще се отделят и ще започнат самостоятелен полет. Така ще се роди следващата западна станция, вече частна.

axiom-space.jpg

Комерсиалната станция на Аксиом - потенциален заместник на МКС. Credit : Axiom Space

"Американското правителство осъзна навреме, че за да може да продължи да върши изследвания, то няма как да си позволи да построи следващата космическа станция. Ето защо ние правим такава, когато МКС бъде пенсионирана", твърди Майкъл Съфърдини, основател и изпълнителен директор на Аксиом. 

През последните 10 години частните компании не ни разочароваха. Да се надяваме, че и през следващото десетилетие няма да го направят и МКС няма да остане без наследство. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3626-2020-20-years-living-in-space

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Защо отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно

ISS full view

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 

1 ноември 2020 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Вчера на страниците на КОСМОС БГ публикувах подробна статия за 20-годишнината от началото на постоянното човешко присъствие в космоса. И веднага се вдигнаха рев и вой до небесата. Основното оплакване - защо не съм писал възторжено за предишната станция "Мир". Нека да оставим настрана, че е изключително нагло да се поставя подобно изискване, а именно да се чувствам длъжен да отчитам задължително предишните постижения в космонавтиката. То е аналогично на това да ми се спуска опорна точка, че когато честваме годишнина от първото стъпване на Луната, аз трябва да се чувствам длъжен в този ден да пиша и за Гагарин. Сакън някой да не остане неотразен и да не се обиди. 

Истинският проблем е, че у нас е пълно с чукчи-писатели, които не са читатели. Някои хора си мислят, че да прочетат заглавието на дадена статия е достатъчно, за да си съставят мнение за нея. Естествено, че съм отразил "Салют" и "Мир" във вчерашната статия. Също така съм писал подробна статия за "Мир" на КОСМОС БГ. Но това не е достатъчно. Никога не е достатъчно, освен ако няма ежедневно венцехваления на космическата програма на СССР. 

Но ако хората осмисляха заглавията, пак би било добре. А то и това не се случва. Вчерашното заглавие беше "Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса". Кое точно не е ясно? 

Да се върнем на прословутата станция "Мир", за която бях обвинен, че не съм я отразил достатъчно добре или коректно. Тази станция работи от 1986 до 2001 година. Но за това време тя не е била непрекъснато обитаема. Имало е три прекъсвания на полетите до нея. Първото е между юли 1986 г. и февруари 1987 г., второто е между април 1989 г. и септември същата година, а третото е между август 1999 г. и април 2000 година. Заради всичко това на "Мир" няма дори едно десетилетие непрекъснато присъствие. Ще кажете, че е почти едно десетилетие. Като в оня космически виц "за много малко не познахте"...

Това са фактите, а на който не му харесват си е негов проблем. Изобщо не омаловажавам факта, че "Мир" е първата модулна станция. Поздравления и за дългосрочните мисии на космонавти, които обогатиха познанията ни за адаптацията на човешкия организъм към условията на микрогравитация. Но това няма нищо общо с празненството тези дни - а че в космоса всеки ден, в продължение на две десетилетия, има хора в орбита без прекъсване. Две десетилетия! "Мир" работи без засечки в продължение на 10 години, след което започват проблемите. В крайна сметка оцелява десетилетие и половина. А Международната космическа станция продължава да е функционална и след 20 години! 

Отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно, защото това е изключителен триумф за космонавтиката - не само технологичен, но и финансов и организационен. Постоянното присъствие не беше прекъснато дори и след тежки моменти като катастрофата на совалката "Колумбия", пенсионирането на останалите совалки, катастрофите на руските кораби "Прогрес М-12М", "Прогрес М-27М" и "Прогрес МС-04", аварията на "Союз МС-10". Всички тези събития затрудниха ротацията на екипажи, но въпреки трудностите МКС никога не бе обезлюдена. Може ли да омаловажим всичко това? 

За подсигуряването на този успех имат роля и САЩ заради непрекъснатото финансиране на МКС, завършването на строежа посредством совалките, доставката на резервни части и модерни технологии, постоянните ремонтни действия на американските астронавти в открития космос. Имат роля и Европа и Япония, понеже нееднократно проведоха мисии с провизии до станцията. И естествено, огромна роля имат и руснаците. Не само защото в продължение на десетилетие "Союз"-ите бяха единственото транспортно средство. Ролята на Русия може да не е финансова (не забравяйте - модулът "Заря" е построен с американски пари и е собственост на САЩ, а "Звезда", дори и да не е собственост на САЩ, пак е финансиран от Щатите, включително и изстрелян с логото на Пица Хът). Ролята на Русия е основно на космически превозвач - естествено, тя е много важна. Но голяма роля изигра и културната разлика, дори и само това, че в Русия човешкият живот има малко по-особена стойност. Представете си какво щеше да стане, ако вместо "Союз МС-10" беше аварирал кораб "Крю Драгън". Месеци по-късно все още нямаше да бъде сформирана комисия за разследване на аварията, а полетите нямаше да бъдат възобновени поне година (ако съдим по миналите аварии на американски кораби, минават две). Руснаците не се поколебаха и по-малко от два месеца по-късно изстреляха "Союз МС-11", независимо че при предишните две пилотирани мисии имаше аномалии - освен "Союз МС-10", предходният кораб се беше продънил. Руснаците бързо възобновиха пилотираните си мисии без много-много да се мотаят. В Щатите за аналогична авария щеше да има комисии, и комисии на комисиите, докато всички се убедят, че подобно нещо няма да се случи...

Именно миш-машът от различни практики, култури и технологии прави МКС толкова успешен проект, а полетите до орбита не са престанали. Въобще не твърдя, че всички трябва да правят като руснаците - т.е. да не спират полетите дори и да не са елиминирани всички рискове. Но в Щатите го има обратният проблем - след две катастрофи на совалки НАСА се бюрократизира още повече, изискванията към "Крю Драгън" бяха огромни и това доведе до голямото прекъсване между пенсионирането на совалките и първия полет на частен американски кораб тази година. Когато си затънал в бюрокрация, ти товариш подизпълнителите с бумащина, колеблив си и изстрелваш рядко. 

Но Международната космическа станция е започнала като американски проект, строежът е изпълнен с водещата роля на САЩ и с прякото финансиране на САЩ. Без опитът от совалките, без многото натрупани летателни часове от американски астронавти, без да добият опит с ремонтните дейности в космоса на базата на обслужването на космически апарати в орбита, включително ремонтите на "Хъбъл" в началото на 90-те години, МКС изобщо нямаше да бъде построена. А биомедицинските проучвания на базата на "Салют" и "Мир" (а също така и на "Скайлаб" и "Спейслаб", не забравяйте!) никой не ги пренебрегва.

Те това са фактите. Знам, че не се харесват на всички. Знам, че съобразно политическите пристрастия на читателите, винаги ще има претенции как пиша материалите на КОСМОС БГ. И аз като блогър съм човек, склонен на пристрастия, подобно на всички хора. Но независимо от моите убеждения, аз оставам верен на фактите. Вече имам дълъг опит и знам, че въпреки че вчера, в събота, си изхабих цял ден да пиша за историята на МКС, вместо да си почивам, надали трудът ми ще бъде посрещнат с цветя и рози. Илюзии за това изобщо не тая. Но ако си мислите, че ще променя начина си на писане и ще започна да слугувам на една или друга идеологическа доктрина, лъжете се.

Фактите преди всичко. Останалото е въпрос на тълкувания. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3627-2020-why-20-years-on-iss-matters

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Историческа дата: на 2 ноември 2000 г. първият екипаж пристига на МКС!

ISS-at-beginning-of-exploatation.jpg

Конфигурацията на МКС към 2 ноември 2000 г., когато първият екипаж пристига на борда. Photo credit : NASA

2 ноември 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия на борда на Международната космическа станция пристига първата постоянна експедиция. Оттогава насам в продължение на вече 20 години МКС е непрекъснато обитаема. Нито една друга станция в историята на космонавтиката - нито съветските "Салют" и "Мир", нито американската "Скайлаб", нито китайските "Тянгун" са имали постоянен екипаж на борда в продължение на десетилетие и повече. МКС е първата в това отношение. 

За тези 20 години през МКС са преминали общо 64 дългосрочни експедиции. Днес станцията е с размер на футболно игрище и притежава множество модули, в които се провеждат хиляди научни експерименти.

Но когато първият екипаж пристига на 2-ри ноември, мисията му е много по-различна от съвременните. Този пръв екипаж се състои от руските космонавти Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и от американския астронавт Бил Шепърд. Те са изстреляни два дни по-рано, на 31-ви октомври посредством руската ракета "Союз-У" и кораба "Союз ТМ-31". Към този момент МКС се състои от четири компонента - изстреляните от руски ракети "Протон" модули "Заря" и "Звезда", изстреляният от американската совалка "Индевър" модул "Юнити" и изстреляната от американската совалка "Дискавъри" греда "Z1". Задачата на тримата членове на екипажа е да активират тоалетната и осветлението, както и да свържат електрическите системи.

Крикальов, който преди това е летял до руската орбитална станция "Мир", си спомня, че много от уредите на МКС са подобни на тези на "Мир", макар и да са по-нови и неизползвани.

Руският кораб "Союз ТМ-31" полага началото на постоянното присъствие, което отбелязваме днес. Но и преди това МКС е била посещавана от временни екипажи, в частност от мисиите "STS-96" и "STS-101" на американските совалки "Дискавъри" и "Атлантис". Тези пилотирани експедиции доставят провизии и апаратура, целящи да подпомогнат работата на тези, които по-късно ще нарекат МКС свой дом. 

Отново напомням на читателите, че експлоатацията на МКС ще продължи поне до 2024-та година, но вероятно срокът ще бъде удължен до края на десетилетието, за да може станцията да подпомогне комерсиализацията на околоземната орбита. 

За повече информация: Spaceflight Insider

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3628-2020-first-crew-arrives-iss-anniversary

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Тъжно: Източна Европа няма свои представители на МКС!

2 ноември 2020 г. 13:00 ч. Днес НАСА публикува подробна карта, изобразяваща държавите, които са изпратили свои астронавти до МКС. И докато МКС е безспорен рекордьор в сравнение с всички предходни станции по абсолютен брой посетители (общо 241), Източна Европа отсъства на картата... 

Това е тъжен факт, защото, докато западни активисти се тупат в гърдите колко са мултикултурни и колко подкрепят разнообразието (т.нар. "дайвърсити"), истината е, че цели региони от света отсъстват. А е още по-тъжно, че Източна Европа няма никакво присъствие. Държави като Полша, Унгария, Монголия, Румъния и България, които някога са били дейни участници в програмата "Интеркосмос", днес стоят встрани от най-голямата международна космическа инициатива. Е, не изцяло - български експерименти са били качвани на МКС. Но не и хора. 

След очаквания провал на комунистическия режим днес времената са различни. Никой не е длъжен да организира програма за "братска взаимопомощ". Не е нужно и да се връща "Интеркосмос". Топката е в нашето поле. Ние трябва да сме самоинициативни. Ние трябва да се предлагаме. Как би могло да стане, след като по време на т.нар. "преход" ни бе натяквано от лукави демагози, че сме твърде малка държава, за да си позволим да правим фундаментална наука? 

Днес има много талантливи български деца, които участват в космическите лагери на НАСА. Как биха се почувствали, след като погледнат тази карта? И ще повярват ли, че за тях има бъдеще? 

ISS-countris.jpg

Image credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3629-2020-iss-countries

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Международната космическа станция помага за създаването на нови ваксини

ISS full view

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA

15 ноември 2020 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Преди няколко дни на страниците на КОСМОС БГ писах за вълнуващо откритие, направено от мисия на НАСА, касаещо начина, по който Марс се е превърнал в пустиня. И отново, както винаги се случва след голямо събитие в космонавтиката, се появиха дежурните мрънкачи, които се жалват колко много пари се харчат за космос, вместо за "смислени неща". Разбира се, никой от тях не ми обясни какво разбират под "смислени неща".

Но истината е, че космическите полети обогатяват човешкото познание и съдействат за справянето ни със земните проблеми. Ето как например Международната космическа станция спомага за създаването на модерни ваксини.

През 2019 г., по време на Световния конгрес за ваксини и имунотерапия (World Vaccine and Immunotherapy Congress), изследователката Рейчъл Клемънс представи важни резултати, касаещи приноса на МКС към развитието на нови терапевтични методи и ваксини. Изследванията, проведени в условията на микрогравитация, предоставят възможност за изясняването на биологичните процеси, които иначе няма как да се разгадаят в наземните лаборатории.

Оказва се, че продължителният престой в безтегловност променя сериозно тези процеси на организмово, клетъчно и дори на молекулно ниво. 

Например в космически условия функцията на имунната система е нарушена. Броят на клетките, участващи в имунния отговор, намалява сериозно. Променя се и експресията на цитокини. Самите патогени изменят своята физиология и съответно стават по-вирулентни. Имунният отговор на астронавтите, както и на опитните животни, показва нарушена способност на тялото да се бори с вируси и други патогени след експедиция в космоса.

Засега тези наблюдения са ограничени единствено до неколцина астронавти и моделни организми, но е факт, че резултатите повдигат сериозни въпроси за имунната функция и ако тези въпроси получат своя отговор, ще обогатим своето познание и ще разработим нови терапии за справянето с инфекциозните заболявания на Земята.

МКС вече си сътрудничи с фармацевтичните компании AstraZeneca и Sanofi Pasteur за изпълнението на проекти, които разширяват границите на познанието в областта на имунотерапията и разработката на ваксини. Например учените от AstraZeneca проявяват интерес да научат как микрогравитацията влияе върху образуването и секрецията на моноклонални антитела, съответно да подобрят производството на имунотерапевтичните способи.

Космосът променя по интересен начин физиологията на патогените. Например степента на пролиферация може да нарасне. Има дори данни за реактивацията на иначе латентни вируси. Тези наблюдения са довели изследователите от Sanofi Pasteur до идеята да разследват механизмите, които довеждат до по-голяма степен на пролиферация при грипните вируси в клетъчна култура. Друг проект на Sanofi цели разбирането на промените на имунните клетки в средата на микрогравитация.

Много хора мрънкат, че инвестирането в космонавтика е безсмислено и че вместо това средствата трябва да се пренасочат в други, по-важни научни проекти. Този начин на мислене е ограничен, защото според тази логика излиза, че проблемът на науката е основно финансов. А това не е така. За да може науката да се развива са нужни не само средства, а и нови хоризонти. Космосът осигурява откриването на такива хоризонти. 

За повече информация относно как МКС помага при създаването на нови ваксини: ISS National Lab

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3649-2020-iss-vaccine-development

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...