Отиди на
Форум "Наука"

Постиженията на Китай в областта на пилотираната космонавтика от 2003 г. досега


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Постиженията на Китай в областта на пилотираната космонавтика от 2003 г. досега

2020-china-spacewalker.jpg

През 2008 г. Чжай Чжиган се превърна в първия и засега единствен китаец, излязъл в открития космос. Photo credit : CNSA 

30 ноември 2020 г. 00:30 ч.

Светослав Александров. Всеки път, когато Китай проведе роботизиран полет до Луната, започват спекулации как скоро китайската космическа програма ще изпрати човек на лунната повърхност, при това още преди Щатите да го направят отново за пръв път след "Аполо". Честно казано тези предположения ме изумяват. Пилотираната космическа програма на Китай е изключително разочароваща, като от изпращането на първия китайски гражданин в космоса през 2003 г. до ден днешен са осъществени едва шест пилотирани полета. За сравнение САЩ за същия времеви период, включвайки и празнината между пенсионирането на совалките и началото на експлоатацията на "Крю Драгън", са изстреляли 23 екипажа в космоса (21 посредством совалки и 2 чрез "Крю Драгън"). 

Скромното представяне на Китай може да е изненадващо за широката общественост, но не и за дългогодишните космически ентусиасти, които следят редовно китайските пускове. Изстрелванията с хора са редки и спорадични. Докато това не се промени, никой не може да се надява за "китайска инвазия" в космоса. 

Официално оповестените планове също би следвало да попарят надеждите на тези, които смятат, че китайците бързо ще изпреварят западняците. Преди 15 години множество анализатори и журналисти прогнозираха, че най-късно до 2020 г. китайски крак ще стъпи на Луната, въпреки че китайските власти непрекъснато опровергаваха тези твърдения. Позицията на Китай бе, че изследователската лунна програма е изцяло роботизирана, докато основният приоритет на пилотираната космонавтика са полети до околоземна орбита и строеж на модулна станция. Някои от анализаторите отбелязваха, че на китайските комунистически власти не може да се вярва и никой не знае какво крият. Така че те чертаеха прогнози как ще се случи сценарий подобно на този в книгата "2010: Космическа одисея" на сър Артър Кларк, в която околоземната орбитална станция "Циен" се оказва междупланетен кораб. Но нищо такова не се случи. Китайската космонавтика изпълни единствено това, което бе оповестено според официалната стратегия. До Луната - с роботи, в околоземна орбита - с хора. Няма причина да вярваме, че през следващите няколко години ще е по-различно. 

Нека да разгледаме какви са основните постижения в сферата на пилотираната космонавтика на Китай от 2003 г. досега.

15-ти октомври 2003 г. е Гагариновият миг за Китай. Тогава излита корабът "Шенчжоу 5" с астронавта Ян Ливей. Името на първия китайски космически пътешественик е оповестено по-малко от ден преди старта, а самата мисия протича сред почти пълно медийно затъмнение. Мнозина напомнят, че подобна цензура е била характера за ранната космическа програма на СССР.

Но още следващият полет дава признаци, че китайската космическа програма ще следва по-различен график от този на съветската. Втората пилотирана мисия "Шенчжоу 6" с астронавтите Фей Цзюнлун и Ние Хайшен е осъществена две години по-късно (спомнете си, че вторият пилотиран полет на СССР е факт едва няколко месеца след Гагарин). Тогава през 2005 г.китайците за пръв път изстрелват кораб с повече от един човек на борда.

Третият пилотиран старт с кораба "Шенчжоу 7" и астронавтите Чжай Чжиган, Лиу Бомин и Цзин Хаипен потвърждава някои основни различия между стратегията на Китай и тази на СССР. Съветските космонавти са поемали огромни рискове, а същото се отнася и за американските в епохата на ранната космическа надпревара. По време на мисията "Шенчжоу 7" през 2008 г. Чжиган осъществява първата китайска "космическа разходка". За разлика от предходните пилотирани космически експедиции, тази на "Шенчжоу 7" е отразена широко в медиите. Но в сравнение с мисията на Леонов, който излиза в открития космос с експериментален скафандър, изложил живота му на опасност, китайците не оставят и една вратичка за потенциална несигурност. Докато Чжиган се разхожда в орбита с новопроизведения китайски костюм "Феитиан", неговият колега Лиу Бомин стои в шлюза с руски скафандър Орлан - далече от камерите, за да не помрачи историческия за страната момент, но все пак готов веднага да се притече на помощ ако нещата излязат от контрол. 

Изминават четири години след полета на "Шенчжоу 7" преди Китай да изпрати нов екипаж в космоса. В края на 2011 г. е изстреляна микростанцията "Тянгон 1" - миниатюрен аналог на някогашните съветски станции от серията "Салют". И все пак китайците не се осмеляват веднага да пратят екипаж към нея, докато напомням, че с началото на експлоатацията на "Салют 1" програмата на СССР незабавно почва да изстрелва към нея хора и така се стига до трагедията със "Союз 11". Що се касае до микростанцията "Тянгон 1", китайците първо пускат към нея безпилотния кораб "Шенчжоу 8" и едва след като мисията му минава според очакванията, през 2012 година е изпратен и пилотираният кораб "Шенчжоу 9" с трима души, сред които и първата китайска астронавтка Лю Ян. "Тянгон 1" приютява екипажа само на още един пилотиран кораб - "Шенчжоу 10" (изстрелян 2013 г.) с трима души. Сред тях отново присъства жена. 

Минават нови три години преди Китай да изстреля следващата експедиция. Това става след изпращането в орбита на втората микростанция "Тянгон 2". Тя приютява само един екипаж - този на кораба "Шенчжоу 11" (2016 г.). Екипажът се състои само от двама души - Цзин Хаипен и Чен Дун. Целта да не бъде включен трети човек е да се пестят ресурси, за да могат китайците да проведат най-дългата мисия, на която са способни. В крайна сметка Хаипен и Дун престояват 33 дни в орбита. 

"Тянгон 2" трябва да бъде последвана от модулна станция. Авариите на ракетата "Лонг Марч 5" забавиха началото на нейния строеж, който беше предвиден да започне през 2017 г., но на него и до ден днешен не е даден ход. Поради това забавяне вече повече от 4 години няма пилотиран полет на китайски астронавт в орбита. 

Може би това ще се промени догодина. Може би най-сетне през 2021 г. китайците ще изстрелят първия модул на голямата си орбитална станция, след което ще последва стартът на "Шенчжоу 12". Но дали ще се случи, предстои да разберем според това как ще се развият събитията. 

Междувременно никой не може да отрече постиженията на Китай в сферата на роботизираната космонавтика. Първото спускане на китайски апарат на лунната повърхност през 2013 г. бе значимо събитие, първото кацане на обратната страна на Луната през 2019 г., което не е постигано от нито една друга държава, зарадва всички. Настоящата възвръщаема лунна мисия е първият опит за доставка на лунен грунд на Земята от 44 години. Но всичките тези експедиции са изцяло безпилотни.

Към настоящия момент Китай не подготвя изпращането на хора до Луната. Вярно е, че сегашната възвръщаема мисия представлява донякъде тренировка за евентуален пилотиран лунен полет, който ще бъде осъществен... някой ден. Същото се отнася и за полета на прототипа на новия пилотиран кораб през пролетта на тази година. Но приоритетите на страната остават ясни. Първо ще бъде построена модулна станция в ниска околоземна орбита и тя ще стои във фокуса на китайската космонавтика през следващото десетилетие. По официални данни Китай няма да направи опит за изпращането на астронавти към естествения ни спътник преди 2029-2030 година, и то само ако програмата на станцията изпълни своите цели. Едва тогава подготовката за пилотирана лунна мисия може да започне. 

Има ли някой, който активно се готви за пилотиран полет до Луната? Да, естествено - това са САЩ и Европейската космическа агенция (ЕКА), които съвместно строят корабите "Орион". Имаме всички основания да сме скептични към този проект, защото наследява практиките на стария космически отрасъл, а не гъвкавата методика на СпейсЕкс. И аз съм недоверчив към ракетата-носител на "Орион", която се строи от Боинг. Но  нейният хардуер е вече в напреднал етап на разработка и тестова програма, а самите кораби са напълно построени. При всички положения Щатите и ЕКА имат огромна преднина, докато китайците все още трябва да трупат летателни часове посредством собствената си станция. 

Да се надяваме, че ще се случи някакво чудо и че китайският проект ще изпревари западния, е пожелателно мислене, лишено от логика и познания. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3673-2020-china-manned-program-summary

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...