Как се казва човека на снимката и за какво се отнася девиза изписан най-отгоре?

[ivansapunjiev]

[Kujiro]

Девизът е изкопиран от Белгия и не се отнася за нищо конкретно нито тогава, нито сега. Човекът на снимката пък не е считал островите Тасос (нашият национален блян), Самотраки, както и Солун за изконни старобългаромакедонски земи.

[ivansapunjiev]

Когато прости хора са назначени за министри, началници и други подобни служби резултатите са такива  
Това са Министър на отбрана (набеден за АГЕНТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и историк  ), Началник на Военна академия (строеви пехотинец - "кашик"-историк  ) и Министър на културата - завършил Библиотекарския институт - неофициален център на руския шпионаж в България по думите на "зли езици" от женския пазар   СМЕШКИ НА СМЕШНИЦИ !!!
Показваме НЕОТМЕНЕНИЯ ДО ДНЕС УКАЗ с който по времето на Комунистическото робство (1944-1989 г) е сменено името на Военната академия в София !

На 5 март 1946 година от Военна академия - става на - Военна академия "Сава Раковски" !!!

МалоумнЯците си позволяват да подменят имената на умрели хора !!! А се сърдят на себеподобните си в СевероМакедонско  Лъжци безсрамни са се пръкнали навсякъдееееее

Да мъ прущава г-нъ Модератора за думата МАЛОУМНЯЦИ  и да ни мъ триий от тук  ама как да наречеш такива постъпки от УЖКИМ грамотни хора !?!?!?

[ivansapunjiev]

Първо си сменя официално името от Съби Стойков Попович на Георги Стойков Раковски. Пише книги и живее с това име. В последствие става силен радетел за българо-сръбско-румънско сътрудничествоа в борбата за национално определение и национална независимост

по примера на италианските държавици) и до края на живота си сменя името си на почитаният от сърбите Св. Сава. Това е и последното му кръщелно име. Мнозина го наричат с предишните му имена и прякорите, но църковно остава Сава.

Зо това и Военна академия е кръстена на неговото име Савва Раковски! Лозунгът "Съединението прави силата!" визира съединението на българи, сърби и румънци  но е хубаво и за белгийци и за балканци  В рамките на Европейския съюз и това наближава да се случи!

Контактува и с гръцките власти, като никога не смята островите и района на град Солун за бйлгарски територии.

Редактирано Януари 13, 2021 от ivansapunjiev

[Kujiro]

On 13.01.2021 г. at 22:28, ivansapunjiev said:

Първо си сменя официално името от Съби Стойков Попович ...

Като знаете, какъв беше смисълът от темата ?

[Skubi]

Би било интересно да узнае човек защо си е сменял имената, както човек праните си гащи....Но хайде....Защото при писатели, артисти сме свикнали да имат взето име.....Можеби като професионален революционер нагласял имената си към обстоятелствата? Или да немогат го намери тези власти които в момента го търсели?

[К.ГЕРБОВ]

Из „Биография на Георги Стойков Раковски“ от д-р Боби Петров, издадена в 1910 г.

Кръстното му име било Сава: на името на дядо си Съби. В Котел имената Сава и Съби били равнозначни; кръстените с името Съби празнували именния си ден на св. Сава, понеже нямало друг специален ден – патронен празник за тях. Както домашните му, тъй и в училищата в Котел, Карлово и Цариград го зовяли Сава. Като ученик се е подписвал и носил името Сава Стойков.

Имал успехи в училището, но баща му Стойко чорбаджи, виждал, че „не е за занаят, или търговия“.  Завел го през 1836 г. в Цариград и го настанил в гръцкото училище Куру чешме, при владиката Самуил. Настойник на Сава станал княз Стефан Богориди, който бил от Котел и бил далечен роднина на Стойко.

През 1840 г. Сава се увлякъл от черковната борба. Искал да работи в полза на своя народ, но в Цариград не можел да направи това. Решил да напусне и замине за Румъния, нямал обаче пари.

За да ги придобие, си послужил с измама. При Богориди идвали хора да го молят да ходатайства за тях пред турските власти. Когато веднъж дошел някакъв турчин, да моли да бъде назначен на някаква служба, Сава му обещал да уреди въпроса, ако турчина даде 1200 гроша, уж „за княза Богориди“. Турчинът доволен, дал парите, а Сава се качил на една турска гемия и потеглил към Браила. За да не узнае Богориди къде се намира, в Браила променил името си на Сава Македону.

През 1841 г. Сава се замесил в убийството на румънски офицер. Всъщност станало грешка, но убийство имало.

Българите от Браила решили през август да минат Дунав и да вдигнат въстание. Записали се около 4000 души, били приготвени ладии. Но когато те заплували към българския бряг, от града се задал комендантът Енгел с войска. Заповядал на въстаниците да се върнат, те не го послушали. Енгел дал команда да стрелят и много от въстаниците паднали убити и ранени.

Сава не бил сред въстаниците, но видял случилото се и се възмутил от действията на Енгел. Решил да му отмъсти. Заедно със своя приятел Ставри го издебнали на един бал и Ставри стрелял, когато един офицер се качвал на една каруца. Офицерът обаче, не бил Енгел, а майор Петракеску.

Кочияшът разпознал Ставри, арестували го. Узнавайки за това от жена му, Сава отищъл в полицията и заявил, че той е извършил убийството. Бил закаран в Букурещ, където го осъдили на смърт. Приятелите му успели срещу 1000 жълтици да му извадят гръцки паспорт, а гръцкият консул обещал да се застъпи за него, вече като гръцки поданик. Предали го на гръцкото консулство, което трябвало да го съди в Атина.

Първо го изпратили в Цариград, където Сава станал симпатичен на гръцкия консул и на драгоманина в консулството. Решили да не го изпращат в Гърция, а в Марсилия, при тамошния гръцки консул, за да го запази.

„Тогава именно, по наше мнение – пише Бобчев, - е станало прекръстването от С. Македону на Георги С. Раковски и това е било направено, с цел да се укрие С. Македону от румънските власти да не могат да му хванат дирите...“

„Съображенията, които накарали С. Македону да се прекръсти на Г. С. Раковски – продължава биографът, - са били следните: той искал да си избере едно такова име, което да бъде чисто българско и в същото време да го свързва и да възбужда у него сладки спомени за една идеална за него личност, която той обожавал и тая личност била вуйчо му – капитан Георги Мамарчев.“

Пак по подражание на вуйчо си, който се наричал още и Буюкли, Сава сменил родовото име на фамилията си, което било Папазоолу. Възползвал се от името на родното му място, село Раковълъ, като сменил турското окончание с по-благозвучното „скы“. Което му придало чисто славянски вид, уверява Бобев. Така Сава Папазоолу станал Георги Стойков Раковски.