Отиди на
Форум "Наука"

Колоидални разтвори


buh

Recommended Posts

  • Администратор

Би ли бил/а малко по подробен/а за това което искаш.

Да ми дадеш малко по голяма насока да знам къде и какво да търся. За кой клас примерно в и някаде из химията нещо, че така не мога да намеря нищо само от "колоидалните разтвор" из книгите които имам...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами, Bathory, незнам кое не ти е ясно.Трябва ми някакъв материал на тема "Стабилността на колоидалните разтвори"(както споменах).Не е за мен,а за един съученик(10 клас)Btw аз бъкел си нямам от такива работи... :D

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Аз не съм химик и не уча химия вече от 2 години... Имам няколко учебника и една Аналитична химия в които от съдържанието не открих нищо за "колоидалните разтвори" и ако ми кажеш какво точно да търся бих се поровил повече, но така нямам и на представа за какво иде реч. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Аз ще питам, а може и да се намери някой химик тук да може да отговори ;)

Привети :) мисля, че ще мога да помогна по темата за колоидни разтвори, но след като ми мине сесията, че сега ми е малко натоварено :)) Благодаря за търпението :Р

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Здравейте.Търся някава информация за стабилността на колоидалните разтвори.Благодаря предварително!

5.Колоидни р-ри

Те са дисперсни с-ми с големина на ч-ците на разтвор. в/во 10-7 до 10-5 см.Когато ч-ците на разтвор. в/во са равноме-рно разпределени в целия обем на дисперсн. с-ма колоидн. с-ма е зол.Ако дисперсн. фаза е неравномерно разпреде-лена и оформя маса с определени очертания имаме. гел(галерт). Според вида на дисперс. среда колоидн. р-ри са: хидро-золи(дисперсн. среда е во-да); органозоли (дисперсн. среда е орг. в-во). Золът може да преминава в гел ( процес на коагулация) и обратно- от гел в зол (пептизация).Тези колоиди са обратими.Има и коло-иди които не могат да пре-минават от зол в гел и обратно и те са необра-тими. Съществуват 2 ме-тода за получаване на ко-лоиди: дисперсионни и ко-ндензационни. Дисперс. методи се осъществяват в колоидни мелници и дезинтегратори. При тях в/вата се раздробяват до размери на колоидите. Кондензац. методи се състоят в уедряване (агрегиране) на ч-ците до тези на колоидите. В основата на конденз. методи стоят хим. р-ции при които се получават малко разтворими в/ва. Напр: хидролиза на FeCl3

FeCl3+3H2O=Fe(OH)3+3HCl

Fe(OH)3 е малко разтворим Зол на АgJ (сребърен йодит) се получава от разред. р-ри на АgNO3 (сребърен нитрат) и KJ(калиев йодит)

АgNO3+ KJ=АgJ + KNO3

Правило на Ваймар-Колоид. р-ри се получават чрез утаечни р-ции, когато изходн. р-ри са или много разредени или много кон-центрир.При средни кон-ции се получават утайки.В зависимост от отнасянето на дисп. фаза към дисперс. среда колоидите биват: лиофилни и лиофобни. Лиофилните –характери-зират се със значително взимодействие м/у дисп.

фаза и дисп. среда. Разтва-рянето на високомолекул. с-ния започа с набъбване на в-вото, в следствие на действието на разтворите-ля. Минава се през междин. състояние –гел, в което в/вото е запазило външ. си вид но е набъбнало.Следва значи-телно солватиране на колоидн. ч-ци в следствие на което се получ. колои-дния р-р.Лиофил. колоид е желатина.Лиофил. колои-ди са обратими, т.к. след изпаряване на разтво-рителя се получ. сух оста-тък, който с нов разтво-рител преминава отново в колоид. р-р.Те имат голе-ми вискозитет, електро-проводност и осмотич. налягане.Стабилни са. т.к. солватната обвивка пречи на агрегирането и утая-ването на ч-ците. Лиофо-бните колоиди се характе-ризир. със слабо взаимо-действие м/у дисперсн. фаза и дисперсн. среда. Такива колоид. р-ри образуват благород. мета-ли, металните сулфиди и малкоразтворим. соли (хлориди, карбона-ти). Те са необратими. Нестабил-ни са, с нисък вискозитет и малко осмотич. Р. Ста-билността им се дължи на еднаквия електрич. заряд на колоидн. ч-ци. Причи-ните за възникване на заряд са:1. адсорбция на йони в/у повърхността на колоидн. ч-ца(най-важна) 2. собствена електролитна дисоциация на колоидн. ч-ца; 3.контактна еликтри-зация (преход на електро-ни м/у фазите при допира им); Правило на Панет-от всички възможни йони в даден р-р в/у колоидн. ч-ца се адсорбират само тези, които са противопол. по заряд йони на колоидн. ч-ца и дават най-малко разтворимото съединение. Колоидната ч-ца има в средата ядро. На повърхността на ядрото има адсорбирани потен-циалоопределящи йони,а най-отвън са привлече-ните противойони.Ядрото

заедно с потенциалоопред.

йони образуват т. нар. гранула, а цялата система –мицел.Свойства-1.Цвят-Повече-то колоиди са оцветени. Цветът се дължи на селективна адсорбция на светлината и страничното й разсейване от колоидн. ч-ца.С увеличаване на размера им цвета се изменя-жълт, червен до син. 2.Моле-кулно-кинетич. св-ва- -ч-ците на колоид. р-р са в непрекъснато хаотично движение нар Брауново движение, което е следствие от ударите, кои-то ч-ците изпитват от мо-лекулите на разтворителя. Поради малките си размери колоид. р-ри не седиментират. (седимента-ция -свободно утаяване на ч-ци под действие на гравитацията) 3.

Електро-кинетич. св-ва.-Поставени в електрично поле ко-лоидн. ч-ци според своите заряди се насочват към електродите(електрофореза е процеса)При +заряд се насочват към катода-процеса е катодофореза,а при – заряд - към анода-анодофореза.

4.Стабилност- основен стабилизиращ фактор се явява заряда на ч-ците. При премахване на заряда се наблюдава коагулация. Тя може да се предизвика ч/з внасяне на електролити към колоида.Правило на Шулце-Харди-ако вален-тността на йона преди-звикващ коагулацията се изменя в съотнош. 1:2:3, то коагулиращата способност нараства в съотнош. 1:50:1000.Неустойч. хидро-фобни колоиди могат да се стабилизират ако се приба-ви хидрофилен колоид. Това св-во се използва в медицин. за приготвяне на терапевтични метални хид-розоли. Колоидни системи са най-важните градивни елем. на орг-зма-белтъци, ензими. Всички процес, които са болестни са следствие от коагулация. Колидно диспергир. в/ва изграждат и почвата. Промишлеността.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...