50 години от първата станция Салют!

[SAlexandrov]

Историческа дата: отбелязваме половин век от изстрелването на първата космическа станция!

На снимката - екипажът на "Союз 11", състоящ се от Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, които загиват при завръщането си след престой на първата орбитална станция "Салют". Фото : космическа програма на СССР 

19 април 2021 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката (и не говоря за успешния полет на първия летателен апарат на Марс по-рано през деня). Преди 50 години на днешния ден СССР изстрелва "Салют 1" - първата орбитална космическа станция в историята на човечеството. За съжаление експлоатацията ѝ е белязана от трудности и трагедия. Първият кораб "Союз 10", който я посещава, не успява да осъществи скачване, а екипажът на втория ("Союз 11") загива нелепо по време на завръщането си на Земята. 

Историята на проекта "Салют" започва след като СССР губи лунната надпревара през юли 1969 г., когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Нужен е спешен отговор спрямо постиженията на САЩ - и някои от най-добрите съветски инженери, сред които Константин Феоктистов и Борис Чорток (създателите на първия пилотиран кораб "Восток") решават, че най-добре би било ако построят набързо космическа станция. То трябва да се случи възможно най-скоро, тъй като НАСА е насрочила старта на станцията "Скайлаб" след края на лунните експедиции през 1972 година. 

За щастие на Чорток и Феоктистов, разказва космическият експерт Анатолий Зак, не се оказва необходимо да започват от нулата. През 60-те години съветският конструктор Владимир Челомей разработва програма за военни космически станции "Алмаз", оборудвани с оптични и инфрачервени камери, радарна техника и даже оръжия за самозащита. След като Леонид Брежнев поема кормилото на властта в СССР след Хрушчов, Челомей губи своята политическа подкрепа. Когато американците изпращат хора на Луната, построени са само скелетите на "Алмаз". Феоктистов предлага да обзаведе тези скелети с компоненти от корабите "Союз".

Според историческите материали на НАСА, програмата е одобрена през 1970 година и това позволява на СССР да изстреля първата си космическа станция 18 месеца по-късно. Със своя обем от около 100 кубични метра, "Салют 1" е впечатляваща за времето си - това е сравнимо с обема на един плувен басейн. Съветските специалисти оборудват станцията с 1 180 килограма научна апаратура, в това число биомедицински прибори за изучаване влиянието на космическите условия върху космонавтите и няколко телескопа за астрономически наблюдения.

На 23-ти април 1971 г. първата дългосрочна мисия на космическия кораб "Союз 10" отлита от Площадка №1 на космодрума Байконур - същата площадка, от която десет години по-рано е излетял Юрий Гагарин. Космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников (който години по-късно ще стане партньор на първия български космонавт Георги Иванов) не успяват да извършат цялостно скачване със "Салют 1" и не сполучват да се прехвърлят на станцията. Разочаровани, те се завръщат на Земята на следващия ден.

Незабавно след това съветските специалисти променят процедурите за скачване и на 6-ти юни излита корабът "Союз 11" с космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Те успешно се стиковат със "Салют 1" и се превръщат в първите жители на орбитална станция. По време на рекордната за времето 24-дневна експедиция Пацаев отбелязва 38-мия си рожден ден - това е първото празнуване на рожден ден в орбита. Но макар че космонавтите изпълняват сполучливо безброй задачи, мисията им завършва трагично. При навлизането си в земната атмосфера "Союз 11" се разхерметизира и Пацаев, Волков и Доброволски загиват от задушаване.

След трагедията са проведени множество модификации на корабите "Союз" и бъдещите станции, а всички космонавти са задължени да носят скафандрите си "Сокол" по време на полет, за да оцелеят ако настъпи нов сходен инцидент. Но СССР не постига веднага успех - станцията "Салют 2" се поврежда две седмици след иначе безпроблемно изстрелване на 3 април 1973 година, а предвидената да бъде кръстена "Салют 3" станция претърпява провал при старта на 11 май 1973 г. и името тогава не е употребено, като станцията е именувана на "Космос 557". Само три дни след краха на "Космос 557" американците изстрелват "Скайлаб" и отново повеждат в космическата надпревара.

На 26 декември 1974 г. СССР най-сетне изстрелва благополучно станция, която вече получава официално название "Салют 3". За пръв път е налице и цялостна успешна пилотирана мисия до орбитална станция - "Союз 14" се скачва със "Салют 3", като космонавтите Павел Попович и Юрий Артюхин прекарват 15 дни в космоса, след което се прибират на Земята живи и здрави. "Салют 3" не е само научен комплекс, но има и военно предназначение според визията на програмата "Алмаз".

Оттук насетне щастието се усмихва на космическата програма на СССР, като съветските специалисти започват да изстрелват все по-сложни станции. През 1986 година СССР полага началото на строежа на модулната станция "Мир". Същевременно Щатите завършват своята космическа совалка. След като Съветският съюз се разпада през 1991 г., руски и американски политици си стискат ръцете и вземат решението за създаването на Международната космическа станция. Натрупаният опит на съветските станции "Салют" и "Мир" е незаменим, а благодарение на совалките МКС е успешно завършена през 2011 г.

Модулът "Заря" на МКС е пряк наследник на "Салют 1" - първата станция в историята на космонавтиката, чиято годишнина отбелязваме днес.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3933-2021-salyut-50-yrs

[SAlexandrov]

Черна дата в историята на космонавтиката: отбелязваме половин век от трагедията на Союз 11!

Екипажът на "Союз 11". Фото: Роскосмос

30 юни 2021 г. 11:55 ч.

Светослав Александров. На днешния ден преди половин век екипажът на пилотирания космически кораб "Союз 11" се приготвя за приземяване на около стотина километра от Джезказган. Както е предвидено, при отделянето на спускаемия апарат от приборния и орбиталния отсек, радиокомуникацията е временно преустановена. Капсулата навлиза в атмосферата и по-късно отваря успешно парашутите си, а преди съприкосновението с повърхността се задействат и ретроракетите. Но когато ръководството на полета се опитва да осъществи повторна връзка с кораба, на радиоповикванията не отговаря никой. След като наземните екипи пристигат на мястото на спускането, те установяват, че космонавтите Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев са вече мъртви. 

Трагедията шокира не само СССР, но и западния свят. Мисията на "Союз 11" е историческа, тъй като включва първия дългосрочен екипаж на първата орбитална станция в историята на човечеството - "Салют 1". Докато специална комисия разследва причината за смъртта на тримата космонавти, в НАСА се притесняват, че тя може да се корени в дългосрочния престой в околоземна орбита. По времето на програмата "Джемини" американските учени установяват, че са налице признаци за отслабване на сърцата на астронавтите в условията на безтегловност. Също така през юли 1969 г. маймуната Бони от биологичната мисия "Биосателит 3" загива при завръщането си след деветдневен полет поради сърдечна недостатъчност.

Но както се изяснява по-късно, причината за трагедията на "Союз 11" се оказва различна. 

Роскосмос пояснява, че при изстрелването на 6-ти юни 1971 година, Доброволски, Волков и Пацаев са без скафандри. Такава е практиката в СССР към това време. Те са премахнати от Сергей Корольов още през 1964-та, не само поради увереността в способностите на съветските инженери, но и заради прословутата надпревара със САЩ. Междувременно в НАСА се подготвят за полетите на корабите "Аполо" с трима души на борда, следователно същата способност се очаква и от СССР. Затова през 64 г. е изстрелян специален кораб "Восток" с трима космонавти без скафандри - тази модификация получава названието "Восход". От този момент нататък (с изключение на мисията "Восход 2") космонавтите започват да летят без скафандри. 

Решението се оказва фатално. Докато "Союз 11" е още на височина от 100 километра, спускайки се към Земята, се отваря един от клапаните и настъпва разхерметизация на капсулата. Ако Доброволски, Волков и Пацаев са притежавали скафандри, вероятно е нямало да се стигне до трагичната развръзка... 

А в деня, в който загиват тримата космонавти, България е също сполетяна от трагедия - в прохода Витиня загиват обичаните български футболисти Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков. 

Подобно на останалите катастрофи в космонавтиката (вкл. тези на "Союз 1", "Аполо 1", "Чалънджър" и "Колумбия"), след загубата на екипажа на "Союз 11" също се стига до продължително прекъсване на пилотираните полети. Минават над две години преди СССР да изстреля екипажа на "Союз 12" с космонавтите Олег Макаров и Василий Лазарев (което се случва на 27 септември 1973 г.). Корабът е сериозно доработен, а също така отсега нататък задължително космонавтите носят скафандри "Сокол" при изстрелването до орбита и завръщането на Земята. Екипажите за години напред са съкратени от трима на двама души.

Трагедията на "Союз 11" се оказва и последна за този тип кораби. През следващите години настъпват различни отклонения и даже аварии при стартовете -  провалени мисии са тези на "Союз 11а" през 1975, "Союз Т-10-1" през 1983 и "Союз МС-10" през 2018 година. Експедицията на българина Георги Иванов ("Союз 33") също виси на косъм след проваленото си скачване. Но през последния половин век вече нито един човек не загива със "Союз". Ако има нещо, което руснаците са дали на света, то това са най-надеждните кораби за превози до околоземна орбита. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4053-2021-soyuz-11-anniversary